Писателският блог на Тишо

ноември 24, 2008

И победителите са….

Колкото и скептично да гледам на верижните блог игри, току виж взема, че се включа в някоя от тях. Изкушението да вдигна хвърлената ръкавица този път дойде от от Радислав Кондаков, който присъди на блога ми престижната награда „Kreativ Blogger“. За незапознатите, тя е равносилна на потупване по рамото, публично признание за креативност или просто похвала от човек, който се кефи на творчеството ти. Именно това я прави толкова честна и задължаваща.

Според правилата, първо трябва да посочиш шест неща, които те правят щастлив, а едва след това и блогърите, чиито ревери си решил да обкичиш с виртуална значка за творчески принос към род и родина. Е, правилата са си правила и аз мисля да ги спазя.

И така, шест (от многото) неща, които ме правят истински щастлив са:

1) удоволствието да погледна току-що завършен текст и да си кажа: „това е, мамка му, получи се!“

2) черно-белите портретни фотографии

3) филмите, които ме карат да ги гледам отново и отново

4) книгите, които ме карат да ги чета отново и отново

5) слънчевите, усмихнати хора

6) двучасовият еротичен full body масаж

А сега е време за наградите. Първо няколко условия: понеже това е политически коректен конкурс, реших да посоча равен брой мъже и жени, които ме вдъхновяват с креативността си. Наградите са номерирани, но не и степенувани по важност. Моля да не ми се сърдите, ако вашият блог не попада в списъка. Бих „наградил“ поне 60 автора за щедрия водопад от емоции и информация, с който ме заливат, но местата са само шест. Затова реших да действам интутитвно:

Първата награда се присъжда на: Цвета Стоева (Совичка). Не знам дали разказите, които пише са вдъхновени от „така наречения неин живот“, но Цвета ме изпълва с професионална завист. И това е хубаво 🙂 Слаба публикация в блога й досега не съм виждал.

Втората награда отива при Петър Стойков (Лонги) заради способността му да оглавява класациите и да бъде вечно популярен.

Гери от „Голи думи“ печели третата награда за куража и оригиналния си подход към поезията.

Награда за креативност безспорно се полага и на Владислав Хаджийски. Мога да изхабя много думи, за да опиша стила му, но ще използвам само една: „нестандартен“.

Анна получава петата награда. Достоен противник на Совичка. Една от дамите рано или късно ще издаде първия български чик-лит бестселър, запонете ми думата! И ще получи истинска награда за него. Дотогава мога само да се колебая кой от двата блога ми харесва повече. В жанрово отношение.

На шесто, но не и на последно място „награждавам“ Никола Борисов („Рицаря на светлината“) за цялостен принос към фотографията. Дори с „просто око“ се вижда, че човекът може.

Ами, това е от мен. На печелившите честито!

Тихомир Димитров

Advertisements

26 Коментари »

  1. блоговете, за които говориш в сравнение с качествените такива са като холивуд до европейското кино… явно следиш само агрегатора на дневник – жалко…

    Коментар от Мирослав — ноември 24, 2008 @ 7:09 pm

  2. @ Мирослав: Ми нееее. Повечето даже ги няма в „блогове, които чета“. Действах интуитивно. Гери е интересна, защото е първата поетеса, която се съблече, за да чете стиховете си полу-гола. Пред напълно анонимна публика. И наистина привлече внимание – и от медии, и от блогове, и от истински фенове на поезията, колкото и парадоксално да звучи. Какво ще го прави това внимание и аз не знам, важното е, че виждам много креативност в идеята й.

    Совичка и Анна, пък, ми дават възможност да погледна на света през очите на зряла жена. Откъде другаде да я взема тази перспектива, освен от две зрели жени с Дар Слово? Трябват ми сюжети. Много от героините в собствените ми книги са жени и аз непрекъснaто се уча да гледам света през очите на героите си.

    Лонги се престарава на моменти в стремежите си към рейтинг, но какво от това – всеки човек, който има какво да каже, иска да бъде чут. За мен по-важното е, че владее кратката форма, има ловко чувство за хумор и умее да напипва злободнвените теми.

    Никола Борисов и Вадислав Хаджийски са истински артисти. И двамата рисуват. Единият с обектив, а другият – с думи. Това са само 6 от 60-те блога, които харесвам и следя.

    Съжалявам, че ти се струват „холивудски“. Най-добрите филми на света все още ги произвеждат в Холивуд…

    Коментар от asktisho — ноември 24, 2008 @ 8:20 pm

  3. Погледнах последния разказ на Совичка. Ами, сори, може и да не разбирам прекалено завоалирания супер естетически замисъл, но големите градове са пълни с този тип хора. Които аз не харесвам и съм малцинство. Да си чакат цял живот принца и най-вече парите му. Ти самият имаш статия за този тип хора. Не разбирам какво хубаво видя в Совичка. Аз също съм сам в момента, но надуша ли нещо подобно на нейния темперамент на среща бягам надалеч и не се обръщам.

    Коментар от Rabin — ноември 25, 2008 @ 10:58 am

  4. Прочетох още един разказ на Совичка. Коригирам изречението от последния си пост: „Да си чакат цял живот принца и най-вече парите НА БАЩА МУ“. Чалгата не е музика а начин на живот!

    Коментар от Rabin — ноември 25, 2008 @ 11:32 am

  5. @ Rabin: Никой не може да отрече правотата на личната ти позиция, но не е ли свободен изборът на всеки човек да чака каквото си иска, колкото и когато си иска? Да си носи сам последствията от своя избор? Пък и защо литературният герой трябва винаги да се отъждествява с автора си? Писал съм разкази в първо лице, ед. число за наемни убийци и за велики мошеници. Това не значи, че съм един от тях. Ще отговоря конкретно на въпроса ти: „Не разбирам какво хубаво видя в Совичка?“ Видях много майсторство в думите й, в изграждането и представянето на образи, в тяхното „съживяване“. До такава степен, че дори могат да дразнят. Щом един образ те е подразнил, значи е предизвикал емоция в теб, като читател, а щом героите предизвикват емоция у читателте си (не задължително положителна), значи авторът си е свършил работата. Това видях – един автор, който си върши работата добре 🙂

    Коментар от asktisho — ноември 25, 2008 @ 2:52 pm

  6. Добре, съгласен че има дар слово за писане, но дори не бих я удостоил и с критика във форума и. Гледам че активност не и липсва, както казах мнозинството от пиклите в големите градове са такива. Джантите на BMW-то, кожената тапицерия и iPhone … Къде била баба ми – къде съм аз А ! ?
    Излизал съм с мацка и докато съм с нея се заглежда и коментира „виж оня пич, не е ли секси“. Какви чувства можеш да вложиш в такова същество? Срещнала красавец, изчукали се веднъж и дай сега да видим възвишени чувства. Ако не се обади – ами ще отида при сина на Чичко-Паричко, първо за това да се похвалим. Допускам вероятност 5 % да не го е писала за себе си. Може и да я питам, но да пиша във форума И е все едно да коментирам последните клюки от Pig Brother. Абе за всеки влак си има пътници. Чалгата нЕма Умре!

    Коментар от Rabin — ноември 25, 2008 @ 3:13 pm

  7. p.s. Карам джип, но само защото ми е нужен. Казвам го преди някой да ме захапе на тема „кой си ти ве, кат нямаш BMW к’о се праиш, високото грозде е кисело!“

    Коментар от Rabin — ноември 25, 2008 @ 3:19 pm

  8. На мен твоят избор ми допада. Интуицията ти не те е подвела. Коментарите под поста могат.
    Оказа се, че харесваш чалгата, а не си го знаел, а?
    А пък ако имаш и джип, и го караш И за удоволствие – направо няма да ти проговоря повече.
    Поздрави.

    Коментар от morrt — ноември 25, 2008 @ 5:33 pm

  9. мерсаж за номинацията, ама трябва да знаеш, че не пиша, стремейки се към рейтинг – а просто за каквото ми е интересно в момента… 🙂

    Коментар от longanlon — ноември 25, 2008 @ 9:55 pm

  10. @ longanlon: Лонги, това за рейтинга беше майтап. Грубичък, де, ама се надявам, че ще ми простиш 🙂 А че оглавяваш класации и, че умеееш да бъдеш популярен, в това няма съмнение. Пък и наистина, всеки човек, който има какво да каже, иска да бъде чут. Cheers!

    @ morrt: не знам откъде чалгата взе, че влезе в темата, по техно клубовете има достатъчно „прахосмукачки“. На всичкото отгоре -„модерни“. Радвам се, че изборът ти харесва, това просто са креативни хора, аз не коментирам избора им на теми, харесва ми начина, по който творят.

    @ Rabin: Сигурно с джипката ги привличаш такива повлекани, бате 🙂 Те откъде да знаят, че го караш само по необходимост, а не заради „джанта ефекта“? Шегувам се. Винаги е имало, има и ще има момичета-индианци. Аз така ги наричам, защото продават природата си за лъскави дрънкулки. И това дразни моралистите още от римско време насам. Обаче клубовете ги кръщават на бивши диктатори, а не на Сенека, примерно. Именно защото нямат нищо общо с морала. Човешка природа, кво да я правиш…Освен това, защо да я виним мацката, ти не искаш ли гаджето ти да е красавица? Не искаш ли да има богат татко? Щото повечето мъже не биха възразили…Но за всеки влак си има пътници, да, прав си.

    Коментар от asktisho — ноември 25, 2008 @ 11:57 pm

  11. Ейй, Тишо, мерси, много яко :-)) Ако четях блогове, щях и аз да спретна едно такова потупване по рамото… Ама май само с твоя се ограничавам 🙂

    Коментар от Никола — ноември 26, 2008 @ 1:58 am

  12. @ Никола: Изобщо не се чувствай длъжен да „играеш по правилата“. Креативната натура живее най-добре извън всякакви рамки. Просто бях поласкан от вниманието на Кондаков (уважавам перото му), имах малко излишно време за губене и най-малкото, което можех да наравя, беше едно неангажиращо евалла на хората, които наистина ме вдъхновяват с креативността си…Те са много повече от 6, разбира се, но що се отнася до фотография, блогът ти е рядка находка. Спокойно мога да кажа, че и аз се ограничавам само до него. Поздрави!

    Коментар от asktisho — ноември 26, 2008 @ 2:19 am

  13. Тишо, парих се на 2 пъти с такива пикли дето смятат, че трябва всичко около тях да спазва правила тип „какво ще кажат хората, тати и гостите“. Сигурно затова толкова остро реагирам на Совичка-та. Такова нещо – ТО може да направи животът ти ад, па ако ще и да е първа красавица и татко и да ни е подарил златна тоалетна чиния. Виждал съм единствено дете как плаща наем на родителите си да живее при тях, а има собствен апартамент който стои празен. ТО има прилична заплата и кариера и мухъл между ушите да живее по чужди правила. Абе да не задълбочавам.
    п.с. Джипка карам заради свободата която ми дава да ходя там, където другите не могат. Докато още има природа в България искам да я видя и после да разправям на стари години как е било. Един подвариант за каране за удоволствие.

    Коментар от Rabin — ноември 26, 2008 @ 10:58 am

  14. Да кажа и моето мнение за „зрелите жени“: следила съм известно време в блоговете и на sovichka, и на anna… безспорно имат стил и умения за увлекателно разказване. Заслужават да издадат книги… НО аз не бих си ги купила … от техните разкази лъха претенциозност, парадиране пред публиката и гнили ценности. Провокиране (на какво?) чрез използване на уличен език, защитаване на стереотипите на начин на живот, пълен с егоцентризъм и кухота. Да, много хора по един или друг начин може да се асоциират с някои от техните преживявания – постижение, евала, но какво ти остава след като ги прочетеш -лично на мен безсмислие и утайка…
    Смея да кажа, че една емоционално зряла жена, след всички такива истории през определен период от живота си, вече е минала на друго ниво – даваща и обичаща, знаеща какво иска и кое в живота си заслужава, освободила се от гнева си към света…
    Казвам всичко това не защото искам да се меся в класацията на Тишо, а единствено защото винаги ми се е искало масовата представа за това кои жени са зрели да е по-различна…

    Коментар от seasons — ноември 26, 2008 @ 12:22 pm

  15. Ха, честито на печелившите:)

    Коментар от fen — ноември 26, 2008 @ 7:31 pm

  16. Мога само да повторя за …найсти път, че писането е като готвенето – всяка манджа не е по всеки вкус, а готвачите обичат да експериментират. Героините на Анна и на Совика са близки до главната героиня в дебютния ми роман „Справедливост за всички“. Даже много. Което не значи, че аз харесвам такъв тип поведение/жени/ценности. Но исках да покажа „узряването“ на една егоистична натура, да вдъхна надежда, че си струва и, че всеки има правото да се промени, колкото и неприемливо да е миналото му. За целта трябваше да се потопя в реализма, описван от двете авторки, да го опозная отвътре, без задължитено да го обикна. Те познават същата действителност. Те я описват (понякога) дори по-добре от мен. Все пак са жени. Те може да са всичко друго, но не и слаби авторки. Техните разкази за мен са прозорче към света на глезлата, момиченцето на татко, жената-трофей, към света на еманципираната градска интелектуалка, с очила Gucci и чанта Prada. Аз обичам разнообразието в литературата. Совичка и Ана ми дават сюжети, от които вече не се нуждая за творчеството, но така или иначе продължавам да ги чета. Заради стила. Това няма нишо общо с начина, по който аз, seasons, Rabin или Morrt гледаме на света, как го мислим. Тук говорим за креативност.

    Коментар от asktisho — ноември 26, 2008 @ 7:50 pm

  17. Относно коментара на seasons:

    В началото на „Великият Гетсби,“ героят-разказвач Ник споделя съвет даден му от баща му: „Винаги когато тръгнеш да критикуваш някого, помисли си дали той е израстнал при същите добри условия, при които си отгледан ти.“ Цитирам по памет.

    Коментар от Стефка — ноември 27, 2008 @ 1:13 am

  18. Та какво печелят печелившите, че нещо не разбрах?

    Стефка, съгласна съм с тази мисъл, но Тишо по-горе казва, че всеки има право да се промени, с което също съм съгласна.

    НО: промяната и стремежът към нея включва ли парадиране и ухажване на поведението, от което искаш да избягаш?

    Отговорът на този въпрос от много време ме заобикаля и не мога да го хвана. Все нещо не разбирам, което означава, че или аз или тези, които ми го обясняват не могат да се справят със задачата….

    Коментар от Таня — ноември 27, 2008 @ 1:31 pm

  19. @Таня
    Отговорът е
    „ДА“, ако резултатът от промяната е налице
    и
    „НЕ“, ако сме останали само със стремежа, а промяна няма.

    Коментар от morrt — ноември 27, 2008 @ 11:55 pm

  20. Аз твоите избраници, не се обиждай, но не ги харесвам. Но ето пък тук случайно намерих блога на seasons, който ме заплени с лекота. покой и мъдрост.

    Коментар от случайна — ноември 28, 2008 @ 12:09 am

  21. Чест и почитания, Тишо,

    Отвратително хубаво е да чуеш благи слова от човек, за който се ползваш с доза внимание и при преразказ, към близките хора или към непознатите: ето история – давайки пример (разбери го във първо лице от мое име), да си го сочил като достоен и… вдъхновител. Право го каза.

    Хубаво е да дишаш с целия набор от сетива.
    И седемте са една приятна игра.

    Коментар от vlad — ноември 28, 2008 @ 10:45 am

  22. Към всички – чак не се сдържам вече – искали да се поправят, щели да се поправят… Друг път! Чалгиджиите, които познавам презират хората които ние намираме за свестни. Имат ги за балъци а те са номер 1.

    Коментар от Rabin — ноември 28, 2008 @ 11:20 am

  23. Ето как чалгата се промъкна в темата. Това, че харесваш начина на изразяване на sovichka и anna, те прави чалгар.
    Вярно ли това, Тишо? Вярно ли, че презираш хората, които ТЕ намират за свестни?
    Или не влизаш в тази категория, защото Rabin не те познава?
    И не се опитвай да се поправяш – няма да стане, явно. 🙂
    С най-топли чувства.

    Коментар от morrt — ноември 28, 2008 @ 12:32 pm

  24. Благодаря ви за коментарите! Дискусията щеше да е много по-лесна, ако всички правехме разлика между реалния живот и литературната фикция, между автора и лирическия герой. Стига с тоя буквализъм. Само в чалгата посланията са директни, което е една от причините да не я харесвам…Относно поправянето – имам намерение да се „поправям“ цял живот. Към по-добро. Лично и професионално. Каквото и да значи това. Поздрави!

    Коментар от asktisho — ноември 28, 2008 @ 1:37 pm

  25. morrt: благодаря за отговора, харесва ми когато имам въпроси, да им намирам отговорите, правилните :-), но в случая само донякъде мога да се съглася с теб, ама така ще изместим темата, което веднъж вече май се получи тук, така че – друг път и на друго място, евентуално…

    Коментар от Таня — ноември 28, 2008 @ 4:57 pm

  26. Честита, честито:) Отивам да видя страниците на твоите номинирани и да си обясня някои от коментарите тук. Поздрави.

    Коментар от Jaguar — ноември 29, 2008 @ 9:39 pm


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s