Писателският блог на Тишо

януари 21, 2008

I love Sci-Fi

Filed under: СТАТИИ — asktisho @ 3:02 am
Tags: , ,

Предполагам, че между електронната музика и научната фантастика има много общо, тъй като и двете разказват приказки от бъдещето. Поне при мен нещата са свързани. Обичам техно и сай фай, като поглъщам второто във всякакъв формат, с или без повод. Чета сай-фай романи, гледам сай-фай филми и дори се пробвам да пиша сай-фай разкази от време на време, но го правя крайно предпазливо, защото живеем в трудни за фантастите времена. Все пак, The Future is Now, нали така?

За незапознатите държа да уточня, че научната фантастика няма нищо общо с фентъзито, което така и не успя да ми легне на сърцето. Не че мога да си затворя очите пред един великан като Толкин, разбира се, но фентъзи обстановката с нейните дракони, мечове и герои ми се струва малко наивна и откъсната от реалността. Докато при научната фантастика не е така. Всичко, което виждаш (четеш) там може реално да ти се случи. И то съвсем скоро. По същия начин, по който се случиха подводниците на Жул Верн. Пишещите машини с телевизионен екран, за които разказваха фантастичните романи от средата на 20 век, вече стоят пред очите ти. Големите екрани от „Острието на бръснача” те облъчват с реклами пред НДК, Автогарата и Мола. Дирижабъл рекламираше BMW в небето над София преди няколко години, а наследниците на граф Zeppelin се канят да построят “Cargo Lifter”, който ще пренася по въздуха повече товар от най-големия кораб в света..  Светът на „далечното” бъдеще, за който мечтаехме и, от който се страхувахме преди 20 години, вече е факт.  The Future is Now аnd The End is Near.

Без да те отегчавам излишно, смятам да ти разкажа как заобичах научната фантастика, като  се надявам да споделиш същото с мен. И не е задължително да имаме еднакъв вкус, дори напротив. Нямам нищо против ако си фен на Азис, стига да знаеш как и защо точно си станал такъв.

Всичко започна през последните години на комунизма, когато разрешиха западните филми в кината. Не кои да е западни филми, а един по-специален: “Междузвездни войни”. Нямаше свободни места за нито една прожекция, влизаше се с рушвет при леличката, която късаше билети, после се стоеше прав, с отворена уста, докато свърши филмът. И така няколко пъти.

Конструирах космически кораби с Lego и мечатех за Космоса, докато разлиствах онези цветни книжки от Съветския съюз, с твърдите корици и луксозната хартия. От тях научих, че всъщност на хората вече не им е проблем да отидат до Луната и даже се канят да стигнат още по-надалеч.  Исках да бъда част от всичко това. И станах. Засега само емоционално, но е напълно възможно ти, който четеш този текст, в съвсем скоро време да летиш в орбита като турист…А на съседната седалка може да съм аз, знае ли човек…

След «Междузвездни войни» в световното кино настъпи дълга пауза и аз за малко да забравя любимия си жанр. До сцената с черепа. Помниш ли я: череп, поставен върху камъни, а през него агресивно минава верига на танк. Камерата се вдига, за да ти покаже зловещи роботи с червени очи, които безмислостно унищожават последните остатъци от човешката раса. Става дума за «Терминатор 1», разбира се. Този филм ме промени. След него забравих за «Индиана Джоунс», за «Уилоу», и дори за „Конан Варваринът”. Окончателно напуснах дебрите на фентъзито и навлязох в света на научната фантастика. Вече си имах любим жанр. Поглъщах всякакви книги и филми за бъдещето с ентусиазъм и открих, че най-много обичам анти-утопичните сюжети. «По острието на бръснача» сигурно съм го гледал 30 пъти. „1984” и „Небесните Господари” се превърнаха в настолната ми Библия.

Радвам се, че този жанр се разви и стана толкова популярен. “Матрицата” и «Equilibrium” сякаш бяха направени специално за мен. Гледах ги с окото на посветен, който знае какво да очаква от подобни сюжети. Няма да ти казвам какъв оргазъм изпитах от «Аз, роботът», «Двестагодишен човек» и «Децата на хората». Списъкът е прекалено дълъг. Последно си оправих настроението с “I am Legend”. Някои хора го намират за доста повърхностен,  но проблемът явно е в техния телевизор.

Днес, когато на пазара излезе ново техническо чудо, аз винаги се сещам за негов аналог от книгите и филмите в миналото. Ето, колите започват да се управляват сами. Автопилотът отдавна е обект на доусъвършенстване. Създадоха летящ автомобил. Въпрос на време е да го пуснат в серийно производство, трябва само да намалят шума. Space Ship One на Virgin Airlines започва космическите ексурзии догодина, азиатците имат планове за хотели на луната до 20 години, можеш да наблюдаваш земята от Космоса на личния си компютър, а децата ходят на 3D кино, за да гледат Дядо Мраз. The Future is Now.

Хубавото на научната фантастика е, че се случва тук и сега. Лошото? Ами, освен че навява лоши спомени от бъдещето, тя прави живота на писателите-фантасти прекалено труден. Е, аз си избрах да творя в риалити жанра. Но винаги ще си остана фантаст по душа.

Тихомир Димитров

Advertisements

31 Коментари »

  1. Определено и самият стил се изменя с годините, и за някой филми и книги е за добро. Сегашните фантасти имат много повече … представа, какво може да има някой ден и да направят романа / филма по интересен. В „Градът“ и „Какво сънуват псиборгите“ ги нямаше тези работи. Дори книгата „Аз, Роботът“, нямаща никаква връзка с филма, е наивно изследваща бъдещето. А и аз съм и на двата жанра болен фен – и sci fi и фентъзито. Където е замесена малко фантастика – там съм! Помага да се откъснеш от настоящето 🙂

    Коментар от pierrot — януари 21, 2008 @ 7:43 am

  2. Аз лично започнах със „Седморката на Блейк“. Сега с огромно удоволствие си го припомням. Може да е нискобюджетен и ефектите да не струват, но историята… Поредицата „Междузвездни войни“ бяха първите филми, които съм гледал на компютър – определено чудесно начало! След това за съжаление изгледах втория „Терминатор“ преди първия и също бях впечатлен много – беше ми даже и любим филм! Но след третата част ми се плачеше… Както и след третата част на „Матрицата“, първата беше шедьовър, втората ми се стори незавършена. Но най-голямата си доза научна фантастика получих от книгите – Азимов (откровено казано „Аз, роботът“ ми се стори гавра с произведението му) и тематичните поредици разкази под една тема, като „Военна фантастика“ например. Определено фантастиката е начин да видиш бъдещето – или поне едно възможно такова.

    Коментар от В.Антонов — януари 21, 2008 @ 10:29 am

  3. Всъщност комерсиалната машина ще е SpaceShipTwo, SpaceShipOne беше прототипът с който летяха и спечелиха там някаква награда. Има едни пичове – Bigelow – те пък искат да правят надувни модули за комерсиални космически станции – думичката „надувни“ звучи малко смешно, но всъщност не е :). И те пуснаха вече прототип на такова чудо, което беше успешен експеримент. НАСА окуражават частни компании да развият и изпълнят проекти за снабдяващи кораби за МКС. Т.е. говори се, че космическите полети тепърва ги очаква някакъв своеобразен бум, сравняват моментното им състояние и бъдещото им развитие с тези на авиацията преди около век.

    И мен „Междузвездни войни“ ме запалиха по фантастиката. После станах фен и на „Стар Трек: Следващото поколение“, най-добрия сериал от стартрекърските. После „Блейд Рънър“, Матриците, Equilibrium, филмите с Ридик. За съжаление напоследък новите заглавия не ме грабват ама хич. „Децата на хората“ и „I am legend“ бяха добри, ама на „Stealth“ и „Войната на световете“ да речем, съм се смял с глас. Книгите и игрите сякаш се справят по-добре от филмите в тоя жанр: Азимов, Артър Кларк и Франк Хърбърт са ми много любими, макар и нещата на първия да звучат леко наивно в 21ви век. Дан Симънс и Ричард Морган ми харесват от по-новите, но повечето нови книги от останалите са по-скоро разочарование – примерно тези от поредицата на „Бард“. Май и аз ще трябва да проуча въпроса с поръчването на книги от амазон да речем :>

    Коментар от brani — януари 21, 2008 @ 11:35 am

  4. «По острието на бръснача» може би е по-известен у нас като „Ловец на хуманоиди“ или „ловец на андроиди“, въпреки че май всички си го знаят като Блейд рънър.

    Коментар от nervousshark — януари 21, 2008 @ 11:35 am

  5. Фантастиката – винаги съм я обичала и това е любимия ми жанр. И до днес филма „Междузвездни войни“ (първите) е най – доброто в моята си класация. „Матрицата“ не успя да го измести, Армагедони, Пети елементи също. Във видеотеката до нас ме бяха запомнили и още от вратата ми казваха има или няма нова фантастика.Но фантастика и то добра – сюжет и технически ефекти се прави много трудно, затова и в повечето случаи си тръгвах разочарована и се задоволявах с филми, в които има поне приказен елемент или някаква мистика – „Индиана Джонс“, „Адвокат на дявола“, „Деветата порта“ … Загадъчното, нестандартното винаги са привличали умовете на бъдещето, и именно те с различното си виждане са движели света напред. В миналото колко гении са били обявявани за луди и шизофреници… наричали са ги за магьосници, вещици и са ги изгаряли на кладата. Добре че сега времената са други и фантастите могат да творят на воля, да издават, патентоват и т.н.

    Коментар от Jane — януари 21, 2008 @ 12:41 pm

  6. Иха, направо се радвам, че не съм единствената, която е харесала „Аз, роботът“. Определено го гледах с отворена уста и се радвах на това как са вмъкнати най-основните идеи на разказите. Много хубаво филмче. Пък и Уил Смит спасява котка, какво повече ти трябва 😉

    Аз не знам кога се влюбих в сай-фай-я. Предполагам съм израстнала с него. Първите книги, които съм чела, преди 15-16 години (че и повече сигурно) бяха естествено детски приказки.
    После минах на поредица за деца и юноши и подозирам една книжка промени живота ми завинаги – „Приключенията на Незнайко“ и по-специално приключенията му в Слънчевия град.
    Ей какви неща бяха измислили хората в Слънчевия град. Там за първи път се запознах с концепцията за такси с автопилот, на което само задаваш крайната точка на пътуване, и тя те води до там. За коли, задвижвани не със сироп, като допотопните сиропови автомобили на „нашите“ дребосъчета“ ами със спирт (да звучи познато). За роботи, които те бият на шах, за автоматични прахосмукачки, въртящи се къщи, автоматични комбайни……. Мога да продължа до утре сутринта.

    След това подхванах книгите на баща ми, които просто тотално ме хвърлиха в сай-фай жанра. Първи бяха онези сборници на „Галактика“, в които на 10 странички те хвърлят в дълбокото. Разни хора, със съвременно мислене, които могат да си ти или аз. Попадат в безкрайно неприятни ситуации. Ти как би постъпил на тяхно място? Оттогава и това е онова, което търся в книга или филм – не сюжета, не битките… А психологическата нагласа на героя. Това как в началото на книгата виждаш едни хора, в края са съвсем други. В стил „Сферата“ на Крайтън. Защото ако нещо такова стане наистина, то няма да стане с подробностите им. Но е важна основната му идея. За нея трябва да си подготвен.

    Винаги съм предпочитала книгите, макар че трябва да призная, екранизациите на някои от тях къртят сериозно. Например гореспоменатата „Сферата“ е най-добре разказана, когато се комбинира разказа с филма.

    В един момент започнах да гледам филми. От малка съм киноман, всеки ден се взимаха по два филма от кварталната филмотека. От рано имахме кабелна телевизия, винаги околко 20-ти май Pro 7 дават междузвездни войни. Дават и Терминатора. Да гледаш Терминатор 1 си беше събитие. Дори и на немски, който не търпя още оттогава.

    С филмите се влюбих в анти-утопиите. 1984, Бразил, Екуилибриум, Clockwork Orange…. няма какво да ги изреждам, списъка е прекалено дълъг. Може би защото винаги съм се чувствала различна и съм чувствала тези разкази и възможни сюжети много реални..

    А да не забравя Алан По. И Кинг. И Лавкрафт. Великата тройка. Честно казано не знам дори в какъв ред ги обичам. Винаги съм харесвала По най-много, заради способността му да гледа в бъдещето. Първо, че разказите му, писани преди (вече) почти 200 години звучат сякаш са се случили преди 5 минути в уличката зад ъгъла! Великата му „последната приказка на Шехерезада“, в която описва едно толкова реално мое ежедневие. Естествено, радвам се злобно, че не е успял да си представи компютърната революция, ама компютъра е направен по планове на тъкачен стан, все пак – прощаваме на човека. Между другото, това отдавна е оставило отпечатък в мен. Винаги когато чета подобни футуристични неща едно червено ф;агче се вдига и на него пише „помни По“ – колкото и аргументирано да е, обикновено нещата, които оставят най-голяма следа над света стават по случаен начин.

    По освен това е единственият автор, който е успял да ми изкара акъла буквално и да ме е накарал крещейки да скоча на половин метър. И единствения, чиито сборник разкази доброволно отказах да дочета, понеже прецених, че са ми слаби нервите.

    Лавкрафт ме спечели много, макар че разказите му за морските хора доста ме отегчават. Във всеки кратък разказ на Кинг съм влюбена по дефиниция. Книгите му обаче, за съжаление винаги ме разочароват. Друг мой любимец е Джон Уиндъм, който с две книги – „Какавидите“ и „Денят на трифидите“ успя да ме вкара във фен-куба си с риск никога да не го напусна…

    Днес? Днес за съжаление откривам толкова малко предизвикателства. Естествено гледам „LOST“ – ама не заради сай-фай частта, а заради героите. Гледам също „Supernatural“, „4400“… Ама те трудно могат да се нарекат сай-фай.

    Коментар от Силвия — януари 21, 2008 @ 1:52 pm

  7. @ Силвия; мда, споменаваш толкова много заглавия, които съм пропуснал, ама то нямаше и как да ги изредя всичките, постингът щеше да стане дълъг и логически непоследователен, а това би отегчило много любители на други жанрове, които също си имат своето очарование. Целта ми беше по-скоро да покажа пътя, по който минава човек, преди да залитне по Sci fi сюжетите и от коментарите, които чета виждам, че доста хора са минали по същия път. Виж, за „Сферата“ наистина не се сетих, а това си е основопопалагщ сюжет, колко още подобни нему се появиха в литературата и киното след това.
    Относно избора между книги и кино, много е труден, защото добрите филми по правило се правят от добри режисьори върху добри книги. Така че двете вървят ръка за ръка. И аз наистина не мога да си избера. Бих писал сценарии за филми със същата страст, с която пиша есета, разкази и романи.
    Въпреки че Кинг действително взе да отегчава напоследък и да се превърна в комерсиална машина с прекалено дългите си романи, на които им личи, че са писани „за обем“, то аз никога няма да посмея да го извадя от списъка на „Светата троица“ в литературата, която за мен се състои от По, Кинг и Камю.
    Благодаря, че обогати темата. Има много красота в тъгата и тъга в красотата на научната фантастика. Може би точно това я превръща в пикантно ястие за мнозина.

    Коментар от asktisho — януари 21, 2008 @ 2:15 pm

  8. Да вметно само, че Кинг има и дълги книги, ама такива, писани 34 години – като седмологията за Тъмната Кула 😉

    Да не забравяме и също, колко от „Top 250“ филмите в imdb.com са по книга на Кинг… („Shawshank Redemption“; „The Green Mile“; „Stand by Me“…) – така че, класик, определено! 🙂

    Коментар от Michel — януари 21, 2008 @ 2:52 pm

  9. Michel, няма как да го забравим Кинг, истина е. Просто понякога е най-добре човек да се оттегли, когато е на върха. А той, според мен, отдавна прехвърли най-високата точка в творчеството си. Естествено, Кинг е Кинг, защото е Елвис Пресли и Майкъл Джексън на американската литература от 20 век. Той просто е Кралят. И със сигурност отпечатъкът му ще остане ако не в историята на изкуството, то поне върху цяло едно (че и повече от едно) поколение, което израсна с книгите му. Long live the King!

    Коментар от asktisho — януари 21, 2008 @ 3:00 pm

  10. Здравей,

    Каним те да регистрираш блога си в блог класацията на България.
    http://topblog24.com.

    Поздрави Екипът на Топ Блог 24

    Коментар от Топ Блог 24 — януари 21, 2008 @ 3:02 pm

  11. Michel: Това, че филм е на висока позиция в някаква класация никога не е било моя причина да го смятам за велик или за класика.

    Изобщо, това че някой друг харесва нещо, никога не е било моята причина и аз да го харесвам. Тълпата не винаги „не може да греши“. 😉

    Кинг е адски идеен, обаче тръгне ли да се разпростира мърху много страници и ми иде да го убия с нещо тежко. Като например пиано.

    Колкото до Тъмната кула – все хубави неща чувам за тази поредица, ама продължавам да се страхувам от нея, защото наистина усещам, че ще тръгна с много очаквания и ще бъда ужасно разочарована.

    Тишо: На Камю май съм чела само чумата и не успя да ме грабне. Препоръчай нещо друго негово – току-виж ми харесало.

    Коментар от Силвия — януари 21, 2008 @ 3:10 pm

  12. „Предпочитам невъзможното, което убеждава, пред възможното, което звучи неубедително!!!“
    Помните ли книжлетата на Галактика и Фантастика? Какви емоции поражда у вас репликата „Георги Бакалов – Варна“?
    Направо завиждам на пъпчивите днешни тинейджъри, че още не са прочели Фондациите, Дюн, разказите на Робърт Шекли. Завиждам защото тепърва им предстои кефа, опиянението, тоталния оргазъм на мисълта от общуването с „Пророците на Бъдещето“ – писателите фантасти.

    Коментар от Владислав Юруков — януари 21, 2008 @ 3:10 pm

  13. @ Топ Блог 24: Поздрави за добрата идея и мерси за поканата! Може би ще се регистрирам, но преди това трябва да открия някаква смислена причина да го направя. Чудя се кога най-после в България ще се появи класация на блоговете, която да предлага реални стимули за участие, като например парични награди за победителите.

    Състезание без награди е като манджа без подправки и, честно казано, винаги съм отбягвал старателно липсата на пикантен вкус. Безспорно подбна иницитива (състезание или блог класация с награден фонд за победителите) би имала огромен успех и ако разполагах с повечко свободно време, с удоволствие щях да се заема лично с нея.

    Иначе всяка друга безплатна класация си остава най-обикновена размяна на линкове и единствената полза, която носи за участниците е някаква публичност със съмнителен ефект, която пък лично на мен не ми е цел в живота. Да не говорим, че има социални мрежи и блог агрегатори, които вършат чудесна работа, без задължително да карат участниците в тях да се състезават помежду си.

    Писателският блог на Тишо вече участва във всякакви умни и безумни класации, като Кмета на Интернета, Най-егоцентричния блог, Българските блог будители и какви ли не класации с точно нулев за мен и за читателите ми ефект, за които обаче нито ми се налагаше да се регистрирам, нито да поставям линкове към тях. Даже не са ме питали като са включвали блога ми в класацията. Не че имам нещо против, но за да тръгна да се регистрирам, да поставям линкове и да се състезавам, първо трябва да намеря някаква смислена причина да го направя. За момента не виждам такава.

    Плюс това, повечето четени и уважавани от мен блогъри все още се въздържат да участват в Топ Блог 24. Може би причината е не само в липсата на някакъв стимул за победителя. За момента класацията ви не носи на участниците в нея нищо повече от класацията на най-егоцентричните блогове или Блогърския топ 100. Дайте ми смислена причина да участвам и аз със сигурност ще го направя.

    За да приключа с дългите разсъждения по тази тема, действително не мисля, че Писателският блог на Тишо има някакви реални шансове да се класира сред първите места в Топ Блог 24. Причината? Ами той нито е най-комерсиалният, нито най-четеният, нито най-популярният блог. Ако несъзнателно съм успял да постигна нещо с блогване през последната година и половина, то е да създам една микро-културна среда около блога, състояща се от мислещи и четящи хора, което ми е напълно достатъчно.

    Един бутиков читател за мен е по-ценен от сто случайно преминаващи и моята кауза е да създавам текстове, които провокират мисловната дейност на бутиковите ми читатели. Не виждам какво ново ще ми донесе една посредствена позиция в една безплатна класация за най-добър блог, където челното място се заема от „Блог за модата в прическите и грима, съвети и други полезни статии свързани с поддръжката на вашата коса!“ :)))))

    Поправете ме ме, ако някъде греша.

    Коментар от asktisho — януари 21, 2008 @ 3:56 pm

  14. Както вечи писъх тук, явно съм на възрастта на бащите ви. Изчетох тук всичко внимателно (фантастиката е и мое любимо четиво), и с почуда забелязах, че никой не споменава нищо за титаните в жанра – Азимов, и Бредбъри (да, някой бегло подхвърли нещо по повод азимов, и „Аз, роботът“). Защо бе, деца? Не ви харесват, или не ги познавате? Някой опитвал ли е да почеше главата над разкази от рода на „451 по Фаренхайт“? А гледал ли е филма по същата книга, направен по един изключителен начин от Франсоа Трюфо? А какво ще кажете за „Бразилия“? Разбира се, всичко, което пишете – Седморката, Звездните войни (първите три серии – вторите са само показуха „глей к’во можеме да направим!“, а като внушение, като произведение на изкуството са нула – лично мнение!), „Аз, Роботът“ е страхотно, но не е ли рано да се слагат в прашния скрин на тавана онези, които направиха жанра това, което е?! 😉

    Коментар от vladi57 — януари 21, 2008 @ 4:49 pm

  15. @Силвия:

    Не ми пука за класациите. Но изброих тези три филма точна, защото освен че ме развълнуваха дълбоко, по някаква случайност са развълнували и още хиляди други хора – дотам, че да гласуват тези филми да са най- най-! 🙂

    Това е … И аз от класации не се влияя, (пример: „Sin City“ беше ужасен (тъп) фирм за мен) но в случая с Кинг и тези три филма, просто говоря за три много добри филма по книги на Кинг 🙂

    За Кулата:

    Не знам. „Удоволствието от пътуването е в самото пътуване“ – ако подходите така към четенето на тази книга, няма да ви разочарова. Пътуването ще е дълго и интересно! 🙂

    Колкото до края на книгата… Е, ще трябва да я прочетете, за да го научите! 😉 Аз бях 50-50%. Леко разочарован (накрая), но много доволен (от цялото пътуване). Така че всеки си решава за себе си, дали да прочете тези няколко хиляди страници… 🙂

    Коментар от Michel — януари 21, 2008 @ 6:10 pm

  16. Ах, Тишо … не бъркай в раните ми. „Аз, роботът“ би трябвало да е обида за всеки истински фен на Азимов. Дори и книгата да не е може да бъде превърната в касова продукция дословно, нужно ли беше да се осакатява цяла серия разкази с иначе дълбок смисъл в нещо … даже и аз не знам как да го нарека. Ръснаха му малко конспирация за вкус и решиха, че въпроса е оправен. Да бяха написали специален сценарий, по-добре щеше да е.

    Азимов, Уиндъм, Робърт Шекли и култовия за мен Артър Кларк … Толкова невероятни часове с тях, стана ми мило като се сетих. На 16 години започнах първия си sci-fi роман, за полужена-полуробот и мините за ценни метали в астероидния пояс между Марс и Юпитер. Баща ми обаче намери тетрадката и мен ме досрамя да продължа 🙂

    Усмивки!

    Коментар от catperson — януари 21, 2008 @ 7:46 pm

  17. Владислав Юруков : Напълно разбирам за какво говориш. Аз все още имам един дъъъълъг списък скниги/филми, които искам да прочета/гледам… И хем искам, хем не искам. Защото, в момента, в който затвориш последната страница или минат финалните надписи – естествено усещането е невероятно. Обаче идва момента – а как завиждам на тези, които още не са минали през това и ще го четат/гледат без да знаят какво ги чака. Последния път се почуствах така, когато свърши „Реквием за една мечта“ …. Ех…. Даже като започвах пътеводителя („Пътеводител на галактическия стопаджия“) една моя приятелка ми сподели, че искрено ми завижда, защото ще го чета за шърви път и няма да очаквам гения на Адамс.

    vladi57 Бразилия мисля че го споменах, предполагам говориш за този : http://imdb.com/title/tt0088846/
    Това за мен е най-красивата вариация на тема „1984“ – красив, реалистичен, а краят му е просто убиец. 1984 също го гледах – също много красив и стилен, но книгата просто е много много по-добра.

    Наскоро гледах някаква … според мен детска екранизация на „Animal Farm“, която изобщо не ми хареса. Много красиво и чисто представят идеята за манипулацията. Много по-чисто и оригинално от 1984.

    Мдд, в 1984 ме грабна най-много кодекса на трите правила, които главния герой започва да чете и в които се обяснява защо те са необходимо и достатъчно условие да се подчини едно цяло общество (по-скоро три общества, защото останах с впечатлението, че и другите три общества играят по същите правила).

    Аз лично не споменавам Азимов и компания, понеже мисля, че всеки уважаващ себе си фен на сай-фай е минал по нещо тяхно. Не е задължително обаче всичко да се харесва на всеки, нали така 🙂

    Тишо – поздравления за хубавата тема. Върна ме доста назад 🙂

    Коментар от Силвия — януари 21, 2008 @ 8:06 pm

  18. @catperson: Чак пък обиден филм „Аз Роботът“ не е, но за мен най-хубавото ядене на света са домашните гювечета по собствена рецепта, а за теб може да не са, така че – върпос на вкус, сори за изключително тъпото сравнение…:) Едно на ръка, че Уил Смит ми е пърсънъл бест сред афроамериканските артисти и се снима само в яки филми, друго, че доста от нещата в „Аз Роботът“ са осъвременени, защото няма как да екранизираш допотопните представи на Азимов за близкото нам и далченото нему бъдеще (с цялото ми уважение към този велик фантаст), просто филмът е една доста добре ъпгрейдната и зрелищна версия на книгата. Пък и съм повече от сигурен, че автомобилните производители ще елиминират излишното триене с асфалта още при първата отворила им се технологична възможност за целта. Въпрос на време е само.

    @vladi57: Защо си останал с впечатлението, че всички, които четат и коментират тук са деца? И то някакви наивни такива, недорасли? Това е погрешна представа. Просто хората на възрастта на баща ми, които се оправят с компютър и интернет в достатъчна степен, че да ровят из блогове и да коментират са по-малко в процентно отношение, иначе всички са добре дошли. Горна възрастова граница няма. Долна, очевидно, също.

    @ Силвия: това ми беше целта.

    Коментар от asktisho — януари 21, 2008 @ 8:35 pm

  19. Здравейте,

    Първо искам да ви благодаря за подробния отговор! Ние се нуждаем от обратна връзка и хора като вас ни я дават с подобни коментари.

    Причини да се регистрирате?

    Ще дам три!

    1. Ние за разлика от други подобни инициативи не регистрираме блогове без знанието на собствениците им. Единствените случаи, в които сме регистрирали нечии блог са тези, в които сме били изрично помолени! Нека това да служи като пояснение към факта, че бихме били много радостни и поласкани ако вие лично го направите. В този ред на мисли публикуването на обратна връзка не е сред задължителните условия за участие. Та макар и малко егоистична първата причина е налице – ще направите екипът ни щастлив!

    2. Надяваме се нашата класация да стане агрегат на нови читатели за вашите блогове. Мислим, че до някъде вече успяваме. Вярваме, че нови читатели ще прочетат и вас!

    3. Освен регистрацията на самите блогове, ние ще подкрепяме различни техни инициативи. Един от първите ни проекти в тази насока ще е „Ла Лече Лига България“ (организация, чиято единствена цел е да помага на кърмещите майки), надяваме се в скоро време да имаме по-конкретни резултати, с които да се похвалим. Няколко момичета от лигата вече регистрираха блоговете си. Та към третата причина, ако имате „положителна“ (нека всеки го разбира както иска) идея/инициатива ние имаме желание помагаме с лансирането и!

    Към наградите! Проблема с наградите се крие в думата „спам“, тази дума ще опорочи резултатите. Ако обявим награди за потребителски рейтинг, победителя в класацията ще учуди всички. За да можем да преминем към връчването на награди се нуждаем от две неща – независима комисия (за да е чиста класацията) и разбира се подобаващи награди. На този етап не сме готови нито с едното нито с другото, повече с първото, но имаме добри намерения в тази насока макар и да са все още в сферата на фантастиката (ето че успяхме все пак да се докоснем до темата на поста :)).

    За първите места –
    те са такива защото са от най-рано в класацията, следващият месец нещата ще са по-различни.
    Специално блога, който визирате, може да няма нищо общо с вашите възгледи, но е полезен за много хора. Те му се отблагодаряват като гласуват за него. Някой от тези хора може да е следващият ваш бутиков читател.

    Имам още много да кажа, притеснявам се обаче, че занимавам аудиторията ви си излишно дълги писания не по темата. Ако желаете можем да продължим комуникацията си по e-mail – трябва да виждате моя. Ако ли пък писанията ми не ви притесняват можем да продължим и тук. Разбира се ако още нещо ви интересува.

    Поздрави на вас и на вашите читатели: Веселин Василев

    П.П. Преминах на учтива форма надявам се това да не ви дразни и скоро отново да я сменим.

    Коментар от Топ Блог 24 — януари 21, 2008 @ 9:19 pm

  20. Аз преминах от приказки направо към фантастика (не само защото от рано съм започнал да чета фантастика, а и защото до късно съм чел приказки но това е друга тема). Каквото ми беше попаднало от „Галактика“ го изчетох на 11-12 годишна възраст. Сега от доста време рядко чета фантастика – обикновено препрочитам някоя любима книжка.
    Ако трябва да цитирам имена – бих добавил например Станислав Лем, Джон Уиндъм, Евгени Гуляковски, Клифърд Саймък, а Дъглас Адамс си е направо отделен жанр за мен… Сигурно забравям други важни имена, а много от известните автори в крайна сметка не съм чел.
    Мисля, че в днешно време все по-трудно може да се открие във фантастиката (както и в другите изкуства – например музиката) една особена романтика – не знам как по-точно да я определя – която се среща в изкуството от преди да речем 30-40 години, така че това „The Future is Now аnd The End is Near“ е малко мрачно… но аз съм оптимист.

    Коментар от stoedin — януари 21, 2008 @ 10:10 pm

  21. С теб казваме сякаш едно и също, но имаме предвид различни неща. Те трябваше да направят нещо по собствена рецепта, а не да си надграждат и да си доизмислят класика, до степен да не прилича вече на себе си и да разчитат на името й, за да си продават билетите. Ако поема сравнението за гювечето, това е все едно да сложиш синьо сирене, тортила чипс, салца, шоколад, шафран и пъдпъдъчи яйца, да ги чукнеш в керамична купа, да ги запечеш и да ги продаваш като гювече. Ама то … не е! И няма нищо общо! 😉

    Коментар от catperson — януари 22, 2008 @ 1:23 am

  22. @ 18 asktisho – Не, бе, душа – просто аз се чувствам като динозавър сред вас! 🙂 А stoedin ме подсети за тази луда страст, която ни караше с дни да дебнем по книжарниците за „новата Галактика“!…

    Имам чувството, че днес четенето на книги не е „cool“ – като искат да знаят, просто отварят Гугъл, или Уикипедия. Не че не са прави – просто там са фактите, а в „Галактика“ са мечтите… Остана ли място за мечти, или днес е света на прагматиците?!

    Коментар от vladi57 — януари 22, 2008 @ 1:33 am

  23. @ catperson: whatever, не е по-важно от домашно приоготвените гюведжета по Тишански 🙂
    @ vladi57: сигурен съм, че не си единственият „динозавър“ тук, колкото и да не ми харесва тази дума. Една от големите цели, които съм си поставил е да покажа на хората, че е модерно и приятно да се чете съвременна българска литература, която носи духа на времето си. По-малко хора четат книги, да, причините са много: претоварени сме от информация, хората стават все по-заети, пътуват все по-често и разполагат с все по-малко свободно време за четене. Свободното време е луксът на 21 век. Прагматизмът налага железните си правила във всички сфери на човешкия живот. Но пък има и една друга тенденция – литературата се превръща в елитарно изкуство за ценители, подобно на театъра и операта. Аз харесвам това. Читателят вече не е масов, но е много по-информиран и взискателен от преди, което пък прави работата на писателя с една идея по-интересна…

    Коментар от asktisho — януари 22, 2008 @ 2:02 am

  24. Признавам си, че съм чел и Рей Бредбъри, но беше когато бях дете и почти съм го забравил. А и не само него – немалко картони съм изписал в библиотеката. Но както казва Тишо, времената се промениха много. И аз установявам, че забравянето е не по-малко вазно свойство на човешката памет след запомнянето, като това в по-голяма степен важи за хората на интелектуалния труд. Свободното време не е лукс на 21 век, ние си го продаваме, за да се сдобием с неща, които искаме. А ако поискаме, можем и да имаме повече време за нас – за сметка на други неща. Въпрос на избор.

    Коментар от В.Антонов — януари 22, 2008 @ 10:18 am

  25. Това с „информационният бум“ не го приемам – че то и преди 30 години приказваха за него! Не е редно да се чете „в свободното време“, защото четенето е начин да обогатиш себе си, да научиш нови неща, да се развиеш емоционално. Четенето би следвало да е част от рутинната самоподготовка на всеки! А хората сякаш предпочитат да учат само в училище (някой и това дори си спестяват! 🙂 ), забравяйки, че човек се учи докато е жив и обратното – жив е мисловно, докато научава по нещо всеки ден! И това не е български феномен – на всякъде по света е така…

    Коментар от vladi57 — януари 22, 2008 @ 3:27 pm

  26. @ 17, Силвия – Да, точно това е филма – който не го е гледал е загубил много, но и той е само пример – може ли с една-две думи да си припомним всичко?

    Тези дни си поръчах Blue Ray версия на „Космическа Одисея 2001“ – http://kubrickfilms.warnerbros.com/video_detail/2001/. Според ревютата, бил един от най-добрите HD филми на пазара – нямам търпение!… 🙂

    Коментар от vladi57 — януари 22, 2008 @ 5:36 pm

  27. А гледа ли и Aeon Flux? Страхотен филм. Аз да си призная честно не се определям като голям фен на фантастиката като литературен жанр, но фантастичните филми ми харесват страшно много.
    Поздрави за интересния пост!

    Коментар от Teodora — януари 22, 2008 @ 10:26 pm

  28. Не съм го гледал, но обещавам да се поправя 🙂

    Коментар от asktisho — януари 22, 2008 @ 10:51 pm

  29. Аз пък обожавам Станислав Лем. Не знам доколко се вписва в жанра Sci-Fi. „Приключенията на звездния навигатор Пиркс“ е много любима книга. Мисля че Крайтън се учил много от него. А „Соларис“ е книга, която ме разтърсва. Не знам също така, дали Братя Стругацки са в този жанр, но пичовете имат страхотни неща – „Бръмбар в мравуняка“, „Прогресорите и Странниците“. Да не забравяме и Кир Буличов с „Момиченцето от Земята“ – първата ми детска книжка:)
    Също така сред най-любимите ми е Робърт Хайнлайн – „Зелените хълмове на Земята“ , „Странник в странна страна“ . Само този човек може да пише така. Робърт Шекли също е страхотен . И Рей Бредбъри, разбира се – „Марсиански хроники“. И още и о ще….. Ех…

    Коментар от случайна — януари 23, 2008 @ 1:10 pm

  30. Анти-утопичния (или другояче казано – дистопичния) жанр е моя любим, макар че ми е малко трудно да отговоря на самия себе си защо филма „Контакт“ посветен на Карл Сейгън ми е може би най-любимия… Може би защото все още няма направен филм по MechWarrior или Half-Life…

    Коментар от assenort — януари 24, 2008 @ 2:36 pm

  31. Преди повече от 20 години написах разказ,,Ел Сивинът,,Фантастика за покоряване на Слънцето.Имах удоволствието да се збъскам с подигравки,но после и с желания от тези които ме подиграха га прочетът разсказът.Кофти направиха опит да си го присвоят но не разбраха че човек имал дори и малкия мозък според тях ,да го създаде има и това как да си го запази.Как и кой ще ми помогне да издам това което от 20,25 години съм създал и е трудно да се проумее че има живот на слънцето а аз го правя реално с разкъзът си ,,само като фантастика,, но обяснима,как га се реализира най добрата и все още не направена тъкава.

    Коментар от govoritela — март 24, 2009 @ 11:27 pm


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s