Писателският блог на Тишо

май 5, 2008

Почивай в мир

Ваканцията свърши и стотици хиляди българи започнаха да прииждат към столицата от всички посоки. Други пък се качиха на самолета / влака / автобуса и беж там, откъдето са дошли. Общо взето, цялата почивка е свързана с релокализация на огромни маси хора. Висях три часа на Витиня. Видях до какво води комбинацията от стаден инстинкт + лош инфраструктурен мениджмънт.

През почивните дни малките градчета се превърнаха в оживени търговски и увеселителни центрове, а големите, шумни градове – в портрет на спокойствието и тишината.

И понеже се събра толкова дълга ваканция, в държавата сякаш спря да се случва каквото и да било. Катастрофите по пътищата зачестиха, естествено, но това не беше достатъчно за гладните за кръв, скандали, корпуция и зрелища медии. Очакваните природни катаклизми също не се случиха. Дори времето сякаш взе да го мързи: пусне лек дъждец, та спре.

Хората обърнаха гръб на работата, ангажиментите, крайните срокове и насочиха вниманието си към хубавата страна на живота – ядене, пиене и секс.

Някои се посветиха на максимата „човек е човек, когато е на път“. И превзеха Гърция. А румънците превзеха България. В Баличк има инсталирана сцена, на която всяка вечер свирят рок банди от Букурещ. Няма къде да се паркира от румънски автомобили. Абе, масова релокализация.

Но да се върнем на темата. Всички си дадоха пас заради многото празници и в страната действително спряха да се случват лоши неща (освен катастрофите). Това се оказа проблем за хората, които пълнят публичното пространство с помия. Опитаха се да ни развалят спокойствието с предупреждение, че най-вероятно ще намерим апартамента си ограбен, след като се напочиваме, но заради хубавото време и доброто настроение почти никой не им обърна внимание.

И те подхванаха мащабен дебат на тема „за или против дългата ваканция“. Естествено, негативизмът отново надделя. Дори се появи точна статистика колко е загубила икономиката на страната от тази свежа глътка пролетен въздух. Кака Сийка написа много хубав материал по въпроса.

Странно, защо децата се радват на дългите ваканции, а като одъртеят, ваканциите изведнъж започват да им пречат?

Възмущавал съм се от безкрайните празници, не като да не съм. Дори текстът ми беше препечатан от Капитал – една медия, която традиционно застава зад ценностите на либералния капитализъм и активното пазарно поведение. Както и аз, междувпрочем. Икономическата логика действително говори против подобни дълги разпускания, но в конкретния случай бих искал да изразя едно противоположно мнение. Според мен, пролетната ваканция беше нужна.

Някои казват: „Като ти се работи толкова, работи!“. Но как да работиш, ако всичките ти доставчици, клиенти и бизнес партньори са около софрата или по плажовете в Гърция?

Аз лично свърших много работа по празниците, но успях и на сватба да отида, успях да попътувам, смогнах и да си отспя. Оказа се, че време има за всичко. Това й е хубавото на дългата вакация.

Понякога масовата нагласа да се бездейства е толкова силна, че всякаква съпротива е излишна. Как постъпва разумният работохолик в подобни случаи? Ами превръща се в разумен отпускар, ето как.

Бих посъветвал хората с овърклокнати от амбиции и работни проекти мозъци да си подредят нещата така, че през следващия отпускарски период (някъде около шести септември се падаше, мисля) да могат наистина да почиват в мир. Със себе си. Просто няма друг начин. „Като ти дават – еж, като те гонят – беж“

А сега се стягайте за работа. Ваканцията свърши.

Тихомир Димитров

« Предишна страница