Писателският блог на Тишо

април 8, 2008

Изток-Запад

Преди известно време имах удоволствието да обменя няколко мейла с един интелигентен и мислещ човек, който се казва Николай. Писа ми, за да обсъдим проблемите на емиграцията, тъй като имаше какво да сподели по въпроса. От дума на дума на дума, стана въпрос за културния шок, който изживява всеки българин, щом стъпи на родна земя, след като е отсъствал продължително време. Стана дума за неизменната усмивка на западняците и за вечно намръщените хора тук.

Винаги се впечатлявам от културните парадокси, които се пораждат в сблъсъка между източния манталитет и западния начин на мислене. Мога да напиша доста по темата, но разговорът ми с Николай приятно обобщава нещата. Позволявам си да постна част от диалога ни тук. Хем така ще получиш още една гледна точка, освен моята, която сигурно честичко те дразни, защото (признавам си) обичам да бъда краен. Ето какво ми писа Ники:

«……..Обаче за home, sweet home …. не искам да казвам …..всъщност искам да кажа много. Пример: след 4 месеца в САЩ, се връщам в родната ни морска столица и решавам рано сутринта да си хвана градски транспорт. Искам да обясня, че за мен периода отвън океана премина в 3 фази: първите 4-5 седмици се чудя защо всички (или поне повечето) хора в магазини, по улиците, колегите и т.н ти се усмихват и са любезни, и приветливи. Чудно е някак. Следващите 2 месеца ставаш един от тях – мил, с грейнало лице, да не кажа щастливо изглеждаш човек. Последните 3-4-5 седмици вече знаейки, че ще се завърнеш със сигурност, очакващ бедната ни, мръсна столица да те посрещне, започваш да се държиш малко или много като „тъмен балкански субект“.

Може би голяма част от това се дължи на факта, че малко или много си уморен от постоянните усмивки и грейнали лица. Не си израснал сред такива, най-малкото. Така…пак на примера. Като най-редовен пътник си подавам паричките за билетечето на лелката в автобуса (пояснение: във Варна билетчетата за градски транспорт се купуват от кондукторките вътре в автобуса или иначе казано няма как да се скриеш), което обаче се оказва проблем. Тъй като банкоматите в България не работят с банкноти с номинал под 10 лв. Точно толкова подавам и аз. „Ех, не се научихте рано с тия едрите пари да не ми идвате в автобуса!!!!!“ – подкрепено от мощно сумтене и гримаси.

Олеле! Какво стана?! С мозък, все още не превключил изцяло от амреканската действителност към родния сюреализъм, аз се опитвам да анализирам проблемната ситуация. След като този гняв е насочен директно към моята личност, аналатичното мислене ме навежда на мисълта, че съм направил нещо погрешно. Но какво е то?! Платих си, държах се любезно, не преча с присъствието си на никой от пътниците в автобуса (което явно не важи за персонала), тогава какво?! Няколко секунди размисъл, последвани от хубаво оглеждане на обстановката около мен и връщане пак на земята…..“мда, спокойно, ти си отново в сивата смешна, дребнава държавица наречена твоя родина.“ Това си казах. Честно.

След този случай летях няколко пъти извън България и всеки път като се върна, слизам последен от самолета, последен минавам паспортна проверка. Разбери ме правилно. Нямам нищо против някого определено. В случая мразя всичко и всички, които умишлено допринасят за негативната енергия, мръщенето, мрънкането, въобще тази задушаваша наша околност. Тежи им, ей! Не считам, че който и да е заслужава това. Това убива, точно толкова колкото и цигарите, алкохола, смога и наркотиците, ако щеш.

Пробвай нещо. Разходи се из столицата (но не и Студентски град, там винаги ще ги намериш, макар и там да намаляват) и виж колко точно усмихнати хора ще видиш по улицата, в заведенията, в магазини (за държавни учреждения не искам и да говоря дори). Влез в някой магазин по Витошка или моловете и кажи, че просто разглеждаш, за да видиш колко бързо може да се смени настроението на младото, добре изглеждащо и усмихнато момиче с длъжност „консултант – продавач“. Тогава какво? Вярно е, че престорените усмивки не са решение и тежат понякога. Дори дразнят, но и постоянно намръщените хора определено не помагат.»

Ето какво му отговорих:

«Сюрреализмът на ежедневието в дребната ни държавица е точно това, която ме мотивира да живея и да се занимавам с писане не някъде другаде, а именно тук. Знаеш ли, разликата между западния и източния начин на мислене мога да ти я формулирам много просто (Тук искам да благодаря на Багера, всяка среща с него е едно истинско интелектуално предизвикатекство): В компромиса между доброто и злото западняците виждат като резултат зло, затова те учат децата си да не правят компромиси, казват им: „не бъди лош, за да живееш добре“. Източните народи, пък, в компрмиса между доброто и злото виждат добро, затова учат децата си да правят компромиси и им казват: ‘бъди добър“. Това обяснява всичко.

Усмивките са хубаво нещо, но я се замисли за парадокса (все пак живеем в един парадоксален свят, където нищо не е такова, каквото очакваш да бъде). Парадоксът на западняшката усмивка е, че там зад приветливото лице се крие една резервирана личност. Крие се студена телешка пържола с грах и чаша вино, която никой няма да се сети да напълни повторно. Крие се гости на собствените ти родители, за което предупреждаваш поне един месец предварително. Крие се приветлив отказ, с други думи.

Тук хората действително са намръщени и гледат лошо, но всъщност се сприятеляват лесно и ако се познаваме макар и бегло, аз никога няма да те оставя да спиш на хотел, няма да те пусна да си отидеш гладен и жаден. Ще те посрещна богато, колкото и ограничени да са възможностите ми, защото това ще ме накара да се почувствам добре. Може и да не ти се усмихвам през цялото време, но делата ми ще говорят друго. Хората тук се мръщят, защото са бедни. Широката славянска душа е разточителна по природа и ограниченията на бедността й пречат да бъде щедра, да подарява. За това се мръщи.

Изтокът и Западът имат нужда един от друг. Но ако западнякът може да живее добре тук, където хората са по-истински и по-човечни, въпреки старите си дрехи и намусените си физиономии, то твоята широка славянска душа трудно ще намери комфорт сред хора, които се уговарят да хапнат телешка пържола с грах няколко месеца предварително.

Така че, хубаво е да отидеш и да попиеш малко от техния манталитет. Това ще те превърне в турист в собствената ти държава, след като се върнеш. Точно така си се почувствал и ти. А забеляза ли колко добре си изкарат западните туристи тук?

Тихомир Димитров

Advertisements

54 коментара »

  1. общо взето – вярно, но и малко преувеличено. искам само да добавя една черта на англо-саксонците, която славяните нямат – вътрешно чувство за РЕД, ОРГАНИЗАЦИЯ и ЕФЕКТИВНОСТ. 🙂 Пример: В БГ адски много народ имат последен модел телефон (имам познат пицар, който има ‘слушалка’ за 1000 лева, а взима заплата 400), при нас на вещта не се гледа обективно и от гледна точка на въпроса ‘За какво ще ми послужи това?’, за нашенци е по-важно да си ‘гъзар’ или по-скоро – да привличаш внимание с помпозност и показност. Западнякът преди да купи скъпа вещ се премисли дали наистина има нужда от нея, дали ще спечели нещо от придобивката и дали цената й няма да изглежда смешно и абсурдно (понякога даже опустошаващо) на фона на жизнения му стандарт. Широка душа, казваш, но според мен това е много близък роднина на разточителство, нецелесъобразност и неефективност. Не казвам, че сме лоши, но определено има на какво да се научим от ‘телешките пържоли’, без да се превръщаме в тях.

    Коментар от tL_ — април 8, 2008 @ 5:11 pm

  2. това, което пише по – горния коментиращ, всъщност не е манталитет, а по – скоро финансово възпитание, което нито ние (на 23 съм) нито нашите родители, са получили (поне 99% не са). Не сме го полу4или по ред причини (45 години кинтите са нещо лошо, а да си по – богат от дори и от най – големия простак е грешно). А финансовото възпитание (оправдана ли е тази покупка, ще спечеля ли нещо с инвестирането в нея) е също толкова важно, колкото и възпитанието на маниери, литература, физика и физическо ако щеш.

    Коментар от fredy — април 8, 2008 @ 5:40 pm

  3. а бе… като се замисля, може и малко от манталитет да е – верно е че прекалено много се келешеем. Масово. И може би част причината е точно липсата на финансово възпитание…
    Балига

    Коментар от fredy — април 8, 2008 @ 5:41 pm

  4. Темата може да се разисква до припадък, но не смятам да го правя тук и сега :D. Съгласла съм с описата картинка и аз съм живяла в чужбина и въпреки хилядите усмивки, студенината на хората на запад наистина е смразяваща.

    Поздрави!
    Биляна

    Коментар от Биляна — април 8, 2008 @ 5:42 pm

  5. @ tL: О, да, има, несъмнено. Може би дългите години на глад и лишения са научили българина, че тук животът продължава по-кратко и струва по-малко, та той е минал на принципа: „носи си новите дрешки всеки ден, защото не знаеш дали няма да ти е последен“. Ние живеем като за последно. Това е причината за показността, която описваш. А в разточителството по принцип няма нищо лошо – който харчи повече, има повече. Това е доказан факт. „Икономията е майка на мизерията“, казват българите. „Мисли как да изкарваш повече, а не как да харчиш по-малко“, казват американците. Говорим на един и същ език. А сме толкова различни. Но ти си прав – действително има какво да научим от „телешките пържоли“ (хехе): трябва най-после да вкараме малко смисъл в думите, който непрекъснато повтаряме, че дори закачаме по параламента и развяваме като политически лозунги: „съединението прави силата“, „заедно можем повече“ и т.н. Човек винаги живее по-добре, когато е част от група и, когато се кооперира с останалите. А ние сме индивидуалисти в едно стадно общество. И като отидем в страни, където индивидуализмът се поощрява, изведнъж ставаме големи групари. Перфектни служители. Мечатем и се натискаме все в най-големите корпорации да работим, без да си даваме сметка, че там човек се обезличава. „Какво от това? Нали плащат добре?“ Ето докъде води бедността, превърната в навик. Там откриваме топлата вода, а тук си мием ръцете със студена. Всичко при българина е обърнато с главата надолу. Ще напиша отделна статия за това….

    Коментар от asktisho — април 8, 2008 @ 5:52 pm

  6. Не знам по какъв повод и случай твоят познат е прекарал 4-5 месеца в Щатите, но бих казала, че е твърде малък (или едностранчив) опита му, за да прави обобщения за Живота на Запад въобще, както и за същината на американците. Моят опит пък показва, че усмивката съвсем не крие студенина и резервираност, даже напротив. Бих казала, че съм срещнала тук най-искрените си приятели, хора (дори непознати) са ми помагали много повече, отколкото в България, склонни са на бързо доверие и приемане, на желание малко познати хора да се съберат и да предприемат нещо заедно, обединени от идея и интерес. Много повече хора доброволстват, допринасят безплатно за нечие чуждо добруване, отделят от времето си да помагат я на други хора, я на организации, обичат да приемат гости, да събират хора вкъщи, изобщо, бих казала, че знаят как да живеят с приятели много повече, отколкото в България. А между другото, доказано е, че когато човек се накара да се усмихва (дори и да не му идва отвътре) това физическо действие на практика предизвиква и чувството за щастие и радост и към мозъка потичат ендорфини.

    Коментар от razmisli — април 8, 2008 @ 6:58 pm

  7. Статията ми хареса най-вече, защото си вкарал различна гледна точка от твоята. Чел съм други подобни твои статии по темата и често не съм се съгласявал с мнението ти за нас емигрантите като цяло, но определено ти си имаш собствени възгледи по въпроса и те уважавам за това, че винаги ги споделяш.

    Иначе, по самата тема съм забелязал и често съм се питал защо ние българите вземаме винаги най-лошото за пример от западните държави. Може би по-точният въпрос е защо рядко вземаме положителните неща, които са постигнати там. Винаги съм се чудел защо примерно при прокарването на даден закон нашите депутати не вземат за пример как този закон изглежда и е бил успешно приложен в някоя държава от ЕС. Толкова ли е трудно да се приложи нещо положително и проверено в друга държава и в нашата родина? Манталитетът ли наистина е причината българинът да изкривява положителните резултати постигнати в чужбина? Толкова ли сме твърдоглави, за да не виждаме, че ако направим същото и у нас, то може и да имам положителен цялостен ефект? Или пък условията след 10-ти ноември не позволяват това, за което говоря да се случи? Все въпроси, на които аз лично за толкова време все още не мога да намеря отговор.

    Въпреки това не смятам че задължително трябва да ставаме като другите, като европейците (и американците). Въпросът не е да следваме сляпо, а да приложим най-доброто в нашенската си обстановка. Така примерно това че някакви продавачки ти се усмихват лицемерно в даден магазин определено не означава, че този, който им е казал да се държат по този начин прилага най-положителното от начина по който в чужбина правят бизнес с клиенти. Ако ще се усмихва, да го прави искрено, а не, защото така е нужно. По-добре ще ми е честно казано да ми се мръщят, отколкото да ми се усмихват лицемерно. Нека да запазим това, което сме като душевност, но да почерпим от чуждия опит и да го приложим успешно в България. Тъй като съм далече от България от известно време, се надявам, че все пак нещо се прави по въпроса и дано да има кой да потвърди това.

    Коментар от Tom Brady — април 8, 2008 @ 7:11 pm

  8. А, извинявай, сега виждам, че всъщност втората част (онова за лицемерната студенина на западняка) е твоето мнение, а не на приятеля ти. Така че коментарът ми не насочен към негов едностранчив опит.

    Българинът е намръщен, защото е беден и така не може да бъде щедър с приятелите си? Интересно като обяснение, но все пак не се връзва изобщо с практиката на други общества, които са бедни и си го знаят и въпреки това не са намръщени. А са и доста гостоприемни.

    Между другото, западните туристи прекарват добре тук, защото идват именно като туристи. Един българин, който живее тук, дори и завърнал се отдругаде, не може да бъде в тяхната ситуация. Примерът с туриста изобщо не му помага с случая.

    Коментар от razmisli — април 8, 2008 @ 7:34 pm

  9. Аз също бях в щатите – месец и половина, на гости, на успели българи, които дадоха всичко от себе си да усетя благата, които предлага точно тази държава. Т.е поглезиха ме приятно. Разгледах всички музеи, галерии, кафенета, дискотеки и клубове в Манхатан, които си струваха да се видят. Поживях в прекрасен апартамент в Сохо. Хранех се в известни към момента ресторанти. Поиграх си и се позабавлявах като възрастно дете във Вегас. Поразходих се в Сан Франциско. По крайбрежието на Солсалито, Кармел, Пабъл бийч, Оринч каунти, Лос Енджилис и къде ли още не. Казвам това, за да не бъда обвинена в последствие, че не съм имала възможност да вкуся от благата, които предлага тази страна.
    Относно усмивките – ако не да съм пазарувала от почти всички Маркови магазини, то поне съм се направила на потенциален клиент.
    Смятам, че навсякъде човек може да се изнерви от обслужващия персонал. Най-вече от този, който с усмивка не се интересува от нуждите ти, с което се опитва да парира основателния ти гняв. Още на третия ден имах натрапливи фантазии за това как мушвам резенче лимон в усмивки комбинирани с нагъл или просто празен поглед. Ама съвсем празен.
    Имах щастието да присъствам на годишен изпит на интериорни дизайнери в едно от най-реномираните училища в Манхатън – „Parsons”. Все пак изпитваха хора, докосващи се до изкуството. Изпитваните американци, изглеждаха като по калъп: усмихнати, безизразни, добре сресани, окото им не мигваше! Всякаш им бяха раздали маски под строй. „Матрицата” -положение.
    Евреин, българка, както и една изящна азиатка, бяха – всеки по своему различни. Това, което ги обединяваше, че очите им блестяха, не прикриваха притеснението и вълненията си. Използваха ги по очарователен за мене начин, като фон на презентацията си. Българката даже си позволи дискретно и свенливо да се изчерви, докато съвсем уверено жестикулираше, въвеждайки, в шармантния свят на нейния проект за хотел, захласнатите зрители.
    Дискриминираха евреина и азиатката в оценката, най вече за да ги стимулират да не залагат много на емоциите като начин за предаване на послания.
    Българката нямаше как, колкото и да искаха, щото проекта й можеше да понесе унижението на емоционалното представяне. Беше математически обмислен и ефектно визуализиран – как да не им затвори устата!
    Та в тази връзка…, въздържам се от обобщения. Единствения вълнуващ спомен от тази държава е прекараното с приятелите ми време, потискащата празнота в погледа на „американеца”, както и уверението някъде дълбоко, че все пак там е удобно място за живеене… Всеки сам решава – Вълнуващо или удобно…

    Коментар от zelengorova — април 8, 2008 @ 11:52 pm

  10. […] Публикувано в: На път…, Прочети ме — apieceofme @ 1:07 Тишо e написал много хубав пост днес. Щях да коментирам […]

    Pingback от За живота в България… « Галерия на усмивките — април 9, 2008 @ 1:08 am

  11. Хммм, по принцип и в САЩ можеш да си направиш живота вълнуващ, но ако си заобиколен от себеподобните си. Вълнуващо на мен с американците не се сещам някога да ми е било, да не говорим, че когато пиша този коментар съм заобиколен от тях и определено не мога да кажа, че пораждат кой знае какви положителни емоции в мен. За 6 години все още ми е трудно да определя какъв точно е манталитета на така наречения американец: от една страна лицемерен до мозъка на костите си, от друга страна страшно уверен в себе си, вярвайки че нищо и никой не може да му се опре, от трета страна преследващ личното благосъстояние на всяка цена и с всички цели, от четвърта все пак научен да спазва законите и реда (и също така добре научаващ се как да ги погазва в последствие). Може да се изброят още доста неща за американците като примерно това, което вече беше написано, че по принцип са лишени от кой знае каква емоция и дори, когато проявяват такава изглежда страшно изкуствено, превзето, цинично. Не съм израстнал в Щатите, но от това, което съм наблюдавал определено медиите имат голяма роля в развитието на манталитета на американеца, така нареченото промиване на мозъци. Самото общество им налага определен модел на поведение, който те следват почти на 100%. И накрая, все пак това са мои лични наблюдения така че са не изключвам и мнения на противоположния полюс.

    Коментар от Tom Brady — април 9, 2008 @ 1:37 am

  12. „Самото общество им налага определен модел на поведение, който те следват почти на 100%. И накрая, все пак това са мои лични наблюдения така че са не изключвам и мнения на противоположния полюс.“

    Ми направи много голямо впечатление. И това е така. Например, в Макдоналдс (и сродните им вериги) ако искаш да си поръчаш някакво безалкохолно, си го поръчваш на касата и си го плащаш там, като имаш избора да си поръчаш малко, средно, голямо. На касата ти дават чаша, след което отиваш до автомата и си наливаш в съответствие с това, което си поръчал. И на никой не му пука какво всъщност си наливаш, колко си наливаш и колко пъти си наливаш.

    Това между другото е първото нещо, което българската / полската / румънската / турската / която-и-да-е „мафия“ научава за щатите и всеки чужденец винаги приема с недоверие, но абсолютно всеки е пробвал. Аз самата също, просто заради експеримента – да си поръчаш малко, след което да си сипеш 1, 2, 3… колкото си искаш пъти.
    Никой не те проверява, никой не ти прави забележка (или поне на мен не са, не съм и чула такива случаи… предполагам, ако служители са не-американци, може и да се случи). За местното население обаче е толкова…. в реда на нещата да си сипеш колкото си си поискал, че дори няма никакъв контрол над това.

    Същото важи и за заведения от тип бюфети, в които се плаща на влизане. Конкретно визирам едно, на което се излиза не от входа, и винаги можеш да си влезеш от изхода. Съответно никой никога няма и да се сети да го направи, защото това е извън нещата, които се правят.

    Което от една страна е добре – американците са дисциплинирани и общо взето не се и замислят за максимата „врата у поле“, която се шири по нашите географски ширини (ама съвсем не само по тях). От друга страна обаче това ги прави идеални за промиване на мозъци. Те просто не се замислят дали нещо не може да бъде направено по начин, различен от общоприетия, дали това е най-доброто за тях…. Общо взето е факт, че те се чувстват ужасно сигурни. Всяко нещо, с което са заобиколени трябва да е безопасно (ако следваш инструкциите). Всяка потенциална опасност се изписва с огромни черни букви на жълт фон, които е забранено със закон да се махат. Средностатистическият американец крачи спокойно, сигурен, че НЯКОЙ ДРУГ преди него е премислил всяка потенциална опасност и е намерил единствения възможен безопасен начин за извършването й. Те просто не се съмняват в това. И по принцип това налага масовото им съгласие с нещата (по принцип)… Което вече е страшно, защото попиват всяка пропаганда и са ужасно уязвими към манипулации….

    Това естествено е един много груб, много общ модел, но с малки различия спокойно може да се приложи върху тамошния модел на поведение. Най-лошото е, че имам дългогодишни приятели, натурални американци, които допреди 3 години не знаех що е това „global warming“ (цитирам произволна тема, която съм зачеквала с тях) и упорито твърдяха, че такова животно няма, докато аз самата за парников ефект бях чувала още докато съм ходела права под масата…. Същите тези хора, под влияние на средства за масова информация (или и аз не знам какво) в последно време приемат тотално обратната позиция…. Предполагам, ако света утре се събуди и медиите решат да направят масов експеримент, излизайки с обща позиция, че това НИКОГА не е било обсъждано и винаги е било истина, че не е вярно, всеки срещнат член на обществото, без да се поколебае за миг, ще твърди, че такава ттема никога не е повдигана….

    Знам, че звучи малко като излязло от „1984“ и масовата пропаганда на описаният там анти-утопичен обществен строй, но наистина е плашещо, доколко реална е тази (плашеща) перспектива.

    Малко откраднах темата, за което се извинявам, но социалното поведение в рамките на конкретна група никога не е спирало да ме изненадва и привлича като феномен, а горе-цитираните думи на Tom Brady малко ме предизвикаха…

    Иначееееее, както се пееше едно време:
    „всички сме хора на този свят“

    Всъщност до голяма степен поведението на един човек се обословя от средата, в която се намира. Затова и културния шок е толкова голям, особено за хора, завръщащи се „уж“ на своя земя, имайки някакви очаквания и забравили други.
    Все още вярвам в доброто начало у хората и безграничния им потенциал да взимат (правилни) решения.

    Поздрав за темата и за смелостта да повдигаш такава, по която общо взето всеки си има твърда позиция, която трудно се поддава на разклащане и дискусиите обикновено са тегави 😉

    Коментар от Силвия — април 9, 2008 @ 2:44 am

  13. @ razmisli: „познат“ не е точно най-правилната дума. Хубавото на Ники в слуачая е, че е напълно непознат 🙂
    Това, което пишеш, ободрява. Хората обичат да „даряват“ и да бъдат щедри към другите навсякъде. Алтруизмът не е само американска или само българска черта. Той е човешка черта. Разликата е, че там го практикуват малко по-формално и неперсонифицирано, докато тук личното отношение стои над всичко. Тук няма начин непознати хора да ти помогнат. Нито пък толкова лесно да се обединят около някаква обща идея. За усмивките си права. Но не е ли по-хубаво един намръщен човек да те пренесе през деветте кръга на Ада, само защото споделяте общи интереси, примерно, отколкото един усмихнат човек да те остави пред затворените порти на Рая, само защото така трябва (са му казали, че трябва)? Не е въпрос на избор между добър и лош вариант. Въпрос на лично усещане е.

    @ Tom Brady: Има един праг, след който човек престава да бъде искрен. После няма нищо. Поне аз не виждам нищо. Но да споделяш не значи, че натрапваш мисленето си на другите, нали така? Радвам се, че разбираш това. И аз предпочитам да ми се мръщят честно, отколкото да ми се усмихват лицемерно. Най-малкото: ами не съм толкова елементарен, баси. И ако не можеш да продаваш един продукт / услуга с усмивка, то значи, че мястото ти изобщо не е там. Пилееш собственото си време, парите на работодателя си и доверието на неговите клиенти. Светът щеше да е много по-щастливо място, ако всеки си преследваше мечтите, вместо да се съгласява с компромиси.

    @ zelenogorova: прекарах известно време при елита на египетското общество в Кайро и трябва да ти кажа, че сигурно знам повече от един обикновен турист за живота в този град (свят). И много по-малко от един човек, които срещу долар намества 40 коли броня до броня в центъра с бутане, за да освободи повече места за паркране. Както виждаш, всичко зависи от гледната точка. Харесва ми историята, която сподели, защото предлага малко по-различна гледна точка…

    @ Силвия: чак тегави не са. Просто хората, свикнали да спазват правилника по дефолт, винаги са изложени на риска някой нов Хитлер с безкрайни творчески идеи да застане най-отгоре на пирамидата и да започне да им спуска качествено нови правила, които те така или иначе ще спазват, защото са свикнали. По време на оживен разговор в едно телевизионно студио преди време разисквахме, че както са забранили на пътниците да се качват до шофьора в таксито, така утре могат да забранят и на афро-американците да се качват в таксито въобще, което ще бъде дискриминация в чист вид, но ще се спазва безпрекословно от обикновените, дресирани хорица, защото „някой друг“ е помислил преди тях, че това е правилно. Как е възможно, изобщо, някой друг да мисли вместо теб?
    Обществото живее по-добре, когато всички уважават реда, разбира се, но когато повечето хора заменят реда със способността си да разсъждават, става една гадна, плоска, безмозъчна диктатурка.
    Точно това е, което ме дразни в иначе „подредените“ западни общества. Утре японците ще произведат „интелигентни“ роботи, които ще са в състояние да заменят 95% от хюмън пауъра на тези страни. На всичкото отгоре, тези роботи ще регистрират 400 пъти по-висока производителност на труда, което е важно за икономиката, нали? Понеже генерира висок „жизнен“ стандарт. Надявам се примерът ми да не бъде възприет буквално. С цялото словоблудство искам да кажа само едно: малките неща, които не виждаш с просто око, всъщност са най-важни. Оказва се, че заради тях живеем.

    Коментар от asktisho — април 9, 2008 @ 3:32 am

  14. Хммм, като каза малките неща и тяхното значение и се сетих за една от предишните ти статии за способността на медиите да манипулират или да налагат даден вид новини. Примерно това, което съм забелязал в американските новини е представяне на голямата картина (the big picture) и тотално игнориране на малките неща, на подробностите, на причините защо и как нещо се случва. Така например новина може да бъде, че еди кой си батальон на морските пехотинци е атакувал еди кой си бунтовнически лагер, но няма да ти кажат защо се е случило това. Поне не и по големите канали с национално покритие (mainstream media,the network channels: FOX,CBS,NBC,ABC). За да потърсиш по-подробна информация, както и мнения по въпроса трябва да се обърнеш към големите кабелни новинарски канали като FOX News,CNN и MSNBC, но забележи, че те са собственост точно на големите канали, което означава и налагане на определено мнение и по-лесна манипулация. Общо взето за американците освен медиите основна заслуга за формирането на манталитета им имат училищата, семейството, при немалко случаи различните видове църкви и самото общество.

    Коментар от Tom Brady — април 9, 2008 @ 4:26 am

  15. много приятно за четене!

    Коментар от nname e pederast — април 9, 2008 @ 8:25 am

  16. Ще ти отговоря с две нещо, които ми дойдоха наум…
    Първото е за усмивката. Миналата година Карбовски снима репортажи за българите из Европа. Една от тях се върна за кратко, и той я застреля с въпроса „Спря ли да се усмихваш толкова често вече?“ а тя най-невъзмутимо му отвърна „Усмивката е въпрос на вяра, че нещата са добри. Дори и след 10 години няма да спра да се усмихвам.“ Цитирам по памет, затова ми прости грешките ако има такива.
    Второто е за парите. Наистина не сме най-бедните, но сме едни от най-злобните. Хиляди фактори, които са се натрупвали един подир друг спомагат за тази ни основна черта в народопсихолагията. Затова наистина е много важно да си повярваме, и един по един ще успеем да усмихнем групата.

    Коментар от pierrot — април 9, 2008 @ 10:03 am

  17. От чужбина до чужбина разлика голяма. Никога не ме е греело толкова кой колко ми се усмихва и колко е негативен или слънчев. Аз намерих своя дом в САЩ, там ми е добре. От най-близките ми приятели половината са американци, с които сме учили заедно. В България също имам чудесни приятели. Още в самолета от Европа обаче ме удря културния шок – прекалено гримирани жени, бутането, никой не чете книга, всички грабят „24 часа“, ако се раздава такъв. Следва бутането на опашка за паспортен контрол, предреждане, посрещачите накацали един върху друг, правила няма. Следователно хаос пълен. Точно хаосът ме кара да се изпъпча в тая държава. Не липсата на усмивки ме дразни, а манталитета „Е кво толкова?“.

    Коментар от Кикик — април 9, 2008 @ 11:52 am

  18. Запознах се наскоро с един човек, преуспял с упорит труд в България. Докато се возех в уютното и изпълнено с екстри Ауди се заговорихме на тема Изток-Запад. Неговата теза беше проста и много истинна: На запад имаш сигурност, тук не. Там си сигурен, че като се родиш горе-долу знаеш вече как ще умреш и какво ще ти се е случило в интеревала между двете. В България не сигурен нито как, нито къде, нито кога ще умреш, още по-малко пък може да се надяваш да предвидиш утрешния ден. Тук всеки ден е шоколадово яйце : подарък за тялото, шоколад за сетивата и изненада за душата.

    Като се замислих именно това ни задържаше и двамата тук, въпреки че бяхме живели известно време в чужбина. И после млъкнахме.

    Коментар от herisson — април 9, 2008 @ 1:45 pm

  19. @ pierrot: една птичка пролет не правела, ама много птички правят. Аз съм опитимист, все повече хора около мен избраха да си повярват и да живеят с полжителни нагласи, най-малкото защото така е по-комфортно за тях самите. Не искам да генерализирам, защото познавам чудесни хора във всички всички възрастови групи и се страхувам да не нараня чувствата им, но старото поколение, което държи страната в ръчичките си в момента, е много факт ап. Т.е, грешно се изразих, елитът на старото поколение е много факт ап. Опитват се да управялват със страх и дезинформация в една епоха на всеобща информираност и душевно просветление. Не казвам, че когато техните синчета и внучета (демек ние) навлязат в активна възраст и седнат по шефските кресла няма да станат алчни и корумпирани като своите предшественици (крушата не пада по-далеч от дървото), но поне няма да са „живели“ комунизма и желязната завеса, няма да са възпитаници на тайните служби (и наплашени от тях), ще са прекарали младостта си в една отворена икономика, ще са учили и живели по широкия свят. Така че надежда има. Съжалявам, че политизирах темата, но в момента политиката и държавното управление са точно на ниво 1985-а и не виждам да мърдат оттам. Това няма да се промени докато естествените процеси на стареенето не отхлабят хватката на феодализма, хехе.

    @ Кикик: хубаво е, когато човек успее да нарече „роден дом“ всяко място по света, където се чувства комфортно.

    @ Tom Brady: училищата и семейството възпитават и тукашния манталитет, така е навсякъде по света, виж за църквата не може да се каже същото, пък и сектите вече не са на мода. Общо взето материализмът, силово налаган като идеологическа доктрина в продължение на половин век, успя да ни изроди в една нация от безбожници…Което хем е добре – един бирник по-малко (преди време хората са казвали „вържи попа да е мирно селото“), хем не е добре – без вяра човек губи надеждата и любовта. И става нечовек.

    @nname e pederast: радвам се, че текстът ти харесва, ама да си гей (педераст) вече не е обида. Даже казват, че било модерно :)) Пък и нали знаеш – човек може да се удави в собствената си омраза, нямаме нужда от още негативизъм, който да ни замъглява ума. Трябва да дръпнем завесите на собственото си съзнание и да оставим вътре да влезе малко светлина.

    Коментар от asktisho — април 9, 2008 @ 1:56 pm

  20. Че българите са намусени е факт, макар в последно време нещата много да са се променили. Ето ти едан история, която се случи с мен – след над девет годишно отсъствие от България, през 2003 се върнахме с цялото семейство. За 20 дни видяхме много – исках да покажа на моите момчета колко красива е България, посетихме Леденика, обиколихме целия Пирин, ходихме на Рилския манастир, на морето, а на връщане от там минахме през Шипка, Търново (невероятен късмет – точно деня, в който бяхме в Търново имаше шоуто „Звук и Светлина“ – горещо го препоръчвам на всеки! Страшно красиво нещо е!), Арбанаси и Етъра. Бях си наумил, че от Етъра ще купя накаква малка черга, или подобно нещо, което да окача като пано в къщи. След като се помотахме по различните павильони – на дърводелеца, на симидчията (от кудето си закупихме по един вкусен симид) и пр., стигнахме при тъкачката, където бяха изложени точно нещата, които търсех. Започнахме да разглеждаме, докато на стана в центъра на помещението самата тъкачка безмълвно продължаваше работа, наблюдавайки ни под око. Не за дълго – изведнъж, ни вкли ни в ръкав, тя изрева (според мен, съвсем непредизвикано) – „С мазните ръце нищо да не пипате!“. Ние така или иначе нищо не пипахме, но… и четиримата просто се обърнахме и излязохме, без да си купим каквото и да е…

    На улицата малко по-долу ни пресрещна пред „дукяна“ си кожаря. С широка усмивка той ни покани вътре – „Елате, заповясайте, ще ви покажа една 125 годишна машина!“ Влязохме, и в продължение на половин час човекът прави демострация какво се е изработвало от кожа преди век, как се изработвало, как се е продавало. Дори на съвсем бавен ход показа на Мартин (по-големия ми син) как точно работи това 125 годишно чудо… Накрая, без въобще да съм го планирал, оставих в неговия павильон над 100 лв….

    След всичките години в чужбина (наближават вече 15) мога да кажа – когато се връщам в България определено виждам, особено у по-младите, доста по-свежи обноски, усмивки, желание да помогнат. Не е като в цивилизованият свят (извинете за израза), но е движение във вярната посока. Сега вече нацупените са предимно по-възрастните!

    А колкото до въпросният „цивилизован свят“ – много може да се пише. Преди година Ангел Грънчаров даже ме накара да „напиша нещо за Америка“ – този мой нескопосан опит да се изявя като писател още може да се намери на неговия блог. Само едно искам да коригирам – някой тук се исказа обобщено за „англо-саксонците“ – това е много погрешно. Като манталитет, култура, стил и т.н. те – англичаните, американците, австралийците, южноафриканците са мнго различни. Всеки с неговите плюсове и минуси. Не е редно да се обобщава така.

    Коментар от vladi57 — април 9, 2008 @ 1:58 pm

  21. О, не, Тишо, съвсем не е формално и неперсонифицирано. При самото ми пристигане съм имала често случаи, когато хора са ме виждали да разглеждам озадачено картата на метрото и са се спирали да ме заговарят дали имам нужда от помощ. Никак не ми се стори неперсонифицирано. Една неделя сутрин мои приятели ми се обадиха: Идваме да те вземем, днес е първият ден на пролетта, хайде да идем на еди кой си поток да оберем хвърлените боклуци. После отидохме да хапнем палачинки във верижния Айхоп. Не беше формално. Това са само две малки примерчета. Един намръщен човек да ме пренесе през деветте кръга на Ада, защото споделяме общи интереси? Добро е разбира се, особено когато съм изправена пред Ада. Но въпросът не е само в усмивката, въпросът е, че намръщените хора обикновено имат по-малка склонност да пренасят когото и да било през Ада. Един усмихнат човек да ме остави пред затворените порти на Рая, само защото така трябва? За мен тук бюрократи, служители и хора на други позиции много пъти са правили изключения от правилата, за да ми помогнат, вместо да се формализират за този подпис, онова работно време, нямаме пристигнал документа. И изобщо, ако получавам помощ само от приятели, за мен това не е алтруизъм. Да, алтруисти има навсякъде, но има и социални правила, които го регулират негласно (в някои култури например не са приети дадени форми на алтруизъм и за съжаление така е и в България). Ако нещо не се подкрепя от културата има много по-малка вероятност то да се случва спонтанно.

    Коментар от razmisli — април 9, 2008 @ 5:58 pm

  22. По-горе има много неща, с които не мога да се саглася. В никакъв случай не е вярно, че хората в западните държави приемат правилата като даденост. В Канада се запознах с един евреин, с когото на дълго и на широко обсъдихме различни възможности за извличане на лична изгода чрез неспазване на различни правила и закони (пр. неплащане на данъци). На въпроса защо след като познава тия възможности той не се възползва от тях, та нали контрола е много слаб, той ми отговори – правилата са добри и ние ги спазваме. За това живота тук е е добър. Ако всички започнем да не спазваме правилата тук ще стане както при вас. Кой печели в крайна сметка?

    Западното общество е общество на демократичен контрол. Медиите са заинтересовани да намират слабите места в законопроектите и да тарсят грешки при функционирането и прилагането на законите и правилата. Немското общество например е изключително критично. В резултат на което всичко е изпипано и перфекционизирано. Ordnung muss sein!

    А по отношение на усмивката – въпрос на професионализъм е да облужваш своите клиенти любезно. Когато вляза в един магазин за обувки аз се интересувам от обувките в него, а не от менструалния цикъл на продавачката, която не се притеснява да ме заговори на „ти“. Когато си в обслужващата сфера трябва да си любезен и уважителен. Когато представяш архитектурен проект на клиенти или изпитваща комисия трябва да си обективен, ясен, точен и приятен. В частния си живот може да си крив, намусен, груб и мранкащ колкото си искаш, но и това не ти носи нищо, защото на никой не му е приятна такава компания.

    Коментар от Iliyan — април 10, 2008 @ 11:42 am

  23. @ Iliyan: Това, за което говориш, се нарича „гражданско общество“. В него под „обществения договор“ се подписват две страни, които имат равни права и отговорности. Това са демократично избраното управляващо мнозинство и неговите работодатели – избирателите. Всеки контролира другия в рамките на своите правомощия и правилата се спазват. Тук моделът е същият, но само на хартия. „Независими“ медии тук не съществуват.

    Блоговете, ако могат да се нарекат медии, представляват единственото изключение от правилото. Засега. Точно това е причината към тях да се проявява толкова голям интерес. Самите журналисти много разчитат на блоговете като източник на свободна от влияние информация. А копиорайтърите масово взеха да се превръщат в копипейстъри :)) Някои от тях, де. По-големите, нека ги наречем, непрофесионалисти. Други просто те цитират коректно, след като са посикали разрешението ти. Трети дори плащат хонорар.

    За това, че човек трябва да е приятен във всички сфери на живота си прав. Забравих в кой точно филм имаше една реплика на Дявола: „От малко любезност никой не е умрял“

    Коментар от asktisho — април 10, 2008 @ 12:02 pm

  24. Едно нещо не мога да го разбера – защо ако една жена се държи по някакъв различен от любезен начин, това е причинено от менструалния й цикъл, аджеба?

    Това с усмивката е много просто – колкото и да вярваме в успеха на западния свят, неговата икономика се крепи на едно много просто нещичко – тясна специализация и работа за всички. Ако аз умея да си оправя скърцащата врата, някой ще остане без хляб. Съответно, ако някой може да си чисти сам прозорците, аз няма да имам какво да ям. Ако аз се специализирам в миене на прозорци, тоя, който оправя врати ще ми плаща за услугите и съответно аз на него.

    Простичко, нали?

    И понеже те са наясно, че ако не използваш техните услуги, ще се обърнеш към някой друг, затова и клиента е толкова важен. Защото много търговски вериги могат да си позволят да изпъкнат пред конкуренцията само (и понякога единствено) с „отношение към клиента“. И това се рекламира, продава и купува…

    Затова продавачката ти се усмихва. А ако се цупи, може би е защото е починала баба й, защо изобщо винаги тоя менструален цикъл го намесват?

    Коментар от Силвия — април 10, 2008 @ 12:28 pm

  25. С нищо ,което казваш немога да се съглася.Да много се усмихват ,любезни са хората .Какво лошо има в това?Но тезата ,че са студени и негостоприемни е направо безпочвена.Празни приказки .Тук сме били много бедни и затова не се усмихваме, но пък кръчмите,дискотеките,кафенетата по цял ден са пълни .А откъде пари?Живеем ден за ден, на две ракии сваляме правителства,всеки ден си намираме за какво да се жалваме.Моралът ние под всякаква критика Момиченца правят св…. за да си сложат коса,френски маникюр,дрешки и т.н.Защо не ни искат на запад?Почти всички са си изпатили от нас (крадливо племе сме си).Неможе да искаш от един непознат човек да те приеме ,като близък приятел.Мен българи ме оставиха на гарата в Лондон да пренощувам,т.к полетът ми закъсня и изпуснах последният автобус.Имат апартамент,познати ,поне към хотел да ме опътят .Нищо такова показаха ми спирката където да пренощувам.Мило нали!Ти може би ще постъпиш по друг начин ,ама хората не са такива каквито ги представяш.Аз имах късмет и си намерих превоз благодарение на едно БЪЛГАРЧЕ изгонено от родината ,даже български незнаеше добре,но притежаваше човечност.Качество ,което някои хора притежават независимо от коя страна са.Още много примери мога да ти дам.Работила съм с много българи ,и много плаках от тях(естествено не от всички ).Мислим си ,че като заминем някъде и парите ще завалят ,ама не става така.Има много работа ,а повечето ги мързи.Много ги изгониха за това,няколко за кражби и така .Но не сме само ние такива поляци,руснаци,румънци не сме единствените черни овци .

    Коментар от alexbg — април 10, 2008 @ 12:51 pm

  26. @alexibg: историята ти е интересна и естествено, че зависи от човека, обаче, айде сега, хората в западните общества са мнооого по-хладни и резервирани, това не може да се отрече. И не казвам, че това е лошо. Просто констатирам факти. Да живееш извън България си има предимства и недостатъци. Винаги съм твърдял, че човек си носи успеха и мизерията навсякъде със себе си. Ако в България си бил крадлив, нечестен, неспосбен и некадърен, ако тук си бил черната овца, навсякъде ще те третират по същия начин. Ако имаш на какво да стъпиш, ако си успешен и добър в това, което правиш, ще можеш да го правиш насякъде и хората ще те приемат заради професионализма ти и, защото имат нужда от теб, а не защото идваш от ед-къде-си. Измекярщината, и келешлъкът, за съжаление, не признават граници. А човек трудно се променя след определена възраст, дори на северня полюс да отиде да живее. Така че проблемите трябва да се търсят вътре в личността, а не навън – в обществото, било то чуждо или родно.

    @ Силвия: защо толкова много се сърдиш на думичката „цикъл“? Това е просто една метафора, според мен. Ако някой нарича една непозната жена „кучка“ или един непознат мъж „прасе“, например, ти не бива да се засягаш по никакъв начин, защото това не се отнася за теб. По същия начин и обобщението „една жена“, включващо в себе си 4 милиарда човешки същества не може да те описва точно теб. Така че, споко.

    Коментар от asktisho — април 10, 2008 @ 2:49 pm

  27. От къде се взема схващането, че ако се натреса на някого на гости, без въобще да го предупредя, било това и собствените ми родители, и на всичкото отгоре очаквам за това да бъде гостоприемно приет, нахранен и т.н. се счита за „топли отношения“? Предполагам, от турското робство… На запад всеки се стреми да бъде независим, да се справя сам с проблемите си, или просто да ги избягва, а когато има нужда от помощ, се обръща към професионалист (както отбелязва Силвия). У нас всеки „разбира от всичко“, прави се на голям отворко, и по този повод непрекъснато се забърква в грандиозни каши, след което никога не търси професионална помощ и съвет, а разчита на „приятели“, и като за капак обвинява… правителството – примери да давам ли, или няма смисъл? На запад хората са в пъти по любезни не само професионално, когато трябва да ти вземат парите. И да спреш някого на улицата, и да се заприказваш с някого в самолета, в кръчмата, на плажа – те са просто любезни, не искат нищо освен комуникацията, и очакват същото. Не се втурват да ти решават проблемите, а ако им поискаш точно това, ти отговарят точно така, както биха постъпили те самите – „Потърси помощ на специалист, аз не съм такъв“. А ако са професионалисти в областта, ще те поканят в офиса, където му е мястото за професионални срещи. Това аз не го наричам „студенина в отношението“, а прецизност.

    Още нещо – вярвайте ми, стотици пъти е по-приятно да влезеш сутринта в офиса, и да те посрещнат усмивки и стандартното „Как си?“, или винаги първо да ти отговорят „Добре съм!“ Не винаги е искрено, съгласен съм, но винаги работи положително на социалния климат!

    Коментар от vladi57 — април 10, 2008 @ 3:44 pm

  28. @asktisho: Не ме разбра – аз не се сърдя на думата цикъл. Изобщо не си ме разбрал. Сърдя се, на презумпцията, че ако една жена не ти предлага топло отнощение и не е любезна до безкрайност, това е причинено само и единствено от простичкия факт, че е в цикъл. Каква дума ще използваш ми е все тая.

    А дали включват мен или не – ами да, включват ме. Защото това се повтаря, повтаря, повтаря…. Аз също и то на много пъти съм получавала репликата „ма ти да не си в цикъл“? Не, не съм – ядосана съм поради „истинска“ причина.

    Начина, по който беше използван горе месечния цикъл (препрочети го, ако не ми вярваш) беше точно този, който аз визирах. И няма нищо общо с интерпретацията, която даваш. И няма нищо общо с начина, по който се използва „кучка“ и „прасе“.

    Друг е въпроса, че на мен тези епитети и използването им са ми чужди. Аз лично никога няма да нарека някой така, без да го мисля. Просто защото е универсална обида. Ама хора всякакви 🙂

    Коментар от Силвия — април 10, 2008 @ 6:52 pm

  29. Няма как да бъда по-съгласен с vladi57. Това, че немците примерно са дебели и тъпи или прости бюргери, съм го чувал не един и два пъти от таксиджии по пътя от летището към нашите. Много е важно да можем да изтъкнем някаква негативна черта у западняците. Иначе ще излезе, че те имат всичко, а на нас ни остава единствено да се утешаваме с най-хубавата природа, най-хубавите жени и на последно място, но не по важност, гостоприемството. Идеята на поста ти е може би да приравни изтока със запада, всеки с неговите си плюсове и минуси, но на едно ниво едва ли не. А това не е така. На запад хората са просто на светлинни години от нас…в мисленето, а оттам и в поведението. И това няма да се промени, ако не спрем да си придаваме важност, а да погледнем на проблемите като на ситуации и възможности, а не да си казваме българска работа, правителството е виновно, не знам, не мога… Щото българинът много добре може да бъде сравнен с един наперен, величествен щраус, криейки си главата при първия сигнал за опасност в пясъка. До кога е въпросът?!?!?!?!

    Коментар от Aerian — април 10, 2008 @ 8:16 pm

  30. @ О.К, но какво от това? Да не би една жена да е длъжна да ти предлага винаги топло отношение, само защото е жена? Или пък месечният й цикъл да е някакъв недъг, та да е неприлично да го споменаваме? Всъщност, ти не разбра правилно, но побърза да се хванеш за стереотипа. Илиян написа, че отива в магазин за обувки, защото се интересува от обувките в него, а не от личните проблеми на продавачката, която започва да му говори за месечния си цикъл на „ти“. Обаче ключовата думичка „цикъл“ явно задейства някакви механизми в главата на всички феминистки и те бързат да ревнат, че са дискриминирани и по този параграф като жени. А уж предразсъдъците не били хубаво нещо…

    Коментар от asktisho — април 10, 2008 @ 8:16 pm

  31. Напротив, в момента ти интерпретираш думите ми по погрешен начин.

    Бих могла много добре да развия една доста правдоподобна теза (в която вярвам) и да завъртя безсмислената ни дискусия точно около темата, но няма да го направя. Ще те оставя сам да стигнеш до извода, към който бях тръгнала 😉

    Именно за предразсъдъците става въпрос. 😉

    Коментар от Силвия — април 10, 2008 @ 8:28 pm

  32. @ Айрян :))) харесва ми, че разглеждаш проблемите като възможности, но къде в горния текст прочете, че немците са „дебели“, „тъпи“, „прости“ и „бюргери“? Какво си говорил с „таксиджията“ е отделен въпрос. Частен случай. Аз пък все попадам на интелигентни таксиджии – безработни вишисти, които не страдат от такива заблуди и с тях си говорим за изкуство ;)) В поста става дума за различния манталитет и за по-топлото отношение между хората в южняшките страни. Отвори който и да е западноевропейски тълковен речник и прочети определението за термина „южняк“. Ние не сме по-напред. Ние сме по-естествени хора, просто. Ние сме балканджии, южняци. И добротата, искреността в общуването с непознати хора, лесното установяване на нови социални контакти, всъщност, са предимствата, за които ти говориш. Ето ги възможностите, които не бива да разлеждаме като проблем. Вчера, например, имах счетоводни питания и звъннах на мой приятел – добър счетоводител, който не ме вкара в кабинета си, за да ми вземе сто лева за консултация. Нито пък ми каза да се обърна към специалист. Утре, когато той ме потърси за нещо, с което мога да му бъда полезен, аз също ще постъпя човешки, не бюрократично. Бюрократизирането на отношенията между хората на Запад е недостатък, компенсиран от по-рационалния начин на живот в техните общества. Трудно мога да реша кое е по-добре и кое – по-зле, кой е „по-напред“ и кой „по-назад“. За песимизма и черногледството на българина си много прав, но те са тема на отделен разговор. Тук усмивките са по-редки, но за това пък – истински.

    Коментар от asktisho — април 10, 2008 @ 8:38 pm

  33. @ Силвия: един мъдрец се качил на върха на висока планина и извикал към небето:

    – Господи, Ти не ме разбра правилно!
    – Не, не, ти не ме разбра правилно! – Отвърнал му Господ.

    Дай да се разберем кой ще играе ролята на Господ, защото и двамата май нищо не разбрахме :)))

    Коментар от asktisho — април 10, 2008 @ 8:40 pm

  34. @Тишо 32 – Ами, точно за това говоря. Казваш „имах счетоводни питания и звъннах на мой приятел – добър счетоводител, който не ме вкара в кабинета си, за да ми вземе сто лева за консултация“ – първо, получил си валиден според приятеля ти съвет, но като отидеш в съответната инстанция, може да се окаже, че приятеля ти просто не е прав – не знае последните изменения, не знае специфичен случай и т.н. Ти, березервно вярвайки на приятеля си, ще се втурнеш да обвиняваш „бюрократите“, а ти ще си виновния!

    От друга страна, плащайки за услугата, ти получаваш ГАРАНЦИЯ за качеството и! Ако аз платя на някого за информация, и после се окаже, че тази информация не е вярна, прсто правя контакт между съветника и инстанцията, и ги оставям да се разберат помежду си, излизайки чист – ти не можеш, защото приятеля ти е твой – не техен.

    Накрая, всяка транзакция се таксува – т.е., когато ти плащаш някому, част отива за данъци – ето ти едно добро дело. По широкия свят, както го описаха други преди мен, всеки плаща за това, което не разбира, или неумее. Това, от другата страна му гарантира друго нещо – лесно ще изкарва пари от това, което умее и знае!

    Коментар от vladi57 — април 10, 2008 @ 9:34 pm

  35. Тишо, никът ми няма нищо общо с айряна, но затова друг път.
    А споменах таксиджията, защото той малко или много споделя твоето мнение, разбира се не разполага с умствения багаж нито с речниковото богатство, да се изрази като теб. Но идеята е една и съща. На запад: охолство и студенина в отношенията, на изток: мизерия и всеки на другия брат.
    Това е все едно да кажеш: Бразилия са един техничен и добър отбор, за сметка на това обаче българите са по-нахъсани. Е ? Ако можеш да бъдеш техничен и да не хабиш излишна енергия, да си достатъчно добър с един пас да изведеш нападателя, а не да риеш тревата 90 минути, защото си достигнал ниво, работил си и сега се радваш на играта с по-малко излишни движения, то ти стоиш много по-високо от този, който не може да прави нищо друго освен да спъва и рита, макар и да се „раздава“ и да играе „сърцато“.

    Коментар от Aerian — април 10, 2008 @ 9:45 pm

  36. Не ,не и не.Ами всички общества са различни ,културен шок можеш да получиш навсякъде по света,но неможем да ги оприличаваме на дистанцирани ,студенокръвни,резервирани .Аз си обожавам родината ,това че работя извън нея поради някакви причини не ме прави по малко запозната с обществото тук.Начинът на живот е коренно различен,обичаи,традиции ,култура всичко това допринася за дистанцията между народите.Едно нещо пропускаш България е една наистина малка страна.Познаваш целият квартал,с половината ти връсници от махалата учите заедно,след това ,ако не решите да се преместите в столицата вероятно и ще се дипломирате по едно и също време.Ако си от по малък град познаваш почти всички и т.н.Докато представи си Ню Йорк голям е колко България . Мислиш ли ,че там е същото ?Абсурд.По голяма площ,повече хора,повече престъпност,по трудно се намира работа,ако искаш нещо по добро.Аз за пет минути стигам до центъра в моя град ,ама в мегаполис не е така.За да си точен планираш всичко ,хората си тичкат по задачки и нямат време да киснат по кафетата.Имат по 15 мин.почивка през два или 3 часа.И така много по сложно отколкото погледната от страни и въобще не е толко готино ,колкото говорят хората .Работа,работа ,работа и след това блаженна почивка,която искам да изкарам със семейството си ?Това прави ли ме студена?

    П.С. Това за немците е много несериозно.Познавам достатъчно мога да дам мнение първа ръка.Ето това трябва да се промени- чул съм нещо тези са такива ,ония пък да не ти разправям.Мисля ,че мина времето клюките да се разнасят от месарския магазин .

    Коментар от alexbg — април 10, 2008 @ 9:46 pm

  37. @ vladi57: мммммне. Конкретният човек е абсолютен професионалист. Но да оставим частния случай. Твоите разсъждения са правилни за една икономика, в която услугите са качествени и скъпи. Тук услугите са евтини и със съмнително качество. Услугата не може да се съхранява и следвателно нейната цена не зависи от икономии от мащаба, складови запаси и количествени отстъпки. Основен ценообразуващ фактор при услугите е качеството. Качествените услуги са скъпи, некачествените услуги са евтини. В България услугите са адски евтини. Некоректността в бизнеса е повсеместна, а съдебната власт е слаба и корумпирана. Трудно може да защити правата ти като последна инстанция. Така че, ако трябва да избирам между евтина услуга от непроверен доставчик или съвет от приятел, който на всичкото отгоре е достатъчно компетентен, бих предпочел второто. Такова нещо като гаранция за качеството на услугите в България просто не съществува, не се шегувай :))) И да, в „Богатството на народите“ Адам Смит е казал: „шивачът трябва да си прави обувките при обущаря, а обущарят трябва да си поръчва ризите при шивача. Това, което е добро за едно домакинство, няма как да е лошо за едно кралство“. Силно вярвам в този принцип. От гледна точка на специализацията и разделението на труда, в конкретния казус аз а) си поръчвам обувките при обущаря и б) по-изгодно ми е да му „платя“ с риза, която съм произвел като шивач (да му предоставя контра-услуга при поискване), отколкото с кеш. Така транзакционните разходи между нас изчезват, пазарните принципи са спазени и себестойността на крайния продукт се намалява, защото всеки от нас „купува“ услугата-суровина на доставна цена. Мисля, че общата ни ефективност се вдига по този начин, демек и двамата ставаме по-конкурентни. Трябва само да познаваш правилните хора на правилното място. Този принцип важи в целия свят. Дългогодишното приятелство и доверието са гаранцията, че и двамата ще си спазим задълженията по „договора“. Такова нещо като джентълменско споразумение в България не съществува, има само доверие между познати. Което не е голяма загуба, предвид, че съвсем наскоро един англичанин дойде, сключи не само джентълменско споразумение, но и официален писмен договор с мен и с много други балъци, ограби ни авторските права, труда, времето и творческата енергия и си замина, без да плати. Последствия? Никакви. Никой не отиде да му счупи ръката, защото дължеше малки суми на много хора. Сигурен съм, че ако продължава да оперира по този начин в Източна Европа, един ден ще четем за него в новините. Ето, значи, че не е само до манталитета. Без доверие и коректност никакви форми на бизнес (размяна) не могат да съществуват.

    @ Aerian: знам, че никът ти не е „айрян“. Пошегувах се. Дано да не съм те обидил. Сценарият „всеки за другия е брат“ работи и без задължително мизерията да стои като бекграунд. Гърците, испанците и италианците имат сходен на нашия манталитет, но са няколко пъти по-богати. За съжаление нищо не рзбирам от футбол, но пък вярвам, че каквото и да правиш, ако не се раздаваш докрай и не си „по-нахъсан“, губиш. Всичко това не прави студенината и протоколните отношения между хората в англо-саксонския свят по-малко валиден факт. Въпрос на култура е, а не на напредък. Културата не е икономически показател, та да измериш кой е по-напреднал. Интересното в нея са именно различията. За тях става въпрос в „Изток-Запад“.

    @alexbg: не, защото ти принадлежиш на друга култура. Хората от Ямайка, които са се преместили да живеят в Ню Йорк, сигурно и те нямат студенокръвни англо-саксонски черти. Но вместо да пушат марихуана по цял ден и да слушат Реге/Рага, те си купуват бизнес костюми и отиват да си търсят в големия мегаполис работа, в която ще почиват по 15 минути на всеки два часа. Това не ги прави по-студенокръвни. Те просто се адаптират към средата 🙂

    Коментар от asktisho — април 11, 2008 @ 12:54 am

  38. С „абсолютните професионалисти“ нещата дори са по-деликатни. Той с този вид услуги си вади хляба, и за да стане такъв специалист е инвестирал много енергия, усилия, труд, пари ако щеш, и сега събира плодовете на тази инвестиция. Тъй като ти е приятел, му е неудобно да ти поиска пари, а ти, без да се замисляш, точно по същата причина (твой приятел) го експлоатираш (ама че грозно звучи това!). Помисли – ако не приятел – твой още по-близък, има магазин за хранителни стоки, ще минаваш ли от там да си взимаш всеки ден без пари папане? Та той има толкова много в магазина… Мислиш, че между самуна хляб и таксите (или каквато и финансова услуга ти е свършил човека) има разлика? А по-интересното е, че по този начин и двамата сте „дръпнали“ цената на услугата надолу, и в това е разковничето – българите нямат пари преди всичко заради отношението си към тях, най-вече към правенето им… Ако започнем да уважаваме един на друг труда, и да го възнаграждаваме подобаващо, беднотията ще изчезне.

    Тази с ризите безспорно ме накара да се подхиля… 🙂 Ами, какво ще стане, ако на обущаря току що му е минал рожденния ден, с трима са му подарили ризи? Тъй като ти само ризи можеш да правиш, ще ходиш бос? Или и той ти е „приятел“, та може номера пак да мине? 😀

    Шегувам се, разбира се. Но сериозно – бизнеса е бизнес без значение на географските посоки, и законите за него са едни. Който не ги спазва, си пати!

    Коментар от vladi57 — април 11, 2008 @ 2:12 am

  39. @ vladi57: примерът с моя приятел беше за онагледяване. Много се задълбахме в него и изпуснахме главната нишка на повествованието. Смееш се на ризите и обущарите, но в теорията на Адам Смит за „Богатството на народите“, залегнала в основата на международната търговия такава, каквато я познаваме днес, аз не виждам нищо смешно. Ако на обущаря са му подарили пет ризи, щото има рожден ден, ще отида при друг обущар :)) Няма да ходя бос. И на другия обущар ще ми е по-изгодно да му платя с ризи, защото и той не обича да ходи гол през зимата. Относно магазина за хранителните стоки….малко прекаляваш. Стига толкова. Примерът, който ти дадох с шивача и обущаря е взет от най-авторитетната книга по Икономикс за последните двеста години, а битовият пример, с който ти ми излизаш насреща е просто….бакалски.

    Заобиколен съм от качествени и кадърни хора, с които си помагаме. Взаимно. Бутаме се напред. Това не е експлоатация. Нарича се сътрудничество. Големите корпорации с техните сливания, смесени дружества и производствени кооперирания правят същото, само че на по-високо ниво. Представи си, че двамата с тебе произвеждаме един и същи продукт и ти кихаш по пазарни цени за всяка суровина и услуга, която влагаш в него, а аз съумея да намаля себестойността на половина (защото имам правилните контакти и мога по-бързо и по-лесно, избягвайки излишната бюрокрация, да се кооперирам), тогава кой ще продава по-добре?

    Не съм Макдоналдс, че да експоатирам хората и не – не вися на приятелите си на врата, като постоянно ги врънкам за разни услуги. Погрешно си ме разбрал. Поколението на Слави Трифонов, Любен Дилов-син и прочие успяха, защото се познаваха от малки, заеха ключови позиции и се издърпаха нагоре един-друг, без да си бият фактури в челата за предоставените „услуги“, щото виждаш ли, така правели на запад. На запад еврейските общности действат по същия начин. Така действат корпорациите, банкерите и индустриалците. Нямаш представа колко важни са близките, междуличностсни отношения между дилърите на валутните пазари, примерно. Ако успееш да купиш за твоята банка три милиона йени с един пункт по-евтино, само защото с азиатеца от другата страна на телефонната линия сте ходили заедно на проститутки в Токио, ще изкараш доста пари. И ще имаш да му връщаш услуга. Така правят хората от незапомнени времена. Така са действали йезуитите, използвали са „свои хора“ на правилните места за взаимна изгода, не са ги „експлоатирали“. Трудно ще ме убедиш, че този подход е грешен. Бизнесът си е бизнес и, както при всички други отношения между хората – пълен е със субективизъм и личните контакти са МНОГО важни. Без тях си заникъде.

    От чисто икономическа гледна точка, да „дърпаш“ цената надолу не е някаква балканска черта. Иначе Пежо нямаше да произвеждат коли в Иран, а Мерцедес – в Египет. Французите и германците не го правят, защото не уважават труда на арабите, правят го по взаимна изгода и защото имат отдавна установени търговски отношения, които работят гладко, без съпротивление. Арабите получават чисти и високоплатени за техния стандарт, нови работни места, а френските и немските индустриалци дърпат цената надолу, за да са по-конкурентни на глобалния пазар. Светът е едно голямо село, не забравяй. :))))

    Коментар от asktisho — април 11, 2008 @ 9:45 am

  40. @ Тишо: имам проблем с формулиривката на темата. През цялото време сравняваме англо-саксонската култура с балканската. Дори формулировката Север-Юг е по-точна.

    Коментар от Iliyan — април 11, 2008 @ 3:12 pm

  41. (alexandra nqma kirilica na rabotata, ta zatova i raznostilieto ot znaci)
    Pyrvata ot 8-te razliki…na kasata v magazina trite najlonovi torbi v ryka, a v tqh edin limon, edna krastavica, edna zelka…bokluk à la bulgare „3 v 1“. Osvirepqvam!
    Moqta razlika mezhdu East-West zapochva s tova.

    Red-dva za horata, koito si hvyrlqt bokluka kydeto im padne i koito mislqt, che razdelnoto sybirane na otpadyci e glupost, zashtoto taka ili inache „boklukyt otiva na edno i syshto mqsto, to tova vseki go znae“; za tezi, koito mogat da si vyrshat rabotata samo na mqsto, meteno predi tova to nqkoj drug i za vseki, kojto uspeshno se identificira s liricheskiq mi geroj.
    Az znam, che tova ne e nacionalna cherta ili pone prostotiata vse oshte e nacionalno nedefiniran phenomen ot naukata.
    Faktyt, che na Zapad e chisto, ne se dylzhi na tova, che poveche chistqt – syvsem ne. Dali capat po-malko i hvyrlqt po-malko syshto ne moga da dam informaciq, no dori i da e taka, tova pak ne se dylzhi na fakta, che ima globi ot 20 evro za hvyrlen fas po ulicata. Sreshtu tova da se pliuqt sekreti na publichni mesta (spored biologichnite nuzhdi i svetouseshtane), pred obilna publica ot minuvachi syshto nqma priet zakon, no ne e i neobhodim.
    Mqstoto na nebeto e nad glavite ni, a i ti kato men ne si obuvash obuvkite na rycete.
    Prosto na boklukyt mqstoto mu e v kosha!
    Oshte sym obidena ot : „be, ti golqma germanka stana s tea bokluci, zabravila si tuka kakvo e!“
    Pitam se ako ne zhiveeh „navyn“ kakyv shteshe da e agrumentyt? Po-golqma dobrichlijka nqma kak da stana.

    Az znam, che mozhe i da e inache.

    Коментар от abigeya — април 11, 2008 @ 4:35 pm

  42. “съединението прави силата”, “заедно можем повече” и т.н. Човек винаги живее по-добре, когато е част от група и, когато се кооперира с останалите.

    Да имаш право, но дали точно в това не е проблема. Едни ще бъхтат за общо благо, пък лишеите ще виреят ниско в сянката на дърветата като не си мърдат пръста за нищо. Васко Кръпката добре го е изразил в една от песните си, чието име не се сещам, но ставаше дума точно за лирически герой храст, който казва на дървото до него че бурия се задава… Същото е горе долу и с единението, винаги ще се намерят тарикати които ще виреят за чужда сметка.

    Всички проблеми на територията на България през последните години са от злоба, мързел, некомпетентност, глупост, липса на елементарни човешки ценостти, заблуди и обществени халюцинации. Не лошо да се замислим в тази насока ако смятаме да продължим живота си в пределите на България иначе свят широк и скитници в него с лопата да ги ринеш.

    Коментар от zeropoint — април 13, 2008 @ 9:09 pm

  43. Hi Tisho,

    Well, it is a pleasure reading your blog.
    Good job !
    Wish you have the strength/desire to keep it going for a long time.
    Best – Valeri (from far away/MI/USA)
    (molja za izvinenie, niamam cyrilic…., vse se kanja da si instaliram, ama na, vse sam busy..)

    Коментар от Valeri — април 14, 2008 @ 7:50 pm

  44. Hi Tisho,

    Well, it is a pleasure reading your blog.
    Good job !
    Wish you have the strength/desire to keep it going for a long time.
    Best – Valeri (from far away/MI/USA)

    Коментар от Valeri — април 14, 2008 @ 7:51 pm

  45. 10x, Valeri 🙂

    @zeropoint: аз лично предпочитам да не се съсредоточавам чак толкова върху негативизма около мен. Първо, за да не го „захранвам“ и второ – има толкова много хубави неща, за които си струва да разсъждава човек. Това, за което пишеш, не може да се отрече, но не забравяй колко бързо нещата тук се променят. Към по-добро. Въпросът е в коя посока ще предпочетеш да гледаш – назад или напред, нагоре или надолу. Аз избирам напред и нагоре. Така дозите „мързел, некомпетентност, глупост, липса на елементарни човешки ценостти, заблуди и обществени халюцинации“ в ежедневието ми стават все по-малко и по-малко, постепенно отвиквам от тах и, сигурен съм, един ден ще забравя, че изобщо някога са съществували. Теоретически и практически ще съм ги заменил с: „трудолюбие, компетентност, разум, високи човешки ценности и обществен реализъм“. Щастието и нещастието са въпрос на личен избор, не забравяй.

    @abigeya: честно да ти кажа, не знам дали нападаш мен или някой друг с този коментар, не става ясно и то не от шльокавицата (инсталирай си един кирилизатор най-после, де), обаче критикарстването по принцип и за спорта хич не ми харесва. Ако ти се чувстваш добре там, където си, а аз (или този, с който се заяждаш)-тук, значи и двамата живеем щастливо, не мислиш ли? И трябва да разговаряме помежду си като двама щастливи, успели хора. А не да си изливаме кофи с помия върху главите. Успелите и щастливи хора не правят така. Те са доволни от живота и не обичат да си развалят комфорта. Нито своя, нито чуждия. Пробвай с малко повече усмивки (и секс). Ще видиш, че помага. И недей да бъдеш злопаметна като слон :))

    Коментар от asktisho — април 15, 2008 @ 4:18 pm

  46. kogato pisha za bokluka i tezi, koito go hvyrlqt kydeto im popadne, a ti se zahvashtash s men i shtastieto mi i dori me prashtash na sex terapiq, razgovoryt poema v posoka razlichna ot tazi, zadari koqto sym se vkliuchila s nego.
    „kofi s pomiq“??? ne se razbrahme, no mozhe bi sledvashtiq, osven ako ne sym zlopametna ili pyk slon.

    Коментар от abigeya — април 15, 2008 @ 7:38 pm

  47. p.s. i vesel rojden den, ako praznuvate tazi vecher s kyncho:)

    Коментар от abigeya — април 15, 2008 @ 7:44 pm

  48. Добре де, кофи за боклук. Да не са помия. Западняците са същите, ако не и по-големи прасета от нас, така че да не се хващаме за боклуците. Те не си събуват обувките в къщи, което пък е доста нехигиенично, макар и да мият улиците със сапун. Нищо лично, просто негативизмът и желанието на всяка цена да противоречиш мисля, че ти тежат. Затова те изпратих на секс-терапия. ;))) Освободи се от предразсъдъците, дишай свободно и се наслаждавай на живота. И, о да, честит рожден ден утре. Виж колко съм „добропаметен“ :)))

    Коментар от asktisho — април 15, 2008 @ 8:05 pm

  49. Много приятно ме постресна с този поуст…

    Коментар от Вени — април 16, 2008 @ 7:25 am

  50. Съгласен съм с Илиан, и аз имам проблеми с формулировката. Ако отидеш по на изток, ще видиш пак усмихнати и топли хора, при това искрени. Ние сме на Балканите, много специфично място, различно от запад и от изток.
    Иначе статията е вярна. Само след два месеца прекарани на изток се върнах тук и гледката на намръщени и изнервени хора ме тресна като чук (може би щеше да е по-леко, ако не идвах точно в София).

    Коментар от Прасунсен — април 16, 2008 @ 10:49 am

  51. Много ми е любопитен начинът, по който се обобщават „западняците“… А това, че от италианец до англичанин, примерно, има разлика колкото от българин до индиец (ъъъъ, всъщност може би по-голяма), остава някъде встрани. Кои са тия студени и затворени, полу-митични „западняци“? Аз от почти 9 години живея в Италия, и точно тези определения никога не биха ми хрумнали за местните. Или за испанците, примерно. За португалците да не говорим – в пъти са по-гостоприемни от българите. Движа се в мултиетническа, мултикултурна среда и ежедневно общувам с хора от цял свят, не само делово, повечето ми близки приятели са събрани от четирите края на света. Ужасно е глупаво, ограничено и безсмислено да се генерализират така нещата. И, guess what, много по-добре се чувствам сред тях, в сравнение с милата, уютна балканска кочинка. Където всеки знае и разбира от всичко, и всеки всекиму е ебал сестрата, дето имаше един лаф… Сега съм в София и честно казано ме изпълва една пъплеща, всепоглъщаща погнуса към всичко, което виждам около себе си. Особено в социален аспект. Като започнеш от очарователния феномен, който за удобство наричам „мимикрия“ – т.е. лада с тъмни джамци, голф двойка с лепенка джитиай, телефон за 1000 лв при заплата 400 (както някой по-горе беше цитирал), израз по-скоро на бездънната късопишкова комплексарщина на българина и жалките му опити да се изкара по-„гъзар“, отколкото е (така де, мимикрия), отколкото на някаква криворазбрана балканска joie de vivre. Балканците ли знаели да живеят? Глупости, знаят да плюскат холестеролни храни, да се наливат с домашна шльокавица до припадък, да си гладят дебелите, провиснали шкембета и да пцуват тия комунистически педераси, политиците. Ебем ти joie-то. Точно това усещане за хубав, приятен и красив живот изпълнен с малки, красиви неща, ужасно много ни липсва. Ракията на кило – виж, тя никогаш не липсва. Компетентното, безпогрешно и категорично мнение за всичко – също. Започвам да си мисля, че биенето в гърдите по всякакъв възможен начин (аз знам повече от теб и съм винаги прав/аз мога повече/аз имам по-скъпа кола/аз имам по-тъмни джамци/по-скъп телефон/по-изрусено малолетно гадже) е запазена марка на българина, израз на вкоренен на национално ниво дълбок комплекс за малоценност.

    Като минеш през повсеместната грозотия – на улици, сгради, хора. През кича, пошлостта, липсата на елементарно усещане за естетика и класа…. През масовостта и плебейския, чеснов дъх на всичко, което се прави в тази държава, в която от векове няма аристокрация и интелигенция, която да я дърпа напред… В която в учебниците за трети клас децата учат за Кумчо Вълчо с джипа Мицубиши и Кума Лиса, която обичала паричките ли, кво беше… В която културата, която се произвежда и консумира, се изчерпва с вариации на тема „чалга“ в 99% от случаите… В която „елитът“ на обществото се състои от Евгени Минчев и козунака на главата му, по няколко от категориите тъжни педерасти, неграмотни парвенюта, фолк-„певици“, корумпирани, безочливи политици, неандерталски мафиоти, тук-таме някой самотен соц-интелектуалец… Жалка картинка. После защо бих предпочел да си прекарвам времето в уютно парижко кафене или на брега на Лаго ди Комо, вместо в „Блек лейбъл“ с цялата му атавистична, комична парвенющина, или Слънчев бряг… 🙂 Съжалявам, ако звуча крайно, но нещата изглеждат точно така…. И по-лошото е, че нищо не се променя. Грам. Което превръща милата ми татковина е един прелюбопитен, комичен резерват. Жалко, защото си я обичам, въпреки всичко.

    Коментар от Никола — април 21, 2008 @ 12:54 am

  52. @Никола: Темата „Изток-запад“ в никакъв случай не цели някакво противопоставяне на лични идеологически нагласи по въпроса къде се живее по-добре. Доброто за един е зло за друг, а дали ще виждаш само грозната
    страна на нещата зависи единствено от био-химичните процеси вътре в черепната ти кутия. Действителността е просто едно отражение.

    Забелязвам една интересна тенденция (това изречение взе да ми се превръща в паразитен лаф): наричам я „тенденция на културната съпротива“. Хората, които живеят в т.нар „Запад“ (не защото е на запад, а фигуративно – в англо-саксонския свят, да речем), та българите, живеещи на запад, масово страдат от синдрома на културното отрицание. Щом там им е добре, значи всичко у нас е хипер зле. Има го и обратното – ние тук сме големи купонджии, а онези не знаят как да живеят. Това са глупости.

    Аз не страдам от нито една от двете заблуди. Човек трябва да бъде реалист.

    Хубаво е да си изградиш комфортно място, гостоприемна социална среда и да преследваш мечтите си, а къде ще стане това е по-скоро формалност. Пътищата сами ще те отведат на правилното място, ако следваш вярната посока. Така че, дай да не генерализираме. И нека любовта ни към България да не е „въпреки всичко“. Където и да живеем. Защото, едно е да си заслепен от пропаганда патриот-идиот, друго е да си обичаш произхода.

    Аз си обичам произхода и, поне за момента, тук ми е комфортно. Избягвам да се концентрирам върху негативите, за които ти пишеш (въпреки че са безспорен факт), в резултат на което те също избягват да присъстват в моя живот. Гледната точка е много важна. Да вземем за пример хипотетичния „Запад“, на който българите са свикнали да гледат с традиционна завист и благоговение, като си затварят очите за неговите недостатъци. Не, да вземем за пример Италия. Твоята Италия.

    Можеш да погледнеш на нея по два начина – като на страната, в която се правят най-естетските неща, като на богатата държава с голямото културно наследство, столицата на туризма, столицата на модата, бившата столица на света, а можеш да погледнеш на Италия и като на страна, дала на света мафията, известна с проблемите на сметосъбирането, изобретила вендетата, проучла се с бедността в южните си райони, с престъпността и корупцията по високите етажи на властта…

    Защо не говориш за тези неща? Защото не ги виждаш. Защо не ги виждаш? Защото предпочиташ да не мислиш за тях. И така е по-добре. Аз пък предпочитам да си затварям очите за негативите у нас, които ти толкова изчерпателно изброяваш. И фокусирам вниманието си върху огромния списък с положителни промени, нагласи, ситуации и хора, които правят моята България по-различна от тази на Никола. И ако нашите Италии си приличат, то нашите Българии определено се различават. А не трябва да е така. Може и без едното винаги да е за сметка на другото. Много обстоятелствен станах. Накратко: позитивизмът не вреди. Поздрави и мерси за интересния коментар! Темата имаше нужда от гледната ти точка.

    Коментар от asktisho — април 21, 2008 @ 2:12 pm

  53. Ами само да кажа, че идеята, която Тишо преписа като моя е всъщност на Иван Попов и е от книгата му „Хакери на човешките души“. Казаното по-горе е цитат в тази книга от несъществуваща книга. Понеже „Хакери на човешките души“ е фантастика, то човека си цитира несъществуващи книги, точно както Станислав Лем прави рецензии на несъществуващи научни трудове или романи. Между другото в тази книга има доста материал за размисъл за разликите изток-запад.
    По темата: според мен човек трябва да се отърси от стереотипите, което си е трудно. Как гемранците не можели да купонясват и т.н. Тука приятелчето ми Кръстьо има як лаф за някои наши купони: „И по-весели погребения съм виждал“.

    Мисля, че основният проблем е, че българинът е мачкан дълго време и мачкането продължава и сега. Няма никаква гаранция, че ако се държиш както смяташ, и то без да нарушаваш законите, пак няма да изядеш боя. Или поне да те гледат с лошо око, осъдително, сякаш си направил нещо много лошо. Може и някоя мутра да дойде и да те тупа. Страх! Еснафщината е на много високо ниво, затова хора с мизерни заплати си купуват телефони за 1000 лева.
    Е пък помислете си малко. На запад има студентски бунтове, феминистки ходят по улиците и щипят мъжете, хвърлят сутиени в кофата, има движения за правта на инвалидите, за защита на животните, за легализация на марихуаната ако щете, да няма дискриминация на хомосексуалистите, за правата на психичноболните. Новото съзнание направо избухва. Тук какво се случва? Филма „Вилна зона“, гледайте го: „Аз кюфтета без лук не понасям!“. Толкова! Слушат Бийтълс, но нищо от техните послания не влиза в главите им. Външно подражание, съпротива към вътрешна промяна.

    Да ви препоръчам още едно четиво:
    http://kuracpalac.blog.bg/viewpost.php?id=178140
    Писал го е доста светнат човек по въпроса, поне е имал възможност по времето на нашия соц да пътува насам-натам.

    Коментар от Багера — април 21, 2008 @ 3:59 pm

  54. @ Багера: харесва ми как се получи: тишо цитира багера, който цитира иван попов, който цитира несъществуваща книга. Всички произлизаме от нищото. И от идеята за нещо. А в началото беше словото…
    Хубав коментар, мерси! :))

    Коментар от asktisho — април 21, 2008 @ 4:06 pm


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s