Писателският блог на Тишо

октомври 31, 2007

Как да се справим с кризата за персонал?

За мотивацията и лоялността на служителите има изписани цели библиотеки. Въпреки това, този материал няма да ти бъде излишен, ако имаш бизнес в България и, ако си блъскаш главата как да се справиш с кризата за човешки ресурси. Причината? Ами нито една от перфектните управленски и организационни техники не действат, потопени в българската действителност.

Дори най-сложният уред отказва да функционира, ако го накиснеш в киселина, а за мен родният бианес винаги е изглеждал като едно малко киселинно езерце, където могат да потънат и да се изгубят дори най-добрите идеи на света.

В предния материал се изложих брутално със съвети към твоите служители как да ти изкрънкат някой лев отгоре. Сега ще ти се реванширам като ти обясня как да ги накараш да бачкат наситина, така че хем вълкът да е сит, хем агнето – цяло.

Откъде знам ли? Ами бил съм и работодател, и наемен служител. Ял съм и от двата вида, с извинение за израза, лайна.

Започвам с една очевидна констатация: на трудовия пазар у нас действа само един мотивационен фактор и това са парите. Повечето трудещи се живеят под световния праг на бедността. И какво като няма безработица, при положение, че дори и да работиш, пак няма да ядеш.

При това положение на нещата е нормално хората да се мотивират единствено от повече пари. Колкото и тийм билдинга да правиш, каквито и мотивационни семинари да организираш, те ще идват на тези мероприятия заради безплатното ядене и пиене, а после пак ще се интересуват единствено как да ти измъкнат повече пари.

Глупаво е да се надяваш, че някой ще захапе на обещанията ти за кариера, млад екип, динамична среда и интересни предизвикателства при положение, че му плащаш 500 лв на месец. Интересно предизвикателство за такъв човек е да оцелее физически до следващата заплата и той с право се дразни, че джипът ти струва колкото трудовото му възнаграждение от десет последователни живота, докато пари за заплати все няма и няма.

Обаче аз не искам да бъда пристрастен. Влизам в положението на българските работодатели, тъй като те са изправени пред една изключително сложна дилема: да наемат некачествен персонал с високи претенции. Имам в предвид онези келеши, които идват на интервю без никакви знания и умения и, които още от вратата започват да ти говорят за пари. На такива хора 500 лв са им много. Обаче други почти не останаха. Как се стигна дотук? Ето как:

1) Квалифицираните и образованите хора отдавна учат или работят за повече пари в други държави

2) Броят на младите непрекъснато намалява, защото нацията остарява.

3) Въпреки това, все повече млади специалисти ще се възползват от еждневно увеличаващите се възможности за работа в чужбина. Не забравяй, че вече се конкурираш на един трудов пазар с 650 милиона души население и работиш в онази част от него с най-ниските заплати.

4) Преподаването в университетите няма нищо общо с реалните потребности на бизнеса. Тоест, освен че всяка година у нас завършват все по-малко и все по-некомпетентни вишисти, ти трябва да започваш да ги обучаваш от нулата.

5) Броят на новорегистрираните фирми в България расте обратно-пропорционално на броя на търсещите работа. Безработица реално няма. Това не е криза за персонал, това е катастрофа!

6) Българинът е мързелив, алчен и завистлив индивидуалист. Тук всеки човек е отделна нация и държава, така че никога няма да научиш тези хора да работят в екип. Свиквай.

Излиза, че положението на българския работодател хич не е розово. Но изход от кризата има. Ако продължаваш да назначаваш некадърни простаци и непрекъснато им увеличаваш заплатата, къде ще му излезе краят?

Не, проблемът е другаде.  Той се нарича ниска производителност на труда. Хората у нас получават 500 лв на месец, защото точно толкова произвеждат. Спасението е само едно – след като си намерил наистина подходящ служител, не го изпускай за нищо на света! Дай му много повече, отколкото може да изкарва където и да било другаде.

Как да стане това? Ами като от 30 човека уволниш 25 и останалите петима ги накараш да вършат работата на 30-те. Така се прави на запад. Нарича се даунсайзинг. Намаляваш персонала и увеличаваш производителността, без да пипаш фонд работни заплати. Хем вълкът сит, хем агнето цяло, хем некадърниците – на борсата, където им е мястото.

Преди време се чудехме как става така, че ако в Америка започнеш някаква работа, веднага можеш да си осигуриш жилище, автомобил и можеш да пазариш в магазина без да се замисляш колко харчиш. Ето така става, с даунсайзинг. Вместо да плащаш на 30 глупака по 500 лв, плащай на петима кадърни специалисти по 3000 лв месечно. За да имат кола, къща и, за да могат да пазарят в магазина, без да се замислят колко харчат. Ще видиш, че тези хора няма да спят за теб и в замяна ще те направят богат. Fair Trade.

P.S

Харесва ли ти „Писателският блог на Тишо“? Можеш да го подкрепиш, като си вземеш копие от новата ми книга „Душа назаем“.Така помагаш на един млад български автор да се развива, даваш пари за култура (освен за бахур), а увлекателната история е бонус от мен.

Тихомир Димитров

Advertisements

23 коментара »

  1. Здрасти Тишо!

    Маааалко окрупняваш нещата неща, като ги илюстрираш със заплати от рода на 500 лв. а такива май почти не се срещат напоследък. Хората не са само консуматори и имат и разни други потребности (дори и българите), особенно хората, които не живеят на ръба на оцеляването. Разни такива нещица като признание, удоволствие да работиш с определени хора, да имаш с кой да обядваш и да ти е приятно, да знаеш че някой ще ти помогне ако закъсаш и т.н. „незначителни“ нематериални неща все още имат значение за хората. Оскотяването не е толкова повсеместно и голямо, колкого го описваш по-горе.

    Коментар от слави — октомври 31, 2007 @ 5:11 pm

  2. според мен е. И, да, прав си, заплати от по 500 лв все още рядко се срещат в малките градове, там хората се радват на 300. За тях признанието и удоволствието от работата могат да бъдат само: а) единственият мотивиращ фактор или б) никакъв мотивиращ фактор.
    Ейбрахам Маслоу с неговата йерархия на потребностите отдавна го е измислил: за да се интересуваш от изкуство, първо трябва да се наядеш…

    Коментар от asktisho — октомври 31, 2007 @ 6:21 pm

  3. Но, за да ПРАВИШ изкуство, не винаги е задължително да си сит. Просто подмятане, нищо общо с темата…:)

    Коментар от Anna — октомври 31, 2007 @ 6:39 pm

  4. Тишо, донякъде си прав, но си и доста краен. Вярно е,че парите са много важна мотивация, но не и единствена. Има хора, които макар да не получават заплащане, което напълно да ги удовлетворява, биха работили за известно време, тъй като работното място им предлага други неща – да кажем среда, контакти, възможност да научат нещо ново и да развият някакви умения. Така например аз работих няколко години в студентска организация, където не ми се плащаше, но знам, че това, което съм инвестирала като време ми се е върнало под формата на някакви знания.
    Що се отнася до производителността на труда и формулата „повече пари на по-малко хора“ – да тя работи, но ако се използва с мярка. Има дейности, в които не можеш да съкратиш персонала до минимум и да очакваш той да свърши предишния обем от работа. Ако говорим за поточна линия, за някакви рутинни дейности – ОК, но ако става въпрос за труд, където се влага креативност и се работи с ума – не става.

    Коментар от pippi — октомври 31, 2007 @ 8:19 pm

  5. хахаха знаех си че ще се стигне до Аврам Маслов, ама малко е ретро вече теорията му. Камикадзетата някак си го отрекоха:)

    Коментар от слави — октомври 31, 2007 @ 8:38 pm

  6. Портрета на търсещия работа е много точен, особено в сферата за производителността. Но това е за частния бизнес, където това понятие съществува. И там наистина освен парите има и други фактори, не маловажни. Лошото е, че частника се регулира от служител, сигурен в своите 600 лв на месец, 30 дни отпуска, и 1730 в къщи.

    Коментар от pierrot — октомври 31, 2007 @ 8:56 pm

  7. Моля? Не се срещат заплатати от типа на 500 лева Искам да ми кажеш ТИ какво работиш Слави.
    Тишо доста прилично е описал проблема, но както винаги, ограничено. Защото проблемът е много повече от това. Може да запълни средно дебела книга.
    Да не говорим за изключенията. Естествено, че окрупнява. Иначе не би имало смисъл.

    Коментар от Eneya — октомври 31, 2007 @ 9:01 pm

  8. По времето, по което имах заплата от 850 лева можех да работя във фирма, в която да ми плащат двойно повече. Не избрах това заради атмосферата, заради хората – на сегашното място ми харесваше обстановката и начина на правене на нещата, на новото (за което имах перфектни сведения от работещи там) – не. Ако те ценят, уважават, ако се чувстваш на мястото си и знаеш, че правиш правилното нещо, което умееш, нямаш много основания да си ходиш. Парите са просто пари.

    Коментар от Anonymous — октомври 31, 2007 @ 9:24 pm

  9. Тишо, извинявай за въпроса, но пишеш

    „Ами бил съм и работодател, и наемен служител.“

    Сега кое от двете си?
    а) работодател
    б) наемен служител

    Та, да те улесня в отговора, „а“ или „б“?

    Коментар от Георги Фурнаджиев — ноември 1, 2007 @ 5:17 am

  10. Аз само да кажа, че България и София са различни понятия. 500 лв. в София може и да не се среща често като заплата, но във Варна това е висока заплата и малко хора я получават. В Харманли пък такова нещо почти не съществува, че и не само там. Но това е малка подробност само. Иначе по статията съм общо-взето съгласна.

    Коментар от Marfa — ноември 1, 2007 @ 4:37 pm

  11. Не знам как го правиш, но много точно изразяваш и моето мнение по въпроса.
    Прав, както винаги…

    Коментар от zonko — ноември 1, 2007 @ 4:49 pm

  12. „Накарай служителите си да възприемат компанията като своя.“ – Това се постига трудно в днешно време в България, но се среща. Когато създадеш необходимите условия и удобства на персонала си, да се чувства комфортно там където работи, все пак човек прекарва почти половината от живота си на работното място, той ще го оцени. Когато за всяка добре свършена задача, която е поставена пред екипа се получи допълнително възнаграждение, това също ще бъде оценено. Достатъчно е човек да се огледа, че в другите компании не е така и да направи сравнение. С хубавото се свиква бързо, верно е… По този начин хем ще се увеличи производителността на труда – работодателят ще е доволен, хем и агнето ще е нахранено…. И няма да ти бяга персонала.

    Коментар от Jane — ноември 1, 2007 @ 5:07 pm

  13. Мисля, че проблемът се решава на принципа „да не се слагат всички ябълки в една кошница“. Екипът (колкото и да го отричаш) се изгражда от различни елементи. И се получава точно когато различията са видни. Подходът с мотивацията трябва да се прецизира, а да не се разглежда само от материална гледна точка. Общуването между ръководството и служителите също е важен момент. Ама то наистина може да се напише дебел научен труд по въпроса… Ама друг път! 🙂

    Коментар от Ивката — ноември 1, 2007 @ 6:53 pm

  14. Това, че парите не са най-важното започва от заплата минимум 1000 лева, според мене. Примерно дали получавам 1000 на място, където съм разбирателство с колегите и шефовете и цари мир или да получавам 2000 на място, което да ме съсипва от работа и стрес, където шефовете ме приемат за роб, защото ми плащат лудите пари…естествено ще избера 1000 лева. Но под 1000 лева !?!? Някои от вас ще работи ли за 400 лева на месец чисто, при положение, че не живее при родителите си или роднини, трябва да плаща наем, ток, вода и парно??? Дори тази работа да го удовлетворява във всеки възможен аспект? Едва ли.

    Коментар от Някой друг — ноември 1, 2007 @ 7:57 pm

  15. Няма как да съм по-съгласен с Някой друг. Уж строим капитализъм, а хората продължават да живеят в някакъв техен си, частен комунизъм. Това са мамините синчета, държавните служители на твърда заплата и всякакви оцеляващи на чужда издръжка да не казвам паразити. Да, те не плащат наеми, сметки за ток и парно, сметки за джи ес ем и не поддържат личен автомобил, защото тези неща им ги осигурява или държавата, или мама. Такива хора могат да си позволят да мислят за мотивационни фактори като повече свободно време, колеги, нови знания и всякакви безплатни курсчета по английски и компютри.
    НО ако излезеш на свободния пазар на труда и разчиташ само на себе си, в замяна на абсолютната свобода получаваш абсолютно невъзможната мисия да търсиш начини да изкарваш пари, само пари и още повече пари, защото сиренето в България е по-скъпо от кашкавала в Люксембург, но за сметка на това заплатата ти е 20 пъти по-ниска. Друг мотивационен фактор, освен парите, при това положение нямаш. Не само това, ти нямаш друг избор. И офертата за работа в динамичен млад екип без кинти издиша. Именно такива са твоите 5 служители, които ще оставиш на мястото на 30 и няма да спят, но ще получават по 3 бона на месец. Другите да отиват да стават държавни служители на твърда заплата или да се прибират при мама и татко. Хората, които предпочитат комфорта и свободното време пред работата и възможностите за изкарване на пари, нямат място в частния бизнес – нито като препдриемачи, нито като наемни служители.

    Коментар от asktisho — ноември 2, 2007 @ 11:58 am

  16. Тишо, в призивите си за изграждане на брутален капитализъм, даваш препоръки, в които има принципни грешки. Системата 5 върщат работа за 30, а останалите – безработни, просто не функционира поради следните причини:
    1. Никой не е в състояние продължително време да работи толкова много (запознай се с болестта burn out). Продуктивността рано или късно пада. Я си представи ако 1 от тези 5 (20% от персонала) се разболее.
    2. Пращайки толкова много хора на пазара на труда, причиняваш допълнителен натиск отвън, който води до снижаване на цената на труда на пазара (в търсене на равновесие м/у търсене и предлагане).

    Според мен отговорът е в баланса. Аз не бих се чувствал щастлив да получавам 3000лв в държава където 4 от всеки 5 човека са готови на всичко, за да отнемат част от моите 3000лв.

    Коментар от Iliyan — ноември 2, 2007 @ 3:44 pm

  17. Някой друг го е казал перфектно, единственият проблем е, че много хора просто на това ниво на бизнеса в България никога няма да стигнат до заплата от 1000 лева, поради простата причина, че не допринасят с толкова за бизнеса на човека с парите. И доколкото имам скромни наблюдения от Испания и Германия, в тези държави също е така. Просто там, тия другите, дето допринасят за печалбата изкарват достатъчно и собствениците не са лакоми парвенюта, а си дават сметка че гладните хора днес са опасност за тях утре.Та за тия хора със сигурност има значение дали получават 500 лева и ги третират като хора и ги уважават или получават 500 лева и ги третират като негри в щата Алабама.
    А що се отнася за тия петстотин лева дето станаха нещо като граница на оцеляването (поне в София), фирмата в която бачкам е от около 400 човека и има не повече от 15 човека, които получават под 500, просто защото такива са нивата на заплащане на труда им. Уви! Само че ако уволниш 2/3 от чистачките, просто офисите ще затънат в мръсотия, а не уволнените ще взимат големи заплати един месец докато ги уволнят за несправяне с работата.

    Това не знам дали го написах ясно, но снощи препих с бира и днес се чувствам тъп:)

    Коментар от слави — ноември 2, 2007 @ 10:20 pm

  18. Пропускате и друг проблем, който в България е често срещан (поне по мои наблюдения). Обикновено в повечето фирми има един-двама, които са се бетонирали по някакъв начин на по-висок пост. В доста от случаите това са посредствени хора, стигнали дотам по един или друг начин – дълго време във фирмата, шанс и т.н. Тези хора винаги пречат и ще пречат на този, когото преценят за заплаха. Шефът не иска да ги махне или да промени статуквото, защото са верни кучета. В резултат младият и кадърен напуска, без значение каква заплата взима и колко го радва работата. Остава този, който се чувства на държавна работа – а такива има бол. За мен проблемът с кадърните кадри си го причиниха точно работодателите, тъй като 90% от тях постъпват обикновено така (поне в браншовете, където ценза има значение) – взимат студенти, за да е по-евтино, тези студенти обаче се научават, стават покрай практическата работа наистина добри, и след това по елементарен начин биват изпуснати. При което шефът си казва – „Е, нищо, чакат 20 студентчета пред вратата“. Та, в общи линии си прав, че обиновено 20% от хората в една фирма (средно голяма) наистина работят, но не е проблемът само в парите. Проблемът е и в манталитета, и че често се случва върху кадърният (понеже по правило това са възпитани и по-скромни хора) да издевателствува някой простак с вечерен рабфак, под одобрителният поглед на шефа, който си мисли, че като плаща голяма заплата и проблемът е решен. Просто всеки трябва да чувствува, че е изкарал точно толкова, колкото му плащат, и наистина да има екип от работещи вместо удари в гръб (което е задачата на добрият мениджър всъщност).
    Май малко се отклоних от същината на темата, но наистина факторите за да си задържиш персонала според мен са комплексни и не опират изцяло до заплащането.

    Коментар от Manara — ноември 3, 2007 @ 2:21 pm

  19. със сигурност работодателят трябва да е гъвкав и да оценява значението на човешкия катитал за бизнеса му. ако почне с „аз им давам хляба“ бързо ще остане без силни служители и фирмата му ще крета. такиа хора не си купуват нов джип, ами ходят да ремонтират стария и се пазарят като цигани с майстора 🙂

    Коментар от nname — ноември 4, 2007 @ 4:28 pm

  20. … става дума за онова за което всеки изпитва различна потребност:

    http://zaharnopetle.blogspot.com/2007/10/blog-post_31.html

    Коментар от Ива — ноември 6, 2007 @ 11:29 am

  21. Privet
    popadnah na tozi blog slu4aino, po4nah da go razglejdam dosta skepti4no priznavam si no sled vsiaka sledva6ta statia ostavam sve po vpe4atlena s umenieto na Ti6o da pi6e zanimatelno, informativno i polezno!!!!! Mnogo malko hora pi6at taka!!!! stra6no me radva fakta 4e vse o6te se namirat 4etiva!

    Коментар от vpe4atlena — ноември 16, 2007 @ 5:40 pm

  22. Бе, какво са 500 кинта на месец в една европейска страна?
    За дамски превръзки няма да ти стигнат, камо ли за друго…

    Коментар от Зарчето — април 6, 2009 @ 12:21 am


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s