Как да се преборим за цената на труда си?

Трудът е производствена суровина, която не се продава (робството е забранено), а само се отдава под наем. Като всяка производствена суровина, трудът има цена, която се влияе от много фактори: търсене, предлагане, макроикономика, социална политика, валутен курс и доста други.

Моите наблюдения върху живота, икономическите анализи, статистиката и всичко останало сочат, че цената на труда в България е сред най-ниските в Европа. Това ме навежда на един съществен извод: там, където суровината е евтина, няма смисъл да я продаваш. Там трябва да я купуваш. И какво става в действителност? Чуждите компании откриват клонове, централи, кол центрове  и шивашки фабрики у нас, а местните собственици на труд продават суровината си на глобално ниски цени.

В същото време хлябът поскъпва, но жизненият стандарт не се повишава. Питам се, при положение, че заплатата е „цена“ на труда, защо само тя не расте, да го еба? И наистина, хлябът ли е по-скъп от човека? Съмнявам се. Все пак човекът произвежда хляба. Иначе щяхме да живеем в общество от хлябове, не в човешко общество.

Тъжната истина е, че всичко, което се случва у нас, се случва за сметка на работещия човек. Той винаги е принуден да прави компромиси. Защо? Защото трябва да яде. И не само за това: той участва на един пазар, на който търсенето е организирано, а предлагането – индивидуално. Следователно, на принципа „заедно можем повече“, работодателите наистина могат повече. Те са обединени във фирми, бизнес сдружения и отраслови съюзи, в национални, транснационални и глобални компании.

При кандидатстване за работа един-единствен човечец, с хилави финансови възможности, на който целта в живота му е да си плати парното, трябва да воюва с икономическите интереси на една богата бизнес организация, подкрепена от браншови съюзи, споразумения за свободна търговия и бюджетни субсидии, докато синдикатите си бият чекия…

Хората за това са ги измислили синдикатите, но е публична тайна, че у нас действащи синдикати няма. Конкретен пример: практиката в цял свят е процент от членския внос да се отделя в стачен фонд, който тряба да изплаща пълни или частични възнаграждения на стачкуващите в случай, че решат да поискат повече права.

У нас се питаме дали родителите да дават 40 лв месечно, за да могат децата им да посещават държавни, забележете, училища, или пък самите учители да стоят гладни по време на справдливия си протест, който има една единствена цел – като работиш, да има какво да ядеш.

Ще ви съобщя една тъжна и неспокойна истина: французите изкарват десет пъти по-високи заплати, защото са се били за тях, а не защото са готини хора, които ценят труда. Всички сме виждали по телевизията тамошните кравари да изливат цистерни с мляко върху магистралата, защото са недоволни от изкупните цени. Всички знаем, че те първи в Европа махнаха главата на своя крал. И ако си имал късмета да учиш френски, вече би трябвало да знаеш заглавията на уроците в учебника от подготвителен клас: „стачката“,“протестът“, „гладът“, „барикадата“, „без дом“…

Ето че стигаме до поредния български парадокс – работещите у нас са бедни. Хем имаш постоянен доход, хем нямаш свободно време, за да изкарваш допълнително, хем не можеш да покриеш базовите нужди от: покрив, осветление, отопелние, храна и дрехи. Говоря за физическо оцеляване, не за някакъв лукс. Доста хора няма да се съгласят с мен, затова ще ви направя една проста месечна сметка, базирана на абсолютния минимум:

наем (ипотека) 400 лв, разходи за транспорт (за да можеш да ходиш на работа): 100 лв (при положение, че използваш комбинирано маршрутка, такси и градски транспорт, защото нямаш кола), храна: 200 лв (ако не си много ящен и не обичаш да си угаждаш), ток, парно, вода, общо сметки (в най-добрия случай): 200 лв, дрехи: 100 лв (ако си супер зле облечен и постоянно носиш дрипи).

Излиза, че за да се възпроизвежда човешкият ресурс и, за да да може физически да оцелява, са му нужни минимум 1000 лв на месец. Всичко това при положение, че :живее на ръба на мизерията, няма собствен автомобил, облича се зле, не води никакъв социален живот и се храни само вкъщи.

Добре де, колко от вас изкарвт повече от хиляда лева месечно? И какво си купувате с остатъка? Повече хляб?

Програмистите да мълчат. Те също са бедни, но все пак получават някаква справедлива цена за труда си. Защо? Ами защото ножът опря до кокала и вече няма накъде в ай ти сектора.

Така, а сега да се върнем на темата: Как да се преборим за цената на труда си?
Има два възможни сценария: 1) ако вече си нает служител и 2) ако все още обикаляш по интервюта.

1) Вече си нает служител. Бичиш някаква работа от девет до пет. Първоначалният ти ентусиазъм за невероятна кариера в еди-коя-си-област и високопарните обещания за работа в динамичен млад екип, плюс атрактивно възнаграждение и егати интересните предизвикателства се е изпарил, защото всъщност бачкаш нещо много рутинно и ежедневно, а трудно свързваш двата края.

Постоянно четеш за някакви големи заплати, за икономическия растеж, за бума в строителството и за поскъпването на недвижимите имоти, както и за чуждестранните инвестиции. Гледаш през прозореца на автобуса чисто новите Кайени, слушаш по радиото, че има криза за персонал, но някак винаги оставаш извън тези процеси…

Това е така, защото продаваш труда си на най-евтината борса в Европа. Да, икономиката се развива. Да, бизнесът расте и да, твоят работодател по-скоро ще си купи още два джипа за по 200 бона, отколкото да ти увеличи заплатата с 50 кирливи левчета. За да може един човек да кара Мазерати в тази държавица, 50 000 маймуни трябва да се тъпчат в градския транспорт. Такава е статистиката. Свиквай.

Какво тряба да направиш в подобна ситуация? Ти си сам срещу системата. Правителството се интерсува единствено за кого ще гласуваш на следващите избори, но не и какво ще ядеш дотогава. Собствениците се интересуват единствено от размера на своята печалбата, където заплатата ти се явява нещо като минус. На всичкото отгоре, наемите и ипотеките непрекъснато растат, защото видиш ли, пазарът на недвижимите имоти се развивал!

Действай умно. Верно, в супер неизгодна позиция си поставен, но все пак има изход. Вечер, вместо да гълташ простотията, които струи от телевизора, да се напиваш с ракия и да проклинаш живота, седни пред компютъра и чети. Много тряба да четеш! Интересувай се от пазара на труда, всеки ден преглеждай новите обяви за работа, вниквай между редовете на статистическите проучвания и анализи. Обръщай особено голямо вниамние на мнението и прогнозите от утвърдени специалисти в бранша. Мисли глобално и действай локално.

Всеки ден, без изключение, пускай по едно CV някъде.  Даже по няколко. Не е достаъчно да отговаряш на обявите в джобтайгър и джобс бе ге. Порови се малко и направи каталог с абсолютно всикчи фирми, в които би искла(а) да работиш. Ще се учудиш колко са много. Може би хиляди. Може би дестки хиляди.

Търпеливо си го направи този списък и, незавиисмо, че не търсят хора в момента, непрекъснато ги бомбардирай със CV и мотивационно писмо Ако не можеш да изготвиш перфектно си ви, плати на някой професионалист, за да ти го изготви. След време ще установиш, че именно консултантските услуги те правят богат. Ти си различен от останалите овце, защото използваш консултантски услуги, а те често са по-евтини от проститутките. Има ли смисъл да обяснявам, че в Бе Ге проститутките и алкохолът са най-евтините блага, успредно с твоя труд?

Повтаряй всяка фирма от списъка търпеливо, през няколко месеца. Така им правиш услуга и на тях. Вместо да пускат обяви и да търсят човек като теб, веднага щом им потрябваш, те вече ще имат архив с потенциални служители. Твоето име ще стои на първо място в този архив. Всяка уважаваща себе си компания държи подобен списък. Всеки уважаващ себе си служител – също, но с потенциални работодатели.

Ако направиш всичко, което съм те посъветвал дотук ще видиш, че настъпва един момент, в който непрекъснато те канят на интервюта. Отивай без да се мислиш много-много. И не казвай на никого.

Пазари се за цената на труда си като циганин, който няма какво да губи. Ти действително няма какво да губиш – вече си достатъчно беден. Бачкаш 40 часа на седмица и едва свързваш двата края.

В момента, в който рибата клъвне, веднага отиваш при сегашния си работодател и му казваш, че утре започваш нова работа, за два пъти повече пари. Изключително важно е в този момент да изглеждаш севрионзо, да не сричаш като първолак и да не се хилиш като идиот.

Замяната на един служител с друг винаги е голям проблем. Шефчето ще направи невъзможни неща, за да мине без подобна рокада, защото тя струва пари, време и нерви, а ти вече му излизаш достатъчно евтино. Никога не забравяй, че столът, на който седиш е по-скъп от теб, защото продаваш труда си в България.

Затова се пазари като циганин. Дори да не ти удвоят заплатата, със сигурност ще излезеш доволен от срещата с шефа. А на потенциалните работодатели им кажи, че току що са ти умножили заплатата по четири. Нека имат едно на ум как върви пазарът. Не забравяй, че в България се вихри зверска криза за персонал. Въпреки това, хората са толкова безочливи, че с удоволствие ще те експлоаторат, докато могат. В крайна сметка, бебето яде, когато се разреве. Ако не можеш да лъжеш, ще живееш излъган. Свиквай.

2) Все още обикаляш по интервюта. Имаш образование, да речем, но нямаш никакъв стаж и никакъв опит. Ще ти съобщя една кофти новина: предстои ти да работиш доста време без пари. Ама абсолютно без пари, в прекия смисъл на думата! Или ще те прецакат с някакъв идиотски стаж (за който тряба да си благодарен, че не плащаш от спестяванията на майка си), или пък ще те назначат на заплата, но първото възнаграждение ще го получиш едва в края на втория месец, защото една заплата винаги трябва стои у мениджъра, като гаранция, че са те вързали за клона. Всъщност, на никого не му пука какво да ядеш през останалото време.

Независимо от обстоятелствата, обаче, в началото трябва се примириш с някакво абсолютно неадекватно заплащане, от рода на 300 лв месечно, примерно, след всички стажове и обучения. За да си търсиш работа в БГ трябва да си: а) идиот б) пълен идиот или в) богат ексцентрик, на който курвите, наркотиците и околсветските пътешествия са му втръснали, затова е решил тотално да смени филма. Четвъртата възможност е някой да те издържа с години, докато ти всъщност бачкаш. Вашите да са живи и здрави!

Захапеш ли веднъж, обаче, ти все пак придобиваш някакъв контрол върху ситуацията. След известно време ще поемеш нещата изцяло в свои ръце. Ако си умен. Ако си тъп, жалко.

Първото задължително условие: опитай поне една година да останеш в шибаната фирма, колкото и да е трудно. Преглъщай униженията, свиквай с интригите, примирявай се с несправедливостите. Тук също има правила:  Действай умно!

Направи така, че все повече неща от рутинната работа да зависят от теб. Усилията ти да полагаш извънреден труд ще се посрещнат с широка, тарикатска усмивка от страна на твоя работодател, защото тук почти никой не се сеща да плаща овъртайм.

Целта е ясна: след около година колегите толкова добре да са свикнали с твоето безропотно присъствие и с твоето овче трудолюбие, толкова неща вече да зависят от теб, че ако се махнеш, да оставиш пълен хаос след себе си…

Следващото нещо, което трябва да направиш, е да повториш упраженията от стъпка 1) „Вече си нает служител“.

С тази статия рискувам да ядосам доста неплатежоспосбни работодатели, но моля ви се, вземете се в ръце и осъзнайте най-после, че хората действително са най-ценният актив във вашата фирма. Крайно време е те да започнат да струват повече от столовете, върху които седят.

За да се реванширам, обещавам в най-скоро време да постна няколко абсолютно безплатни съвета как да накараш гениите да работят за теб, без това задължително да е за тяхна сметка. Амин.

Тихомир Димитров