Писателският блог на Тишо

октомври 24, 2007

Нещастието да си хейтър

Powered by www.rickymujica.com

Всеки човек, който по някакъв начин пише, споделя или изразява нещо в Интернет, рано или късно се среща с една от социалните деформации на онлайн общуването – хейтърите.  Всяко общество има своите маргинални прослойки. Интернет обществото не прави изключение. Маргиналите са недоволни, защото светът не ги разбира. И те имат един начин да изразят своя протест – като обиждат, ругаят и негодуват, скрити зад маската на анонимността.

Любимото място на хейтъра са най-популярните форуми, блогове и чатове. Там той има несравнимата възможност да общува публично с голямо количество хора и по този начин да намери аудитория за своята неприязън.
Да си хейтър е нещастие, защото никой не те разбира. И никой няма да те разбере. Ти си просто една електронна капка в разширяващото се технологично море на глобалната мрежа. Дори да можеш да пишеш убедително, дори да си абсолютно прав в своя негативизъм, ти си един нещастен хейтър, защото никога няма да разкриеш своята самоличност и по този начин хората никога няма да осмислят твоята болка. Защо го правиш ли? Ами от страх и от гняв, ето защо. Страхът и гневът са твоите демони и единствените спътници в самотното ти онлайн битие.

Преди да си направя блог обичах да пускам текстчета тук-таме из разни форуми, за да си сравня часовника, да видя дали хората ги интересува това, което пиша. Тогава не знаех за хейтърите. Всеки човек, който споделя своето творчество, има нужда от някаква обратна връзка. Дори най-злостната критика е за предпочитане пред анонимното мълчание на тълпата. Но хейтърите не са критици. Силата на критика е в неговите аргументи. Той може и да не е справедлив, но ще намери достатъчно аргументи и правилни думи, за да убеди другите, че ти не ставаш. Аз обичам критиците. Обичам ги, защото имам по-силни аргументи и думи от тях. Обаче, както казах, хейтърите не са критици. Те са просто ненавистници.

Случвало ми се е да срещам коментари като „Да си счупиш и двата крака, дано”, „Авторът е ебал майка си”, „Ти си малоумник, кретен и простак”, „Така пишат децата в детската градина” и какво ли още не. В отговор на някакво кратко есе, например. Едно есе, което не претендира за нищо, получава пожелание авторът му да си счупи и двата крака?! Ето това е живият абсурд на хейтърството. То е непровокирано, неочаквано, анонимно зло.

Забелязъл съм, че по принцип тонът на повечето български онлайн дискусии е доста краен и заплашителен. Тази традиция започна от масовата практика на неадминистрираните форуми, после се прехвърли в блоговете, социалните мрежи и т.н. Българското общество е пълно с фрустрирани хора и това дава отражение върху начина, по който те общуват помежду си. Дори на улицата хората са намусени, тъжни, сприхави или просто нелюбезни. А там все пак ги гледаш в очите. Защо да бъдат различни като седнат пред компютъра? Така са дори още по-истински.

Хейтърството е интересен социален и психологически феномен, който аз обичам да изследвам.  В реалния живот можеш да постигнеш такава степен на омраза само под влиянието на големи количества алкохол и наркотици, или пък в състояние на дълбока хипноза. В интернет ти трябва само псевдоним. И можеш да махнеш бариерите, да отпушиш тапата на социалното си недоволство, да разрушиш всички табута. Свободата ти е ограничена единствено от размерите на речниковия ти запас, който в повечето случаи е доста скромен, но пък за сметка на това си искрен.
Всяко човешко действие под слънцето има някакъв мотив и преследва някаква цел. Мотивът на хейтърите е ясен. Те са вбесени от недостатъците на чекиджийската си реалност, затова си го изкарват на другите. Но какво целят?  Дори хейтърите преследват някаква цел. Подобно на вампирите, те целят да се нахранят с теб и после да те превърнат в един от тях. Омразата, с която ще им отговориш, е тяхната най-голямата награда. Те ще влизат отново и отново в местата, където са посели семената на ненавистта, тръпнещи в очакване да видят какъв плод е дала тя. И ако ти, бидейки съвсем неподготвен, вземеш, че им се вържеш на акъла, хейтърите триумфират. Продължават да те затрупват с нападки и вулгарни обиди, докато не отровят душата ти напълно и докато не те превърнат в един от тях.
Има много ефикасно оръжие срещу хейтърите, по-лошо от спам-листите и блокираните домейни. Дори да им спреш достъпа до твоята нива, те ще отидат да засеят бурените си  другаде. Така че забраните не помагат. Помага тоталното игнориране на хейтъра. Той е толкова краен, рязък и несправедлив в нападките си, че ти просто се чувстваш длъжен да избухнеш и да му го върнеш тъпкано. Така докарваш хейтъра до душевен оргазъм, а всъщност трябва да му спреш „секса”. Онлайн изнасилвачи като хейтърите  могат да бъдат унищожени единствено с пълно мълчание. Те също са творци, които чакат своето признание. Твоята омраза е наградата за техния умопомрачителен и безсмислен труд, за десетките часове прекарани в сеене на омраза по форуми, блогове, чатове и социални мрежи. Твоето мълчание е тяхната гибел.

Ще ми бъде интересно да науча за чуждия опит с хейтърството. Кога се сблъска с него за пръв път? Как реагира?  Каква е твоята рецепта? Дерзай!

Тихомир Димитров

About these ads

33 коментара

  1. Това което наричаш „хейтърство“ (или по-скоро хората в такова състояние) е диагноза. Сляп човек не може да те види, а глух да те чуе. Не можеш да имаш различна комуникация от единствената възможна. В този случай тя е на се хванеш на тяхното хоро. Тогава участвах вече в игра, която не можеш да спечелиш защото тя не се играе за победа, а за загуба.

    Какво според мен може да се направи? В нета е лесно. Игнорирането е решение. В реалния живот? Както казва един познат от Украйна „Пре нас някой хора разбират само от бой“. Но за реалния живот нямам нито решение нито предложение.

    Коментар от Емин Бей — октомври 24, 2007 @ 12:40 pm

  2. В отвратителен за мен ден, на отвратителна за мен тема. Хейтърите са търсено зло. Преди време питах един наш общ познат, защо нямам много коментари в блога, а той ми отговори – ми щото те харесват!?! Лесно е да осъждаш нещо, което не умееш. Малко хора си дават сметката, че са нищожества и си избиват комплексите на чужд гръб. Това е прекрасно продължение на поредицата ти „За българщината…“, щото сме си нация от хейтъри!

    Коментар от mindbolt — октомври 24, 2007 @ 12:41 pm

  3. Забелязала съм, че една от основните характеристика на българското уеб-простанство е липсата на култура на общуването. Примерно, преди време мой познат ми обърна внимание на руските блогове – ами там дори си говорят на „Вие“ и изобщо са твърде учтиви. Или американските блогове. Пак същият човек ми обърна внимание. И там нещата са горе-долу подобни. Гледах и в испаноезичните блогове. Ами наистина, те такова чудо като нашенското не видях. Примерно вманиаченото бълване на статии, посветени на някой блогър, който с нещо не ти е харесал, съзьдаването дори на огледален блог, само и само за да се изгавриш с определен човек, просташките забивания… Не казвам, че и там няма хейтъри и простаци. Не сме някакви ендемити тука, дето да сме открили тепърва хейтърството. Просто хейтърите и простаците си хейтят и си простеят на определени места. Никога няма да се заврат във форум, посветен на Достоевски, само за да кажат aZ pAk t0ya nE MA kEfi vEeeeEEEEee!!!!

    За сметка на това забелязах подобно поведение примерно в официалния форум на Евровизия от страна на албанци, македонци, сърби, румънци… Не мисля, че причината е балканското мислене, по-скоро си е чиста проба комплесарщина. Нещо от типа на „Ае мани ги теа прости американци найш ,ли колко са тапи а ние на времето ,сме биле на три морета ве!“ Мисля, че интернет у нас просто е още млад. Вярвам, че ще се научим :)

    Коментар от Marfa — октомври 24, 2007 @ 1:17 pm

  4. Ок, хейтърството е факт, ама как ти се справяш с него?

    Коментар от asktisho — октомври 24, 2007 @ 1:18 pm

  5. Ами трия хейтърските коментари. Не ща да си цапам блога. Някакъв ръб ми беше пожелал на връх именния ми ден да се разболея от салмонелоза или в краен случай – диабет. Да го оставя да ми краси страничката ли? Ами не, мерси много, както се казва. А ако е във форум – не им обръщам внимание. Нямам нерви да си меря с някого обидния речник :)

    Коментар от Marfa — октомври 24, 2007 @ 2:17 pm

  6. Не сме сами!

    Flame Warriors
    http://redwing.hutman.net/%7Emreed/

    Коментар от Димитър Веселинов — октомври 24, 2007 @ 2:32 pm

  7. @ Димитър Веселинов: все още чакам някакъв отговор на писмото, което ти изпратих…

    Коментар от asktisho — октомври 24, 2007 @ 2:37 pm

  8. За пръв път се сблъсках с хейтърството в блога на Свилен Милев, където се оплюваха знайни и незнайни хора, после в „специализирания“ му сайт dailyspit. Но той го превъзмогна, вече е суперуспешен дизайнер и т.н.

    Коментар от MNAME — октомври 24, 2007 @ 3:20 pm

  9. ще те ХЕЙТНА с констатацията, че си изписал много без да кажеш нищо, освен че хейтърите съществуват.

    ти самият не си ли изпадал в „хейтваща“ позиция?

    Коментар от nname — октомври 24, 2007 @ 3:24 pm

  10. Като автор на един от съвсем малкото „леви“ блогове в интернет пространството много често се сблъсквам с хейт-а на разни „десни“ или „демократчни“ интернет тролове. Вече съм им свикнал. Наистина мисля, че игнорът е най-добрия начин за справяне с хейтъра.

    Обаче не съм съгласен с предните мнения, че сме били „нация от хейтъри“. Живял съм три години в Англия и за това време може друго да не съм разбрал, но поне едно разбрах – хората там приличат учудващо много на нас… освен, че са по-студени и отдръпнати може би… Просто нормалните хора тука сме прекалено „готини“ да се занимаваме с такива неща като писане по форуми или в блогове. И затова го оставяме на най-големите дебили…

    Коментар от Господин И — октомври 24, 2007 @ 3:28 pm

  11. Тишко, душа, напълно съм съгласен с написаното, ама обяссни ми тогава какво беше това с „пътеписа“ на Калоян? Той не е ли чиста проба хейтърство, та дори доведен и до по-висша форма – на „международно ниво“?

    По едно време ленинградският философ Грънчаров ме накара да напиша нещо за американците. Виж края тази част, и обърни внимание на коментарите…

    http://angeligdb.wordpress.com/2007/08/13/%d0%a0%d0%b0%d0%b7%d0%ba%d0%b0%d0%b7%d1%8a%d1%82-%d0%bd%d0%b0-%d0%b5%d0%b4%d0%b8%d0%bd-%d0%b1%d1%8a%d0%bb%d0%b3%d0%b0%d1%80%d0%b8%d0%bd-%d0%b2-%d0%90%d0%bc%d0%b5%d1%80%d0%b8%d0%ba%d0%b0-%d0%b7%d0%b0-2/

    Коментар от vladi57 — октомври 24, 2007 @ 3:32 pm

  12. Една вметка: хейтърите се наричат „тролове“ в международния интернет-жаргон (trolls).
    Иначе как се справям с тях – ами много просто: никой не рита умряло куче.
    Ако са написали нещо смислено, отговарям на него. Ако са само ругатни, игнорирам го и това е.

    Коментар от BORIME4KA — октомври 24, 2007 @ 4:05 pm

  13. Хейтърите за това са хейтъри, защото никога не казват нещо смислено…

    Коментар от asktisho — октомври 24, 2007 @ 5:34 pm

  14. vladi57, кой ти каза че съм „лениградски философ“? Ти знаеш ли, че това – „Ленинград“, „ленинградски“ и пр. – е терминология само на най-дебелоглави комунисти и на ченгенца от ДС? :-) Дегизираш се, Влади, недей така де! Другите, нормалните хора викат на „Ленинград“ не иначе, ами Петербург, защото научно вече е доказано, че не Ленин е основал града на Петър, ами го е основал самият Петър :-) Само комунистите мислят още иначе и употребяват така милото на сърцето им понятие „ленинград“. Впрочем, чувам, че идолът ти Путин замислял да прекръсти Петербург пак на „Ленинград“, което, вярвам, отговаря на най-съкровените ти желания :-) Абе, Влади, ти що не наминаваш към моя блог, нещо май се обиди, а? Нали имахме една уговорка за нещо?

    Коментар от Ангел Грънчаров — октомври 24, 2007 @ 6:09 pm

  15. Тишо, а ти самият за себе си питал ли си се дали и ти понякога не става така да не казваш нищо смислено?! :-)

    Коментар от Ангел Грънчаров — октомври 24, 2007 @ 6:10 pm

  16. Питал съм се. И когато няма какво да кажа…ами просто нищо не казвам.

    Коментар от asktisho — октомври 24, 2007 @ 6:16 pm

  17. Сега напиши едно есе – нещастието да си блогър и да си плюеш с едни и същи хора в устата. Тука сте толкова зле, че дори като ви го казвам ви правя някакъв комплимент. Продължавайте да се чувствате културни, и ерудирани , и много възпитани , а аз ще ви пикая на културата , и на ерудицията , и на възпитанието – ще си избивам хейтърските комплекси отгоре ви и ще ви се смея с глас.

    Коментар от anonymous — октомври 24, 2007 @ 6:21 pm

  18. А аз се чувствам хетърче донякъде. Не мога да обясня как и защо, но понякога не се сдържам да не напиша нещо особено рязко на някой, който най-често ненарочно и абсолютно непреднамерено е успял да ми намери болезнена точка. И най-тъпото е, че не съжалявам за глупостите, които ръся понякога.

    Коментар от HeYJIoBuMa — октомври 24, 2007 @ 7:40 pm

  19. Така. Теорията ми се доказва и на практика. Дори съм изненадан от благия, мек тон на анонимус. Статията ми се появи в е-рипортър и там има няколко много по-цветущи изказвания, които си позволявам да цитирам дословно. Хората със слаби нерви и малките дечица да натиснат старт –> шът даун.
    Всички коментатори са се разписали като „анонимен“ и ето какво имат да кажат по темата за хейтърите:

    „ebi se :)“

    „ТИШО НА МАЙКА ТИ В ГЪЗА“

    „Kakto ti, taka i tisho ste prosto edni vegetirashti nishto ne postignali v jivota si degenerat4eta, loseri s taraleji pod mishtnicite.“

    „СМЪРДИ НА МАЙКА ТИ СИРЕНЯСАЛАТА ПУТКА ЧИКИЬО СМОТАНА“

    „Смърди от лайната в анално разцепения ти сфинктер.“

    „ОТ НА МАЙКА ТИ ПУТКАТА СМЪРДИ БЕ ПОР“

    „Що не ти еба майката на тебе“

    Наистина нямаше смисъл да пиша цяло есе. Тези цитати говорят сами за себе си. Както става ясно: 1) Хейтърите не спят и 2) Много по-големи нещастници са, отколкото предполагах.
    Всяко стадо си има мърша. Такъв е животът.

    Коментар от asktisho — октомври 24, 2007 @ 7:51 pm

  20. Този термин „хейтър“ не го бях чувала и се чувствам езиково обогатена. Иначе този типаж онлаин-злобарчета са поне толкова стари, колкото и интернета. Не е само българско явление. Чета немски форуми и там обидите не са нито по-малко, нито по-меки. Само темите, които предизвикват най-бурни реакции, са различни. Абсолютно съгласна съм – застреляй ги с мълчание!

    Коментар от mislidumi — октомври 24, 2007 @ 9:12 pm

  21. Мда, мисля с, че хейтъри съществуват навсякъде сигурно, ама в България са ъпгрейдната версия, щото не само плюят, ами понеже много са се взели насериозно и дават акъл – за всичко каквото се сетиш – от футбол до политика и от готвене до бизнес :) Понякога се зачитам във форума под някоя статия в „Дневник“ и се дивя кои са тези мили хора дето намират време в работно време да седят и да плючт някого.Или пък във форума на „Кариери“ – „Ама защо ми изтрихте коментара бе копелета мръсни…“ Ами…продължавай да се чудиш!

    Коментар от pippi — октомври 24, 2007 @ 9:31 pm

  22. ………………………………..__…………………………………………
    ………………………..,-~*`¯lllllll`*~,……………………………………
    …………………..,-~*`lllllllllllllllllllllllllll¯`*-,………………………………
    ………………,-~*llllllllllllllllllllllllllllllllllllllllllll*-,…………………………….
    ……………,-*llllllllllllllllllllllllllllllllllllllllllllllllllllll.\…………………….. …….
    ………….;*`lllllllllllllllllllllllllll,-~*~-,llllllllllllllllllll\…………………………..
    …………..\lllllllllllllllllllllllllll/………\;;;;llllllllllll,-`~-,……………………. ..
    ……………\lllllllllllllllllllll,-*………..`~-~-,…(.(¯`*,`,……………………..
    …………….\llllllllllll,-~*…………………)_-\..*`*;..)……………………..
    ……………..\,-*`¯,*`)…………,-~*`~……………./…………………
    ………………|/…/…/~,……-~*,-~*`;……………./.\………………
    ……………../…/…/…/..,-,..*~,.`*~*…………….*…\……………..
    …………….|…/…/…/.*`…\………………………)….)¯`~,………………
    …………….|./…/…./…….)……,.)`*~-,…………/….|..)…`~-,………….
    ……………/./…/…,*`-,…..`-,…*`….,–……\…./…../..|………¯„`*~-,,,,
    ……………(……….)`*~-,….`*`.,-~*.,-*……|…/…./…/…………\……..
    …………….*-,…….`*-,…`~,..„.,,,-*……….|.,*…,*…|…………..\……..
    ……………….*,………`-,…)-,…………..,-*`…,-*….(`-,…………\…….
    ………………….f`-,………`-,/…*-,___,,-~*….,-*……|…`-,……….\……..

    Коментар от ilian — октомври 24, 2007 @ 9:35 pm

  23. Много от гореописаната паплач се нарои в последно време, ще ти кажа /не, че не си го забелязал/. Че и нагла – за сметка на това. Чак да се чудиш от къде я събират всичката тая злоба и злост. Снощи ми се навря грубо в очите една такава особа – в личничкото ми чат-ченце, където си говоря с моите си приятелчета – виртуални или реални и като се заизлива една помия… Не е истина направо! Първо ме хвана яд, после ме досмеша. И си запазих отвратително ведрото настроение. И продължих да му „говоря“ с усмивка на този индивид. И не си позволих да му вляза в тона, че да не му падам на едноклетъчното ниво. Да ти споделя ли резултата? Нарече ме „провинциалистка“. Каква ли му беше идеята? Още се чудя дали очакваше ей сега да се отключи и моята злоба?!? :) `ми… не му мина номера :):):) Както няма да мине и на други такива смешници :):):) Не ми е интересно да съм Професор Злобюл, че и времето на качествените анимацийки нещо поотмина ;)

    Коментар от Rad_13 — октомври 24, 2007 @ 9:51 pm

  24. Абе от къде ги вадиш тия картинки :))))))))))))

    Коментар от Филип Стоянов — октомври 24, 2007 @ 9:54 pm

  25. А защо никой не говори за „лавърите“, тези които са съгласни с моментното мнозинство, само и само да се чувстват приети в обществото, да бъдат считани за верномислещи. Тези които пишат „Браво!“, „Евала брато“, „само така“, „напълно съгласен“. Тези които са за комунизма, за социализма, за демокрацията, за анархията, за монархията. Те никога не протестират, освен ако всички не се вдигнат на революция. Те са много повече от хейтърите, а пък и е по-трудно да бъдат неутрализирани.

    Коментар от Miro — октомври 25, 2007 @ 4:22 am

  26. Блазе ти, Тишо, че никога не говориш и пишеш безсмислици, туй нещо е божествено, хвала ти! :-)

    Коментар от Ангел Грънчаров — октомври 25, 2007 @ 8:14 am

  27. Хейтърите са напаст. Заяждат се постоянно с хора като мен, които могат и знаят толкова много – явно завиждат на интелекта ми. Но аз пък съм оставил отворени коментарите в блога си за да им се смеят хората на глупостта.

    Милен Сливев
    виден дизайнер, блогър, критик, общественик, и разбира се, антикомунист по последна мода

    Коментар от mname — октомври 25, 2007 @ 9:13 am

  28. Miro, не мога да се отърва от такива, чакат ме дори пред вкъщи (живея от много години в софия нищо че не съм оттук) за да ми искат автографи.

    Коментар от mname — октомври 25, 2007 @ 9:20 am

  29. Момчета и момичета, винаги е имало и ще има люде, които сега наричате хейтъри. Те си имат много имена: злобари, клюкари, доносници /не мога да се сетя за още/. По-лесно е да стоиш анонимен и да лееш жлъч, отколкото да правиш нещо конструктивно. Аз си имам един съсед 78годишен, който няма копютър, но има лист и химикалка. Написал е ,,жалби,, срещу всичките си съседи, по всички възможни поводи, до всички възможни институции. Мисля си, че ако бе дете на новото време щеше да стои пред РС и да пише по блоговете. Един твори красота, като Тихомир и ние простосмъртните го четем, радваме се и се зареждаме с енергия да се справяме с хейтърите в живота. Затова гледайте ведро на нещата. Приемайте хейтърите като досадни пъпки, които ти излизат в най-неподходящия момент, но все пак ще минат. Понякога може да ги намажеш с антибиотична паста- разбирай да им отговориш в техен стил, но в повечето случаи ги остави да се пържат в собствен сос. А не си мислете, че това е черта българска. Има го навсякъде по света и за съжаление ще го има. Това е закон на физиката- На всяко действие има равно по сила противодействие. И тъкато Ти Тихомире си талантлив и интересен, е! чакай равно по сила противодествие.

    Коментар от Ван — октомври 25, 2007 @ 9:22 am

  30. Прозорлив си. Страхът и гневът като мотиватори на хейтърите? Абсолютно вярно. Мълчанието като оптимален вариант за справяне? Също.
    Желаят да бъдат забелязани и да провокират реакция. Знаят, че в реалността не получават подкрепа в достатъчност, пък и за позитивен прием трябва да дадат нещо от себе си в замяна, задължително е дори, затова пък негативните реакции на техните словесни диарии са им гарантирани. Разчитат на това, че няма да останат извън фокуса на внимание и наистина не остават. На практика нямат проблем със себе си – намерили са формата, под която да изразяват себе си; за читателите им остава да извършат насилие над себе си и да не отговарят подобаващо. Я да видим, кой е по-свободен?
    Нали знаеш за притчата за Буда, който казал: „Този човек не плюе по мен, той плюе по представата си за мен“?
    Какво значи „персона“? Маска. Всички сме набор от маски, извадени според ситуационния контекст от дълбините на психиката. Ако можеш да извадиш в подходящ момент маската на безразличие, добре. Ако не, бавно и почти необратимо ставаш като хейтърите – фиксиран в злото.

    Коментар от ameliaekhart — октомври 25, 2007 @ 9:33 am

  31. Във филма Jay and Silent Bob Strike Back (2001) бе предложено следното решение: пичовете бяха изкарали по някой лев, имаха достатъчно свободно време и най-вече мотивация да открият всички онанисти-виртуози, които са давали израз на хейтърската си душица във форума им.

    Звъни се на вратата. Отваряш. Два типа с гадни усмивки те питат:
    - Ти ли си LiTTle_BoY$12?
    - Да!Защо?!
    - Ти ли писа на 25 Октомври в Писателския блог на Тишо “ТИШО НА МАЙКА ТИ В ГЪЗА”?
    - Дааа, ама защ… – ляв прав и два шута са достатъчни…

    Много хора се заблуждават, че никнейма им дава анонимност. Да погледнем следното неравенство:

    p1 + p2 + p3 < y

    където:
    p1 – свободно време;
    p2 – пари (или ноухау);
    p3 – мотивация.
    y – да откриеш някой хейтър и да му шляпнеш два шамара.

    Значи – ако постоянно повишаваме стойността на параметрите 1, 2 или 3, все някога ще стигнем до равенството:

    p1 + p2 + p3 = y

    Личните ми впечатления са, че макар p1 да е с тенденции за намаляване, то при достатъчно хора p2 и най-вече p3 са в подем… Въпрос на време е!!!

    Коментар от Владислав ЮРУКОВ — октомври 25, 2007 @ 2:08 pm

  32. Позволих си да направя нещо, което досега не бях правил – да трия коментари. Имам нулева толерантност към простотията във всичките й форми. Няма лошо да си циник. И аз понякога съм циничен, но трябва да намериш начин да бъдеш интелигентен циник, иначе се превръщаш в обикновен простак. За щастие, тук право на последна дума имам аз и в момента решавам да се възползвам от него на сто процента. Казал който каквото имал за казване, а сега – тихо!

    Коментар от asktisho — октомври 25, 2007 @ 3:04 pm

  33. [...] Това е си е 100%-во оронване на престиж и злоупотреба с моето “Аз”, причинено от един западащ в социалното общество хейтър. Той изкривява истината за мен, както пък хейтъри са и тези, които пишат пълни глупости зад гърба ми по фитнес форуми и чатове, които умишлено спрях да посещавам. Хора, които изобщо не ме познават, мразят – класика за синдрома наречен хейтъри. Ето затова, ще ви покажа психологическият профил на групата наречена от нас, честните и откровени блог-ъри – интернет хейтъри, написана вече през погледа на ентусиаст блог-ър – Тишо. [...]

    Pingback от Синдром или диагноза – хейтърството е факт! — септември 18, 2009 @ 11:48 pm


RSS хранилка за коментарите към тази публикация. Адрес за TrackBack

The Rubric Theme Блог в WordPress.com.

Follow

Get every new post delivered to your Inbox.

Join 195 other followers