ДУША НАЗАЕМ

Точно една календарна година след литературния дебют „Справедливост за всички“, вторият ми роман „Душа назаем“ вече е факт. Ето на това му се вика млад и продуктивен автор, хех.

Двете творби са коренно различни в жанрово отношение. Лично аз не мога да си избера коя повече ми харесва. Все едно майката да каже, че предпочита единия от двамата си сина пред другия.

Изборът го оставям на твоята жестока и безпристрастна преценка, читателю, защото Ти винаги имаш последената дума.

История на историята. Преди няколко години прочетох интересна статия в един вестник. Ставаше дума за сайта на гениален мошеник, който предлага на хората да си дадат душата назаем за една седмица. Не да я продадат, а да я дадат временно назаем. В замяна им обещава разрешаването на някакъв дребен, текущ, но нетърпящ отлагане проблем: скарал си се с гаджето, искаш тя да се върне; кучето се е разболяло, искаш то да се оправи; загубил си пари от надбягвания, искаш ги обратно.

За разпространение на „офертата“ въпросният мошеник използва средствата на SPAM-а, като успява да „облъчи“ близо 100 милиона интернет потребители. Той разчита на две елементарни истини: първата е, че всеки човек на тази планета, независимо от пол, религия, раса, възраст и образование, има някакъв проблем за разрешаване, без изключение. Втората се нарича „статистическа случайност“ или „правилото 90/10“, на което залагат повечето спамери.

Според въпросното правило, десет от сто милиона потребители ще прочетат писмото, останалите деветдесет милиона ще го изтрият или няма да го видят изобщо, защото е попаднало във филтрите на електронната им поща. От тези десет милиона, един милион ще си пожелаят нещо – ей така, на шега, да видят какво ще стане. Молбата е напълно анонимна. Единственото, което се изисква от тях е да се съгласят с „Общите условия“ по договора и да напишат желанието си в празно текстово поле.

От въпросните един милион „риби“, на около сто хиляди желанията им най-вероятно ще се „сбъднат“ в рамките на същата седмица. След като това се случи, те окончателно ще повярват в „магията“ и ще започнат да живеят с мисълта, че някакви свръхестествени сили контролират живота им.

Но „магията“ не свършва дотук. На десет от сто хиляди повярвали, желанията им отново ще се развалят. Гаджето ще се върне, но след лют скандал окончателно ще те напусне. Кученцето ще живне за малко, но после състоянието му рязко ще се влоши и то ще отпътува за оня свят. Може да си върнеш парите от надбягванията, но при следващото залагане да загубиш два пъти повече. Точно така ще постъпиш, ако си пристрастен към хазарта. Такива неща се случват. Има огромна вероятност да се случат.

Десетте хиляди души, които веднъж са повярвали в „магията“, а после са изстрадали нейното разпадане, са именно представителната извадка, необходима на нашия човек. Те ще погледнат с по-различни очи на втория мейл в края на седмицата, който подобно на хороскопите с общи приказки налучква какво им се е случило. И ги съветва: „Виждате ли, сделките с Дявола не са хубаво нещо! Да бяхте си прочели „Общите условия“, с които така лекомислено се съгласихте! Сега душата ви Му принадлежи ЗАВИНАГИ.“

Авторът на измамата обаче е готов да сътрудничи. Той им предлага лесен и бърз начин да си получат душата обратно. Какъв е той? Ами като направят някаква огромна саможертва в името на Доброто, разбира се. Като дарят 50 000 долара в напълно законна фондация, която подпомага осиротели деца от цял свят.

Тук отново се разчита на правилото 90/10. Само хиляда от десетте хиляди жертви ще имат достатъчно средства да реагират веднага, ще са прочели SPAM-a си навреме или ще са повярвали дотолкова, че да си продадат жилището и да го заменят за безсмъртната си душа. Така, изпращайки два имейла за една седмица, измамникът прибира близо 50 милиона долара и изчезва безследно, като до днес все още е в неизвестност…

Ето как изглежда изгубената история на историята. Тази статия ме вдъхнови толкова много, че в продължение на години доразвивах сюжета в главата си и накрая бях готов да напиша цял роман. Седнах и написах.

Казвам „изгубена“, защото никъде не успях да намеря първоизточника. Защото не помня дали беше „Труд“, „Капитал“, „Дневник“ или друг вестник. Не помня дали съм чел материала преди пет, седем или десет години. Не помня как се казва. Прекарах дни в архивите на Народната библиотека и нищо не открих. Дори взех да се съмнявам, че някога изобщо съм чел такава история. Че такава статия действително съществува…

Всъщност, няма никакво значение, защото „Душа назаем“ не е документален роман. „Душа назаем“ е роман за човешките слабости. И отива далеч отвъд сюжета, който описах по-горе. Позволих си дори лека футуристична забежка.

Книгата ще те преведе през четири различни култури – Египет, Швеция, Япония и Русия, където ще станеш свидетел на едно и също престъпление през очите на неговите жертви. Ще се запознаеш и с главния герой – един човек от плът и кръв, поставил себе си над моралните закони, над териториалните граници и най-вече: над границата между доброто и злото.

Приготви се за дълго и интересно пътуване из времето и пространството. Сложи си колана, защото ще друса. И никога не си давай душата назаем. За нищо на света.

Тихомир Димитров

P.S

Книгата отсъства от разпространителската мрежа. Можеш да получиш копие като дойдеш на една от срещите с читателя, които организирам през юни, а можеш и да поръчаш „Душа назаем“ без да ставаш от компютъра. Ето тук.

Много мислих как да представя историята на хората, които наминават през „Писателския блог на Тишо“. И понеже не искам да ти развалям удоволствието от излежаването на плажа с книжка в ръка, пък и вярвам в израза, че „една картина струва повече от хиляда думи“, имам честта да покажа историята така, както я видя художникът Александър Цончев:

„А някога душата ми пееше…“

„Скривалището на Хитоми“

„Искам да замина за Америка“

„На тази планета няма друг мъж, който да те обича повече от мен“

„Една седмица. Едно желание. Ще се изненадате от бързите резултати…“

„Всичко в наши дни се купува с пари, дори любовта…“

„Благословени са хората на ръба, които нямат какво да губят. В отчаянието си те могат да сътворят чудеса.“

„А вие, вие можете ли да ме съдите? Заповядайте! Аз не съжалявам за нищо…“

Пожелавам ти приятно четене!