Писателският блог на Тишо

декември 19, 2007

Светът след 100 години. Еп 9: Отвъд Земята

„Първите космически колонии ще летят в орбита около Земята. След време ще бъдат създадени и други колонии – или в орбита около други планети, или на повърхността им. Може би първата такава колония ще бъде на Луната. Тя е богата на суровини, например желязо и боксит. Те ще бъдат използвани за строеж и на други колонии. Ще се създадат работилници и лаборатории. 

Изследователският и колонизаторски дух на човешката раса ще преживее небивал възход. Още от праисторически времена ние наблюдаваме звездите и мечтаем за тях. В мрачните години на Студената война използвахме оръжейната индустрия като оправдание, за да се качим там горе – на високото. През 21 век  оправдания вече не са  ни необходими. На ход е космическият туризъм. Той ще се превърне в щедър донор, който ще осигури средства на учените, за да разберат и колонизират открития космос.

Колонизацията на космическите територии няма да се отличава съществено от колонизацията на непознатите преди столетия  континенти. Хората първо ще пътуват до там с любопитство, после най-големите смелчаци ще станат първите заселници, ще облагородят мястото и ще създадат условия за живот, след което ще ги последват десетки и стотици хиляди други и така човечеството ще разпростре своята диаспора ако не из далечните звезди, то поне из вече познатата ни слънчева система.

Туристическите пътувания в космоса започват до няколко години. Международните колонии в орбита около Земята и на Луната вече не са фантастика, а бизнес проект. Прекарването на интернет в космическото пространство също. И това е само началото на века. Как ли ще изглеждат космическите пътувания след сто години? Интересен въпрос. Нека предположа:

Да отидеш на екскурзия до някоя от съседните планети ще бъде нещо като да отидеш на екскурзия до съседните континенти днес – скъпо, но достъпно за много хора удоволствие, свързано с малко повече планиране, време и пари. Ако предположенията ми, че медицината на бъдещето ще удължи човешкия живот два-три пъти, се окажат верни, то няма да е никакъв проблем да отделиш няколко години за екскурзийка до Марс, нали така?

И ако днес ядосвам българските емигранти заради това, че са избрали да живеят в друга страна, бъдещият asktisho сигурно ще ги сочи с пръст и ще ги наставялва: «Отидохте на Луната и кво? Няма атмосфера! Връщайте се сега, тук на Земята, ние имаме нужда от вас!…», а те ще му отговарят сърдито: «Мой личен избор е на коя планета ще живея и намирам за смешно в началото на 22 век някой да ми навира планетарната принадлежност в лицето. Аз съм гражданин на Космоса, ще живея където си поискам и ще правя квот си искам!» :–)

Шегата настрана, но ако се замислиш сериозно, съществува твърде голяма вероятност внуците ти да отидат да живеят на друга планета. Малко е стряскащо, нали?

Тихомир Димитров

Advertisements

13 Коментари »

  1. По аналогия със досегашната история наистина би трябвало така да стане. Но не е сигурно. Необходими са ни нови ресурси и технологии, а по дефиниция когато се изследва неизвестното не се знае какво ще се открие. Все пак ми беше интересно да прочета написаното.

    Коментар от В.Антонов — декември 19, 2007 @ 10:18 am

  2. Хах, забавно 🙂 Твърде възможно е прогнозата ти за се сбъдне, но ми се струва, че ще е след доста повече от 100 години. И все пак, знае ли човек……..

    Поздрави!

    Коментар от Биляна — декември 19, 2007 @ 11:06 am

  3. Хубаво си го казал. Но аз мисля, че за съжаление това никога няма да се случи. Човечеството вече е прехвърлило своя апогей на развитие и вече необратимо деградира. За съжаление вече никой не се интересува от космоса и от неговото покоряване. Сега борбата е за заграбване на последните капки нефт, за контролиране пазарите на наркотици и т.н. Натам са насочени усилията, там отиват парите – водят се войни, организират се кампании… Що се отнася до космическите изследвания от стъпването на човека на луната (ако това изобщо се е състояло) не е направено нищо значимо. Бавно, но сигурно вървим към самоунищожение. Звучи тъжно и песимистично може би, но така мисля аз.

    Коментар от Иво — декември 19, 2007 @ 11:07 am

  4. Иво, не си прав. Изследвания има много, учените ежедневно работят. Освен безспорните фаворити, и други държави се насочиха към космоса: Китай, Япония, Индия, Малайзия… САЩ имат амбиции до 2020 г. да построят постоянно обитаема база на Луната, но това вероятно няма да стане в този срок. Новата лунна надпревара започва.
    Ето какво се случи тази година, ето какво ще се случи догодина. Има теории (които се обмислят от учени) за добив на хелий-3 от Луната, който е подходящ и огромен източник на енергия…
    Тишо, описаното в статията са реални неща, но вероятността да се случат за 100 години е малка. В тези пословични вече 100 години най-много да имаме научни и добивни бази на Луната, но там няма да могат да ходят български емигранти… 😉

    Коментар от Филип — декември 19, 2007 @ 11:43 am

  5. Тъкмо тези дни гледах Planetes – много хубав аниме сериал, „твърда“ научна фантастика за овладяването на космоса. Та, там освен отношенията между главните герои се засягат и проблеми, свързани с политиката на космическите изследвания (доста голяма част от сюжета се върти около терористични актове…)

    Иначе, голяма част от това, което Тишо „предвижда“, зависи от намирането на относително евтин и достъпен за масово производство енергиен източник, който да се използва за гориво. В момента такъв няма, и подозирам, че след сто години още ще си ближем раните от свършването на петрола. Орбитални електростанции? Да. Град на Луната? Сигурно, ако се окаже, че е рентабилно. Туристически полети до Марс? Само за богати идиоти. А нататък… съветвам да си намерите схема на Слънчевата система със спазен мащаб и да се загледате в разстоянията между външните планети…

    Коментар от Daggerstab — декември 19, 2007 @ 11:53 am

  6. Сто години са ужасно много време, а темповете, с които се развива технологията не са равномерни. Преди 50 години реактивните двигатели бяха все още във фаза експериментаторски военен проект. Днес хората качват децата си на реактивен самолет и ги водят на море в по-топли страни. Преди 50 години телевизията беше експериментален пренос на звук и картина, днес е онлайн, цифрова телевизия, за интернет не ми се говори. Влаковете на магнитна левитация, които развиват 500 бяха абсолютна фантастика, помня, дори в края на 80-те, когато бях дете. Щом PathFinder успя да си намери пътя до Марс и да профункционира там, значи същото скоро ще го направи и жив човек. Вече разполагаме с нужните технологии. Въпрос на време е, не дали това ще стане или не.

    Да не подценяваме туристическата индустрия, казвам аз. Преди 50 години туризъм практически не съществуваше, след войните. Днес е една от най-печелившите световни индустрии. Space Ship One е само началото. Хората никога не се задоволяват с малко. И ако едни действително ще продължават да насочват усилията си към пазара на наркотици и към петролните войни, други просто не могат да си гледат в краката. Какво прави едно момченце, което си мечате да лети с ракета, когато порасне и стане милиардерче? Ами прави ракета и лети с нея :)) Момченцата цял живот си играят с едни и същи играчки, просто с времето играчките стават по-скъпи. И за мен няма по-голяма гаранция за успеха на космическите изследвания, подкрепени от космическия туризъм от факта, че зад всяко пътуване с ракета стои по една момчешка мечта. 🙂

    Коментар от asktisho — декември 19, 2007 @ 1:06 pm

  7. „И за мен няма по-голяма гаранция за успеха на космическите изследвания, подкрепени от космическия туризъм от факта, че зад всяко пътуване с ракета стои по една момчешка мечта.“

    ……..или момичешка…… хехехех

    Пак поздрави!

    Коментар от Биляна — декември 19, 2007 @ 1:37 pm

  8. Идеята си я бива, Тишо. Както вика Тимъти Лиъри: увеличаване на интелигентността, удължаване на живота и миграция в Космоса.

    И сега се провеждат експерименти за база на Марс (на земята де), а и аз имам желание да отида там. Ще си цъкам на компютъра идеите за марсианското хипарство (което ще се отличава много от землянското, разбира се!) и ще гледам през прозореца зелените (засадени от нас с колонизирана трева) полета на Марс, където играят шесте ми деца от три различни жени (не съм се женил за тях, разбира се, вече бракът е отживелица). Най-голямото ще чете книга от АйПода- детски приказки- а мен ще ме боли главата от обяснения що са това бурени, кърлежи, гората на Хензел и Гретел като нашата еквалиптова гора ли е, или някаква извънмарсианска, и защо тъпчат вреден, тъпкан със захари и мазнини шоколад? „Абе тате, тези земляни май са много загубени!“- ще каже най-голямото след като свърши с четенето. А друго ме дърпа за края на бялата туника и вряска:“Тате, тате, конят на Крали Марко генномодифициран ли е? Нали е продукт на генно инжинерство! Кажи, дееееее, кажи!“. А аз: „Не знам, чада мои, знанието при вас ще дойде в точния момент и в точното време, Харе Кришна, Оооооммммм!“. Една от жените ще каже на детето: „Стига си досаждал на баща си!“, а аз: „Нека пита, трябва да знае! Но преди това да си изяде римзика (марсиански ориз) с гарнитура от мраф (марсиански грах) и блялатки (марсиански ябълки) за десерт. И да знаете, деца, сред онези примитиви на Земята още има същества (не мога да ги нарека хора), дето още ядат месо. А понякога и цигари пушат. Трябва да се раздвате, че най-сетне открихме обетованата планета и заживяхме на нея! Харе Кришна, Ооооооомммммм, алах акбар, амин!“
    🙂
    Багера

    Коментар от Багера — декември 19, 2007 @ 1:53 pm

  9. Тишо, от къде черпиш информация? „Вече разполагаме с нужните технологии.“ – точно това е проблемът – не разполагаме. В момента имаме технологии, с които да изведем космически кораби на ниска земна орбита (където е МКС). И се разработват технологии, които да ни върнат на Луната (правят се тестове, не особено успешни). Старите не вършат работа.
    Проблеми има много, а за колонизиране на чуждо космическо тяло няма да е достатъчно да изстреляме една капсула с 2-ма човека като преди половин век. Нужни са огромни кораби, които да пренасят строителни и други материали там, за да се направи база; нужни са машини, които да добиват полезни изкопаеми (руда) и пак огромни кораби, които да транспортират рудата до Земята. Другият вариант е тя да се обработва на Луната, което ще изисква още по-големи съоръжения и бази там. А сега, началото на 2008-ма, НАСА не е успяла да разработи дори Арес І (а Арес V е ракетата, която трябва да ни върне на Луната). За постигане на тази цел са нужни адски много пари, които хората биха вложили само ако ще си ги избият после. В момента на САЩ им е по-изгодно да хвърлят пари в петролни войни, отколкото към космоса (справка: бюджетът на НАСА).
    Въобще, това че сме напреднали през последните 50 години в дадени области не значи, че след 100 години ще сме чак толкова напред в други области. Прав си, че е въпрос на време, а не дали ще стане, но към днешна дата просто нямаме основания да мислим, че ще успеем „навреме“, а без основания остават само празни приказки. Още в първата ти статия за бъдещето ти казах, че прогнозите трябва да правят специалистите.

    Коментар от Филип — декември 19, 2007 @ 2:53 pm

  10. За разлика от колонизирането на други континенти, извън земята човешкото тяло е непригодно без един куп приспособления. Така че, за какво ни е пък да се заселваме физически на други места? Твърде нерентабилно ще е. По-скоро смятам, че преди технологиите да напреднат толкова, ще се научим да се „излъчваме“ от физическите си тела и да пътуваме където си искаме.

    Коментар от stoedin — декември 19, 2007 @ 9:47 pm

  11. А може би пък някаква неизвестна за нас марсианска раса ще се премести да живее на Земята и случайно ще открие колко вкусно е човешкото. „Колко сме били глупави, ще казват първозаселниците да го караме само на римзика и мраф“ и ще тръгват на лов за хора като за примамка ще използват нео-ай-поди, хиперплазмени телевизори и записи с турбофолк, на които, знае се, човеците няма как да устоят.

    Коментар от nicodile — декември 20, 2007 @ 7:47 pm

  12. Ако стане така с месоядните марсианци, то ще пуснем Тед Качински (http://en.wikipedia.org/wiki/Theodore_Kaczynski) от затвора, за да ни образова по антитехнологични действия, оцеляване без турбофолк, плазмени телевизори и нео-ай-поди. Той трябва да е майстор на тези неща, така че ще го направим министър на световната пропаганда. Е, ще преживеем известни загуби в жива сила, най-вече чалгари, но светът нищо няма да загуби. Както навремето виентнамците контролираха популацията на помияри по градовете, така и малко човекоядни марсианци могат да се окажат полезни за контролиране на популацията на чалгарите. Само трябва да въведем определени правила. Например да не се изяждат непълнолетни хора, залагането на чалга-капани ще става само на определени места, ограничение на улова с оглед възпроизвеждане на минимални количества от популацията, поставяне на хранилки (копанки с кебапчета, пържени картофки и лютеница с лук) за тежките зимни месеци, като на тях отстрела ще е забранен. Мисля, че от подобни правила може да се изгради едно взаимоизгодно сътрудничество между хората и човекоядните марсианци. Ние се отърваваме от чалгарите, марсианците пък са доволни сити.

    Коментар от Багера — декември 21, 2007 @ 12:36 pm

  13. Чета редовно и се забавлявам… за гладни месоядни марсианци не знам, ама ето така си представям обедното меню след 100 години: http://psabev.blogspot.com/2007/12/100.html

    Коментар от BORIME4KA — декември 21, 2007 @ 1:36 pm


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s