Писателският блог на Тишо

октомври 21, 2008

Проклятието на твореца

Веднъж писах за освобождаващата сила на творчеството. Но медалът си има две страни. В това своеобразно продължение, което идва една година по-късно, ми се иска да разкажа за проклятието на твореца. Любопитно ми е дали и други хора споделят същите възгледи.

Творци са всички онези хора, които създават нещо ново. Аз възприемам творческия процес като понятие, което се простира далеч отвъд границите на традиционните изкуства. Творчество са бизнесът и политиката. Науката е творчество. Предприемачеството, рекламата, маркетингът и управлението на човешки ресурси също са творчество. Или поне би трябвало да бъдат.

Римляните са използвали термина „ да твориш политика”. Аз им вярвам. На римляните. Има защо да им вярвам. Две хиляди години по-късно живея в общество, изградено върху принципите на правото и държавността, които те някога са сътворили.

Кое отличава твореца от обикновения човек?

Не можем да кажем, че е външният вид, тъй като веднага се сещам за десетина грозни и десетина приятни за окото, световно признати творци (и творкини). Не можем да кажем, че  семейното положение, произходът, богатството, славата или властта са определящи за твореца, тъй като творчеството вирее еднакво добре както в кралския дворец, така и в задните улички на гетото. Историята на изкуството познава много велики имена, които приживе са били замервани с пачки от царе, папи и патрираси, но познава и много други, които са умрели в бедност, недочакали своето признание.

Тогава може би е интелектът? Ппонеже към днешна дата човечеството признава само една скала за измерване на интелекта – логическата, с прискърбие мога да съобщя, че повечето творци – художници, артисти, скулптори, трудно могат да се похвалят с високо IQ. По простата причина, че абстрактното мислене им пречи. Все още се спори дали има такова нещо като „емоционална интелигентност” и дали емпатията и интуицията, примерно, са прояви на интелект. Докато този спор съществува, ще има както „умни”, така и „глупави” творци. А повечето ще са „глупави”. Отидете на някое събиране на МЕНСА, за да видите колко художници-импресионисти има там…

Значи „интелектът” също не е отличителна черта на твореца. Тогава кое?

Ами, умението да се впечатляваш лесно, ето кое. Проклятието на твореца, с две думи, е прекомерната чувствителност. Няма как да създаваш, ако не можеш да се вдъхновиш, а няма как да се вдъхновиш, ако си дебил.  Заобикалящата действителност непрекъснато влияе на твореца с прекалено натрапачивите си послания. Тя създава по-силни емоции, отколкото при обикновенитре хора, а емоциите, знаем, са вредни за разума. Може би това е причината повечето творци да имат проблем със социалната си адаптация. Може би това е причината „нормалните хора” да ги мислят за странни.

Един творец обаче знае, че нормалността е мит. Нормалното не съществува и именно заради огромното разнообразие от цветове и форми, заради изобилието от „нестандартни“ характери и случки, творецът получава своята порция вдъхновение и може да създава изкуство. В душата му вибрира една по-тънка струна, една по-чувствителна нишка на възприятието.

Сигурен съм, че повечето хора познават поне един близък, роднина или приятел, който „изживява” нещата по-силно от останалите: изпитва по-голямо възмущение пред лицето на несправедливостта, възхищава се повече от красотата във сичките й форми, умее да „забелязва” хармонията на най-неподозирани места, има повишено внимание към детайла. Този човек се влюбва по-лесно и изпада в по-дълбока депресия от „нормалното”. Този човек може да е инженер, прогрмаист или учител по професия, но ако наистина сте близки, сигурно ще знаете, че той тайничко нещо твори. Нещо създава. Едни правят фотографии, други пишат стихове, трети рисуват. В повечето случаи го правят интровертно. За себе си. Правят го заради освобождаващата сила на творчеството, но и заради проклятието на твореца. Ако има нещо, което ги спира да потърсят външен израз на творбите си, то това е същата онази повишена чувствителност, която прави възможен съзидателния процес.

Грубата и материална действителност ще реагира неадекватно на фините настройки вътре в теб. Ако не си готов да приемеш този факт, никога няма да закачиш картините (фотографиите) си в галерия, никога няма да направиш филм или да издадеш книга. В това отношение, творчеството е интимен акт. Като секса. С единствената разлика, че винаги носи гарантирано удоволствие…

Е, има и „ексхибционисти” като мен. Има хора, които не се свенят (колко я обичам тази думичка) да  споделят творчеството си със света, дори държат да го правят. Аз, например, качвам цялото си творчество в интернет и не като да не ми пука какво мислите за него. Но така то престава да бъде интимно. Превръща се в безплатно за теглене „порно“. Което, признавам си, малко отнема от качествата ми на творец. А може би в действителност не съм никакъв творец? Може би съм поредният драскач „с претенции”? Не знам. Обаче прекалената чувствителност ми пречи. Понякога твърде много.

Тихомир Димитров

26 коментара »

  1. Обаче колко истини каза…
    За мен най-трудното е да си сложа цена. Да се разделя с предметите, станали материален израз на възелчетата в душата ми, на малките къси съединения, от които изскачат искри.

    Коментар от Ани — октомври 21, 2008 @ 1:41 pm

  2. Тишо, със сигурност има хора, които споделят тези възгледи. Аз познавам един такъв.
    И също мисля, че четейки, много хора ще се запитат „Това за мен ли е писано?“ Един се запита 😉

    Само с думата „проклятие“ не съм много съгласна, но в момента не мога да открия друга.
    От друга страна, думата „Проклятие“ е твърде силна и обричаща и тежи точно толкова, колкото и прекалената чувствителност, за която говориш…
    И все пак, няма ли друга дума? 🙂

    Коментар от LeeAnn — октомври 21, 2008 @ 1:46 pm

  3. Много вярно казано е това за бремето на прекомерната чуствителност или изострената такава, защото няма стандарт за нормална чувствителност. Обаче, чувствителността би могла и да се притъпи, което води естествено и до притъпяване на положителните емоции. Така че, „проклятието“ или „благословията“ може и да не са за цял живот, а въпрос на избор.

    Коментар от Ирена — октомври 21, 2008 @ 2:29 pm

  4. Аз почти успях да притъпя прословутата чувствителност на твореца за няма и две години. За щастие спрях процеса и нещата при мен се нареждат. В чувствително по-чувствителна насока 😉

    Много хубави думи, Тишо!

    Коментар от Биляна — октомври 21, 2008 @ 2:49 pm

  5. О, йеее – Тишо, евала!

    Абсолютно съм съгласен. Докато не забравя, да ти напиша, че си творец 🙂

    Борбата с прекомерната чувствителност е цял армагедон за впечатлителната, творческа душа, но и аз, като Биляна, мога да се похваля с известни успехи на тихия фронт.

    Айде поздрави и продължавай с ексхибиционизма!

    Коментар от radislav — октомври 21, 2008 @ 3:35 pm

  6. @ radislav и Биляна: вие двамата започвате да ми ставате съмнителни 🙂 С вашия „тих фронт“. Шегувам се, ъф корс. И се радвам, че споделихте.

    @ Ирена: въпрос на избор са. Избор, който никога не бих направил. Но това си е мое лично и едностранчиво мнение, както винаги 🙂

    @ LeeAnn: терминът „проклятие“ може да е зареден с негативизъм, но за сметка на това е силен. Достатъчно силен, за да хвърля яснота върху тихата буря, която се разразява у хора, дръзнали да мислят творчески и принудени да живеят в „осакатената“ действителност. Освен това, няма по-подходяща дума 🙂

    @ Ани: 🙂

    Коментар от asktisho — октомври 21, 2008 @ 5:00 pm

  7. батко, евала. ако не беше ти, нямаше да има какво да чета. сериозно. ти си огънят в очите ми. ти си адски пламък, подклаждан от неразривната любов на несъстоятелната-представа-за-себе-си и меката-твърд-на-болното-съзнание.

    respec.

    а ти си само едно ай пи, което извадих от черния списък на блокираните коментари с единствената цел да ти покажа колко нелепо стоиш на място, където хората кротичко и интелигентно се опитват да обменят идеи. Време е да се откажеш, мисля.

    от батко

    Коментар от cut:eater — октомври 21, 2008 @ 5:40 pm

  8. Знам 🙂

    Коментар от LeeAnn — октомври 21, 2008 @ 6:28 pm

  9. Позволено ли ми е да отбележа, че твърдението за „глупавите“ творци е твърде смело, предвид, че малко по-горе наричаш науката и разни други неща, в които глупавите хора трудно оцеляват, творчество 🙂 Имам и още един въпрос, задължително ли е един човек с богати въображение и обща култура в областта на изкуствата да е „глупав“ само защото не може да открие седмото от поредица числа… Глупостта и невисокото IQ не се ли разполагат в малко различни понятийни плоскости, за да ги използваме едно до друго, когато говорим за творчество… Само повдигам въпроси 🙂 за мен интелектът просто е различна стратегия за справяне, а не характеристика на психиката…
    А относно притъпяването на чувствителността съм привърженик по-скоро на теорията, според която свъхчувствителността се дължи на наличието на повече рецептори, т.е. причната си е чисто физиологична 🙂
    Поздрави за разсъжденията 🙂

    Коментар от Vitamin eMM — октомври 21, 2008 @ 8:48 pm

  10. Поздравления 🙂 Отново прекрасен (и верен) текст.

    Коментар от apieceofme — октомври 21, 2008 @ 10:10 pm

  11. @ Vitamin eMM: Границите на понятията „изкуство“ и „интелект“, както виждаш, се простират далеч отвъд популярните дефиниции на тези термини. Не бях се замислял, че причината може да е чисто физиологична.

    @ apieceofme: чак „прекрасен“ текстът не е, но със сигурност е „верен“. Поне за мен. Поздрави!

    Коментар от asktisho — октомври 22, 2008 @ 1:21 am

  12. Да, така е. Чувствителността е блендата, през която всяка секунда от кадрите на живота изглежда различно. Заради нея творците биват възприемани като странни, трудни за разбиране и общуване, излишно задълбаващи в неразрешимите въпроси, пилеещи енергията си в опит да конструират теории, които някой някога ще обори, да рисуват неща, които могат да не бъдат харесани, да пишат така, сякаш говорят на себе си, безсрамно разголвайки всяка непоказвана в друг контекст част от символичното си тяло…
    Творците имат по-труден живот, вътрешен и външен. В този смисъл вероятно си прав за онова, което наричаш „проклятие“. Бих го определила като стигма. Нещо, заради което знаеш, че си различен. Нещо, което безпогрешно те свързва с други хора, чиято чувствителност е изострена на границата на поносимостта и пригодността за живеене. Нещо, заради което по отношение на личността ти се формират лагери на привърженици и отрицатели, каквито би имал в съвсем друга плоскост при липсата на творчество.
    Мисля, че самото творчество е серия от опити да се подреди света с ясното съзнание, че той не подлежи на подреждане от нас.

    Коментар от Amelia Ekhart — октомври 22, 2008 @ 8:36 am

  13. […] и аз нещо. Сега начален тласък ми даде публикация на Тишо. В нея той интересно разглежда „участта” на твореца, […]

    Pingback от Мозъкът компютър? « Графът — октомври 22, 2008 @ 11:42 am

  14. Много истини има в тази публикация, хареса ми. Продължавай в същия дух.

    Коментар от killer66 — октомври 22, 2008 @ 12:13 pm

  15. 🙂 „Обаче прекалената чувствителност ми пречи. Понякога твърде много.“

    На теб не ти пречи прекалената чувствителност, пречи ти силното его. Не го пиша това за да се заяждам, аз също съм бил в твоето положение и повярвай ми знам колко е трудно. Не съди за околните толкова повърхностно, опитай се да ги разбираш. Вярно твореца възприема света по по-различен начин, но ако само си живее в неговия си свят и е сляп за реалния, то той рискува да загине…

    Коментар от albinos — октомври 22, 2008 @ 1:08 pm

  16. @ albinos: в никакъв случай не го приемам като заяждане. Чета блога ти редовно и мисля, че насреща ми стои интелигентен човек, който еволюира. Особено много ме запали с последния си пост за Ина. Голям съм й фен и, в благодарение на теб, аз също я преоткрих.

    Но да не се отклоняваме от темата.

    Ще си позволя да те цитирам: „Не съди за околните толкова повърхностно, опитай се да ги разбираш“

    Абсолютно си прав! Опитвам се, но не винаги успявам. Човек цял живот се учи. Аз също еволюирам. Обаче имам само един въпрос – ти как разбра за „високото ми его“? Та ние дори бегло не се познаваме. Не ме ли съдиш повърхностно в случая?

    Предполагам, че логичният ти отговор ще бъде нещо от сорта: „от текстовете, които пишеш“, подкрепен с примери. Но, замисли се, от текстовте ще разбереш само това, което аз искам да разбереш, а не всичко, т.е блогът е само върха на асйберга. И не е подходяща строителна площадка, на която може да се изгради солиден замък от предубеждения на тема „високото его на Тишо“.

    Високомеритето може да послужи като предпазна мярка срещу малоумни натрапници, с които не ми се разговаря. Един вид бариера. Но с теб ми се разговаря. Пред теб бариери не искам да поставям. Но пък заключенията ти ме оздачават.

    Да, твърдял съм неведнъж и дваж, че мързелът и забалжи – егоизмът, са добродетели. Дори излязох в национален ефир да сипвам акъли на хората колко хубаво е да си мързелив егоист. Но всеки медал си има две страни, също като творчеството.

    Има съзидателен, креативен мързел и самосъхраняващо, високо его, което те мотивира да продължаваш напред дори тогава, когато някой е решил да те дърпа за крачола 🙂

    Think about it.

    А, да, само още един цитат:

    „И аз съм бил в твоето положение“

    Съмнявам се. Ти изобщо нямаш представа какво е „моето положение“

    Желая ти успех!

    Коментар от asktisho — октомври 22, 2008 @ 2:13 pm

  17. О.к не знам какво е твоето положение и вероятно не съм бил в него.Усещам твоето его от текстовете ти. Да прав си важно е да разбера какво искаш да кажеш, но другото някак си дразни. Едно от проявленията на егото е прекалената горделивост, високомерие (за него по долу) и натрапването на хубавия ми Аз или просто аз, много често в това което искаш да кажеш.

    Със сигурно знаеш, че човек не може да си сложи целия живот онлайн в блоговете, за да го оценят правилно. Но дори и това да стане, пак няма да го оценят така както иска. Просто на всички не можем да се харесаме и не може да угодим. Ако се опитваме да угодим за кратко време ще бъдем освидетелствани. Няма да ни е интересен живота, ако сме харесвани от всички. Глупаво е да се хващаме за дребни неща и да си пишем в разните постове с послания от сорта този защо това правил, а не правил онова като е бил там и там или като този е гледал филм за конспирацията, то целият му живот се върти около нея. Виждаш примера какво става в коментарите под интервюто с Ина Григорова. Как всяка нейна дума се преиначава от злоба, завист и простотия.

    „Високомеритето може да послужи като предпазна мярка срещу малоумни натрапници, с които не ми се разговаря.“

    ти защо разговаряш с тях. най-добрия вариант е да ги игнорираш.ето тук играе ролята на емоционалната интелигентност – да съумееш да не реагираш веднага на натрапниците по начина: с техните камъни, по техната глава, но по по изискан начин…

    Знаеш, но по-добре да го напиша. Всеки човек си има недостатъци и свои проблеми. Перфектен човек на тази земя няма и не вярвам да съществува. Всички ние се борим за много различни неща. Това за което се борят една част от хората е да еволюират на друго ниво – нематериалното. Това което забравят или не искат да направят е да се разделят с някои неща в себе си и да приемат други.Както и да се подкрепят хората взаимно по пътя натам.

    Никога не ми е вървяло и все още не ми върви в точните науки (макар, че казват с математиката може да се обясни всичко във вселената). Като, че ли вярвам на много повече на думите, отколкото на числата. Гледам на света абстрактно и винаги търся в него уникалното, различното…

    Извинявай за правописните грешки, нещо ми се спи и ме мързи да редактирам коментара си.Важното в случая е да се разберем.

    Лека нощ или приятен ден в зависимост от това кога четеш този коментар.
    Мерси за успеха, същото го желая и на теб!

    Коментар от albinos — октомври 23, 2008 @ 12:18 am

  18. @ abinos: Успехът е просто навик, който се учи. Също като цигарите : )

    Коментар от asktisho — октомври 23, 2008 @ 4:42 am

  19. Много хубаво си го казал, евалата за което. Наскоро попаднах на една статия за писателите пияници – особено в американската литература всите са такива – Фолкнър, Фитзджералд, Хемингуеи…някъф студент отишал при даскала си и го питал „Аве гос’ин професр, тия от списъка дет ги учим са все пияндета“, „Верно“ рекъл професора…според мен нещата които „обикновения“ човек ги отминава притесняват твореца и тои търси избавление и средство за притъпяване на възприятията.

    Коментар от konstantin — октомври 24, 2008 @ 6:45 am

  20. Здравей Тихомир,

    „статията“, която си написал и отговорите, които си получил са чудесни, наистина, но не съм съгласен с теб относно няколко детайла.

    1) Не можеш да разделяш хората на творци и обикновени хора, защото всички хора са творци, просто не си достигнал до нивото да го видиш, може би, което пък звучи объркващо при положение, че в първия или втория параграф сам казваш, че творец е някой, който „създава“.

    Екзистенциалният въпрос е по-скоро къде са границите м/у създаването и разрушаването и дали като докато не създаваш нещо в същото време не рушиш нещо друго?

    2) Напълно си се загубил в опитите си да описваш творчеството. Какъв интелект братко, какви физически данни, какво умение да се впечатляваш лесно? Създаваш си сам теория и си играеш да я защитиш. Творчеството няма нищо общо със способността ти да се впечатляваш, която мислиш за двигател на „писателя в теб“.

    3) Няма спор относно интуицията и това дали е интелект, което ме навежда на мисълта, че си позволяваш да изполваш думички ей така, повърхностно, без да вникваш в тях. Интуицията, приятелю е Божествената искра, връзката ни с цялата вселена и енергията в нея. Тя е способна да прониква напред във времето и пространството и да дава точен съвет как човек да се придвижи напред по собствения си път – нещо, което рационалното мислене не е способно да направи. И това е, не знам с кой спориш, но ние – хората, които се занимават с изследване на подобни факти нямаме и капка съмнение, нито спорим.

    4) Споменаваш МЕНСА и говориш за художници… а познаваш ли наистина някой от МЕНСА? Говорил ли си с подобни хора, виждал ли си ги на практика как мислят, с какво се занимават? Силно се съмнявам, иначе нямаше така да „окачествяваш“ и да създаваш погрешна импресия за хора, на които май тайничко завиждаш защото са по-интелигентни от теб?

    5)След този пасаж следва лиричната ти тирада за чувствителните хора и за грубата реалност и бла бла. За кой пишеш приятелю, за останалите градски мишки в циментовото лего? За да достигнеш до фразата „Е, има и „ексхибционисти” като мен.“. Все трябва да е за мен, много ясно. Аз правя по същия начин – изреви им в лицата че си различен, обяви се за нестандартен БОГ на нещо си (в случая творчество) и ще се намери кой да ти ръкопляска. Истината е доста по различна и макар че темата за творчеството на едно твърде ранно начало бе насочена от теб към хората, които се занимават с изкуство, нека си говорим за Изкуството.

    Тънка струна и подобни абстракции са много сладки за масовата публика, но са лишени от смисъл. Ти правилно тръгна от идеята, че хората са по-чувствителни и там се крие разковничето на всичките ти трепети и вълнения – който е по-чувствителен, възприема повече детайли от обкръжаващата среда. Тъй като при процеса на създаване се доближаваме максимално до силата, която е създала нас, то съвсем нормално е ако се чувстваш най-близо до твореца, да не можеш да приемеш изкуствено създадената среда с цел манипулация, в която се е превърнала градската среда. Решението е просто – иди на село или в планината или на морския бряг. Там се твори истински.

    Проблемът с „творците“ както в твоя случай, както в моят донякъде, както и в много други е, че всички пръцкаме интелектуални бози в информационната среда, в случая блоговете. Пръцкаме и чакаме някой да ни ръкопляска. Колкото повече ръкопляскат, толкова повече се накокошинваме. В момента когато се появи някой комплексар който си е позволил да ни „нахрани“ в публичното пространство, започваме да вадим шпагите в словесен двубой, в титаничен сблъсък на мозъци. Все едно гледам Енимъл Планет, бате.

    Простичката истина, която споделям с теб макар че се чудя дали ще я разбереш е, че никой всъщност няма нужда от одобрение, това е изкуствено насадено чувство в душите ни и използва простичкият смъртен грях – суетата. На морския бряг или в гората, няма кой да прочете блога ти и да изръкопляска – а те са по-близо до Творецът, отколкото сивия град с уморени и недоволни хора.

    Има една песен на Ейжън Дъб Фъндейшън, в която пеят – „…и лунатиците ще поведат слепите…“. Преди да поемеш отговорността да поведеш някой, помисли и за него. По скоро бих ти дал съвет за лечение – прави добрини – тихо, без да разбират хората, нещо като лелята от приказките на Джани Родари, която броеше не кихавици, а добри дела. Не казвам, че не правиш – сигурно правиш, нали си от „наште“ – творец момче.

    И завършвам с кратък анализ на последния ти параграф – за ексхибиционизма. Ако се вгледаш внимателно в него ще разбереш, че всъщност става въпрос за одобрението, което очакваш. Нещо като ексхибициониста, който разтваря балтона и чака писъка на жената която вече бяга ужасена, за да изпита оргазъм. Имам чувството, че всъщност макар да казваш, че не ти пука какво мислят хората за твоето „творчеството“ ходиш по други блоговр, които пишат за теб и се опитваш да се защитаваш, да се аргументираш, като вадиш интелектуалната шпага за която също ти написах по – горе. Цикълът се избягва, като теглиш една майна на всички претенции, суета и затвориш страницата си.

    Известно време ще ти е тъжно, скучно, след това ще видиш, че хората с които трябва да се срещнеш и да им предадеш нещо се появяват сякаш отникъде, в случайни срещи, внезапни хрумвания, спонтанни сбирки и т.н. Това е брат, успех иначе с блога, надали ще загубя повече време за критики, похвали или съвети, надявам се ще оцениш честното ми мнение и то ще е полезно за теб. Ако чувстваш нужда прати ми отговор на мейла, сигурен съм, че можеш да ме намериш.

    Мартин Томов

    Коментар от Мартин Томов — октомври 24, 2008 @ 10:47 am

  21. @ konstantin: хехе, не го бях чувал това. Забавен анекдот, наистина. Народният поет Иван Вазов пък е издъхнал върху проститутка. Или поне така казват. Писането е просто една от многото професии. В нея също има добри и лоши професионалисти, известни (хвалени) и неизвестни (забравени) имена. Аз не се чувствам по-специален от един плочкаджия, само защото наричам себе си „писател“. Това мога да правя. Аз редя думи, той реди плочки. Пред Бога, закона и алкохола, всички сме равни 🙂 А плочкаджията сигурно изкарва повече от мен 🙂
    По същия начин възприема себе си и мастър Стивън Кинг в „Мемоарите на занаята: За писането“. С единствената разлика, че той изкарва повече от плочкаджията 🙂 Но винаги е бил, е и ще си остане „занаятчия“. Един много добър и глобално познат разказвач 🙂 А не като Кинг да не е минал през наркотиците и алкохола. И за да обобщя: дали ще възприемеш един човек за нещо по-специално, само защото е „писател“, си е твой личен проблем. Дали въпросният писател ще дави повишената си чувствителност в алкохол, пък, си е изцяло негов личен проблем. По-важна в случая е историята. Хемингуей се пропи и самоуби, но хората продължават да четат „Старецът и морето“…

    @ Мартин Томов: „Решението е просто – иди на село или в планината или на морския бряг. Там се твори истински.“ Прав си. Непрекъснато го правя. Благодаря за интересното, много искрено и доста аргументирано мнение. С теб имаме много да си говорим за „съзидателния процес“. Онзи, който създава реалности, извън творчеството. Имаме много да си говорим за „истинския секс“, а не за духовната мастурбация и словесния ексхибиционизъм. Ю ноу уот ай мийн. Имах нужда от контакт с хора като теб за големия житейски и творчески експеримент, който подготвям. Сигурен бях, че тези хора, както сам казваш, ще се появят „сякаш отникъде, в случайни срещи, внезапни хрумвания, спонтанни сбирки…“ И ето, че започнахте да се появявате. Ще ти драсна на мейла. Поздрави!

    Коментар от asktisho — октомври 24, 2008 @ 1:35 pm

  22. Здравей Тишо, лонг тайм но сий :-), но точно в темата ти за творчеството се включвам чак сега точно заради самото него… Днес беше прекрасен снимачен ден, хубави жени, мода а-у, Димитров ден… всичко ккато си му е редът. Но да минем по темата. Аз пиша стихове и текстове на песни откакто се помня, пея професионално от близо 15 години насам, снимам професионално от 12 години насам, наскоро един прекрасен човек на име Теодор Койчинов ме определи като „лупа“, през която минава всичко и се показва в детайли и цвят, по-ярко и по-силно от 18%-то сиво, с което боравя в скалите на фотографията по цял ден… Но не иде реч за мен, а за нас-творците… Каквито сме-такива ! Луди, превъзбудени, емоционално нестабилни, непостоянни, чаровни, влюбени в света и неговите отражения, нетърпеливи да видим всеки следващ изгрев и всяко падащо есенно листо, да броим песъчинки в пустинята до последно… Ето това сме ние-творците… И кой е казал, че трябва да сме нормални, колкото и абсурдно-субективно-оксиморонно да звучи?
    Поздравявам те с този ми пост, защото там добре би усетил за какво говоря, не че не знаеш…

    http://www.badzhakov.com/blog/?p=91

    Коментар от Павел Баджаков — октомври 27, 2008 @ 2:32 am

  23. Понякога наистина прекалявам с напъните си да се изказвам навсякъде и се опитвам да не приличам на други хора, които точно това правят…, но последният коментар оформи в главата ми няколко мисли, които искам да споделя и моля за извинение, ако досаждам на някого 🙂

    С този твой пост се замислих и аз над понятието творец. Вземайки самата дума, от съдържанието й произлиза, че творец е човек, който твори. В днешно време се приема, че творци са само хората на изкуството, архитектите. А аз си мисля, че творец е всеки, който е създал нещо със собствените си ръце и чрез него е направил този свят по-добър и красив.

    Не е задължително да е чувствителен или пък да е различен /ах, как ми е неприятно това самоопределение/.

    Това, което ще оставиш да излезе извън теб и да те определи като „луд, превъзбуден, емоционално нестабилен…“ е въпрос на съзнателен избор и стремеж. Изборът да се мяташ в крайности или да се задържиш в златната среда се прави от всеки съзнателен човек, понякога несъзнателно.

    За мен пък често желанието да бъдеш център на внимание не е толкова признак на оригиналност и различност, а е подтиквано от големия вътрешен страх, да не бъдеш недооценен и пренебрегнат.В това отношение и аз донякъде като Фройд споделям мнението, че голяма част от живота на човека зависи от детството му и от това, как са се отнасяли към нас като деца. За много хора така нареченото „творчество“ е просто израз на рани от детството.

    А истинските творци са целунатите от Бога – тези, които докосват душата на другите около тях, когато пеят, танцуват, рисуват, разказват, при това без реклами и спонсори.

    Има творци и такива, които си мислят че са творци. И такива, които бъркат, определяйки се сами в грешната за тях категория. Затова много хора са избрали да бъдат в златната среда именно от опасението да не изпаднат във втората група, която често е за посмешище с претенциите си.

    Само не разбрах, ти написа този пост заради вътрешната си несигурност по въпроса ли, та пишейки – да избистриш понятието творец за самия теб? Коментарите наистина са огледало, когато човек търси отражението си с написани думи.

    Коментар от Таня Джекова — октомври 27, 2008 @ 2:11 pm

  24. Таня Джекова/
    Много готино ми стана, че коментираш поста ми… Принципно следя постингите на Тишо, но напоследък не бях влизал тук… Част от его-то ми ме води за да пиша и коментирам, съмнявам се, че ти се водиш от нещо друго като подтик.
    Виждам, че не ти харесва начина ми на изказване или показване, което напълно разбирам и се съгласявам с него, защото би било странно всички да сме еднакви, не мислиш ли? Също така, много често в блога на Тишо, поствам свои линкове, защото просто той има сходно на моето мнение, а аз просто го допълвам вместо да повтарям всичко наново.
    Или да разбирам, че имаш нещо против това? Стремежът ми да съм социално активен отново се води от егото ми, дори музикалната ми група се казваше „еГО“ точно поради същата причина… Но както и да е, аз просто се радвам, че коментираме темата като не виждам да има правила в това кой как да се изразява. Надявам се съм бил разбран правилно. Нека авторът на постинга сам да реши кое и как е угодно да присъствува като коментари в блога му.
    Поздрави!
    Павел

    Коментар от Pavel Badzhakov — октомври 27, 2008 @ 7:31 pm

  25. Павел, аз пък си мислех, че когато провокираш някой да отвърне на коментара ти е по-добре, отколкото ако нищо не каже 🙂 По-добре за егото имам предвид, защото егото от това има нужда – да бъде в светлините на прожекторите.

    Няма такова нещо като нехаресване на начина ти на изказване, просто казаното от теб ме наведе на тези мисли. А въпросът накрая всъщност е към Тишо, а не към теб, съжалявам за недоразумението 🙂

    Коментар от Таня — октомври 27, 2008 @ 10:48 pm

  26. Колкото и богат речник да имаш, колкото и добре да владееш и познаваш българския език, думите са прекалено безразлични, те са константа, плоски, равномерни, в много случаи грижливо написани и казани. Емоциите са тяхна пълна противоположност – гъвкави, цветни, саможиви, променливи, представа нямаш, колко болезнено силни могат да бъдат, по дяволите. Две противоположности няма как да се взаимоопределят. Думите определят чувствата и чувствата определят думите – bullshit!, пълен абсурд, нищо вярно. Няма как да е двустранен процес, когато едното превъзхожда другото.
    Това за интелекта е вярно – вече трета година негодувам, колко ограничени, наивни и инфантилни са всички мои колеги и повечето преподаватели, а са творци, бъдещи художници. Ужас! И аз се чувствам като забит кол по средата на цялата тая палячовщина и съм уязвима от всички дуждове и урагани, предизвикани от тяхното невежество, и целия прогарящ вътрешните ми органи пек от невероятното им творчество. Така че, съм болезнено добре запозната с чувствата, думите, творците и творчеството, с вдъхновението и обезверяването и кръговрата на цялата тази центрофуга от емоции.
    Но срещам и един парадокс – колеги-дебили, създаващи почти шедьоври. Странно…
    Трагизмът на твореца според мен се изразява най-вече в резултата от неговата чувствителност-невъзможността да се впише пълноценно в което и да е общество. Това на художниците те зарива с ограниченост и цялостна незаинтересованост от политическото, социалното, финансовото и каквото и да е друго статукво, което не засяга лично тяхното. А в ‘нормалното’ общество липсва искрицата, малката, едва забележима естетика, творческата енергия. Фактически увисваш в нищото, в центъра на границата, в широката теснотия на непълноценното…

    Коментар от анита — ноември 1, 2008 @ 9:51 pm


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.