Писателският блог на Тишо

октомври 1, 2008

Удължи лятото в Гърция!

Румънците масово почиват в България, а българите – в Гърция. Това е новата мода. Години наред бях слушал от роднини, приятели, колеги и познати колко яко е в Гърция, та най-после дойде ред и аз да си замъкна задника до там, за да видя кое му е якото. Топлите южни морета са чудесен начин да удължиш лятото със седмица-две, в края на сезона.

Вързахме се на офертата на „Географски свят” за туристическа обиколка на страната с „лускозен автобус”. Екскурзоводката беше абсолютен професионалист, но виж, автобусът – на 700 000 километра, с раздрънкано окачване и няма къде да си сложиш краката. 20 часовото пътуване през пресечените планински райони на отиване беше истински Ад. „На юг от Петрич всички планини са като Пирин”, казваше един познат, което значи, че 50 километра лашкане по завоите се вземат за два часа с „луксозния” автобус.  Гърците имат доста магистрали за довършване, също като нас.

Първото ми ярко впечатление от страната бяха стотиците миниатюрни бензиностанции, заврени буквално във входовете на жилищните кооперации. Чудя се, какво ли мисли Европейската комисия по този въпрос? На очи се набиват и многобройните параклиси край пътя. С тях се отбелязват места, които гърците считат за свещени или места, където някой е катастрофирал и умрял. Има параклиси, предназначени за молитва, параклиси в частните дворове, параклиси по кръстовища, паркове и оживени площади. Малки, големи и средноголеми праклиси. Изобщо, параклиси да искаш. На всяка крачка в парковете има кошчета за боклук, а чистите обществени тоателтни са безплатни за туристите, което прави добро впечатление, успоредно с липсата на засилено полицейско присъствие по пътищата. Е, да, ама шофьорчето си беше тръгнало с лошия късмет в джоба и още на отиване успяха да го глобят за развален тахограф, а в края на ексурзията катастрофира, но за това по-късно.

Не бива да се предлагат рушвети на гръцките ченгета и има защо. Вместо от самотни, алчни патрулки, пътищата в южната ни съседка се охраняват от цели хайки. Смесени групи от различни служби на полицията, пътната полиция и жандармерията завардват едно шосе и спират всички преминаващи автомобили за проверка. Очевдино държавата не разчита на честността на своите служители, а на кодошлъка и на взаимния контрол между различните служби. Ченгетата в Гърция не са кой знае колко добре платени, но имат редица социални придобивки. Дори един сигнал за корупция, обаче, е напълно достатъчен, за да ти отрежат пътя към всякаква работа в държавния апарат.

Глобите са въпрос на сериозен пазарлък. Първоначално искаха да глобят шофьора 700 евро и да го пратят да си опрвя тахографа в Солун, но след едночасови преговори наказанието падна на 100 евро. Ако ги платиш в десетдневен срок, държавата ти прави 50% отстъпка. Византийска му работа!

Първият сблъсък с градската действителност на Гърция беше Янина – планинско градче, забутано в сърцето на южната ни съседка. Настаниха ни в стар, мръсен и амортизиран хотел в центъра на града, носещ китното име „Бизантион”. По-късно щях да разбера, че всички тризвездни хотелчета в Гърция са стари, мръсни и амортизирани. Туризъм с традиции, какво да го правиш! Езерото, около което е разположен градът, си заслужава да се види, стига да оцелееш в хаотичния трафик по пътя. Из улиците преобладават евтини малолитражки и всякакви мотопеди. Очевдино гърците са прагматични хора, защото такова нещо там никъде не видях. Но за сметка на това са супер скапани шофьори. По-скапани дори от нашите. Всички мотористи карат без каски, а всички шофьори – без колан. Ченгетата се правят, че не ги виждат. Да пресечеш на пешеходна пътека в Гърция е по-опасно, отколкото в България.

Обслужващият персонал не говори никакви езици. Отбих се в едно кафене по главната и проведох следния монолог с момичето зад бара:

Аз: Гуд морнинг! Инглиш?
Тя: Йес! (с усмивка)
Аз: Дабъл еспрессо, плийз!
Тя: неразбираемо изрчение на гръцки.
Аз: (жестикулирайки оживено): еспрессо лунго, биг кофи, гранд кафе, дабъл еспрессо, плийз! Екстра лардж.
Тя: (учудено) неразбираем въпрос на гръцки?
Аз: (посочвайки двойното кафе в менюто): Ай рийли нийд а БИГ кофи, бейб!
Тя: ОК!

Накрая получих ето това. Трябваше да минат няколко дни докато разбера, че всъщност точно така изглежда дългото кафе в Гърция. Добрата новина за кофеинови наркомани като мен е, че кафенцата по гръцките курорти може да са колкото един нокът на дъното на чашката, но за сметка на това са силни, ароматни и вкусни. Задължително ти ги поднасят с вода и сладкиши. Което оправдава двете евра за доза сутрешна свежест.

След още няколко часа изтощително пътуване с „луксозния автобус” се озовахме на ферибота за о-в Корфу, където трябваше да прекараме три дни в ол-инклузив комплекс, носещ звучното име „Месонги бийч”. Отвън всичко изглежда доста представително, но отвътре хотелът прилича на общежитие, което спешно се нуждае от ремонт, а ресторантът – на най-обикновен ученически стол. Два квадратни метра мазилка се изсипаха от тавана на коридора и замалко не паднаха върху главата на невинен турист, който отиваше към стола, за да се нахрани. Поне кухнята си заслужаваше.

Престоят в такива комплекси не предлага кой знае какви развлечения, освен киснене в басейна, дискотека с малоумен аниматор и игрална зала, където можеш да почукаш билярд и нещо, което не го знам как се казва, но чух един немец да го нарича „горещата шайба” (Die heisse Scheibe). Още имам рани по ръцете от горещата шайба. Стеличка се оказа играч с вродени котешки рефлекси и бързите й ръчички успяха да спечелят 40 поредни игри върху масата. Без нито една загуба! След като всички от групата многократно паднахме срещу нея решихме, че е крайно време да я подложим на международна конкуренция. Приближих се към две дебели момичета и две луничави момчета, които се потяха на съседната маса и културно им предложих да направим среща между техния и нашия най-добър играч.

Тлъстата немкиня веднага ми замириса на надъхана, злобна феминистка. Подозренията ми се оправдаха. „А това малкото момиченце най-отзад няма ли да го включите в играта?” – попита ме тя. „Всъщност, тя е единственият човек, който мисля да играе срещу вас” – отговорих й. Добре, ама те нямали излъчен шампион. Хубаво, рекох им, потренирайте, изберете си победител и после елате да ви размажем. Последва дълъг дебат между членовете на противниковия отбор, които решиха, че все пак ще е по-демократично ако всички играем на смени. Бихме ги няколко пъти с много на нула и не пропуснахме да им припомним за ОНЗИ мач от световното през 94-та. Изкуствените усмивки се изпариха от любезните им лица. По-късно в дискотеката дори се направиха, че не ни познават. Потъпкахме националното самочувствие и на други държави. Оформи се нещо като мини световно първенство по „гореща шайба”, с публика, където българите мачкаха наред.  Докато не се появи един руснак, който ни припомни важния историческия урок, че всички завоевания свършват в Русия.

Столицата на о-в Корфу е симпатично малко градче от средиземноморски тип – с тесни павирани улички, зелени капаци по прозорците на разноцветните къщурки, много палми и кафенета из центъра, между които щъкат негри, които продават пиратски дискове и всякакви незаконни неща. Голямо впечатление ми направи ето този екземпляр.

Не знам защо у нас битува схващането, че гъркините са грозни и дебели. Всъщност, гръцките момичета много приличат на българките – по маниер, стил на обличане и поведение. Дори вечната мода на запасните дънки не е успяла да ги подмине. Е, разбира се, нашичкото си беше най-хубаво от всички.

Ако случайно пътувате до Корфу, в никакъв случай не пропускайте двореца на печалната автстрийска императрица Елизабета, по-известна сред европейския хайлайф от края на 19 век като „Сиси”. Покрусена от изневерите на мъжа си и от загубата на син, сестра и дъщеря, красивата благородничка е построила разкошна лятна вила на острова, където да отдъхва от околосветските пътешествия, да се крие от злобната свекъвра, да си лекува туберкулозата и да оплаква нелепата смърт на злощастните си роднини. Сестра й се самозапалва с цигара, която се опитва да скрие от баща си и изгаря жива, синът й се самоубива заедно с любовницата си, а едната й дъщеря се разболява и умира в ранна детска възраст. Богатите също плачат.

Дворецът се казва „Ахил” и впечатлява с декадентския лайфстайл на австро-унгарското благородничество от края на по-миналия век. Най-забележителни в него обаче са статуите на едноименния древногръцки герой, които изобразяват триумфа и гибелта на Ахил, както и деветте музи – изваяни от бял мрамор в естествен ръст. Това място инстинктивно те грабва още от входа и сериозно го препоръчвам на всеки, който пътува до Корфу. Единственият недостатък са тълпите туристи, които се изсипват на рояци от огромните лайнери, ежедневно акостиращи на острова. Имаме още доста хляб да изядем, докато настигнем гърците по туризъм.

Плажовете на Йонийско море са чисти, а водата – доста солена. Навсякъде има китни, малки ресторантчета, които предлагат местна кухня (особено внимание заслужават салатите), а цифрите са като в България, само че – в евро.

Последната вечер прекарахме в дискотеката на хотела, където групичка пияни сръбски манекенки мятаха гюбеци под звуците на мазна, ресторантска, юго-чалга. Спомних си една забавна случка, която ми разказа приятел, който през лятото работи по баровете в Слънчев бряг. Дошъл един чужденец и попитал бармана: „уер ис да бийч?”, а барманът му отговорил: „да бич ис ин да диско”.

Успяхме да се сприятелим с ди-джея, който се оказа румънец (демек – от наш’те). Убедихме го да пусне електро, докато сръбкините си смучат коктейлчетата на бара, та да можем и ние да потанцуваме малко. След това се метнахме пияни в басейна, а охраната дойде да ни вади. Време беше пътуването да продължи.

За „Метеора” мога да кажа само едно: wow! Светлината и мракът се бореха за надмощие над това свещено място, където небето докосва земята, а в равнината под манастирите беше полегнало китното курортно градче Каламбака, което целогодишно се издържа единствено и само от поклоннически туризъм. Аналогията с духовното училище на безсмъртните от „Легендата за планината Зу” е неизбежна. Единственото, което издава, че горе все пак медитират хора, а не богове, са въжените линии, които освен за доставки на храна, се използват и за транспортиране на тъпи туристи. Гърците наричат причудливите скали „дело на Всевишния”,  а аз за пореден път се убедих, че природата определено има чувство за хумор

Последната нощувка беше в Паралия-Катерини: любимо място за отдих на българската „гъзария”. Не се учудвам. Атмосферата в курортното градче силно наподобява един микро Слънчев бряг, но без панелните небостъргачи. Колкото повече се приближавахме към границата с България, толкова повече хамъри, джи класи, кайени и туарези започнаха да се появяват по пътищата. И всичките със софийскя регистрация…Най-много бяха в Солун. Именно там една 18 годишна ученичка на име Хелене, която беше взела книжка преди пет дни, „не забеляза” нашия автобус и заби черното си голфче в него. Гърците имат традиционно отвратително отношение към нас – българите (нищо, че непрекъснато увеличаваме брутния им вътрешен продукт и захранваме пазара им с евтина работна ръка), но това най-много си личи, когато на пътя стане някаква беля.

Мацката беше в абсолютно нарушение на всички правила, но дебелият й баща се опита по всички възможни начини да изманипулира куките и да обясни, че „българите са виновни”. Дори имаше намерение да ги излъже, че той е седял зад волана, за да не се опетнява чисто новото шофьорско досие на щерката. Добре, ама този номер не мина пред набитото око на ченгетата, защото дебелакът просто нямаше как да се побере в шофьорската седалка, издърпана максимално напред. Изключително добрата преводачка свърши перфектна работа, а в наша полза се намеси и случаен свидетел-грък, който потвърди, че малката е седяла зад волана и, че не ние нея, а тя – нас, нали. Разминахме се без жертви и с минимални щети.

Казват, че началната заплата в Гърция била хиляда евро. Това мотивира много българи да ходят и да си търсят работа там. Честно казано, не мога да ги разбера. Отношението към българите е надменно дори като към туристи, които си плащат. Не искам да си мисля какво е да имаш над главата си гръцки шеф-феодал. Никога не бих отишъл да живея в тази страна (освен ако Атина Онасис не ми предложи брак), но виж, може и да се върна някой ден на островите, за да удължа лятото отново.

Тихомир Димитров

Послепис:

Най-добрият ученик на Аристотел веднъж го запитал: „Учителю, как мога да стана умен като теб?” Мъдрецът нагазил дълбоко в едно езеро и направил знак на ученика да го последва. След това започнал да го дави. Натискал главата му под водата, а онзи се борил с вички сили за глътка въздух. „Когато станеш толкова жаден за знания, колкото жаден си за въздух в момента, тогава ще заприличаш на мен” – посъветвал го мислителят. Ученикът се казвал Александър Македонски. Какъв е изводът от тази история ли? Ами, простотията ходи по хората, а не по гората, ето какъв!

Advertisements

23 Коментари »

  1. Тишо, сега по ред:
    1. Даваш ли го пътеписа?
    2. Като ходиш до Гърция, защо се хабиш за агенция? Пиши едно мейлче, ще давам идеи:-)
    3. Съпругът на прословутата Сиси (император Франц-Йосиф) е бил лудо влюбен в нея, докато тя .. таковата… си е гледала живота – фитнес, изкуство и млади офицери…
    Искам да кажа, че си паднал жертва на PR-а на Сиси (още тогава тя е била популярната, въпреки, че точно тя е к…та с извинение).

    Коментар от Стойчо — октомври 1, 2008 @ 4:21 pm

  2. @ Стойчо: отговарям по ред на номерата:

    1. Разбира се. И все пак, благодаря, че попита! Други няма да си направят труда 🙂

    2. По принцип не съм фен на организирания туризъм. Предпочитам самостоятелните експерименти (повече свобода), но като се съберат много хора, знаеш, туристическите бюра са единственият избор. Пък и така се пестят време, нерви и пари за организация. Друго е да си шофирал десет часа и да не знаеш къде ще спиш довечера…

    3. Всички са били лудо влюбени в дългокосата императрица, която и до ден днешен продължава да е популярна. Достатъчно е да напишеш „сиси“ в Гугъл, за да се убедиш в това. Сравняват я с лейди Ди. Нормално е да се радваш на засилен интерес от страна на другия пол, ако си едновременно: умен, красив и разполагаш със собствена империйка 🙂 Франц Йосиф също не е бил цвете за мирисане, мир на прахта му. Но това са интриги от преди повече от столетите. Да оставим душите на хората да почиват в мир…За двореца Ахил забравих само да спомена, че според местните е пълен с привидения. Все пак, освен всички благороднически драми, там е имало военна болница и доста хора са издъхнали в страшни мъки. Може би това е причината вторият етаж да бъде затворен за туристи. В антрето имаше един стар, дървен гардероб (или врата на сервизен асансьор, не знам). От него струеше толкова силно негативна енергия, че човек може да я пипне…Изтръпнах. Определено не бих прекарал една вечер сам, затворен в разкошната вила на императрица Сиси.

    Коментар от asktisho — октомври 1, 2008 @ 4:52 pm

  3. Тишо, прочетох пътеписа ти с удоволствие и направо вече имам чувството, че съм ходила по тези места. Благодаря за преживяването и продължавай да ни радваш с впечатления от пътуванията си по света. Имаш неподражаем стил!

    Коментар от Elitza — октомври 1, 2008 @ 5:57 pm

  4. @ Elitza: сърдечни благодарности! Ще продължавам, разбира се.

    Коментар от asktisho — октомври 1, 2008 @ 6:10 pm

  5. Тишо, избрал си кофти агенция и затова си останал с такива впечатления. Аз имах подобно преживяване преди няколко години и на практика 72 часа не успяхме да си свалим задниците от автобуса. Истината е, че в Гърция има страхотни места с красива природа, богати на история и с перфектно обслужване, но просто теб не са те завели там, за което вината е изцяло на агенцията.

    Аз съм страшно влюбен в тази страна в нейните хора, въпреки че у нас битува някакъв негативизъм към „византийците“ и съм разбрал, че там можеш да си прекараш чудесно както един ктарък уикенд, така и по-сериозна почивка – нещо, което у нас е все по-трудно да постигнеш.

    Коментар от Майк Рам — октомври 1, 2008 @ 7:03 pm

  6. @ Майк Рам: В интерес на истината, аз си прекарах чудесно в Гърция. Впечатленията ми като цял са добри. От страната. По принцип. Не знам, може да не съм подбрал правилно изразните средства и да изглежда все едно се оплаквам, но не е така. Просто исках пътеписът ми да бъде реалистичен – с хубавите и лошите страни едновременно. Иначе отношението към „византийците“, знаеш, е взаимно. Турците може да са надменни мюсюлмани и ориенталци, но поне се опитват да изглеждат френдли (и повечето са), докато гърците дори не си правят труда да опитат – нищо, че имаме много повече общо като нации. Ако трябва обаче да избирам между Турция и Гърция като близка дестинация за почивка, самият факт, че вече два пъти съм бил в Турция, мисля, е достатъчно показателен.

    Коментар от asktisho — октомври 1, 2008 @ 7:22 pm

  7. Mnogo dobre si izkaral v Garciq imam chuvstvoto che i az sam bil tam nqkade i men me izkaraha ot baseina 🙂

    Коментар от Ивайло — октомври 2, 2008 @ 10:20 am

  8. Благодаря за страхотния пътепис. Достави ми голямо удоволствие да го чета. Поздравления и продължавай в същия дух :)))

    Коментар от Светлин — октомври 2, 2008 @ 11:07 am

  9. хубав пътепис и ми хареса как е форматиран снимковия материал

    Коментар от nname.org — октомври 2, 2008 @ 12:50 pm

  10. Благодаря за пътеписа Тишо-страхотен е! Досега все още не съм ходил до Гърция но имам голямото желание някои ден да отидеме с колата до Солун да разгледаме и да пийнем по едно кафе на средиземноморието.

    Коментар от rosko — октомври 2, 2008 @ 2:45 pm

  11. Много добре говори за гръците това, че имат много ниска престъпност, полицията си гледа работата и не са строели и сега не строят безобразно по крайбрежието. Между другото Гърция е много социална държава, ама това май никой не го интересува. Ако закъса човек за ядене – в студенсткия стол е безплатно за гръцки студенти. Това, че са византийци и прочие няма никаво значение… Кефя се там, тъй като имах възможност да седя сам-самичък на брега на морето на пясъчен плаж. Насреща да гледам Тасос и нямаше никаква музика, никакви продавачи на каквото и да е било, никакви спасители, абе съвсем нищо. Абе как разбрахте за едно ходене до Гърция какви са гърците? То човек и 10 години да стои там няма да може да разбере. Айде по-полека сега.
    Чудех се коя е тази Сиси, а то се оказва Елизабета, съпругата на императора Франц Йосиф. В Будапеща са кръстили един мост на нейно име.
    Айде, живи и здрави!
    Христо

    Коментар от xunap — октомври 2, 2008 @ 3:43 pm

  12. Благодаря за споделените впечателния и снимки.
    Моята почивка в Гърция:
    http://bulpete.wordpress.com/2008/09/08/greece/

    Коментар от bulpete — октомври 2, 2008 @ 5:29 pm

  13. @ Ивайло: а видеозаписа от онази нощ в басейна го пази. Ще ти потрябва, когато реша да се кандидатирам за президент един ден 😛

    @ Светлин: 10х, дюд 🙂

    @ nname.org: u 2 🙂

    @ rosko: при всички случаи си заслужава човек да отиде и да види. Сигурен съм, че много хубави неща съм пропуснал, но това е неизбежно…

    @ хипар: студентите наистина ги храни държавата и това е похвално. Но аз не съм на мнение, че образованието печели от мерки за социално слаби. В Америка да завършиш университет е доста скъпо, но отличниците получават пълна стипендия и за тях е безплатно. А социалните системи дават шанс дори на посредствените да учат, в резултат на което се получават посредствени специалисти. Опитаха се да ме убедят, че гръцкото образование е много по-качествено от българското, но като знам колко гръцки студенти има в студентски, малко се съмнявам. Иначе са социална държава, да. Прав си, че трябва цял живот, за да опознаеш една нация с нейната култура. Аз просто споделям това, което видях за седмица.

    @ bulpete: мястото изглежда страхотно. Сподели малко повече впечатления.

    Коментар от asktisho — октомври 3, 2008 @ 8:55 pm

  14. Ехехе, диалогът ти с гъркинята болезнено ми напомни почивката ни в Унгария преди 2 години. Там си пазарях като говорех на унгарско-немски 🙂 Мога само да съм благодарна, че уча лесно чужди езици, запомням и повтарям 🙂 Имаче 2 седмици бях да ходя гладна и жадна ехехехех.

    Поздрави!

    Коментар от Биляна — октомври 4, 2008 @ 1:34 pm

  15. Като участник в екпедицията“Корфу“ споделям голяма част от написаното.Комплименти!Забравил си да споменеш,че това което гърците строят като път в момента е Виа Игнатия -21 век.Защото и ние строим-стотина км от магистрала “Тракия“ от едно-две десетилетия.Всъщност това са повече факти..
    А защо да не добавим и уникалната растителност на острова.Забравих да споделя с теб и един факт-поляци с яхта и огромна мачта благодарение на моите викове едва не цапардосаха кабела на моста към крепостта.После давайки заден ход халосаха няколко закотвени скутера и беж ..да ги няма.Полска му работа.Като българската.
    Ще прочета книгите ти ако Веско не забрави да ми ги даде.Поздрваи и дерзай!
    Д.Кроснев

    Коментар от Димо Кроснев — октомври 4, 2008 @ 2:08 pm

  16. Хубав пътепис, Тишо! Бил съм в Гърция точно преди 10 години – през 1998. Един изключително горещ месец в Лариса, програма за обмен на студенти. Гръцките студенти ми харесаха – безгрижни и купонджии. Преживях леко унижение да гледам в тяхна компания как на Европейското по футбол Испания ни отнесе с 6:1, добре че бяха добронамерени местните. Столът им не беше безплатен, но добър. Условията за учене – отлични, но гърците май не можеха да го оценят. Между другото, те идват в България да учат защото им е (беше) много евтино. Но и тук не се преучват. Та след това ми пътуване най-големият ми спомен беше жегата. А и имаше много неуредици около пътуването… Природата им във вътрешноста ми се стори почти пустинна, дърветата бяха много малко. Плажът им беше каменист, но морето… Макар и соленко много ми хареса! Както и островите – добре че ги имат много. Пожелавам още приятни пътувания впечатления!

    Коментар от В.Антонов — октомври 6, 2008 @ 10:07 am

  17. @ Димо Кроснев: беше ми приятно да участваме в една и съща „експедиция“. Растителността така и не я забелязах. За разлика от яхтите 🙂

    @ В. Антонов: Да ти се връща тъпкано! Пожеланието 🙂 Гърция е купонджийска страна. С такова впечатление останах. Малко прилича на Испания – почти никой не работи, но кафенетата, ресторантите и дискотеките са фраш. Мацките са накипрени. Пичовете са зализани. Кухнята е перфектна, а сиестата – задължителна. Кой знае, може би пък този начин на живот да е по-качествен…

    Коментар от asktisho — октомври 6, 2008 @ 2:01 pm

  18. Да удължим лятото … в Гърция…

    Стига сме скитали надалеч – да се върнем към нашите съседи, които това лято доказаха, че са много по-добри домакини от родните ни черномор….

    Trackback от Пътуване до... — октомври 29, 2008 @ 2:25 pm

  19. Тихомире, и аз като теб бях слушала много за Гърция, О ГЪРЦИЯ и реших едно пътешествие да си спретна в Северната част- Солун, Метеорите, Кавала, о. Тасос. Да си удължа лятото демек. В края на октомври с най-добрите си очаквания потеглих към ,,Егейска Македония“. Какво да ти кажа?! Мъкааааааааа и то голяма. Гърция е най-голямото ми разочарование. За отношението на гърците към българите, за хотелите, за задължителната глоба от гръцките полицаи, за гръцкия остров Тасос на който се говори само български- ДУМИ НЯМАМ. Ти си го описал чудесно. И аз немога да си обясня как ще търпиш грък шеф само и заради това, че ти дава заплата в евро. Много продажна нация сме ей! Имам приятелка в Патра, която е биолог по образование и непрекъснато ми плаче от работодателя си и на въпроса ми – Какво правиш там?- отговаря- Тези пари не мога да ги изкарам в България. А веч е кълбо от нерви, има куп заболявания от климата, който не и понася, дъщерите и живеят при родителите и в БГ и т.н., и т.н. И деца, учете чужди езици, ,,Колкото повече, толкова повече“, щото където отидете може и да не ви разберат- там те си знаят техния език! Но гърците умеят да се продават добре, за разлика от нас. Мои познати живеещи в Рим, казват че са залети от реклами за почивки в Гърция, а за България – думичка няма. Ех, защо на теория знаем всичко, а на практика сме петия свят?!?!?!?

    Коментар от Ван — ноември 22, 2008 @ 9:07 am

  20. Сърдечни поздравления, страхотен пътепис. На места се смях с глас !

    Коментар от simeonpopov — май 29, 2009 @ 1:23 pm

  21. @ simeonpopov: мерси, аз също се посмях през голяма част от трипа, то си личи, де 🙂

    Коментар от asktisho — юни 1, 2009 @ 8:07 pm

  22. Love is solitary communion being alone, together – and at times being together, alone .

    Коментар от jaybaby_x@bv.bg — ноември 25, 2009 @ 10:40 pm

  23. […] е да се заиграваш със сезоните. Така, както човек може да удължи лятото в Гърция, така може и да проточи пролетта си в страна като […]

    Pingback от Германия, Берлин и неговите трудови хора(по повод Трети октомври) | Пътуване до... — октомври 3, 2013 @ 11:36 am


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s