Чак перфектен няма да станеш, защото никой не е съвършен.
Но поне можеш да опиташ да си сред най-добрите.
Как ли? Ами като избягваш грешките на лошите работодатели и като следваш примера на добрите.
В три лесни стъпки:
1) Иди на на бе ге работодател
2) Прави всичко, което пише в „Аз обичам моята работа“
3) Никога не прави това, което пише в „Аз мразя моята работа“
Advertisements
Учудващо е колко е лесно да си добър работодател. Просто трябва да имаш желание да си такъв и настина ще се получи, както казваш – не префектен, но добър. Малко уважение и разбиране, добра заплата и обър офис, не е чак толкова много. За съжаление като % от народа ни свестните хора са малко, което важи и за хората като работодатели. Просто работодателите не осъзнават колко ценен е един добър служител за тяхната дейност, действат според максимата – няма незаменими хора. Да, така е, но замяната им струва пари и пропуснати ползи.
Коментар от Hadji — февруари 17, 2008 @ 2:28 pm
нали!
Коментар от asktisho — февруари 18, 2008 @ 8:28 pm
М-да сега остава да намерим и съвестни работници/служители ….
Ей събудете се, за жалене не са само нещастните службаши, а и хората дето плащат обучения, отпуски, заплати, стараят се да са толерантни, а накрая се оказва, че за 100 лева службаша отива при конкуренцията, защото в България има огромен проблем с доверието между работодател и работник и проблема не е само в работодателя.
Коментар от Коронал — февруари 19, 2008 @ 12:13 am
Проблемът с обучението лесно може да се реши, като в договора се въведе клауза за работа за определен период от време и неустойка, като това е подкрепено и с клауза за повишение на заплатата по-голямо от това на необучените. А ако някой за 100 лева отгоре е отишъл някъде другаде, то проблемът определено не е в него, а в работодателя.
Коментар от В.Антонов — февруари 19, 2008 @ 12:12 pm
За съжаление служителите и работниците са една сива, неоформена маса, която смята, че само трябва да й дават, а не и да дава, не говоря само за младите хора, а и за тези на средна възраст.
Коментар от Koronal — февруари 19, 2008 @ 8:53 pm