Писателският блог на Тишо

февруари 20, 2008

Скромността краси простака

Християнството учи: „Когато ти ударят плесник, обърни другата буза“. Много забавно е как повечето хора възприемат този израз – като проява на скромност, едва ли не. Ще трябва да ги разочаровам. Първо, Християнството е една от най-войнстващите религии в света и като такава е разорило не е една и две световни, имперски суперсили. Текстовете в Библията са кодирани, имат двойснтвен смисъл и не бива да се възприемат буквално. Те носят белезите и на епохата, в която са писани – една брутална епоха, когато е било нормална гледка, като се прибираш от неделния пикник в града, от двете страни на пътя, вместо дървета, да стърчат дървени кръстове с разпнати голи хора, умиращи в адска агония върху тях.

Епохата на „човек за човека е вълк“ означава да убиеш, за да продължип да живееш. И ако ранното християнство проповядва мир и братство, това едва ли може да се каже за Инквизицията, Кръстоносните походи, Контра-реформацията, Лова на вещици и всички зверства на късното Християнство. Ето защо, макар и да вярвам в Бога, аз не вярвам в Църквата. Каквото попадне в човешки ръце, винаги се опорочава. Дори вярата.

Смисълът на фразата „когато ти ударят плесник, обърни другата буза“ също е опорочен. Това изречение идва от епохата на робовладелския строй, когато най-малкото, но и най-често наказание за роба от страна на господаря му е било шамар през лицето. Прието е било робите да се шамаросват с опакото на ръката, защото плесник с цяла длан означава да посегнеш на равен и да си готов да си понесеш последствията. Робите се бият с опакото на ръката. От тях се очаква само едно последствие – безусловно подчинение. Обръщайки другата буза робът заявява на господаря си: „а сега ме удари като равен“ или „аз отказвам да се подчиня“. Ето колко грешно е тълкуван изразът.

През комунизма пък ни учиха, че трябва да си скромен комформист и да вярваш на колектива повече, отколкото вярваш на себе си. Така в българското общество се зароди едно лицемерие, което е доста смешно, евтино и прозрачно. Смешно е, като те канят на вечеря да откажеш, а после да изплюскаш две пориции и да си сипеш допълнително. Смешно е, когато ти предлагат пари да се дърпаш на думи и да тъпчеш в джоба: „а, не, ама моля ви се“ говори устата, а ръчичките прибират. Смешно е да обвиняваш някой, че се приемал насериозно. Смешно и лицемерно. Ще ви кажа защо. Защото всеки се приема насериозно.

Забърках се в напразна дискусия с хора, които започнаха на стаден принцип да ме мразят, без да съм им давал повод за това, но измежду плявата и бурените на словесните им нападки успях да открия нещо много ценно. Това е обвинението, че Тишо се възприемал насериозно. Така е, пичове. Но да ви светна и на още една малка тайна – вие също се възприемате насериозно. А скормността краси простака.

Лицемерно е да обвиняваш някого в действия и думи, на които подражаваш. И за да не бъда голословен, замисли се, когато разглеждаш групови снимки, където я има и твоята мутра, не се ли вторачваш първо в нея? Не, ама да. Защото тестовете показват, че в 100% от случаите човек поглежда първо към себе си. Да не се възприемаш насериозно означава да не възприемаш насериозно своите собствени мисли и чувства, цели и амбиции, вярвания и убеджения, демек – да не съществуваш като личност. Да нямаш „Аз“.

Азът се формира още в ранна детска възраст, много преди да станеш голям всезнайко и да обвиняваш непознати хора в интернет, че се възриемали насериозно. Имам една новина: аз обичам, мразя, вярвам и се съмнявам, помагам и вредя съвсем насериозно. Както всеки друг човек. Но мен не ме е срам да си го призная. Когато ме поканят на вечеря, аз се наяждам с кеф и после благодаря на домакина за вкусната гозба. Той за това ме е понаил – да се наядем. Когато пък ми дават пари, които заслужавам, аз ги прибирам и просто благодаря за тях, без да се дърпам като магаре на мост. Когато някой съвсем непровокирано изспие словесната си пикоч върху мен или тврочеството ми, аз го възприемам насериозно и не се зъбя с усмивка. Губи ми се чувството за хумор. Защото хуморът за чужда сметка е кофти нещо. А скомността краси простака. Think about it.

Тихомир Димитров

Advertisements

28 коментара »

  1. хм, на мен също ми е чудно с какво пък толкова си раздразнил тия хора, чиито блогове иначе чета с удоволствие, както и твоя

    Коментар от Longanlon — февруари 20, 2008 @ 12:26 pm

  2. Ми то и аз ги четях с удоволствие и моето учудване е още по-голямо от твоето, ама на – знаеш как става: „when the shit hits the fan, shit goes everywhere“ 🙂

    Коментар от asktisho — февруари 20, 2008 @ 12:45 pm

  3. Абе пич, не разбирам как може да се връзващ толкова на лицемерния селяндур Милев. На този от край време постовете му са пълни със словоблудстване в стил „Вижте колко съм велик аз, а другите колко са скапани“. Беше си жълтееща отрепка от форумите, жълтееща отрепка и в епохата на блоговете си остана. Намерил е нишата си в ролята на виртуалната Албена Вулева и очевидно му е комфортно в нея.

    Забавен е безспорно – как в един момент може да чете нечий блог и да коментира там с лигави усмивчици, а после изведнъж въпросния автор почва да не го кефи, да му се подиграва на книгата, на корицата и т.н. Чиста форма комплексарщина от Долна – „бе как така ще ми прави един коментар на въпрос, гледайте сега как ще го наредя в моя БЛОГ!“

    Не разбирам как може да се ядосваш от негативното мнение баш пък на такива като него. Всъщност разбирам де, на всеки му пука за това което мислят и говорят другите за него, колкото и повечето хора да не си го признават. Гледаш го известния софийски (но отскоро) дизайнер аднат и той в „блогосферата на елитните“ и си казваш „брей сигурно е умен и има какво да каже щом са го включили“. Да ама не. Нищо чудно голяма част от блоговете тук да са подбирани по идеята на биг брадър – „бе дайте да аднем там и онзи идиот и да му гледаме сеира“.

    Иначе имаш пълната подкрепа на ОЧЗ – секретна организация за натриване носа на възгордяли се мижитурки 🙂

    Коментар от mname.org — февруари 20, 2008 @ 12:45 pm

  4. Ух, аман от „секретни“ организации :)) Да, на всеки му пука, но едни избират да реагират с мълчание, а други педпочитат да се защитят срещу несправедливите нападки и обвинения. Мълчанието е много по-надменен избор, според мен, а хейтърите имат навика да ме обвиняват в надменност. От чисто прагматична гледна точка – безпределно ясно ми е, че като напишеш глупост за тишо, знаеш, че той ще ти отговори и, съответно – блогчето ти ще се чете повече, само дето не ми е ясно какво печелиш от това блогчето ти да се чете повече. Явно има болни за слава мозъци, което си е техен проблем. Дазни ме само, че докато защитавам правото си да не ме обиждат напълно непознати изверги, със сигуност отблъсквам интелигентните и мислещи хора, които са свикнали да идват и да четат тук, а това вече е кофти. Защото един бутиков читател ми е много по-ценен от един милион клика на малоумни злобари и неудволетворени от живота хора, които по някаква причина са решили да си го изкарват точно на мен. От друга страна, вниманието на някои блогъри, макар и негативно, ме ласкае. Предпочитам да ме мразиш, отколкото да останеш безразличен към това, което пиша. Така че – правилна формула няма. Но всяка жаба да си знае гьола и просташки изцепки тук няма да се толерират.

    Коментар от asktisho — февруари 20, 2008 @ 1:00 pm

  5. о боже, Мнаме предлага на Тишо една френска любов, за да го утеши 😀 това дори Богатата ми фантазия не може да го роди 🙂

    Тишо, защо приемаш толкова навътре един коментар за себе си, според гласуването нещата не са толкова черни и повечето хора те приемат като „обещаващ писател“

    Коментар от nname.org — февруари 20, 2008 @ 1:12 pm

  6. Честно – не знам за каква разпра става въпрос, но в поста ти ми хареса едно нещо:
    „Когато пък ми дават пари, които заслужавам, аз ги прибирам и просто благодаря за тях, без да се дърпам като магаре на мост.“

    Следващото изречение обаче не си прав. Ако някой изсипе словесната си помия върху теб и ти реагираш по ответния начин, все едно си подал ръце, за да я поемеш цялата. А ако просто обърнеш гръб и я подминеш, ти все едно неси я забелязал и така й придаваш нищожност. Така стоиш малко по-високо. Иначе си на същата плоскост, но в другия край, което едва ли има кой знае какво значение.

    Има и други неща в поста ти, с които не съм съгласна, но ще ти напиша след малко още един коментар, след като установя съвсем точно, кое не ми хареса.

    Нали знаеш, че често се случва, от хората от които получаваш горещи хвалби напосоки, да почнеш да получаваш и люти псувни напосоки – просто защото са нестабилни. Не би трябвало да им се връзваш нито на хвалбите, нито на псувните.

    Коментар от Таня — февруари 20, 2008 @ 1:22 pm

  7. nname, австрийците ли те научиха на стратегията да хвърлиш кал по някого и после „великодушно“ да го успокояваш, че и той „става за нещо“. Т.е. да се вживееш в ролята на някакво си там божество, за което морални правила не важат, важен е само сеира?

    Не успяха ли горките да цивилизоват този леко простоват абориген от Долна Оряховица (опа .. извинявайте, вече София ..)?

    Коментар от mname.org — февруари 20, 2008 @ 1:35 pm

  8. цъ, не успяха 🙂

    Коментар от nname.org — февруари 20, 2008 @ 1:37 pm

  9. Всеки трябва да приема коментарите за себе си навътре. Ако аз бях на твое място бих му счупил главата. Хареса ми, че дори когато хората те обиждат запазваш добрия тон. В нито един от коментарите ти не прочетох обидна дума за автора на статията, което ти прави чест. Продължавай да се вземаш на сериозно защото има с какво да се гордееш – със себе си.
    Чакам втория ти роман 🙂 – дано да е sci-fi. дано дано дано ….

    Коментар от Shorgov — февруари 20, 2008 @ 3:58 pm

  10. Тишане защо му се обясняваш на тоя миндил толкова надълго и нашироко?

    Очевидно е, че всичко е разработка на военните и Ангел Грънчаров го резга изотзадзе тоя паляк, та за да му върне жеста публикува „платени статии“ против теб.

    Коментар от Борис — февруари 20, 2008 @ 4:49 pm

  11. Тишо, трябва да си горд, че правиш нещо стойностно щом тая шайка нещастници и духовни чекиджии ти се нахвърля. Хора, които съзнават собствената се некадърност, намират удовлетворение в това да си изливат злобата върху кадърните. Вижте какви ги твори така нареченият „дизайнер“ например тук http://www.orpheusduo.com/kniga.html. Само че си вземете лупа.

    Коментар от Медвед — февруари 20, 2008 @ 5:03 pm

  12. Написах нещо подобно в неговия блог, където ругае блога на една от на-добрите преподавателки в СУ, обаче веднага го „модерира“. Хейтърите не обичат чужди мнения различни от тяхното. Още един „дизайн“ от великия дизайнер и блогър Милев. Не забравяйте лупата. И не си мислете, че е научил втори шрифт. http://nc.cult.bg/smilev/images/comm1.jpg

    Коментар от Медвед — февруари 20, 2008 @ 5:35 pm

  13. евала на Shorgov, който се сети да похвали Тишо, вместо да говори за мене и да търси под вола „дизайн“…

    врагът на моя враг е мой приятел, така ли стана бе, ХЕЙТЪРЧЕТА :DDD

    Коментар от nname.org — февруари 20, 2008 @ 6:23 pm

  14. Е сега разбрах смисъла на оня картинка „Internet. Serious business.“ хахах 😀

    Коментар от Ying — февруари 21, 2008 @ 2:22 am

  15. По отношение на скромността:

    „Голям залък лапни, голяма дума не казвай.“

    „Тихо, да не чуе дяволът.“

    „Човек не трябва да се хвали сам, трябва да го хвалят другите.“

    Последното е индианска поговорка от Южна Америка и ми звучи най-смислено от всички. Обаче тук е България и първите две са най-валидни. И това е защото тук има много завист към тези, които дори и с малко се издигнат над останалите. Тогава възниква един от малкото моменти на единение между хората тук, когато усилията се обединяват, за да бъде върнат издигналия се в калта. Глупаво, но факт и затова е жалко.

    Коментар от В.Антонов — февруари 21, 2008 @ 9:29 am

  16. Интересна гл. т. развиваш тук, Тишо. И правилна. Простотията не бива да се подминава. Та правилно си отделил време за писане в блога ти по въпроса „Тишо на кладата“. Простотията не бива да се толерира, като се подминава с безразличие, защото като няма пречка пред нея, тогава тя се разпростира. Простакът решава, че щом нищо не му се казва, значи е прав. И няма коректив за поведението си.

    Аз лично ти пожелавам да продължаваш да се възприемаш насериозно и също така – творчески успехи и за в бъдеще.

    Коментар от legion — февруари 21, 2008 @ 10:03 am

  17. Тишо, подкрепям те, а твоите опоненти (с извинение) просто не ги разбирам. Аз, като не харесвам някой блог, просто не го чета.

    Коментар от Майя М — февруари 21, 2008 @ 12:11 pm

  18. Тишо,
    едва след като преспах /нали утрото е по-мъдро от вечерта/ ми се изясни, какво ме издразни в поста ти.
    Сложил си заглавие „Скромност“ и през цялото време оплюваш тази дума и съдържанието й, а всъщност де факто защитаваш позицията „око за око, зъб за зъб“.
    Задавал ли си си въпроса, подобна позиция докъде води?
    И че всъщност не ти е проблемът скромността – ти неправилно използваш тази дума в твоя случай. Като оставим настрана, че всъщност християнството проповядва не скромност, а смиреност и търпение.
    И остави настрана инквизицията и кръстоносните походи, защото би трябвало да сме съвсем наясно, че човекът е способен да опорочи и най-чистото нещо, за да го използва за собствените си алчност и лакомия. Самият факт, че християнството е преживяло 2000 и повече години, доказва неговата истинска същност.

    Като оставим много религиозните аспекти настрана – в християнството има една дълбока философия, която е същината на нещата за всичко около нас и вътре в нас. Тя не е толкова трудна за разбиране, но не е и толкова достъпна за всички. Защо? Ами защото просто трябва да искаш да се промениш и тогава под най-различни форми ще се докоснеш до тази същина. Много хора не искат да се променят отвътре. Не искат да се развиват. Причините са най-различни. Но една от тях е страхът.

    Недей да плюеш против нещо, за да оправдаеш яда си. И скромността не се изразява в това да не приемеш, което ти се полага и да не похапнеш, когато те гощават. Това е глупост и парвенющина.

    Да подадеш другата буза, не означава овчедушие. А според християнството означава напълно осмислен акт и осъзнаване на слабостта на другия. Подавайки му и другата буза ти всъщност го караш, сам да се нарани. От яда си, от безсилието, от неразбирането защо ти постъпваш така. От докосването в съзнанието на искрицата, че за направиш такова нещо, ти може би си по-силен от него. Отвътре. По-лесно е да направиш мускули, отколкото да се подложиш сам на изпитания, за да усъвършенстваш духовното в себе си. Колко го могат това?

    Не съм върло религиозна и не искам да ти проповядвам молитви всеки ден, но в християнството има много истина. Затова е твърде смело от твоя страна да използваш с такава лекота толкова всеобхватни и мъдри постановки. За да оправдаеш някаква караница. Недей моля.

    Коментар от Таня — февруари 21, 2008 @ 12:18 pm

  19. Сетих се още да допълня, че прекрасен пример има в това писание на Григор http://www.gatchev.info/stories/Orthodox/Orthodox.html, за това какво означава да дадеш и другата буза.

    Младежът май Стоян се казваше, дето баща му го набил и той се е оставил да го направи. Защо?

    Коментар от Таня — февруари 21, 2008 @ 12:39 pm

  20. Ботев много добре е описал единственият краен резултат от подлагането на другата буза:

    ~лъжливи уста слуша със вяра:

    мълчи, моли се, кога те бият,

    кожата да ти одере звярът

    и кръвта да ти змии изпият~

    Посланието е ясно и то гласи: ~Не се бори за правата си. Трай си. Нека те мачкат.
    А докат си траеш, гали егото си с идеята, че щом са те смачкали с твое позволение, значи не си безволев и слаб, неспособен да се защитиш, а напротив… Силен си. Но най-вече… Ум имаш в главата си, колкото да си пренебрегнеш инстинкта за самосъхранение, чиято цел е, ами да те съхрани. И когато вече не се пазиш- няма да оцелееш, но нищо, раят те чака.~

    Ботев за духовността на християнството, пак там:

    „…Туй е казало

    стадо от вълци във овчи кожи,

    камък основен за да положи

    на лъжи святи, а ум човешки

    да скове навек в окови тежки!“

    Коментар от legion — февруари 21, 2008 @ 1:24 pm

  21. Легион, според мен това, което е казал Ботев, няма нищо общо с подлагането на бузата.

    Съвсем не мисля, че да обърнеш и другата буза, означава, че не трябва да се бориш за свободата си.

    Когато те ударят, обърни и другата буза е предназначено преди всичко за междуличностни отношения и съвсем не означава овчедушие, както вече казах. Това според мен е един по-висш и могъщ способ да накараш нападащия да се накаже сам. Способ доколкото знам, че се използва също и в айкидото.

    Борбата за свобода е съвсем друго нещо. И това че църквата проповядва апатия, използвайки думата смиреност, както и овчедушие, използвайки думата търпение и още това, че уж смирените християни, които имат нужда да вярват на нещо, но не и на себе си, приемат безусловно и безропотно да бъдат манипулирани в тази форма, е съвсем различно нещо от истинското разбиране на мъдростта в Библията. Ама съвсем.

    Коментар от Таня — февруари 21, 2008 @ 4:33 pm

  22. Не ме разбра май, Таня. Като се отказваш от правата си (без значение дали в политически или междуличностен план), не наказваш никой друг освен себе си.

    Причината за това е в устройството на мисленето на човека срещу теб. На престъпника честният начин на живот му изглежда глупава постъпка. На лъжецът истината му изглежда безстойностна. На удрящия му идва добре, когато му подават и другата буза и ще я удари с удоволствие, без да се почувства победен и без да изпита вина, а дори напротив. Ще се чувства победител, защото щом удареният не се брани, той е победен. И това няма да се промени, дори удареният да вярва много силно, че щом е подминал и дал да го направят на пюре, е спечелил и е унижил с пасивността си удрящия. Удрящият няма да изпита вина от удара си. Той няма да изпита и безсилие, защото удрянето за него е стойността категория, изразяваща се в принципа:“удрям, защото мога да ударя, а мога да ударя, не защото съм слаб, а защото съм силен“. И на практика с отказ да се защитава, този, който е бит, той си остава набит и си наврежда от глупост и от неправилен начин да си величае егото.
    Защото отказът от себезащита с такъв мотив, че така се побеждава удрящият, не е нищо друго от лесен, но нефункционален способ да се себевъзвеличи егото на бития на основата на себезаблуда, че като го набили и постигнал нещо в морален план (нищо не е постигнато всъщност).

    Принципът на айкидото не е този на „подай си и другата буза“. Той е чрез подходящ трик да отстраниш от себе си противника си, а не да се оставиш противника да те набие и да се заблуждаваш, че щом те е набил, значи страда по какъвто и да било начин. Различно е.

    Борбата за свободата е друга тема. Нека да не я подхващаме.

    Коментар от legion — февруари 21, 2008 @ 5:01 pm

  23. „Скромността е за тия, дето нямат други качества.“
    А иначе: Какво лошо има в хумора за чужда сметка? Приеми го като коректив.
    Аз самата често се смея на себе си.

    Коментар от jenfel — февруари 21, 2008 @ 11:52 pm

  24. @jenfel: хуморът за чужда сметка трябва да е интелигентно поднесен, за да има ефект. И да се възприеме като хумор. Иначе е просто ебавка, присмиване, обиждане, с други думи – повърхностен акт, на който можеш да реагираш по два начин – като потърсиш обяснение или като го подминеш с безразличие. Имах малко повече свободно време и за това подхванах дългата си, уморителна и не водеща до нищо дискусия с моите ненавистници. Отговор така и не получих. Опитаха се дори да ме обвинят в липса на самоирония. Обиждаш някого супер каруцарски, плюеш му публично в лицето, а после го питаш къде му е самоиронията? Колко нагло е това? Такъв хумор за чужда сметка не е никакъв коректив, сори.

    @legion: проблемът на библейските послания е, че носят скрит, преносен, а не пряк смисъл и, че са писани в една отдавна отминала епоха с нейните нрави, които са твърде непознати за съвременния човек. Като ти кажат да си извадиш окото, защото ти пречи, например, това съвсем не означава, че трябва да отидеш и да се осакатиш. :)) Просто трябва да махнеш от себе си недостатъците, които ти пречат. Лошо става, когато религията се приеме буквално и нейните правила започнат да се спазват по закон. Но това е фаза, през която всяко общество, очевидно, трябва да премине. Европейците я надживяха с Ренесанса и Просвещението. Други общества все още са в до-ренесансов етап от еволюцията си. Някой ден и те ще имат своето Възраждане.

    @Таня: не се кланя на максимата „око за око, зъб за зъб“. За мен най-голямото оръжие на този свят е прошката. Когато простиш, другият може да продължи да воюва с теб и да те наранява, но по-страшната война ще е риключила с победа и това е войната със самия себе си. Що се отнася до „другата буза“ – ами не е овчедушие, да. И аз това казвам. По-скоро е покана за дуел и декларация за свобода от стран на ударения.

    Благодаря на всички, които казаха по една блага дума в моя подкрепа. Не че решението на някакъв непознат палячо да издига плакати и да организира „рефрендуми“ на тема за или против тишо, без дори да се е поинтересувал от мнението му по въпроса, има някакво значение за мен. Но все пак, мерси. И за това, че ме подкрепихте във фарса с надпис „референдум“ – пак мерси. Един положителен жест придобива много по-голямо значение, когато е потопен в поток от негативизъм. Пък и, в крайна сметка, ебаси, тишо е просто един писател (наречи го драскач, графоман, няма да ти се обиди). Той само разказва истории. Не се опитва да сваля правителството. Не записва дъщеря ти в секта. Не изпраща сина ти на война. Едва ли заслужава да гори на кладата, чак :))). Не е задължително да го харесваш, хич даже, но струва ли си да бъдеш толкова принизен и вулгарен в омразата си? И какво печелиш с това? Слава? Ако бях Елвис Пресли сигурно щеше да намажеш от факта, че съм ти обърнал внимание. Ма не съм. „Дръж крадеца“ – провикнал се крадецът. Очевидно хората, които развяват байряка с надпис „Тишо се възприе на сериозно“ го възприемат много по-насериозно, отколкото той самият може да си позволи. Хората са лицемери. Е, загубих малко време, но поне се позабавалявах. Още една блогърска „престрелка“ завърши. С нулев резултат.

    Коментар от asktisho — февруари 22, 2008 @ 12:11 pm

  25. Тишка, не беше обвинение. Беше съвет.:):)

    Коментар от Иван — февруари 22, 2008 @ 7:00 pm

  26. Тишо, извинявай че всъщност измествам темата, ама отдавна не съм чела толкова предизвикващ ме пост с такива добри контрааргументи на моите 🙂
    @Легион – прав си за айкидото, ама не използвах правилния пример. Там всъщност не си подават другата буза, а използват силата на противника, за да му отвърнат. Това е по-различно наистина, но в някаква степен на мен ми прилича именно на подаването на другата буза. Различни енергии и гледни точки просто.

    Пак в айкидото /чувала съм от Григор/, когато питали сенсея, какви методи използва, когато го нападнат много хора, той отвърнал: „Ако мога плюя си на петите и бягам. Ако не – защитавам се.“ Не става въпрос за „око за око“, нали.

    Има ситуации, в които не можеш да избягаш. Както и не можеш /не искаш/ да се отбраняваш с подобни средства на тези, с които са те нападнали. Ако приятелката ти несправедливо те удари по бузата, ти ще я удариш ли, за да й отвърнеш? Е, да – няма да я удариш, може и няма да й подадеш другата си буза, а може и да го направиш. Защо? Няма ли да поискаш да видиш, докъде може да стигне? Няма ли да поискаш да разбереш, каква е тя в тази си светлина, която ти не си познавал досега? Няма ли да я накараш да съжалява за постъпката си, като просто запазиш самообладание? Защото ако просто и ти я удариш, ще се превърнеш от жертва в нападател. Тази ситуация е най-типичният пример за това, че е по-добре силният да изтърпи.
    А има ситуации, когато хората не страдат толкова от физическите си рани, колкото от духовните и затова някой може да изтърпи удар в лицето от човек, който е смятал за приятел и ще го заболи не от физическата рана, а от душевната. И повечето хора никога не биха отвърнали със същото. Нали?

    @Тишо – е аз къде сбърках, та тотално грешно рабрах поста ти? и аз смятам, че прошката е велико нещо и колкото повече се науча да я прилагам, толкова по-добре за мен самата 🙂

    Коментар от Таня — февруари 22, 2008 @ 8:31 pm

  27. На въпроса дали да дадеш и другата буза или да вкараш един десен прав, извинявайте, но няма еднозначен отговор. Има случаи, когато атаката се прави от нямане какво да се прави, в друг случай – от комплекс, в трети случай – вътрешно породена агресия, а може и съвсем умишлено. Мотивът на нападателят е много по – важен за вземане на решение дали да отвърнеш от личното ти убеждение. Както хейтъра плюе за да му бъде отвърнато, така смиреният е избухнал защото нещо не му е харесало наистина. Аналогията със смиреният не е случайна – търпимостта е изчезващо явление в нашата съвременна култура.

    Коментар от pierrot — февруари 23, 2008 @ 8:54 pm

  28. @Таня: „Не става въпрос за “око за око”, нали.“

    По тази тема не става въпрос за „око за око“. Нито става въпрос за приятелката на който и да било. Има конкретна ситуация, а не абстрактно блуждаене. И реакция на един човек спрямо тази конкретна ситуация.

    Всяка ситуация, в която даден човек попада е сама за себе си. Не е много правилно в различни ситуации да се ползва едно и също правило, съобразно което да се взема решение и да се гради поведение. Това неизменно води накрая до консервативност, а тя от своя страна – до неприспособимост към променящите се условия на средата.

    Моето мнение за реакцията на Тишо го заявих по-горе из постовете. То е все така в сила. Нямам какво повече да добавя.

    Коментар от legion — февруари 28, 2008 @ 1:54 pm


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s