Писателският блог на Тишо

април 27, 2009

Ползите от кризата

Все повече хора осъзнават факта, че мислите се превръщат в намерения, а намеренията – в дела. И така, намерението на голяма част от населението да живее в криза се сбъдна. Честито!

Казвам „честито” и въобще не се шегувам. Може да ме помислиш за идиот, но според мен фактът, че са те уволнили, фалирал си или не можеш да си намериш работа, е добра новина.

Цялата простотия, която се случва по света и бива раздухвана от медиите днес е една добра новина.

Представи си го като шамар върху лицето на човечеството, който има за цел да го изкара от транса: „Чшшш, ей, вие забравихте да живеете, бе!”

Няма нужда да обяснявам колко полезна е кризата от екологична гледна точка. Бяхме готови да съсипем планетата за има-няма 20 години. От алчност. И после да си трием задниците с тонове обезценена валута.

Англичаните се шегуват, че заради кризата дори лондончанките вече са започнали да се женят по любов. Обичам английския хумор. И, както винаги, имам дежурен въпрос: колко точно пари ти трябват, за да бъдеш щастлив?

Не да си платиш ипотеката, наема, заема, вноските за колата и всички онези вещи, от които нямаш нужда, но си ги купил, защото рекламата те е вкарала в шаблон, че така трябва, че така правят другите, не да започнеш да живееш и да се забавляваш, когато станеш на 70, а да се почувстваш истински щастлив тук и сега? Да се наслаждаваш на живота още днес?

Аз имам конкретен отговор на този въпрос. Докато бях по Камино преживях един невероятно щастлив месец. Носех всичко, което притежавам на гърба си, сутрин се събуждах с усмивка, бях заобиколен от положителни хора и правех само неща, които ми харесват. Не казвам, че беше лесно. Имаше трудни моменти, но през цялото време беше адски забавно. Лицевите мускули още ме болят от константната 30 дневна усмивка. Не го заменям за всичките пари на света това усещане, мамка му!

Подарих си един месец щастие, един месец свобода и вдъхновение, а изхарчих почти толкова, колкото харча всеки месец в София, където да се наблъскаш с кей еф си в мола е горна точка от синусоидата на удоволствието за повечето хора.

В благодарение на кризата останах без работа и Камино успя да се превърне в реалност. Пак в благодарение на кризата сега имам нова работа, където откривам повече смисъл. Където се чувствам по-полезен…

В благодарение на кризата много хора се срещат със себе си за пръв път в тоя живот – получават втори шанс да реализират мечтите си, разбират кое е истински важното за тях, дават си сметка, че не е оферта да живееш в константно задръстване, да ядеш вредна храна и децата ти да дишат олово, само защото получаваш по-голяма заплата срещу работа, която дори не харесваш. Само защото всички правят така.

Кризата ти връща свободата, която се опита да продадеш неизгодно. Току виж се оказало, че в благодарение на кризата най-после получаваш шанс да живееш по-качествено, по-спокойно, по-здравословно и дори – да изкарваш повече, като правиш това, което ти доставя удоволствие, в което си добър,  което те кара да се чувстваш полезен.

Ползите от кризата са безброй –  пикник сред природата през работната седмица, любов, необезпокоявана от вечния компромис със служебните ангажименти, едно свежо начало, една свобода на 20, 30, 50, а не на 70.

Както се казва, „по-добре късно, отколкото никога”.

Може да звучи парадоксално, но кризата създава възможности и да натрупаш състояние, ако си по-предприемчив.

Хората, които се стремят към богатство също трябва да благодарят за кризата. Нали преди все се оплакваха, че „заровете са хвърлени”, че „баницата е раздадена”, че „пазарът се определя от големите играчи”, че „по-голямата риба изяжда по-малката”. Е, сега с очите си виждаме как най-големите падат първи. Защото падат от високо. И защото са тежки.

Нали все мечтаеше някой да разбърка картите, за да видиш каква ръка ще ти се падне от следващото раздаване? Дойде моментът да станеш активен, ако искаш да притежаваш повече от останалите. Сега е истинска пролет – както за цъфналите плодови дръвчета, така и за по-предприемчивите сред нас.

Има още много ползи от кризата. Помисли върху тях и си задай въпроса дали наистина положението е толкова лошо, колкото се опитват да ти го внушат отвън…

Тихомир Димитров

Advertisements

36 Коментари »

  1. Рано или късно на човек му идва акъла в главата. По-добре да е по-раничко… 😀

    (Да не се обидите!)

    Коментар от Графът — април 27, 2009 @ 11:25 am

  2. @ Графът: няма как да се обидя при положение, че този принцип важи за абсолютно всички :))

    Коментар от asktisho — април 27, 2009 @ 11:50 am

  3. При мен кризата дойде още преди две години, но аз също съм много щастлив от това. Даде ми възможност изцяло да променя мисленето си и да преоткрия онези неща, които ме правят щастлив. Този шамар, както казваш и ти, е наистина отрезвяващ и страшно полезен, за да излезем от транса, който ни е превърнал едва ли не в зомбита.

    Коментар от Майк Рам — април 27, 2009 @ 12:11 pm

  4. „Кризата ти връща свободата, която се опита да продадеш неизгодно. Току виж се оказало, че благодарение на кризата най-после получаваш шанс да живееш по-качествено, по-спокойно, по-здравословно и дори – да изкарваш повече, като правиш това, което ти доставя удоволствие, в което си добър, което те кара да се чувстваш полезен.“

    Кризата означава промяна, а всяка промяна води нови възможности.

    Не за първи път се подписвам с две ръце под твои думи. 🙂

    Коментар от Ани — април 27, 2009 @ 12:13 pm

  5. Винаги се радвам когато чета редовете, които си написал. Тогава с благодарност в очите и спокойствие в душата разбирам, че идеалистите все още ги има, идеалисти – оптимисти, радвам се че не съм напълно изчезнал вид.

    Коментар от jenito — април 27, 2009 @ 1:19 pm

  6. Хеййй, човеко! Страхотна статия! Много й се накефих! И аз съм щастлива, че на пътя ми се появяват все повече хора като теб. Хора, които не се страхуват, които имат нещо събудено в сърцето и които се опитват да направят нещо, а не само да се оплакват от живота, който не им харесва, но и който сами са направили такъв!
    Страхотно! Не ги обвинявам тези, дето нищо не правят, защото хем са виновни, хем не са. Но това е друга тема.
    Аз съм безработна, но не заради кризата, а защото също както пишеш ти, се опомних навреме, но без да ми беше нужна кризата. И сега се опитвам да си търся работа, но не по стандартния начин, а като гледам всичко води все към него, но няма да се предавам. Напортив – никой не вярва в мен и никой не подкрепя идеите ми, но колкото повече ги отхвърлят, толкова повече аз вярвам в тях, защото те идват отвътре и знам, че ще се реализират. Точно защото мислите създават действителността ни и щом вярвам толкова силно, то ще се случи!
    Благодаря ти, приятелю за тази статия, а сега ще погледна и другите. Може би и на мен ще ми се наложи да си направя блог, за да си публикувам нестандартните документи за работа,които не се харесват на никой.

    Коментар от Ekaterina Choneva — април 27, 2009 @ 2:15 pm

  7. @ Ekaterina Choneva: „мислите създават действителността ни и щом вярвам толкова силно, то ще се случи!“ – тук си абсолютно права! Много хора вярват в тази истина, но все пак на някои „не им се получава“. Причината за това е, че леко бъркат технологията на „съзидателния“ процес. Идеята е първо да изживееш вътрешно всичко, което искаш да ти се случи, ама истински: да го видиш с всички детайли и да го съпреживееш с всички емоции. Успееш ли да постигнеш това, замисли се, вече дори няма да има значение дали се случва на практика, защото реално ти си го преживяла…А те точно тогава се случват нещата – като ги преживееш, като видиш, че са реални и не чак толкова велики, колкото считаш и…като забравиш за тях…Ама хайде стига съм се правил на Кехоу, че да не ме упрекнат в шарлатанство :)). Просто споделям личен опит. Въображението е решаващо. Поздрави, мерси за хубавия мейл и пиши каква работа си търсиш, току виж се оказало, че познавам правилните хора, човек никога не знае…:))

    Коментар от asktisho — април 27, 2009 @ 3:26 pm

  8. Мухахаха, Тишо клони към хипария. Хипар криза го не лови, и преди съм го казвал. 🙂

    Коментар от xunap — април 27, 2009 @ 6:02 pm

  9. Извини ме, но няма да съм една от всичките, които ще се изредят да те поздравяват за мъдрите думи. Може и много мъдри слова да има, обаче аз толкова безсмислени аргументи намерих, че ти тотално ме отказа от сериозността на статията.

    Ако искаш истински фийдбек от мен – знаеш как да го потърсиш.

    Поздрави.

    Коментар от Силвия — април 27, 2009 @ 7:14 pm

  10. кризата е естествено еволюционно явление – има грижата да се ‘погрижи’ за неспособните и неадаптивните. Не е нормално всеки да си има собствен бизнес, взеки да е вожд. Трябва да има и индианци…

    Коментар от tL_ — април 27, 2009 @ 9:22 pm

  11. Когато печелиш, не знаеш какво губиш. Когато губиш, не знаеш какво печелиш.

    Безобразно изтъркано, но вярно.

    Коментар от Григор — април 27, 2009 @ 10:38 pm

  12. Не знам защо на повечето хора им трябва криза, за да осъзнаят, че сами се вкарват в тъпи американски филми. Иначе готина статия, само дето преди няколко месеца и ти като Станишев май разправяше, че криза няма 😀

    Коментар от Прасунсен — април 27, 2009 @ 11:33 pm

  13. Тъкмо си мислех да пиша нещо подобно и ти си ме изпреварил 🙂 Колко си прав само. Дано повечко хора се замислят в този аспект на „кризата“ и спрат да мрънкат…

    Коментар от pippi — април 28, 2009 @ 12:21 am

  14. @ Силвия: Извинена бъди. Не съм написал този текст, за да се издигам в очите на някого като мъдрец, но не съм и съгласен, че аргументите в него са „безсмислени“. Без-смислени. Напротив, мислих много, преди „да се изложа“ с тях 🙂 Вложих смисъл. Положих усилия. Потърсих аргументи. Мотивирах се емоционално и инвестирах време. Ще трябва да направиш поне част от тези неща, за да ме убедиш в някаква твоя, различна истина. И то не някъде другаде, а тук – където идеите се обсъждат публично. Защото едно подхвърлено мнение без основа, ей така: „пишеш безсмислици“ ме демотивира дори да разсъждавам върху подходящ отговор. Липсва ми свободното време, липсва ми волята, губи ми се и „смисъла“. Поздрави!

    @Прасунсен: И аз не знам защо им трябва, честно. Ама като не става по собствена воля и с добро, човек винаги се учи по трудния начин. Само дето не помня кога точно съм ти казал, че „криза няма“. Най-близкото, което казах беше: „Това, че днес си чул за кризата от пет различни места не означава, че тя е станала пет пъти по-страшна“. За такъв преразказ с елементи на разсъждение учителката ми по литература щеше да ти пише 2 на релси 🙂

    @ Григор: тези думи обобщават една съществена част от личната ми религия 🙂 Човек започва да живее истински от момента, в който приеме факта, че нищо не зависи от него. Което повечето хора грешно тълкуват като оправдание за липсата на цели в живота. Не, цели трябва да имаме, длъжни сме да ги постигаме, но не можем да извием ръцете на съдбата как точно трябва да стане това…

    @ tL: прав си, ама наблюдаваме един кофти момент: „покрай сухото гори и мокрото“ :)) Хората просто трябва да променят начина си на мислене, при това – радикално. Ако Вселената, в която живееш, е разделена между две единствени социални роли – тази на индианец или на вожд, току виж се оказало, че кризата ти дава възможност да станеш писател, пътешественик или…учител. Фигуративно казано. Нестандартните ситуации се нуждаят от нестандартни решения. Интуицията, която най-добре знае как да те отведе до целите, които са най-приятни, полезни и важни за теб самия, а и за другите, е единственият ти ориентир в „мъглата“. Пътни знаци по пътя, който е поело човечеството, за съжаление, няма.

    Коментар от asktisho — април 28, 2009 @ 1:16 am

  15. Това за тебе и Станишев беше шегичка, не се връзвай 😀 Пътят не те ли научи на смирение 😉
    А чак нищо да не зависи от тебе, не съм съгласен (това относно отговора ти към Григор). Но определено не е и всичко да зависи. Има си случайности, късмет, но е важно и това, което ти ще направиш. (То и ти горе-долу това си казал де)

    Коментар от Прасунсен — април 28, 2009 @ 1:16 pm

  16. @ Прасунсен: научи ме да не се сърдя вече на себе си. За нищо. Което значи, че няма вероятност да се разсърдя на теб или на някой друг. С други думи: „не ти се връзвам“. Това за двойката на релси също беше шегичка :). Пътят може да научи някой монах или отшелник на смирение, защото той така вижда света и разбира света, така предпочита да живее. Мен Пътят не ме научи точно на смирение. За това и не искам да правя пътеписи – каквото съм преживял никой друг няма да го преживее и въпросните преживявания имат смисъл само за едноличната ми, частна персона. Ако трябва да си избера конкретна дефиниция, заместваща думичката „смирение“, бих избрал „душевен комфорт“. Има разлика.

    Коментар от asktisho — април 28, 2009 @ 1:53 pm

  17. Тищо, вече ти казах – мнението ти съдържа един куп аргументация, която просто пред мен не върви, коклото и да вярваш в нея.
    Нямам намерение да споря с теб и да те убеждавам колко си прав. Това си е твоя блог, имаш право да пишеш каквото искаш в него 😉

    И не ми излизай моля те с игри на думи в стил „без-смислени“ / „без-мислени“ – това че си мислил над нещо изобщо не означава, че т’ффа нещо има смисъл. Изобщо, напомняш ми на редица мои съученици/състуденти/колеги, които смятат, че само защото са се мъчили десет дена да учат нещо, заслужават 3, ей така, ‘щото са полагали усилия, а всъщност нищо не знаят/не могат. Доста несериозно, ам?

    „Ще трябва да направиш поне част от тези неща, за да ме убедиш в някаква твоя, различна истина.“ – сам ще те оставя да осъзнаеш, в светлината на написаното малко по-нагоре колко адекватно от моя гледна точка е това. А ако ти е трудно да приемеш, че нещата над които толкова много си мислил, може би изобщо не издържат пречупени през погледа на някой друг, то изооооообщо няма смисъл да искаш чуждо мнение – ти никога няма да го приемеш.

    Или греша?

    Коментар от Silviya — април 28, 2009 @ 2:23 pm

  18. @ Silviya: Така и не ми достави удоволствието да разбера кои аргументи от есето ми са „безсмислени“, та да мога поне да опитам да се защитя, мама му стара 🙂 Да си застана зад позицията. Говориш по принцип и отричаш всичко, а това е много несериозно.

    Както и да е. Щях да се чувствам по-добре, ако знаех, че текстът ми поне замалко те вади от дупката, в която се намираш. Или поне замалко ти показва накъде е светлината, та сама да избереш дали да тръгнеш натам.

    Когато отричаш текста ми напълно, се чувствам по-скоро безразлично…

    Или генерализирам и пак не съм прав? Тогава собствените ти идеи, пречупени през твоя поглед, също представляват интерес за мен. Ама ти не ми ги даваш. Скръндза такава! 🙂 Оставам без шанс да разбера къде греша. Просто сме на различно мнение по въпроса за кризата, явно.

    За мен кризата е добра новина във всяко отношение. За теб може и да се окаже лоша. Доста лоша. Като гледам как се нахвърляш върху един толкова лек и позитивен текст, всъщност съм сигурен, че е ужасно лоша новина. Животът на човек се определя от характера му. Не казвам, че имаш лош характер. Просто се съмнявам доколко добър е животът, който водиш…

    Коментар от asktisho — април 28, 2009 @ 3:45 pm

  19. Неее, не Тишо, не отричам всичко. Съжалявам, че продължаваш да търсиш някакъв смисъл в думите ми, а отказваш да прочетеш това, което съм написала.

    Това, което твърдя ( и няма като малките деца да тръгвам да ти показвам с час и дата кога съм го написала), е че много от нещата, които казваш като аргументация аз лично намирам за несериозни и неверни. Кои точно – няма да ти отговоря, понеже не обичам да разчленявам нечия аргументация, така красиво подредена. Личи ти, че си мислил доста над нея, обаче разреши ми да виждам света по различен начин, не виждам защо го оприличаваш на „дупка“

    Да се наричаме сериозни и несериозни също не виждам особен смисъл. Не виждам и защо си решил, че се намирам в дупка. Че ако се намирах в дупка, защо няколко красиво написани думи биха ме извадили от нея. И защо си мислиш, че това, за което говориш е „светлина“.

    Аз „кризата“ не я приемам нито толкова отрицателно, нито толкова положително. Не се нахвърлям върху текста ти, заради „кризата“. Не се опитвам да ти кажа – ‘йок, грешиш, кризата е ГАААААДНААААА’ – това е твой личен прочит на моите думи, явно очакваш това да се е скрило между редовете. Имам критичен поглед, и ако това е проблем – извинявай, явно критиката се опреличава на „лош живот и лош характер“ в твоя свят. Поправи ме ако греша, но това значи ли, че всички трябва да се съгласяват с теб и да приемат аргументите ти на доверие? Чета ти статията и намирам само една позитивна гледна точка. Свежа, забавна, оптимистична. Но гледна точка. Отново се извинявам, че няма да съм част от хвалящите я.

    Моето мнение едва ли те вълнува – ти вече си ме хвърлил при „нещастните в дупката“ и най-много да отхвърлиш всяка моя дума. Дали ти е различно или безразлично е нещо, което засяга теб и с което живееш ти. Ти си преценяваш дали аз пиша глупости и само ти губя времето. Факт е обаче, че ти изкарваш аргументи, за които приемаш, че са истина, аз ти казвам, че виждам причини и да са, и да не са истина. Кои са те е без значение в случая. Дали ще приемеш, че може би, само може би някой мисли различно също из ъп ту ю.

    Ти избираш лесния път с интерпретацията „тя живее гадно щото ми се нахвърля върху текста, пък се нахвърля върху текста, щото отрича всичко, пък като отрича всичко, т’ва е несериозно и не ме вълнува даже“ – това е напълно твое право.

    Коментар от Silviya — април 28, 2009 @ 4:14 pm

  20. @ Silviya: мерси за дългия и малко по-аргументиран коментар! Като махна прекомерната емоция (която също е симпатична) вече почти мога да разбера за какво говориш, какво имаш в предвид 🙂 Радвам се, че успях да те провокирам. Не приемай нещата прекалено лично. Нормално е да мислим различно.

    Коментар от asktisho — април 28, 2009 @ 5:53 pm

  21. Прекалена емоция?
    Тишо, знаеш ли, това съвсем замяза на онзи небезизвестен психо-тест, на който ти показват несвързани картинки и те карат да ги свържеш в история. Естествено, картинките връзка нямат – съответно няма „верен“ отговор. От описаната история не може да се съди какво наистина е станало с картинките – може да се съди само за онзи, който е навързал историята. Защо ти го казвам ли? Защото ти си този, който е вкарал емоция [и мерси, че я наричаш симпатична] в думите ми. Не знам как си открил емоции – било то радост, тъга, яд, упрек…. но мога да те уверя, че такава не е влагана. Знаеш ли, можеш да си направиш подобен експеримент, ако не разбираш за какво ти говоря. Отиди на произволен форум, и започни да четеш мнения по тема, в която разни хора се карат, като всяко мнение четеш с равен и спокоен тон – не изразително като в училище, ами като … хм, имаше един човек едно време, 80-те озвучаваше всички западни филми и говореше с най-равния и невъзмутим тон, който аз съм чувала. Та, чети така мнения на хора, които се карат и се обвиняват в разни неща и ще останеш учуден от това доколко хората имат тенденцията да влагат собствени емоции в писан текст.

    С всички тези излишни думички исках само да ти се извиня все пак, че те обвиних за изводите, които си правиш за мен – може и да си прав, знам ли. Но до „нормална“ комуникация едва ли ще стигнем. Аз няма как да прочета думите ти така, както ти си ги написал. Ти очевидно също влагаш твои емоции в моите писания. Не се чувствам провокирана, и няма и как да ме провокираш, при положение, че очевидно с теб не се разбираме.

    Поздрави.

    Коментар от Силвия — април 28, 2009 @ 7:21 pm

  22. В подкрепа на Силвия. Сега отпечатай си целият текст на принтер и след всеки абзац постави въпросителен знак. След това пак отначало до край се запитай дали това е вярно. Аргументираш ли се или просто твърдиш?
    Този проблем не е само в тази статия, а и много други. В тази конкретно има много спорни неща. Правиш глобални заключения за неща, който не са доказани. С риск да станa пунктуален как реши, че:
    „където да се наблъскаш с кей еф си в мола е горна точка от синусоидата на удоволствието за повечето хора“. Колко са повечето хора (в проценти) и откъде знаеш къде е върхът на удоволствието им? И само да подхвърля, че синусоидата няма само една връхна точка. 🙂
    Да, знаем, че си използвал метафора. Не е ясно къде е границата между метафора и сериозно твърдение. Или целият текст трябва да го приемем като метафоричен, стил приказка, т.с. само лично преживяване, лични мисли, които споделям с вас, или целият текст трябва да е точен и аргументиран.
    В този конкретен случай се получава безобразно смесване, от една страна споделяш лични изживявания, от друга е пълен с твърдения, който не са доказани. Но пък и лъха отвсякъде строгият поучителен тон, смесване на метафори с факти, и всичко накрая се получава в стил „модерен икономически гуру“. Наблягам на „гуру“, защото подобни „духовни“ типове не се аргументират, те са алфата и омегата на всичко и нямат нужда от подобни неща. На тях може само да се вярва. В края на краищата кое да възприемаме като метафора и кое да приемаме като факт?
    Не казвам, че казаното от теб е лошо. Напротив, има елемент на призоваване към самооценка, на преосмисляне на някакви неща, но го правиш по начин, който явно не търпи преосмисляне, в стил проповед. Мисля, че това е раздразнило Силвия, а и мен понякога ме дразни подобен стил. Не можеш да заявяваш спорни недоказани неща с категоричен тон. Не се получава добре.
    Позитивно за кризата. Добре, но всичко е някак си общо: открийте, изживейте, започнете и т.н.
    За всяко нещо можем да напишем подобен текст. Някак си ще е кофти да обясняваш на облъчен от радиацията жител на Хирошима за ползите от това облъчване и за това как да гледа позитивно на нещата. Или за ползите от хубавия труд в концлагера Дахау, е, да как е можело тези евреи да не са забелязвали положителната страна на пребиваването им в концлагера? А който е ценял свободата, ходенето на планина в делничен ден, той го е ценял и преди да дойде кризата. Този човек просто няма нужда да чете каквото и да е, за да хукне към планината. Нещата, които някой смята за неприятни като загуба на работа например, едва ли ще можеш да му внушиш да гледа от добрата страна на това. Allway look at the bright side ot life! Гледал ли си го филма и точно тази песничка? Авторите на този филм доста добре са се подбъзикали с гурутата на позитивното мислене.
    Надявам се, че няма да се засегнеш от писанието ми. Още веднъж казвам, че статията ти е добра, весела и оптимистична и намирам хипарски елементи в нея. Надявам се, че ти помагам по някакъв начин.

    Коментар от xunap — април 28, 2009 @ 7:50 pm

  23. @ xunap & Силвия: хора, супер е това, че гледате есето ми толкова критично и под лупа. Харесва ми, че разсъждавате върху него, а оттам и върху проблемите, които засягам, защото имат глобален характер, демек – чергата на всеки ще замирише на изгоряло 🙂 Рано или късно.

    Струва си човек да спре за малко и да се замисли, когато целият свят се променя пред очите му. Струва си някой да го провокира, дори с риска да подразни…леко, ама съвсем лекичко 🙂

    Оттук нататък, аз няма да ви казвам какво да правите с живота си, да не съм ви баща? Даже и да бях, пак щяхте да правите каквото си поискате 🙂 И така трябва! Затова сте мислещи, интелигентни хора. Не съм и гуру, от когото да се учите. Ако бях, щях да карам Порше и да притежавам поне една яхта. След време, като се кача на Поршето, слизайки от яхтата, ще размахвам пръст с много по-назидателен тон, хех 🙂

    Впечатлява ме типично българската ви черта да възприемате всеки блог пост, написан с малко по-уверен тон, като опит за нравоучение. Ми стилът ми на писане е такъв – твърд и провокативен. Вярвам в нещата, които казвам. Не вярвам само, че някой друг, освен мен, е длъжен да се съгласява с тях. И точно поради тази причина тук винаги са се случвали и ще продължават да се случват интересни дискусии. А те биха били невъзможни без хора като вас, xunap & Силвия. Така че ви благодаря!

    Благодаря ви за това, че се замислихте, че отделихте време да коментирате. Похвално е. Живеем в „интересни времена“, не всеки може да си го позволи. Не всеки може да мисли свободно и да изразява мнение. На повечето хора не им остава време – ежеминутно заети са със собственото си оцеляване, демек – с опазване на статуквото в един живот, който ги прави нещастни. С придържането към правилата от вчера в един свят, който непрекъснато се променя ДНЕС. Който, може би, предлага по-добро утре. А може би – никакво. Какъв процент са тези хора изобщо не ме интересува. По-важното е, че рядко срещам различни. А аз общувам с бая народ – както офлайн, така и онлайн.

    Всичко, което се опитах да кажа с това есе беше, че ВИНАГИ ИМА ИЗХОД. И сори, ама няма как да мисля, че хората, които отхвърлят това твърдение, без дори да могат да обяснят защо, са щастливи. Нито пък смятам за разумно да им го доказвам с числа…

    Коментар от asktisho — април 28, 2009 @ 11:37 pm

  24. До голяма степен съм съгласен със статията, но в никакъв случай не споделям оптимизма, бликащ в нея, основан най-вече на база личен опит, чувства и преживявания.

    За съжаление смятам, че в такъв вид кризи изгаря много повече мокро, отколкото сухо. Неприлично богатите няма да обеднеят, напротив – те си прибраха огромните бонуси и печалби от надути акции, фалираха компаниите и сега подремват, чакайки да се събудят след година-две и да повторят упражнението. Отново ще се строят огромни МОЛ-ове, СПА-центрове, там където няма и капчица вода, голф-игрища на местата на гори.

    Трагедията в момента е за тези, които имат страхотни идеи и отенциал и нямат шанс да ги реализират, защото не им се отпуска и стотинка кредит. Примери много:

    Във Варна има нужда от нови студентски общежития, нали? Местнтите олигарси колкото и пари да имат, няма да ги направят. Искат да ги направят млади и предприемчиви хора, но откъде пари?

    Много млади и умни хора имат нужда в момента да купят земя или помещение за своя бизнес – по този начин биха създал така нужните работни места. Но дори при падащите цени на имотите, все си трябва дари и малък кредит, защото кой ги има всичките пари кеш? Откъде кредит обаче?

    А тези, които се нуждаят от мнооого дребно оборотно финансиране на производствата си в малки градчета със затихващи функции? Те какво да правят? Може би наркотици на магистралата да продават?

    Какво да кажем за честните малки фирмички, които вече са си дали стоката на големите акули – търговци и строителни предприемачи? Стоят и гледат как техният длъжник се вози на лъскавата си лимузина и му слушат простотиите, че кризата е виновна за всичко?

    Бих искал да завърша с това, че и аз в момента намирам възможности в тази криза. И аз се радвам, че ще има отрезвяване. И аз мисля, че целият свят изглупя, като си представяше, че всеки ще е рентиер или собственик на вдигащи се акции. Истината е, че хората забравиха да работят. Пролемът е, обаче, че в подобна ситуация много от тези, които къртовски работиха, тези, които искат и сега да работят или да направят нещо хубаво, полезно, страдат много. Наистина много.

    Коментар от irons — април 30, 2009 @ 11:43 am

  25. Тишане, статията ти е страхотна!и аз, и целият ми Финансов отдел е на това мнение!!!!

    Коментар от Юлияна — април 30, 2009 @ 12:40 pm

  26. Наборе….отдавна не съм се включвала ! Но те следя къде одиш и кви ги вършиш….:))) Има една приказка : „избОли ти очите , па ти изпИсали веждите “ :)) Не сме го измислили нито аз , нито ти … Народа го е казал ! Крилата фраза! Какво повече …

    Коментар от Мира — април 30, 2009 @ 11:12 pm

  27. Ааааа….и друго ! Да ти изпратя моя снимка със сОпата в гората и пека :))) дай да стиснам ръце! :))) Знам !;)

    Коментар от Мира — април 30, 2009 @ 11:16 pm

  28. […] Ползите от кризата могат да се прочетат в Писателският блог на Тишо […]

    Pingback от Интересни статии от блогосферата | Пост-скриптум инфо — май 3, 2009 @ 8:57 pm

  29. Поздравления! 🙂

    Коментар от tallulla — май 4, 2009 @ 2:14 pm

  30. 🙂

    Беше много вълнуващо да прочета текста. Изглежда ми, че рядко хората отделят така време, за да си подредят мисълта. Прочетох и коментарите – стигнах до коментара на Силвия и като на всеки, на когото са казали, че е пропуснал нещо, дотърчавам до старта и почвам отново.

    Е, добре де, и аз не съм съгласен с някои неща – но не ме биеш с дюбели по главата за да ме убедиш в тях, нали? Дори култовото ( което ще си го сложа на статус във facebook и се надявам да стои дълго, стига да няма проблем за което ) „Чшшш, ей, вие забравихте да живеете, бе!” ми звучи противоречиво. ОК, на моменти си краен, но какво от това, думите ти са като мед по вода а идеята ми харесва. Съвсем друго е дали аз я прилагам за себе си.

    И тук ти ме провокираш да си мисля, че ако кризата е за добро, то тя е за добро за много неща. Това, за което аз се сетих още преди да свършва да чета (още Първия път) беше, че по време на криза, винаги има план за промяна. Винаги този план за промяна изисква малко или много ревизия на идеите и съгласи се, че промяната в идеите е това, в което в крайна сметка се изразява изхода на кризата. Какви ще са новите идеи, в кои сфери са, времето и кризата ще си покажат, но ако кризата внася нов вятър и нови посоки; дали този вятър и нови посоки са за добро е до мен да го реша, съответно до мен да ги съобразя под формата на позитивна промяна.

    Аз си мисля, че в България този вятър ще бъде силен, но не съм сигурен дали действително е почнал да духа.

    Поздрави! 🙂

    Коментар от Крис Ванев — май 5, 2009 @ 3:53 pm

  31. @ Крис Ванев: благодаря ти много за разумния, балансиран коментар! Естествено, че понякога съм краен. Не смятам това свое качество за прекрасно, но съм убеден, че пиша само неща, в които вярвам, защото те са отражение на реалността – същата онази реалност, която пък е отражение на мислите ни :)) Казано по-просто: ако лъжа теб, значи лъжа и себе си. Иначе вятърът на промяната духа и винаги е духал по тези земи. Сега духа по целия свят. Целта е като добри кормчии да се възползваме от даденостите и да насочим платната в правилната за нас посока…Защото плюсове има и в най-негативната ситуация. Дори храня подозрението, че колкото по-негативна е една ситуация, толкова по-мащабни са плюсовете, скрити в нея. Трябва обаче да мине време, за да се разсее мъглата и човек да може да ги види.

    Коментар от asktisho — май 5, 2009 @ 10:34 pm

  32. Аз пък не мога да разбера кво се превъзнасяте всички, като това според мен е поредната ти подобна статия за кризата. И тя не казва нищо по-различно от това в предишните. Можеше и да не я пишеш. Даже по-добре да не я беше писал, защото ми изглежда като смучене на пръсти ама нейсе…

    Коментар от Freakhead — май 6, 2009 @ 1:18 am

  33. Супер свежа статийка 🙂 Браво! Още по-забавни ми бяха коментарите на Силвия и хипар :DDD Бъдете позитивни хора! В това е истината! Както казваше един бизнес консултант: Не може да имаш добри резултати с ниска цел. Ако си сложиш за цел ръст на продажбите със 100% има голяма вероятност да постигнеш 30% или дори 50%. Но ако си поставиш за цел ръст с 10% – Това ти е горната граница. Така е и с всичко останало – не си слагайте граници и не се страхувайте да мечтаете!
    P.S. И това за колко процента от Софиянци върха на удоволствието е да маат KFC в мола няма никакво значение. По-важното е да не си един от тях.

    Коментар от Mr.Green — октомври 8, 2009 @ 3:50 pm

  34. […] „Ползите от кризата“ бях писал как настоящата икономическа ситуация […]

    Pingback от Шапка ви свалям | Пътуване до... — октомври 23, 2009 @ 8:32 am

  35. […] Ползите от кризата Тихомир Димитров Вашият коментар […]

    Pingback от Да постигнем изобилието с даване. Капаните « Писателският блог на Тишо — май 28, 2010 @ 2:17 pm

  36. С молба към Ekaterina Choneva — април 27, 2009 @ 2:15 pm и уникалната и идея – …….блог да си публикувам нестандартните документи за работа, които не се харесват на никой… …..Ако си направила този блог моля за линка, ако не, моля и то сериозно да ми ги пратиш на marianaspasov@abv.bg
    Винаги съм харесвала много английския хумор, но все повече започвам да харесвам българския и от статията, и от коментарите и от много други места.
    А относно т.н криза тепърва ще откриваме не ползите, а чудесата които тя носи, зависи с кои очи гледаш.

    Коментар от Мариана — март 12, 2015 @ 12:49 am


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s