Писателският блог на Тишо

октомври 6, 2008

За смисъла на живота

Вечните философски въпроси са ей факин’ уейст ъф тайм. Няма по-загубено време от участието в разговор (не дай Боже – спор) на тема: „Какъв е смисълът на живота?”. Е, да, такива диспути възникват рано сутрин, след осмата ракия, когато времето ти и без това не струва нищо, но дори тогава не си заслужава да го прахосваш за глупости.

Защото, ако животът имаше някакъв строго определен и специфичен смисъл, все някой по-умен от теб и от пияния ти събеседник щеше да го е открил през последните 5000 години. И щеше да е написал дефиницията. Нямаше да се налага точно ти да търсиш решение на една задача без отговор. В пет сутринта.

Свикнали сме, когато четем книга или гледаме филм, историята да има някакъв смисъл: очакваме завръзка, кулминация, развръзка, някаква поука дори. И в това ни е грешката. Защото филмите и книгите ги пишат писатели и сценаристи, които нарочно са се погрижили да има смисъл. За да ти вземат петте лева. Докато животът е лишен от сценарий. Освен това, той е безплатен. Идвайки на тази планета, ти не дължиш нищо на никого. Поне в началото. На всичкото отгоре получаваш главната роля. Можеш да участваш във „филма”, а не само да ядеш пуканки и да зяпаш отстрани. Защото животът не е филм. Той започва изненадващо и неочкавано – за теб самият, но твърде често и за твоите създатели, протича хаотично, твърде нелогичен и непоследователен е и по всяко време може да свърши също така абсурдно, както е започнал. Без развръзка и без поука.

Отиваш да си измиеш зъбите, прозяваш се широко пред огледалото, отваряш си чисто нова паста за зъби. Тубичката изхвърля парче лютива течност директно в трахеята ти. Бабите я наричат „кривото гърло”. Следват задушаване, гърч, припадане и… умиране. Така си замина едно момче това лято.

Каква е поуката от тази история? Точно така – никаква. Обаче аз не искам да твърдя, че животът е безсмислен. Той е точно толкова смислен, колкото празният лист хартия или белият екран. На него можеш да поставиш всичко. От тебе зависи. И това му е хубавото.

Всеки от шестте милиарда души на тази планета мечате да е роден с някакво специално поръчение (да промени света, например). Всеки мечтае животът му да има някакъв смисъл. Уви, малцина са тези, които откриват за какво точно са родени, но дори и те прекарват голяма част от живота си в безцелно лутане.

„Но защо аз съм тук? Трябва да има някаква причина!”

Защото баща ти не е знаел за съществуването на презервативите, примерно. Ето една добра причина. И сега ти, в качеството си на последствие, имаш волята да решаваш какъв точно ще бъде смисълът на твоя собствен живот.

Бидейки хедонист, аз лично откривам смисъла във всички удоволствия, които съм изпитал, изпитвам и ми предстои да изпитам, докато съм жив. Заради сутрешната ерекция, заради силния аромат на кафето, заради добрия коз, „изигран“ с приятели, заради загадъчната усмивка на момичето от бара снощи, заради удоволствието да сготвиш „Гюведжета по Тишански” и да си стъкмиш наргиле, заради еуфорията от едно пътуване, заради свободата да боравиш с думите както намериш за добре, заради любовта, която намираш, но после губиш, повторно намираш и повторно губиш, заради любовта, която отново ще намериш някой ден, само за да я изгубиш след това, както и заради един милиард дребни и големи удоволствия, животът ти определено има смисъл.

Колко изгрева видя през изминалото лято? Колко пъти се остави на емоциите да управляват разума, на течението да те носи, на вятъра да милва бузите ти? Колко пъти се усмихна и го направи то сърце? Колко пъти каза: „Благодаря, че съм жив, защото е яко!” Ето толкова пъти животът ти имаше смисъл през изминалото лято. А можеше да има смисъл всеки ден.

 

Тихомир Димитров

Advertisements

30 Коментари »

  1. малко по на кратко казано:
    http://www.wulffmorgenthaler.com/strip.aspx?id=3d2326a1-2b02-4ac4-8be4-a2ba1b87c56a
    🙂

    Коментар от kamen — октомври 6, 2008 @ 2:24 pm

  2. смисълът на живота е отдавна известен и това е щастието

    Коментар от longanlon — октомври 6, 2008 @ 2:58 pm

  3. @ kamen: 🙂

    @ longanlon: И аз това казвам. Обаче дефиницията на шастие малко им се изплъзва на хората, оттам и смисълът на живота… 🙂

    Коментар от asktisho — октомври 6, 2008 @ 3:46 pm

  4. Без да претендирам, че разбирам смисъла на живота, искам само да кажа, че твоят текст ми хареса! 🙂

    Това е…

    Коментар от Michel — октомври 6, 2008 @ 4:11 pm

  5. А пък аз си мислех че смисъла на живота(вселената и всичко останало) е 42 🙂

    Всеки сам избира смисъла на своя живот! За едни е щастието, за други парите, за трети семейството. Колкото повече хора попиташ толкова повече различни отговори ще получиш!

    Коментар от Shorgov — октомври 6, 2008 @ 4:41 pm

  6. Много хубаво е напиано есето! Трябваше да е по-дълго. Тишо, искаме още 🙂

    Коментар от Elitza — октомври 6, 2008 @ 5:15 pm

  7. @ лонгалон и тишо – няма дефиниция и за щастие 😀 щастието е в онези моменти от деня, в които усещаш прилив на чиста, неподправена радост, причинена от мъничките нещица…

    Коментар от Niili — октомври 6, 2008 @ 5:28 pm

  8. @Тишо, много точно и достатъчно ясно си го написал. Удоволствие беше да го прочета.
    @Елица, ако беше по-дълго, щеше да се размие. Тишо го е уцелил точно.
    @Шоргов, 42 е отговорът, а не смисълът. Има разлика 🙂

    Коментар от Майк Рам — октомври 6, 2008 @ 5:40 pm

  9. Винаги по поводи пожелавам „и много от онова, което ти наричаш Щастие“…

    Аз се радвам на толкова много (малки) неща, а в живота ми е пълно с хора, които точно тях ги подминават. Те, от своя страна, се радват на други (по-големи) неща, които на мен нищо не ми говорят 🙂 И така, до безкрай.

    Последните два абзаца най-много ми харесаха :)) Можеше да ги продължиш до безкрай…
    Иначе аз лично… аз се събуждам и лягам с мисълта „Благодаря, че съм жива, защото е яко!” 🙂

    Коментар от apieceofme — октомври 6, 2008 @ 7:06 pm

  10. И на мен много ми хареса и бе удоволствие да го прочета!
    Смисълът на живота за мен мисля, че го открих – като остарея, да погледна назад и да има какво да видя. Затова се научих да живея днес. И причината да се махна от София ми дава надежда да го очаквам. Тя все още не го осъзнава де – само на 7 месеца е:)
    Поздрави!

    Коментар от pierrot — октомври 6, 2008 @ 9:33 pm

  11. Тишо, вече мога да кажа, че се завърна се след ваканцията!
    Finally back ! Thank you!

    Коментар от Fjuty — октомври 6, 2008 @ 10:11 pm

  12. @ Fjuty: Има един култов рефрен на Crystal Method, който обожавам: „You keep coming back for more“. Мисля, че по-скоро аз трябва да ти благодаря за това, че ме дочака…

    @ pierrot: Убеждението „Научих се да живея днес“ е може би най-голямото постижение в живота на човек. Стига да вярва в него. „Къде“ и „защо“ са само подробности. Декор. А „остаряването“ е въпрос на нагласа. Някои хора никога не остаряват…re: поздрави и, надявам се, до скоро! 🙂

    @ apieceofme: Можех и, честно да си призная, искаше ми се. Но умишлено стоя далеч от откровенията. Има защо. А на твоята положителна нагласа към живота мога само да завиждам. Благородно. Все още. Всички се учим.

    @ Майк Рам: за мен пък е удоволствие, че си го прочел. Мерси за окуражителните думи!

    @ Nilli: Едно време „Мен ин блек“ ме спечели именно заради вниманието, което съветваха да се обръща на „мъничките неща“ 🙂

    @ Elitza: Факт е, че и аз „искам още“. В това отношение интересите ни съвпадат.

    @ Shorgov: точно това е причината всички да могат да бъдат щастливи едновременно. Всеки се стреми към различни неща. А природата обича изобилието, знаеш.

    @ Michel: благодарско. „Да боравиш с думите както намериш за добре“ е единствената привлиегия в този живот, за която никога и по никакъв начин не ми се е налагало да воювам. Загубя ли я, ше загубя и „смисъла“. А не ми се иска. Но което е по-важното – не ми се вярва :). Благодаря ти, че не си спести хубавите думи. На хората им се свидят напоследък, забелязвам. Което е тъжно. И неразумно.

    Коментар от asktisho — октомври 7, 2008 @ 2:42 am

  13. Смисълът на живота е да се изживее. Всичко останало са подправки – за чувствата, за сетивата…

    Коментар от Графът — октомври 7, 2008 @ 8:52 am

  14. Какъв е смисълът на живота? Хубав въпрос, на който отговорът е индивидуален за всеки. Дори лутането в търесене на смисъл може да бъде смисъл – като показва на околните възможните алтернативи. Съгласен съм с расъжденията в есето. И както е писал Графът – „Смисълът на живота е да се изживее“.

    Коментар от В.Антонов — октомври 7, 2008 @ 10:16 am

  15. @asktisho:

    🙂

    Коментар от Michel — октомври 7, 2008 @ 11:17 am

  16. Някога твърдях, че щастиието се състои в търсенето на щастие… И ако щастието е смисълът на живота, то тогава смисълът е в щастието… Не… не става така тя…

    Коментар от Ивката — октомври 7, 2008 @ 12:28 pm

  17. Много ми хареса! 🙂

    Коментар от astilar — октомври 7, 2008 @ 3:26 pm

  18. Наборе….щом в 5 сутринта спорите на тема „смисъл на живота“,значи носите още на пиене. Докато стигнете до „ти мене уважаваш ли ме?“:-)))))
    Имах един учител по история,който в 5 клас пишеш отличен само ако му отговориш на въпроса за Значението и Смисъла на една война! Странен човек беше. Но виж как съм го запомнила и сега правя аналогия с темата за живота.Сложен въпрос.Без отговор. И мисля ,че човек осмисля дните си може да каже :“радвам се,че съм жив.Щастлив човек съм“, тогава, когато преживее нещо силно,което повлиява на психиката и мисленето му. Обикновено така става-аз не съм изключение.
    P.S.: Да отбележа само,че завърших с отличен по история:-)))))))
    Весел и усмихнат ден на всички!

    Коментар от Мира — октомври 7, 2008 @ 3:28 pm

  19. Наборе,сега виждам някои правопистни грешки в коментара си и не откривам начин да ги коригирам. Смятам, че не е лошо да има опция за редактиране впоследствие в страницата. 🙂 Успех!:-)

    Коментар от Мира — октомври 7, 2008 @ 3:33 pm

  20. Хубави думи. Бях забравила колко обичам да чета тук.

    Коментар от Amelia Ekhart — октомври 7, 2008 @ 7:54 pm

  21. Хората бързо забравят, изпадат в депресии, тръшкат се за глупости. Ама каквото и да говорим и внуците ни сигурно ще поркат ракия и ще се чудят какъв е смисълът на живота 🙂
    Интересното е, че моята баба (изрично съм я питала!) никога не се е чудила какво прави тук и каква е целта й. Всичко е било просто и ясно – труди се, гледа деца, пие мастика когато е на кеф! И е щастлива 😉

    Поздрави!

    Коментар от Биляна — октомври 7, 2008 @ 8:50 pm

  22. За нас е ясен смисъла (щастието) макар бабата на Биляна никога да не се е чудила ко прави тука, а не се замисляме какъв е смисъла да търсим Смисъла на живота… Ама хайде, нали трябва да останат теми за размисъл и на малките хюмнета (нашите деца) да има да пишат по хай-тек блоговете на бъдещето като пораснат;))

    А Тишанчо, пак спестяваш на аудиторията пикантерийките от „дребните“ удоволствия… пропусна Двучасовия Фулбоди Масаж по Тишански, но хайде – жив и здрав:)

    Благодаря, че съм жив… и че ти също си жив, ЗАЩОТО Е ЯКО!!

    Коментар от Влади — октомври 8, 2008 @ 12:58 am

  23. @ shorgov: Не беше ли 48? Или компютърът ми вече не смята правилно 🙂

    Коментар от Antonia — октомври 8, 2008 @ 12:26 pm

  24. Da, Тишо се завърна…

    Коментар от Koronal — октомври 8, 2008 @ 11:02 pm

  25. мисля, че правилната дума е “ кулминация“ , а не колуминация – това е добронамерена критика 🙂

    Коментар от milena — октомври 9, 2008 @ 1:28 pm

  26. @ milena: грешката е поправена, благодаря!

    Коментар от asktisho — октомври 9, 2008 @ 3:15 pm

  27. Евала, бате!

    Коментар от Ицо — октомври 19, 2008 @ 1:44 am

  28. Някой някога беше казал, че щастието е ,,ромон на вода, смях на жена и звън на пара,,. Аз бих добавила и тропот на детски боси крачета. И в това е смисълана този наш живот. А я напиши ти нещо на темата ,,Двучасовия Фулбоди Масаж по Тишански,, Усмивки!!!!!

    Коментар от Ван — октомври 30, 2008 @ 8:45 am

  29. Или още по-накратко: „Смисълът на живота е да намериш смисъл на живота И да го усъвършенстваш.“ 🙂

    Коментар от Sah War — ноември 22, 2008 @ 8:19 pm

  30. всички се питат за смисъла на живота си, на моя, на неговия е отговора е прост – няма смисъл, ние сме бозайници т.е. живеем за да се размножаваме и да продължим вида!Ами това е!Просто и болезнено но е факт!

    Коментар от tedi — февруари 2, 2009 @ 9:43 pm


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s