Писателският блог на Тишо

декември 21, 2007

Подари книга за Коледа

Filed under: ЗЛОБОДНЕВНО — asktisho @ 5:36 pm
Tags: , ,

 

Защото подаряването на книга е хубав жест. В това има вкус и една особена
естетика. Има екология на духа. Не знам как да го обясня. Не е като да подариш
дезодорант или лек автомобил.

Георги Господинов

Коледата е празник, в който на човека му е време малко да се очовечи. Казват,
че тогава хората най-често срещали Ангели и Ангелите изпълнявали техните
желания.
Така повече хора можели да празнуват раждането на един Бог.
En bref, Коледата е време за добрини.
Бъди добро момче / момиче и подари книга за Коледа.
Не забравяй, че всяко добро се връща тройно!
Особено по Коледа.
Оглеждай се за Ангелите. Може да ги срещнеш навсякъде.
А междувременно иди в някоя книжарница и напазарувай хубаво книжки за всички
роднини и приятели. Някои от тях може да не обичат да четат. Tака ще ги
зарибиш. Другите пък ще ти се изкефят супер много, защото книгата е винаги
оригинален, стилен и желан подарък. Като подаряваш книга за Коледа правиш така,
че по Коледа да има по-малко пари за чалга и повече пари за литература в
България. Да не говорим, че книгата ти дава възможност да демонстрираш личен
стил. Книгите, които подаряваш са дори по-важни от книгите, които четеш. Те
говорят много повече за теб.

С мъка на сърцето трябва да призная, че идеята «Подари книга за Коледа» не е
моя. Неин автор е Георги Господинов – най-успелият (за мен) съвременен
български писател.

Предпочитам да му вярвам, защото той не се страхува да казва истината.

Демонстрирай вкус и подари книга за Коледа!

Тихомир Димитров

Advertisements

15 Коментари »

  1. Ако някой ми подари книга най-вероятно ще го блъскам с нея по главата…. Честно.
    Искам на себе си да подаря книга.
    Ако се движех в компания с хора, които имат моят читателски вкус, сигурно бих се радвала и да ми подарят книга.

    Обаче аз нямам поблем да общувам с хора, много различни от мен. Които като им гледам читателските вкусове и ми иде да се хвърля отнякъде. Нищо лично – те чувстват същото към мен. И сигурно ако аз им подаря книга, те ще ме блъскат с нея по главата.

    Книгата е личен подарък. Трябва да знаеш, че отсреща ще я харесат. Понеже да харесваш нещо, само защото ти е подарък – то всичко хубаво, ама все пак…

    Няма такова нещо като „книга“. Книга с книга не си приличат. Една книга крие в себе си цял един свят. Не можеш просто да хванеш някакъв свят и да го подариш на някой. Да, вярно е, има клишета – всеки ще се зарадва на Дебелянов/Куелю/коя-да-е-книжка на Пратчет…. Тоест – все познаваш отгоре-отгоре вкуса на приятелите си. Но пък такива подаръци на мен ми приличат на това да подариш парфюм…. Не знам, сигурно аз се бъркам, но НЕ ИСКАМ подаръци книги и никой да не очаква от мен книга.

    Коментар от Силвия — декември 21, 2007 @ 7:34 pm

  2. nai-smisleniq ….nai originalniq …nai-istinskiq…nai-gotiniqt podaryk e Edna kniga s debeli korici….Mnogo bih se zaradvala na edna kniga uvita v sharena hartiq otkolkoto nqkakyv suvenir ili dreha…dezodorata svyrshva …drehata izbeliava stava ti malka iznosva se ili prosto i minava modata…
    A knigata e vechna i nepovtorima sveta i prejivqvaniqta koito moje da ti podari edna kniga sa nepovtorimi i se zapazvat odkato dishash…Podarqvaite Knigi nqma po-hubav podaryk ot tqh…Podarete prikluchenie i magichen svqt na tezi koito obichata….veseli praznici..:)))

    Коментар от migrena — декември 21, 2007 @ 9:46 pm

  3. Синът ми си пожела Дядо Коледа да му донесе книжки и се надявам добрият старец да изпълни молбата му. 😉 Смятам да накупя хубави книжки също и на всички роднински и приятелски деца.

    Коментар от Вера — декември 22, 2007 @ 12:28 pm

  4. С пожелания за повече КНИГИ за подарък се присъединявам и аз. Това правя от години. И наистина има ефект. Давам пример веднага.
    Първи-Мъж на 25години за своя ден рожден получи книга. Стана така, че съдбата ни раздели за около 8години, през които се чухме 5-6 пъти. Завърна се от Англия това лято и при първата ни среща думите му бяха- ,,Книгата, която ми подари, помниш ли, бе навсякъде с мен. Толкова пъти съм я разгръщал. Благодаря ти.,,
    Втори – На дете с тати българин, а мама испанка, живеещи в Испания, подарих няколко много цветни книжлета с български приказки. Най- хубавото което чух после бе, че малката ходела из цялата къща с тях под мищшница и карала всеки да и ги чете. Когато майка й, бабата, дядото и лелите й и отказвали, защото незнаят български, детето много се учудвало и започвала тя да им ги ,,чете,,, а е на 2годинки.
    Тишо, таз годишният ми Коледен подарък за хората които ценя е ,,Справедливост за всички,,. Замина дори за Сингапур.
    Надявам се много да има повече хора като теб и Георги Господинов!!!! Весела Коледа и чакам НОВАТА ти Книга с нетърпение!

    Коментар от Ван — декември 22, 2007 @ 12:59 pm

  5. Дълго гледах книгата на Георги Господинов, отдавнашен мой любимец. Чудех се на кого да я подаря. Накрая разбрах: ще поискам да ми я подарят на мен. Брои се, нали? Аз пък се почерпих с друга негова книга, която нямах, ‘Аз живях…’
    Чудесно е.

    Коментар от Бу — декември 22, 2007 @ 2:37 pm

  6. Току що влизам от пазар.И се смея с глас на писаното:) Аз съм достатъчно много голям егоист и си подарих ей на сегичка четири книги:)) Ааако съм в коледно настроение може да споделя едната с децата:)
    Весели празници и повечко книжки на всички:))
    А на теб @Asktisho пожелавам да напишеш нещо наистина невероятно добро:))

    Коментар от zlatkata — декември 22, 2007 @ 4:12 pm

  7. Георги Господинов: Дядо Коледа победи Дядо Мраз!
    Интервй по този повод в http://e-vestnik.bg/2957

    Коментар от Читател — декември 22, 2007 @ 6:32 pm

  8. Обожавам да си подарявам книги 🙂 А по Коледа улеснявам сестра ми със списък от който да си избере заглавие/я да ме зарадва :р Въпреки всичко е вярно, че е трудно винаги да уцелиш нечий вкус, но пък опита си струва.

    Весели празници 🙂

    Коментар от apieceofme — декември 22, 2007 @ 8:32 pm

  9. Помня, че когато бях малка, 7-8 годишна, за Коледа винаги си пожелавах книги. Колкото по-дебели, толкова по-добре. И сега съм същата.
    Книгата е страхотен подарък. Няма значение дали човека срещу теб е с твоите вкусове и предпочитания – по книгата, която е избрал за теб, разбираш доста за самия подаряващ.Винаги има нещо ново за откриване, дори да си познаваш човека достатъчно добре. И това прави самата книга интересна, без значение дали е твой тип или не.

    А пък аз тази година ще подаря „Спасителят в ръжта“.

    Коментар от Spectrum — декември 23, 2007 @ 12:36 pm

  10. Подарих. „Сняг“ и „Истанбул“ на Орхан Памук.

    Коментар от mindbolt — декември 23, 2007 @ 3:56 pm

  11. […] от мисли за двете книги, попаднах на блога на Тишо и ‘Подари книга’. По линка, по линка, стигнах до самата инициатива, […]

    Pingback от Ода за Георги Господинов « Царството на Бу — декември 23, 2007 @ 5:31 pm

  12. Позволих си да разваля коледното настроение на Тишо, като постна груба и саркастична забележка в блога му, която нямаше нищо общо с инициативата на Г. Господинов „Подари книга за Коледа“, нито пък с политиката на самия Тишо спрямо тролове като мен. Понеже е Коледа, знам че той ще ме разбере и ще постъпи културно като само ще редактира моя коментар. Ясно ми е, че последната капка, която ще прелее чашата на търпението му вече виси от чешмата и ще направя всичко възможно да не я оставям да падне, за да не се превърна в персона нон-грата за неговия блог, както това се е случвало преди, с други тролове като мен. Съжалявам, че ви натрапвам присъствието си по Празниците и, че създавам излишни конфликти, но аз съм си такъв – нахален като конска муха. Продължавам да публикувам коментари дори, след като в прав текст са ми казали, че не съм желан на определено място.

    Коментар от Апостол Апостолов — декември 25, 2007 @ 4:59 am

  13. Подарих доста книги по Коледа, чувството е разкошно.

    Коментар от Коронал — декември 27, 2007 @ 10:34 am

  14. Преди поти на всеки подарявах книга… Отказах се… След като разбрах съдбата на повечето – останали непрочетени, прашасали и захвърлени…
    Сега подарявам книги на себе си… Подарявам ги и на няколко души, които знам, че ще оценят жеста по един или друг начин…

    Коментар от Мицева — декември 31, 2007 @ 1:28 pm

  15. Аз много бих се интересувала дали Лонганлон би приложил принципа на увеличеното консумиране с цел благоденствие на всички в производителната верига и към книгите. Тоест, колкото повече книги купуваме, дори и в повече от истинските нужди, толкова по-добре. А иначе не знам дали си спомняш времето, когато книгите бяха евтини и хората ги купуваха на метър (особено събраните съчинения на класиците) но съвсем не за да ги четат 🙂

    Коментар от razmisli — януари 5, 2008 @ 1:20 am


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s