Писателският блог на Тишо

юни 3, 2008

ДУША НАЗАЕМ

Точно една календарна година след литературния дебют „Справедливост за всички“, вторият ми роман „Душа назаем“ вече е факт. Ето на това му се вика млад и продуктивен автор, хех.

Двете творби са коренно различни в жанрово отношение. Лично аз не мога да си избера коя повече ми харесва. Все едно майката да каже, че предпочита единия от двамата си сина пред другия.

Изборът го оставям на твоята жестока и безпристрастна преценка, читателю, защото Ти винаги имаш последената дума.

История на историята. Преди няколко години прочетох интересна статия в един вестник. Ставаше дума за сайта на гениален мошеник, който предлага на хората да си дадат душата назаем за една седмица. Не да я продадат, а да я дадат временно назаем. В замяна им обещава разрешаването на някакъв дребен, текущ, но нетърпящ отлагане проблем: скарал си се с гаджето, искаш тя да се върне; кучето се е разболяло, искаш то да се оправи; загубил си пари от надбягвания, искаш ги обратно.

За разпространение на „офертата“ въпросният мошеник използва средствата на SPAM-а, като успява да „облъчи“ близо 100 милиона интернет потребители. Той разчита на две елементарни истини: първата е, че всеки човек на тази планета, независимо от пол, религия, раса, възраст и образование, има някакъв проблем за разрешаване, без изключение. Втората се нарича „статистическа случайност“ или „правилото 90/10“, на което залагат повечето спамери.

Според въпросното правило, десет от сто милиона потребители ще прочетат писмото, останалите деветдесет милиона ще го изтрият или няма да го видят изобщо, защото е попаднало във филтрите на електронната им поща. От тези десет милиона, един милион ще си пожелаят нещо – ей така, на шега, да видят какво ще стане. Молбата е напълно анонимна. Единственото, което се изисква от тях е да се съгласят с „Общите условия“ по договора и да напишат желанието си в празно текстово поле.

От въпросните един милион „риби“, на около сто хиляди желанията им най-вероятно ще се „сбъднат“ в рамките на същата седмица. След като това се случи, те окончателно ще повярват в „магията“ и ще започнат да живеят с мисълта, че някакви свръхестествени сили контролират живота им.

Но „магията“ не свършва дотук. На десет от сто хиляди повярвали, желанията им отново ще се развалят. Гаджето ще се върне, но след лют скандал окончателно ще те напусне. Кученцето ще живне за малко, но после състоянието му рязко ще се влоши и то ще отпътува за оня свят. Може да си върнеш парите от надбягванията, но при следващото залагане да загубиш два пъти повече. Точно така ще постъпиш, ако си пристрастен към хазарта. Такива неща се случват. Има огромна вероятност да се случат.

Десетте хиляди души, които веднъж са повярвали в „магията“, а после са изстрадали нейното разпадане, са именно представителната извадка, необходима на нашия човек. Те ще погледнат с по-различни очи на втория мейл в края на седмицата, който подобно на хороскопите с общи приказки налучква какво им се е случило. И ги съветва: „Виждате ли, сделките с Дявола не са хубаво нещо! Да бяхте си прочели „Общите условия“, с които така лекомислено се съгласихте! Сега душата ви Му принадлежи ЗАВИНАГИ.“

Авторът на измамата обаче е готов да сътрудничи. Той им предлага лесен и бърз начин да си получат душата обратно. Какъв е той? Ами като направят някаква огромна саможертва в името на Доброто, разбира се. Като дарят 50 000 долара в напълно законна фондация, която подпомага осиротели деца от цял свят.

Тук отново се разчита на правилото 90/10. Само хиляда от десетте хиляди жертви ще имат достатъчно средства да реагират веднага, ще са прочели SPAM-a си навреме или ще са повярвали дотолкова, че да си продадат жилището и да го заменят за безсмъртната си душа. Така, изпращайки два имейла за една седмица, измамникът прибира близо 50 милиона долара и изчезва безследно, като до днес все още е в неизвестност…

Ето как изглежда изгубената история на историята. Тази статия ме вдъхнови толкова много, че в продължение на години доразвивах сюжета в главата си и накрая бях готов да напиша цял роман. Седнах и написах.

Казвам „изгубена“, защото никъде не успях да намеря първоизточника. Защото не помня дали беше „Труд“, „Капитал“, „Дневник“ или друг вестник. Не помня дали съм чел материала преди пет, седем или десет години. Не помня как се казва. Прекарах дни в архивите на Народната библиотека и нищо не открих. Дори взех да се съмнявам, че някога изобщо съм чел такава история. Че такава статия действително съществува…

Всъщност, няма никакво значение, защото „Душа назаем“ не е документален роман. „Душа назаем“ е роман за човешките слабости. И отива далеч отвъд сюжета, който описах по-горе. Позволих си дори лека футуристична забежка.

Книгата ще те преведе през четири различни култури – Египет, Швеция, Япония и Русия, където ще станеш свидетел на едно и също престъпление през очите на неговите жертви. Ще се запознаеш и с главния герой – един човек от плът и кръв, поставил себе си над моралните закони, над териториалните граници и най-вече: над границата между доброто и злото.

Приготви се за дълго и интересно пътуване из времето и пространството. Сложи си колана, защото ще друса. И никога не си давай душата назаем. За нищо на света.

Тихомир Димитров

P.S

Книгата отсъства от разпространителската мрежа. Можеш да получиш копие като дойдеш на една от срещите с читателя, които организирам през юни, а можеш и да поръчаш „Душа назаем“ без да ставаш от компютъра. Ето тук.

Много мислих как да представя историята на хората, които наминават през „Писателския блог на Тишо“. И понеже не искам да ти развалям удоволствието от излежаването на плажа с книжка в ръка, пък и вярвам в израза, че „една картина струва повече от хиляда думи“, имам честта да покажа историята така, както я видя художникът Александър Цончев:

„А някога душата ми пееше…“

„Скривалището на Хитоми“

„Искам да замина за Америка“

„На тази планета няма друг мъж, който да те обича повече от мен“

„Една седмица. Едно желание. Ще се изненадате от бързите резултати…“

„Всичко в наши дни се купува с пари, дори любовта…“

„Благословени са хората на ръба, които нямат какво да губят. В отчаянието си те могат да сътворят чудеса.“

„А вие, вие можете ли да ме съдите? Заповядайте! Аз не съжалявам за нищо…“

Пожелавам ти приятно четене!

81 коментара »

  1. Честито за новия ти роман!

    Историята звучи много интригуващо и със сигурност ще си го купя. За съжаление, няма да можем да се видим на срещите ти с читателите, защото и аз съм „на турне“ в провинцията, но по друго време и на други места, и ще се разминем. Надявам се да се видим след като се завърнем и двамата.

    Пожелавам ти успех!

    Коментар от Майк Рам — юни 3, 2008 @ 7:55 am

  2. Честит втори роман и поздравления за усилията и упоритостта да го завършиш!

    Ето история, която може да ти даде още идеи:
    http://gatchev.info/stories/seers/seers.html

    Коментар от Пейо — юни 3, 2008 @ 8:26 am

  3. :))) Точно ден преди замисленото от мен сдобиване с книжката, успя да ме заинтригуваш още повече. Вече наистина нямам търпение да прочета романа.

    Поздрави на Варна!!! Хех

    Биляна

    Коментар от Биляна — юни 3, 2008 @ 8:40 am

  4. Поздравления и от мен 🙂 Прочетох първия, сега ще си взема и този, звучи обещаващо 🙂

    Коментар от Таня — юни 3, 2008 @ 9:47 am

  5. Звучи много интересно :)) Много ми се искаше да дойда на някоя от срещите и да си я взема с автограф, но сигурно ще изпратя някого вместо мен 🙂 Късмет!

    Коментар от apieceofme — юни 3, 2008 @ 10:28 am

  6. @ apieceofme: Това също е вариант, благодаря ти много!

    @ Таня: Макар и да нямат нищо общо помежду си, обещанието от мен е, че няма да те разочаровам.

    @ Пейо: За усилия не бих казал, ако пишеш с усилие, по-добре се откажи :), но има едно нещо сходно между пишещия и актьора – дотолкова потъва в героите/сюжета, че после дълго време му е трудно да излезе от роля… Историята, която ми изпращаш е интересна. И реалистична. Надявам се, че ще се видим на представянето утре.

    @ Майк: следващият път трябва някак да ги съчетаем турнетата с теб, че много ми се иска да видя една презентация по книга в изцяло твой стил, нали се сещаш, от срещата на блогърите съм ти презентационен фен. :))

    Коментар от asktisho — юни 3, 2008 @ 12:10 pm

  7. […] назаем” се казва новият български роман, с автор Тихомир Димитров. Младият писател, чиито блог е изключително популярен […]

    Pingback от Нашите новини » Blog Archive » Премиера на нов български роман — юни 3, 2008 @ 2:36 pm

  8. Вече нямах търпение да видя втория ти роман. Най-накрая дочаках и веднага ще се сдобия с него.

    Весело лято от мен,
    Йоана

    Коментар от Йоана — юни 3, 2008 @ 3:33 pm

  9. @ Йоана: 🙂

    Коментар от asktisho — юни 3, 2008 @ 4:34 pm

  10. Евалата, Тишо. Хем си правиш бизнеса, хем на нас не ни е криво, даже ще ни е приятно да си го купим романа. Пожелавам ти този роман да надмине успеха на първия и да чакаме в най-скоро време и трети, четвърти…

    Коментар от Aerian — юни 3, 2008 @ 5:04 pm

  11. Честито и от мен! Пази една бройка за всеки случай, че опашката е голяма 🙂 Нямам търпение да прочета и този ти роман.

    Коментар от Ивката — юни 3, 2008 @ 7:03 pm

  12. @ Aerian: Литературата е истински бизнес на доста хиляди километри от тук, може би, но не и в България. Бих подарявал книгата, ако печатниците, наемодателите, издателствата, рекалмните агенти, разпространителите, дизайнерите и останалите хора, които правят възможно производството и разпространението й, работеха без пари…Ама не работят. Пък и човек трябва да се научи сам да цени собственото си изкуство. Иначе как да очакваш някой друг да ти го оцени?

    @ Ивката: пазя, пазя 🙂

    Коментар от asktisho — юни 3, 2008 @ 9:30 pm

  13. Хммм, чакаме да стане утре? 🙂

    Коментар от Eneya — юни 3, 2008 @ 10:00 pm

  14. На добър час и от нас! 🙂

    Коментар от astilar — юни 4, 2008 @ 1:02 am

  15. […] е официалното представяне на втората книга на Тишо „Душа назаем”. Първата му книга излезе преди година. Набавих си я […]

    Pingback от LeeNeeAnn » Blog Archive » Кратки слова за културни неща — юни 4, 2008 @ 10:16 am

  16. Честита книга! Много вдъхновения за следваща и весело лято 🙂

    Коментар от albinos — юни 4, 2008 @ 11:52 am

  17. 10x, Albinos

    Коментар от asktisho — юни 4, 2008 @ 1:00 pm

  18. […] творчество, уважение, удовлетворение — vira111 @ 1:41 pm Тишо издаде втората си книга! Едва ли има нужда аз да го рекламирам, но защото е Тишо […]

    Pingback от Празникът на Тишо « Панаира на Vira — юни 4, 2008 @ 2:41 pm

  19. Поздравления за книгата! Пожелания за успешна презентация ! И най-важното, кавото и да става около теб, да успееш да не даваш душата си под наем! И нека словото и читателите да са с теб!!

    Коментар от гравитон — юни 4, 2008 @ 10:51 pm

  20. Честито, и успех! (И още много бъдещи успехи на писателския фронт! Умееш да пишеш, струва си да се бориш творбите ти да стигнат до хората. Ще са богатство за тях.)

    Колкото до мен – ако успея да те срещна, с удоволствие ще си поръчам бройка от книгата. (С условието да е с автограф от автора. 🙂 )

    Коментар от Григор — юни 5, 2008 @ 3:51 am

  21. Здравей, Тишо! Не съм писал преди, че причината да посещавам твоя блог е романът ти „Справедливост за всички“. Макар и да имам някои коментари, които при първа възможност ще споделя с теб, бях силно впечатлен от него. Краят на първата част беше силен, с малко поправка можеше да е изключителен. За мен обаче втората част обаче разваляше впечатлението и затова отказах да я чета.

    Сега с интерес очаквам да се сдобия с втория ти роман. Представянето звучи много добре. Поздравявам и художника – възхитен съм от интерпретацията му! С огромно удоволствие бих посетил негова изложба.

    И за новия ти роман. В развитите държави хората, успокоени от уредения живот, притъпяват инстинктите и разума си. Тази черта на човешката природа е обида към същността ни на разумни същества. В резултат на това всякакви измами се вихрят там от десетилетия. В НетИнфо бях прочел например за хора, коиот са продавали различни забележителности, като например Айфеловата кула, Бруклинския мост и т.н. Един от тях 30 години така се е изхранвал и не е бил осъден! Аз лично бях впечатлен от следната схема, която е добре рафинирана: Един човек или група от хора обявяват, че са близо до откриването на безплатен източник на вечна енергия. Рекламират се и искат от хората да им дадат определена сума за доразвиване, срещу която им предоставят в бъдеще този уред. Не са обвързани със срокове поради естеството на работата си. Успешно успяват да скалъпят отчети за дейност, които трудно могат да бъдат проверени. А това трудно минава през съда. Поради това, както и някои други причини малко хора се сещат да развалят договора да поискат парите си обратно. А групата непрестанно набира нови акционери…

    И за финал нещо важно. Става дума към надписа от последния колаж на Александър Цончев – “А вие, вие можете ли да ме съдите? Заповядайте! Аз не съжалявам за нищо…” Време е да бъде разбрано, че престъпниците с опит никога не се чувстват виновни за деянията си (иначе не биха ги правили). За своите постъпки, каквито и да са те винаги имат солидно звучащо за тях оправдание (макар и за другите да не е така). Те са твърдо убедени, че са невинни.

    Коментар от В. Антонов — юни 6, 2008 @ 9:34 am

  22. Представянето на романа бе в читалище „Славянска беседа“ на 04.06.2008г. и направо разкърти пълната зала от емоции, имаше не само сухи рецензии, но и впечатляващи графики, трогваща актьорска игра и симпатичен коктейл, преминал към кръчма и след това към битов купон у Тишо. Разбира се бяха продадени десетки, дори стотици екземпляри от книгата, като всеки получи автограф лично от автора.
    ––––––––––––––––
    Тишо, прочетох книгата още на другия ден за три часа, няма такъв роман просто.

    Коментар от Коронал — юни 6, 2008 @ 10:19 pm

  23. @ Коронал: радвам се, че книгата ти харесва. Мерси за рамото, което удряш.

    @ В.Антонов: „За своите постъпки, каквито и да са те винаги имат солидно звучащо за тях оправдание“. Това са безпогрешни истини. Желони в Психологията. Но за хората изтикани на ръба, които нямат какво да губят и в отчаянието си са спосбни да изършат чудеса, те просто не оззначат нищо. Все повече започвам да се убеждавам, че ще срещнеш някъде нещо познато в историята, нещо твое, а защо не и себе си. Дано да съм прав…

    Коментар от asktisho — юни 7, 2008 @ 1:49 am

  24. Тишо, защо ме излъга преди година?

    Коментар от Георги Фурнаджиев — юни 7, 2008 @ 1:56 am

  25. @ Защото спа със сестра ми, но тогава все още не знаеше, че ми е сестра 😛

    После иди обяснявай, че нямаш сестра, нали, хех.

    Не че приемам въпроса ти насериозно, ама той е малко грешно адресиран. Според мене всеки българин трябва да попита същото политиците една година, след като е гласувал за тях. Ама за разлика от мен, те нямат трибуна, където можеш да попиташ. И откъдето да очакваш, че някой ще ти отговори… :))

    Коментар от asktisho — юни 7, 2008 @ 2:10 am

  26. „Що се отнася до “спам-а”, не бих го нарекъл така. Защото нямам намерение да си тровя читателите с неканени имейли всеки ден (направих го веднъж и за последно) и защото просто не съществува друг начин да съобщя на хората, които са наминали оттук преди година, година и нещо, примерно, че съм издал книга“ – линк искаш ли?

    Повярвах ти, че ще е за последно.

    ПП: Как е сестра ти?

    Коментар от Георги Фурнаджиев — юни 7, 2008 @ 2:19 am

  27. Ако навсякъде се повтаря, така (и още по-изненадващо) спектакълчето, да почвам тогава да точа зъбките да отговориш подробно колко и как „човек за човека е вълк“. Скоро, което искрено пожелавам. Хм, ти си социално явление! Само че тези неща се доказват на четири очи, каквото щастие ми се отдаде.

    Вярвам ти и започвам да вярвам още по-настървено, от вчепатленията : че пишеш изключително с лични извадки, изядено, изпито, изпушено, отминало – много важно за мен самия, че съм видял каквото присядам да одушевя. Фронтовак =)

    Коментар от vlad — юни 7, 2008 @ 6:33 pm

  28. @ vlad: О, не, няма да се повтаря, нали ще ми доскучее…пък и в различните гори бродят различни по своя характер вълци. Именно на тях разчитам.

    @ Георги Фурнаджиев: съжалявам, че съм те обидил с поканата си да дойдеш на премиерата на романа ми, за да те черпя едно вино. Мислех, че като човек, който слага похлупак върху почти всяко гърне, което готвя, ще ти бъде интересно. Няма да има втори път, можеш да разчиташ на мен…

    Коментар от asktisho — юни 7, 2008 @ 7:31 pm

  29. Уау! Определено съм впечатлен от този анонс… Поздравления! Звучи обещаващо, а визиите на този фотограф разцепват! :)))

    Коментар от Joruel — юни 7, 2008 @ 10:09 pm

  30. @ Joruel: 10х :)) Има потенциал в графичния артист, затова съм го избрал, хех. Някой ден ще му чуваме името, надявам се.

    Коментар от asktisho — юни 9, 2008 @ 12:33 pm

  31. Няма ли да публикуваш малка част поне от книгата? Предишната си я взех тъй като се зарибих безапелационно от това , което прочетох тук, но сюжетът на тази на мен лично не ми звучи много обещаващо… Може би ако публикуваш поне първа глава,а?

    Коментар от нели — юни 9, 2008 @ 4:34 pm

  32. @ нели: на мен пък много хора ми се оплакаха, че след като са прочели половината роман в Интернет, вече не им е било толкова интересно да четат другата половина на хартия. „Реално, вместо да си взема цяла книга, аз купувам само половин“, така ми казаха. Аз вярвам на читателите си. И затова реших, че с „Душа назаем“ няма да им развалям кефа да се търкалят на плажа или върху леглото с една пълна, завършена история, от край до край. Пък и за разлика от предния път, тук съм показал не половината, ами направо цялата история – през очите на един модерен артист. За да сглобиш мозайката и картините му да ти проговорят, обаче, трябва да прочетеш текста. Ако искаш. Знам, че текстовете ми не са лъжица за всяка уста. Това им е хубавото 😉

    Коментар от asktisho — юни 9, 2008 @ 5:21 pm

  33. Всъщност съм на мнение, че текстовете ти са доста леки за четене от чисто стилова гледна точка – не натоварваш нито с излишна помпозност, нито с откровена сложност на изказа, нито с толкова усложнени герои, които само класически интровертни творци биха могли да разпознаят. Всъщност пишеш … ами простичко, но четивно. И зарибяващо. А това е важно за продажбите на един автор. Сложността и словесната еквилибристика остави за класиците. Но за съжаление аз лично не бих си купила книгата само заради името ти на нея. Твой е избора. Аз дадох 10 лева за половин книга, и не съжалявам, защото знаех какво ме очаква и какво купувам. В случая се нуждая от повече убеждаване, но… Картинките на мен лично не помагат. Думите са ми по-силни. А такива много – много липсват освен добрата ти иначе презентация. Жалко. Един губиш, но хиляда да намериш читатели! Пожелавам ти го!

    Коментар от нели — юни 9, 2008 @ 6:31 pm

  34. @ нели: мерси за открито споделеното мнение. Така е по-честно. Харесвам балансираната ти гледна точка, защото тя ме кара да се замисля дали аз пък не бъркам някъде. Но ме кара да се замисля и върху въпроса къде, евентуално, бъркаш ти. Предполага се, че щом един авторски продукт, какъвто е „Справедливост за всички“, ти е харесал, има голяма вероятност друг авторски продукт, създаден от същия автор, година по-късно, отново да ти допадне. Дори повече. Изкуството се развива. Заради хората, които го създават. Те също се развиват. Иначе не би имало смисъл. Да, не съм Стивън Кинг, че името ми да продава. Но ако бях, ти нямаше да можеш така открито да обменяш идеите си за творчеството ми с мен, а щеше да общуваш със секретарката на секретарката на търговския ми агент. Кой от двата варианта предпочиташ? Аз лично предпочитам сегашния: близо до публиката и нейните евентуални ухапвания. Защото не ме е страх и защото вярвам в занаята си нa разказвач. Вярвам в историите си. Знам, че са добри. Това е всичко. Далеч съм от мисълта сега да седна и да се оправдавам, че видиш ли, какава невероятна книга съм написал. Да те убеждавам да си я купиш. Защото не е невероятна. Просто разказах една интересна история. На хората, които имат време и желание да я прочетат. Ще напиша и други книги, може би по-добри, може би много по-добри, но нямам нищо против „Справедливост за всички“ да е единственият роман на Тишо, който си прочела. И това ми е достатъчно. Честно каано, не знам кое е по-лошото: една история да загуби своя читател или един читател да загуби своята история. Изборът го предоставям на теб.

    Коментар от asktisho — юни 9, 2008 @ 6:45 pm

  35. […] защото той нарича приказките „фентъзи“, а „Душа назаем” – […]

    Pingback от LeeNeeAnn » Blog Archive » Душа назаем — юни 11, 2008 @ 9:17 am

  36. Така, снощи беше презентацията на романа във Варна. Доста добре се получи. Беше в едно приятно „барче“ с душевна обстановка. И много приятели…
    Вечерта продължи по баровете на плажа с още приятели… Просто незнам как станах днеска за работа. Но с нетърпение чакам края на работния ден, за да се захвана с четенето на „Душа на заем“ ! Пак там, на плажа …

    Коментар от Badger — юни 12, 2008 @ 10:24 am

  37. […] Душата е безкрайна, защото се раздава Публикувано в: Дневник, Популярни — Етикети:„Душа назаем”, душата, имат ли книгите душа, литература, писател, творчество — Диана @ 1:40 pm Започнах да пиша два отделни поста – на две, на пръв поглед различни теми. Те обаче се оказаха така здраво свързани, че не можах да ги отделя една от друга и ви ги поднасям заедно. Първата е: има ли книгата своя душа, а втората – за романа на Тишо „Душа назаем”. […]

    Pingback от Душата е безкрайна, защото се раздава « Панаира на Vira — юни 15, 2008 @ 2:40 pm

  38. Поздравявам Ви за новата книга! Несъмнено притежавате талант, който предстои да бъде развит още по- успешно. Нестандартното Ви мислене е залог за успех!Книгата Ви може да се превърне в сценарий за филм- защо не опитате…

    Коментар от Краси — юни 16, 2008 @ 7:56 pm

  39. Здравей и от мен!

    На представянето си прекарах чудесно. Прочетох книгата изключително леко, много е увлекателна. Отново поздравления! Впечетления и малко критика – на лични.

    Поласкана съм за „моята“ героиня 😉

    Коментар от BrightPurple — юни 17, 2008 @ 10:24 am

  40. @ BrightPurple: обсъдихме ги вече „случайностите“. Такива няма.

    @ Краси: защото нямам филмова продуцентска компания :). Шегата настрана, мерси за комплимента и да – търся начини.

    Коментар от asktisho — юни 18, 2008 @ 12:02 am

  41. Романът Душа на заем много ми хареса. Много !
    Рабира се ще го препоръчам на приятелите си.
    Мисля, че от него би станал и страхотен филм.
    На корицата пише, че историите са 4, а те всъщност са 5 ? Всички герои ми станаха симпатични….

    / През цялото време докато го четох имах усещането, че гледам хубав филм. /

    Коментар от svetla — юни 18, 2008 @ 5:42 pm

  42. […] 11. ДУША НАЗАЕМ […]

    Pingback от Номинации за месец юни -- БлогCamp 2008 — юни 18, 2008 @ 6:01 pm

  43. @ svetla: благодаря. Аз пък, докато писах, имах чувството, че разказвам някакъв хубав филм…Романът е доста графичен. Но…“в началото беше словото“. Радвам се, че текстът е успял да провокира въображението ти.

    Коментар от asktisho — юни 19, 2008 @ 12:42 pm

  44. Привет отново 🙂 Вече писах, че началото на „Душа назаем“ е добро. Продължението не ме разочарова 🙂 Книгата е добра до края – самият край обаче нещо ми куца… има го моментът на изненадата – с разкриване на самоличността, но като че ли самият разказ (на българина) ми се струва малко сладникав, мъничко… Успял си обаче да създадеш доста плътни образи. На всеки един персонаж, потърсил лесния път, както и на самия псевдодявол. Смъртта му е красива (въпреки описания ужас), има и такава красота нали, особено, ако успееш да я пресъздадеш с думи. Ти си успял.

    Книгата се чете леко, приятна е, държи те желанието да разбереш какво ще се случи и напредваш бързо, без да усетиш. Образите остават да живеят и след прочитането. Това е достатъчен сигнал, че си създал добър текст, текст, който оживява 🙂 Приеми най-искрените ми поздравления.

    Коментар от Rali — юни 19, 2008 @ 5:53 pm

  45. @ Rali: Постави се на неговото място. Болезнено-сладникавият му живот сигурно би излязъл през носа на повечето съвременни, разглезени от глобализацията българи, но аз си взимам бележка. Малко съм те ухапал. Обещавам следващия път да е по-надълбоко…И мерси за интелигентния, балансиран коментар. Наистина ми дава посока.

    Коментар от asktisho — юни 20, 2008 @ 12:46 am

  46. Аз не съм литературен критик, а просто читател.
    Най-добрия комплимент, който мога да кажа е, че в това знойно време не си стоя в къщи, но тази книжка ми „провали“ един следобед. Вместо разходки, колело или бадминтон избрах „Душа на заем“ и не съжалявам.
    Бладодаря на автора, че не ме мисли за потенциален престъпник и не ме засипа с кървави сцени. Благодаря, че не ме мисли за сексуален маниак и ми спести неуместни преживявания. Благодаря, че не ме мисли поне за лидер на новозародило се екзистенциално движение, който трябва да чете само „елитарно изкуство“. Аз съм просто читател и книжката просто ми хареса….. много:)

    Коментар от Биляна — юни 23, 2008 @ 8:20 am

  47. @ Биляна: и точно защото си просто читател, твоето мнение е най-важно за мен, каквото и да е то. Благодаря, че все пак не ми спести хубавите думи. Забелязъл съм, че в лошавия свят, в който живеем, хората по-лесно ги спестяват тези, хубавите хубавите неща, а изблиците на негативизъм никак не им се свидят :))

    Коментар от asktisho — юни 23, 2008 @ 11:29 am

  48. […] на “Душа назаем” беше в София. И по-точно: в читалище “Славянска […]

    Pingback от Срещи с читателя « Писателският блог на Тишо — юни 24, 2008 @ 11:48 am

  49. Тишански, защо реши да не разпространяваш новата книга чрез разпространителската мрежа(предполагам имат се предвид книжарници и борси)?

    Коментар от колега — юли 9, 2008 @ 1:10 am

  50. @ колега: поради ред причини. Но основната сред тях е, че искам читателите на този блог да бъдат с предимство. Аз лично, като читател, бих се зарадвал на възможността да взема книжка директно от автора, когото харесвам, с автограф, особено ако знам със сигурност, че никъде другаде не може да се открие екземпляр. Винаги съм казвал, че един бутиков читател струва колкото сто случайни минувачи. Бутиковите читатели заслужават своя бутиков екземпляр. Едва след като придвижа книжлето до неговите най-правилни собственици, а именно – хората, които четат редовно този блог, мога да помисля и за някакво разпространение. Не обещавам нищо, обаче.

    Коментар от asktisho — юли 9, 2008 @ 1:21 pm

  51. Тишо, забавих се с получаването на книгата, забавих се и с прочита й, но веднага след като я прочетох – отново на един дъх, седнах да ти споделя своя коментар, както обещах и в това поне да не се бавя.

    Много мисли се блъскат в главата ми, което говори, че книгата е успяла да ме развълнува. Само че в края ми остана горчив привкус от историите в нея, което само по себе си говори, че е вълнуващо написана.

    Както вече доста хора по-горе казаха, имаш много зарибяващ стил на писане. И двете ти книги като се подхванат, се четат, докато се прочетат. Това е майсторство 🙂 и заслужава похвала.

    Ама аз като един върл противник на натуралистичния реализъм в изкуството все се надявам, че някой като теб (а защо не и ти?) така добре владеещ словосъчетанията, ще напише един ден една пъстра, весела и заредена със смях книга, след чийто прочит ние, възрастните, ще можем да видим цветовете на дъгата най-вече във очите на своите близки и усмивки ще греят по лицата ни.

    Като литературно произведение „Душа назаем“ е добър роман – плавна реч, интригуваща смяна на сцените, задържане на вниманието на читателя, НО това тягостно чувство – за малко да ми провали вечерта – ти толкова добре си предал тежестта в душите на героите си, а и завършекът е в същия тон, че да му се доплаче на човек.

    Самият ти обаче беше писал преди време за това, колко мрачни сме ние българите. Не по-малко мрачен е и твоят роман…

    И единственото нещо в полза на тази мрачност беше предупреждението ти за последствията от човешката безхаберност по отношение на природата – сцените в бъдещето вече не изглеждат чак толкова нереални и аз се надявам, че именно това ще повлияе те да не се случват. Нали беше казано, че Бог дава възможност за надникване в бъдещето само тогава, когато смята, че има защо то да се промени.

    Това е и причината, заради която ще препоръчам романа ти и на други хора – само да не се засегнеш, но за мен това е най-важната идея, която той хлъзва в съзнанието на читателя покрай основния сюжет. Защото е истина, че когато има катаклизми, най-засегнати са бедните и понеже повечето сме бедни на фона на такива милиардери и на фона на бъдещето, което описваш, че по-добре е да си опичаме акъла овреме и да се предпазим от тях…

    Коментар от Таня — юли 18, 2008 @ 9:59 pm

  52. @ Таня: мерси за пълнокръвния коментар и за интелигентния начин, по който сподели мнение, Таня! Въпросната футуристична забежка, която си позволих в „Душа назаем“, беше причина един уважаван от мене човек да постави книгата в жанра „околофантастика“, за което ще пиша по-късно. Да, така е, светът като започне да се пързаля по стръмното надолу, първо страдат най-бедните. Те винаги страдат, каквото и да се случи… Радвам се, че посланието ми е стигнало до теб. И, още веднъж, благодаря за обратната връзка. За мен е важна, знаеш. „По-добре късно, отколкото никога“, казват старите хора 🙂

    Коментар от asktisho — юли 19, 2008 @ 12:38 pm

  53. […] да поровя и да видя кой какво е написал за “Душа назаем” из интернет пространството. После реших съвсем […]

    Pingback от Обратна връзка « Писателският блог на Тишо — юли 22, 2008 @ 12:52 pm

  54. Много съм щастлива че притежавам и двата ти романа и от тук нататък с нетърпение започвам да очаквам третият :)….Знам че това изисква време, но аз мога да чакам, защото чакането за твоите книги си заслужава. Още веднъж моите най-искрени поздравления – „Дуща назаем“ е страхотех роман…жалко, че свърши толкова бързо хехе 😉

    Коментар от Силвия — август 1, 2008 @ 4:17 pm

  55. […] по зададена тема, в който наградният фонд е…“Душа назаем” […]

    Pingback от За какво бихте продали душата си? « Писателският блог на Тишо — декември 5, 2008 @ 1:26 am

  56. Къде изчезна, като светкавица?!

    Коментар от Цветанка Владова — януари 5, 2009 @ 7:50 am

  57. Къде изчезна, като светкавица?!
    Много справедливо и весело ми се получи.Скрити са мислите, които са различни. Затова, нека съберем еднаквите в букет от макове. Или…

    Коментар от Цветанка Владова — януари 5, 2009 @ 8:01 am

  58. Най накрая взех книгата в ръце, стана ми интересна още веднага, със заглавието – „Душа назаем“. Прочетох я както се казва, на един дъх, леко и естествено, без почти никакви паузи. А съм от хората които обичат да четат бавно .. но тази книга просто те улисва с лекотата на изказа и искаш още и още историята да продължи, още една тайна да се разбули пред теб. Защото емоциите, описани в книгата са толкова познати, толкова човешки .. и някак истински. Определено мога да кажа, че ме развълнува, докосна ме и ме изненада. Хареса ми много ! 🙂

    Коментар от mimz — януари 18, 2009 @ 2:43 pm

  59. @ mimz: думите ти са всичко, към което един разказвач може да се стреми, за да бъде щастлив и да вижда смисъл в труда си. Благодаря!

    Коментар от asktisho — януари 18, 2009 @ 5:51 pm

  60. Здравей.Не съм чела дебютната книга, попадна ми първо втората- „Душа назаем“.Приятелят ми си я поръча миналата седмица и аз реших да го изпреваря,да я прочета преди него(можеше да го изнудвам,че ще му разкажа края :p). Прочетох я за отрицателно време,определено много ми хареса.Аз рядко пиша коментари, където и да е,но реших,че все пак след като книгата ми е доставила такова удоволствие,мога да напиша някой насърчителен ред, пък и още един комплимент за добре свършената работа никога не е излишен.Поздравявам те за книгата,Тишо и се надявам скоро да изкраяш още някоя книга,а аз през това време докато чакам 3-та книга ще прочета и 1-вата 😉
    P.S. Това е първата книга от 6 години насам, която прочитам до край.Хареса ми,че сюжетните линии са няколко,а не е една, чете се лесно и има интрига до последно, с две думи – чудесна книга.

    Коментар от Златка — юни 24, 2009 @ 10:21 pm

  61. Описаното съдържание на книгата ме заинтригува, но не можах да я изтегля! Какво да правя?

    Коментар от Graci — февруари 16, 2010 @ 1:03 pm

  62. @ Graci: Oтиваш на този адрес:

    http://www.4shared.com/file/115143884/b0c25e48/Dusha_nazaem_roman.html

    и натискаш върху Download Now

    Приятно четене!

    Ще се радвам на обратна връзка, ако имаш време и желание да споделиш.

    Коментар от asktisho — февруари 16, 2010 @ 4:11 pm

  63. Pozdravi za roman, 4udesen e. Pro4etoh go samo za dva dni skatavane v rabotata heheh.

    Da o4akvame li drug?

    Коментар от Radoslav — март 2, 2010 @ 7:39 pm

  64. @ Радослав; О, рано или късно – да, защо не? Благодаря за комплимента!

    Коментар от asktisho — март 2, 2010 @ 8:12 pm

  65. Първо искам да кажа как попаднах на „Душа назаем“ – „случайно“. Четох една книга, в която се казва, че можеш да „видиш“ каква ще бъде годината ти, ако отвориш произволна книга, на произволна страница и от написаното там, можеш да интерпретираш за себе си. Тъй като годината отдавна започна, аз реших да направя такова тълкувание за едно мое съкрвоено желание. Отидох в библиотеката и първата книга, която измъкнах от рафтовете се оказа „Душа назаем“. Отворих я на 141 стр. Написаното там сякаш ми вдъхна довериe, че моето желание ще се сбъдне. Е, все още не се е сбъднало, но случката ми помага да не губя съвсем вяра и надежда и да не се отпускам в пълно отчаяние. Реших да взема книгата и да я прочета. Хареса ми. Имам няколко забележки, но са нищожни на фона на претензиозния ми вкус към съвременната литература. Особено българската. Само ще кажа, че много ценя нови български автори, чиито романи не са изградени на фона на Комунизма в България.

    Благодаря, Тишо. Пожелавам ти безкрайни успехи – не само творчески, но и всички останали, които ще ти носят радост от живота!

    Коментар от ККСС — март 13, 2010 @ 11:37 am

  66. @ ККСС: А аз колко много забележки имам само 🙂 Но вярвам, че като цяло се получи една добра история. Благодаря за хубавото пожелание! Радостта от живота е право и дълг на всеки човек.

    Коментар от asktisho — март 15, 2010 @ 1:07 am

  67. Не съм редовен читател на блога но много ме заитригува историята описана в книгата.Само едно предложение е това.Аз съм в чужбина и по никакъв начин не мога да дойда лично да взема книгата нито да я купя по -пощата,защото не умея да правя покупки по този начин.Няма кой да ми помогне.Вярвам,че ще има още много като мен,които не са забравили какво удоволсвие е за четеш истинска книга.Ще пожелаят да я имат.Аз имам близки които ,ако се появи в книжарниците с удоволствие ще я вземат.Затова моля ,писателя да помисли и за нас.Успех!

    Коментар от Любка Лазарава — септември 1, 2010 @ 8:50 pm

  68. @ Любка Лазарова: Благодаря много за ласкавите думи и за предложението! Мислил съм много по този въпрос, но темата с разпространението по книжарници отпадна, защото не съм съгласен като автор да създавам целия продукт и да деля 50/50 с хората, които го разпространяват, при това – некачествено. По-скоро бих го подарил на благодарен читател като вас 🙂 За целта трябва само да ми изпратите точен адрес. Ще ви пусна безплатно копие с автограф, където и по света да се намирате 🙂 Използвайте контакта от „Обратна връзка“ горе, вдясно. Още веднъж благодаря за комплимента! Без хора като вас нищо от нещата, които правя, нямаше да има смисъл…

    Коментар от asktisho — септември 2, 2010 @ 2:48 pm

  69. Страхотна книга! Много много ми хареса! Наскоро си я препроетох отново.
    „И никога не си продавай душата на Дявола. За нищо на света!“
    А колко е изкушаващо 🙂
    Поздрави Тишо и дано Музата никога не те напуска.

    Коментар от Violka — февруари 14, 2011 @ 2:35 am

  70. @ Violka: благодаря ти много! Зарадва ме с това: „Наскоро си я препроетох отново“ – истински комплимент за един автор! 🙂

    Коментар от asktisho — февруари 15, 2011 @ 1:46 pm

  71. Прочетох книгата в галоп, шибана от динамично развиващия се разказ и неспъвана от лекия елегантен стил. И накрая се ударих доста болно в неочакваната развръзка. Е, чак пък толкова – българин да се окаже най-умният измамник в света и да няма нито един българин сред измамените „канарчета“! Оптимистично! А прогнозата за бъдещето, колкото и ужасна да е, май е напълно реална.
    Ако те интересува мнението на един обикновен читател, който няма претенции на голям познавач. Хареса ми. Чете се леко, темата е злободневна, а героите ги виждам ежедневно наоколо. На някои места се посмях даже. Наивността на хората понякога ме плаши. След прочитането на такава книга остава лек привкус на нещо красиво и едновременно страшно.
    Поздравления! Ще прочета и другите.

    Коментар от Тони Костова — февруари 15, 2011 @ 7:29 pm

  72. @ Тони Костова: Не спираш да ме радваш 🙂 „…българин да се окаже най-умният измамник в света и да няма нито един българин сред измамените „канарчета“! Виж, първото не е чак толкова невероятно, а второто никъде не го пише в книгата. Сигурно е имало и българи… 🙂 Що се отнася до „прогнозите“ – те не са никакви прогнози, съгласен съм. Първите луксозни частни дирижабли вече се проектират от „Рено“, две години след написването на книгата, зимните курорти вече разчитат все повече и повече на изкуствения сняг, а ракът на кожата е на път да се окаже „бичът на 21 век“ или поне така казаха по новините снощи. :)) „Мнението на един обикновен читател“ всъщност е това, което ме интересува най-много! Интересува ме повече от всичко друго на света. Така че, моля те, не спирай да четеш и не спирай да споделяш. И най-вече: не ми спестявай нищо! Няма начин да ме засегнеш. Виж, за обратното не мога да гарантирам, хехе :))

    Коментар от asktisho — февруари 17, 2011 @ 12:55 am

  73. Страхотна книга, много заинтригуваща и приятна за четене. С удоволствие я изчетох на един дъх! Поздравления за автора, продължавай в същия дух, много си талантлив!

    Коментар от Десислава Николова — август 3, 2011 @ 6:06 pm

  74. @ Десислава Николова: Мерси, думите ти значат много за мен!

    Коментар от asktisho — август 4, 2011 @ 3:19 pm

  75. Браво на автора! Скоро не бях чела нещо толкова увлекателно. Книгата е невероятна, изчетох я на един дъх! Нямам търпение да прочета и други Ваши творби. Благодаря за удоволствието, което ми доставихте чрез прекрасната „Душа назаем“!!!

    Коментар от Боряна Андонова — октомври 28, 2011 @ 2:34 pm

  76. @ Боряна Андонова: Уау! Коментарът ви звучи толкова опияняващо за един автор! От своя страна ви благодаря за удовоствието, че „попътувахте“ с мен, че ме допуснахте в дома / душата / ума / свободното си време. И дано никога да не ви разочаровам като разказвач.

    Коментар от asktisho — октомври 31, 2011 @ 2:10 am

  77. Здравей, Тишо! Прочетох романа преди 3-4 месеца, много ме впечатли и хареса… от тогава до ден днешен се сещам за него, попрелиставам си го мисловно и оставам да бъда в потрес от сюжета и да си задавам въпроса “ А възможно ли е да се случи наистина това?!!“.
    И днес попадам на тази статия и изтръпнах:
    http://www.blitz.bg/news/article/158665
    Поздрави, Албена от Варна!

    Коментар от Албена — октомври 10, 2012 @ 11:25 am

  78. @ Албена: Мда, това са ми го изпращали и преди, не е някаква новост, просто малко по-късно е публикуван материала, който посочваш. Доколкото знам от други подобни материали, въпросният латвиец си подбира клиентите не по това дали са в състояние да изплащат кредит, а по това доколко са суеверни, религиозни и т.н. Ако са в „правилната“ категория, може да са най-ненадеждните платци, но ще преобърнат света пак и ще си върнат заема. От една страна, звучи леко неморално, но от друга – той извършва услуга, реално хората идват при него и получават истински пари срещу…“въздух под налягане“. Системата е стройна, защото парите също са въздух под налягане. Въпрос на убеждение (в тяхната стойност) или, както в случая с душата, въпрос на вяра. Всичко е въпрос на вяра. Що се отнася до злоупотребата с вяра, официалните религии са по-неморални дори от мошеници като въпросния латвиец. Докато единственото, което той иска от теб е да върнеш парите, които си получил назаем и, които сигурно са ти свършили някаква работа, онези искат да определят посоката на целия ти живот. Изискват подчинение, уважение, място в обществената йерархия, жълтици и спазване на правила, под заплахата от вечни мъчения в ада. Наградите при тях също са отложени за отвъдното, но паричките си ги събират сега. Е, латвиецът поне раздава пари, ако не друго. Далеч съм от мисълта да поставям латвиеца в категорията изцяло лош или да категоризирам всички религии като неморални, макар това точно да излиза от моя коментар. Просто нещата никога не са само черни и бели. Светът е изтъкан от безбройни нюанси на сивото. Религията е създала много герои и светци, редом с много инквизитори и педофили. Очевидно грешката не е в религията, а в избора, в свободната воля на всеки човек поотделно да повярва в това или онова, да тълкува както на него си му е угодно. Същото важи и за латвиеца – проблемът не е, че съществува такъв човек, проблемът е, че има хора, които му се вързват на номера, защото са избрали да повярват, че истинската им същност може да бъде отнета или променена, от един лист хартия. 🙂 Същото може да се каже и за Хитлер, и за Сталин – демонизирани в съвременната култура, те са били извор на вдъхновение и обект на съвсем искрена, безрезервна любов и почитание за милиони, докато са били живи. Проблемът не е в съществуването на амбициозни същества като фюрера или на манипулативни създания, като „бащата на народите“, проблемът е в избора на десетки милиони души да повярват в глупостите, които им говорят тези хора, в избора на всеки поотделно да повярва. Тъпо е да се оправдаваме с това, че са ни превърнали в политически пристрастни или в религиозни под силата на външни фактори – не се раждаме такива и няма сила, която може да злоупотребява с вярата ни, докато ние самите не й позволим. Тази нагласа, обаче, изисква малко повече самостоятелност и поемането на отговорност за собствените убеждения, мисли, нагласи и дела. Естествено, много по-лесно е да обвиниш някой друг…

    Коментар от asktisho — октомври 10, 2012 @ 12:14 pm

  79. Благодаря ти – прекрасен и бърз отговор :)))

    Коментар от Албена — октомври 10, 2012 @ 1:18 pm

  80. Прочетох книгата на един дъх, а след това нямах търпение да разкажа за нея. Поддържа интереса и съществремено си даваш сметка до къде би стъгнал човек…или по-точно ти и собствената ти воля. Поздрави и благодарности !!!!

    Коментар от Цветелина — юли 7, 2015 @ 12:41 am

  81. @ Цветелина: Благодаря ти, че остана с мен до края.

    Коментар от asktisho — юли 8, 2015 @ 1:47 am


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.