Писателският блог на Тишо

януари 5, 2009

Пак е време за награди

Ако живеехме в годините на инквизицията, аз, Майк и Петър сигурно вече щяхме да сме на сажди, а блоговете ни щяха да са апокрифна литература, която се разпространява сред еретиците под сурдинка. Защото си позволихме открито и честно да зададем моралния въпрос: „за какво бихте продали душата си на дявола?”

Това, което получихме, са открити и честни отговори (близо 60 коментара). От сърце благодаря на всички, които се включиха и бяха искрени!

Обещахме, че авторите на коментарите, които ни направят най-силно впечатление, ще получат поощрителна награда – копие от последния ми (и почти апокрифен) роман „Душа назаeм” , с автограф. Знам, една книга е просто символичен жест, но какъв по-лесен и приятен начин да получиш интересно четиво, което не е предназначено за масова консумация, от това да драснеш няколко реда и да проявиш творческото си въображение?

Кои са наградените коментатори можете да прочетете при Майк, както и защо. Двама от тях получават разписано копие от един бъдещ бестселър, хех, а другите трима ще изненадам с книжки по собствен избор, които не съм ги писал аз 🙂 За разнообразие. Кои са книгите няма да кажа. Получателите им, ако искат, нека споделят сами.

Още веднъж, благодаря на всички за ентусиазма! Беше ценен опит. Научих много неща. Разбрах, че повечето майки биха убили, за да защитят детето си, например. Справедливо? Може би. Но в никакъв случай не и похвално. Въпросът „за какво бихте продали душата си на дявола?” беше по-скоро метафоричен…

Тихомир Димитров

Advertisements

6 Коментари »

  1. за мен беше удоволстсвие, въпреки, че очаквах по-малко сълзливи отговори отколкото се получиха…

    Коментар от longanlon — януари 6, 2009 @ 12:39 am

  2. Важното е, че имаше и наистина добри, които си заслужиха наградите. Тишо, заслужаваш адмирации за идеята с допълнителните награди!

    Коментар от Майк Рам — януари 6, 2009 @ 2:00 am

  3. @ Майк: едва ли, става дума за няколко книжки, все пак. Винаги съм обичал да подарявам книги и продължавам да го правя с удоволствие. Все пак, благодаря за комплимента.

    @ Longanlon: радвам се, че трима души успяхме да се сработим като един своеобразен, нестандартен, виртуален „екип“ на проектен принцип. Такива неща в България се случват рядко, да не казвам никога 🙂 Мерси за подкрепата!

    Коментар от asktisho — януари 6, 2009 @ 2:31 am

  4. Разбрах, че повечето майки биха убили, за да защитят детето си, например.

    Тишо, товаа може да бъде разбрано и след прочитане на дебелите книги за природата около нас. Нарича се инстинкт за съхранение на вида. Жалко е, че вместо да се учим от чуждия опит, предпочитаме да грешим сами. Но няма да живеем толкова дълго, за да направим всички грешки, от които да извадим поука.

    Коментар от В.Антонов — януари 6, 2009 @ 12:19 pm

  5. Благодаря за книгата. Вече е в ръцете ми.
    Ще споделя впечатлиния, след като я прочета.
    Поздрави.

    Коментар от morrt — януари 8, 2009 @ 10:16 pm

  6. @ morrt: за мен беше удоволствие

    Коментар от asktisho — януари 8, 2009 @ 10:48 pm


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s