Писателският блог на Тишо

февруари 16, 2009

Ode to Creativity 2: SELF-HELP

„Помогни си сам, за да ти помогне и Господ“


Промяната винаги идва отвътре. Леко да помръднеш съзнанието, малко да пречупиш гледната точка…и светът започва да се променя. Всъщност, промененият си ти, но това няма значение, защото светът вече никога няма да бъде същият. Поне за теб.

Свикнали сме околната среда да ни пречи. Повечето психо-тренинги учат как да преодоляваме препятствията, които идват от околната среда. Как да не се поддаваме на натиск отвън, за да можем да се развиваме отвътре.

Хубавата новина е, че действителността не винаги пречи. Има твърде много лица и събития, които искат да ти помогнат. Дали ще се възползваш зависи от теб. Ако си забил нос в земята и по цял ден виждаш само върха на обувките си, вероятността да пропуснеш протегнатата ръка, която иска да те издърпа нагоре, е голяма…

На 14 февруари, в деня на Любовта, още един лъч светлина разцепи мрака. Излезе българското списание SELF-HELP, което има много общо с темата ми за креативността, но е в пълно противоречие с логиката и прагматизма на околната среда. Поне на пръв поглед.

Защото в годината на Големия песимизъм SELF HELP ще те научи да мислиш позитивно.

Защото, докато медиите са заети да съчиняват нови и нови симптоми на „кризата”, SELF HELP е медия, която търси симптомите на качествения живот – заложен у всеки от нас, но толкова добре забравен под натиска на посредствеността и черногледството.

Защото е много важно да има кой да ти шепти в ухото: „Дишай!”, докато всички крещят на висок глас: „Затягай колана, идват лоши времена!”

Защото да си купуваш храна от магазина, без да четеш етикета, е равно на самоубийство в началото на 21 век.

Защото все някой трябва да ти напомни, че животът е просто игра, в която печелят само тези, които се забавляват най-много.

Защото не е нормално да стоиш върху златната планина и да си беден. Не е нормално да газиш в извора и да си жаден.

Защото превръзката на очите ти пречи. Има голяма вероятност цицините на главата ти да намалеят, ако я махнеш.

И не на последно място – защото аз пиша за SELF HELP. Не зная доколко харесваш текстовете ми. Това е въпрос на вкус. Не зная доколко вярваш в идеите ми. Това е въпрос на личен избор. Едно обаче знам със сигурност – никога не пиша за слаби издания.

Тихомир Димитров

14 коментара »

  1. Последното изречение е абсолютно вярно! 🙂 Благодаря за гледната точка, благодаря за поредният пост, който ме кара да се замисля върху важните неща от живота и да поискам да се променям (към добро, надявам се:))

    Коментар от Maya — февруари 16, 2009 @ 8:13 pm

  2. А, ето нещо наистина хубаво, отдавна чаках такова четиво на български. Ще го потърся утре по „реповете“.

    Коментар от Прасунсен — февруари 16, 2009 @ 8:49 pm

  3. Знаеш мнението ми- в книгите не те бива (съдя по първата), но в кратките текстове си цар.
    Браво, много интересни статии тези последните две!

    Аз също много харесвам креативните хора!
    Поздрави!

    Коментар от Teodora — февруари 17, 2009 @ 12:12 am

  4. Хей, само една забележка:

    „препядствията“

    „препятствията“

    – май във втори текст го мяркам, и много „боде“ очите! 😉

    (delete comment once it has fulfilled its purpose, if you like;-)

    Коментар от Michel — февруари 17, 2009 @ 1:08 am

  5. @ Michel (гузно): грешките са отстранени. ОчевАдно не знам как се пише думата „препятсвие“. Както казва един пишещ брат: „ако авторите владееха правописа, децата на редакторите нямаше да има какво да ядат“ 🙂
    Не че е за хвалба, де, бих искал да съм опрятен в правописа, но когато медитирам върху съдържанието, винаги развивам някаква „кокоша слепота“ за грешките. Гледам ги и не ги виждам 🙂 Формата някак ми се изплъзва. И обратното – забелезал съм, че текстовете, които не стават за четене, обикновено са най-грамотно написани…:) Което ме връща към спомените от това лято, когато за пръв път се срещнах на живо с балшова рускава издателя. Знам не повече от 300 думи на руски, за граматика и дума не може да става, но това не ми попречи да подържам 4 часа разговор. На две шишета водка. И не какъв да е разговор, а разговор за висока литература. Както казват – неволята учи. В такива моменти не съжалявам, че владея по-добре съдържанието, отколкото формата :)) А с руските издатели винаги е така – водката и цигарите свършват много преди съдържателната част на разговора да е започнала… :))

    @ Teodora: ми не го знаех. Да кажеш на един писател „в книгите не те бива“ е все едно да заявиш на гаджето си по време на следоргазмен транс, докато те гледа влюбено в леглото и ти целува вътрешната част на бедрата, че пишката му е къса, освен това – мека. :))
    Прощавай, че не приемам крайното ти мнение за творческата ми импотентност. Просто съм сигурен, че не умееш да стигаш „до края“.
    Пък и дебютният ми роман, макар и по-дълъг, е нормано да бъде „по-мек“ от втората книга, която може би е крайно време да прочетеш…

    А сега сериозно – благодаря за искреността! Има само две неща, които ме вбесяват повече от врялата бира на този свят: 1) ухапването от комар и 2) неискреното отношение на ласкател 🙂 Вбесяват ме, защото са досадни, вредни и винаги рискуваш да се заразиш…

    Коментар от asktisho — февруари 17, 2009 @ 2:40 am

  6. „Защото превръзката на очите ти пречи. Има голяма вероятност цицините на главата ти да намалеят, ако я махнеш.“
    +1
    Това си го копвам директно във файлчето с любими мисли и цитати.
    Браво за инициативата.

    Коментар от някой си — февруари 17, 2009 @ 3:22 am

  7. @ някой си 🙂

    Коментар от asktisho — февруари 17, 2009 @ 10:47 am

  8. Успех в новата „трибуна“:) Има какво да кажеш…

    Коментар от seasons — февруари 18, 2009 @ 1:56 pm

  9. @ seasons: 10x, радвам се, че ми го казва човек, който знае „как се случват нещата, които искаш“ 🙂

    Коментар от asktisho — февруари 19, 2009 @ 2:36 am

  10. 🙂 хей, пак съм аз… преди доста време бях ти писала относно книгата (първата). Сега размишлявайки, може би не ми хареса, защото имах по- големи очаквания или знам ли аз какво, но като история и развитие на действието ми се стори банална. Харесвам по- принцип книги, от които има какво да научиш, а първата ти книга не постигна желаният ефект.
    Не искам да те засегна или нещо подобно, знаеш колкото хора, толкова различни мнения.

    Втората ти книга ще си я купя от уважение към теб, но това ще стане едва ноември месец, тъй като тогава предвиждам връщане в родната страна :))) Надявам се да ми хареса.

    Коментар от Teodora — февруари 21, 2009 @ 9:56 pm

  11. @ Теодора: всъщност, аз не се нуждая от опрадания защо ние с теб имаме различен вкус за литература. Не се нуждая и от обещания – като това, че ще си купиш втората ми книга само от уважение (а защо не съжаление) и то чак през ноември, когато се прибираш в родната страна. По-добре недей. Няма никакъв смисъл: жестът ти ще остане недооценен, също както и книгата ми (най-вероятно). Bonne chance!

    Коментар от asktisho — февруари 22, 2009 @ 12:10 pm

  12. благодаря за разказа и крайната сентенция изречена от Буда
    ьха Хеэеи яьщ хеэеи

    Коментар от sofia — февруари 23, 2009 @ 1:57 pm

  13. Тишо, прочетох първия брой на Self-Help и останах с много приятно чувство, граничещо с въодушевление. Страшно се зарадвах, че подобен начин на мислене започва да се промотира от медия в BG! Даже си е цяло събитие. Впечатленията са ми, че анализите в списанието са задълбочени, но земни, позитивните послания лъхат от всеки детайл, но не са в розов стил тип американски оптимизъм, а темите са право в целта – точно те са важните в заболялото ни общество! Графичното оформление ми създава чувство на уют:) Наистина Self-Help е силно издание.
    Само едно нещо като обратна връзка – като човек, изкушен от темата, забелязах, че никъде не се посочва източника на фотографиите. Мисля, че е уважително да се прави, дори и да са взети от сайт за stock фотография.

    Коментар от seasons — февруари 23, 2009 @ 3:03 pm

  14. Благодаря за положителната енергия и за това, че нещата които пишеш ме карат да се усмихвам. Аз не съм толкова претенциозна към стила ти на писане, за мен е важна емоцията, която оставя прочетеното. Има много начини да кажеш това което искаш, ако съзнанието ти е отворено за нов поглед, формата няма да промени идеята.
    SELF HELP ми попадна случйно, прекрасна идея особено за хора, които са уморени от лоши новини и мрачни лица по улиците.

    Коментар от Дора — март 25, 2009 @ 5:41 pm


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.