Писателският блог на Тишо

октомври 28, 2007

Как да се преборим за цената на труда си?

Трудът е производствена суровина, която не се продава (робството е забранено), а само се отдава под наем. Като всяка производствена суровина, трудът има цена, която се влияе от много фактори: търсене, предлагане, макроикономика, социална политика, валутен курс и доста други.

Моите наблюдения върху живота, икономическите анализи, статистиката и всичко останало сочат, че цената на труда в България е сред най-ниските в Европа. Това ме навежда на един съществен извод: там, където суровината е евтина, няма смисъл да я продаваш. Там трябва да я купуваш. И какво става в действителност? Чуждите компании откриват клонове, централи, кол центрове  и шивашки фабрики у нас, а местните собственици на труд продават суровината си на глобално ниски цени.

В същото време хлябът поскъпва, но жизненият стандарт не се повишава. Питам се, при положение, че заплатата е „цена“ на труда, защо само тя не расте, да го еба? И наистина, хлябът ли е по-скъп от човека? Съмнявам се. Все пак човекът произвежда хляба. Иначе щяхме да живеем в общество от хлябове, не в човешко общество.

Тъжната истина е, че всичко, което се случва у нас, се случва за сметка на работещия човек. Той винаги е принуден да прави компромиси. Защо? Защото трябва да яде. И не само за това: той участва на един пазар, на който търсенето е организирано, а предлагането – индивидуално. Следователно, на принципа „заедно можем повече“, работодателите наистина могат повече. Те са обединени във фирми, бизнес сдружения и отраслови съюзи, в национални, транснационални и глобални компании.

При кандидатстване за работа един-единствен човечец, с хилави финансови възможности, на който целта в живота му е да си плати парното, трябва да воюва с икономическите интереси на една богата бизнес организация, подкрепена от браншови съюзи, споразумения за свободна търговия и бюджетни субсидии, докато синдикатите си бият чекия…

Хората за това са ги измислили синдикатите, но е публична тайна, че у нас действащи синдикати няма. Конкретен пример: практиката в цял свят е процент от членския внос да се отделя в стачен фонд, който тряба да изплаща пълни или частични възнаграждения на стачкуващите в случай, че решат да поискат повече права.

У нас се питаме дали родителите да дават 40 лв месечно, за да могат децата им да посещават държавни, забележете, училища, или пък самите учители да стоят гладни по време на справдливия си протест, който има една единствена цел – като работиш, да има какво да ядеш.

Ще ви съобщя една тъжна и неспокойна истина: французите изкарват десет пъти по-високи заплати, защото са се били за тях, а не защото са готини хора, които ценят труда. Всички сме виждали по телевизията тамошните кравари да изливат цистерни с мляко върху магистралата, защото са недоволни от изкупните цени. Всички знаем, че те първи в Европа махнаха главата на своя крал. И ако си имал късмета да учиш френски, вече би трябвало да знаеш заглавията на уроците в учебника от подготвителен клас: „стачката“,“протестът“, „гладът“, „барикадата“, „без дом“…

Ето че стигаме до поредния български парадокс – работещите у нас са бедни. Хем имаш постоянен доход, хем нямаш свободно време, за да изкарваш допълнително, хем не можеш да покриеш базовите нужди от: покрив, осветление, отопелние, храна и дрехи. Говоря за физическо оцеляване, не за някакъв лукс. Доста хора няма да се съгласят с мен, затова ще ви направя една проста месечна сметка, базирана на абсолютния минимум:

наем (ипотека) 400 лв, разходи за транспорт (за да можеш да ходиш на работа): 100 лв (при положение, че използваш комбинирано маршрутка, такси и градски транспорт, защото нямаш кола), храна: 200 лв (ако не си много ящен и не обичаш да си угаждаш), ток, парно, вода, общо сметки (в най-добрия случай): 200 лв, дрехи: 100 лв (ако си супер зле облечен и постоянно носиш дрипи).

Излиза, че за да се възпроизвежда човешкият ресурс и, за да да може физически да оцелява, са му нужни минимум 1000 лв на месец. Всичко това при положение, че :живее на ръба на мизерията, няма собствен автомобил, облича се зле, не води никакъв социален живот и се храни само вкъщи.

Добре де, колко от вас изкарвт повече от хиляда лева месечно? И какво си купувате с остатъка? Повече хляб?

Програмистите да мълчат. Те също са бедни, но все пак получават някаква справедлива цена за труда си. Защо? Ами защото ножът опря до кокала и вече няма накъде в ай ти сектора.

Така, а сега да се върнем на темата: Как да се преборим за цената на труда си?
Има два възможни сценария: 1) ако вече си нает служител и 2) ако все още обикаляш по интервюта.

1) Вече си нает служител. Бичиш някаква работа от девет до пет. Първоначалният ти ентусиазъм за невероятна кариера в еди-коя-си-област и високопарните обещания за работа в динамичен млад екип, плюс атрактивно възнаграждение и егати интересните предизвикателства се е изпарил, защото всъщност бачкаш нещо много рутинно и ежедневно, а трудно свързваш двата края.

Постоянно четеш за някакви големи заплати, за икономическия растеж, за бума в строителството и за поскъпването на недвижимите имоти, както и за чуждестранните инвестиции. Гледаш през прозореца на автобуса чисто новите Кайени, слушаш по радиото, че има криза за персонал, но някак винаги оставаш извън тези процеси…

Това е така, защото продаваш труда си на най-евтината борса в Европа. Да, икономиката се развива. Да, бизнесът расте и да, твоят работодател по-скоро ще си купи още два джипа за по 200 бона, отколкото да ти увеличи заплатата с 50 кирливи левчета. За да може един човек да кара Мазерати в тази държавица, 50 000 маймуни трябва да се тъпчат в градския транспорт. Такава е статистиката. Свиквай.

Какво тряба да направиш в подобна ситуация? Ти си сам срещу системата. Правителството се интерсува единствено за кого ще гласуваш на следващите избори, но не и какво ще ядеш дотогава. Собствениците се интересуват единствено от размера на своята печалбата, където заплатата ти се явява нещо като минус. На всичкото отгоре, наемите и ипотеките непрекъснато растат, защото видиш ли, пазарът на недвижимите имоти се развивал!

Действай умно. Верно, в супер неизгодна позиция си поставен, но все пак има изход. Вечер, вместо да гълташ простотията, които струи от телевизора, да се напиваш с ракия и да проклинаш живота, седни пред компютъра и чети. Много тряба да четеш! Интересувай се от пазара на труда, всеки ден преглеждай новите обяви за работа, вниквай между редовете на статистическите проучвания и анализи. Обръщай особено голямо вниамние на мнението и прогнозите от утвърдени специалисти в бранша. Мисли глобално и действай локално.

Всеки ден, без изключение, пускай по едно CV някъде.  Даже по няколко. Не е достаъчно да отговаряш на обявите в джобтайгър и джобс бе ге. Порови се малко и направи каталог с абсолютно всикчи фирми, в които би искла(а) да работиш. Ще се учудиш колко са много. Може би хиляди. Може би дестки хиляди.

Търпеливо си го направи този списък и, незавиисмо, че не търсят хора в момента, непрекъснато ги бомбардирай със CV и мотивационно писмо Ако не можеш да изготвиш перфектно си ви, плати на някой професионалист, за да ти го изготви. След време ще установиш, че именно консултантските услуги те правят богат. Ти си различен от останалите овце, защото използваш консултантски услуги, а те често са по-евтини от проститутките. Има ли смисъл да обяснявам, че в Бе Ге проститутките и алкохолът са най-евтините блага, успредно с твоя труд?

Повтаряй всяка фирма от списъка търпеливо, през няколко месеца. Така им правиш услуга и на тях. Вместо да пускат обяви и да търсят човек като теб, веднага щом им потрябваш, те вече ще имат архив с потенциални служители. Твоето име ще стои на първо място в този архив. Всяка уважаваща себе си компания държи подобен списък. Всеки уважаващ себе си служител – също, но с потенциални работодатели.

Ако направиш всичко, което съм те посъветвал дотук ще видиш, че настъпва един момент, в който непрекъснато те канят на интервюта. Отивай без да се мислиш много-много. И не казвай на никого.

Пазари се за цената на труда си като циганин, който няма какво да губи. Ти действително няма какво да губиш – вече си достатъчно беден. Бачкаш 40 часа на седмица и едва свързваш двата края.

В момента, в който рибата клъвне, веднага отиваш при сегашния си работодател и му казваш, че утре започваш нова работа, за два пъти повече пари. Изключително важно е в този момент да изглеждаш севрионзо, да не сричаш като първолак и да не се хилиш като идиот.

Замяната на един служител с друг винаги е голям проблем. Шефчето ще направи невъзможни неща, за да мине без подобна рокада, защото тя струва пари, време и нерви, а ти вече му излизаш достатъчно евтино. Никога не забравяй, че столът, на който седиш е по-скъп от теб, защото продаваш труда си в България.

Затова се пазари като циганин. Дори да не ти удвоят заплатата, със сигурност ще излезеш доволен от срещата с шефа. А на потенциалните работодатели им кажи, че току що са ти умножили заплатата по четири. Нека имат едно на ум как върви пазарът. Не забравяй, че в България се вихри зверска криза за персонал. Въпреки това, хората са толкова безочливи, че с удоволствие ще те експлоаторат, докато могат. В крайна сметка, бебето яде, когато се разреве. Ако не можеш да лъжеш, ще живееш излъган. Свиквай.

2) Все още обикаляш по интервюта. Имаш образование, да речем, но нямаш никакъв стаж и никакъв опит. Ще ти съобщя една кофти новина: предстои ти да работиш доста време без пари. Ама абсолютно без пари, в прекия смисъл на думата! Или ще те прецакат с някакъв идиотски стаж (за който тряба да си благодарен, че не плащаш от спестяванията на майка си), или пък ще те назначат на заплата, но първото възнаграждение ще го получиш едва в края на втория месец, защото една заплата винаги трябва стои у мениджъра, като гаранция, че са те вързали за клона. Всъщност, на никого не му пука какво да ядеш през останалото време.

Независимо от обстоятелствата, обаче, в началото трябва се примириш с някакво абсолютно неадекватно заплащане, от рода на 300 лв месечно, примерно, след всички стажове и обучения. За да си търсиш работа в БГ трябва да си: а) идиот б) пълен идиот или в) богат ексцентрик, на който курвите, наркотиците и околсветските пътешествия са му втръснали, затова е решил тотално да смени филма. Четвъртата възможност е някой да те издържа с години, докато ти всъщност бачкаш. Вашите да са живи и здрави!

Захапеш ли веднъж, обаче, ти все пак придобиваш някакъв контрол върху ситуацията. След известно време ще поемеш нещата изцяло в свои ръце. Ако си умен. Ако си тъп, жалко.

Първото задължително условие: опитай поне една година да останеш в шибаната фирма, колкото и да е трудно. Преглъщай униженията, свиквай с интригите, примирявай се с несправедливостите. Тук също има правила:  Действай умно!

Направи така, че все повече неща от рутинната работа да зависят от теб. Усилията ти да полагаш извънреден труд ще се посрещнат с широка, тарикатска усмивка от страна на твоя работодател, защото тук почти никой не се сеща да плаща овъртайм.

Целта е ясна: след около година колегите толкова добре да са свикнали с твоето безропотно присъствие и с твоето овче трудолюбие, толкова неща вече да зависят от теб, че ако се махнеш, да оставиш пълен хаос след себе си…

Следващото нещо, което трябва да направиш, е да повториш упраженията от стъпка 1) „Вече си нает служител“.

С тази статия рискувам да ядосам доста неплатежоспосбни работодатели, но моля ви се, вземете се в ръце и осъзнайте най-после, че хората действително са най-ценният актив във вашата фирма. Крайно време е те да започнат да струват повече от столовете, върху които седят.

За да се реванширам, обещавам в най-скоро време да постна няколко абсолютно безплатни съвета как да накараш гениите да работят за теб, без това задължително да е за тяхна сметка. Амин.

Тихомир Димитров

38 коментара »

  1. Тише, бате… развълнува ме! Честно! Горе долу така изглежда моят модус операнди (ше ма прощавате за шопския)Е това си е, резюмирано и приятно поднесено като сладоледче ескимо класик на дарко. Ето ще го пратя на една бивша колежка това произведение. Като не ми верва на мене да чете да види. С ръка на сърцето си признавам, че съм вършил и лоши неща но.. кой не е? Но пък има един пойнт тука – като са ти дигнали заплатата и тн и пр все пак ще трябва и да се бачка. Не казвам че не си бачкал до сега ама сега шефа ще вторачи в теб всичките си осем венериански очи и пипалата му винаги ще са наоколо.
    Бъдете здрави и зли.

    Коментар от samurai Jack — октомври 28, 2007 @ 11:25 pm

  2. абсолютно не видях да казваш нещо с тая статия… сигурно съм тъп

    Коментар от longanlon — октомври 28, 2007 @ 11:43 pm

  3. Ех, бате…Проблемът е генерален. Хората искат пари, за да си клатят краката, фирмите искат да дават малко пари и да те изцеждат от работа. Ти си мислиш как да си платиш парното, шефът си мисли на какъв коктейл е канен довечера. Вие живеете в два различни свята и шансът пътищата да се пресекат е минимален. Затова – работиш и си отваряш очите на 4. Добрите възможности идват за такива хора. Само дето скоро разбираш че и на другото място където си отишъл не е много по-добре…май 😦

    Коментар от pippi — октомври 29, 2007 @ 12:43 am

  4. Привет, човече, развълнувана съм от тези думи! Това лято си смених работата /9 годинки на едно място/. От година обаче си търся подходяща, изпитала съм същите чувства и мисли, каквито откривам в публикацията. Не съм сама май…В момента работя, дано успея да се утвърдя. ИНтелигентен шеф и разбрани колеги – не е като преди. Дано не съм оглупяла съвсем и се преборя с мизерията при заплащането…

    Коментар от Зоя — октомври 29, 2007 @ 12:44 am

  5. Страхотно есе, направо си е сериозна статия. Изпуснал си обаче, третия вариант: Писва ти някъде между 300-та и 1000-та, кат стигнеш хилядарката и разбереш, че пак си на дъното си вдигаш чуковете и отиваш да миеш чинии или да носиш вар на запад за 3 пъти повече пари.

    Коментар от entusiast — октомври 29, 2007 @ 2:22 am

  6. Абсолютно съм съгласен с написаното. И добавям, че вече има немалко големи предприятия. където хората започнаха да се суещат и сами да си сформират синдикати. Няма как, утъпкваме отново пътеките на историята, понеже не сме се поучили. Освен това на Запад, преди периода на благоденствието е имало немалко размирици, стачки, бой, убити и прочее подобни картинки. И там са си мислили, че трябва да се цеди максимално работника и ако надигне глава да се мачка. В края на краищата всички са се поучили макар и по трудния начин. И има нещо, което никой тук не казва по съвсем разбираеми причини. В Западна Европа синдикатите са основен фактор, който определя нивата на средните и минимални заплати след преговори, при които се постигат споразумения за определен период от време. Например в Белгия, Финландия, Гърция, Ирландия, Италия, Норвегия и Португалия действат национални или междуотраслови споразумения. В Австрия, Дания, Германия и Швеция договарянето е по прецедент, като това в по-малка степен важи за Финландия, Нидерландия и Норвегия. Във Франция, Белгия, Гърция, Ирландия, Люксембург, Нидерландия, Португалия, Испания и Великобритания има установена с нормативен акт минимална заплата, . В Нидерландия това става най-вече чрез съгласуване между работодателски и синдикални организации, като това е от значение и за Дания, Финалндия, Германия, Ирландия, Норвегия, Испания и Швеция. Данните са от „Регулиране на заплащането на труда: Опитът на страните от Европейския съюз и България“, издание на Фондация „Фридрих Еберт“ и Конфедерация на труда „Подкрепа“, издадена в София през юни 2006г.

    Коментар от В.Антонов — октомври 29, 2007 @ 9:59 am

  7. Мерси за справката, Антонов. Ще се поинтересувам допълнително.
    @longanlon: има само два вероятни, но крайни сценария: единия сам го каза. Аз обаче не мисля така. Щом знаеш всичко това и вече си го приложил на практика, значи никак не си тъп. :)))

    Коментар от asktisho — октомври 29, 2007 @ 11:25 am

  8. Мдаааа, дежа ву, както се казва 🙂 И аз все туй повтарям. Ми радвам се, че не съм сама, все е нещо 🙂

    Коментар от Marfa — октомври 29, 2007 @ 11:37 am

  9. А какво да направиш сам – как да се пребориш за труда си? Българите, както е казано не сме народ, а мърша. Ако аз съм свикнал да си търся правата, на повечето не им стиска и едноличните ми усилия отиват на кино. Когато някой за една и съща работа ми предложи със сто лева повече, аз се съгласявам, макар че добре знам, че трудът ми струва много повече. Икономиката няма да се раздвижи, докато инвестициите не достигнат и до най-дълбоката провинция и там намалее безработицата. Иначе в София ще продължават да се намират хора, дошли от далече, навити да работят за без пари, защото там откъдето идват, съвсем няма.

    Коментар от kalinvv — октомври 29, 2007 @ 1:07 pm

  10. бате, слагай подзаглавия и ключови думи щото постът е за много неща и дълъг, едвам се навих да го прочета 🙂

    иначе си прав за минимума от 1000 лева на глава в семейството, даже ако имаш кола може да се закръглят на 1100 (бензин, ремонт, застраховка, данъци)

    за успешен бизнес трябва да се изгради работещ екип от различни специалисти. за 5-10 човека екип в ИТ сектора става за 4 до 6 месеца с планирането, конкурсите и сработването. рано или късно идва лятото и хората се губят за по месец 🙂 ама БГ ШЕФА не го мисли това и предпочита да държи ниски заплати, вместо да има висока произвоителност на труда

    Коментар от nname.org — октомври 29, 2007 @ 2:05 pm

  11. Както #2 и аз не видях да казваш нещо по въпроса „Как да се преборим за цената на труда си?“. А инак за разказваш те бива.

    Коментар от ime.org — октомври 29, 2007 @ 3:35 pm

  12. 1000 кинта на глава?
    100 точки месечно за дрехи?
    абе, хора, вие сте се побъркали.

    иначе си прав.

    Коментар от bulletbeast — октомври 29, 2007 @ 5:29 pm

  13. […] попаднах на поста на Тихомир Димитров Как да се преборим за цената на труда си, в който той споделя доста емоционално своите […]

    Pingback от Нова работа » Blog Archive » Силови методи за получаване на по-голяма заплата — октомври 29, 2007 @ 10:03 pm

  14. Здрасти, Тишо!

    Този пост много ме впечатли и реших да напиша нещо по този повод в моя блог Нова работа. Не искам да се заяждам – просто реших да поразсъждавам над това, което си написал и да провокирам и моите читатели да се замислят над житието-битието си.

    Искрено се надявам, че няма да се обидиш от това. 🙂

    Поздрави,
    Майк

    Коментар от mikeramm — октомври 29, 2007 @ 10:07 pm

  15. […] 29th, 2007 by emaiv Много съм впечатлена от последния пост на Тишо в неговия писателски блог за цената на труда в […]

    Pingback от Ярост « Ладида! — октомври 29, 2007 @ 10:29 pm

  16. Страшно съм впечатлена от поста ти, затова в моя блог добавих малко „Ярост“ на тази тема! Благодаря ти, че можеш да изразяваш ясно това което мислиш! Знаеш ли, даде ми кураж! Благодаря!

    Коментар от emaiv — октомври 29, 2007 @ 10:33 pm

  17. Получих много фийдбек по тази тема, но за съжаление твърде малка част от нея мина през блога. Дори баша ми, който е работодател, се обади, за да ми направи забележка, един вид, че не съм прав. :))
    Верно, статията стана по-дълга отколкото ми се искаше, ама това не пречи един да мисли, че нищо не се казва в нея, а друг да дописва и доразширява темата в собствения си блог.
    От моя лична гледна точка, малко остана за доизказване. Но има едно основно нещо – всъщност на никой не му пука колко струваш, докато не успееш да го убедиш на думи и на дела, че струваш много.
    В американската конституция е записано правото на човек да преследва личното си щастие. Това означава, че хлябът, токът, бензинът и наемът (ипотеката) не са достатъчни. Бедните хора не могат да бъдат щастливи. Алчните също. Щастливи са само хората, които обичат работата си и получават „справедлива цена“ за труда си.
    От няколко стотин години икономистите се опитват да намерят определение на термина „справедлива цена“. Станало е малко като спора за кокошката и яйцето във философията – не са се разбрали. И са създали хиляди определения. Аз вярвам в едно от тях – справедлива е цената, при която купувачът е доволен от парите, които плаща, а продавчът – от парите, които получава. Това се нарича феър трейд. Е, според мене у нас справевдлива цена на труда няма, защото май само купувачът се прибира вкъщи усмихнат.
    Много се учудих, че някои намират поста ми за „социалистически“, дори „Виденов“ (това пак баща ми 😉 И не им се сърдя. Според мен просто не са чели между редовете. Много крайно-десен си е даже постингът – на война като на война! Не виждам никаква логика при водене на търговски преговори едната страна да се интерсува от цената, а за другата да е социалистическо, неприлично, че дори и „изнудваческо“ да прави същото. Помислете пак за „справедливата цена“. И помислете добре.

    Коментар от asktisho — октомври 29, 2007 @ 11:29 pm

  18. […] 2007 at 10:36 am (икономика, политика) Сигурно вече сте чели статията на Тишо за цената на труда в България, която вдъхнови Майк да […]

    Pingback от Неофеодализъм: Тишо, Майк и системата « полетът на костенурката — октомври 30, 2007 @ 10:37 am

  19. […] вече сте чели статията на Тишо за цената на труда в България, която вдъхнови Майк да […]

    Pingback от Неофеодализъм: Тишо, Майк и системата « полетът на костенурката — октомври 30, 2007 @ 10:40 am

  20. Браво Тишо! Пак в десетката. Лошото е, че в момента в БГ се гради див капитализъм от социалистически възпитаници. Наистина когато си знаеш цената може да се пазариш за труда си. Когато си специалист в областта си те търсят. И кво? Започваш работа с ясен договор- примерно работно време от 8.00 до 16.00h И посли ти казват, че се налага да работиш месец от 7.00 до 18.00h, ама временно. И този месец стават 3 месеца. После се оказва, че трябва да идваш в 7.00h и да си отиваш когато свършиш задълженията си?!!! Ама понякога /само понякога/ трябва и събота, и неделя да се поработи. Не всички имат професия да си я работят в къщи и не всички могат да си направят частен бизнес от професията. Е, хубавото е че имаме избор. Винаги!

    Коментар от Ван — октомври 30, 2007 @ 11:56 am

  21. Тишо, извинявай, ама и аз не виждам много смисъл в тази статия. Тя не е предназначена за аудиторията, която чете този блог. За тези хора тук всичко, което си написал е ясно и разбиращо се от самосебе си. Или вдигни нивото, или смени аудиторията.

    Коментар от Iliyan — октомври 30, 2007 @ 1:01 pm

  22. Тишо, ако даваха пари за отркиване на топлата вода, щеше да си милионер. 😉

    Коментар от Eneya — октомври 30, 2007 @ 3:55 pm

  23. нещата не са толкова очевидни колкото изглеждат

    всеки може сам да се досети за някои неща, а за други да прочете.

    но най-трудно е да се приложи това в реалния живот,

    и тук хич не ни бива /поне за момента/

    затова Тишо има право да повтаря и потретва, с американски прагматизъм,

    че трябва всеки да си седне на гъза и да бъде настоятелен.

    по принцип нашите финансисти са големи специалисти и със сигурност знаят перфектно
    как се търгува с деривати, обаче в България такова нещо не съществува.

    Програмистите ни знаят перфектно как е програмиран Уиндоус, но никой до сега не е направил и продал подобен софт у нас.

    икономистите ни познават перфектно всички микро и макро икономически модели, но те не се прилагат у нас

    и т.н.

    много знаем,
    а защо го знаем и ние не знаем
    така че вместо да се пъчим,
    по добре повече да правим!

    Коментар от Miro — октомври 30, 2007 @ 7:48 pm

  24. Тук обаче никой не каза нищо за законовата страна на този проблем. Затова ще ви посъветвам следното: Първо прочетете какво е написано в трудовия ви договор (ако нямате такъв нищо добро не ви чака). След това направете същото с длъжностната характеристика (ако работодателят ви е дал такава, иначе юридически не си е изпипал положението). След това изисквайте Колективния трудов договор (КТД) – където действат синдикати е 99% сигурно, че има и такъв, макар и в частните фирми наличието му да е малко вероятно. А и отказването на достъп до него е незаконно, тогава свържете се със синдикалната ви секция. След това прочетете Кодекса на труда (КТ), за да разберете информацията. Там има много полезни неща, свързани с работното време, условията на труд и т.н., а след като имате трудов договор, работодателят е длъжен да ги спази. В противен случай може да го съдите, а от 1999 (Държавен вестник, брой 44)година има изменение на Гражданския процесуален кодекс (чл. 126а), който позволява разглеждане на делата по „бързо производство“ в определени случаи.
    На мен лично ми е правило впечатление, че малко хора (работнищи и работодатели) са наясно с КТ. Затова след като откриете какво не е наред във вашата работа и съответно какво може да последва от това, отидете при работодателя си с искания за разрешение на проблема. Основната идея е „Шефе, искам да ми подобрите условията, за да мога да работя по-добре и от това да печелим повече.“ Ако не е особено умен и/или експлоататор той определено няма да ви обърне внимание. Тогава следва прилагане на пословицата „Ако не с добро, то с дърво.“, при което му се обясняват последиците, като му се и споменава съдебно дело по бърза процедура. И не забравяйте, че ако ви уволни заради това, че спазвате закона, може да го осъдите да ви плати обезщетение и/или върне на предишната позиция. В края на краищата ако вече не сте на тази работа, то определено не си е струвало да оставате. А и работни места много…
    И да добавя – не става дума за изнудване! Само за спазване на закона. Също така при подписването на КТД е залегнала идеята, че заплатите се определят от финасовото състояние на фирмата – въпросът е как ще се разпределят наличните средства. Затова работодателят е длъжен да представи подходяща информация съгласно КТ, чл. 52. За съжаление това се договаря само от синдикална организация.

    Коментар от В.Антонов — октомври 31, 2007 @ 11:31 am

  25. Всичко си е така, но хайде не псувай. Моля те! Това е един от блоговете, които винаги чета с удоволствие. Верно понякога на човек му идва да крещи, защото – да, светът се е побъркал.. Няма да те поучавам, тук съм ти гост, това е само съвет.

    Коментар от Jane — октомври 31, 2007 @ 2:37 pm

  26. Предполагам, че „синдикатите си бият чекия“ не ти е легнало на сърцето, защото други „псувни“ в текста не виждам. Ама не е ли така? И как ще се почувстваш, ако след 40 години трудов стаж ти дадт 120 лв пенсия? Немотивиран? Разочарован? Според мен ще се почувстваш направо преебан. Ограбен е слаба дума. Заплатата ти да е в левчета, а заемите – в евро, това също не е ли преебавка? Какво ще стане утре, ако падне валутният борд? Хиперинфлация, левчетата се превръщат в хартийки, а ипотечката си стои непокътната. Обикновено при инфлация печелят длъжниците, а не кредиторите. Е, аз няма да псувам, защото не изплащам стогодишни еврови заеми, но утре 50 хиляди души като ги изхвърлят на улицата не само ще псуват, но сигурно и правителства ще искат да свалят. И не мога да измисля по-галантни реплики за очевадния и, може би поради тази причина, безочлив абсурд, в който са поставени обикновените хора. Pardon my french, със сигурност на моменти вулгарният ми речник отблъсква интелигентни хора като теб, но ние живеем в една вулгарна действителност. Аз не я създавам, само я отразявам. Нейното изкривено огледало съм.

    Коментар от asktisho — октомври 31, 2007 @ 3:00 pm

  27. ……..(тишина)……. (програмистите мълчат)…. 🙂

    Коментар от Програмист — ноември 1, 2007 @ 8:58 pm

  28. Тотално съгласен съм пич.
    Преди две години почнах

    Коментар от Програмист — ноември 4, 2007 @ 1:35 pm

  29. Тотално съгласен съм пич.
    Преди две години почнах,като начинаещ програмист за 320 лева чисто. След 5 месеца отидох на 800 лв.
    Там ми вдигнаха заплатата 3 пъти до 1400 лева – останах там 1 година. Смених тази година предишната фирма
    с конкултанска IT дейност в голяма

    Коментар от Програмист — ноември 4, 2007 @ 1:37 pm

  30. Тотално съгласен съм пич.
    Преди две години почнах,като начинаещ програмист за 320 лева чисто. След 5 месеца отидох на 800 лв.
    Там ми вдигнаха заплатата 3 пъти до 1400 лева – останах там 1 година. Смених тази година предишната фирма
    с конкултанска IT дейност в голяма, ама много голяма фирма. На 1800 лева + заплащане на овертайм – връзват се 2500 лева на месец. В събота напуснах консултанската си фирма

    Коментар от Програмист — ноември 4, 2007 @ 1:38 pm

  31. Тотално съгласен съм пич.
    Преди две години почнах,като начинаещ програмист за 320 лева чисто. След 5 месеца отидох на 800 лв.
    Там ми вдигнаха заплатата 3 пъти до 1400 лева – останах там 1 година. Смених тази година предишната фирма
    с конкултанска IT дейност в голяма, ама много голяма фирма. На 2000 лева + заплащане на овертайм – връзват се 2500 лева на месец. В събота напуснах консултанската си фирма, като ги накарах да ме уволнят дисциплинарно за да почна в „голямата, ама много голяма фирма“. 🙂
    Нямам абсолютни никакви скрупули, като става дума за моето заплащане. Заплатата ми ТРЯБВА да се вдига с 20% на тримесечие, иначе – няма развитие.

    Коментар от Програмист — ноември 4, 2007 @ 1:41 pm

  32. axaxaxa, сори за горните коментари на шибаната опера съм и има некви специални клавиши 🙂

    Коментар от Програмист — ноември 4, 2007 @ 1:42 pm

  33. *похвал, похвал*
    Ако имате възможността да си го позвлите, бъдете капризни, за да можете да работите работа, която ви харесва и ви е приятна. Нещо, което е нещо повече от просто работа.
    Аз например си намерих най-после такава.
    🙂

    Коментар от Eneya — ноември 4, 2007 @ 11:13 pm

  34. Пич, аз пък съм програмист и да ти кажа: Хич не се чувствам беден! Който се мисли за беден, да се оправя. (Долу бедността!)

    Вечен живот!

    Коментар от Програмист — февруари 18, 2008 @ 7:04 pm

  35. Здравей Тишо,
    минало е доста време от тази публикация, но е все още актуална струва ми се.

    Прав е баща ти! Слушай го! Не си прав! Поне не напълно 🙂 Наистина подкрепям те в мотивационната част на статията и в това че всеки трябва да се бори за себе си и да си отстоява интереса, но за останалото грешиш.

    Аз съм работодател. Наемам хора да вършат работа. Това което ме интересува е не колко струват тези хора а колко ще ми носят с труда си и за това им плащам. Работата на тези хора е да доставят този продукт и на базата на него могат да имат претенции към мен. Останалото(ипотеката, цените и т.н.) си е изцяло техен проблем и трябва да си направят съответната преценка. Това е пазар, другото са социалистически брътвежи, както вече са ти казали.

    Истината е, че много малко хора в България изобщо се интересуват от продукта, който създават и си мислят, че някой трябва да ги отглежда и дои като добитък, съответно до такова отношение се стига. Като към това се движиш, това постигаш. Крайно време е да се разбере, че не е само ангажимент на работодателя, това което ще изкарваш. Вярно е, има и наистина експлоатиращи робовладелци, но това са по скоро изключения и би следвало да се избягват. Но да се каже, че това е масово е, също толкова невярно, колкото да се твърди, че всички работници са некадърни.

    Пазарния принцип е, че печалба има, където се генерира продукт, който се търси. Ако не работите в тази насока работодателя има пълно основание да не е доволен и да не иска да плаща добре. Ако пък работите натам, вие имате пълно основание за претенции и в повечето случаи те ще бъдат удовлетворени в разумна форма. Ако ли не, сменяйте работата.

    Коментар от Работодател — ноември 30, 2008 @ 3:38 pm

  36. @ Работодател: Два милиона българи вече си „направиха преценката“ за наемите, ипотеките и другите жизненоважни условия да бъдеш хомо сапиенс от 21 век, които действително са си само „техен проблем“ и какво? Стигнаха до извода, че не им е инетерсно вече да живеят в страната с най-ниските заплати в Европа. Така нито те, нито евентуалните им работодатели печелят. Защото на интервю започват да идват сульовци с махленски възможности и вселенски претенции. На такива хора и двеста евро месечно са им много. Щото не могат да ги изкарат, но има един уважаван от мен бизнес гений, който казва: „ако откриеш човек, който може и знае повече от теб, плащай му повече, отколкото изкарваш“. Този човек с ума си е спечелил повече кинти, отколкото ти ти аз ще видим през следващите десет прераждания. Което ме прави склонен да му вярвам. Ти би ли послушал неговия съвет?

    Коментар от asktisho — декември 1, 2008 @ 1:31 am

  37. ZDRAVEITE!
    i AZ MALKO PO-KASNICHKO SE VKLJUCHVAM KAM TEMATA I KAKTO SE UBEJDAVAM OSHTE E AKTUALNA.Tq vinagi shte si e aktualna de…Nqma da se vpuskam v slovoizliqniq,no shte dopalnq kam Tisho,che ne po 40,a po 50-60-65h.rbotish sedmichno,osigurovki na 4 chasa,dogovor imash,no ne si go vijdal,kvalificiran personal si i za nqkakva smeshna zaplata nakraq nqkak si ne stava.Kato dopalnq,che i parvite tri meseca ne mi se plati i lev,no i az stisnah zabi da natrupam praktika i izcheznah,shtoto to taka ne se jivee…Sehga sam malko po-dobre.No estestveno kato davam vsichko ot sebe si,se nadqvam s vremeto i tazi zaplata da se aktualizira.Po-dobre e ot prednata mestorabota,no…shte vidim anapred dali nqma da si ostana na sashtoto polojenie,koeto togava edva li bi me ustroilo.
    S uvajenie:Marinova
    p.s.Sujalqvam,ako ne mi e savsem qsna poredbata na mislite,no barzam,a ot vatre mi doide vse pak da se izkaja po tazi tema.

    Коментар от Marinova — януари 26, 2009 @ 3:06 pm

  38. I daje na prednata rabota dokolkoto razbrah i vse ak nakraq pone zapovedta si vidqh za osvobojdavane,dogovorat mi ne beshe na dflajnostta tochno,za da se pesti ot patent…

    Коментар от Marinova — януари 26, 2009 @ 3:07 pm


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

%d блогъра харесват това: