Писателският блог на Тишо

февруари 12, 2008

Изкуство в бизнеса или бизнес в изкуството?

Filed under: ЗЛОБОДНЕВНО — asktisho @ 2:52 am
Tags: , , ,

Човек трябва да се научи да живее като артист. Защото животът е сложно изкуство, в което има много бизнес. Душата ми винаги е била идеологически разполовена между бизнеса и изкуството. Трудно ми е да си избера кое усещане ме кара да се чувствам по-щастлив. Дали това е гордостта от успешно сключената сделка, радостта, че си надхитрил някого, за да спечелиш повече, убеждението, че държиш контрола при водене на преговори, че се занимаваш със сериозни неща, от които зависят съдбите на други хора, властта да изкарваш пари…. или разкошното удоволствие да разказваш истории –  пред приятели или сам, потопен в синята светлина на монитора, късно нощем. Трак-трак-трак. Да потънеш в творчески унес и съзнанието ти да отсъства в продължение на часове. После да се събудиш и да разбереш, че си жаден, гладен, уморен и, че ти се спи. Да възвърнеш сетивата си. И, когато на другия ден прочетеш какво си написал, да имаш чувството, че го е писал някой друг, вместо теб.

Обичам да разказвам истории. Умея да разказвам истории. Имам чувството, че съм роден, за да разказвам истории. И….разказвам истории. Благодаря ти, че пътуваш заедно с мен по дългия ми път и, че сега четеш тази история, защото моите разкази нямаше да имат смисъл без хората, които ги четат.

Но раздвоението си остава. Все още не съм решил. Везните се накланят опасно ту на едната , ту на другата страна. На моменти ми трябва съвсем мъничко, за да сложа и аз бялата риза с вратовръзката и да се заселя в някоя от красивите офисни сгради, покрай които минавам нощем с колата, докато просто шофирам, за да остана насаме с мислите си. Мога да го направя. Сдобих се с нужното образование за целта, имам и нужния опит. Всъщност, имам доста опит.  Мога да инвестирам въображението, интелекта, богатия си речник и способността си да говоря убедително във всяка дейност. Или както казва един мой познат: „Тихомире, с голямата си уста можеш да продаваш коли, сгради, софтуер, хапчета за удължаване на пениса и дори лайна в канализацията можеш да продаваш”. Вярвам, че е така, колкото и самохвално да звучи, но ще ми липсва самотата на празните булеварди нощем. Чувството да си различен. Абсолютната свобода ще ми липсва. И синята светлина на монитора. Ще ми липсват пътуванията до онзи свят, който е плод на собственото ми въображение. Защото тогава просто няма да имам време. От духовен аристократ ще се превърна в презадоволен еснаф.

Проклятието на твореца е, че се пристрастява към своето изкуство. Замислял съм се дали да не захвърля всички ежедневни грижи,  дали да не се затворя някъде и само да пиша, да пиша, да пиша…Да имам време за писане, тъй като в момента рядко откривам такова. А не съм нито духовен аристократ, нито презадоволен еснаф. Душата ми е раздвоена. Но мисълта за принудителната бедност и за отчуждението, които ще последват, ме плаши. Аз не искам да съм беден. Нито самотен. Нуждая се от хората около мен, нуждая се от тях ежедневно. И ме дразни мисълта, че с голямата си уста мога да продавам дори л–а в канализацията, а трябва да се лиша от всички земни блага, за да мога да си доставя удоволствието да творя.

И понеже не мога да избера, реших, че в бизнеса трябва да се действа с размах, като в изкуството, а изкуството трябва се прави като бизнес – последователно и с добро планиране.

Има толкова много начини да бъдеш артист на бойното поле на търговията. Толкова много прекрасни начини. Единственото, което се изисква от теб, е да бъдеш различен от останалите и да бягаш от масовите практики. Брендингът, мърчандайзингът, имидж-мейкингът, стремежът към корпоративна идентичност и всички онези „модерни” английски думички тъкмо към това се стремят – да изпъкнеш от стадото. Да бъдеш забелязан. Да ти се обърне внимание. Като всеки артист. О да, има много изкуство в бизнеса.

И много бизнес в изкуството. Отблъскват ме неразбраните творци с техните луди идеи. Трябва да твориш популярни идеи, за да бъдеш „разбран” творец. И да ти идват отвътре, а не да си ги смучеш от пръстите. Трябва да  си честен най-вече пред себе си, след това пред твоята аудитория (както аз в момента съм честен пред теб, дори без да те познавам), трябва да не ти пука и не на последно място – трябва да си вярваш.

Всички тези качества са доста полезни в търговските отношения. Там се ценят лоялността, постоянството, трудолюбието и таланта. Но, за да правиш бизнес в изкуството, трябва да инвестираш в него. Защото, ако ме гледаш от всеки билборд по Цариградско, книгата (театърът, филмът) ти ще се продават в огромен тираж, независимо какво си наблъскал вътре. Ако инвестираш сто лева в един културен продукт, десет лева трябва да отидат за създаване и разпространение на продукта, а деветдесет – за маркетинг, реклама и PR. Ето така се прави бизнес в изкуството. С размах. Ще поживеем и ще видим…

Тихомир Димитров

Advertisements

9 Коментари »

  1. Помисли си какво искаш да остане след теб – продадените лайна, изкуството ти, или твоите бъдещи деца – и въпросът ще се реши. Защото и аз от опит знам, че и трите не могат да се съвместят. Знам също, че не е лесно да решиш!

    Коментар от vira111 — февруари 12, 2008 @ 11:40 am

  2. Тишо, нищо не пречи да станеш меценат, да съвместиш любовта към изкуството и парите, но тогава няма да си творец. Творците са бедни, истинските творци, а икономическите мислители понякога са богати, само те от творческите личности.
    Можеш да го съвместиш, можеш да правиш бизнес и да си творец в бизнеса, да променяш нещата, пример затова е добрата, художествената реклама.
    Еснафът не е добър бизнесмен, спекуланта е добър бизнесмен, на спекуланта му трябват няколко месеца или години да забогатее, на еснафа няколко деситилетия, но на последния му е удобно, уютно, сигурно. Последното си заслужава, аз съм еснаф, не ми се занимава със спекулации.
    Ти от кой вид си?

    Коментар от Koronal — февруари 12, 2008 @ 1:08 pm

  3. Тишо, аз ти ги говоря такива (виж горното ми мнение), но току що направих почти същия избор – изпратих сценарий за конкурс за сценаристи в bTV. Така че – слушай само себе си!

    Коментар от vira111 — февруари 12, 2008 @ 5:03 pm

  4. Всеки сам си преценя. Фактът, че се колебаеш сам по себе си говори достатъчно. В крайна сметка важното е ти да си щастлив, не мислиш ли? Аз нямам организационни способностти, не вярвам в „чудото на икономиката“, не мисля, че умея да манипулирам и лъжа хората. Всъщност за манипулацията – мога, ама не искам.
    Едно време мислех, че от мен ще се извъди прекрасен адвокат, понеже умея да се аргументирам и отворя ли уста не се давам лесно. Обаче за това се иска мнооого по-голям умствен капацитет от това, което собствения ми скромен генофонд може да ми предостави. А и не се хвърлям в изгубени каузи, затова и не се пробвах. Ти ако имаш желание – скачай. Ако ще те накара да се чувстваш по-добре де 😉

    Коментар от Силвия — февруари 12, 2008 @ 6:34 pm

  5. Хм… ами те и Галилей не са го разбирали, но явно той е разбрал нещо, пък да не говорим за Леонардо или Ван Гог. Мисълта ми е, че няма как да не си малко луд, ако си творец, просто мозъкът ти работи на други честоти и някои неща, които за теб са нормални (като факта, че земята се върти), за възприятията на други хора не са. А тези, които много искат другите да разберат, че са неразбрани са позьори. При това много си вярват. Всъщност човек трябва много умерено и предпазливо да подхожда към взимането си на сериозно. За мен при творчеството по-важна е самокритичността от самоувереността. Това е, защото и аз смятам доверието за основно. Изкуството за самото изкуство ми се струва излишен разход на енергия и емоции. Творецът е обвързан с публиката, независимо от вида на връзката. За това и трябва да подхожда отговорно и пак се съгласявам, че основната отговорност е честността. Когато си неискрен, това винаги личи, защото изкуството е най-личния труд. И когато правиш пазарлък с това, продаваш нещо от себе си. В някои случаи даже безвъзмездно, но това си е крайната глупост на позьорите, пък и колко е ценен продукта в тоя случай е съмнително. И тук е въпроса кое си склонен да спазариш. Струва ми се, че това зависи от изискванията на твореца към самия себе си, значи нужна е самокритичност или поне работеща ценностна система. После каква част от личните си изисквания е склонен да замени за друг вид удовлетворение. Ако да речем си един добър художник и няма как да се издържаш дори на етап основен минимум с чудесните неща, които правиш, трябва да избереш – или си осигуряваш издръжката със съвсем различен вид труд, а във времето, което ти остава рисуваш, защото това те прави щастлив или се опитваш да приложиш таланта там ,където това ще ти носи пари. Първото, което ми идва на ум е рекламата. Работиш, работиш и започваш ежедневно все по-малко да разбираш какво се иска от тебе и да търсиш смисъл в решенията на хора, които искат да продадат сапун, алуминиеви дограми, изкуствена тор за кактуси, пластмасови халки за сутиени и каквото се сетиш. Това не те прави по-лош художник, може би си по-трудно адаптивен, щото си добър за себе си, а онова, което имаш нужда да споделиш просто се разминава с предимствата на новия модел калъф за телефон. Но пък производителя с това си изкарва хляба, а в крайна сметка уютната и топла стая, вкусната вечеря, питиетата с приятели и добрия външен вид са фактор човек да се чувства спокоен, независимо дали е производител на белачка за банани или трябва да покаже белачката така, че да я продаде на клиента-ескимос. От друга страна боравиш с изразни средства, които са ти познати, можеш дори да развиеш допълнителни умения, а в крайна сметка всеки опит е полезен и винаги можеш да намериш плюсове, дори и в негативните резултати.
    С две думи – ако имаш доверие в себе си, но не прекаляваш с това и разделиш нуждите си на две – тази да споделяш личното, чрез творчеството си и другата – да ти е топло и сито, докато го правиш, остава само да балансираш с компромисите. Това не може да стане един път за винаги, то е процес и се случва ежедневно, не можеш да искаш от себе си да направиш един избор и той да е окончателен. Според мен е цикъл от избори, които някак си разменяш. Това не ми се струва лошо. То е движение, а движението означава, че не стоиш на едно място, пък в този случай не ми се струва задължително да ги обуславяш по стандарта – напред, назад, наляво, надясно са просто условности. А идеята избора и неговата дилема те мотивират да се движиш.

    Ама се размислих по темата, май и аз много лично го приемам :)))

    Поздрав,
    Еренста

    Коментар от lelnesta — февруари 15, 2008 @ 2:00 pm

  6. „Умея да разказвам истории“
    ето ти материал за размисли….
    http://e-bane.net/modules.php?name=News&file=article&sid=2717
    може и да си промениш мнението, макар че ме съмнява малко…..
    (ще ти го кажа в прав текст, за да не ме разбереш погрешно – насочи усилията си другаде – за да си писател не ти достигат много неща, но само липсата на талант е фаталната)

    Надявам се да не се депресираш – не го пиша с лошо чувство

    Коментар от Цар Плъх — февруари 15, 2008 @ 3:37 pm

  7. Аз пък това последното не го разбрах. Ама логично предполагам, – не беше до мен адресирано….

    Коментар от Силвия — февруари 15, 2008 @ 10:00 pm

  8. @Цар Плъх: убеди ме. От утре ставам миньор 🙂 А сега сериозно – писането е като готвенето. Не всяка манджа е по всеки вкус. Аз готвя моите специалитети за хората, които ги оценяват, а щом гозбата ми не ти харесва – ами не яж. Така и двамата ще живеем по-щастливо. И никакви обиди, разбира се. Благодаря ти, че си позволи да бъдеш искрен, без да ставаш вулгарен. Всяка интелигентно поднесена критика е добре дошла.

    Коментар от asktisho — февруари 15, 2008 @ 10:43 pm

  9. Аз все още не разбирам… Знам, че звуча като кученце, докато стопаните му се хранят и само досаждам с „и аз искам, и аз искам“, ама… Все пак ако искахте да си кажете нещо само между вас – има имейли за тая работа. Това е публична дискусия, може ли да поясните за албанските блондинки? *подк`уп*

    Коментар от Силвия — февруари 16, 2008 @ 12:17 am


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s