Писателският блог на Тишо

януари 30, 2008

Щастието се купува с пари

Filed under: ЕСЕТА — asktisho @ 12:04 pm
Tags: , , ,

Анкетьорите на Галъп зададоха един и същ стандартен въпрос: Колко сте удоволетворен от живота си по скалата от 0 до 10? В повечето богати държави (Америка, Европа, Япония, Саудитска Арабия) хората са отговорили, че са щастливи. Във всички бедни страни (главно Африка) хората изтъкват, че не са щастливи. (Световно допитване на Gallup)

Да, правилно прочете. Щастието се купува с пари. Бедността може да не е порок, но определено няма нищо общо с щастието. Защото, кажи ми, как можеш да бъдеш едновременно беден и щастлив, без да бъдеш лицемер? Живеем в един материален свят, където хубавите неща струват пари. Ако нямаш пари, няма да имаш хубави дрехи, хубава кола, хубава половинка, хубаво жилище и най-вече: добро здраве. Защото здравето също се купува с пари. Ако не ми вярваш, значи наистина си щастлив. Явно през последните десет години не ти се е налагало да ходиш на лекар.

Естествено, може да си абсолютен аскет, крайно религиозен човек и въздържател, който бяга от светската суматоха и от суетата на парите по различни причини: творчески, религиозни, сектантски и т..н., но определено не можеш да бъдеш щастлив, ако си болен, а за лечение на болестите също трябват пари. Много пари.

Така че, щастието се купува с пари.

Аз вярвам, че все пак има някакви граници, обаче.

Вярвам, че първото милионче може да направи всеки бедняк щастлив. Ако изведнъж се извисиш от мизерията до лукса, ти се превръщаш в прасе – едно самодоволно и щастливо прасе. Ставаш златен проводник за по-качествени храни, по-качествен алкохол, по-качествени наркотици и по-качествен секс. Превръщаш се в златен хранопровод, който редовно освобождаваш в златния си кенеф. С нарастването на сумата в банковата ти сметка, обаче, ти ще ставаш все по-голямо прасе, без задължително да ставаш все по-щастлив. Едва ли десет милиона могат да те направят десет пъти по-щастлив от първия милион, който те е измъкнал от мизерията.

Мога да ти дам много примери.

Но ще ти дам само един, любимия ми. Защото ценя твоето време.

В едно интервю със Стивън Кинг прочетох, че парите наистина са го направили щастлив. Само веднъж. Става дума за първия по-сериозен хонорар, който е получил за романа „Кери”. Защото тогава е живял в каравана, бил е алкохолик и децата му са нямали какво да ядат. Днес е мултимилионер и световно признат автор на бестселъри, но страда от прогресивно заболяване, което води до слепота, лекува се от наркотичната си зависимост и се възстановява след тежка катастрофа. Може да си позволи всичко това, защото е богат. Ако нямаше кинти, вече щеше да е мъртъв. Или напълно сляп. Но едва ли щеше да е по-щастлив.

Щастието наистина се купува с пари. С много пари. С първите много пари. С първия милион, фигуративно казано. Оттам нататък, всичко друго е работа на счетоводители, юристи и банкери – просто някакви цифрички, които те правят още по-богат и по-алчен, но не и по-щастлив.

Обобщавайки: парите ти осигуряват здравословен начин на живот, а здравето е щастие, следователно щастието се купува с пари. Да не забравяме и една друга екстра. С пари можеш да си купиш свободно време. Това е луксът на 21 век: да се разхождаш бос по поляната в гората, докато всички други са натикани в тесните си офисчета и бачкат. За пари. За много или малко пари, които никога няма да ги направят по-щастливи, освен ако не намерят ВРЕМЕ да ги изхарчат.

Сигурно това е причината във въпросното проучване на „Галъп” американците да са хем най-богати, хем да не определят себе си като най-щастливи. Там наистина можеш да изкарваш много пари, да бъдеш well compensated, както се казва, но за целта трябва да продадеш себе си, а в това влиза целия комплект: личното ти време, свободата ти, правото ти на избор, възможностите да пътуваш. За някои това е оферта. Всеки има право на избор.

Тихомир Димитров

Advertisements

40 Коментари »

  1. Щастието не се купува с пари. Но липсата на пари пречи на щастието. 🙂

    Коментар от Daggerstab — януари 30, 2008 @ 12:24 pm

  2. Ми така си е, кво да спорим.

    Коментар от Longanlon — януари 30, 2008 @ 12:30 pm

  3. Нали някой си в Америка беше казал: „Щастието не е в парите, а в количеството им“.

    Коментар от Бенихил — януари 30, 2008 @ 1:00 pm

  4. Ние у нас сме щастливи (пу, пу!). Не сме нито бедни, нито богати. Товарът на това щастие го е поел съпругът ми – той работи и ни издържа. Искам да кажа, че аз съм от едната страна на барикадата – мога да разполагам с цялото си време и да го използвам за „да се разхождам боса по поляна в гората“. А той е от другата – в гората (която също много обича) има право да бъде две седмици през годината. Аз защо не работя ли – защото тогава децата ще ги виждаме за по два – три часа на ден, а не за това живеем.
    Та, казвам всичко това, защото съм съгласна напълно с твойте разсъждения.

    Коментар от vira111 — януари 30, 2008 @ 1:14 pm

  5. Мммм, разбрах какво има предвид Тишо. Да не се тревожиш за пари – това ти помага да бъдеш щастлив. Т.е. дава ти възможност да се насочиш към други неща, осен към притесняването за пари. Да се развиваш, да учиш, да правиш повече неща, които ти харесват и те правят… щастлив.
    Това е.

    Коментар от Eneya — януари 30, 2008 @ 2:26 pm

  6. С риска да се повторя (бях го писал преди, по друг повод), не можеш да си щастлив всред море от нещастие. Когато всички около теб са тъжни, нацупени, недоволни, мразещи света, другите около себе си (т.е. теб също), и всичките пари на света да имаш, ще си нещастен. Спомням си, преди години, по магистралата N3 между Йоханесбург и Дърбан, в един център за почивка влязох в тоалената. Между забързаните и угрижени физиономии имаше един черен – чистача, чиято работа, сигурно се досещате, не е най-привлекателната. Той си свиркаше весела песничка, и видимо изглеждаше много доволен – без образование, без перспектива, но с приход достатъчен за деня. Колко ти трябва да си щастлив – милион, или прегръдка от приятел, Ролс Ройс, или вяра и спокойствие?

    Коментар от vladi57 — януари 30, 2008 @ 3:12 pm

  7. аз казвам – парите са неизбежно зло, като жените и яденето, финикииците са виновни – че са ги измислили….. 🙂

    Коментар от Alex Zvezdev — януари 30, 2008 @ 3:28 pm

  8. @vladi57: ами виж хората в джи класите с еднакви номера. Забързано нагазват в локвите между преливащите кофи с боклук, между сакатите бездомни кучета, дрипавите пенсионери и хорицата на месечна заплата колкото една сметка за парно. И не че те не забелязват свинщината около себе си. Забелязват я. Точно тя ги прави щастливи обаче – фактът, че са НАД всички. Тези хора много се тревожат за пари. Все пак, продали са здравето, живота и душата си за пари. И се притесняват да не ги загубят. Защото Ковчежникът рано или късно идва да прибере своето. Такова богатство не е щастие. Това е пир по време на чума. Ще си призная, че тайничко завиждам на „лошите момчета“ заради смелостта им да бъдат такива, не заради излишъците. Но ако имах възможност да избирам, не бих сменил мястото си с тяхното дори за един ден. Много добре помня последния ти коментар и предполагам, че именно това имаш в предвид под „не можеш да си щастлив сред море от нещастие“. Енея синтезира цялата ми статия в едно изречение: „Да не се тревожиш за пари – това ти помага да бъдеш щастлив“.

    Коментар от asktisho — януари 30, 2008 @ 3:45 pm

  9. Напипваме истината – човешкият живот е комплект от баланси. Този, който успее да избре за себе си верният баланс, ще е щастлив. Майкъл Джаксън, дори по времето, когато беше на гребена на вълната, с много пари, почитатели, интервюта в Ролинг Стоун Магазин и т.н. никога не е бил щастлив – той не можа да се примири с факта, че е черен, и реши дори това да промени. Ето ти го днес… Черния в тоалетната в Африка е далеч по-щастлив от него, защото е постигнал своя баланс.

    Споменаваш „хората в джи класите с еднакви номера“ – но ти самия не си един от тях. Това ме кара да мисля, че не знаеш какво е да ТРЯБВА да се движиш в няколко коли, за да можеш въобще да ОЦЕЛЕЕШ! Те са над „локвите между преливащите кофи с боклук, сакатите бездомни кучета, дрипавите пенсионери и хорицата на месечна заплата колкото една сметка за парно“, което им дава увереност, не и щастие. Нека не смесваме двете понятия. Можеш да си щастлив, убеден съм ти го знаеш, имайки само торба храна, палатка, любим човек до себе си, и никакви грижи. Така ли е?

    Парите само доставят илюзорно спокойствие, „купуват безгрижие“, но това само по себе си не е щастие. Нека се опитам още малко да пофилософствам по твоите думи – ти посочи милион за щастие. Ок – лева, евро, или долари? Защото, ако дадеш на всеки българин по милион лева, всичко в държавата ще се сгромоляса, и месечната сметка за парното ще стане милион и двеста хиляди. Ако е долара – ами, то с този темп скоро ще е същото като лева… Ако ти го дадат, и те пратят на място по твой избор, само след няколко седмици ще се усетиш, че милиона ти вече е половин милион, и в скоро време „щастието“ ти свършва. Само че, сега ще боли повече, защото си се докоснал до нещо, за което не си знаел – нещо ти се е изплъзнало, и на дали ще се върне пак… Май, по-добре би било да печелиш само по 3000 лв. на месец – тогава, ако избереш вярното собствено ниво на комфорт (което включва дом, семейство, бъдеще), май ще си по-щастлив…

    Коментар от vladi57 — януари 30, 2008 @ 4:56 pm

  10. „Щастието наистина се купува с пари…… С първия милион, фигуративно казано.“ Така пише в текста. Да не се хващаме за думичката „милион“. И ако трябва да сме честни, хората в България средно получават „само по“ 300, а не по 3000 лв на месец. И това, според мен, сериозно им пречи да бъдат щастливи. Щото не стигат дори за тока през зимата, камо ли за въпросните торба с храна и палатка. Болшинството българи нямат право да мечтаят за тях. Що се отнася до пируващите по време на чума, ами то това му е тъжното на един пир по време на чума – след като свърши пирът, идва чумата. Аз предпочитам най-обикновения махмурлук :))))))

    Коментар от asktisho — януари 30, 2008 @ 5:14 pm

  11. Щастието е в търсенето на щастие! В мечтите за него. Провокира в мен едни хубави спомени от детските ми години, когато с приятелки си говорехме какво ще е като порастнем… Вервай ми и досега си спомням безумния смях и усещането за безбрежно щастие, обхващащо ни тогава! А пък за паричките… колкото повече – толкова повече, казал Мечо Пух! 🙂

    Коментар от Ивката — януари 30, 2008 @ 6:24 pm

  12. Съгласен – да не се хващаме за думата… Този, който прави 1000 се ядосва защо не прави 10,000, който прави 10,000 – защо не прави 100,000 – това край няма. Не искам в никакъв случай да съм назидателен, но ако един се примири да „получава“ 300 на месец, се е негов проблем – щом не му стигат, просто работи повече, и ПРАВИ повече. А палатката надали е повече от 100… 🙂 Да – тя (палатката) символизира точно това, което Ивката казва – тя е стартовата точка за Търсене на Щастие, най-щастливият път!

    Надявам се да не засегна никого с думите си!

    Коментар от vladi57 — януари 30, 2008 @ 6:36 pm

  13. […] съм съгласен. Но както можете да прочетете в блога на Тишо, излиза че тези най-хубавите неща са недостъпни на […]

    Pingback от Клишетата, които ме правят щастлив « Nicodile’s blog — януари 30, 2008 @ 8:55 pm

  14. Може ли човек да бъде щастлив ако не е свободен?

    Щастието без свобода е немислимо.

    Свободата е право на избор.

    Възможността да избираме се обуславя до някаква степен от богатството.

    Защото, ако човек иска да живее в палатка, това ще те го направи щастлив, само (разбира се пресилено „само“ :)) ако може да си позволи да живее в палат, но прави съзнателния избор да го прави в палатка. В противен случай, ще останат съмнения за бягство от отговорности. Същото е и с избора къде и колко да си почиваме. Кога и колко да работим и т.н. и т.н.

    Поздрави

    Коментар от Веселин Василев — януари 30, 2008 @ 9:59 pm

  15. Казали са хората, че в крайна сметка всички отиваме на едно и също място, а може и да са две различни – не споря. Там парите не са нужни, но за да стигнеш до тази крайна цел, колкото по-добре асфалтиран ти е пътят (разбирай колко пари имаш), толкова по-безметежно ще е пътуването.

    Коментар от Hephaestos — януари 30, 2008 @ 10:16 pm

  16. Евала, Тишо. Много добре казано.

    Коментар от Morwen — януари 30, 2008 @ 11:50 pm

  17. мда, днес за първи път усетих кво е да имаш време и пари
    имах стипендия в размер на половин работна заплата кинта в джоба и цял следобед пред себе си
    взех си 1 сандвич и 2 дънлопски перца, след което се прибрах

    Коментар от egasimus — януари 31, 2008 @ 1:42 am

  18. Първо ще се съглася с нещо,което за вече писаха Тишо и влади57…че парите никога не стигат,дори и на тези,които имат премного от тях.Просто винаги можеш да си кажеш,че са ти нужни повече пари,че има нещо,което не можеш да си позволиш и така.Другото е че примерно едва ли има някой богат човек,който не се страхува да загуби всичките си пари.Затова и на богатите им се налага да работят,да не говорим че върху тях напрежението е особено голямо,защото един грешен ход,една грешна инвестиция и може да загубят много,ако не всичко.Определено хората забогатели с акъла си или просто по наследство са научени или се научават сами как да управляват богатствата си.
    Друг показателен случай са тези,които забогатяват малко или много случайно:чрез спечелване на лотарията или поради това че са били талантливи в някакво изкуство и са били забелязани от правилните хора.Немалко са примерите на последните,които после се разоряват и изпиват всичкото спечелено поради неумение да контролират харченето си.До голяма степен богатството за този вид хора е дошъл от нищото и незнаейки какво да правят с изведнъж появилото се щастие и в последствие стават още по-нещастни.
    Тъй като мене конкретно ме интересува ще взема отношение и по това,което е написал Тищо за американците и начинът на живот тук.Определено съм съгласен с написаното че за сметка на нелошите пари,които се правят от хора с образование примерно,така наречената средна класа демек,и от хората-предприемачи,цената която заплащат е много,много труд,малко свободно време и доста прецакани семейни отношения.Неслучайно голяма част от американците тръгват на пътешествия из света като се пенсионират и то,ако докато са работили са инвестирали разумно в пенсионни фондове,акции и т.н.,че и тук пенсиите не са кой знае колко високи.Неслучайно и има такъв висок процент на разводите и неуспешните бракове: та как може да се очаква щастлив семеен живот,когато виждаш партньора си по 2-3 часа на ден,а секс правите от дъжд на вятър.Това определено не може да се нарече щастлив живот.
    Да ама и живот без пари не може да ти донесе шастие…дали въобще има решение на тази дилема?

    Коментар от Tom Brady — януари 31, 2008 @ 2:08 am

  19. Хей Тишо, браво пак успя да ме накараш да се смея наглас ;-). Само искам да вметна, че според мен има само едно състояние, в което и беден можеш да си щастлив и това е когато си влюбен… за друго не се сещам. Така, че за всички останали случаи важи версията за прасето ;-)))

    Коментар от Jane — януари 31, 2008 @ 11:50 am

  20. Щастлив е този, който оценява това, което получава от живота.

    Коментар от В.Антонов — януари 31, 2008 @ 11:59 am

  21. *доволна* Добре че ме има, да ти синтезирам мъдростите 😉
    В този ред на мисли, ти съвсем ми забрави номера, пък уж на театър щяхме да ходим. Звънни ми да купя билети за 3 февруари за една постановка (изненада). Ок? 🙂

    Коментар от Eneya — януари 31, 2008 @ 1:39 pm

  22. Много мило, Енея, но за съжаление съм out of town.

    Коментар от asktisho — януари 31, 2008 @ 4:54 pm

  23. Хм, жалко. 😉
    За друг път го оставяме тогава, но ти ще избираш постановката.
    Приятен уикенд и веселко прекарване.
    Но без тоя заветен един милион сигурно няма да е щастливо прекарване. 😉

    Коментар от Eneya — февруари 1, 2008 @ 2:59 am

  24. […] 1, 2008 at 12:13 pm (art of living) Тишо развива теорията, че парите са в основата на щастието. […]

    Pingback от щастието, парите, най-силната жажда « полетът на костенурката — февруари 1, 2008 @ 12:13 pm

  25. […] Тишо развива теорията, че парите са в основата на щастието. Позволявам си да не се съглася. […]

    Pingback от щастието, парите, най-силната жажда « полетът на костенурката — февруари 1, 2008 @ 12:26 pm

  26. Тишо, да не вземеш да се обидиш, но се опитай да излезеш от мейнстрийм канала и помисли с главата си, когато потвърждаваш дърти стереотипи, недоносчета на здравия разум. (Вижте какво е казал Айнщайн за здравия разум за да разберете какво имам пред вид)

    За здравето, което струва пари, явно не си разбрал, че това е най-евтината стока, която всеки я има и я пилее безобразно. Не знам някой да са го излекували с много пари. Просто защото човек сам се лекува от болестите, но това си е съвсем друга тема. Например статистиката сочи, че самотните хора живеят по-малко и се разболяват повече. Още едно: има доста страни по света, където здравеопазването е общодостъпно и не ти трябват никакви пари за да бъдеш излекуван. Ама във века на Pax Americana всички си мислим, че нещата със здравеопазването са фъшкясали като у нас и САЩ.

    Щастието е вътрешно състояние и когато не ти е студено и не си гладен имаш всички необходими и достатъчни условия да си щастлив. Храната и дрехите са най-достъпните блага. Хората са нещастни не само поради това, че нямат пари, а че страдат от самота, неразбиране, несправедливости, нямат вяра в по-доброто бъдеще или просто от липса на радост (не се смеят достатъчно например). Няма да е приятно да ходиш из гората ако се чувстваш самотен, изолиран от света на останалите хора, с липса на вскаква вяра в бъдещето. Това бездарните изследователи от Галъп хитро са го скрили, защото капиталът иска овцете да бачкат и ако не са щастливи, то явно не бачкат достатъчно. Поредната рожба на здравия разум, на път да се превърне в предразсъдък.
    Не мога да кажа, че сега, когато имам пари, съм бил по-щастлив от времето когато бях студент и едва свързвах двата края.

    Пожелавам на всички да бъдат здрави и щастливи!
    Христо

    Коментар от Багера — февруари 1, 2008 @ 1:34 pm

  27. П.П. Прочетох внимателно статията, която си дал в линка. Там тезата „Щастие=пари“ не е потвърдена категорично от никой. Правилното е, че има СЛАБА връзка между двете. Изобщо статията е повече обзорна и не можем да намерим доказателство за здрава корелация пари-шастие.
    Айде!
    Христо

    Коментар от Багера — февруари 1, 2008 @ 1:40 pm

  28. по този повод написах http://lydblog.wordpress.com/2008/02/01/money-happy/

    Коментар от lyd — февруари 1, 2008 @ 3:03 pm

  29. Според мен тук става дума за фундаментално объркване на понятията, парите купуват комфорт, безгрижие, но не и щастие, можеш и беден да си щастлив и богат да си нещастен, но не може да ти е конфортно и да си беден. Конфортът синтезира нишите потребности – храна, дом, дрехи, секс, но те ни правят нещастни само когато са незадоволени, когото ги задоволиш идват други потребности, които вече не за въпрос само на пари – висшите.
    А да и нещо друго има една френска пословица: Парите не правят човек по-щастлив, само по-зает.

    Коментар от Koronal — февруари 3, 2008 @ 11:52 am

  30. Останах без дъх от смях,след като прочетох това:
    Да послужи пред: Потенциален работодател от женски пол между 18 и 35 години

    МОЛБА

    от

    Тихомир Тодоров Димитров, 27 годишен, несемеен, неосъждан, без деца, финансово осигурен, в добро физическо и отчасти психическо здраве

    Уважаема госпожице,

    Моля да бъда назначен на длъжността сериозен приятел и постоянен сексуален партньор с изпитателен период, определен от Вас.

    В подкрепа на тази молба прилагам сексуална автобиография и мотивационно писмо. Готов съм да представя препоръки от бивши работодатели при поискване.

    Искрено се надявам молбата ми да бъде удовлетворена!

    С уважение,

    Тихомир Димитров

    София, 2005

    Сексуална автобиография:

     Име: Тихомир Тодоров Димитров
     Пол: М
     Дата на раждане: 15 ноември 1978г.
     Зодия: Скорпион
     Семейно положение: несемеен, без деца
     Сексуална ориентация: хетеросексуален
     Контакти: asktisho@gmail.com

    Трудов стаж:

    Като малко дете преживях онова, което са преживели много момченца в безгрижното си детство, а именно игра на чичко доктор с братовчедките на село. Макар че този твърде ранен период не може да има нищо общо с образованието и професионалните ми умения на любовник, точно там на село, аз за пръв път се сблъсках с тайните на женската анатомия. Открих много съществени и твърде стряскащи разлики. На горките братовчедки им липсваше онова, което бях свикнал да опипвам с интерес в банята и да наричам чиш. На негово място те си имаха нещо друго доста различно на вид, на допир и…не, глупости, разбира се, че не и на вкус. Бяхме деца.

    Първата ми истинска любов беше учителката по математика в трети клас другарката Иванова, която переше толкова здрави шамари зад врата, че нямаше как да не я обикне човек. Може би е допринесла за някои от специалните интереси (виж съответната графа), за които ще стане дума по-късно, а може и да не е. Не знам. Обаче плаках със сълзи, когато я смениха с другаря Унуфри Лефтеров.

    В шести клас бях лудо влюбен в момичето, което стоеше до мен на последния чин. Казваше се Ваня. За съжаление многократните ми опити да спечеля сърцето й бяха напразни. Не помогнаха нито боя в голямото междучасие, нито хапането, нито скубането на коси. Веднъж дори забих пергел в бедрото й. Толкова бях отчаян! Твърде рано изживях първата си несподелена любов.

    Половото ми съзряване настъпи окончателно в седми клас. Тогава започнаха да ми никнат мустаци и гласът ми взе да мутира. Един ден, докато лежах по корем в леглото, изведнъж се напишках. Беше най-приятното напикаване в живота ми. Не се гордея с онова, което започнах да правя всяка вечер, след като разбрах, че бялата лепкава течност всъщност не е урина.

    В периода седми десети клас се научих да пия бира и да пуша цигари, но не и да правя секс. Въпреки това упорито настоявах, че имам поне 12 бройки зад гърба си. Все пак бях рапър, а и гангстарите, с които излизах от Ж клас въобще не си поплюваха с кучките.

    Първият ми работодател беше Милена. Започнах трудовата си кариера в началото на десети клас. За две години правихме секс само веднъж като абитуриенти на стълбите пред един блок. Алкохолът и липсата на опит си казаха думата. Уволниха ме заради недостатъчна квалификация.

    Кариерата ми продължи като студент в УНСС, когато бях нает от втория си работодател Силвия. Тригодишният трудов стаж в нейната компания ми помогна да обогатя теоретичните познания с безценен практически опит. Научих се на работа в екип (особено в края на работната сесия), подобрих комуникационните си умения (да правя комплименти, да се подмазвам, да прося секс убедително), значително се увеличиха познанията ми по чужди езици и най-вече устния ми френски. Изгубих работата си, когато за моята позиция подаде молба много по-квалифициран кадър (35 годишен гинеколог).

    Следващият ми работодател се казваше Галя. Трудовите ни правоотношения продължиха 9 месеца и бяха прекратени временно по взаимно съгласие поради необходимостта да отбия военната си служба. След по-малко от месец на мястото ми вече работеше друг служител. Успях да не обърна професионалната си ориентация в казармата и след уволнението отново бях безработен.

    Постъпих на работа при Юлияна в началото на 2004 година. За година и половина натрупах ценен опит и придобих качествени умения научих се да готвя, да правя масажи, познанията ми по френски език се увеличиха многократно. Жестоката конкуренция на трудовия пазар отново се превърна в причина да загубя работата си. Този път бях изтикан на борсата от 45 годишен хирург в Пирогов.

    От лятото на 2005 година работя като специалист на свободна практика.

    Образование:

    Завършил съм с отличие следните курсове: Култивиране на мъжката полова енергия чрез ДАО, Майсторството на тантрическия секс, Акупресура на еротичния масаж, Сексуалното Гунг Фу девет начина за забавяне на мъжкия оргазъм и Фенг Шуй или изкуството за приготвяне на ароматна баня.

    Чужди езици:

    Много добър френски език, предимно устен, перфектен английски най-вече в мисионерска поза, слаби познания по арабски с шепа олио заднешком.

    Практически умения:

    Шофьорска книжка, хеви петинг и двучасов фул боди масаж, достигане до многократни оргазми без еякулация, добро познаване на ерогенните зони по женското тяло, умело използване на лубриканти.

    Специални интереси:

    Любимата ми поза е с жената отгоре. Харесва ми заради дълбочината на проникването. Тя може да свърши по-лесно като определя сама темпото, пък и честно казано, допада ми да лежа по гръб и да я гледам как се поти. Обичам играта на роли учител и ученик, лекар и пациент, затворник и надзирател. Не се плаша от белезници и бамбукови пръчки, понякога използвам мръсни думи и кожен колан.

    МОТИВАЦИОННО ПИСМО

    Основната причина, поради която искам да постъпя на работа при Вас е, че отчайващо се нуждая от секс. Не виждам причини да го крия, особено при положение, че знам колко важна за Вас е искреността и колко много мразите лицемерието, предателството и лъжата. Чувствам, че имаме много общо помежду си, тъй като подобно на Вас, аз ненавиждам двуличното отношение.

    Знам, че ще работя в динамична, високо-конкурентна среда, понеже вие сте ужасно красива и съм готов да положа всички усилия, за да останете доволна колкото и докогато може.

    Искрено се надявам, че вашата компания изпитва недостиг на високо квалифицирана работна ръка или пък, че досегашните Ви служители не заслужават работното си място, за да получа шанс да запълня онези празнини, които те не са успели да запълнят както в душевен, така и в чисто физически план.

    Моля, при разглеждането на тази кандидатура да вземете предвид умението ми да правя секс без да свършвам девет часа и стремежа ми винаги да поставям женския оргазъм на първо място пред своя.

    Убеден съм, че никога не сте изпитвали нещо подобно на двучасовия фул боди масаж, в който съм абсолютен професионалист. Вярвам, че ще оцените готварските ми умения, доброто възпитание и джентълменското ми отношение към дамите, както и факта, че нямам проблеми с алкохола, наркотиците и хазарта. Самият факт, че сте прочели всичко дотук означава, че вече харесвате чувството ми за хумор или че намирате за забавна абсолютната липса на такова.

    Като допълнително предимство моля да отчетете следното: мразя футбола и чалгата, не се интересувам от бой с кучета и не ми миришат краката.

    Очаквам вашият отговор с огромно нетърпение и силно се надявам той да бъде положителен.

    Искрено Ваш,

    Тихомир Димитров

    Коментар от lefterna — февруари 3, 2008 @ 4:10 pm

  31. И аз много се смях, когато го писах 🙂 Тогава бях млад и глупав, но после натрупах ценен „трудов“ стаж и поумнях. Трябва да си призная, че оригиналната идея за подобна автобиография не е моя, а на почитаемия Карбовски.

    Коментар от asktisho — февруари 3, 2008 @ 8:33 pm

  32. Карбовски е Върха!Няма друг просто!Интересно сте го измислили хахахахха

    Коментар от lefterna — февруари 3, 2008 @ 10:39 pm

  33. Като поживееш още малко може и ти да достигнеш до някои прозрения, Тишо!:))

    Заблуда: Парите не могат да ти купят щастие.
    Прозрение: Щастието не е задължителен елемент в живота на човека, така че по-добре да има пари в него.

    Заблуда: Приятел в нужда се познава.
    Прозрение: В нужда можеш да опознаеш единствено възможностите на познатите си, а приятел се познава в мъка.

    Заблуда: Живота е песен.
    Прозрение: Е, това няма нужда да ти го обяснявам ,нали? Не е нужно да гледаш новините, за да разбереш, че животът е шибана работа.

    Коментар от predatorr — февруари 7, 2008 @ 11:18 pm

  34. dushata, ne moga da svikna e tezi greshki i tova e! draznqt podleda i ne ti hodqt ama nikak! „два креHвирша“ i mi prosti latinskata kirilica

    Коментар от abigeya — февруари 8, 2008 @ 2:21 pm

  35. Каква е тази шльокавица, на която пишеш, българино?..или греша, че си българин?:)

    Коментар от predatorr — февруари 8, 2008 @ 6:26 pm

  36. Право си го казал, Тишо! Тъпанарската фраза „сиво ежедневие“ е точна за случая, защото то е точно такова когато нямаш ни един „френд“, който да ти го сподели и оцвети. По стечение на обстоятелствата работата ми ме среща с хорица „от народа“, които често смятат, че са над него, точно поради тези благини, които споменаваш по-горе. Обаче аз имам здрав сън, радвам се да имам и хубава работа, която реално не работя, а ми доставя пълен кеф, ден след ден и пари, които ми стигат да съм точно толкова щастлив, колкото са визуализирани нещата в главата ми…
    Трудът, било то физически или интелектуален, ако носи наслада, то и финансовата част, независимо от размера и, ще ти пасне накрая (точно в момента не ми се обясняват икономическите регулатори на това ми твърдение). Но в случай, че имаш рязко вътрешно разминаване на това, което поемаш като отговорности и работа, и това, което получаваш накрая в „пластмасовата си райска безгрижност с включено ДДС“, то тогава допаминът, финелетиламинът и серотонинът (баси заглавията :-)) не могат да са ти от полза, защото ти просто си пълен въс, и това е! Та идеята ми беше, че ако човек може да е щастлив в съзнанието, било то и с 50ст в джоба, то той най-вероятно няма да е нещастен с 1 000 000 също така. Засягам малко темата кога и как, с какъв човек до себе си, и тн. от предните ти постинги, но в основата си щастието на човека (лично мнение) му е заложено още в гените. Осъзнавайки простотата на живота, можеш спокойно да откриеш ненужната част (пари) в него, пряко на повечето материалистични мнения тук. Знам, че не може да се живее на фотосинтеза и изпарения, но пробвайте да живеете в златна клетка и диамантени кранчета без кьорав приятел до себе си… За мен лично нещата са следните и се водя от тях вече 30 години, начело с любимите ми Дзен фрази:
    Орлите не говорят с прасетата
    Не вятърът клати клоните на дърветата, а съзнанието ти
    И лично моето си мото:Всичко е точно така както трябва да бъде !
    Желая ви повече усмивки и ще видите, че всичко хубаво ще ви се върне обратно !

    ПП. Това, което се сетих оборва гореказаното :-): еврейска поговорка: Няма ненаказно добро! 🙂

    Павел Баджаков

    Коментар от Павел Баджаков — март 13, 2008 @ 11:55 pm

  37. @ Павел Баджаков: Хехе, мерси за готиния коментар. Има много истина в думите ти. Всеки трябва да разполага със свободата да избира щастието си сам. Това е правилният начин. Пък и сто процента съм ужбеден, наистина, че с мисълта си модеилраме света около нас. И съм склонен да ти повярвам, че щастието го има кодирано в генома.

    Коментар от asktisho — март 14, 2008 @ 8:18 pm

  38. Просто невероятно! Много ми хареса! Много вярно! Голямо браво!

    Коментар от Мария — март 16, 2008 @ 4:16 pm

  39. @ Мария: симпатията е взаимна 🙂

    Коментар от asktisho — март 16, 2008 @ 8:01 pm

  40. […] съм съгласен. Но както можете да прочетете в блога на Тишо, излиза че тези най-хубавите неща са недостъпни или не […]

    Pingback от Клишета любими | NiCodile — януари 24, 2010 @ 2:43 am


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s