Писателският блог на Тишо

февруари 10, 2009

Предизвикателствата по Пътя

Винаги идва един момент, в който ти писва.

Очите ти се отварят и поглеждаш на собствения си живот отстрани. Дори не можеш да повярваш в какъв батак се е превърнал. Всевъзможни ограничаващи фактори, условия, хора, мисли и идеи те притискат до стената. Хранят се с теб. Смучат ти кръвчицата. Отнемат от жизненото ти пространство. А дори не са твои…

Най-тъпото е, че ти лично си виновен за всичко това.

Състоянието, в което се намираш днес, е резултат от хаотичните ти мисли и действия вчера. Изведнъж осъзнаваш, че си пропилял значително количество време в лутане без посока.

Такъв момент настъпва в живота на всеки човек.

И когато това се случи, силните избират посока и тръгват по Пътя, а слабите се предават. Позволяват на обстоятелствата отново да ги ръководят и винаги, ама абсолютно винаги, свършват зле…

Наркоманията, алкохолизмът, депресията, агресията, дори самоубийството, са опити да избягаш от една действителност, с която нямаш сили да се бориш.

Вместо да разглеждаме примера на слабите, обаче, ще последваме силните по Пътя към личностното им развитие. Към духовното им израстване. Към свободата, светлината и просперитета във всичките му форми.

Защото аз съм фанатик на тема духовен = материален просперитет. Да, съществува богатство без дух, но то е като мартенския дъжд: днес го има, утре го няма. Истински успели са само хората, тръгнали по пътя на устойчивия растеж и всеобщото благополучие. Устойчив растеж е днес да имаш мъъъъничко повече от вчера: повече знания, повече идеи, повече опит, повече любов, повече здраве, повече пари..Сигурен признак, че успяваш правилно е да наблюдаваш как всички около теб също успяват. Заедно с теб. Заради теб. А не въпреки теб…

И така, нека разгледаме предизвикателствата по Пътя.

Наблюденията ми показват, че колкото и различни посоки да избираме, всички минаваме през едни и същи етапи на развитие. Срещаме еднородни препятствия по Пътя. Защо се получава така? Ами, защото посоката действително е само една – нагоре. Другото са „технически подробности”.

Всичко започва с Осъзнаването. В един прекрасен ден се събуждаш и разбираш, че нищо в живота ти не е такова, каквото трябва да бъде. Грешка на езика – каквото искаш да бъде.

Не си с човека, когото обичаш, не работиш работата, която харесваш, не живееш на мястото, към което принадлежиш. Дори дрехите ти сякаш са избрани от друг. Осъзнаването значи да разбереш, че цял живот си изпълнявал чужди желания, следвал си чужди амбиции, вървял си по чуждия път, вместо да следваш своя собствен. Чака те много работа!

Едно такова осъзнаване неизбежно предизвиква гняв и желание за незабавна промяна. Нямаш търпение нещата да се пренаредят. Искаш това да стане моментално, ако може за вчера. Първото чувство, което ще трябва да възпиташ у себе си е търпението. Няма толкова бързо да излезеш от матрицата, която си създавал с години…

Започваш да търсиш алтернативи. Аз наричам този етап период на голямото четене. Четеш списания за личностно развитие, гледаш филми, интересуваш се от книги за самопомощ. Навсякъде откриваш отговори – в Библията, в Корана, в Източната философия, в учебниците по история, в психологията и квантовата физика. В духовните учения. Възможно е да се запишеш на курсове по Йога, да практикуваш Тай-чи, Чи-гун, Дао или някакъв вид бойно изкуство.

След известен период от време, който е строго индивидуален, изведнъж ти „просветва”. Досега си знаел само какво не харесваш в живота, вече знаеш и какво точно искаш от него. Честито! Имаш си цел.

Започва периодът на големия ентусиазъм. Хвърляш се през глава да гониш целта. Не жалиш време, усилия, пари и нерви. Инвестираш цялата си енергия. Дори постигаш известни резултати. Всичко се случва като на магия. Сякаш целият свят ти помага. Винаги намираш правилния човек на правилното място. Ставаш свидетел на куп странни „съвпадения”. Карл Юнг ги нарича „синхроничности” – сигурен показател, че Промяната е започнала.

Еуфорията обаче си има край. Някакво събитие с обратен знак ще те разочарова. В най-добрия случай ще получиш нулеви до посредствени резултати. Много хора се обезкуражават: „дадох всичко от себе си, а нищо не успях да постигна”.

Мога да ти обясня защо се получава така. Превръщайки целта си във фикс идея, ти превръщаш и съмненията, свързани с нея, също във фикс идея. А Природата, както знаем, обича да материализира твоите мисли и най-вече: индуцираните от тях чувства. Материализират се част от намеренията ти, но заедно с тях се материализират и съмненията. Затова получаваш нулев, минимален, а понякога дори – отрицателен резултат.

Идва периодът на голямото разочарование. Обзет си от песимизъм. Не виждаш смисъл да продължаваш напред. Връщат се част от старите ти страхове. Отново затъваш в мрака на бившето ти Аз. Честито, поздравявам те, защото се намираш в най-конструктивния период от живота си! На този етап обикновено зарязваш всичко. Обръщаш гръб на великите си начинания и започваш да правиш нещо съвсем различно – нещо, което ще ти помогне да не мислиш за провала.

Да, обаче си изхвърлил прекалено много енергия в пространството. Помниш ли големия ентусиазъм? Ти може би не, но Природата го помни, а тя забавя, но никога не забравя. В Природата нищо не се губи, но всеки процес изисква време. Повече или по-малко време. Големите неща не стават от вчера за днес. Някой или нещо със сигурност ще те върне обратно на Пътя към Целта и то тогава, когато най-малко очакваш. Други хора ще ти отворят вратички, за които дори не си подозирал. От теб зависи дали ще се възползваш. Доста хора си намират оправдания, за да се издънят точно в този напреднал етап от развитието, но то, „като дойде не пита”. Новите „съюзници“ ще те засилят и с шут в задника, ако трябва.

Оттук започва твоето Голямо пътуване, приятелю!

Сигурен знак, че се движиш в правилната посока са хората, които ти помагат по Пътя. Знаците, които се явяват на правилното място и в правилното време, като крайпътни табели.

Както и лекотата, с която се случва всичко, за което си драпал преди.

От теб се исква само да запазиш самообладание и да бъдеш активен, за да не изпускаш възможности. Изпуснатите възможности ще те забавят. От скоростта на придвижване зависи колко далеч ще стигнеш. Интелигентният контрол върху емоциите, любопитството и балансираното отношение към света са най-добрите съветници в случая. Помни, че „спокойният човек може всичко”. Първият цикъл от твоето развитие е приключил. Минал си през горната и през долната синусоида на развитието.

Ще има още синусоиди. Възходът не е праволинеен. Има застой, дори малки пропадания на моменти, но те не бива да те плашат. Именно затова устойчивият растеж е толкова сигурен. Ако и с двата крака си стъпил здраво на следващото стъпало, вече нищо не може да те върне назад. Бил си дълго време там, знаеш всичко за по-ниското ниво и то е престанало да ти бъде интересно. Погледът ти е насочен напред и нагоре – към Целта.

Искам да завърша с това, че постигането на Твоята Велика Цел няма абсолютно никакво значение. По-важно е какво ще ти се случи по Пътя.

Така че, защо не вземеш да се отпуснеш, а? Облегни се удобно и се наслаждавай на този живот, все едно наистина те кефи да го живееш…

Настоящият момент е единственото, с което разполагаш, все пак.

Само от теб зависи дали ще е със знак + или –

Айде, Bon voyage!

И….умната!

Тихомир Димитров

30 коментара »

  1. „успели са само хората, тръгнали по пътя на устойчивия растеж“ – ха ха ха как звучи само, хареса ми цялото есенце, поздрави

    Коментар от bai gencho — февруари 10, 2009 @ 5:12 pm

  2. мерси много, bai gencho 🙂

    Коментар от asktisho — февруари 10, 2009 @ 6:08 pm

  3. Ето нещо, което може да ти хареса 🙂 http://www.changecycle.com/changecycle.htm

    Коментар от Деян Дянков — февруари 10, 2009 @ 6:18 pm

  4. Да не си чел наскоро „Пусни народа ми да кара сърф“? 🙂
    Иначе не виждам нещо в тези ти разсъждения, с което бих могла да споря или да не съм съгласна. Респект!

    Коментар от wakeop — февруари 10, 2009 @ 7:07 pm

  5. @ wakeop: не, не съм. Звучи интересно. Дай малко повече инфо.

    Коментар от asktisho — февруари 10, 2009 @ 7:15 pm

  6. Уф, опитвам се да намеря линк, в който книгата да е представена читаво (т.е. не единствено под наслова „еко“), ама… нещо не намирам. Това бива горе-долу: http://www.dnevnik.bg/evropa/zelen_fokus/2007/11/05/394736_pusni_naroda_mi_da_kara_surf/

    „Пусни народа ми да кара сърф“ е за всички, които страдат от дефицит на ентусиазъм, на смелост или на идеи, или – ако ги имат в излишък, искат да са наясно с пътя… Книга за Пътя!

    Мен специално книгата ме вкара в същите размисли, които прочетох и при теб… за това ми стана интересно от какво са предизвикани 🙂

    Коментар от wakeop — февруари 10, 2009 @ 8:21 pm

  7. „Постигането на Твоята Велика Цел няма абсолютно никакво значение. По-важно е какво ще ти се случи по Пътя.“

    За втори пъти в рамките на само една седмица, отново срещам любим цитат при теб… 🙂

    Благодаря за хубавия, ободряващ текст! Сега, когато нямам постоянна работа, нямам постоянен доход, от две седмици съм на легло с температура, и дълговете само се трупат на прегледни купчинки… а имам само мечти и идеи… няколко хубави думи ми дойдоха добре! 🙂

    Cheers!

    Коментар от Michel — февруари 10, 2009 @ 9:39 pm

  8. Мисля, че вече съм започнала Голямото пътуване 🙂 А ти и твоите текстове сте част от подходящите хора и табели по него:))
    Браво, поздравления – продължавай все така – оптимистично и одухотворено!

    Коментар от Милена — февруари 10, 2009 @ 10:05 pm

  9. Почти съм съгласен, с изключение на частта, че всеки човек минава през такъв период. Според мен повечето хора изобщо не минават през този период, защото дори не успяват да го осъзнаят. И причините за това са много – родители, възпитание, среда на израстване, приятели, интереси, природна интелигентност, ако щеш дори облъчването от медиите.
    Иначе с идеята, че „съзнанието определя битието“, в общи линии се съгласявам и е хубаво, че пишеш оптимистично.

    Коментар от manara — февруари 11, 2009 @ 12:42 am

  10. „Желаещия животът води, нежелаещия – влачи!“ Това е от древните римляни. Никак не мога да намеря тази пословица в оригинал (на латински), а ми е една от любимите. И, струва ми се, точно по темата тук…

    Коментар от vladi57 — февруари 11, 2009 @ 6:33 am

  11. Точно в този момент сякаш съм изпаднал в третата фаза – разочарованието. Нищо не върви така, както го бях планирал и целият ми ентусиазъм се е изпарил. Имах нужда точно от този текст, за да погледна отново отново нагоре и да се заредя с оптимизъм.

    Благодаря ти!

    Коментар от Майк Рам — февруари 11, 2009 @ 11:16 am

  12. @ Майк Рам: нали знаеш, една свещичка в Долината на мрака е нищо, но ако всеки човек запали по една, мракът ще се вдигне…:)

    Коментар от asktisho — февруари 11, 2009 @ 1:09 pm

  13. Тишо,ти си пич! Твърдо го заявявам! Публично! Доста време те чета и препрочитам…което е показателното! Влияеш на мисленето и въздействаш с думи. Което говори,че ставаш все по-добър в това,което се занимаваш…Действай все така,Пич! Поздрави от мен!

    Коментар от Мира — февруари 11, 2009 @ 1:22 pm

  14. Добре, не съм съгласна с някои от описаните неща, но важен е крайният резултат, изводът. А тук той е добър

    Коментар от ve6ti4ka — февруари 11, 2009 @ 1:53 pm

  15. @ Мира: 🙂 Мисля, че малко ме надценяваш, но нали „скромността краси глупака“, така че няма да се правя на свенлива ученичка сега 🙂 Голямо мерси за окуражителните думи 🙂 Поздрави!

    Коментар от asktisho — февруари 11, 2009 @ 2:06 pm

  16. Евала! Тишо, бих искал да те поздравя че отново започна да пишеш редовно кратки произведения – докато си пишеше романите разказите ти ми липсваха. Мисля че блога ти е от най-добрите от българската т.нар „блогосфера“. Имаш дар – слово и ти знаеш това. Поздравления!

    Коментар от Rabin — февруари 11, 2009 @ 2:23 pm

  17. Няма нищо случайно в този живот – в точният момент, точният човек ти казва точните думи.

    Благодаря ти Тишо!

    Това е четиво, с което искам да започвам деня си 🙂

    Коментар от Maya — февруари 11, 2009 @ 4:41 pm

  18. Все едно описваш моя живот. Право в целта.

    Коментар от Ивайло Иванов — февруари 11, 2009 @ 4:47 pm

  19. Искам да завърша с това, че постигането на Твоята Велика Цел няма абсолютно никакво значение. По-важно е какво ще ти се случи по Пътя.
    Хубаво и верно казано!

    Коментар от kanew — февруари 11, 2009 @ 10:15 pm

  20. Благодаря ти Тихомире! В тоз дъждовен февруарски ден, когато около мен е само сиво, кално, хаотично и все по-депресиращо, ти пак си глътката кислород от която се нуждаех. Знаеш, че съм от ,,лудите ти фенки,,. Ам пиши по-честичко, че много липсваш….

    Коментар от Ван — февруари 12, 2009 @ 9:48 am

  21. .. а как се радвам, че попаднах тук!!!

    Коментар от Anamari — февруари 12, 2009 @ 3:37 pm

  22. Тишо, не мога да измъдря коментар, какъвто заслужава това, определено много яко, есе – затова просто искрени поздрави за тази и предишната ти публикация!

    Коментар от radislav — февруари 12, 2009 @ 10:44 pm

  23. strahotno………….

    Коментар от elena — август 7, 2009 @ 5:15 pm

  24. Идвам за втори път след публикацията ти във Фейсбук и още повече се впечатлявам от точността на описаните етапи. Даже съм коментирал, че съм бил изпаднал във фазата на разочарованието преди няколко месеца. Така беше. Сега, обаче, отново съм изпълнен с вяра и ентусиазъм и започват да ми се случват хубави неща. Преосмислянето на живота и ценностите е бавен и понякога мъчителен процес, но удоволствието от новите открития е несравнимо!

    Коментар от Майк Рам — октомври 14, 2009 @ 1:44 pm

  25. Хубаво е да погледнеш от дистанцията на времето, да.
    Това есе ми е много специално, затова и досаждам в бука с него.
    Може да се каже, че почти не съм го писал сам.
    То и няма как – още не съм изживял всичките етапи :))
    Просто един прекрасен ден думите започнаха да се нижат една по една в ума ми и не спряха, докато не натиснах точката на последното изречение.
    Така че не се съмнявам – това ще да са предизвикателствата.
    Ама да видим…
    Път ни чака! 🙂
    Поздрави!

    Коментар от asktisho — октомври 14, 2009 @ 3:29 pm

  26. Хареса ми! Звучи правдоподобно някак ;). И е видяло бял свят на рождения ми ден :).

    Коментар от Деси Захариева — октомври 14, 2009 @ 4:26 pm

  27. […] Предизвикателствата по Пътя […]

    Pingback от Да постигнем изобилието с даване. Капаните « Писателският блог на Тишо — май 28, 2010 @ 2:17 pm

  28. Благодаря Тишо!
    Много си точен във всичките си публикации.

    Коментар от Maya — януари 19, 2011 @ 8:29 pm

  29. @ Maya: моля! Радвам се да го науча, макар и тези неща обикновено да са въпрос на гледна точка.

    Коментар от asktisho — януари 20, 2011 @ 12:28 pm

  30. Благодаря! Точно от това имах нужда!

    Коментар от Boryana Shishkova — ноември 19, 2012 @ 11:41 pm


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.