Писателският блог на Тишо

април 24, 2008

Силата на отрицанието

Filed under: ЕСЕТА — asktisho @ 12:06 pm
Tags: , , ,

Преди време мразеният, хвален, отричан и обичан от толкова много хора МК беше разказал в «Егоист» една много поучителна история за кокошката, която паднала в селския кенеф. Колкото повече шавала с крила, толкова повече затъвала.

Харесвам този пример, защото е емблематичен. Затънеш ли в блатото, няма смисъл да риташ. Ако запазиш спокойствие и си достатъчно търпелив, една ръка в гумена ръкавица ще бръкне, ще те извади, ще те измие с маркуча и ще те сготви на супа. Поуката? Ами избягвай блатата. Стой далеч от селския кенеф.

Отрицанието не помага. Понякога съпротивата е безсмислена. Отрицанието засилва това, срещу което се бориш. Анти-венните протести увеличават войната, анти-терористичните действия създават чудесни оправадния (и условия) за терористите, обидата води до бида, плесницата до плесница по другата буза…мога да продължавам вечно. Изводът: злото никога не пътува само. Misery likes company. И каква по-добра компания за една негативна мисъл от отрицанието?

Отрицанието има голяма сила. Точно това е причината да го избягваш на всяка цена. Виждаш ли колко е лесно да станеш жертва на отрицанието? «Да го избягваш». Нищо не можеш да избегнеш. Ако бягаш от нещо, то ще те настигне и ще те захапе отзад. Какво правиш, когато ти налети озлобен помияр? Не хукваш да бягаш, нали? Има два варианта: или му вкарваш ботуш в широко отворената паст или помиярът ти разваля деня и те изпраща в болницата на инжекции.

Силата на отрицанието е толкова голяма, че може да убива и да променя действителността, но резултатите от нея винаги са едни и същи – отрицателни. Ако си истински „джедай“, ще смениш отрицанието с положителна нагласа.

Да си представим, че не харесваш тъпи жени. Непрекъснато повтаряш «мразя тъпи жени» и знаеш ли какво получаваш? Само тъпи жени, ето какво. Та ти говориш за тях, мислиш за тях, създаваш ги непрекъснато и не бива да се учудваш, че светлината на ума ти привлича зомбитата, нали? Защо не пробваш с «обичам интелигентни жени»?

Хората, на които мотото им е «мразя тъпаци» обикновено са заобиколени точно от такива. И колкото повече се оплакват, толкова по-зле става. Още повече глупаци им се натрисат на главата. «Обичам да работя с интелигентни хора» звучи доста по-добре от «Мразя тъпаци да ми се бъркат в работата».

Сещаш ли се какво става, ако си един (една) от вечните мрънкачи на тема: «жените са кучки» / «мъжете са свине»? Не ти трябва въображение да си представиш колко празен ще бъде личният ти живот с такива нагласи – та ти го виждаш пред очите си. Живееш в кочината, която сам(а) си си създал(а). И ако мъжете (жените) се отнасят зле с теб, за това не е виновен някой друг, а ти. Съдбата не се опитва да ти дава някакви специални знаци и сигнали. Някакъв урок. Ти просто си приел(а) за даденост, че «жените са кучки» / «мъжете са свине», повярвал(а) си в това и те действително се превръщат в такива за теб.

Страхувам се позитивизмът, който проповядвам напоследък, да не ти дойде малко в повече, затова ще те успокоя: няма нужда да вярваш в положителните фрази, с които заменяш отрицанието. Просто не спирай да ги повтаряш. Подреди всички отрицания, които ти се въртят в главата, които са типични за теб, в един списък – нареди ги като осъдени на разстрел и бъди техният наказателен отряд. Замени ги с напълно противоположните им, положителни нагласи. Смени «Мразя лъжата, лицемерието и предателството» с «обичам истината, искреността и лоялността». Направи го, колкото и тъпо да ти се струва в момента.

И, моля те, не се опитвай да мислиш положително. От «положителното мислене» няма никаква полза. То е само една маска – повърхността, под която се крие океaн от страхове, отчаяние, гняв и песимизъм. Можеш да се усмихваш денем, а вечер да сънуваш кошмари. Това е защото в океана живее истинското ти Аз. То е едно доста тъпо копеле, което обаче има абсолютна власт върху живота ти. Един глупав тиранин. И не вярва в нищо, докато не му го повториш сто пъти. «Когато една лъжа се повтори сто пъти, става истина».

И понеже вътрешното ти Аз действително е тъпо парче, то ще тръгне да изпълнява всички убеждения, които му пробутваш, стига да си достатъчно настоятелен. Прояви упоритост, не се насилвай да мислиш положително, а само повтаряй – пиши си новите убеждения по сто пъти на хартия, ако трябва. Все едно зубриш думички на чужд език. Накарай ги да се отпечатат дълбоко в матрицата на подсъзнанието ти. Тя, подобно на Темида, е сляпа, но има силата да променя съдби.

Не отричай отрицанието. Замести го с положителни убеждения.

Тихомир Димитров

23 коментара »

  1. хей, започнах да те чета за събуждане, на разсънване:)
    звучиш ми като влюбен човек и то не само в живота.
    хубав ден, велик четвъртък!

    Коментар от abigeya — април 24, 2008 @ 12:47 pm

  2. В началото и средата на текста ти добре го казваш, но края нещо не ми харесва. Не ти ли минава през акъла, че има хора, които не се насилват да мислят положително, ами просто им идва отвътре да са заредени с положителност (мисли, енергия и т.н.т). Тоест, дори нещата да са прекалено гадни, някъде дълбоко в себе си имат частица надежда и оптимизъм и най-важното е, че умеят да се радват на малките неща в живота и то не по принуда. Освен това ти с последните изречения описващи истинското Аз, описваш човек, който не се обича и не се е приел вътрешно – комплексар.Силното его и не обичта към себе си са двете най-лоши качества в човешката същност, от там произлизат всички проблеми. Иначе си много прав за това: „смени «Мразя лъжата, лицемерието и предателството» с «обичам истината, искреността и лоялността»“!

    Коментар от albinos — април 24, 2008 @ 12:59 pm

  3. Знаеш какво мисля и затова получаваш това: 🙂

    Коментар от LeeAnn — април 24, 2008 @ 2:15 pm

  4. притесняваш ме, звучиш като сектантски псевдо-документален-научен филм ‘The Secret’. Битието определя съзнанието, а не обратното. Или поне не в реалния свят, в този в главата ти не е важно какво се случва 🙂 защото да мразя тъпаци не задължително противоположно на ‘обичам умници’, съвсем спокойно можеш да не траеш и двата вида – едните са просто тъпи, а другите са толкова умни, че обикновено могат да ти скъсат нервите, парадирайки с този факт 🙂

    Коментар от tL_ — април 24, 2008 @ 4:01 pm

  5. Хехе, 6+. Интересувам се от тая тематика от бая доста време, но така добре изразена основната идея не бях я чел .

    Коментар от Aerian — април 24, 2008 @ 5:17 pm

  6. Поздравления!И сърдечни почитания…май не остана нищо непрочетено!:-) нямам представа как не съм те отгрила досега!….Желая ти успехи,наборе!….и до скоро!:-)

    Коментар от Мира — април 24, 2008 @ 5:21 pm

  7. @ abigeya: да ти се връща :))

    @ albinos: минава ми през акъла, че има такива хора. Точно те ме вдъхновяват да пиша подобни текстове.

    @ tL_: The Secret е филм, който третира една гениална идея по малоумен начин. Ама чак пък „сектантски“, хехе. Но те разбирам, де – попада в онази категория поучителни филми, в която мазни, зализани, руси американци ти обясняват за успеха :)) Тъпаци ти трябват само ако смяташ да ги подчиняваш. Ако искаш да ги мотивираш, по-добре хората, с които работиш да са умни.

    @ Aerian: мерси за отличната оценка. Жалко, че вече няма нужда да си крия бележника :))

    @ Мира: Ти кога се кле във вярност към родината и целува бойното знаме, бе, наборке? Хехе. Шегувам се. Дано престоят в моето уеб леговище да ти е харесал. Много слънчеви дни ти пожелавам!

    Коментар от asktisho — април 24, 2008 @ 5:54 pm

  8. мн. добре казано с една дребна корекция…протестите срещу войната, водят до нейното намаляване, не увеличаване….исторически факт…успех и все така

    Коментар от селянина гошо — април 24, 2008 @ 8:31 pm

  9. Хубаво, щом от «положителното мислене» няма никаква полза мисли отрицателно 🙂 Никой не те заставя да не го правиш, но не е нужно и ти да налагаш твоето мнение. Ако на теб този подход ти помага да се чувстваш добре о.к, но на други не действа. Всеки си има начин и избира как да се самосъхрани. Филма The Secret наистина третира една гениална идея по малаумен начин, но нека да оставим малоумния начин и да работим по гениалната идея.

    Коментар от albinos — април 24, 2008 @ 9:14 pm

  10. @ albinos: Нека. Разбирам, че принципно си съгласен с главната ми теза, но бягаш от клишетата и не ти харесва, че аз „налагам“ мнението си тук. А защо да не го наречем просто „споделяне“ на лична гледна точка? Едва ли мога да принудя някого да си смени убежденията насила. Пък и за последното наистина не ти трябва положително мислене, то не пречи, но и не помага, трябва ти време и упоритост. „Натиск и търпение“. Все пак, материалната действителност не реагриа светкавично на всичките ни хрумвания. И Слава Богу. Колко пъти съм си мислил какво ли ще стане ако камионът с киселина пред мен се изсипе или ако фучащият в насрещното Мерджан спука лява гума. Ако вятърът задуха малко по-силно, докато стоя на ръба на скалата…Губаво е човек да не се съсредоточава върху подобни идеи… Ако положителното мислене не помага, то отрицателното със сигурност вреди. По-лесно е да събориш, отколкото да построиш. Такива са правилата. Но съзиданието е по-трайно. Въпреки всички войни, атомни бомби, чуми и епидемии, светът продължава да бъде съзидателен и да функционира устойчиво. Всичко, кото казвам със „Силата на отрицанието“ е, че няма смисъл да задействаш по-бързите механизми на негативизма с отрицателни емоции / мисли. Вместо всяка сутрин да си казваш „колата ми е стара“, можеш да започваш деня си в задръстването с „колата ми е икономична и евтина за поддържане“, примерно. Никой няма да загуби от твоя оптимизъм. Вместо „аз съм късоглед“, можеш да кажеш „очилата ми придават интелигентен вид“. Това е от личен опит :)) Изглеждам по-тъп без очила. Иначе щях да нося контактни лещи :)) Мога да ти дам още много примери, но ти схващаш накъде бия. Вярваш или не, ако си достатъчно упорит в наричането на полупразната чаша полупълна, светът действително ще се промени за теб. И няма никакво значение дали промяната ще е само в главата ти. Чувал съм, че да умреш, да чукаш, да летиш или да те преследват насън е все едно да умреш, да чукаш, да летиш или да те преследват наистина. Преживяваш целия коктейл от емоции. Какво ще има в коктейла – това вече го решава всеки сам за себе си.

    @ селянина Гошо: още една лека поправка: „протестите за мир“ намаляват войната. „анти-военните демонстрации“ водят до насилие. Пак исторически факт. Важно е откъде ще погледнеш на нещата.

    Коментар от asktisho — април 24, 2008 @ 9:35 pm

  11. Албинос и Тишо – говорите за едно и също нещо, но май не се четете внимателно 🙂
    И двамата защитавате положителната нагласа като начин на живот…
    По принцип: нещата имат такава тежест и значение,каквито им придаваме ние. Аз съм за „обичам умни“ пред „мразя тъпи“, но и това не е оттолкова голямо значение – важен е резултата.
    Моля, не се карайте – слушайте се 🙂

    Коментар от LeeAnn — април 24, 2008 @ 10:14 pm

  12. Тишо, много силно! Мисля, че е точно така като си го написал!

    Коментар от Калин — април 25, 2008 @ 10:19 am

  13. А наборееее…!:-)Пряко не съм целувала българското знаме,но да ти кажа доста младежи изпращах,посрещах и подкрепях през службата им към Родината!:-)Така че косвено съм „отслужила“ доста дни и години…:-))) Наборе!:-)

    Коментар от Мира — април 25, 2008 @ 12:48 pm

  14. Ал е прав – силен текст, но към края ‘обръща’ логиката за ‘пложителната нагласа’ с хастара навън, ако фразата ‘положителна нагласа’ е синоним на ‘положително мислене’.
    Предполагам, че Тишо просто е искал да избяга от клишето ‘положително мислене’ 😉 , обаче попада без да иска на клишето ‘тъпо копеле’ – самоотричане и отрицателна нагласа към себе си.

    Съгласна съм, че постоянството е един от пътищата да постигнеш исканото…

    Оправдавам последните параграфи само защото Тишо вероятно асоциира вътрешното Аз с Его-то, като го призовава към идентификация с Id-a: с цел победа над Цензурата, която стои и над двете.

    Поздрави от блатото! 😛

    Коментар от Val — април 25, 2008 @ 2:37 pm

  15. Тихомире, пак си уцелил десятката. Но ние българите сме царе на отрицанието. Ти можеш ли да ми посо4иш нещо което не сме отрекли?! Като се по4не от ,, Такова животно нема“, до това 4е Ботев изобщо не е това което е. Българите оби4аме отрицанието вав вси4ките му Форми. Отри4а се дори колегата, съседа, познатия, който е разли4ен и не се вмества рамките на сивото ежедневие. Ти също си го изпитвал на гърба си. Признай си! Мен 4есто ме питат ,,Абе как така си все усмихната? Вси4ко ли си имаш?“ И аз отговарям: ,,Да, имам си вси4ко. И живот си имам, и работа си имам, и къща си имам, и мъж, и дяца, и пенсионери си имам, и проблеми си имам,и радости и скърби си имам, и приятели и врагове си имам“. Нали? Въпрос на нагласа. Виждаш сивотата и безразли4ието в погледите на българите, намусените лица на магазинерките, ов4ите погледи на вратарите по у4режденията, бездушието на бюджетните служители. А вси4ки искаме усмихнати лица край нас. Това е -отрицанието е издигнато в култ от съвременният балгарин. А никой не прави нищо, за да баде положителният герой в приказката.

    Коментар от Ван — май 6, 2008 @ 12:03 am

  16. Тишо, “Силата на отрицанието” – кратък преразказ на “Manifesto” на Barefoot Doctor. Поне пиши сорса, така излиза, че това са твои оригинални мисли и идеи.

    http://barefootdoctorglobal.rbmc-web.net/books/1/Manifesto/

    Коментар от Любо В — май 8, 2008 @ 10:19 am

  17. […] Тишо ме облъчваше онлайн по късна доба с идеите си за положителното мислене. Идеите, прегърнати и пропагандирани от нацията на […]

    Pingback от BrightPurple.net » Blog Archive » Положителното мислене — май 9, 2008 @ 1:19 pm

  18. Bravo, mnogo se radvam che otkrih tozi forum.
    Bravo na avtora! Prochetoh materiala mu v news.bg. Naposleyk ne obicham da vlizam tam, zashtoto zapochnaha mnogo da nabliagat na „negativnoto“ i vlizam samo zaradi statiite nai-otdolo. Sega razbrah che sa na Tisho 🙂 Pozdravi

    Коментар от cvete — май 9, 2008 @ 5:57 pm

  19. Много се радвам, че темата предизвиква бурна дискусия. Тя набира голяма скорост и има изключително важна роля в съвременния свят. The Secret наистина третира гениална идея по смотан за българина начин, но пък трябва да им се даде кредит за това, че все пак правят нещо (според възможностите си) и най-вече, че достигат голямата американска аудитория на разбираем за нея език. И има ефект, уверявам ви.
    Голям прогрес е, че и науката се е хвърлила да доказва „невидимото“. Създават се нови научни области като невропластика и позитивна психология. Преди няколко седмици бях на един симпозиум на тема позитивната психология и изкуството на медитацията. Говориха най-изявените харвардски професори по псих. и brain science. Те, както и литературата по въпроса от последните години доказват по научному, че позитивните мисли и емоции имат силата да променят мозъка и живота на хората. Колкото по-често ги изпитваме, толкова по-здраво те се затвърждават и променят поведението ни. Според мен е по-важно обаче да вярваш и изпитваш позитивните мисли и емоции, вместо да ги повтаряш механично, но все пак е вярно и, че от много повтаряне започваш да си вярваш.
    Помага съзнателно да си създаваш приятни преживявания и позитивните мисли ще потечат искаш-неискаш. Писането също помага – великата харвардска мисъл съветва всеки ден да записвате по 5 неща, за които сте благодарни. Аз прибавям да опишете всички приятни моменти от както се помните, като ги преживявате докато пишете.
    За очилата виж Норбеков. Той също съветва честичко да гледате свои снимки от щастливи моменти. Много силна терапия, ако вместо да съжалявате, пак усетите тръпката и излъскате блясъка в очите.
    За световния мир и протестите – две мнения няма.

    Коментар от zaneva — май 10, 2008 @ 7:06 am

  20. Точно съм в момент от живота си, в който се видях принудена да потърся технология за това как се прави чудо. Боря се вече от цяла година и се трудя за да реша един много тежък личен проблем, който постави на изпитание всичко, което знаех, че съм. Още експериментирам, на моменти губя сили и допускам отчаянието, после го прогонвам бързо и пак задълбавам по пътя към чудото ми…По темата тук: някой от вас правил ли е чудо по поръчка? Какво е мнението ви за технологията на случването? Изчетох много нещо за последната година: „Новият завет“, „Системата ДЕИР“/Дмитрий Верищагин/, „Играта“/Сковъл Шин/,“Истинската магия“/Уейн Дайър/,“Подсъзнанието може всичко“/Джон Кехоу/,“Разговори с Бога“/Н.Уолш/ и някои други. Започнах да се моля. Искам да споделя с вас, че започнах да случвам някои по-малки неща чрез молитва /случките бяха просто потрес: едвам изрекох молбата си и бе последвано от случка – единият път беше молба да се отстрани от мен един човек, който към онзи момент прекъсваше вглъбеното ми състояние в рейса, в който пътувах. Преди да ме е забелязал и да се е залепил за мен, се качи контрола и го свали…Чак се почувствах виновна!Друг път съм била пред аванс с точно два лева за три дни, а имам дете. Помолих Господ да измисли нещо, че да дойдат пари отнякъде. Влязох в БИЛЛА и с двата лева купих един ориз. На излизане, ей така по навик, проверих в банкомата – аванса беше преведен – цели три дни по-рано – нещо, което никога не е ставало! Имам още примери, например какъв е шанса да ти откраднат старата кола,единствен превоз на старите ти родители, и тя да се появи след два дни без никакви щети, без даже да липсва гориво, на по-малко от километър от къщи? Какъв е шанса да катастрофираш със също такава стара кола, мислейки, че от нея повече нищо не става и да се окаже, че ремонта е успешен и струва 50 лева? Това е частичка от взаимоотношенията ми с Господ/…Моля ви , споделете нещо от личен опит, защото аз все още съм в процес на случване на голямото чудо, от което се нуждая и съм много самотна в това начинание/като изключим Бог, наистина/, и всеки чужд пример ще ми е от голяма полза. Благодаря, че споделихме това.

    Коментар от gergana — май 13, 2008 @ 1:31 pm

  21. @ gergana: И аз ти благодаря, че сподели (стана малко като в клуб на анонимните алкохолици, хехе). А сега сериозно – според мен молитвата отключва мощните механизми на самовнушението, които правят нещата да се случват. Молитвите се сбъдват. Не вярвам в Бога от иконите по простата причина, че на света съществуват толкова много различни версии, изображения и концепции на Бог. Но вярвам в Бога по принцип. И в ползата от църквата вярвам, защото тя дава инструмент на слабите да материализират желанията, мечтите си и да си решат проблемите. Как? Ами като използват собствения си мозък. При всички случаи живеем в една йерарахична действителност – видно е от законите на природата, от организацията на човешкото общество, от организацията на файловете в компютъра дори. Което навежда на мисълта, че съществува една духовна йерархия, и че ние, хората, колкото и да ни се иска, съвсем не се намираме на върха на пирамидата.
    За да не ставам прекалено абстрактен, ще започна оттам, че самовнушението наистина е много важно нещо – ако тръгнеш към една среща или интервю за работа с нагласата, че няма да успееш, много е вероятно сам да сбъднеш собствената си прогноза. И обратното. Но това се прилага само в случаи, в които ИМАМЕ контрол върху ситуацията. Ако нямаме контрол, какъвто е твоят случай с откраднатия автомобил и с досадния пътник в автобуса, трябва да разчитаме на нещо по-голямо от нас да помага. Трябва да разчитаме на тези в йерархията над нас. Оттук нататък хората рязко се делят в две категории – материалисти, които винаги се нуждаят от реални, веществени доказателства и математически формули, с които да изчислят и да докажат случването на чудесата и втората категория хора, които просто знаят, че чудесата са възможни, стига да повярваш в тях. Бих нарекъл втората категория хора „вярващи“. Тук попадат както истински набожните, така и упражняващите майнд пауър, последователите на всички религиозни течения и секти, дори някои учени и квантови физици. Аз също попадам в тази категория на „вярващ“ човек, защото вярвам в чудесата. И имам доказателства – от личния си живот, също както теб. Някои от „вярващите“ търсят за помощ и призовават своя ангел-хранител, други палят свещи в църквата, трети извършват езически ритуали, четвърти изследват странните изключения в поведението на материята и провеждат лабораторни експерименти. Пети използват методите на хипнозата, самовнушението, посяването и утвърждаването на позитивни убеждения. Няма значение по кой път ще избереш да тръгнеш към твоето лично чудо, защото „всички пътища водят към Рим“. Водят към един и същи резултат – неговото сбъдване. Избери си този път, който ти се струва най-лесен, най-достъпен и в най-голям синхрон с личната ти нагласа към света. След като го направиш, ще видиш, че чудесата в живота на другите вече няма да имат значение за теб. За какво са ти? Та нали си имаш своите собстени! Но все пак, да се върнем към примерите, които даваш. Те са поредното доказатеклство, че както всички други хора, ти също моделираш действителността с мисълта си. И че „имаш очи“ да видиш и осъзнаеш това, за разлика от повечето материалисти. Колкото повече време минава, толкова по-лесно и бързо материалният свят ще откликва на вътрешните ти настроения, нагласи и най-вече: мисли. Така че търси доказателства в себе си в твоя живот: още, още и още. Чуждите нямат стойност за теб. Ламите в Тибет могат да предизвикват дъжд по собствено желание. Те живеят високо в планината и дъждовете може да са просто „съвпадение“, но както съм казвал, съвпаденията са просто механизъм, с който реалността се напасва към мислите на човек. Материалистите ще възразят и ще кажат, че всичко е безкрайна съвкупност от случайности. Но това няма да попречи на ламите всеки път да карат небето да вали, когато пожелаят. Обаче на теб примерът за чудото, на което са спосбни ламите, не ти върши никаква работа. Те са минали по техния път, ти трябва да извървиш своя. Ще завърша с една притча от Агни Йога: Богат търговец се явил при един висш духовен учител по Йога и му казал: „Чух, че Вие учите хората да правят чудеса. Покажете ми чудо и аз ще стана най-верният Ви последовател, ще даря всичките си пари на Вашето учение, ще създам храмове и школи, ще доведа още много ученици при вас, само ми покажете някакво чудо, за да повярвам, че действително можете да извършвате чудеса.“ Вместо чудо, учителят му показал вратата с думите: „Първото чудо, на което става свидетел всеки ученик е сътвореното от самия него. А сега си втрви и, след като видиш първото си чудо, отново се върни при мен, за да те науча как се праят чудеса.“

    Коментар от asktisho — май 13, 2008 @ 2:26 pm

  22. Ейй, ама как ме радвате…. Сладури мамини, златни !!!

    Знам, че е рано, знам, че е неделя, но всичко е точно така както трябва да бъде… И така както виждам,
    скоро ще се намерим много сериозно по доста приятни за човечеството теми… За да не правя копи пейст на два
    мои много важни и точни към темата разговора по скайп от вчера и днес, ще ги приложа с линкове, ако нямате против.
    А това, че ви обичам всичките, надявам се, че е ясно !
    Ето и моята приятна изненада (надявам се) за вас

    http://www.badzhakov.com/blog/?p=63

    Коментар от Павел Баджаков — май 18, 2008 @ 10:14 am

  23. и това… :
    http://www.badzhakov.com/blog/?p=64

    Приятно запознаване със себе си !
    Обичам ви!

    Коментар от Павел Баджаков — май 18, 2008 @ 10:21 am


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.