Писателският блог на Тишо

ноември 6, 2007

Освобождаващата сила на творчеството

Filed under: ЕСЕТА — asktisho @ 5:41 pm
Tags: , ,

Случвало ли ти се е някога да се запиташ защо един художник стои 20 години на един таван и рисува без пари? Защо не се отказва? А защо един театрален артист се примирява с допотопното си заплащане? Не му ли е обидно? А защо някои хора са прекарали години в писане, преди творчеството им най-после да види бял свят? Аз знам отговора на този въпрос – заради освобождаващата сила на творчеството.

В отношението си към творческия процес хората се делят на две основни групи – такива, които белият лист, празното платно (празната сцена, недодялания камък) ги плаши и такива, за които това е най-желаната гледка на света.

Творчеството е съзидателен процес. В него ти си Богът, в тебе са хлябът и ножът, дето се вика. Друг е въпросът, че по примера на Стивън Кинг понякога се случва героите ти да оживеят и да започнат да те преследват в реалния свят.

Творците по принцип си вярват много. Толкова много, че са готови да избягат в техния микрокосмос винаги, когато нещата извън него започнат да не ги удовлетворяват. Всъщност, какво можеш да направиш, ако не си съгласен с целия свят? Какъв избор имаш? Ами един-единствен – да си създадеш собствен такъв. Да живееш живота на героя си, ако твоят личен живот sucks. Да нарисуваш собствената си Вселена, да я заснемеш по твоя си начин, запазвайки само най-доброто и махайки шлаката, да опишеш света такъв, какъвто го познаваш ти, а не някой друг.

Има голяма доза егоизъм във всичко това. И голяма доза красота, плюс сапсение. Творчеството е тласнало много хора към наркотиците и алкохола, но още повече хора е спасило от тях. Защото има смисъл. Защото си струва.

«В началото беше словото»

Като семпъл представител на хората, в ръцете на които глината и плaстелинът са буквите и сложните съставни изречения, бих искал да споделя какво ми носи писането като съзидателен процес: носи ми представата, че само небето може да бъде границата на човешките възможности. Случвало ми се е да сядам да пиша, когато съм влюбен, когато съм депресиран, когато съм тъжен, весел, или просто когато не ми пука. Винаги обаче изпадам в едно и също състояние: в онази нирвана, която е позната на атлетите, бягащи на дълги разстояния: блаженият унес, в който оставате само дишането, ритъмът на сърцето ти и ти. Целият свят изчезва, стопява се, няма го.

Харесват ми и всички допълнителни екстри – ароматът на прясно мастило, вехтият дъх на стара хартия, харесва ми и звукът от щракането по клавиатурата, ако щеш. И сега, да не вземе някой да си помисли, че се превъзнасям като ебати големия писател, нали, моля, моля! Знам, че скромността краси простака, но знам и защо точно пиша тази статия.

Пиша я, за да дам капчица смелост на всички, които са избрали творчеството пред прагматизма на ежедневието. За съжаление авторите / писателите / поетите / художниците / артистите / фотографите също ходят до тоалетната, също ядат по три пъти на ден, изплащат ипотеки, карат коли и, общо взето, имат разходи. Доста по-изгодно е да се занимаваш със строителство, отколкото с  писане, например. Една сграда може да издържи сто години, верно, но един текст може да издържи двадесет пъти по сто. Питайте Библията – най-продаваната книга на всички времена.

„В началото беше словото” Точка по въпроса.

Така че хора, на които ви се твори, ами творете, бе, да му се не види! Не мислете за пари и за слава, опитайте се да забравите за наема дори, просто творете. Бъдете щедри. Не задържайте идеите в себе си, не ги оставайте да ви подминат и да умрат, хващайте ги навреме и си ги записвайте прилежно. Защото си струва, защото има смисъл. Пък и, най-малкото, трябва да си много долен егоист, за да пазиш хубавите идеи само за себе си, нали?

Писал съм, че мързелът и егоизмът са хубаво нещо, но ако четеш между редовете, ще разбереш, че това са съзидателният, творчески мързел и градивният егоизъм. Не бива да те мързи да мислиш. Никога. За нищо. Светът е толкова интересен, плюс това живеем в интересни времена. Това е нашето проклятие, но и нашата съдба. Пишете и творете отговорно. Това, което сте написали ще ви надживее. И си струва, струва си да жертваш всичко, дори себе си, за да твориш.

Не мисля, че творецът трябва да спре да създава своето изкуство само защото има друга, по-делнична работа, например. Творчеството като съзидателен процес би трябвало да носи максимално удоволствие на автора си. Каквото и да работиш, винаги имаш свободно време, а свободното време си е за това – за удоволствия. Ако обаче се захванеш с писане заради едничката цел да станеш известен и да забогатееш от него, сигурно те очакват големи разочарования…

Хубавите истории заслужават своите добри читатели, пък били те повече или по-малко на брой, важното е да не ти се свиди. На мен не ми се свиди, не се интересувам от никакви лицензи и не ме е страх от никакви пирати. Щом пусна нещо в интернет, правя го с ясното съзнание, че го подарявам на света. И когато някой краде идеите ми и ги представя за свои, аз се радвам като в училище, когато слабаците преписваха от мен.

Давах им да преписват. Не ми се свидеше. И сега не ми се свиди. Плащам своя малък данък на творчеството, внасям незначителната си вноска в глобалната банка от идеи. Прекрасно е да се издържаш с това, което обичаш най-много, но изкуството не е бизнес план, поне не и от гледна точка на неговите създатели. Ако започнеш с нагласата за благата, които ще ти донесе, никога няма да ги получиш в действителност.

Изкуството иска жертви – една дотолкова изтъркана фраза, че вече почти е загубила смисъла си. Аз обаче много добре вниквам в нейния смисъл. Преди време един успял и твърде богат художник, с когото имах удоволствието да играя шах на плажа, ме попита от колко години пиша. Отговорих му: от седем, но от пет години това е основното ми занимание, а едва от две години се осъзнах като писател и сложих литературата над всичко. Той се усмихна, почеса се по брадата и каза: “Аз 17 години съм рисувал без пари и съм живял на хляб и вода. Творчеството ще вземе всичко от теб – ще поиска ума ти, волята ти, свободата ти, ще поиска дори душата ти. Ще те обрече на самота и ще живееш неразбран от прагматичните хора. Трябва си готов да му дадеш всичко това без да очакваш нищо в замяна. Ако един ден все пак творчеството реши да ти се отплати, то винаги се отплаща с каруцата. Приготви се излееш всичко в бездната, ако сериозно си решил да ставаш писател, шах, шах, шах и мат”. Нямам какво повече да добавя по въпроса…

Тихомир Димитров

Advertisements

12 коментара »

  1. Аз лично най-откровено и егоистично се радвам, че не си се отказал да пишеш за сметка на това да папкаш доволно и безпроблемно 🙂 И чакам да пуснеш нещо от втората книжка… Ама много нетърпеливо………. 😉

    Коментар от Rad_13 — ноември 6, 2007 @ 9:17 pm

  2. Хубаво е да започнеш деня си така позитивно! 🙂 И обикновено поговорките са хубаво нещо, но специално за скромността… остави – имаш желание! Скромността и творчеството никак не могат да се хванат за ръчичка и да преминат заедно през живота! Усмихвай се по-често!

    Коментар от Ивката — ноември 7, 2007 @ 10:20 am

  3. В известен блог прочетох, че един от най-тъпите коментари е просто да напишеш „супер“ или „браво“. Аз обаче предпочитам да оставя просто поздрав за написаното и не искам да се впускам в дискусии. Така че, ако позволиш – хубаво си го написал, и аз така мисля.

    Интересно, малко се коментира по тази тема. Иначе тук се бият да се изказват. Вероятно е много аут да си на хляб и вода, само защото нощем се будиш и търсиш в тьмното парче хартия и молив, за да запишеш идеите, които не ти дават мира. 🙂 Нали?

    Коментар от mislidumi — ноември 7, 2007 @ 9:36 pm

  4. Липсата на коментари има едно единствено и логично обснение: постингът не очаква такива. Текстът в него не задава въпрос, не дразни, не хвърля прах в очите, не изразява някаква крайна позиция или мнение. Той е едно откровение. И не мисля, че трбява да стоиш на хляб и вода, за да можеш да си записваш идеите. Мисля, че просто трябва да си ги записваш…Това е голямата тайна. А духовният просперитет, според мен, върви ръка за ръка с материалния. Мерси за хубавите думи!

    Коментар от asktisho — ноември 7, 2007 @ 10:41 pm

  5. Ха, дойде моя ред да се изкажа. Долавя няколко познати абзаца и ако е това, което си мисля, то идиотското ми сърчице се пълни с радост. Мисля, че сме на едно мнение по въпроса на ПЪРВОидеята творчество-пари. Както са казали мутрите: „Осигури си лукса, леба сам че си дойде!“

    Коментар от mindbolt — ноември 8, 2007 @ 2:41 am

  6. В научните среди, където работата е до голяма степен творческа има следните две поговорки: „Хубавата идея е като красива капризна млада дама – може да излезе и никога да не се върне.“ и „Когато изследваш неизвестното по дефиниция не знаеш какво ще откриеш.“ И добавям, че съм съгласен с написаното за творчеството.

    Коментар от В.Антонов — ноември 8, 2007 @ 10:20 am

  7. Ти си абсолютен идеалист. 🙂 Завиждам ти.

    Коментар от UZUMAKI — ноември 8, 2007 @ 12:01 pm

  8. В началото бе словото! Да, ама има и една диагноза- графомания. За съжаление съм се сблъсквала с люде, които пииииишат и искат от околните да ги хвалят и харесват, и страдат че са неразбрани от простосмъртните. За съжаление тук не важи закона, че „Количествените натрупвания, водят до качествени изменения“.
    Считам, че изобщо не тъпо да кажеш за и на някого- „Браво!“ или „Супер!“. Ако сте забелязали непрекъснато се ссблъскваме с агресия, с оплюване, с мрънкане. Но рядко някой казва добра дума на друг, а дори това да е само „Браво!“.
    Стига с това, че хубавинки се пишат, рисуват, заснемат, правят само когато творца е на хляб и вода. Ти Тихомире, добре знаеш, че за да види бял свят прозведението което си сътворил, трябват финанси. Твои или поне ти да ги осигуриш. От там нататък – икономикс! И чакаш- потупване по рамото, браво или финикийски знаци! Каквото ти е отредила Съдбата. Ти първите две си ги имаш в изобилие, затова ти пожелавам третото, пак в изобилие!

    Коментар от Ван — ноември 10, 2007 @ 11:11 am

  9. за писането-добре,ами четенето…

    Коментар от piamen — ноември 10, 2007 @ 7:37 pm

  10. Колко си мила, Ван, мерси! Възприемам духовния просперитет като неразрвино свързан с материалния, все пак рогът на изобилието е само един, но хубавите неща стават бавно и понякога на човек му се налага да плати цената предварително, като въпросния художник…

    Коментар от asktisho — ноември 10, 2007 @ 11:20 pm

  11. Творчеството е мост към душевноста. мисля че си го построил вече .
    поздрави …

    Коментар от Stoyan — ноември 27, 2007 @ 3:32 pm

  12. […] връхлитат съвсем неочаквано, та да може да вникне и в освобождаваща сила на творчеството, да може да я разбере. Тогава щеше да знае, че хората […]

    Pingback от Реплика « Писателският блог на Тишо — юли 10, 2008 @ 12:32 pm


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s