Писателският блог на Тишо

ноември 29, 2007

Светът след 100 години. Еп 2: Ред и закон

„Първо, нека приемем, че компютърните специалисти ще успеят да разработят интелигентни машини, които могат да вършат всичко по-добре от хората. В този случай, предполагаме, работата ще бъде вършена от огромни, високо организирани системи от машини и човешкото усилие ще бъде ненужно”

Човешкото общество не може да оцелее без ред и закон. Наблюдението и контролът са качества на всяка система за управление. Технологичният напредък значително увеличава възможностите за наблюдение и контрол. Светът след сто години за мен е свят на тоталния ред и закон. Оттук алтернативите са две: утопична и анти-утопична. Високотолерантно общество или Тотална Технологична Тирания (ТТТ). Според мен и двете възможности заслужават по малко внимание:

1) Високотолерантно общество: генът на злото не може да бъде елиминиран напълно, ето защо хората винаги ще бъдат опасни за себе си. Избягвайки нов Ленин и нов Сталин, плюс нова Революция, която ще изяде децата си, човечеството трябва да си осигури доста поносим житейски минимум. Човекът след сто години ще бъде ценен, само защото принадлежи към доминиращата хуманоидна раса, която му е дала право на живот. Ако ти позволят да се родиш, ще бъдеш материално осигурен до края на живота си. Няма да тежиш на никого, дори ще се родиш със закодирани способности, които ако използваш в работата, ще те направят богат. Ако не ти се занимава, обаче, просто трябва да се задоволиш с общия минимум. И никой няма да ти позволи да правиш глупости. Денонощното видео наблюдение, чиповете-имплантанти, безналичните разплащания и най-общо: технологичният контрол ще направи това невъзможно. И да не се бъркаме като Азимов: компютрите няма да взимат решения. Те ще предлагат решения. Човешката воля YES/NO ще бъде последна. Да не забравяме, че стремежът към власт е дори по-силен от стремежа към нови хоризонти.

2) Тоталната Технологична Тирания (ТТТ). Проблемът се състои именно в човешката воля, която е последна. Колко души ще взимат решенията, валидни за целия свят и доколко тези решения ще бъдат в полза на човечеството? Несъмнено, перфектната организация и ред, осигурени от технологичния контрол, представляват предимство. Правилата са ясни, спазват се без изключение. Хората се раждат и биват възпитавани в повишено съзнание за ред и законност. Спазването на правилата е добро и носи блага. Неспазването им е почти невъзможно или най-малкото безсмислено, тъй като неразкрити престъпления няма. Проблемите започват от момента, в който да си негър и да се водиш на предната седалка в такси стане престъпление, защото някой отгоре е сложил своя пръстов отпечатък. Такава е последната му, човешка воля. Тоталната Технологична Тирания е като диктаторските режими от 20 век, но с акцент върху тоталния технологичен контрол. Бар кодове на врата, експлодиращи гривни, проследяване и денонощно наблюдение, пълна липса на уединение, прецизност, жестокост и перфекционизъм в изпълнението на наказанията: такава е анти-утопията, която ни представят филмите. Според мен, обаче, е друга: ти просто няма да можеш да мислиш различно от групата. Ако пък се окажеш дефектна бройка, системата задължително ще разбере, ще те локализира и светкавично ще отстрани дефекта, без никой да се усети. Да живее Големият брат!

Тихомир Димитров

Advertisements

10 Коментари »

  1. УТОПИЯ/ДИСТОПИЯ/?

    При всички положения футуристичните произведения са интересни за четене/гледане и по тази причина са се родили не един и два хита/класики по темата за светлото бъдеще на нашто информационно общество, за което също бая се е изписало/изрисувало преди да се роди.

    Проблемът обаче е там, че всъшност нещата не могат да бъдат определени само и единствено от това, което е непосредствено пред очите ни „ред и закон“, „наблюдение и контрол“,“нов Ленин и нов Сталин“, „хуманоидна раса“, „Хората се раждат и биват възпитавани“. Има някои други фактори, които биха се отразили на бъдещето/пргреса ни, но за жалост повечето от нас ги пропускат поради простичката причина, че масата гони неща, които пряко или косвено са свързани с корема, задника или окосмяването под мишниците. По лошото обаче е че се създават крайни мнения и прогнози на базата на субективни доводи, които стигат до хора, които не си правят труда да мислят и още по-лошото е че са оперирани от емоционална интелигентност.

    Има един трети фактор освен „ред и закон“ – духовният, който за щастие/нещастие влияе на хода на събитията.

    Това, което ме кара да вярвам в „хуманоидната раса“ са дистопичните произведенията, които са успели да се обособят като класика, защото в крайна сметка, хората/масата определят кое ще и кое не ще стане популярно/класика. 1984, Портокал с часовников механизъм, Гатака, Невромантик, Соларис, Ние разглеждат морални, духовни и емоционални проблеми, които за мене лично са много над конкретната действителност, която описват, а ако за тези които са създали произведенията не са „много над“, поне съществуват като фактор.

    Силно се надявам че никога няма да се излекуваме от изначалната си духовност до толкова, че да издигнем в култ технологиите и да им се подчиним. А колкото до реда и закона – да сме в стерилна среда би ни погубило, защото колорита, а не механизма ни държи живи, защото човечността и благородството, а не правилата ни правят достойни за тая земя! 🙂

    Нищо не предричам, само се надявам…

    Коментар от Neuromantrice — ноември 29, 2007 @ 3:00 pm

  2. Много вярвам, че емоционалната, душевна и духовна атрофия са само временно явление. Също в това, че по природа хората са добри, а онова което ни кара да не сме такива е преодолимо. Желанието да харесаш света, да участваш и да се стремиш да си по-добър в него, за другите и за себе си, се възпитава. Бавно, ежедневно и с усилие. Не е трудно да се справя човек с духовния и емоционален мързел. Малко труд и воля да не откликнеш на скандалджията в автобуса, а да го изненадаш и да му се усмихнеш, малко въображение къде да си съхраниш боклука (фаса), докато намериш кошче, а после не усещаш кога грижата за себе си е станала и грижа за другите.
    Светът след сто години е този, който е и преди сто, същия като днешния, но не съвсем… А какво според вас си е мислел австралопитека Люси, дали е знаела, че еволюира, изправя човешкия род на два крака и става част от коментар в един блог? Аз предпочитам розови мисли – да си представям, че е чувствала, че се е борила, справяла. Май не ми е особено важно колко усилия са влагали първите хора в усъвършенстване на оръдията на труда и как точно се стига до днешното съвършенство. Възхищавам се на този тип мозъци, които стигат до важни технологични открития и да, ползвам електричество, топла вода и всички блага на еволюцията и прогреса, но въпреки това технологията и нейното развитие за мен си остават само средство да живееш в пространството и времето, в което се намираш.
    Ахнах, когато видях „на живо“ тракийските златни съкровища миналата есен и си помислих – колко съвършено нещо са създали хора, които са живели много преди нас, има ли смисъл някой после да опитва да направи нещо, каквото и да е? После си отговорих – има, разбира се, само защото ще му се е приискало…
    Е, в случай на едно крайно ТТТ си имам вратичка – отивам на платка в гората и ще се храня като Люси… Вече има доста желаещи и заприличва на комуна, но аз обичам хора 🙂

    Коментар от lelnesta — ноември 29, 2007 @ 5:08 pm

  3. Аз вярвам, че хората трябва да се борят да станат добри, засхтото добрината е осъзнато качество…

    Коментар от Neuromantrice — ноември 29, 2007 @ 5:54 pm

  4. Осъзнато качество в смисъл на способността да се различава добро от зло, която би трябвало да е характерна за всички, да. Защото съществуват определени ценности, които няма как да се объркат и те са си едни и същи. За да се наречеш добър, би трябвало да отнасяш действията и емоциите си към тях и това е логично. Няма как без борба, но ми се струва, че това е над основата, сиреч – борба да бъдеш по-добър. Основата я получаваш готова, под формата на възпитание, от всякакъв вид, история, труда и опита в тази посока на поколенията преди теб. Умението да ги различаваш и да им сложиш знак е ориентир и това е по-скоро статичната страна. Действието и осъществяването на стремежа да надграждаш и повече, да пазиш тези ценности те правят осъзнато добър.
    Все ми се струва, че е възможно това да стане и интуитивно, ако щеш и заради генетиката или просто, защото така е устроен света – да помни и да пази важните неща за добрината. Не е задължително да можеш да ги формулираш, много често във времето на пръв поглед не личат. Но съвестта си е съвест, много важен критерий. 🙂

    Коментар от lelnesta — ноември 29, 2007 @ 6:47 pm

  5. Според мен проблемът на твоята прогноза е, че в бъдещето човешкото поведение ще бъде тясно рамкирано. Канализирано в определни и то тясни граници, като отклонението от тях ще се наказва строго. И двата ти варианта са антиутопии.
    В предния ти постинг твъдя, че трябва да имаме определени опорни точки, да видим накъде сочи векторът за в бъдещето.
    Ами ето няколко. Човечеството като цяло става по-толерантно. Не се горят вещици, вероизповеданието е свободно, изказването на идеи не се наказва (с изключение на нека ги нареча „човеконенавистни идеи“), сексуалната ориентация е свободно, предбрачния секс- също.
    Е сега кажи накъде сочи векторът на бъдещето? Не, определено не е към тоталитарен контрол или милиционерщина.
    Според мен сочи към реазширяване на свободите, изчезване на йерархичните отношения, разпространение на толерантността и насърчаване на човека да бъде и демонстрира истинското си АЗ, а не да робува на традиционните предразсъдъци.
    В този смисъл няма начин с помощта на технологични средства да се контролира 100% от поведението на хората. Просто хората не биха го допуснали да стане. Сега всички ще ми давате за пример камерите по улиците, но това не е като да ти сложат камера в спалнята за да се следи дали де не би да използваш забранени секс-пози с жена си.
    Като си помисля Сталин би бил готов на всичко за да се докопа до подобни технологични играчки за да осъществи подобен контрол.
    Хубав сюжет за фантастична книга е едно бъдеще, в което хората са разделени на два лагера. В първият са любителите на технологиите и тоталния коннтрол, а в другата част- искащите да живеят в по-човешко общество въпреки недостатъците като престъпност, битови скандали и ограничени ресурси.
    Айде, всички със здраве!

    Коментар от Багера — ноември 30, 2007 @ 12:12 pm

  6. Respect, Багер 😉

    Коментар от Neuromantrice — ноември 30, 2007 @ 1:03 pm

  7. Не посягай на най-святото, защото Айзък никога не бърка!:) Дали ни се ще или не е отделен въпрос, но машините наистина ще взимат(и взимат и в момента) решения.
    И почети малко повече киберпънк, за да си свериш часовника и антиутопичното бъдеще да започне да ти изглежда по-реално. Гибсън и Иван Попов много помагат, да е вечно бърз интернетът Им.:)

    Коментар от zonko — ноември 30, 2007 @ 1:06 pm

  8. Zonko:
    Да пребъде делото на Айзък, да се свети името Му, да го помнят и четат милиони години, Амин!
    Струва ми се, че Айзък Азимов е отпимист за бъдещето. Може и да не съм прав…
    Не знам какви решения вземат машините в момента. Не че се заяждам, но би ли ни дал пример за решение, взето от машина и отнасящо се до човек или група човечета? Веднага си представям как Машината взема решения и хората безпрекословно ги изпълняват. Машина, която има власт над хората.
    Абе мъча се да измисля, но не се сещам. А ми е интересно да му се не види. Нали съм любопитно човешко същество!
    Айде със здраве!

    Коментар от Багера — ноември 30, 2007 @ 3:57 pm

  9. Ехее – добре си го завъртял батю Тишане, ама имам малък проблем и с двете версии: Първата е прекалено хубава за да е истина и все пак я считам за по-вероятна.
    С ТТТ-тата проблема го виждам по следния начин: Технологиите отиват на зле, софтуерите стават все по-бъгави, разнообразието от стандарти и протоколи постоянно се увеличава, механизмите за контрол също се увеличават, но за сметка на това са все по-неработещи. Всеки пияница и анархист с повечко свободно време ще бъде завършен революционер.

    Според мене накрая всички ще станат джедаи. Аргументирам се с тенденциите човек да съзрява все по-рано, да се жени все по-късно, да има достъп до все повече информация и все повече свободно време за себе си и личностното си развитие… джедая или лентяя е Човека на Бъдещето:))

    Коментар от Владислав Юруков — ноември 30, 2007 @ 6:00 pm

  10. Викаш значи Тишо, след 100 години човечеството ще се развие най-сетне до организацията на мравките? Или пчелите, примерно…

    Коментар от Кой? Койчо? — май 9, 2010 @ 4:25 pm


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s