Писателският блог на Тишо

февруари 8, 2008

Който търси – намира!

И така, вдъхновен от моя вечен опонент и критик Кака Сийка (обичам вечните опоненти, особено ако между стените на черепната им кутия се случва нещо), реших и аз да издиря най-интересните, абсурдни и нездравомислещи сърчове, които водят разни търсещи хорица директно на страниците на моя блог.

Ако трябва да се даде кредит на някой, обаче, идеята за подобен вид анализ не принадлежи на Кака Сийка. Мисля, че за пръв път подобно нещо срещнах в журнала на pro_01 и много се смях. Обаче Кака Сийка успява да бъде доста по-оригинален на моменти, за което те поздравявам, пич!

И така, който търси – намира…. Не можах да се въздържа и да не изтропам по някоя глупост зад всяко търсене. Покъртителни са, просто.

жените са отмъстителнии – hell yeah. Всеки мъж с няколко сериозни връзки зад гърба си може да потвърди това. И колкото по-рядко им пускаш, толкова по-отмъстителни стават. Един приятел се шегуваше преди време, че жена му и колата му си имат една обща черта: щом спре да се качва на тях и да ги „кара”, започват да му се сърдят и да му отмъщават. А сега сериозно. Жената е неконтролируема стихия, от която можеш да извадиш парчета от Рая или въглени от Ада. От теб зависи. Ти си майсторът. Тя е твоето огледало. Ако си небрежен и пипаш грубо, жените рано или късно ще ти отмъстят. И много ще те заболи. Каквото повикало, такова се обадило.

жената човек ли е? Според науката – да. Човек е. Ходи до тоалетната, има два крака и две ръце, също като теб. Има право да гласува, да участва в политиката и да завършва висше образование. Освен това, сигурно вече изкарва по-голяма заплата от тебе, защото освен всичко друго, има дълги крака. Добре дошъл в 21 век!

интернет тероризъм – сбъркали сте адреса. Правилното място е един блог в блогспот. И не – те не са блогъри, а когато управлявам автомобил, аз не съм шофьор, аз съм оперна певица 🙂 Скоро ще платя на гугъл домейна им да излиза на първо място по ключови думи: virtual stupidity

да те направя аз богат – ми айде де, откога чакам да дойде някой и да я свърши тая работа, еееех….

български момичета красиви ли са? – Определено. Излез на улицата и се огледай. Освен че са красиви, те са и добре поддържани. Повечето са перфектни домакини. А някои са и доста умни. Но теб тези неща не те интересуват, защото ти вече си открил жената на своя живот. Всички знаем как се казва тя и от коя страна на тялото ти се намира.

ако нямаме пари трябва – да се стегнем и да намерим начин да изкараме пари. Много пари. Повечето от най-богатите хора в света, според Форбс, са тръгнали от просешка тояга и мизерията е била основният им двигател към прогреса.

егоизмът и алчността – са две взаимно свързани понятия, но не в духа на „конструктивния” или „съзидателен” егоизъм, който пропагандирам аз. Съзидателният егоизъм идва да ти покаже, че е твое право и задължение да помислиш първо за себе си и после за другите. Така създаваш излишъци, блага и работни места, от които по-непредприемчиви, деградивни егоисти ще се възползват. Демек, полезен си на обществото. Щипка алчност за вкус не е излишна. Но не прекалявай с подправките…

продавам марихуана – в някои страни наистина можеш да влезеш в сайт, да си поръчаш пакет и той да пристигне у вас, без да е придружен от длъжностни лица в униформи, но не и в България, където за две цигари влизаш в затвора. Така че един съвет – недей да продаваш марихуана. Опасно е.

автогара проститутки – те за това са на автогарата, там ги търси. Не в гугъл.

раждаемостта в света – е една непрекъснато растяща глобална заплаха. След 50 години ще сме 30 милиарда и вече няма да има какво да ядем. 25 от тези 30 милиарда ще са индийци, пакистанци и китайци без основно образование. Ако скоро не се вземат някакви мерки за ограничаване на раждаемостта белите ще го духаме яко!

съученички свирки – свирките са модерни в училище. Джиесемите с видеокамера – също. Не знам как този сърч е довел до моя блог, но определено има по-подходящи сайтове, които ще отговорят на търсенето ти. Вие от блогспот да мълчите, защото вече знам какво имате за казване по въпроса. Simple minds are easy to read.

защипа ми зърната – и на мене веднъж. По мое настояване. Сега вече знам: филмите са едно, а реалността – нещо съвсем друго…Обещавам никога повече да не правя така.

избрах да замина – аз пък избрах да остана. Явно тук пътищата ни се разделят.

Тихомир Димитров

февруари 3, 2008

Интервю с вампира

Filed under: ИНТЕРВЮТА,СТАТИИ — asktisho @ 8:27 pm
Tags:

Действието се развива в едно от онези малки, мръсни кафенета, които продават банички в найлонови торбички, затоплени на микровълнова фурна, принцеси с кайма, кафе и ракия в пластмасова чаша за 40 стотинки. Аз ги наричам „Ресторанти „всичко по 40 стотинки”. Обичам тези заведения, защото са пълни с хора, които иначе няма как да срещнеш в добре подредения си свят на уж млад, перспективен човек….

Обичам ги, защото там можеш да видиш нещата от живота. Лице в лице. Там ходят кварталните кибици, започващи деня с голяма гроздова и четири бири. Там прекарват обедната си почивка строителните работници от най-близкия обект, които хапват половин хляб и два кремвирша, обилно залети с „Каменица”, и целите са омазани с вар. Там се събират кварталните помияри, просещите циганета, беззъбите старци и безработните алкохолици. Истинският живот е там. Не в „Островът на изкушението” и не в „Градски момичета”, а именно там – в „Ресторант „всичко по 40 стотинки”.

Тези места са богати на сюжети за мен, колкото и надменно да звучи. Но точно тогава в едно от тях по случайност ме беше вкарал гладът. И липсата на време. Решението? Принцеса с кайма и кашкавал, естествено. На тези от вас, които бръчат нос ще им кажа – няма по-яка храна от храната на хората, които изкарват парите си с физически труд. И по-евтина. Освен това, един път се живее. Когато станеш на 200 години от здравословен начин на живот сигурно ще ти дотъпее, защото всичките ти познати ще са измрели. А принцеската с кайма и кашкавал беше вълшебна. За 40 стотинки.

Влизаш да се нахраниш, а без да искаш получаваш и сюжет. Бонус от заведението.
И така, седя си аз, хапвам мазна принцеска, а на съседната маса по случайност се провежда интервю за работа. Работодателят е добре облечен мъж, на видима възраст около 40 и на видимо състояние около милион-два. Презентацията му започна с хвалба, че притежава няколко супермаркета в София и, че неговата потенциална служителка може да избира в кой от тях да работи.

Срещу пича стоеше леко пълна женица, а на лицето й се четяха едновременно тъга, отчаяние и надежда. Тя имаше един единствен въпрос към своя потенциален работодател: ако й се наложи, ще може ли да отсъства от работа? Макар и само за час, макар и само за минута. Майка й била на легло и тя се грижела за нея. Това бе причината отчаяно да търси работа и да е готова на всякакви компромиси. Приседна ми хапката. И се заслушах внимателно.

„Може”, – каза й вампирът, – „стига да подадете писмена молба от предишната седмица”. Дотук с гъвкавостта на българския работодател. „Но майка ми е тежко болна, няма кой да се грижи за нея и може по всяко време да ми се обади, че има нужда от помощ, живея на близо, въпрос на минути е, все ще се намери кой да ме замести, ако се наложи, нуждая се от тази работа, за да мога да купувам лекарствата”, – проплака жената. Казаха й, че сигурно ще се измисли нещо, но трябва писмена молба от предната седмица.

Разговорът се насочи към другите условия по трудовия договор. Вампирът говори около половин час и съчини някакви псевдо-правни условия за предстоящите им трудови взаимоотношения, от които аз разбрах само три неща: 1) че нямат нищо общо с Кодекса на труда, 2) че жертвата ще получи заплата едва на третия месец, евентуално, и 3) че за социални, здравни и прочие осигуровки в неговата фирма може само да се мечтае.

Отчаяната жертва мълчаливо преглътна всичко това. Физиономията й стана още по-печална. „Интересувате ли се от заплащането?”, – Попита я вампирът. „Да, естествено, животът на майка ми зависи от това!”. „Заплатата е 400 лева на месец, работната смяна продължава от девет сутринта до десет вечерта, допълнителните смени през уикенда и почивните дни се заплащат отделно. Понякога са задължителни.” Зачаках отговора на жертвата… „Има ли някакъв проблем, ако не ви потърся отново?”, – Проплака тя.

Интервюто приключи. Шефчето дори не си направи труда да отговори. Разсърди се, стана и с намусена физиономия напусна заведението.

В главата ми изникна една притча на Дънов: „Ако имаш сто слуги, на сто човека ще служиш. Такъв е законът.” Не ми е работа да се меся в чуждия бизнес, наистина. Но мразя такива феодали. Никой не е в състояние да защити тази женица и нейната болна майка. Никой не иска да го направи, никой няма да го направи и на никой не му дреме за нея. Защото законите не са задължителни за хора като вампира. Или поне земните закони. На негово място аз щях да бъда малко по-предпазлив. Защото знам, че рано или късно Бирникът идва и събира всички дългове…

Тихомир Димитров

« Предишна страница