Писателският блог на Тишо

май 25, 2008

Социален катапулт

Filed under: ЕСЕТА — asktisho @ 1:09 am
Tags:

социален катапулт

Когато в пилотската кабина стане напечено (буквално), пилотите използват опцията „катапулт”. Казват, че било драстично изживяване…

Но може да ти се наложи да катапултираш и без да си пилот. Понякога животът така се закучва, изпадаш в такива нелепи ситуации, че катапултирането е единственият възможен изход от неизбежната катастрофа.

Какви са тези ситуации? Ами например: лежиш върху чисто гола жена и си напъхал оная си работа в нея. Вратата на апартамента се отваря, някой влиза в коридора и тя възкликва: „Това е мъжът ми!” А ти трябва незабавно да катапултираш. Едно драстично изживяване…

Но умението да дърпаш ръчката на социалния катапулт не свършва с прескачането в терасата на комшиите така, както майка те е родила. То изисква хем да изчезнеш незабавно, хем да не събудиш подозрения у човека, от когото бягаш.

Ето още един класически пример: чат среща или казано по американски: “blind date”. Онзи (онази) се оказва бъбрив досадник, супер грозотия или неприятна кифла. Обаче те харесва, защото не спира да мели и да ти досажда. Какво правиш ти? Извиняваш се, казваш, че отиваш до тоалетната и, ако има начин, изхвърчаш навън. Другият вариант е да се престориш, че ти звънят по телефона и да излезеш да поговориш „на спокойствие” извън заведението, защото вътре е прекалено шумно. Хващаш си първия трамвай, маршрутка, такси и просто „забравяш“ да се върнеш.

Номерът с телефона много върви. Всеки може да попадне в неподходяща ситуация – хора, които не понасяш, досадни колеги, сърдити клиенти, бивши гаджета. Удобен момент да те „потърсят“ за изключително важна среща, на която трябва да се явиш незабавно. Има обаче една уловка – винаги изключвай звука на телефона, защото ще е тъпо да ти звънне някой, докато се правиш, че говориш. И не – на вибрация не става. Никой няма да ти повярва. Затова си измисли начин бързо и лесно да активираш някаква мелодия, докато телефонът ти е още в джоба. После само изключваш звука и си изиграваш ролята.

Аз използвам и друг подход – имам специален човек, на който мога да разчитам в такива моменти. Пускам му sms: „обади ми се след 3 минути”. После с любезна усмивка прибирам Нокиата, поддържам разговора и се въоръжавам с търпение. Обикновено спасителното обаждане идва точно в момента, в който положението е взело да става нетърпимо. От другата страна са подготвени за неадекватния ми монолог. Мълчат и се хилят. След няколко минути, вече на безопасно разстояние, мога да им разясня ситуацията и дружно да се посмеем за сметка на неприятния човек, от когото съм избягал току-що.

Знам, че звучи малко скапаняшки. Истинският мъж трябва да посреща проблемите фронтално, да не бяга от тях, но хайде сега, има хора, които просто не си заслужават усилието.

Тихомир Димитров

Advertisements

34 Коментари »

  1. Странно ми е ако е толкова нетърпимо какво пречи просто да си тръгнеш. Или па да обърнеш разговора срещу онова с монолога, не е кой-знае какво усилието, а може да се окаже адски забавно…
    (е, аз не съм от най-социалните хора де… 🙂 )

    Иначе това със звънването вероятно може да се автоматизира. Дали ще има хора, които биха плащали за такава услуга – sms до някой номер, и им се звъни обратно след 3-4 минути?:) Реализацията не би била особено сложна.

    Коментар от Васил Колев — май 25, 2008 @ 1:49 am

  2. Ами точно, че не винаги е „просто“ да си тръгнеш. От блайнд дейт и от мъжа на любовницата – да, с тях нямаш никакви взаимоотношения, но не става да се държиш като кретен пред хора, с които се познавате от години. Може да са важни за теб. И пак да са ти неприятни. От елементарна учтивост си длъжен да изобретиш някакъв трик, който успешно да те катапултира…

    Коментар от asktisho — май 25, 2008 @ 9:56 am

  3. Много позната ситуация! Така е с хората, които подържат безброй контакти и „не могат да отказват“. И аз съм от клуба.
    Като стане напечено, започвам със съпруга…
    В 99 % от случеите – никаква реакция!
    Все едно че не съществува:))))))
    Стъпка 2:
    Вкарвам драматизъм с децата!
    Пак никакъв успех… Обикновено ми предлагат да ги взема и да си продължим лафа…
    Та катапултирането е задължителен елемнт от спасяването.
    Това с телефона си върши работа.

    Коментар от Светла — май 25, 2008 @ 10:51 am

  4. Offtopic:

    В първия момент прочетох заглавието като „Специален капут“… 😀

    Коментар от UZUMAKI — май 25, 2008 @ 11:44 pm

  5. Uzumaki :)))))))))
    много си шукаритетен!
    Разсмя ме от сърце:)))))))

    Коментар от Светла — май 26, 2008 @ 1:19 am

  6. А случайно на някой от вас не му ли е хрумвало просто да си каже какво му е мнението директно? Учтиво да обясни на човека, че компанията му не е най-приятното нещо. И ако това не помогне просто да го „изреже“ – макар и това да не е толкова любезно действие. В този случай другият няма морално право да недоволства, все пак е бил предупреден учтиво преди това. А на мен такава постъпка ми се струва напълно достойна. Такова поведение съм възприел след много случаи, когато хората около мен са се „катапултирали“ – а такова действие много ме е ядосвало. В края на краищата съм се научил бързо разбирам накъде се развиват събитията и в такава ситуация на мястото на досадника предпочитам сам да сложа край.

    Коментар от В.Антонов — май 26, 2008 @ 8:59 am

  7. В този случай си плюеш на петите и си казваш: Бягай крачета да бягаме в обратна посока! 🙂

    Коментар от Ивката — май 26, 2008 @ 10:56 am

  8. Ей, най-после си разширил това поле за коментарите :-)Много е предразполагащо така – да си пишеш на воля и за графоманите като мен направо си е покана за върлуване 🙂

    А на мен ми стана гадно за този/тази, които остават на масата в очакване събеседникът им да се върне. Остават зарязани… Знаеш ли колко е гадно да се почустваш зарязан, отхвърлен?

    Хареса ми коментара на В. Антонов и го споделям.
    Ако кажеш на човека-плямпало истинското си мнение, макар и да го огорчаваш за момента, ти му даваш възможност да поработи върху себе си и да се коригира в бъдеще, защото му посочваш причината, заради която може би и още други хора са го отбягвали, тоест му помагаш. Защото като просто избягаш, оставяш огорчение у него, в следствие на което озлоблението му към света се увеличава, натрупва се огорчение и болка от отхвърлянето и става лошо. Такива хора не винаги съумяват да разберат, че причината е в самите тях и обвиняват света заради неговата лошотия.

    А не е хубаво така – нали сме на еднаквото мнение, че всеки е отговорен за действията си? Вярвам – не смяташ, че сме отговорни само към хората и животните, които са ни милички и симпатични, а за останалите – катапулт…

    Коментар от Таня — май 26, 2008 @ 3:16 pm

  9. @ Таня: така е, нали за това се налага да играем сложни роли като измисления монолог по телефона и прочие, за да не ни се обидят… Правим го, защото все пак ни пука, защото щадим чувствата на другия и показваме уважение към личността му, дори да не ни е от най-симпатичните хора. А иначе дебилският начин е просто да си тръгнеш. Но този вид социално катапултиране не винаги свършва добре. Както и другите видове катапултиране, междувпрочем. Може би трябваше да добавя предупреждение, че това са опасни номера, извършвани от опитни каскадьори (и социални животни), мили деца, не опитвайте тези номера у дома.

    @ В. Анатонов: така е най-достойно, да, но понякога е ужасно, ужасно глупаво. Не знам за слона и котката, но човекът е страшно злопаментно същество. А защо да си създаваш врагове, като можеш безопасно да извършиш социално катапултиране под предлог, че някакъв много важен човек ти се обажда и трябва да се отзовеш мигновено…?

    Коментар от asktisho — май 26, 2008 @ 5:02 pm

  10. Аз затова имам два, три телефона, винаги мога сам да се извикам на спешно заседание….

    Коментар от Коронал — май 26, 2008 @ 9:34 pm

  11. Тишо, помисли малко и си отговори при коя ситуация е по-вероятно да си създадеш враг – когато учтиво откажеш или когато човекът отсреща разбере, че му правиш тънки номера? Ако е качествен човек твоята искреност ще бъде оценена, а извъртанията ти ще имат лоши последствия. Ако не е – и „приятел“ да ти е, пак ще си патиш от него. Междувпрочем аз никога не съм катапултирал, просто съм отварял парашута и скачал. Макар и понякога под ураганен огън. И тези, които са ми станали врагове заради това и после щяха да са такива – въпрос на време беше.

    Коментар от В. Антонов — май 26, 2008 @ 10:36 pm

  12. @ Ако успея да се измъклна професионално и да бъда достатъчно убедителен, за да не ме разберат, това е единствената ситуация, при която не си създавам враг. Пък и враговете невинаги са лошо нещо – те са сигурен признак, че растеж, но могат да бъдат и ужасно досадни с непрекъснатите си опити да ти слагат прът в колелото, затова – игнор и катапулт :)))

    @ Коронал: най-добрият вариант според мене. Настройваш таймера на единия да звънне на другия и си готов. Не се бях сетил, трябва да си взема резервен, „катапултен“ телефон, хехе.

    Коментар от asktisho — май 26, 2008 @ 11:17 pm

  13. Това за враговете го знам и аз. Някои хора са по-полезни в тази роля. Все пак от враговете човек и сам може да се пази, но от приятелите – няма начин. Само думичката „ако“ не ми харесва. В „Изкуството на войната“ е написано, че този, който разчита на случайността е обречен да загуби. А и си има народна поговорка – „Хитрата сврака с двата крака“. С тези дребни хитрини дълго не ще изтраеш.

    И помисли върху следния вариант. Жените имат силна интуиция. Бъди сигурен, че поне една минута преди да помислиш да „катапултираш“, те са наясно, че искаш да ги разкараш. Обаче повечето поради нахалство, наглост, желание, надежда или други стоят твърдо. Уви, мъжете по-слабо разичтат тези сигнали. Затова жените ни ги усилват – например в един от постингите на Светла тя казва, че споменава за мъж, деца… (Макар и да не подозира, че може да попадне в неприятна ситуация). И по споменатите по-горе причини мъжете си правят оглушки. Така че вероятността за разобличаване не е малка. И тук следва гадният момент – хората да са те разкрили, но да дружат с теб все още. Защо? Защото са приели, че дребните измами са част от общуването с теб. Готви се – ти си на ред. И не можеш да се оплачеш – сам си си го направил така. Не правете на хората това, което не искат да правят на вас – това се отнася за всички.

    Коментар от В.Антонов — май 27, 2008 @ 9:18 am

  14. Тишо, наистина в повечето случаи се усеща, когато събеседникът е катапултирал. На мен ми се случи преди много години по малко по-различен от описания от теб начин – един мой много добър приятел, ама много добър, с който бяхме неразделни всеки ден, една сутрин просто изчезна – покри се. Майка му не искаше да ми каже, къде е, очевидно беше зачезнал извън града. Много го изживях и най-накрая все пак успях да му простя и да му дам правото да постъпва както сметне за добре. Видяхме се след четири години и той ми даде някакво глупаво и лековато обяснение и с това олекна в очите ми – много олекна.

    Такива неща винаги се усещат и разбират. И да – ако единият изход е бъбривецът да натрупа негативизъм в себе си, то другият е да си съставят лековато отношение към теб, ако събеседникът ти е достатъчно интелигентен човек. Аз не бих постъпила така и не бих посъветвала никой да постъпва така, защото е безотговорно.

    Не ми се случват на мен такива ситуации, защото не ги допускам. А ако човекът е важен за мен, значи просто трябва да го изтърпя.

    Коментар от Таня — май 27, 2008 @ 10:00 am

  15. @ В.Антонов: много се отклонихме от темата. В постинга става дума за елементарно отбягване на хора и ситуации, от които може само да загубиш, ако не ги отбягваш. Да сменим гледната точка и нека го наречем използване на личната ми свобода да избирам с кого да общувам и с кого не, кого да допускам до себе си и кого не. Това, че се опитвам да го правя малко по-дипломатически и индиректно, не ме превръща в някакъв престъпник-звяр, та да ме „разкриват“ и да трябва „да се готвя“ как може да ми го върнат тъпкано. Щом си се докарал до там, че да не искам да си губя времето с тебе, значи си се постарал доста в тази насока. И катапултирането е единственият възможен начин да запазим някакви, що годе нормални, отношения. Съществуват хора, които в тихата си лудост умеят да бъдат болезнено натрапчиви, извън границите на всякакво възпитание, лишени са от усет и аз просто нямам нерви да се занимавам тях. Представи си, че всеки път, когато те срещна на улицата, не те оставям на мира, докато не ти разкажа поне двеста тъпи, изтъркани вица, които знаеш още от 70-те. Тогава няма ли да катапултираш?

    @ Таня: а ако не е важен?

    Коментар от asktisho — май 27, 2008 @ 11:15 am

  16. Тишо, разговорът с теб определено е интересен, понеже търпи развитие. И аз пиша за дипломатичност, и аз съм съгласен, че е по-добре да отбягваме неприятните ситуации вместо да се чудим как да се измъкваме после от тях. Така споделям и мнението на Таня. А всичко започна с обяснение за хитрина с телефона. Аз не я приемам, защото за отсрешния човек освен всичко друго тя е белег, че го считаш за лековерен и на практика нямаш уважение към него. Смяташ, че това е начин да запазиш нормални отношения с човека, но от моя опит знам, че не е така. Въпрос на време е той да се обърне срещу теб, а преди това постоянно ще ти се качва на главата. You can run but you can not hide. Рано или късно ще трябва да се справиш с този проблем, който с времето се задълбочава. От друга страна отказът има възпитаващ ефект, така че досадните изпълнения ако не престанат, то поне намаляват. А що се отнася до ситуацията, която си ми описал аз вече съм написал какво ще направя.
    Въпросът ти към Таня ми напомни, че има ситуации, когато човек трябва да бъде изтърпян по една или друга причина. Това е необходимо, за да можем да живеем заедно – иначе или ще се избием, или други по-сплотени ще ни унищожат. Можем да избираме само количеството търпение, което да проявим. И често пъти това се определя от целите ни, каквито и да са те.

    Коментар от В.Антонов — май 27, 2008 @ 12:19 pm

  17. Тишо, той – В. Антонов почти ти е отговорил вместо мен, ама аз да допълня – ако не е важен, ти как така си допуснал да седнеш сам с него на маса и да ти се налага да му слушаш дрънканиците? Едва ли сядаш с всеки срещнат да пиете бира заедно и да ти се налага да го търпиш.

    Затова не разбирам добре ситуацията, която описваш – толкова често ли ти се случва та трябва да организираш тактики с катапултиране?
    Ако не е важен, изтърпяваш го и него и си вземаш бележка наум да не повтаряш същата грешка и лека-полека се научаваш да разпознаваш признаците на такива бъбривци и да ги отбиваш предварително.

    Ти може би като писател и по-общителен от мен човек ти се налага да се срещаш с най-различни хора и евентуално по-често се случва да изпадаш в такива капани, ама за сметка на това не попадаш ли и на безценни находки в лицето на някой на пръв поглед незабележим човек, заради които си струва да си платил цената на слушането на празнодумците. Че на мен ми се е случвало пък да попадна на хора, които много приказват и аз да не мога да им се наслушам 🙂

    Коментар от Таня — май 27, 2008 @ 12:33 pm

  18. @ Таня: О, попадам на находки постоянно, да, всеки човек е една неразкопана мина от чувства, мисли, идеи и разум, която си струва да бъде изследвана. Хората, които отбягвам, за щастие, са толкова малко, че както казват физиците – стойности близки до нула, които спокойно могат да се пренебрегнат. Пък и там няма нищо за разкопаване – говоря за хора енергийни вампири, невъзпитани досадници и нахални лицемери – черни дупки, които е по-добре да отбягваш на всяка цена, защото иначе те превръщат в жертва на себе си и на собствения си скапан живот, изсмукват те и те захвърлят празен. Защото това е единственият начин, по който могат да съществуват. Е, ако трябва да избирам между тяхното добро и моето, колкото и егоистично да звучи, избирам моето, а последствията и заключенията, които тези хора ще си направят, така или иначе не са важни за мен – щом съм решил да ги ампутирам от живота си, значи има причина. И катапултирането е социален трик, с който само се избягват излишни конфликти, а не някакъв тъп номер, който прилагам на всеки срещнат, хех.

    @ В. Антонов: прав си, не мога да избягам, но мога поне да отбягвам. Катапултирането ограничава близки срещи от трети вид, които са силно неприятни и, без които спокойно можеш да минеш. Случва се прекалено рядко, за щастие. Пък и това си е моят начин. Ти, предполагам, имаш свой, който не включва въображаеми разговори по телефона. Считаш за по-достойно да си откровен, но познавайки добре хората, аз смятам, че с някои от тях е съвсем, ама съвсем задължително да не бъдеш откровен. „Каквото повикало, такова се обадило“, на този принцип.

    Коментар от asktisho — май 27, 2008 @ 2:41 pm

  19. Тъй като и мойто име бе намесено…,
    аха да се обадя… и …
    Тишо отговори вместо мен :))))))))

    Коментар от Светла — май 28, 2008 @ 12:22 am

  20. Тишо, съгласен съм с теб, че има хора, пред които не е добре да си откровен. Но не можеш да направиш скрита атака към цел насред равно голо поле. В един момент намеренията ти стават известни на отсрещния човек. Тогава дори и откровенноста да не е подходяща за него употребата й може само да е от полза, т.е. тя да е по-малкото зло.

    Коментар от В.Антонов — май 28, 2008 @ 9:35 am

  21. Един case study за теб, Тишо. Попаднал си на човек, от когото искаш да „катапултираш“ и той е наясно с това. Опитваш маневри за измъкване, но те са парирани – все пак досадникът също знае какъв човек е и какво може да му се случи, има дългогодишен опит в делата си. Същевременно той знае, че ти не искаш да си откровен с него, защото те изнудва, че ще си развалите отношенията. Хванал те е здраво. Какво ще направиш? Ужасен край или ужас без край?

    Коментар от В.Антонов — май 28, 2008 @ 10:15 am

  22. Хора, вие не умеете ли да казвате „не“? Ако знам, че срещата с един човек ми е неприятна, изобщо няма да присъствам на такава. Освен ако от това не зависи животът ми или този на близките ми. И защо „изслушвате“ болежките на т.нар. енергийни вампири? На мен ми е лесно – каже нещо, аз казвам къде е сбъркал, пак каже, аз пак така. Накрая сам спира да ме търси. То, вярно, че човек има нужда да си изкаже болежките, ама тоя живот не е само болежки. Ако не можеш да видиш хубавото, значи нямаш очи за него. Ще си губя времето да измислям разни измами.. Явно у някои времето е в излишък.

    Коментар от Pocu — май 28, 2008 @ 10:46 am

  23. Към В.Антонов: „Попаднал си на човек, от когото искаш да “катапултираш” и той е наясно с това.“

    Мисля си, че симпатиите и антипатиите са взаимни. Досега не се е случвало човек, който ми е симпатичен, да не изпитва същото към мен. И обратното – когато някой ми е бил неприятен, 99,99% от случаите и аз съм му била неприятна. Не знам за какво щадене на чувства и др. подобни говорите.

    Коментар от Pocu — май 28, 2008 @ 10:59 am

  24. Тишо отвори „кутията на Пандора“ и сега дебати без край.
    В.Антонов, сматам ви за прав в позицията ви, че на съдържателно ниво подобна комуникация е лишена от смисъл.
    Но доколкото аз схващам нещата,
    тук разисквания казус засяга комуникация, тип -социална игра ,
    в която играта се развива по един начин на съдържателно ниво и по съвсем друг на емоционално:
    играта започва така:
    Този, който те е хванал в примката, първо ти пуска стръв на съдържателно ниво.
    /В повечето случаи имаш връзка на зависимост с/от/ него,като, какъв вид е зависимостта, не е от значение/
    Втори ход – отговор:
    Ти реагираш на съдържателно ниво и доста бързо ти става ясно, че никой не те „слуша“, а си използван за игра на „емоционално ниво“.
    И тук идва затварянето на кръга, от който няма измъкване без намеса от вън.
    Колкото повече се опитва, играчът на съдържателно ниво – вторият, да излезе от тази комуникация, дебатирайки /обяснявайки/, каквото и да е, толкова повече първия се кефи да реагира не „съдържателно“, а емоционално,
    така, че може бая да се повъртиш в този затворен кръг.
    И колкото и да звучи просто „защо не бъдеш честен и не си кажеш нещата в очите“, това „просто“ не върши работа в „тази игра“,
    тъй като „първият“ играч, интуитивно е много наясно с играта и те използва умело, независимо, че в повечето случаи го играе „жертва“.

    Аз също наричам тези хора „енергийни вампири“.
    Сравнението е много подходящо за илюстриране на комуникация от този тип.
    Как се разговаря с вампир, на който си имал, мал шанса, дали от любопитство към човешката природа или от Бог знае какви подбуди, да му попаднеш в мрежите.
    Върви му обяснявай на „безсмърния“, който единствено е впил поглед в пулсиращият ти от жизненост врат, че …е добре да се разберете „като мъже“.
    От неговата височина, а в името на оцеляването, е по-добре да си бърз и… „катапулт“.
    За съжаление, именно в качеството си на такъв, вярно е..,
    че ставаш по-интересна жертва и връзката не се къса.
    Но все пак запазваш врата си читав.
    В тази връзка се сетих за едно стихче на Германов:
    „Византия е хитра и лукава,
    ти няма да превземеш Цариград!
    Макар и силен и обвян от слава,
    ти няма да превземеш Цариград!
    Но копието в портите забий!
    Викни пред всички, че си неин враг!
    Това ще те направи с нея равен
    и ти ще имаш своя Цариград!“
    Може да звучи отвлечено, но е по темата.

    Коментар от Светла — май 28, 2008 @ 11:13 am

  25. П.С
    за да бъда още по-добре разбрана, явно за това се искат повече усилия, от колкото предполагах,
    ще кажа, че втория играч го играе – „кръводарител“.
    Казвам го за да покажа, че той е наясно, че играе в играта и допринася всячески за нея.
    Но все пак има други социални игри, в които ролята на „кръводарител“ е изключително полезна и положителна, та дори на моменти – животоспасяваща, така че все пак риска си струва, ако го можеш, пък като попаднеш на вампир, ако си добър играч :“катапулт“ :)))))

    Коментар от Светла — май 28, 2008 @ 11:36 am

  26. П.С 2
    Да обобщя;
    Тук става въпрос за „частен случай“:
    Играта се казва „Вампир и Кръводарител“
    На нея, не играят играчи, които не стоят под тези етикети,
    така че,
    успокойте се!
    Ако нямате такава табела на челото, вероятността някой сам да си говори по телефона, след което припряно да изхвърчи през вратата, тъкмо в момента, когато си поръчвате втората бира, е почти нулева и ако ви се случи грешката няма да е във вашия телевизор.

    Коментар от Светла — май 28, 2008 @ 11:47 am

  27. Светла, теорията ви е интересна. Но от „емоционалната игра“ може да се измъкне вторият човек лесно по начина, който споменах в началото. Иначе казано като го „изреже като зелена краставица“. Т.е. както писа Pocu – да кажеш твърдо „не“. Така първият играч започва да го гони, но този път правилата са променени – те са определени от играч номер две. Така Калоян е разбил считаните за непобедими западни рицари. А и моят опит е показал, че малко хора са в състояние да поддържат продължително преследване. Между другото, Византия с хитрост и лукавство може дълго време да е съществувала, но най-накрая е била унищожена със сила и изкусна тактика.

    Да, отвори се кутията на Пандора и дебатът започна. И край ще има, не се тревожете за това, Светла. Засега обаче ми е интересен. Защото не знам какво още се се напише.

    Коментар от В.Антонов — май 28, 2008 @ 12:11 pm

  28. Лелеле, каква я мислих, а каква стана. Както сме я подкарали, скоро можем колективен роман да издадем на тема „Стратегия и тактика на социалния катапулт“ :))). Иначе ми е приятно, че хвърлената от мен ръкавица ви кара да разсъждавате допълнително по този тип отношения. Темата се обогати доста и, което е най-хубавото – с гледните точки на различни хора, все мислещи индивиди. Така че мерси. Що се отнася до кейс стъдито, Антонов, в уравнението ти просто липсват неизвестни за решаване, има прекано много „ако“-та и всичко е предопределено. Да се случи точно такава ситуация в действителност е голяма рядкост, да не казвам невъзможно…

    Коментар от asktisho — май 28, 2008 @ 3:56 pm

  29. Светла, аз не разбрах много-много за какво говорите. Какъв безсмъртен, какъв хитрец.. Въпросът е принципен и на мен ми звучи така: „Как се оттървавате от лепките?“. Само дето Тишо го е задал по-завоалирано 😉 Аз лично гледам да не се срещам с тях. Така правя добро и на себе си, и на тях. Защо за мен – това е яснно, спестявам си неприятни емоции 🙂 Защо за тях? Ами, защото това са хора, които имат нужда от публика, пред която да се самосъжаляват, да приказват глупости и пр. Лишиш ли ги от публика и съчувствие, току запретнали ръкави и решили някой и друг проблем 🙂

    Коментар от Pocu — май 28, 2008 @ 4:36 pm

  30. Така…
    Налага се по-нашироко да обясня…
    Първо на Роси.
    Често говоря неразбираемо, защото съм безобразно алегорична. Така изразявам отвлечени понятия в конкретни образи.Това е моят начин да сгъстявам, предаването на информация. Не очаквам от някой, който не знае морзовата азбука, да се отзове на СОС, така, че си бера гайлето, повярвайте ми.
    И както винаги задълбах повече от „необходимото“, но не е самоцелно.
    За В.Антонов.
    Прав сте в това което твърдите, но вие предлагате начин как да се развали играта или да не се играе.
    Аз говоря за това какво представлява играта, как се играе и загатвам „алегорично” за печалбите от нея /защо се играе/.

    Всичко, което говоря е свързано с „Транзакционния анализ в психотерапията”.
    За повече информация, а тя ще ви е нужна, ако това, което говоря истински ви интересува, най-малкото, защото няма как в такава кратка форма като коментара, да изложа нашироко, теорията на един важен раздел в психотерапията, вижте „Игрите, които хората играят” на Ерик Бърн.
    В нашият случай накратко:
    Теорията на игрите:
    – използва принципът, че „всяко социално взаимоотношение, каквото и да е то, има биологично предимство пред липсата на взаимоотношение.”
    – твърди, че „по-голямата част от социалната активност, се състои в играенето на игри, което не означава непременно, че това е забавно или, че играещите не са сериозно ангажирани във взаимоотношението.
    Изгодите от социалния контакт са свързани със следните фактори:
    1- освобождаването от напрежение;
    2- избягване на неприятни ситуации;
    3- осигуряването на „погалване” /обобщаващо понятие за всякакъв род физически контакт/
    4- поддържането на вече установено равновесие

    Всички изброени фактори са подробно изследвани и обсъждани от физиолози,психолози и психоаналитици.

    Социална психиатрия ги превежда на своя работен език като:

    1- главни вътрешни печалби
    2- главни външни печалби;
    3- второстепенни печалби;
    4- екзистенциални печалби;

    Опитът показва, че по полезно и по-поучително е социалните транзакции, да се анализират от гледна точка на извличаните изгоди, а не да се разглеждат като отбранителни операции.
    Най-добрата отбрана е изобщо да не се участва в никакви транзакции.
    Но от тази гледна точка понятието „отбрана” включва само част от първите два вида печалби, а останалите, заедно с третия и четвъртия, въобще не се взимат предвид.
    Продължителната интимна близост е рядкост и най-често личен въпрос;
    Значимите социални взаимоотношения обикновено приемат формата на игри и именно това е темата, която представлява интерес за нас в случая.

    Единицата мярка за социално взаимоотношение, се нарича Транзакция.
    Ако двама или повече индивиди се срещнат в социална група, рано или късно един от тях ще заговори останалите или ще даде някакъв друг знак, че забелязва присъствието им.
    Това се нарича транзакционен дразнител.
    После някой друг ще се обади или ще направи нещо, което по някакъв начин е свързано с този дразнител.
    Това се нарича транзакционен отговор.

    От тук нататък нещата стават обстоятелствени поради сложността на материята
    И наистина трябва да се прочете поне тази малка книжка, която споменах по-горе.

    За нашият разговор е важно да обясня още няколко важни понятия:
    Играта е поредица от допълващи се , скрити транзакции, които се развиват до определен предвидим изход.
    Описва се като повтарящ се набор от транзакции, често стандартни, повърхностно правдоподобни, със скрита мотивация, или казано на разговорен език „играта” е поредица от ходове с уловка, или „трик”.
    Игрите се разграничават лесно от процедурите, ритуалите и развлеченията по две основни особености.
    1- по скрития си характер;
    2- по наградата;
    Процедурите може да са успешни, ритуалите – ефективни, а развлеченията – изгодни, но всички те по определение са спонтанни. В тях може да има спор, но не и конфликт, а краят може да е сензационен, но не и драматичен.
    Всяка игра обаче в основата си е нечестна, а в изхода й има нещо драматично, което е различно от обикновената възбуда.
    Ще изброя заглавия на разпространени игри, които са подробно описани в книгата;
    Житейски игри:

    – Алкохолик
    – Длъжник
    – Ритни ме
    – Пипнах ли те, кучи сине
    – Виж какво направих, заради теб

    Семейни игри:

    – Поставяне натясно
    – Съдебна зала
    – Фригидна жена
    – Изтерзана
    – Ако не беше ти
    – Знаеш ли колко се старах
    – Скъпи/скъпа

    Игри по време на парти

    – Не е ли ужасно
    – Чернене
    – Нескопосник
    – Защо не – да, но /тъкмо тази разиграваме в момента)))))))))

    Сексуални игри

    – Хайде вие двамата да си премерите силите
    – Перверзия
    – Игра с чорапа
    – Кавга

    Игри на престъпния свят

    – Стражари и апаши
    – Как се излиза от тук?
    – Хайде да скроим номер на Джоуи

    Игри в лекарския кабинет

    – Само се опитвам да ти помогна
    – Оранжерия
    – Бедност
    – Селянка
    – Психиатрия
    – Глупчо
    – Дървен крак

    Добри игри

    – Празникът на пощальона
    – Кавалер
    – Ще се радвам да помогна
    – Непретенциозен мъдрец
    – Ще се радват, че се познават с мен

    Тази игра, която Тишо описа я няма, но тя е смесица от няколко други игри с нови елементи. И имено за това й обръщам подобаващо внимание.

    А сега към Тишо.
    Неудобно ми е , че съм взела думата и спамнах коментарите.
    Стореното, сторено…, пролята вода…
    Ако измислиш наем за ефирно време, съгласна съм да си платя1 )))))))

    Коментар от Светла — май 28, 2008 @ 10:00 pm

  31. @ Светла: по-скоро аз ще те наема за личен психотерапевт, та да можеш да ме научиш повече за „Добрите игри“, защото от другите толкова много ухапвания имам. И счупени зъби. Дето съм хапал. Много ми се иска да мисля, че тук – в моята онлайн кочинка, на смислените разсъждения се гледа сериозно, макар и малко по-длъжки, защото точно това я прави уникална – такива кочинки почти не останаха…

    Коментар от asktisho — май 29, 2008 @ 1:21 am

  32. Тишо, знаеш ли, че думите „Това е невъзможно“ нерядко се използват като предсмъртни? Шегувам се 😉 И след като моят case study за теб е рядкост или почти невъзможен, то ти не си от бойната, а от гражданската авиация, а там нямат катапулти. Както и невинаги имат парашути. И в момента полетът със самолет е по-сигурен от пътуването с влак. Така че реална нужда от катапулт нямаш.

    Светла, това, което ми написахте много ми хареса – благодаря ви. Честно казано не съм се задълбочавал да науча повече за тези неща освен това, което ми трябва. И за повечето социални игри, които описахте аз имам свои имена – свързани са с военни операции от Втората световна война. Имам и приятел, който ги сравнява с футболни мачове от световни първенства. Въпрос на хоби:)

    Коментар от В.Антонов — май 29, 2008 @ 9:35 am

  33. Светла, интересно четиво предлагате, макар да не разбирам тази материя. Хубавото е, че вие си я разбирате 🙂 Аз виждам в поведението на описаните хора сходство с поведението на просещите. Т.е. хора, които се възползват от желанието ти да се видиш добър в собствените си очи. Затова може би ситуациите ми изглеждат простички.

    Коментар от Pocu — май 29, 2008 @ 10:51 am

  34. Ето един мой пост, който описва непочтенна и изключително опасна социална игра , мащабна по размер, в която, топката е здравето и живота на децата ни.
    Нарекла съм я „Разделяй и владей, пък нека другите се карат“
    Ако имате време и интерес, прескочете при мен, за да погледнете:
    http://pinchoftaste.blogspot.com/2008/05/blog-post_29.html

    Коментар от Светла — май 31, 2008 @ 8:49 am


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s