Писателският блог на Тишо

януари 8, 2008

Може да сме безделници, ама не сме без празници

Powered by: All Things Christmas

Някой правил ли си е труда да преброи колко почивни дни има в България? Говоря не само за официалите празници, но и за всички онези «светли» дати, които по една или друга причина прекъсват деловата активност и нарушават естествения ритъм на работа? Защото ако си поркал до сутринта, бледото ти присъстиве в офиса след това не се брои за работа.

България е страна, в която на празниците гледат сериозно. Смея да твърдя, че празниците у нас са по-голям ангажимент от всякакъв бизнес. Стоят на първо място по приоритет. Сигурен съм, че всеки е преминал през дългото и сложно планиране на един Осми декември, на една Нова година, на един рожден ден…То не са списъци с гости, резервации, куверти, пътувания, настанявания, звънене на телефони, писане на мейли, каквото се сетиш. Крайната цел – всички да припаднат от ядене и пиене, ако може на някое по-екзотично място: в планината, на морето, в чужбина, на майната си, за да е по-сложно за организиране, по-скъпо и да се изгубят повече работни дни.

За организирането на сватби да не говорим. Подготовката на една сватба изисква време, инвестиции и усилия, които са ти напълно достатъчни, за да започнеш нов бизнес. Семейството обаче винаги е било по-важно от бизнеса по тези земи. Може би за това сме толкова бедни? Може би от брак се печели повече, отколкото от частен бизнес в България? Не знам. В едно обаче съм сигурен – западен жизнен стандарт с банкети не се стига.

В резултат от сериозното отношение, което българинът изразява към празниците, на него почти не му остава време да работи.

Нека конкретизирам. Първо, от работния календар изваждаме целия месец август. Ако си опитвал да свършиш някаква сериозна работа в България през август, ще ме разбереш. Тогава всички са обхванати от летния вирус, наречен ОТПУСКА. Ако през този период имаш нещастието да организираш някакво бизнес начинание, да ползваш услугите на администрацията, на банките или дори на частните фирми, ще се сблъскаш а) със задължителното отсъствие на хората, които ти трябват, защото са в отпуска и б) с фрустрацията на немотивираните да работят служители, които или още не са излезли в отпуска, или са в след-отпускарска депресия. Това е така, защото лятната отпуска в България е по-важна от всичко. Зад нея се нареждат някакви незначителни формалности като: бизнес, кариера, делови ангажименти и прочие. Майната им. Лято е.

ОТПУСКАТА има още една характерна черта: влошена трудоспособност и отсъствие на персонал през юли и през септември. Ако през август никой не си прави труда да бачка, дори когато е на работното си място, то през юли хората активно започват да се приготвят за това състояние на духа, а през септември си остават все същите демотивирани небрежари и упорито отказват да влязат в релси, защото са подтиснати, че ОТПУСКАТА свършва.

Така че, ако имаш някакви важни планове, реализирай ги извън летния «отпускарси» сезон. Българинът живее с усещането, че изпуска нещо важно, когато е на работа. За него кариерата е губене на време. Нямаше да работи цяла година, ако можеше да си го позволи. Всъщност, той и сега не работи. Цялата държава симулира дейност и това си проличава в извънредни ситуации като бедственото положение преди няколко дни. Така и не разбрах какво бедствено има в снеговалежа през януари. Освен празниците, разбира се.

И така, лятото го отписахме от работния календар. Трябва да махнем и месец януари от деловата година. Защо? Ами заради ИМЕННИТЕ ДНИ, как защо. След дати като Васильов ден, Йорданов ден, Иванов ден и прочие, цялата държава изпада в колапс. Нищо, че не са официални празници. Няма друго място на света, където толкова фанатично да се празнува причината, че някой се казва Иван. И понеже всички познаваме поне по един Иван, а «на имен ден не се кани», глей какво става….

Какво да кажем за Коледните и Новогодишните празници? Работната година в България неофициално приключва на осми декември. След това започва голямото приготовление за голямото наяждане и напиване. Хората не могат да дойдат на себе си и в началото на новата година, заради мощната серия от именни дни. Но това не е всичко. Следват Свети валентин, Трети март, Осми март, Гергьов ден, Велик ден. Всеки празник е истинска катастрофа.

Ако към всичко това прибавим официалните празници (които също са рекордно голям брой), рождените дни, фирмените партита, уикендите, годишнините, кръщенетата, сватбите, «освещаванията» на нови офиси, домове и квартири, ще стигнем до извода, че в България почти не остава ден, в които да се работи.

Е, как ще ги стигнем тогава европейците? Точно никак. Най-много да стигнем португалците, гърците и испанците, които са дори по-големи мърди от нас, заради топлото време.

Уж сме бедни и депресирани, а празнуваме през ден. Щом сме толкова бедни, защо нямаме амбиции да работим повече и да бъдем по-делови, за да забогатеем? Може би защото сме балканско, източно, ориенталско семе и за нас кефа е по-важен от келепира. Всъщност, с бачкане в България наистина се става гърбат, а на богатите им завиждат и ги мразят, дори да са забогатели с честен труд. Какъв е смисълът тогава?

Тихомир Димитров

Advertisements

32 Коментари »

  1. Хм, на мен празниците никога не са ми пречели да си върша работата. Някои помагат да се наспя, ама толкова… Това звучи като описание на нашата бюрокрация по-скоро, ама не и на всички хора.

    Коментар от Васил Колев — януари 8, 2008 @ 7:39 pm

  2. А кой е казал, че българите сме бедни?

    Коментар от Филип — януари 8, 2008 @ 7:41 pm

  3. bylgarite sa nai-umniq ,izobretatelen ,nahodchiv,hityr narodec na Balkanskiqt poluostrov…Vseki koito iska da ima pari vinagi namira nachin da si gi nabavi…a pyk ako sa praznuvane gledai kakvo stava…Myrzelivi sa tezi koito nqamt ambiciqta da napravqt neshto poveche za bydeshteto si…pyk v kraina smetka koi ti misli za bydeshte…jiveem den za den kato ciganite…ostava i da zapochnem da kradem i kabelite ot voennite bunkeri kato klosharite…da se borim za jylti stotinki…

    Коментар от мъгла — януари 8, 2008 @ 8:25 pm

  4. А кой е казал, че изобщо трябва да ги стигаме европейците/американците или да живеем като тях? Да не говорим, че това за август месец го взехме от тях – август не можеш да си свършиш работата с нито една западно-европейска фирма като хората – поне от моя личен опит. Да не говорим за мой приятел, работещ преди време за френска фирма, който август, ще не ще, беше изритван отпуска.
    Парите нямат истинска реална стойност за мен, ако не ги ползувам да правя интересни неща и да се чувствувам човек. Все пак ние работим, за да живеем, а не обратното. Друг е въпросът дали трябва да се инвестира в ядене и пиене. И един плюс по празниците – задръстванията в София изчезват 🙂

    Коментар от Manara — януари 8, 2008 @ 8:46 pm

  5. По повод на отпуските се сетих за един виц:
    Българинът има три отпуски: когато той си вземе отпуска, когато жена му си вземе отпуска и когато шефът му си вземе отпуска. 🙂

    Коментар от Майк Рам — януари 8, 2008 @ 9:55 pm

  6. ти работиш:
    а) за да ядеш, пиеш и да имаш сили да се забавляваш – гладен бачкатор на бреймнсторминг не вдига ръка;
    б) за да купиш розово бельо на половинката, за да ти сготви и да имаш да ядеш, и после да пиеш и забавляваш;
    в) за тичаш до фитнеса, за да правиш тяло, което ще ваеш с правилната храна, която ще ядеш и ще чупиш пози в клуба докато пиеш и се забавляваш;

    и други подобни глупости:) Та Тишо – ние сме празнуващ народ! Ако не инвестираш в разпускане и ако не чакаш с нетърпение празниците просто ще се сдухаш от работа…

    Коментар от pierrot — януари 8, 2008 @ 10:03 pm

  7. Донякъде си прав, че в тази държава се симулира дейност. Обаче едва ли празниците са основната причина за тва. Просто твърде дълги години стотици хора са си получавали заплатката без да дават труд насреща. Лошите навици са трудни за отказване 😉

    Коментар от pippi — януари 8, 2008 @ 10:30 pm

  8. Иди във Франция д вииш какво е то почивни дни, празници и после пак да си говорим. 😉
    @Мъгла, а един мармот завива станиола в шоколад…
    @Manara, защото например аз искам здравни осигуровки, искам пенсионни осигуровки, накратко, не искам да се чувствам като герой от „Оцеляване“.
    Например. И затова аз лично искам малко повече европеизация.

    Коментар от Eneya — януари 8, 2008 @ 11:24 pm

  9. @Мъгла – а един мармот завива шоколада в станиол.
    @Manara – иди някой път в Европа и ще разбереш защо толкова много хора искат и тук да е Европа. Осигуровки, здравеопазване, пенсионно осигурение.
    Например. И още един куп неща.
    @Тишо, иди във Франция и пак ще си говорим за почивни дни, ваканции и пр.
    @Е@бем блогъри – братлета, трудна работа сте подкарали. Сигурно нямате и секунда совбодно време. 😉

    Коментар от Eneya — януари 8, 2008 @ 11:27 pm

  10. Оня ден специално гледах коя държава колко официални почивни дни има. Е, не е България, определено (11 само са нашите). Колкото по на юг се отива, толкова повече почивни дни…
    Иначе и аз забелязвам напоследък тенденция за мощни празнувания на какви ли не празници, само да има някакъв дори и най-миниатюрен повод. Мисля си, че до преди 4-5 години нямаше чак такива истерии около празниците – до толкова, че например за Нова година да се налага да си резервираш място от юли, а за лятна почивка – през декември. Може би сега на хората им е станало по-широчко около врата.

    Коментар от waterfairy — януари 9, 2008 @ 12:39 am

  11. Аз лично ползвам празниците да си доработя, докато останалите са извън строя…

    Коментар от Коронал — януари 9, 2008 @ 1:54 am

  12. На Александър Буров съм чувал да приписват твърдение от сорта „Как може един народ да се гордее с трудолюбието си, като от 365 дни в годината 270 са празници“

    Коментар от Георги Фурнаджиев — януари 9, 2008 @ 2:59 am

  13. Мога да кажа следното:

    – А къде пропуснахте именните дни? Те още се вихрят;) Във фирмите тогава още от обед почват софри и работа не се върши.

    – Организирането на празници и други мероприятия наистина е мъка, която може да развали цялото удоволствие. Например моята сватба беше съвсем семпла – само родителите поканих, въползвах се от това, че гражданският брак е безплатен (ако няма озвучаване), сумата за църковния си струваше (церемонията беше качествена), а резервацията в механа, обреден дом и църква, както и плащането (по-евтино от кетъринг фирма) бяха единствените ми грижи. И определено похарчените от мен пари бяха достатъчни само да си купя средносилен компютър;)

    – Да, август месец и на Запад е така – няма кой да ти свърши работа. И графикът така се наглася, че да няма работа за вършене. А в Гърция през лятото следобед не работят – въпреки че имат климатици. Да живее ЕС!

    – Влошената работоспособност след празниците показва, че не можем да почиваме. За съжаление. А без почивка определено сме за никъде, няма как иначе да възстановим силите си. А за хората на творческия труд определено е трудно – не се знае кога ще дойде вдъхновението. Добрата идея е като красива капризна млада дама – може да излезе и да не се върне повече.

    – В България много хора смятат, че кариерата е губене на време или заради липса на перспективи за бъдещо развитие (предимно!), или защото са доволни от сегашното си положение.

    – Истината е, че точно защото сме бедни празнуваме много. Направило ми е впечатление, че в Атина например бедните квартали са много по-шумни и купонджийски от богатите. А и нашите цигани как купонясват… В края на краищата когато човек не вижда никакви перспективи пред себе си за по-добър живот той се заема да извлече максимум удоволствие от наличния.

    Коментар от В.Антонов — януари 9, 2008 @ 9:53 am

  14. Да взема да ти отговоря с един въпрос:
    Защо българите като отидат да работят в чужбина и са най-работните, пък тук са мързеливи? Ммм?

    Коментар от Иво — януари 9, 2008 @ 10:22 am

  15. Защо се споменава само за работещи в офиси и администрация? Колко хора са експлоатирани безобразно в различни заводи и цехове? И за тяхният труд получават жълти стотинки. За съжаление майка ми е една от тях и дори да й се празнува няма нито времето, нито средствата за това. Моля не засягайте целия народ, когато говорите за работниците в офиси с климатици! Съгласна съм с последното мнение за работата в чужбина.

    Коментар от bobi — януари 9, 2008 @ 1:16 pm

  16. Не знам дали е само Франция… имам косвен досег с германския бизнес – този народ, набеден ненапразно за най-точен, пунктуален и буквояден, такова празнуване му удря… Имат дори празник на банките, когато банките, банковите служители и съответно всеки, който по някакъв начин върши работа с банки, не работят…

    Но както правилно посочва bobi – тук почивките, отпуските и националните празници важат общо взето за държавните служители. Опитай да не идеш пти частник на работа, защото се казваш Йордан и на 6-ти си препил… Отпуска през август? Може – ако шефът даде. Болен си? Не ти личи. Докато можеш да стоиш на краката си, се трудиш…

    Коментар от Бу — януари 9, 2008 @ 2:06 pm

  17. Всичко опира не до това колко дни в годината се почива, а КАК се почива.
    Под почивка средният българин разбира да се разплуе тотално. Да яде и пие колкото си иска. Да не се стиска за пари. Да може да ходи на кръчма два пъти на ден. Ако е лято, то да отиде на море, но не заради морето, а заради кръчмите. Но не и за да почива, а да ходи по кръчмите, да пие зверски, после на дискотека до малките часове. После да спи до 10-11 часа, да се събуди с махмурлук, да го цери с кафе и пляскане в морето. Обяд- боклучавата скапана храна в крайморска кръчма. После цикълът пак се завърта- вечерта кръчма, после дискотека. Накрая, след отпуската на море, се чувства по-пребит, отколкото ако е ходил на работа.
    Подобно е и с Коледата и Нова година. Средният ни сънародник се ръга и изнервя в магазините около Коледа, после цялата отпуска я изкарва като прекалява със свинското и алкохола. Така се разбира отпуската- ядене и пиене до дупка. Преди това си е изпилил нервите с приготвяне на коледна (новогодишна) трапеза. Уморил се е като куче от суетене из къщата. То открай време нашенецът си бачка по време на почивните дни, само дето се гръчи у дома: копае градината, поправя апартамента („Взех си отпуска и направих ремонт“ да ви звучи познато?). После защо бил нископроизводителен…

    Това си е само мое мнение, да не вземете сега да се обиждате. Аз лично от доста време бойкотирам този си вид Коледа и този си вид ходене на море. Правя се, че ни ги забелязвам, ходя само в най-близкия магазин като купувам само хранителни стоки (нищо по-различно от останалите дни на годината), не правя никакви трапези, никакъв коледен или новогодишен шопинг. Голямата си част от ваканцият си я изкарахме с женичката ми на селото при баща ми. Тихо, спокойно, следобеден сън, палене на печка с дърва, четене на книга, разходни край реката и из гората.
    Сега след празниците всъщност съм значително по-работоспособен. Има смисъл от празниците, но само за тези, които знаят как да почиват.

    Пожелавам на всички да са здрави и щастливи!
    Багера

    Коментар от Багера — януари 9, 2008 @ 6:00 pm

  18. Ето моята добавка по въпроса http://komitata.blogspot.com/2008/01/blog-post_09.html

    Коментар от Стойчо — януари 9, 2008 @ 8:06 pm

  19. Само за протокола – вече две поредни фирми, за които работя в САЩ, обявяват по 9 почивни дни в годината + евентуално още 1 допълнителен ден за „плаващ празник“, който се взима по усмотрение на работещия. Националните празници са си национални, но всяка фирма сама си взима решение кога ще работи и кога – няма. Няма го това „спускане“ на празници отгоре. 24 декември обикновено е работен ден, 31 декември също. Ако искаш да почиваш повече, ползваш си дни от собствената отпуска.
    И после се чудя що на някои места в света има празници, закачени един за друг, та цели 8 дни никой не е на работа…

    Коментар от Владо Георгиев — януари 9, 2008 @ 8:57 pm

  20. Тва са глупости брат ми. И франсетата и испанците, италианците се спукват от почивни дни и сиеста. Обядват по 2 часа всеки ден, имат по 35 работни дни отпуска и тн. Знам го добре защото работя из тези страни напоследък и дивом се дивя на точно тези моменти.В Европа работят, така както на тебе ти се иска само северните народи, немци, чехи и етц. Останалото е по миндерите когато може.

    Коментар от Фрийкхед — януари 12, 2008 @ 12:06 am

  21. За франсетата и задължителната бутилка червено вино в обедната бутилка знам. Виждал съм го с очите си. Онзи ден четох някаква статия за стреса на работното място и за преумората. Май беше в гювеча. Служител на Рено се самоубил заради нечовешките условия на труд. Не можел да издържи нс безсънието и на напрежението в работата. Е, явно зависи и от работата, не само от държавата. Пък и от лабилната психика си зависи. Не че ми се иска да ставаме роботи. Просто щеше да е хубаво хората у нас да не гледаха толкова фанатично на празниците. Защото за разлика от Французите, ние никога не сме били колониална държава, нито пък велика сила. Никога целият свят не е говорил нашия език и не е ползвал валутата ни. Нямаме нито техните природни ресурси, нито географското им разположение, нито ядрената им енергетика, нито космическите им програми. Нямаме и размера на икономиката им, нито жизнения им стандарт, за да си позволим да си почиваме колкото тях. Сегашното благоденстиве и благосъстояние в икономиката на западноевропейските държави е постигнато от хард уоркинг поколението на младите след ВСВ. Има натрупвания на пари. Има развита пазарна икономика, капиталов пазар и перфектан инфраструктура. Ние нямаме нищо от това. Преди бяхме аграрна държава, след това загубихме две войни,к преживяхме три национални катастрофи и се превърнахме в комунистическа диктатура. И преди 18 започнахме от нулата с първоначалното натрупване на капитала. Нулата, която се равнява на тяхната нула след войната. Ето че сега се радваме на бърз икономически растеж, но няма да хванем нищо и от него ако продължаваме с безкрайните празници. И тук ако работиш много, ако си предприемчив, един ден ще бъдеш богат. Но как да стане с безкрайните празници, хм?

    Коментар от asktisho — януари 12, 2008 @ 2:18 am

  22. Мисля си, че едва ли празниците са най-големият проблем. По-скоро проблем е, че в делниците не се работи особено много.
    Преди време имаше някаква статия в Гардиън, в която авторът обясняваше защо италианците, които са общо взето по-бедни от англичаните живеят по-дълго и по-щастливо. Не може да е само от зехтина, доматите и червеното вино. Според статията италианците просто имат по-къс работен ден и повече почивка. Бяха цитирали някакъв италиански работодател, който казал: „Не искам моите хора да работят дълго, искам когато работят, да работят добре“. Ей това е, мисля че проблемът на България не са празниците, а делниците които често не протичат точно както трябва.

    Коментар от Nikola — януари 12, 2008 @ 3:00 am

  23. Всъщност, зависи на кой точно робуваш – на нечия капиталистическа / държавна / измислена фракция, или на себе си. В единия от двата случая пиеш от двете си чаши; къртене, къртене, а вечерта къркане. Обаче! Обаче си правиш сметка, ‘щото сиренето е с пари и по-трудно се пренебрегва това, що си градил сам-самичък с двете ръца, краката, или онази си работа, ако щеш. Няма такова нещо като задължителна последователност, щом се сработвате двамата, тримата – с работата и „работата“. Но не така стоят нещата, ако превиваш гръб на нечия чужда нива. Откриваш колко сладки са задължителните почивки и отпуски, празничните тунели през капките труд, ‘майваш’ с ръка и поръчваш още две бири докато оркестъра свири. В каратето с ножа и вилицата си мотивиран, но не сутринта, не сутринта. И този ден ще мине, нали? Буташ осем, дванадесет, шестнадесет часа. Да му мислят „тея от Големото добрутро“. Хей, та ти имаш избор, вече си се отдал на себеусъвършенстване по дегустацията на лимончета от highball чаши в пивници през осем различни квартала за една нощ.

    Коментар от vlad — януари 12, 2008 @ 6:43 am

  24. ее така си е, празниците са по-важни! За мен няма спор по тоя въпрос, работата си е работа, по-важно е да ти е
    кефф, за какво да се тровя с бумащина. . . най-много да стана някой асоциален тип, работещ от 6 сутринта до 11 вечерта, при условие че парите са за да ми е по-добре..губя веъзката, кое му е по-доброто!? :):):)

    Коментар от smk — януари 17, 2008 @ 4:12 pm

  25. Не е възможно да има толкова дълги почивки! След такива почивни дни 2 дена няма нормален трудов процес! Най-дългият празник в Англия е големия Банк Холидей – 4 дни. Напоследък и те много се умюсулманчиха и не знам как са сега – може и на Байрам-а да почиват. Та за празниците в БГ-> Тези празници са за другарите по ведомствата – на 25% от тях, те бяха за последен път. Както вече стана известно – държавната администрация ще бъде съкратена с 25%,от чиито съкращения, правителството ще раздаде на учителите! Това е малко добро, защото 80% от работещите в администрацията работят и празнуват така, както е посочено в първата статия. Бюрокрацията е следствие от неработеща демократична система! Друг е въпроса колко учители наистина взема работата присърце! Но тяхното безхаберие се дължи на факта, че и те са в бюрокрацията!

    Коментар от Smotley Crew — януари 17, 2008 @ 4:13 pm

  26. […] тук ли съм или не съм). И все пак: ако се придържаме към истинската българска традиция, как можем най-удачно да се скатаем от работа, без да […]

    Pingback от Труд и творчество « Царството на Бу — януари 22, 2008 @ 11:35 am

  27. А защо ли така фанатично в последно време всеки се е юрнал да следи празници? Не е ли защото работното време за една голяма част от хората не е съобразено с физическите им възможности?

    Например при частник ми се е случвало да откарвам над 12 часов работен ден. И не е като да не се работи. А знам, че не само аз имах „честта“ да случа на такъв работодател. Както и що се отнася до банки и друга администрация (имам пряка възможност да знам как се работи), напрежението е такова, че понякога въпросният служител е толкова изпушил от работа, че се нахвърля с груби думи на човека, дошъл при него да си свърши работа.

    Причината: служителят обикновено е дошъл на работа два часа по-рано от регламентираното и започнал да работи и за да си изрине „леката“ работа на бюро, ще остане поне още два часа (и повече), пак за да работи. Няма го моментът с пълноценната почивка, а който не почива, после е изнервен от това и си го изкарва на тези около него. За един бюрократ, работещ с хора, тази нервност познайте на кого се излива. Точно така- на човека от другата страна на гишето, който често е подлаган на чакане, крясъци, неучтивост и други запазени марки.

    Въпросните дискутирани служители излизат в голяма лятна отпуска. После, когато тя свърши, се връщат с крайно нежелание към работата си. И им е трудно да подхванат стария ритъм на претоварване. Обикновено и това е времето, когато шефовете им успяват да сътворят някое безумие, което да им „облекчи“ работата.

    В България не се празнува от мързел и нежелаение да се работи. А защото начинът на труд не е оптимизиран нито при частници, нито при бюрокрация и претоварването си казва думата. Неизбежно е.

    Коментар от legion — февруари 5, 2008 @ 10:08 am

  28. […] Възмущавал съм се от безкрайните празници, не като да не съм. Дори текстът ми беше препечатан от Капитал – една медия, която традиционно застава зад ценностите на либералния капитализъм и активното пазарно поведение. Както и аз, междувпрочем. Икономическата логика действително говори против подобни дълги разпускания, но в конкретния случай бих искал да изразя едно противоположно мнение. Според мен, пролетната ваканция беше нужна. […]

    Pingback от Почивай в мир « Писателският блог на Тишо — май 5, 2008 @ 5:43 pm

  29. Dobro ese, no zashto taka ozlobeno? Bogata e tazi Bylgarija – kolko mnogo iznesoha i sysipaha, i oshte ima…A pyk zashto iskash da gi stigash „evropeizite“? Za kakvo tochno trjabva da im zavigdame? Za tova, che rabotjat za bankite, toest te sa vasali, da ne kaga robi, po sobstveno gelanie. Kogato pritegavash zemjata si, kolata si, gradinata si, toest ne si rob na bankata, togava imash izbor i da ne rabotish, a tova e naj-golemijat luks na sveta. I ponege e taka, „velikite sili“ vsjacheski se opitvat da go otnemat na bylgarina. Temata e dylga i dobre razjasnena ot Prof. Marko Semov, taka che neka da ne plagiatstvam, nito pyk da davam sbit prerazkaz. Kakto e kazano v Biblijata, „Kojto ima ochi, da gleda, kojto ima ushi, da slusha“. I tolkoz.

    Коментар от Sirma — октомври 13, 2009 @ 11:25 am

  30. Аз преди време се скъсах да пиша по форуми, блогове, че даже и в периодичния печат как банките ще поробят всички, колко подозрително ми се струва лесното раздаване на кредити, как не ми се вижда редно в един град, в който средната заплата е 250 евро жилищата да се продават по 2500 евро на квадрат, как да си наемен служител в постсоциалистическа България означава да бачкаш много и винаги да си на ръба на фалита, как телевизията ти промива мозъка и какво ли още не…

    Скъсах се аз да пиша, ама нямаше кой да чете. Сега имало криза. Е, за мене няма, щото освен, че писах за горните правила, през цялото време и ги спазвах: хвърлих си телевизора преди 5 години, живея на изгоден наем, който е 8 пъти по-нисък от вноската, която щях да плащам на банката за същото жилище и то пак нямаше да бъде мое, не съм се подписал за нито един лев заем в банка, стабилно избягвах заседяването в офис и превърнах безделието си в професия.

    Западняците може би очакват, че с евтиния си труд ще компенсираме кризата, която те ни създадоха, ще плащаме най-високите лихви в европа на банките, които пак те ни докараха, за да раздават лесни кредити, ще вземат даже къщите и дворовете ни, ще отнемат на българина образованието и ще го манипулират по-лесно, но, хм, това даже една средновековна империя не можа да го постигне за цели 500 години, а САЩ и ЕС са поредните две империи, която българинът ще надживее. Защото, освен безделници, ние сме и „експерти по оцеляване“. 🙂

    Коментар от asktisho — октомври 13, 2009 @ 3:01 pm

  31. „Семейството обаче винаги е било по-важно от бизнеса по тези земи. Може би за това сме толкова бедни?“ Така…..ако някой ми каже, че т.нар. бизнес трябва да е по-важен от семейството, то веднага ще ми стане ясно, че или няма семейство или има, но не е щастливо! Няма нищо по-важно от семейството! Или може би трябва да заприличаме на Америка, за да станем „богати“? Българите били бедни, защото много празнуват. Що за тъп извод е това, че и неверен. Все повече хора отказват да празнуват, понеже се страхуват, че утре ще ги съкратят и няма да имат пари, колко хора минават с едно честит рожден ден и бонбонка, защото не се знае какво ще им донесе утре изкуствената криза….Тихомир, мисля че не съм чела по-дразнеща статия през живота си, но това със семейството преля чашата. Или по-скоро почти най-дразнещата. Единственото по-дразнещо е когато Борисов каза, че в деня на най-големите протести е ритал мач. Ходи да си бачкаш в „Европата“. Ние тук ще си гледаме децата..

    Коментар от Eli — март 29, 2013 @ 1:29 pm

  32. @ Ели, първо, статията е писана доста отдавна. Второ, какво става с чувството ти за хумор? И трето – тя е само капка в морето, но очевидно е капката, която кара твоята чаша да прелива. Фактът, че чашата ти е била вече препълнена, обаче, преди да прочетеш нещастния ми опит за хумористичен текст, не е нещо, за което мога или трябва да съм отговорен. Изпусни парата малко. Гледай си децата. Няма нищо по-хубаво от семейството. Съгласен съм с теб.

    Коментар от asktisho — март 29, 2013 @ 4:57 pm


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s