Писателският блог на Тишо

април 21, 2008

Великото СЕГА

Filed under: ЕСЕТА — asktisho @ 3:36 pm
Tags: , , , , ,

„Мисля“ значи: „съществувам“ 🙂

Химичката в училище обичаше да повтаря: «Всичко е химия». И колко беше права само! Тръгни да се разхождаш по улицата. Ще видиш най-различни хора: щастливи, нещастни, влюбени, отчаяни, самотни, весели и тъжни. Всички тези хора са колби, пълни с 97% течност, в която непрекъснато протичат химически реакции.

Природата е доста справедлива. Тя е създала човека напълно неутрален към околната среда, но и реактивен спрямо нея. Човек не е нито тъжен, ното весел, нито печален песимист, нито ентусиазиран опитимист «по природа». Той става такъв от взаимодействието си с околната среда. По кой път ще поеме зависи само и единствено от неговия личен избор.

Пристрастяването към наркотиците става тогава, когато тялото свикне с хормоните на щастието, с които го бомбардираш постоянно. И ако не можеш да му ги осигуриш по друг начин, освен с катализатор, купен от дилъра, тогава си яко загазил.

Същото е и с емоциите. Представи си, че си тъжен и депресиран: хормоните бомбардират безпомощните ти рецептори, които свикват с тях и искат още повече тъга, отчаяние, още повече депресия. Ти вече си забравил да живееш по друг начин. Тялото ти е забравило. Създал си една много отровна химическа среда, в която се чувстваш «комфортно». И дори не подозираш, че може по-добре. Може много по-добре, отколкото си представяш.

Става ясно, че съм гледал «Уот да блийп», но на мен този филм ми затвърди едно много голямо подозрение, което храня от доста време насам: квантовите физици, пророците и великите учени говорят за едно и също нещо. Само дето използват различна терминология.

Можеш да прочетеш няколко стотин страници от Дънов на тема: «Великото сега», можеш да разбереш от личния си психотерапевт за силата на навика, а може и да чуеш народна поговорка, които от векове е тук, за да ти нашепва истината. Но пак може нищо да не разбереш.

Защото ти, като свободен човек, избираш къде да живееш – в миналото, в бъдещето или в настоящето. И не само това – ти имаш свободата да избираш в точно кой период от миналото и бъдещето да живееш. Ето колко е справедлива природата. Ако избереш да живееш с миналото на една нещастна връзка, примерно, тя ще ти донесе още куп провали и за в бъдеще. Дори ще се учудиш колко много си приличат. Ако пък насочиш поглед към едно глупаво, измислено бъдеще, когато евентуално ще бъдеш щастлив, този период винаги ще си остане в бъдещето, защото ти го мислиш така.

Всъщност, времето е илюзия. Минало и бъдеще не съществуват. Има го само настоящият момент и той току-що отмина. Но, ето че сега имаш друг, чисто нов безвъзвратен момент, в който можеш да направиш по-правилен избор. Мислите ти днес са строителна площадка, върху която ще се изгради бъдещето утре. Избирай с коя кофа химикали да си поливаш рецепторите – с негативни спомени или с положителни емоции.

Казват, че «човек е толкова голям, колкото големи са мечтите му». И са прави. Но обърни внимание на глаголното време – човек е толкова голям (сега) колкото големи са мечтите му (в момента). А не: «човек ще бъде толкова голям, колкото големи са мечтите му».

Сегашният момент е единствената форма на реалност, в която можеш да съществуваш и той е прекалено кратък, за да го прахосваш в глупави мечти за бъдещето или в тъжни спомени от миналото. Научи се да живееш сега. Да действаш сега. Да говориш в сегашно време. Да мислиш в сегашно време. Да правиш правилните избори сега. Това е твоята единствена свобода.

Тихомир Димитров

Advertisements

17 коментара »

  1. Една забележка – няма хормон на депресията. Депресията се причинява от липса на хормони на щастието. Т.е. за да функционираме са ни нужни розовите очила на естествения химичен коктейл, с който мозъкът ни сам се тъпче.

    Коментар от longanlon — април 21, 2008 @ 4:16 pm

  2. Тишо, радва ме фактът, че напоследък пишеш за неща, които и мен ме вълнуват и още повече, че го правиш толкова добре 🙂 Най-вече защото блогът ти е популярен и много хора ще го прочетат това 🙂

    Коментар от Таня — април 21, 2008 @ 4:20 pm

  3. Темата ми са чини да я интиресна, ама ша я гледам посли,
    чи ся ща карам коуеуо… Ай, сполай ти!

    Коментар от Павел Баджаков — април 21, 2008 @ 6:40 pm

  4. Я, постинг в който нищо не рекламираш!

    Коментар от komrade — април 22, 2008 @ 9:29 am

  5. @longanlon: сигурно няма хормон на депресията. Ама в аптеката е пълно с „анти-депресанти“, които ти нахлупват розовите очила насила и дори леко накриво :))) Да стимулираш секрецията на „добрите хормони“ по естествен път, ето това вече е джедайско умение. Бях чел един пътепис за трима алпинисти – китаец, англичанин и българин, които покорявали някакъв връх в Хималаите. Настигнала ги буря и се наложило да пренощуват в естествен заслон – скална ниша, под която имало огромен ледник. Видели го чак на сутринта, когато времето било слънчево и тихо. Седнали да се полюбуват на гледката от върха на света: облаците се отразявали в ледника и създавали причудливи форми. Англичанинът раздал по един екс, за да могат цялостно да се потопят в атмосферата. Почувствали се като братя, които са израснали заедно. Такова усещане за топлина, близост, радост и споделяне имали, че чак формите им изглеждали еднакви: ако единият видел орел и другите виждали орел, ако китаецът видел дракон, българинът и англичанинът също виждали дракон. След няколко часа китаецът възкликнал: „трябваше да тренирам 20 години Дзен, за да постигна такава яснота на ума“

    @ Таня: Мен пък ме радва фактът, че и ти пишеш за неща, които ме вълнуват. Последните ми постове нямат масов характер, защото повечето хора се интересуват от негативен материализъм и скандали. Те (постовете) са отражение на едно лично пробуждане, което дойде тъкмо навреме и бавно, но сигурно започна да се случва успоредно с началото на Пролетта. Един втори, личен Ренесанс. Обичам да споделям. И ако с огънчето (което все още само мъждука в главата ми, много преди да се е превърнало във факла и да започне да свети) успея да запаля поне още една свещичка дълбоко в съзнанието на някой, който чете тези текстове, аз ше съм доволен от добре свършената работа. Благодаря за разбирането.

    @ komrade: коментарът ти е излишно заядлив, батенце. Писателският блог на Тишо е блог за литература и лично творчество. Дори мисля, че в него присъстват прекалено малко литературни ревюта. Ако тези неща те дразнят, знаеш какво ще те посъветвам – онова за майуей и хайуей. Да не говорим, че „реклама“ е синоним на „платено съобщение“, а платени съобщения тук едва ли ще видиш някога.

    Коментар от asktisho — април 22, 2008 @ 10:57 am

  6. В момента, в който осъзнах, че няма да мога повече свободно да тичам с няколко тетрадки между лекциите; че няма да мога да отида ей така с една бира в компютърният клуб с някокло приятелчета и цяла нощ да къртим Warcraft, и като ме посрещнаха с два положителни теста една вечер…тогава стигнах до подобен извод на твоят.

    И се старая да го запълвам днескашният ден. Всеки ден. До победата. А победата е като си опъна краката на терасата на една малка тиролска кръчма един ден, пуша пуричка и си говоря с усмивка за миналото…

    Коментар от pierrot — април 22, 2008 @ 11:14 am

  7. Тишка, недей така на „батенце“ 😦
    Все пак не си пием ракията заедно.

    Както и да е, от отговора ти виждам, че нещо си се засегнал – прощавай!

    Коментар от komrade — април 22, 2008 @ 2:47 pm

  8. Приятна изненада, отново. Благодаря 🙂
    Чакам те 😉

    Коментар от LeeAnn — април 22, 2008 @ 3:02 pm

  9. „Реклама на доброто“ – от това се нуждаят хората! Добър пост.

    Коментар от selo — април 22, 2008 @ 5:54 pm

  10. @ komrade: неуместната ти забележка доведе до неуместния ми коментар. И ако все пак си пиехме ракията заедно, може би щях да разбера, че е някаква добронамерена шега. Но тъй като не сме се сприятелявали по балкански, изречението „Я, постинг в който нищо не рекламираш!“ прозвуча малко грубовато. А нали съм пън, който не обича да си оставя магарето в калта, реших на репликата да пусна дуплика :))) Надявам се и аз да не съм те засегнал и благодаря за интелигентния отговор.

    @LeeAnn: 🙂

    @ selo: на фона на клането по медиите „доброто“ се явява някакво разнообразие, наистина :))

    @ pierrot: и галиш по главата един мирен, стокилограмов тиролски санбернар с тубичка коняк на врата, примерно :))

    Коментар от asktisho — април 22, 2008 @ 6:36 pm

  11. Напълно съгласен! С едно малко доуточняване, ако ми разрешите – “Да действаш сега” не с празни ръце на пусто място, а с багажа от миналото и намеренията за бъдещето.

    Коментар от Графът — април 23, 2008 @ 7:23 am

  12. […] *Заглавието ми е заигравка със заглавието на Тишо […]

    Pingback от LeeNeeAnn » Blog Archive » Щастие СЕГА* — април 26, 2008 @ 4:33 pm

  13. „The Power of Now“ by Eckhart Tolle, а!

    Коментар от jiovanio — май 8, 2008 @ 2:54 am

  14. Тишо, „Силата на отрицанието“ – кратък преразказ на „Manifesto“ на Barefoot Doctor. Поне пиши сорса, така излиза, че това са твои оригинални мисли и идеи.

    http://barefootdoctorglobal.rbmc-web.net/books/1/Manifesto/

    Коментар от Любо В — май 8, 2008 @ 10:01 am

  15. @ Любо В: ще ти бъда благодарен ако не рекламираш продукти без разрешение, относно сорса, Пулман, Милтън и св.Йоан са писали по един и същи сорс код: „битие“, но губи ли ми се време в момента с тези неща? Не.

    @ jiovanio: Не, по-скоро „Великото сега“, by Petar Danoff, you know 🙂

    Коментар от asktisho — май 9, 2008 @ 1:50 am

  16. Можеш да избираш, да. Ако успееш да овладееш скачащата маймуна на съзнанието си. 🙂

    Прав си, разбира се.

    Коментар от amelia — октомври 20, 2009 @ 3:28 pm

  17. Хубави думи, сега ги чета по съвесем различен начин от преди година 🙂 Добрата новина за емоциите е, че можем да се научим ние да ги контролираме, а не те – нас. И тогава всичко започва да се променя, включително и осъзнаването на настоящия момент, който току-що отмина.
    Казват, че времето било като ос, по която паралелно са разположени мнооого настоящи моменти от така нареченото „минало“ и „бъдеще“. Голямото предизвикателство остава да научим ума си да е в настоящето, заедно с тялото 🙂

    Поздрави!

    Коментар от Биляна — октомври 21, 2009 @ 10:28 am


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s