Писателският блог на Тишо

май 14, 2008

Цените, ценитееее

„Приеха ни в ЕС и НАТО, махнаха визите и олиото стана 4 лева”

Това е случайна приказка, която подочух от увяхнал пенсионер, докато се разхождах из една известна централна софийска уличка. Типичен пример за т. нар „евроскептицизъм”. За мен да получаваш месечна пенсия колкото 30 бутилки олио и 20 хляба, обаче, си е направо самоубийствен скептицизъм.

Виждали сме инфлацията в действие и преди. Спомням си как през мрачните зими на 96-та и 97-ма бяхме толкова бедни, че дори нямаше цигари по магазините. Майка ми получаваше седем долара месечна заплата по тогавашния курс. Напивах се с домашна ракия и после ходех на дискотека – с нула лева разходи. Тийнейджърска работа. Инфлация, не инфлация, бях рапър и музиката стоеше над всичко. Но да не се отклонявам от темата.

Тогава банковата система на Републиката се срутваше като домино и хората масово губеха спестяванията си. „Икономията е майка на мизерията”, казват. Когато парите се превръщат в бракувана печатарска хартия печелят тези, които имат да дават, а тези, които имат да взимат – го духат.

После вързахме левчето към новоизлюпената европейска валута и всичко трябваше да се оправи. Да, ама ето че десет години по-късно отново сме свидетели на една почти „галопираща” инфлация. Цените скачат в евро. На какво се дължи това? Ще ви кажа аз на какво:

Петролът и храните поскъпват глобално. Ми няма как. Тунджата свършва. В същото време, хората продължават да се размножават като плъхове, да си купуват коли и да ядат по три пъти на ден. Преди време бях писал, че ако я караме така, скоро няма да има какво да ядем. Глобалните песимисти чертаят дори още по-мрачна прогноза – няма да има какво да пием. И водата била на привършване. Който не ми вярва, да отиде в Мексико сити или в Барселона, за да види отблизо какво значи един многомилионен мегаполис да страда от недостиг на питейна вода.

Да, има много разработени алтернативни горива, дори по родния ми край са засели повече рапица, отколкото царевица тази година (от рапицата се произвежда био гориво), обаче докато земята дава петрол наготово, винаги ще е по-евтино да смучем, отколкото да развиваме скъпоструващо производство на нови енергийни заводи и дистрибуторски мрежи. И всичко ще е за сметка на
крайния потребител. Няма нужда да обяснявам, че в резултат на горните тенденции токът, газта и останалите енергийни източници също ще поскъпват, влачейки цените на повечето стоки и услуги нагоре след себе си.

„Другото тъпо”, както обича да казва един приятел, е, че границите паднаха и Българя стана част от един огромен, скъп, европейски пазар, с няколко стотин милиона добре платени потребители. Навсякъде цените са по-високи, отколкото при нас (или поне бяха доскоро). Mита и бариери за навлизане на пазара няма, нормално е цените да се изравняват със средните в ЕС. Като добавим и търговската спекулация, тенденцията е цените у нас да надхвърлят средните за ЕС. Ако пък вземем, че въведем и еврото, цените на повечето търговски стоки ще се преиндексират по номинал директно в евро. Демек, олиото ще стане 4 евра. На германците жизненият стандарт им падна почти два пъти, след въвеждането на европейската валута. Не виждам причина това да не се случи и у нас. Лошото е, че дори обеднели с 50%, те пак можеха да си купуват чисто нови коли, а ние за пореден път ще се сблъскаме с проблема: „какво ще ядем”.

Да не говорим, че ако избягваш канцерогенни храни, трябва да се бръкнеш тройно повече за еко-храни, което също вдига цените нагоре. Потреблението на еко храни се увеличава. Преди няколко месеца за пръв път си купих „био мляко”. И направо се подрисках, с извинение за израза. Явно организмът ми отдавна беше забравил какво е чист йогурт. После му свикнах. И взех да си купувам само био млека. Няма нужда да споменавам, че една кофичка био мляко струва колкото три кофички обезмаслен, синтетичен йогурт, нали?

Трудът също поскъпва. Стигна се дотам, че да мислим как да внасяме виетнамци. През последните 20 години работещият човек у нас беше подложен на тотален геноцид. Доходите никога не са имали нищо общо с реалните потребности на едно домакинство, а оттам кражбите, корупцията, шуробаджанащината, работата на черно и емиграцията се превърнаха в нова религия за българина. Ето че накрая ножът опря до кокала и вече няма накъде – трудът влезе в таблиците на производствените разходи. Трудът вече не е онова перо, на което никой не обръщаше внимание преди. Това ще повлече цените на услугите нагоре – в тях има най-голямо количество вложен труд. Така че цените ще растат и занапред.

Икономическият растеж е още един пазарен механизъм, който помпа цифричките в магазина. Всеки ден само в София се регистрират около 500 нови фирми, да не говорим за клоновете на десетки хиляди чуждестранни компании, които ежегодно отварят врати у нас. Строителната треска няма изглед скоро да се укроти – мина манията по апартаменти и офиси, по ваканционни жилища и бизнес паркове, сега на мода били складовите бази и моловете, после сигурно на мода ще дойдат небостъргачите и един Господ знае още какво. Строителството е визитна картичка на икономическия растеж в една страна, а икономическият растеж означава повече потребление на всичко: енергия, суровини, труд, транспорт, инфраструктура. Познай какво става, когато търсенето на някакви стоки и услуги рязко се покачва? Ами цената им се вдига, ето какво. Бурният икономически растеж само помага на инфлацията.

Кредитната експанзия също не е за подценяване. Заговори се за „световната ипотечна криза“, която все очакваме да дойде и у нас. Появиха се какви ли не сложни анализи по темата. Чудя се какъв е смисълът от сложни анализи, които хората не могат да разберат? Всъщност, нещата са доста елементарни – през последните години банките в цял свят са се скъсали да раздават лесни и бързи кредити, без много-много да му мислят. Предлагането на пари се увеличава, в резултат на което цената на парите пада. Още един от синонимите на инфлацията. И понеже в условията на Валутен борд БНБ е с вързани ръце (слва Богу), ние не сме способни да провеждаме никаква национална политика срещу кредитната експанзия и обезценяването на парите. Остава само да се надяваме, че умните глави, които контролират поведението на еврото, няма да допуснат ипотечната криза да се развихри в Европа, а оттам – и у нас. Някой да иска апартаментче на кредит?

Замърсяването също води до инфлация. В Европата има един много интересен принцип, казва се: „замърсителят плаща”. Ако аз съм екологично чист производител и си намаля емисиите с еди-колко-си-процента тази година, получавам екологичен пакет, който ти, като екологично нечист производител, си длъжен да купиш. Един вид глоба за това, че прецакваш родната планета. Да, ама като ти се натоварят производствените разходи с екологични такси, цената на стоките ти за крайния потребител също ще се натовари. Нали все отнякъде трябва да избиеш загубите. И понеже в Бе Ге няма кой знае какво производство, но за сметка на това е неекологично, повечето местни продукти поскъпват. Другите пък са внос, които поскъпват заедно с поскъпването на еврото. Има алтернатива, разбира се. Заради евтиния долар сега е модерно да се внася от САЩ. Само дето САЩ е от другата стана на земното кълбо…

Какъв е изводът от всичко това ли? Ами изводът го оставям на теб. Всеки си има някаква поука и начин локално да се справя с глобалните проблеми. Ще ми бъде интересно да науча твоя.

Тихомир Димитров

20 коментара »

  1. Хубава статия. Само не разбрах на какво базираш това: „Ако пък вземем, че въведем и еврото, цените на повечето търговски стоки ще се преиндексират по номинал директно в евро. Демек, олиото ще стане 4 евра.“?

    Коментар от Прасунсен — май 14, 2008 @ 1:11 pm

  2. Когато въведоха еврото в Германия, помните ли какво стана с цените на колите втора ръка? Смениха само мерната единица от DM на EUR и чакаха купувачи (говоря за автокъщите в германия) и по-късно чак настъпи някакво равновесие, но пак по-високо от предишното състояние

    Коментар от Стойчо — май 14, 2008 @ 1:27 pm

  3. @ Прасунсен: Виж коментара на Стойчо. Базирам го на склонността на търговците да се възползват спекулативно от всяка макроикономическа реформа, касаеща валутните курсове, при това колективно и без дори да са се наговаряли. А равновесието, до което пазарът сам ще стигне, след като покупателната спосбност на клиентите се пресече някъде с алчността на търговците, със сигурност ще е на по-високо ценово равнище от преди да се въведе еврото. Но то с такава инфлация, шанс да влезем в Еврозоната скоро няма, така че засега сме без основание за притеснение.

    Коментар от asktisho — май 14, 2008 @ 2:51 pm

  4. е на мен ЕС ми звучи така благо и утопично, както идеята за комунизма! Прекрасно като идея,но невъзможно за изпълнение…..

    Коментар от Мира — май 14, 2008 @ 2:53 pm

  5. Все си мисля, че ако олиото примерно стане 4 евро, ще се намерят достатъчно хора да го внесат от Гърция или дори от Русия на 2 евро. Но ще видим.

    Коментар от Прасунсен — май 14, 2008 @ 3:20 pm

  6. @ Прасунсен: Е, да де, ама нали се сещаш, че за да внасяш трябват чужди пари, а българската икономика, която повече купува от чужбина и по-малко продава там, страда от недостатъчно валутка, за да внася винаги каквото и когато си поиска. Става дума за прочутия „дефицит по текущата сметка“, увеличаван от системния „дефицит по търговското салдо“ . Да не говорим, че селското стопанство все още се води „стратегически“ и „приоритетен“ отрасъл на икономиката, и че неговите производители ползват всякакви преференции, протекции и държавни привилегии, които ги пазят от конкуренцията на международния пазар. Освен това, вътрешният пазар е силно картелиран и много прилича на олигопол. А правителството е корумпирано. Поради което ЕС се кани да спре кранчето на структурните фондове, където основните средтва са предназначени за земеделие. Така че, няма как толкова лесно да внесем евтиното олио от Гърция. По-скоро ще си папаме нашето си, скъпо олио. Сори за елементарния пример, но да, олиото действително е два пъти по-скъпо у нас, отколкото в ЕС.

    @ Мира: поживьом, увидем, като гледам големите началници от ЕС каква голяма дузпа готвят за нашите мутрополитици, направо ми настръхват космите по врата.

    Коментар от asktisho — май 14, 2008 @ 3:44 pm

  7. „през мрачните зими на 96-та и 97-ма бяхме толкова бедни, че дори нямаше цигари по магазините“

    е че добре е било, кво 🙂

    Коментар от cx — май 14, 2008 @ 6:25 pm

  8. Дано не се случи 97-пак. Ще бъде страшно. Интресното – малко перверзно звучи, този пък е, че тези проблеми не засягат само нас. Сочиш Барса за водата, а банките? Тия милиарди загуби кой ще ги избива? На запад всичко се обърква с дни, а „Зенит“ от брега на Нева стана носител на вторият по значимост футболен трофей в Европа. Заради засаждане на рапица страдат цените на пшеницата, и това го установиха в Южна Америка миналат година. Сега е наш ред…
    Не разбирам от икономика и не ми харесват тия работи…

    Коментар от pierrot — май 15, 2008 @ 12:46 am

  9. Тише, ужастно икономически звучи това написаното от теб! Нещо много счетоводителски мяза! Но пък като такова си има дълбока логика и не отричам, че си ужасТно прав! (дай Боже всекиму) Пропомняш едни години на страх в българина. Признавеам, че дори не дочетох края. Стигаше ми само спомена за размера на нормалната запрата от порядъка на 15-20$ и спрях да си представям. Лошото, дори най-лошото е, че болшинството не се усеща какво става и предстои, та продължава да тегли кредити на поразия… дано да не си лош пророк, а аз да съм непоправим песимист!

    Коментар от Ивката — май 15, 2008 @ 1:38 am

  10. Проблемен е не растежът на цените, а растежът на доходите ни. А и заплатите не са ниски, просто ни ги дават нарядко – вместо веднъж седмично или дневно това се прави веднъж месечно 🙂 Малко по-весело карайте, и без това малко други алтернативи имаме 😉

    Коментар от В.Антонов — май 15, 2008 @ 9:09 am

  11. Че е истина каквото е написл тишо, няма да споря, но предлагам, който знае как да си опазим парите да даде съвет и на останалите.
    Въпросът е какво може да напреви всеки за личните си финанси?

    Коментар от Коронал — май 15, 2008 @ 10:44 am

  12. Да, точно това е въпросът.

    Коментар от asktisho — май 15, 2008 @ 12:39 pm

  13. Добра констатация, Тишо. Много ми хареса статията ти. А и не бих казал счетоводителски, а макроикономически все пак. А някой да има обяснение защо цената на дизела в България е по-висока от същата в Германия ?

    Коментар от Aerian — май 15, 2008 @ 2:44 pm

  14. „Да си опичаме акъла“ е локалното решение на глобалния проблем, а какво ‘акъл’ (вж. рекл. на Си банк) – защото както гласи същата тази реклама – ‘не става само с ядене… то и акъл трябва’… 🙂

    Коментар от yoalbo — май 15, 2008 @ 11:10 pm

  15. „…но предлагам, който знае как да си опазим парите да даде съвет и на останалите.“

    Най-лесен съвет за даване (същевременно и най-труден за изпълнение) – не си харчете парите. По-лесно за изпълнение е – не си харчете парите за глупости. С други думи нищо лошо няма да ви се случи, ако нямате плазмен телевизор, видео камера или най-нов модел GSM. И други подобни неща, от които обективна нужда нямате, въпреки че рекламите по медиите твърдят противното. А сега следва важното: Не вземайте кредит в друг случай, освен ако ще похарчите парите за неща, от които ще спечелите или поне ще намалят разходите ви (като увеличението на доходите трябва да е по-голямо от разходите за обслужване на заема). Правете обратното – спестявайте и когато съберете достатъчно платете накуп. Така вместо вие да плащате на банката тя го прави на вас заради това, че сте й дали парите си. И за финал – не бъдете ГГЗ!

    Коментар от В.Антонов — май 16, 2008 @ 8:27 am

  16. @ В.Антонов: Ще ми позволиш ли съвсем добронамерено да не се съглася с теб? Когато парите се обезценяват, най-грешно е човек да спестява. Кейс съди: Дядо ми, лека му пръст, получи един цветен телевизор срещу спестяванията си от цял един трудов живот през 96-та…
    Иначе за плащането накуп си прав. „Истинските мъже пазаруват в кеш“, хехе. Но ако нямаш достатъчно в момента, в който се появи някакъв неотложен разход, би било грешка да чакаш личния ти доход да се стопява, докато пълниш буркана. По-добре да теглиш заем. При инфлация длъжниците винаги са на сметка. И да, най-правилно е заемите да се инвестират в бизнес и доходоносни активи, а не в стоки за бита.
    Напълно съм съгласен с теб, че заплатите трябва да се изплащат поне седмично, ако не и дневно. Това позволява доходите да се харчат (инвестират) регулярно, преди да са се обезценили допълнително.

    @ Aerian: Мерси. Миналата есен обиколих Балканския полустров с кола (България – Сърбия – Хърватска – Босна – Сърбия – България) и ми направи впечатление, че на всякъде горивата са по-евтини от тук, макар и разликата да беше стотинки. Но при всички случаи бяха по-качествени. Даже сърбите наливат по-малко вода в цистерните, мама му стара. Предполагам, че Германия не е чак толкова голям заложник на руските монополни, енергийни интереси, та може би затова и тунджата там е по-евтина.

    Коментар от asktisho — май 16, 2008 @ 11:14 am

  17. Тишо, умишлено не съм включил в условията за вземане на кредит неотложния разход защото това е неизбежно като смъртта. А и парите винаги се обезценяват – това е в природата им. И разбира се банките са наясно с това и затова почти никога не се печели от влог. Обаче идеята беше как по-малко да се загуби и определено спестяването е за предпочитане пред тегленето на кредит, а не като цяло, както ти си разбрал. Твоят „Кейс съди“ ми е добре познат – по същото време майка ми ликвидира детския ми влог и така поне имах дрехи вместо нищо. А самоцелното спестяване не е никога от полза – даже имаше един екстремен случай на жена, починала от глад в Кипър със спестявания от около 500 000 британски лири. “Истинските мъже пазаруват в кеш” е хубав израз, но на мен ми харесва повече „Достойните хора не живеят назаем.“ Аз лично бих се възпозлвал от електронните плащания с дебитна карта, само системата в България да стане по-надеждна.

    Коментар от В.Антонов — май 16, 2008 @ 3:31 pm

  18. Аз дори не дочетох статията до край.
    Стана ми някак скучно и трагично от песимизма, който улових да лъха от нея.
    Аз прочетох само констатации и нищо градивно..
    Всеки може да констатира, трудно е да се измисли нещо градивно(за мен това да нямаме деца и да ядем по-малко не влиза в числото за граивност).

    Коментар от Ива — август 1, 2008 @ 9:14 pm

  19. @ Ива: а трябваше да я прочетеш до края, защото целия текст го написах с една единствена цел – да задам конкретен въпрос: какъв е твоят локален и персонален начин да оцеляваш в глобалната криза? Искаше ми се да събера повече „градивни“ мнения по въпроса. Това би било от полза за всички, включително и за мен. А песимистичните „констатции“ са непоклатима истина, аз не мога да нося отговорност, че светът отива на кино, съжалявам. Е, не получих много отговори, да ти кажа…Включително и от теб. Жалко. Да си заравяме главата в пясъка, като не обръщаме внимание на проблемите, които чукат на вртата на човечеството, само защото са песимистични, е лош избор. Да ядем по-малко и да не раждаме деца – също 🙂 Някакви други идеи?

    Коментар от asktisho — август 2, 2008 @ 12:27 pm

  20. Отлично написано, а и много вярно на всичкото отгоре. Изводът не искам и да го споменавам, само се сещам за думите на един от големите наши писатели, който дори и в началото на Втората Световна, повтарял – „Война няма да има“.

    Коментар от radislav — август 8, 2008 @ 10:26 am


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.