Писателският блог на Тишо

октомври 9, 2008

Съзнанието определя битието 2

„Можеш да избереш да следваш пътя, по който те води животът,

 но можеш да избереш и сам да начертаеш пътя,

по който животът ще те следва”

(реклама на ипотечни кредити)

Ще започна с това, че изобщо не се съмнявам във възможностите на човешкия ум да променя заобикалящата го физическа реалност. „Случайностите” са само механизъм, с които действителността реагира, напасвайки се спрямо вибрациите на ума. Ето защо аз не вярвам в случайности.

Как стигнах до такъв извод?

Ами, добро утро, тези неща човечеството ги знае от хилядолетия. Информацията на тема mind over matter е описана и систематизитрана подробно. И не е необходимо да се ровиш из античните папируси на Александрийската библиотека, за да разбереш „Тайната”. Достатъчно е да отвориш най-четената и най-продаваната за всички времена книга – Бибилията, където ще видиш следното изречение: „Искайте и ще ви се даде”.

Но да предположим, че не вярваш в Библията. Тогава ще повярваш ли на Дънов и на неговите беседи „За силата на мисълта”? Или не, по-добре да изключим духовната сфера напълно, за да няма противоречия. Тогава се поинтересувай от метода на Хосе Силва, обърни се към Джон Кехоу, към Робърт Стоун, към Брус Маклеланд или към Наполеон Хил за съвет. Те пък са прекалено комерсиални? Или не обичаш да четеш книги? Помислено е и за нечетящите – гледай „The Secret”, „Великата тайна на водата”, „What the Bleep do We Кnow”. Мога да ти предложа още куп бестселъри по темата – за голям, малък и среден екран, както и в книжен формат. От „Бхагхават Гита” и „Рамаяна”, през „Агни Йога”, та чак до „Лошите мисли са лукс, който не можем да си позволим”, всички големи и малки умове на света повтарят едно и също от хилядолетия – съзнанието определя битието. Някои търсят отговорите в религията, други искат да докажат съзидателната сила на мисълта с математически формули, трети използват средствата на хипнозата, плацебо ефекта и самовнушението, за да лекуват.

Нека да отделим духовната вяра от духовното знание. Това значи безпристрастно да прочетем Библията, Корана и всички други свещени книги, за да видим кое е общото между тях. Ако наистина го напрвим, ще стигнем до два много важни извода: 1) Хората са уникално тъпи и, бидейки ограничени от културните си различия, създават най-различни версии на Истината, въпреки че пределно ясно знаят: Истината може да бъде само една. 2) Хората са готови да се избиват помежду си, заради версиите на същата тази Истина, като фактът, че единият се храни с лявата ръка, а другият я използва, за да си бърше задника, очевдино е напълно достатъчен.

Ето това ме отблъсква от религията. Но същевременно ме кара да вярвам в Бог. В онзи Бог, който живее в мен, от който съм част. Защото, въпреки културните си различия, всички свещени текстове съдържат едно и също твърдение: човек е създаден по образ и подобие на Бог. Дефинициите за Бог са най-разнообразни. Всяка култура си Го представя по различен начин. На някои култури дори им е забранено да си Го представят, но ето че срещаме една обединяваща черта: всички религии описват Бог като творец и навсякъде човек по някакъв начин прилича на Него.

Какъв е изводът тогава? Ами много просто, земните религии подсказват, че човек също е творец. На реалности. В умален мащаб. Ако Бог може да създадва и да разрушава цели Вселени, значи ние можем да създаваме и да разрушаваме собствената си мирко-Вселена. Забелязвам все повече хора да се пробуждат идейно в това отношение и го считам за напълно нормално. Нали казват, че навлизаме в „Епохата на Водолея”, когато всички ще бъдем по-съзнателни индивиди.

Аз самият не вярвах достатъчно в теорията, докато не започнах да експериментирам на практика и не накарах няколко неща просто да се случат. Да, отнема малко време, но както казва Стивън Кинг: „нужни са натиск и търпение”.

Е, добре, но стигнах до обратната страна на медала. Точно в момента, в който повярвах, че умът ми притежава огромна съзидателна сила, че с негова помощ мога да оказвам съвсем реално въздействие върху действителността, аз се сблъсках с всички опасности и противоречия на това свое „откритие”. Защото решенията, които взимаме, са базирани на посланията, идващи от същата тази действителност, която се опитваме да променим. Базирани са на знанията, които имаме за нея. А те, за съжаление, са твърде ограничени.

Представи си, че шофираш из Искърското дефиле. Искърското дефиле е много красиво. Но ти шофираш през нощта. И виждаш само под носа си – докъдето ти стигат фаровете. Да, успял си да овладееш машината, притежаваш властта и волята да избереш всеки път, който ти хареса, да се отбиеш във всяка пресечка, но заради тъмнината, ти не виждаш накъде води избраният път. Не виждаш сто килограмовите ледени висулки, които са готови да се изсипят върху главата ти. Не виждаш напукания и заледен афалт, който ще те изхвърли в грохота на бушуващата река, не виждаш липсващата мантинела на завоя малко по-напред. Пътят, който си избрал, може да не е най-правилен. Нищо, че имаш възможността да избираш.

Разбрал си, че можеш да материализираш мислите и желанията си, това е хубаво, но не бива да забравяш, че виждаш само докъдето ти стигат фаровете. Че може би съществува един по-висш Разум, който вижда голямата картина. Така, както я виждаш  ти през деня, когато е светло. Че може би този Разум те обича и знае по-добре кое е хубаво и кое е лошо за теб самия. Че този Разум е тук, за да те ръководи, но понеже няма власт над свободната ти воля, той не може да се противопостави на решението ти да променяш действителността така, както сметнеш за добре. Не може да ти попречи да се правиш на един малък Бог. Поне докато не катастрофираш. Защото на теб тъмнината ти пречи.

Спрях да харесвам Джон Кехоу поради две причини: първо, защото е преписал всичко от Ерхрад Фрайтаг, добавяйки „магическите” думички: success и money, които въздействат върху плиткия мозък на средностатистическия looser и второ, защото „подсъзнанието не може всичко”. Подсъзнанието е твоето кошче за душевни отпадъци, то е клетка, в която държиш заключени страховете си и почва, където можеш да посееш семената на някои мечти. Просветените хора го наричат „причинното съзнание”. То действително ще реализира всичко, за което си мислиш – най-големите ти мечти и най-големите ти страхове ще се сбъднат. Някой ден. От тебе зависи какви семена ще хвърляш в плодордната му почва. Но ти не знаеш достатъчно. Не си добър градинар. Защото разумът ти е ограничен. Подбираш грешните семена и после се чудиш защо  животът ти буренясва. Истинските отговори са заключени в свръхсъзнанието. „Разумната природа” е перфектният градинар, който продава семената, от които имаш нужда. Как да общуваш с него ще пиша друг път.

Едва ли има по-глупаво заключение от извода, че ние сме най-висшата форма на интелект във Вселената. Ако беше така, щяхме да знаем всичко, нали? Ама не знаем. Нивата на познанието са точно толкова безкрайни, колкото безкрайна е Вселената. Боя се, че заемаме твърде ниска позиция в йерахията на Космическия разум, въпреки че сме по-напред от растенията, примерно…

Добрата новина е, че имаме свободна воля. Имаме и невидими помощници, които са тук, за да ни предпазват от собствената ни глупост. Някои ги наричат „Ангели”, други – „Разумна природа”, трети – „Интуиция”. Мен дефинициите не ме интересуват. Факт е, че съществува Разум по-велик от човешкия. Всеки може да се допита до него, преди да вземе някакво решение. Използвайте тази възможност, докато не е станало прекалено късно.

Тихомир Димитров

Advertisements

48 Коментари »

  1. У нас съществува ужасяващо невежество в разбирането на хората за вяра, религия и църква. 99% от българите смятат, че трите означават едно и също и твърдят, че са неверници само защото не искат да палят свещи.

    Бог, Съдба, Велик Разум – това са все термини, които обозначават едно и също – сила, която се намира вън от нашия контрол и неразбираема (поне не изцяло) за нашето съзнание. Точно този елемент на непознаваемост поражда вярата. Всеки човек вярва в нещо, дори и да не иска да си го признае. Едни вярват в себе си, други в някакъв Бог, трети – в Партията, а четвърти в Б.Б.

    Вярата и положителното мислене са страхотни мотиватори и фактори за успеха (материален и духовен) в живота.

    Страхотна статия, Тишо! А сравнението с фаровете е просто брилянтно! 🙂

    Коментар от Майк Рам — октомври 9, 2008 @ 3:40 pm

  2. Хубаво, хубаво, хубаво – отдавна не беше писал такъв пост и ми липсваше. Страхотно направо 🙂

    Коментар от Таня Джекова — октомври 9, 2008 @ 4:04 pm

  3. Благодаря ви и на двамата! Приемам комплиментите присърце, защото от личен опит знам, че сте мислещи индивиди 🙂

    Коментар от asktisho — октомври 9, 2008 @ 4:16 pm

  4. Има неща, които зависят от нас и такива, които не зависят. 🙂 Хубаво е да можем да ги разграничаваме. Аз не бих отрекла напълно случайностите. Иначе си прав, че ако разполагахме с наистина цялата информация за дадена ситуация може би щяхме да можем да вземаме правилните решения. Но не разполагаме и не знам дали може да съществува човешки мозък способен да проумее всички дадености и всички зависимости.
    Да не забравяме, че не сме сами на този свят, има и други хора, които също имат някакви стремеж, желания, мисли, които да опитат да реализират на практика. Какво става, когато се сблъскат двама души, които целят противоположни неща?
    Като цяло, съгласна съм, че човек може до някъде да въздейства върху реалността, но не и неограничено. Това, че е ограничено, не трябва да ни спира да опитваме. 🙂

    Коментар от waterfairy — октомври 9, 2008 @ 5:32 pm

  5. Знаех си, че мога само да спечеля като добавя страницата ти в Bookmarks-a на моя браузър. Наистина е удоволствие да се четат нещата писани от теб!

    Коментар от Калин — октомври 9, 2008 @ 5:36 pm

  6. Много хубав пост, обичам блога ти. Но аз обикновено не коментирам за да хваля, така че ще критикувам:

    „Истината може да бъде само една“

    Тук си противоречиш. А съзнанието определя битието, значи за всеки от нас има по една истина (което май не е далече от истината?)

    Иначе това, за което говориш, е известно като law of attraction (не знам как да го преведа). Доста спорно е, но много хора твърдят, че го владеят.

    Коментар от Мбонгве — октомври 9, 2008 @ 11:31 pm

  7. @ waterfairy: „Какво става, когато се сблъскат двама души, които целят противоположни неща?“ Ще ти отговоря директно на този въпрос: същото, което се получава, когато един човек се стреми към нещо, но допуска съмнение, че то е възможно. Съмнението и стремежът са две противоположни неща. Сбъдват се и двете. Получава се никакъв или незадоволителен резултат. А може и обратен резултат. Зависи в коя истина вярваш повече. Не съществува човешки мозък, който да е спосбен „да проумее всички дадености и всички зависимости“. Тук си много права. Но съществува „свръхчовешки мозък“, който може. За начините на общуване с него, както обещах, ще пиша друг път. Да, хората си влияят взаимно. Мисълта ти може да повлияе негативно или позитивно на друг човек. Позитивно можеш да му повлияеш, без да се допитваш до свободната му воля, ако обичаш този човек и ако наистина му мислиш доброто. Съществува и митът за т. нар „черна магия“. Тя може да повлияе негативно на друг човек само чрез свободната му воля. Всеки лош заклинател се стреми омагьосаният по някакъв начин да разбере, че е омагьосан. Повярваш ли, че ти е направена магия, тя въздейства. Защото си въздействаш сам. Има едно племе, което намирало убисйтвата за нехуманни. За най-тежки престъпления, обаче, наказвали по следния начин: шаманите (безспорен духовен авторитет) организират сложен церемониал, в който докосват „осъдения“ и му казват „ти си мъртъв“. До една седмица човекът изгасвал като свещичка. Ако този човек знаеше за интернет, сателитната телевизия и свободната воля, най-вероятно щеше да им покаже среден пръст и да ги затвори в резерват :). Накрая всичко опира до свободната воля.

    @ Калин: искрено благодаря!

    @ Мбонгве: точно това, за което говориш, е причината всички хора да могат да бъдат щастливи едновременно. Защото се стремят към различни неща. Един търси власт, друг пари, трети приятелство, четвърти любов, пети приключения, шести – здраве. И така нататък. Природата обича изобилието и дава всекиму дължимото, стига да повярва, че дължимото е достижимо. „Допускането, че едно нещо е възможно представлява 75% от свършената работа. Останалите 25% са физически действия по нейното реализиране в материалния свят.“ Цитирам Е. Фрайтаг – човекът, от когото Кехоу се е съдрал да преписва 🙂 Българите са го казали по друг начин: „Помогни си сам, за да ти помогне и Господ“. А истината, за която пиша в текста, е от съвсем друго естество. Умните хора знаят, че всички религии почитат едно и също Божество. И, за да не бъда голословен, ще ти дам конкретен пример: прочети внимателно статията за Махатма Ганди на http://xupar.wordpress.com Особено цитатите накрая. The law of attraction е маретингов термин, според мен. Той продава добре малоумни филми като „Да сикрет“, но подобен физически закон действително съществува, да. И не е необходимо „да го умееш“. Това е един от механизмите, които движат света. Друг е въпросът дали човек е способен да го разбере в дълбочина и да го използва в своя полза. Е, щом сме успели да бръкнем в атома, значи и тази стихия ще овладеем един ден. Ние, хората, сме интелигентни копеленца, все пак 🙂 И доста упорити, при това.

    Коментар от asktisho — октомври 10, 2008 @ 12:20 am

  8. Уоу, впечатлена съм!
    Казваш нещата, които знам и мисля, но много по-задълбочено и красноречиво. Благодаря ти за което. С нетърпение чакам продълженията.

    Коментар от Милена (Mama Memi) — октомври 10, 2008 @ 12:32 am

  9. Да-а, работата е в осветлението… 🙂 От главнята сме стигнали до лазера, но все още сме начинаещи, май.
    Уютно се чувствам във Вашите разсъждения.
    Относно религиите, моето мнение е, че те са единствено и само идейни програми за развитие на човека в дадена епоха. Не случайно всички съдържат не само нравствени правила, но и съвсем конкретни битови. А Бог е поставен в тях само за авторитет и по-лесно налагане на новото за момента – след като така или иначе страхът от неизвестното (божествата, Бог) тогава си е бил много силен.
    С интерес очаквам обещаното за начините на общуване със „свръхчовешки мозък”…

    Коментар от Графът — октомври 10, 2008 @ 7:53 am

  10. Хареса ми начина, по който представяте нещата и това, че се въздържате да сочите с пръст. Не мога да се съглася с първия коментирал, че 99% от българите бъркат вяра, религия и църква, напротив, смятам, че болшинството често разсъждава върху повдигнатите от вас въпроси. Не съжалявам, че сложих връзка към блога ви в моята страница, успех:)

    Коментар от Jaguar — октомври 10, 2008 @ 10:13 am

  11. […] РАЗДУМКА Графът 11:05 am Интересно есе в блога на Тишо ме подтикна да напиша следващите […]

    Pingback от Пак за нас « Графът — октомври 10, 2008 @ 11:05 am

  12. Сетих се само да добавя към коментара ти, че подсъзнанието не може всичко:
    Според мен се има предвид, че то може всичко за отделния човек и в рамките на неговите възможности. Иначе бихме били богове.

    Знаеш ли, преди време разсъждавайки пак върху такива въпроси, се пидатх, защо сме толкова несъвършени ние хората, защо трябва да има крадци, убийци и всякакви изверги, защо у всеки от нас винаги има по някоя идиотска черта, която се показва в най-неподходящите моменти и от която ни е срам, защо не сме толкова красиви като принцесите и принцовете от приказките…

    И изведнъж в главата ми цъфнаха отговорите, което е поредното доказателство, че който иска ще получи, тоест аз се запитах и веднага ми бе отговорено.
    Та – ако всички сме съвършени, с какво щяхме да се занимаваме – сигурно като принцесите щяхме да лежим по цял ден и да примираме от скука. Отговорих си, че Господ ни е създал невършени, за да можем сами по своя път да открием божественото в себе си – наготово никой нищо не оценя, нали?

    Ако бяхме всички красиви и добри, нямаше да можем да го разберем, че е така /бялото и черното/.

    В хода на подобни разсъждения човек осъзнава изобилието, което се е изсипало върху него и отговорността свързана с това – за да можеш да го споделиш с някой, който изначало не е бил толкова ощастливен, но чрез теб изобилието се умножава многократно и за теб и за него.

    В предния си пост ти разсъждаваше върху смисъла на живота и към поста ти имаше много хубави отговори – смисълът е в това, животът да се изживее, да бъдеш щастлив, а Хосе Силва добавя още: „да направим това място по-добро“, тоест вместо да унищожиш, трябва да създадеш…

    Ти явно хич не харесваш „Дъ сикрет“, защото бил дебилен, но все пак това е филм, който свежда тези истини до повече хора, защото ги прави по-разбираеми. Не всички биха седнали да четат Джон Кехоу, Хосе Силва и всичките писатели, които ти си изброил. Но „дебилният“ филм е направен така, че да стигне до повече хора, в което е неговото най-силно предимство.

    Важното е да се говори за това и колкото се може повече хора да осъзнаят своята сила и свързаната с нея отговорност.

    Коментар от Таня Джекова — октомври 10, 2008 @ 11:30 am

  13. @ Таня: „Право думаш“, както са се изразявали през Средновековието, когато на принцесите не им е оставало нищо друго за вършене, освен да търсят граховото зърно 🙂 „Да сикрет“ посочва много истини, но го прави по един доста елементарен начин. Не го харесвам, защото е повърхностен и заблуждава. Дава обещания, че всичко това е прекалено лесно – наумиш си нещо и хоп – то става. Всъщност, да се пребориш със себе си е най-трудната задача в света. Да се промениш. Оттам-нататък спокойно можеш да промениш и света, ако пожелаеш. За трудностите по пътя нищо не се споменава във филма, затова мисля, че истините в него са непълни. А непълната истина, знаеш, граничи с лъжата. Освен това, няма никакъв сикрет. Хората са прекарали последните няколко хилядолетия в писане на Библии по въпроса 🙂

    @ Jaguar: иска ми се болшинството наистина повече да разсъждаваше върху тези въпроси, но не мисля, че е така. Подсказва ми го нищетата -духовна и материална, в която живеят повечето хора у нас. Евтините мечти и стремежът към „Голф тройка, изолация, пристройка“, култът към престъпниците, защото имат пари, деградиралите телевизионни шоута, плъховете на женския, бездомните и безпарични старци, дупките по улиците, паркираните в тях поршета и препълнените кофи за смет отстрани. Всички подобни признаци показват, че този народ не живее в душевен мир и съгласие със себе си. Че вместо духовният и материален просперитет (за мен двете неща винаги са били вързани), той е избрал духовната празнота и материалната нищета. Ако повечето хора имаха отворено за горните истини съзнание, тогава градовете, хората, улиците и въобще – обшеството ни, щяха да изглеждат по съвсем различен начин.

    @ Графът: аз пък във вашите. Удоволствието е взаимно 🙂

    Коментар от asktisho — октомври 10, 2008 @ 1:28 pm

  14. Браво Тишо, поклон 🙂 (от този спам започвам да звуча като руски бот)

    Коментар от radislav — октомври 10, 2008 @ 2:26 pm

  15. Е, ама нали знаем, че не си 🙂

    Коментар от asktisho — октомври 10, 2008 @ 2:35 pm

  16. „тайната“ , „общата истина“ между религиите и прочие глупости които чета тук горе и на милионите места които изброи писателя са всъщност следствие на осъзнатият комплекс на горепосоченият + драскачите създали изброените книги,религии,вярвания и „тайни.. а именно комплекса че човека е просто едно миниатщрно нищо не значещо зрънце от перспективата на Вселената. Измислиците че мослите „вибрират“ (вибрират едни други неща на едни други места…) и променят реалността звучат точно като еврейските измислици на кабализма че криалта на пеперудата променят галактики някъде там.. че духовното ни възвисяване прави едни галактики да се появяват и други да изчезват… и въобще човека според Комплексираните драскачи е голяма работа.. ЧОВЕКА Е БОГ! хаха Иска Ви се дами и господа ама се пада лошо с тези подрязани крилца.
    Всички вие се осъзнайте и спрете да разбърквате кварките с мисли че стана бъркоч в главите Ви.. успокойте струните че ако дръпнете някоя по-лошо така ще завибрира че ще вземе да се отвори някой пространство-времеви континиум в близост и отвътре самият Господ-Червей да ни излапа.. заради силата на мислите..

    Коментар от opened_eyes — октомври 10, 2008 @ 2:59 pm

  17. така се развълнувах от тези мисли за „…..Ще започна с това, че изобщо не се съмнявам във възможностите на човешкия ум да променя заобикалящата го физическа реалност…..“ че горният ми пост е пълен с правописни грешки – простете невежеството ми и емоцията.

    п.п. Подобни размисли отклоняват хората от личностното им израстване и им създават излишни комплекси – затова и се дразня.
    Именно комплексът „АЗ СЪМ БОГ“ ни прави Егоцентричните копеленца с нисък морал и култура.Та нали всеки е ултиматен бог..защо да се съобразява с по-ниспите го заобикалящи – Газииии!
    Глупости на търкалета драги ми мисловни богове!

    Коментар от opened_eyes — октомври 10, 2008 @ 3:05 pm

  18. opened_eyes сега разбрах, какво имаше предвид Тишо с дъ сикрет…

    Коментар от Таня Джекова — октомври 10, 2008 @ 3:37 pm

  19. @ opened eyes: Мисля да ти задам много конкретен въпрос. Но първо едно уточнение. В категорията на въпросните „драскачи“, за които говориш, влизат доста хора. Всички от тях заслужават уважение. Едните са автори на религиозни текстове. Сред тях стоят имена като Буда, Исус и Свети Йоан. Никой не те задължава да вярваш в думите им, но фактът, че хората продължават да ги четат и препрочитат хиляди години след смъртта им, все пак, е показателен. Другите са духовни учители. На човечеството. Сред тях стоят имена като Ганди и Дънов. Тях също никой не те задължава да ги почиташ, но фактът, че са помогнали на стотици хиляди хора и на цели държави „да се очовечат“ също е показателен. Айнщшайн е уважавал Дънов. Айнщайн сигурно не по-глупав от теб :). Третите са учените (квантови физици). Тяхните формули най-вероятно, дори да искаш, няма как да ги разбереш. Четвъртите са лечителите. Плацебо ефектът и хипниозата имат научно-доказан терапевтичен ефект, който се базира изцяло на самовнушението. Но да предположим, че ти не вярваш и на медицината. Петите са автори на книги, които (ако не друго) са постигнали две значими неща: 1) дали са надежда на много хора и 2) продали са си тиражите в цял свят. Едва ли можеш да се похвалиш и с нещо подобно. А сега, конкретният ми въпрос е: Щом не вярваш на медицината, на науката, на религията и на успелите хора, защо, аджеба, аз трябва да ти вярвам на теб? Any suggestions?

    Коментар от asktisho — октомври 10, 2008 @ 4:52 pm

  20. Необяснените неща – в това число всички неизследвани човешки способности, които някои от нас сегиз-тогиз могат да контролират донякъде (но мнозинството не можем), както и всички видове ирационална убеденост (с други думи, вяра) – са нещо, което може да бъде полезно, съгласен съм. (Точно както може да бъде и вредно, между впрочем.)

    Същественото е, че НЕ МОЖЕШ ДА СЕ ОСЛАНЯШ на необяснени неща.

    Човек може да се осланя, да разчита, да приема за основа, за отправна точка, да гради върху, да взема за стабилна константа САМО обяснените: тези, които са му ясни като механика на процеса и причинно-следствени връзки; тези, които може доказано да управлява или чието развитие може (поне с голяма степен на достоверност) да предвиди. Въз основа на познание + логика.

    Битие, което се гради върху нещо друго, е готово съборено, още преди да е изградено. Ако случайно не се събори, това си е луд късмет и нищо друго.

    Необяснените неща влизат в работа тогава, когато липсват обяснени такива, на които да разчиташ. Само и единствено тогава. Те са аварийно решение, а не работен вариант.

    Проблемът на нас, хората, е, че често – прекалено често, за жалост – се осланяме на неща, които не само са (все още) необяснени, а дори и въобще не са ни ясни. Просто защото НИ СЕ СТРУВА, че тези неща са достатъчно надеждни.

    А това си е чиста безотговорност. И към самия себе си, и към околните, и към собствения си биологичен вид като цяло.

    Въпреки че понякога осланянето на необяснени неща има учудваща ефективност. От чисто практическа гледна точка. И именно това заблуждава.

    Защото в следващия момент тази ефективност може просто да изчезне. Или дори да се превърне в отрицанието си, сиреч в изключително рискова неефективност. И ти не знаеш (и реално няма никакъв начин да знаеш) дали и кога ще стане така.

    Едно е да успееш да ходиш по водата в определен момент, съвсем друго е да си въобразиш, че можеш да си построиш къща там. Това, което ни липсва на нас, драгите сапиенси, е усещането за границата между двете неща.

    Не че сме виновни – просто на такъв стадий на развитие се намираме. Иначе казано – толкова си можем.

    Това обаче не може да бъде извинение. Може да бъде обяснение за кашата в мисленето ни и за глупостите, които правим, но не и извинение за тях. Има разлика.

    Тъй че съзнанието има доста да почака, докато стане основа на битието. Колкото и примамлива да ни се струва такава перспектива (дотам, че чак си въобразяваме, че вече се е случило).

    Най-малкото първо трябва да се научим да го управляваме достатъчно сигурно, това съзнание.

    Всичко друго е като шофиране нощем въобще без фарове.

    Еволюцията е постепенен процес. Там не се прескачат стъпала. Трябва да си ги извървиш едно по едно, стъпвайки достатъчно сигурно върху предното, преди да си вдигнеш крака за следващото. Иначе става като с динозаврите и Атлантида.

    Коментар от Зелен бетон — октомври 10, 2008 @ 6:22 pm

  21. @ Зелен бетон: благодаря за изчерпателния и интелигентен коментар! Логически си напълно прав. За мен логиката има приложение само на едно място обаче – в решаването на ежедневните проблеми и грижи. В изграждането на онова „твърдо стъпало“, за което говориш. Никой не очаква, че силата на мисълта ще му плати сметката за тока, примерно. Но майнд овър матър философията има приложение другаде.

    За конструирането на мастър-плана, наречен „успешен живот“ ти трябва голяма доза „ирационална убеденост“ в успеха. Без нея си заникъде: превръщаш се в отломка, блъскана от прибоя на „случайностите“. Ако не можеш да формираш реалността, реалността ще (де)формира теб. По силата на същия закон. Но тогава хаотичните ти притеснения, съмнения, угризения и страхове ще се материализират непрекъснато, а ти няма да знаеш защо се получава така. Няма да можеш да ги контролираш.

    Попитай който и да е човек, постигнал нещо забележително в този живот (от успелия предприемач, през олимпийския шампион, до признатия артист и автора на бестселъри) дали някога се е съмнявал, че такова нещо е възможно. Сигурен съм, че повечето ще ти отговорят с „не“. И тяхната „ирационална убеденост“ в успеха не е имала никакви практически извинения за съществуването си, освен ВЪТРЕШНАТА МОТИВАЦИЯ. Тези хора просто са го изживели успеха първо в себе си, повярвали са, че е допустим, логичен, възможен, че го зслужават, а после са го приложили на практика.

    Изненадващо не се става световен шампион. Става се с много тренировка. Духовна и телесна. Златният медал се полага на онези, които успяват да съчетаят и двете. Второто и третото място са утешителна награда за най-добрите от онези, които залагат само на физическата тренировка. Прекалено абстрактно ли се изразявам?

    Не искам да словоблудствам излишно, затова ще завърша с това, че принципно съм съгласен с теб. Защото вярвам и в един друг закон: нищо в природата не се получава насила. Цветята растат бавно, в хармония със заобикалящия ги свят. Прав си, че иарционалната вяра не бива да се превръща във фикс идея. Тогава съмненията, които я подкопават, също ще се превърнат във фикс идея. И наистина може да бъде опасно.

    С риск да се повторя, „допускането, че нещо е възможно представлява 75% от свършената работа. Останалите 25% са физически действия по реализирането на въпросната цел в действителния свят. Помогни си сам, за да ти помогне и Господ.“

    Човек не бива да се интересува „как“, а „какво“ иска да постигне. „Причинното сънзнаие“ ще му даде механизмите. Другото е въпрос на физическа тренировка.

    Допускаш и забравяш. После чакаш резултатите и се възползваш от вяка възможност, която ти се предоставя „по случайност“. Доста хора вече го умеят това. Пожелавам ти го и на теб!

    Още веднъж, благодаря за коментара!

    Коментар от asktisho — октомври 10, 2008 @ 6:59 pm

  22. @ asktisho:

    > Човек не бива да се интересува “как”, а “какво” иска да постигне.

    Не казвам, че това не работи. Автосугестията е много мощен мотиватор. (Което, според мен, е бъг в програмата ни, но това си е мое мнение… 🙂

    Изприщвам се обаче от една конкретна комбинация: силна мотивация (постигната по ирационален път, което е характерно за всички видове самовнушение), но неподплатена с реална оценка на съществуващите дадености. Направо ме втриса, като гледам такива екземпляри как цепят през просото. И как дотолкова са убедени в правилността на собствената си партийна линия, че като нагазят в лука, са много учудени и обидени дори (зер, как е възможно!). Или пък въобще и не усещат къде са нагазили.

    Целта на коментара ми беше именно да охладя малко ентусиазма на твои възможни читатели от тази кръвна група. Защото това, което си написал, те ще го възприемат не във философската му цялост, а просто като едно окуражително потупване по рамото – демек, давайте, лейдис енд джентълмен, страшни сте, само така. Поредната порция motivational wisdom, която и без това се лее щедро от вси страни.

    И се чудим после лукът защо е изгазен целият.

    Та затуй не уважавам мантрите (да ме извинят източните мъдреци). Особено пък такива, „съвременни“, от типа на „АЗ СЪМ ДЪ БЕСТ (с много удивителни)“ или „Няма невъзможни неща“. Ако човек приеме подобни изреченийца буквално, може да направи сума поразии. И на себе си, и на околните.

    Според мен подобни максими могат да се ползват ефективно САМО от хора, които умеят да мислят достатъчно добре, за да разбират условността им. Да бъда по-точен: умеят да мислят ОЩЕ ОТПРЕДИ да са прегърнали тези максими. Което ще рече, че те могат да бъдат надстройка на една жизнена философия, но В НИКАКЪВ СЛУЧАЙ нейна основа.

    Тези, които са възприели подобни опростени рецепти като философски фундамент, в някой прекрасен миг (дори при най-добро стечение на обстоятелствата) по правило се превръщат в поредните доказателства на Принципа на Питър. Продължавайки да блъскат с поглед нагоре като пеперуда в буркан. Което е тъжна съдба.

    > Допускаш и забравяш. После чакаш резултатите и се възползваш от вяка
    > възможност, която ти се предоставя “по случайност”. Доста хора вече го
    > умеят това. Пожелавам ти го и на теб!

    Благодаря за пожеланието – въпреки че малко късно ми идва, аз вече отдавна съм си излязъл на пътечката, на която съм искал да изляза. Е, малко по-бавно (отколкото ако бях минал през просото), но пък значително по-сигурно.

    Освен това, бих го формулирал малко по-другояче: винаги стъпвай на здраво и същевременно дръж сетивата си широко отворени.

    И мозъка си „в обороти“, разбира се – то това се подразбира. Практикувайки непрекъснато, и по отношение на абсолютно всичко, същата тази логика, която според теб се използва само за ежедневните проблеми и грижи. И слагайки по един въпросителен знак (или повече) на всичко, което логиката не потвърди.

    Защото биологичният ни вид се нарича не другояче, а хомо САПИЕНС. Значи, колкото повече се отклоняваш от това „сапиенс“, толкова повече се превръщаш в нещо друго. Не че е катастрофално, ама бавим еволюцията така – което е кофти.
    ________________

    Ясно ми е, че с тебе имаме различни подходи – и колкото и да дискутираме, няма изгледи да си стиснем ръцете. Дето викат ингилизите – we should agree to disagree. Но ми беше драго да си поприказваме 🙂

    Коментар от Зелен бетон — октомври 11, 2008 @ 1:34 am

  23. Приказките не са това, което бяха. Хубавото на добрите книги и филми, е, че обясняват света такъв, какъвто е в определената епоха. За нас подсъзнанието, съзнанието и свръхсъзнанието са сила, но преди няколко века всички тези думи не са означавали нищо. Или поне за повечето хора.

    Коментар от vanya — октомври 11, 2008 @ 1:39 pm

  24. @ Зелен бетон

    Не забравяй, че хомо сапиемс, както и всичко друго, започващо с хомо е само идеален тип. Т.е. не съществува реално.

    Коментар от vanya — октомври 11, 2008 @ 1:46 pm

  25. moje li na latinica,4e tuk nqma kirilica,v 4ujbina sym…..
    mislq 4e 4ove4estvoto vsy6tnost ne eotdeleno ot tozi Svryh razum za6toto ako si predstavim 4e Svryhraumyt e edno mnogoizmerno sy6testvo,vsy6tnost nie sme izqvata na tova sy6testvo v na6iq 4etiriizmeren svqt/s vremeto/,proqvlenie na Edno ne6to,a ne na mnojestvo..vsi4ki nie sme edno,no samo prividno izglejdame razdeleni..tva e podobno,kogato gledame edna dvuizmerna kartina,i nqkakvo dvuizmerno sy6testvo se opita da se skrie ot nas-to ne bi moglo da go napravi,za6toto nie imame cqlostna predstava za kartinata,dokato sy6testvoto/dvuizmernoto..moje bi nqkuv kvadrat ili 4erti4ka…/ne …taka i nie ne mojem da se skriem v na6iq tri/4etiri/izmeren svqt,ot Mnogoizmernoto sy6testvo…i sq ne mi se pi6e pove4e,za6toto me myrzi

    Коментар от svetozqr hristov — октомври 11, 2008 @ 4:39 pm

  26. И аз си задавам често въпроса, дали случайните събития са „случайни“. Но не с играта на думи, а с прост пример от ежедневието. Дълго мразех даден човек, който е причина за обрата в живота ми, /да се разбира отказ от кариера в службата/. Точно след 20-ет г. го срещам случайно в летен бар – изтупан, с лъскава кола и куп слуги около него.И в този момент природата сякаш ми дава знак. За миг излиза силен вятър и помита паянтовия покрив над главата на моя „враг“.Налага се по-най бързия начин да излезе, щото може и да го халоса някоя греда. А на мен ми става весело. Значи, той не е толкова могъщ за какъвто се е представял, но изградения мит около личността му го е направила такъв. Възможно ли омразата ми да е надскочила човешките възможности и да се е материализирала? Това ме накара да се замисля още тогава. Дали енергията на ума, ако е насочена към доброто ще донесе още добро? Нашият най-голям приятел е Вселената. Трябва да се вглеждаме по-внимателно в нея.Да се учим от знаците й. И тогава с право можем да кажем, че съзнанието определя битието. Но на този етап на чошкото развитие смея да твърдя тъкмо обратното, че битието определя съзнанието на човека. Просто не сме дорасли до фазата независимост. Зависими сме от материалните блага, от общоприети норми и куп други предразсъдъци.

    Коментар от Албена — октомври 11, 2008 @ 5:33 pm

  27. „Съзнанието определя битието“ не се отнася за Човека, приятели. Това е привилегия на Оня, Създателя на всичко, който, бидейки чисто съзнание, е материализирал Битието за нас. А ние имаме възможността само да определим житието си в това битие и то с ограниченията на „фаровете“, с които сме оборудвани.

    Да определиш битието означава да ЗНАЕШ началото и края, което очевидно не е така в случая с хомо сапиенс. Реакцията на окръжаващата те среда, пък била и тя целенасочена намеса, както и взаимодействието с нея не е определяне на Битие. В противен случай би трябвало да признаем на всяко живо същество, дори от ония, които ние смятаме за лишени от съзнание, способността да определят Битието, защото променят условията на своята си среда целенасочено.

    Битието определя съзнанието! Това е. Като почнеш от физиологичната обусловеност и стигнеш до имагинерни измерения на въпроса. Съзнанието определя житието. Което пък е началото на една друга тема, по която накоро писах в сайта си – Бягство към щастието.

    Коментар от Димитър Митев — октомври 11, 2008 @ 5:44 pm

  28. Честно казано съм малко объркан от статията, така и не можах да разбера в крайна сметка каква е тезата на автора. Пускал съм коментари по всевъзможни форуми и сайтове, опитвах се логично да споря с хората подкрепящи и разпространяващи такива „автори“ като Кехоу, филми като „Тайната“ и естетвено българската следа Дънов, но в крайна ми е все едно какво мислиш Ти, Той, Тя или който и да е друг, всеки има право на мнение, на вяра, на своята истина. Докато не започне да я насажда на другите (всъщност причината да се противопоставям активно в интернет на тези учения беше лицемерната акция на Галатея). Но тук не искам нито да коментирам тези учения, нито да споря, нито да философствам за Бог, за Истината, за Пътят или каквото и да е там. Искам само да кажа, че май покрай стремежа да разберем Бог, да му служим, да станем самите ние богове, непрестанната нужда да се променяме (само защото някой ни е казал, че така не сме добре), да променяме битието, да променяме другите забравихме да бъдем ХОРА.
    P.S. Цитатът от рекламата на ипотечни кредити е много на място с оглед сегашната ситуация. Животът е много ироничен 🙂

    Коментар от svilen75 — октомври 11, 2008 @ 11:57 pm

  29. Потърсете инаформация за Стунната теория и Мембранната теория , так аще хванете по-голяма част от цялата картинка 😉 Нали за това се говореше в статията ! 🙂

    Коментар от Фрийлансър — октомври 12, 2008 @ 11:01 am

  30. Всъщност накара ме да се върна към ученическите си книжки и да ги поразровя. Колкото и на някой да не му е приятно, че отново се връщам към Маркс, но с годините се убеждавам, че философията му за живота напълно се покрива с реалността – „не съзнанието на хората определя тяхното битие, а, обратно, тяхното обществено битие определя съзнанието им“. Можем много неща да искаме, но както казваше Грирор Вачков в „Мъжки времена“ – „едно е да искаш, друго е да можеш, а трето и четвърто е да го направиш“.

    Коментар от Албена — октомври 12, 2008 @ 11:49 am

  31. Zdraveite vsi4ki oratori , koito haresvate tezi temi!
    Pi6a s latinski poneje sum v Israel (vseki den do „bojite mesta“) i nqmam kirilica na lapa!
    Za vsi4ki koito vqrvat v tova 4e suznanieto opredelq bitieto na prav put ste ,no „putqt“ e dulug i ne e edinstveniqt!
    Za vsi4ko koito vqrvat v „bog“ – ne toi ne su6testvuva i nikoga ne e su6testvuval – sorry! (ako iskate kratko obqsnenie 6te vi go dam „toi“ bogut e izmislen ot nas horata (drevnite umnici) za da pla6at „stadoto“-=pak nas samite ili onzi 4ast koqto ne se pod4inqva na opredeleni izizkvaniq -koito izizkvaniq se opredelqt pak ot horata 4astta koqto gi opredelq si jivee dobre ((ne mislite li ?)) az bideiki tuk gi vijdam vsqka sedmica vsi4kite im semeistva sa uredeni i decata im u4at v nai prestijnite universiteti v sveta kak li stava tova ani 4rez religiite! shemata e drevna kato 4ove4estvato zapo4vaiki ot 6amana na plemenata v drevnostta za koito svidetelstvat prou4vaniq v dne6no vreme v nqkoi plemena v afrika koito ostanali po4ti nezasegnati ot „CILIVILIZACIQTA“ 😉 tam i v dne6no vreme 6amanut pritejava nai krasiviTE (mnogo ne 1) jeni! pravim paralel s na6ite popove ravini budisti i t.n. i razbirame 4e shemata e su6tata no…po-ma6tabna :)! s po-golemi finansovivazmojnosti :)taka 4e tazi grupa hora si urejda jivota bideiki „provodnikut“ kum bog ne6to koeto Isus Hristos (Iehoshua) e razbral i nenavijdal,koeto dovelo dogibelta mu estestveno,neka nqkoi posmee da posegna na sistema nose6ta miliardi (religia),
    Vqrvaite tova e po-lesno kazvat „te“ ,taka e po-lesno mojete da hvurlite vinata i nespolukite na „nego“ (bogut) i taka 6te ste osvobodeni ot problemi (nie gi poemame -sre6tu zapla6tane- i gi predavame na „NEGO“ , a „toi“ 6te vi gi re6i (samo 4e nqma kak da mu prevedem prai4kite i te 6te ostanat za nas (posrednicite) ! 🙂
    Kak tova e svurzano s temata po-gore li ?!? mnogo prosto pomislete …
    Ako suznanieto opredelq bitieto to „gogovete“ stavat nenujni 🙂 kakvito i sa (otvarqm seriozna skoba ! vse o6te v dne6no vreme imame nujda ot „bog“ i religiqta ,poneje da sa 1-qt i posledniqt front sre6tu PORSTOTIQTA t.e. vse o6te sme stado (ubiistva krajbi luji nasilvanie VOINI izvra6teniq) i imame nugda ot nqkakuv „duhoven“ kontrol koito da vuzpira tazi „opisana v filmut „idiocracy“ t.e. tam idiotiqta pobejdava razumut koeto e realno! 🙂 )))
    Ako Bitieto ( bog) opredelq suznanieto…. nqma za kakvo da se pritesnqvame (mislim) „toi“ 6te re6ava vmesto nas = regres i elementarnost 🙂
    Znam 4e mnogo se razprikazvah ,no sum ot misle6tite i se radvam da vidq komentari na sebepodobni – nezavisimo ot mneniqta im po vaprosa!
    Prodaljavaite v tozi duh i ako vi e trudno zna4i ste na prav put !
    ako iskate o6te pi6ete mi na stephan_34 v iahuto !

    Коментар от Stefan — октомври 13, 2008 @ 2:34 pm

  32. Намирам мотото, взето от реклама на ипотечни кредити, много иронично. Ипотечната криза показа недвусмислено как, прието буквално, посланието, че съзнанието определя битието, е само един надут балон. Това не е критика към Тишо, защото, доколкото разбирам от постинга, той твърди че съзнанието и битието се определят взаимно, т.е. взаимодействат си.

    Не съм гледала „Тайната“. Чела съм книгата. Доколкото такива книги дават надежда, която подтиква към контруктивни действия, те са полезни. Крайният цинизъм според мен е опит да избягаш от реалността, както и неоснователният оптимизъм. Доколкото книги като „Тайната“ обаче създават илюзии, те може да са много вредни. Но в крайна сметка всеки читател носи отговорност за интерпретациите си.

    Коментар от Стефка — октомври 13, 2008 @ 10:43 pm

  33. Определено подкрепям мнението на Стефка, напълно се припокрива с моето. Във всичко може да се намери положителна черта и полза, само да не се стига до фанатизъм, тогава се пявяват изкривявания на реалността от съзнанието. Вярвам, че човек няма нужда от някакви психорелигиозни техники, за да бъда реалистичен оптимист или оптимистичен реалист, изберете, което искате, за мен е едно. Както и, че няма нужда да е религиозен, за да бъде добър.

    Коментар от svilen75 — октомври 14, 2008 @ 10:58 am

  34. Бих искал да отговоря на всички коментари, но не мога. Нямам време. Радвам се, че толкова широкоскроени хора обогатиха темата. Въпросът ми към скептиците е: Защо трябва да се „страхуваме“ от „излишен опитимизъм“?

    Съмнението е липса на Вяра.
    Отчаянието е липса на Надежда.
    Самотата е липса на Любов.

    Злото е липса на добро. Празно пространство. Вакуум. Злото, само по себе си, не може да съществува без доброто. Защо тогава да се съпротивляваме на нищото? И да се съмняваме в нещото? Аз предпочитам да вярвам в балансираното им съжителство. Но мога да си избирам на коя везна да натежи собствената ми, автосугестивна, ирационална предубеденост. Така се живее по-комфортно 🙂

    P.S

    Майнд пауър философията действително трябва да се възприеме в нейната цялост. За целта са нужни развит интелект, добра интуиция и споосбност за собствена, СВОБОДНА преценка. Тези неща, обаче, се учат…

    Коментар от asktisho — октомври 14, 2008 @ 3:16 pm

  35. Едно препоръчително четиво
    http://www.skepdic.com/refuge/ctlessons/ch1.pdf
    и един линк
    http://www.randi.org

    Коментар от scanman — октомври 15, 2008 @ 4:59 am

  36. Scientists are critical of the lack of falsifiability and testability of these claims. The evidence provided is usually anecdotal and, because of the self-selecting nature of positive reports, as well as the subjective nature of any results, highly susceptible to misinterpretations like confirmation bias and selection bias.[9] References to modern scientific theory are also criticized. While brainwaves do have an electrical signal, quantum physic principles do not act in the way proponents of the Law of Attraction have described them.[5]

    http://en.wikipedia.org/wiki/Law_of_Attraction

    Коментар от scanman — октомври 15, 2008 @ 6:09 am

  37. Нещо побързах с публикуването, сори
    Sellers don’t attract sellers; they attract buyers, unless they’re running an MLM scheme. Lazy dreamers don’t attract lazy dreamers. They attract con artists with big smiles and lots of promises. Grieving vulnerable people don’t attract vulnerable people; they attract vultures and vampires who take advantage of their grief. If you say that grief and greed are both negative so this example supports the law of attraction, then this law is impossible to test. It’s too slippery to have any meaningful content if obvious contradictions to it are said to support it. When kindness begets not more kindness but resentment, a New (Dark) Age defender of this „law“ can always claim that the kindness wasn’t genuine.

    http://skepdic.com/lawofattraction.html

    Коментар от scanman — октомври 15, 2008 @ 6:15 am

  38. На мен също ми се искка да вярвам в балансираното съжителство на доброто и злото. Още повече ми се иска да вярвам, че има повече добро, ако трябва да мислим оптимистично, не е ли така? Нека да оставим настрана относителността на категории като добро и зло. Но не съм съгласен, че:
    „Съмнението е липса на Вяра.
    Отчаянието е липса на Надежда.
    Самотата е липса на Любов.“
    Според мен едното може да съществува при наличие на другото, както и двете да липсват.
    Надявам се нямаш нищо против да публикувам линк към една сходна тема с интересни мнения: http://slaveiko.blogspot.com/2008/08/blog-post_06.html

    Коментар от svilen75 — октомври 15, 2008 @ 3:21 pm

  39. @ scanman: Вярата не се нуждае от доказателства. Понякога завиждам на религиозните хора, защото те са избрали своя път. И го следват. Въпреки че „всички пътища водят към Рим“. И въпреки ограниченията, всяка религия може да ти покаже пътечката към Истината. А тя е, че в каквото повярваш се случва. Учените може да са предубедени, но това е защото те тъсят логическия път, а логиката е враг на интуицията, именно тя блокира пътя към „причинното съзнание“ и ограбва интуицията. Логическитя човек търси доказателства, което само по себе си означава, че той се съмнява в съзидателната сила на мисълта. При такъв човек законът на привличането също действа – сбъдват се всичките му съмнения 🙂

    Коментар от asktisho — октомври 15, 2008 @ 9:53 pm

  40. @ svilen75: стествено, че нямам нищо против. Текстът е интересен и поучителен. Тенкс.

    Коментар от asktisho — октомври 16, 2008 @ 2:20 pm

  41. Ооооо, колко много коментари, а аз бях забравила за тази тема. Зелен бетон много добре го е казал и с това всъщност се оказва, че повтаря основната теза на поста, но в много съкратен вариант: „Стъпвай на здраво и си отваряй широко сетивата“. Двете неща си единодействат, едното без другото не може и е грешно да се разглеждат изолирано.

    Често пъти съм си мислела за живота на монасите. Аскетски, изпълнен с много тишина и мисли. И насочен навътре към себе си. Ако оставим настрана ролята на манастирите в миналото, където се е запазила културата ни, животът на монаха не е по-различен от този на затворен в себе си човек, който се (не се) бори с ежедневието си и не вижда изход. Те живеят по един и същи начин – затворено и изолирано, макар и вярвайки в различни неща и чувствайки се по различен начин.

    Това е един пример за съзнанието над битието. Погледнат от материалната страна – и двамата са бедни, но единият се чувства добре така, а другият – не. Същото е и с богатите. Всичко е въпрос на ценности и приоритети. Постигнатото от един може да не означава нищо за друг и критериите за оценка са различни. Различното е именно във възприятието.

    Съзнанието и битието са двете страни на едно и също нещо. Въпросът е, кое е по-лесното за отделния индивид, кое ни идва отвътре? Аз съм убедена, че ние не познаваме голяма част от способностите си именно благодарение на отколешния стремеж на човечеството към златото. А ако наистина можем да пътуваме във времето или пък да се телепортираме в космоса само със умствените си способности, а просто не сме знаели, че можем? Няма ли да е жалко, ако притежаваме всичко това и не знаем и не сме го развили в себе си, защото сме били заети с развитието на автомобилната индустрия? Тогава би трябвало да се захапем отзад…

    Какво ли щеше да бъде, ако освен в здравото стъпване на земята, сме били съсредоточени от време на време в медитацията и левитацията и в преодоляване на гравитацията? Ако малко повече се вслушвахме в това, което понякога нашепва у нас – а именно, че за постигането на една цел има много пътища, а не само един и ако искахме да опознаем и онези другите начини, дали щяхме да бъдем същите, каквито сме сега?

    А как така успяха да потънат в небитието постиженията на древните цивилизации и толкова много поколения след това го позволиха? Изведнъж ли измряха умните хора по планетата, та не запазиха знанията си за поколенията?

    Аз също вярвам в добрите традиции и топлата манджа, защото това ми е естествено заложено. Но напълването на стомаха, изразено в приемането на калории, защо ни носи удоволствие и с какво ни прави по-различни от роботите, заредени с батерии?

    Харесва ми това, че пишейки ги толкова напористо, провокираш интересни хора да изкажат интересни мнения и с това всичкото става още по-хубаво, което като факт също подкрепя тезата ти.

    Има хора, които интерпретират всяка една теория погрешно и тези, които само си мислят, че могат да владеят определени сили, просто демонстрират това на приказки.

    Тези, които наистина могат, просто го правят. Почти всички хора, които има цели, ги постигат. Защото това е по-трудната част. Останалите просто чакат някой да прояви благоволение или милост към тях. А това само на пръв поглед е по-лесната част, защото всяко нещо има цена.
    Едните действат, другите чакат.
    Едните плащат, защото могат да си го позволят, на другите им се плаща, за да съществуват.
    Едните подчиняват нещата, а другите стават зависими от тях.
    Просто хората са различни. Няма как иначе.

    Още един път да кажа след всичките си излияния, че ми харесва много, че пишеш по такива теми, както и начинът, по който го правиш. Може ли по-често, моля? 🙂

    Коментар от Таня — октомври 23, 2008 @ 12:30 am

  42. @ Таня: може.

    „But I, being poor, have only my dreams;
    I have spread my dreams under your feet;
    Tread softly because you tread on my dreams.“

    William Butler Yeats

    Коментар от asktisho — октомври 23, 2008 @ 4:47 am

  43. Ехааааааааааа, как си се нацелил сам простоо, не е истина… И за да не съм голословен, веднага ти пращам една тава сандвичи, за да имаш още за размисли… Цитатът от т.нар. „Изкуплението Шоушенк“ ми е любим :-), а що се отнася до „лесната“ информация… Ето директно цопи-пейст от майн блоген… Не знам защо, но в повечето случаи вече съм писал за това, което ти споделяш тук, та за това ме „мързи“ да го казвам наново а просто пращам линкЗ… „Случайно“ може би… Та ето моя рисърч за малко от нещата в живота на конспирации, материално, пари, омраза, любов, благодарност…

    http://www.badzhakov.com/blog/?p=121

    Всичко е точно така както трябва да бъде !
    Поздрави !

    Коментар от Павел Баджаков — октомври 27, 2008 @ 2:42 am

  44. Ок, готино е, че си си помислил върху нещата; поздравявам те за свършената работа. 🙂 Защото все пак това си е философско изследване.:Р
    Въпреки това, текста е проблематичен в някои отношения. На първо място, липсва ти дори имплицитно разграничаване между понятията „битие“, „действителност“, „свят“ и „живот“ „съдба“; както и „съзнание“, „разум“. Проблема не е в аргументите, нито в тезите сами по себе си, а по-скоро в конструирането на разбирането на това което собствено имаш предвид. Второ, ако ще подхождаш феноменологически – т.е. имайки предвид колкото се може по-малко чужди тези предвид в изходната точка на конструиране на разсъждението, все пак избягвай да даваш коментар по каквито и да било автори, защото както бе отбелязано по-горе, собствената ти теза става подвъпросна. Освен това – смислово твоето постулиране на „по-велик разум“ като „факт“ е невъзможно. Последна забележка – не при всички култури Бога е творец, както е при християнството. В европейската античност „демиургът“ (демиург – занаятчия) подрежда космоса, не го твори.

    Извинявай ако съм прекалено критичен, дано съм бил от полза, повече от 2 месеца след текущата публикация.

    Коментар от kriegor — декември 11, 2008 @ 1:22 am

  45. govorite glyposti…imash tolko informaciq kolko ti e nyjna…ili kato si kopyvash nova kola si mislish ja chernite dypki? ili kak se deli atoma..samo filosovstvate,,sam go kaja niq sme tvorci…i kakvo i da pravim tova e nashata misiq….e veche che go rajdelqte na dobro i losho problema e Vash

    Коментар от от от Лумпен — май 17, 2009 @ 1:58 pm

  46. Интересен блог с любопитни и не по-малко интересни коментари. Харесва ми начина на разсъждение!
    Алекс

    Коментар от Алекс — декември 29, 2012 @ 12:32 am

  47. @ Алекс: Благодаря!

    Коментар от asktisho — януари 4, 2013 @ 12:08 pm

  48. I have read so many posts concerning the blogger lovers but this article is actually a pleasant paragraph,
    keep it up.

    Коментар от linus pauling vitamin C product — април 27, 2013 @ 11:54 pm


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s