Писателският блог на Тишо

април 8, 2009

Home, sweet home

Нямаше ме само един месец, а имам чувството, че съм отсъствал цяла година. Спокойно мога да заявя, че Пътят към Сантяго беше най-хубавата ваканция в живота ми. И най-поучителната. Чувствам се променен, но все още не зная точно как. Зная само, че е за добро.

Не съм сигурен дали ще пиша за Камино или повлиян от Камино, но със сигурност ще споделя някакви впчечатления. Обещал съм.

Малко е трудно, защото Камино е метафора на живота. Всеки трябва да го изживее сам. Всеки има  собствен Път, който винаги е различен. Дори още днес да тръгна отново, нищо няма да е същото. Най-малкото: хората няма да бъдат същите.

Трябва ми време да събера мислите си, да пъхна кабела обратно в главата и да се върна в Матрицата, към която принадлежа, защото тотално се откъснах. Такава ми беше целта.

Ако бях по-слаб, в момента щях да изживявам Голямата Следотпускарска Депресия, но не виждам това да се случва.

Напротив, с нетърпение очаквам пролетта да започне отново. Този път на родна земя. Мисля, че всеки път забравяме колко е яко.

Тихомир Димитров

12 коментара »

  1. Добре дошъл обратно! Радвам се да те видя жив и здрав.

    И да пишеш!

    Коментар от Дончо — април 8, 2009 @ 9:47 pm

  2. Добре заварил и благодаря!

    Чувствам се гостоприемно заобиколен от усмихнати хора. Те са единствената сламка, за която се хванах като удавик, преди окончателно да напъхам кабела обратно в зелката :))

    Явно ми допада Матрицата, в която живея :)) Не бих се върнал към нея по друг повод. Не и съзнателно. Не и по собствена воля. Имах избор.

    Относно писането, това вече е проблем. Сериозен проблем. Не мога да спра, дори да искам :)))

    Поздрави!

    Коментар от asktisho — април 9, 2009 @ 1:50 am

  3. Добре завърнал се 😉
    Кажи кога ще пием бира.

    Коментар от Eneya — април 9, 2009 @ 11:38 am

  4. И във сърцето си нося порой от желания, пожелания, дето живеят, дето погребах. А днес е още един от онези, хубави дни. Ако пък продължавам да вярвам във нещо, то съм готов да повярвам в още двеста и три. Вярно, че дош;а пролетта. Чест и почитания – у дома, Тишо.

    Коментар от vlad — април 9, 2009 @ 3:44 pm

  5. Добре дошъл! Ти си знаеш какво си взел и какво си оставил там. Иска ми се да опиташ да пишеш за това.

    Поздрави!

    Коментар от amelia — април 9, 2009 @ 8:25 pm

  6. Добре дошъл на родна земя. Ще чакаме с нетърпение впечатленията ти.

    Коментар от fen — април 11, 2009 @ 3:24 pm

  7. Радвам се да те „видя“ пак. Страхотно е че направи подобно нещо! Най-малкото освен себе си вдъхнови и други хора. Поздрави!

    Коментар от seasons — април 11, 2009 @ 8:04 pm

  8. Добре дошъл обратно Тишо!

    Ще се радвам изключително много ако опишеш с твоите думи, това което си видял през твоите очи и сърце! Сигурен съм, че изживяването е нещо трудно описуемо но ценно…

    Поздрави от зелено Русе, където бирата на кея е все така хубава !

    Коментар от pierrot — април 12, 2009 @ 10:15 pm

  9. Нямам търпение да прочета повече за пътешествието ти. И се надявам да си намерил какво да следваш сега…след Камино.

    Коментар от chinuk — април 13, 2009 @ 11:43 am

  10. Ейй, колегата! Ай добре дошъл! По-скоро добре завърнал се, а най-точно – добре намерил се:) Дай Боже всекиму, дето има дума!
    Домъчня ми за теб през периода на отсъствието ти от сцената на виртуалното и реалното родно пространство. С присъствието на хора като теб то е някак по-лесно поносимо, иначе натежава.
    Гледам, че и на други си липсвал. Респективно – насъбрали са ти се доста оферти за сладки раздумки на халба бира:)
    Към тях държа да се присъединя и аз. Имаме за какво да си хортуваме. Е, моето е несравнимо по-незначително в сравнение с твоето, но нали всеки има своето място под слънцето:)
    Докато те нямаше, „планината“ взе, че се напъна най-накрая и роди ей тва нещо http://www.pe-bg.com/?cid=3&pid=30216, прословутата ми книга. Много ми се щеше да си тук на представянето, ама то е като забременяването – не пита кога да дойде:)
    Нищо де, наш`то не се губи, нали:)

    Коментар от колегата vagemit — април 15, 2009 @ 11:48 am

  11. Благодаря за ласкавото посрещане. Мисля, че не го заслужавам, защото прекалено дълго съм се държал като задник и съм използвал тази платформа, за да поучавам хора, които може би трябва да поучат мен самия :)) Е, хубаво е, че поне сега го разбрах. Дето се вика: по-добре късно, отколкото никога 🙂 Обещавам в най-скоро време да се отсрамя с един хубав пътепис, който макар и не всичко, ще съдържа поне най-важното, а именно: уроците, на които учи Камино.

    @ колегата вагемит: много ми харесва и корицата и интрото, а за представянето така и не разбрах кога е, но тъй като съм в непрекъснато движение (Човек е човек, когато е на Път), дори и след като се върнах, едва ли ще мога да присъствам. Обещавам обаче да сторя по-важното, а именно – да си купя книгата и да я прочета и, ако ми хареса, да я препоръчам на приятели. Поздрави и успех! Желая ти попътен вятър!

    Коментар от asktisho — април 15, 2009 @ 3:12 pm

  12. Добре дошъл в БГ и от мен! И ний пак искаме да те четем! Ади чакаме те!

    Коментар от Ван — април 20, 2009 @ 8:25 am


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.