Още един third person пътепис. Другата страна на Лондон или така, както я видя Калоян Янков. Приятно четене:
„Един колега днес спомена, че искал да се премести в някой голям град със световна известност като … Лондон, примерно. Понеже аз бях там миналата седмица и днес определено няма да ми дойде вдъхновението за работа, реших да напиша няколко реда за другата страна на Лондон и нещата, за които никой не пише. Не очаквай да ти разкажа колко хубава е Темза и колко стъклена е Канари Уорф (Canary Wharf, най-високата сграда в Европа).
За една седмица, успях да видя много неща – туристическите атракции (на които няма да обръщам внимание, имаш Гугъл), живота на гастарбайтера, студентския купон, засядане в метрото с изнервени работници, закъсняващи за работа, дори присъствах на 2 интервюта за получаване на национален осигурителен номер за self employment, без дори да си имам представа за какво става дума.
Преди да замина бях се разровил из „нета” за пътеписи, статии и блогове и това, което повечето хора си мислят и пишат за Лондон е свързано единствено с лъскавия и шарен център – Тауър Бридж, Биг Бен, осветени бизнес сгради с футуристичен дизайн и подобните им там забележителности. Да, така е по центъра – затрупан с усмихнати туристи (като мене), който се снимат по 5 пъти от 6 различни ъгъла (!) на всяка по-интересна сграда или паметник, ей така за спомен и после разказват (но не така, като мене) колко супер готин е Лондон и мечтаят един ден да работят там и да изкарват много пари (примерно по 6 паунда на час).
За 6 паунда на час може да си сигурен, че ще живееш с още 3-ма в стая в някое гето и ще пътуваш към час до работа с автобус, метро, влак, метро и автобус, заедно с останалите тарамбуки от квартала. На работа най-вероятно ще се налага да разпознаваш колежките по цвета на очите, тъй като религията им позволява да бъдат облечени само като нинджи. Ако си добър с мистрията и работиш на строеж, очите ще ги гледаш вечер след работа по телевизията (ако все още имаш сили … и Интернет). Егати живота.
Ако още не ти е ясно какво искам да кажа – ами Лондон е измежду най-големите талибански градове. Ако не вярваш, погледни Уикипедия и прочети внимателно данните за населението към далечната 2001 – 31% от „гражданите“ са родени извън ЕС, 12% са индийци, пакистанци и бангладешци, 11% са черни. Това са регистрираните, сега прибави и тия, който са преплували океана с гума от трактор и цифрите стават страшни, далеч над представата ми за европейски град, който се води и център на световната икономика и външна политика. А това не е първото сити, което посещавам.
Да кажем, че си бяла якичка (на работа носиш риза, а не син халат) и имаш по-големи изисквания към живота, то за да я караш нормално в Лондон, трябва да изкарваш много пари, ама наистина много. Толкова много, че да си позволиш самостоятелно жилище в хубав квартал, чиято цена спокойно достига 4 цифри. За да разпуснеш в някой клуб в края на седмицата, трябва да заделиш не малко бюджет както за пословично скъпия алкохол, така и за такси, тъй като на метрото изненадващо му спират тока към 2400 часа, а среднощните приключения със случайни автобуси могат да бъдат истински трилър.
За да избегнеш в пиковите часове претъпканото като софийска маршрутка лондонско метро, ти трябва кола. С десен волан. И да се научиш да караш в насрещното, да ползваш кръговото движение по часовниковата стрелка и да разбереш, че най-лявата лента на магистралата не е за да си тестваш колата, а е аварийна. В Лондон никъде не се паркира безплатно, дори и пред вас. Трябва да платиш, колко точно не разбрах, за това първо иди до съответните органи и провери. Внимавай да не са някъде по центъра, че там автоматично те снима пътна камера, разчита номера и очаква от теб да платиш 8 паунда до 2200 часа (без да броя паркирането) и ако закъснееш с плащането стават 50! Абе я си хвани метрото!
Метрото в Лондон се чупи почти всеки ден. След като 1 линия липсваше цял уикенд и вместо нея можеше да се използват автобуси (което добавяше 20-30 минути към трипа), то като заседнеш в тунела, нямаш много възможности освен да си засечеш погледа няколко пъти с черен съмнителен тип с виснали дънки, жълт ланец и татуировка на врата, все едно току що е участвал в клип на 50 сентс или да се заслушаш по новия албум на DJ Айрат ал Гнанамуруген, ехтящ от слушалките на тюрбана 3 реда по-назад. И докато някои решаваха судоку-то от безплатния метро вестник, аз си мислих дали проблемът на метрото не може да се оправи като съберат всичките им там инженери, на едно място и ги върнат обратно в Бойконур. Време е да слизам. Закъснях с 30-на минути. Но не всеки може да е така точен като англичаните, в крайна сметка.
На слизане от вагона, мил женски глас ме предупреждава за дупката между влака и перона, след като някой архитект от Шри Ланка е измерил грешно ширината на тунела. Така е на почти всяка спирка. Даже вече като си влизам в спалнята проверявам за дупка между стаята и коридора. Британците обичат да решават част от организационните си проблеми като слагат много табели и ти дават указания за всичко, което ми дава известно спокойствие и смелост да тръгна сам още на 2-рия ден. Я да пуснем един лондончанин в София и да му кажем да стигне от Люлин 7 до Младост 4 като пропуснем да споменем, че метрото свършва на центъра. Така че спокойно можеш да отскочиш до центъра за една бира, дори и сам да си.
Бирата е по-евтина … да кажем от Швеция и струва около 2-3 паунда. Пъбовете миришат на алкохол, много ясно, но не миришат чак така като тия в Чехия – на алкохол, пот, чесън и цигари. Британците са направили нещо хубаво като да забранят пушенето на всички закрити обществени места – били библиотеки или кръчми. Информативно за пушачите, кутия цигари струва над 5 паунда. Честито! Барманите са любезни и след като помолих един от тях да ми предложи някаква традиционна английска (lager) бира, той учтиво ми поднесе малка чашка да дегустирам английския битер (bitter), преди да си поръчам. Поръчах си. Повторих.
Като излизаш от бара трябва да внимаваш на коя страна се оглеждаш първо преди да пресечеш улицата, въпреки че в началото на всяка пешеходна пътека са ти написали Look Left (погледни наляво) или Look Right (погледни надясно). Процесът на пресичане е както следва: натискаш бутона за пешеходци, светва надпис „чакай”; чакаш; като ти омръзне и намериш дупка между поредицата автомобили, пресичаш на червено; светва зелено и прави колона от чакащи нищото коли. И да не ти пука, че 17 камери те снимаха докато пресичаше неправилно, така или иначе всички го правят.
Британските власти са инвестирали над 220 милиона паунда за да инсталират 10 524 охранителни камери из града, с който се опитват до някъде да гарантират сигурността на живущите, но статистиката на министерството на вътрешните работи показва, че 80% от престъпленията все още остават неразкрити. Предлагам да сложат още няколко хиляди камери в домовете на лондончани, като парите лесно избият с SMS гласуване за изгонване на всички участници обратно към трастиковите плантации.
…
Сега ще те заведа в едно общежитие на London Metropolitan University, където за щастие е купонът по случай новата учебна година. Там се запознах с норвежки, французойки (някой много зле) и американки (много зле). Една от последните говореше подобно на пловдивчани, но вместо майна казваше “oh my god” (господи) и допълваше „I am not a slut” (не съм уличница), което очевидно щеше да бъде, ако изобщо някой я искаше. Коефициентът и на интелигентност беше корен квадратен от стайната температура и умножен по 100 даваше телесната и маса като малка. Норвежките се познаваха по късия ръкав през Октомври, но незнайно къде изчезнаха твърде рано. Нищо. Аз се прибрах с няколко чифта белезници, който даваха със всяка поръчана бира, за да можеш да си закопчаеш бутилката за китката. Сигурно норвежките не са могли да се справят с разкопчаването.
…
Летището е толкова голямо, че на табелите до посоченото място пише и времето, за което може да се стигне – примерно 12 минути от скенера за проверка за взривни устройства скрити под зъбния камък на пътниците до ръкава, който води към самолета. А който знае добре английски се качва на влакчето, което обикаля из терминала.
Две неща не успях да направя – да изчакам опашката на Окото на Лондон (London Eye), от където (ако не вали) да видя града от 135 м височина и да посетя един от най-известните денс клубове – Ministry of Sound.
Но ще се върна.
Bye, bye, London.
По дяволите, пак беше облачно. “
Калоян Янков
ще се върнеш, естествено
Коментар от george — октомври 22, 2007 @ 1:15 pm
Аз пък имам по-различни впечатления от Лондон, може би защото ходех пеша навсякъде, дори и да беше на 5-6 километра :)))
Коментар от Michel — октомври 22, 2007 @ 1:34 pm
Пази боже сляпо да прогледа!!!
Написаното е в стил „колко е гадно в Лондон в сравнение с у нас“. Как трябва да си плащаш, за да паркираш (а не се сеща, че е направено да се ограничат колите из града). И колко са скъпи цигарите и бирата! Но не се сеща, че скъпите цигари са част от дългосрочна политика за намаляване на пушенето. И че пушачите в развитите страни (включително талибанска Великобритания) намаляват, а при развита бяла България те се увеличават (както в страните от Азия и Африка).
Защо не спомена колко километра е дължината на всички линии на лондонското метро? За колко часа стигаш от единя до другия край на града с градския транспорт? И да вземеш да го съпоставиш със София? Изобщо намираме само кусури и по този начин май се чувстваме по-добре? К’ви се пичове българите, а?
Това за талибанските градове е крайно тъпо и обидно за хората там. Щом някакви хора носят тюрбани и са с малко по-тъмен цвят на кожата от нашето мургаво българче, значи са някакви азиатски отрепки. Бахти, лъха на долнопробен расизъм! От писаното май ще предпочета ако ида в Лондон да си намеря приятел индиец, отколкото надуто и комплексирано нашенче.
За отношението към студентите: е, нямам думи! Как бе, джанъм, за малкото време през което си бил трезв, така бързо разбра че няколкото французойки били зле, американката- още по-зле? А как им установи коефицента на интелигентност ей така, от пръв поглед? Да не си им гледал студентските книжки? А норвежките ходели разголени според някои зиморничави стандарти и били явно зле, щом не могли да си разкопчаят белезниците. Вероятно тези деца учат на такива места и им преподават такива капацитети, че фантазията не ти стига да си представиш що за хора са. Аааа, сетих се, нашето УНСС е много по-добро от Лондън Скул оф Економикс! Остави ги онези чифути, какво разбират от икономика в Лондон!
Сега малко лумпенинтелигентско отклонение.
Случвали те се е да чуеш как някой арабин твърди, че моралът в България бил много нисък. Защото жените ходели с поли над колената и с къси ръкави през лятото?
Та нашенчето от изостаналата България отива в Лондон и там не му харесва. Всичко е толкова различно! И някак си гадно де, не прилича на у нас. И има ясни правила които трябва да се спазват. А то се е отучило от това. Свикнало е да прави каквото си иска (буквално): да паркира на тротоара, да псува другите шофьори и пешеходци, да пуши навсякъде (дори там, дето с големи букви е написано, че е забранено), да си хвърля боклука от терасата…
Изостаналостта е състояние на ума. Тук някои още не са разбрали, че хората в Западна Европа са по-щастливи, свободни и заможни, защото спазват правилата и законите. Тукашната свобода е псевдосвобода- свободия. Докато съществува тази свободия ще си останем изостанала държава. Колите ще те пръскат като минат през локва, домашните кучета, пуснати да тичат по улиците ще те гонят и хапят, ще те бият по кръчмите, защото имаш очила и брада, ще те газят когато минаваш на зелено, разните чиновници и пътни полицаи ще ти искат подкупи, учителите ще стачкуват, университетите ще стават повече и с по-лошо качество, топлофикация ще ти дига цените, ще се секат горите и ще се застроява черноморието… И още много- можете да си добавите по желание.
И още- когато пътен полицай във Великобритания ти поиска подкуп или член на парламента в Лондон гласува с чужда карта-обади ми се. Ще те черпя ядене и пиене на корем.
П.П. Тук пишем „октомври“ с малка буква, пише се „учавствал“, а не „участвал“, пише се „тръстиковите“, а не „трастиковите“, пише се „французойки (някоИ много зле)“, а не „французойки (някоЙ много зле)“.
Айде стига съм писал, че хората се обидиха…
Коментар от Багера — октомври 22, 2007 @ 1:47 pm
Обърках се „участвал“, грешката е моя. Извинявам се!
Коментар от Багера — октомври 22, 2007 @ 1:48 pm
Абе Багер, ти намери 2 правописни грешки и за да се изтъкнеш колко си грамотен, направи половината от тях.
Айде спри малко тревата и погледни статията от забавната страна. Не ме познаваш за да правиш такива изводи и най-малкото да се изказваш така публично.
Коментар от Янков — октомври 22, 2007 @ 2:32 pm
Прочетох разказа за Лондон и макар седмицата престой да е довела до някои дребни неточности във фактологията около живота в английската столица, автора доста точно е схванал ситуацията.
Коментара на Багера звучи така сякаш не е пътувал в чужбина и живее с илюзорната представа за лустросаната витрина на острова.
Всъщност самите лондончани доста често признават сериозността на проблема с емигрантите и тяхната неспособност да се интегрират в обществото (особено на 11-те процента черни, които почти без изключение живеят от помощи, както и притеснително високите нива на престъпност сред полските цигани и арабите в северен Лондон.)Река Темза е с ниво на замърсеност в пъти над допустимото. Младежите произлезли от ниската и средно-ниската класа са с удивително лошо възпитание и имат навика въпреки камерите да трошат пейки и седалки дори в метрото (досущ като тук). Обществото не е щастливо, а живеешо в постоянен стрес, тъй като мнозинството има безумни ипотеки за всичко, което притежава. Срещал съм неведнъж хора, чието имущество е изнасяно, заради неизпълнение на плащания към банките – хора с ужас в погледа от ситуацията, в която са попаднали. По телевизията постоянно вървят „приятелски напомнящи реклами“, какво ще ни се случи, ако не си плащаме данъците, ако не си платим за допълнителен пенсионен фонд или най-хубавото – ако обидим някой от малцинствата: „Вие сте гей или черен гражданин, чувствате се засегнат от някого – обадете ни се! Ние ще го осъдим абсолютно безплатно за вас! Ще получите и скромна сума, срещу тлъста комисионна.“
В комбинация с пословично лошото време, действащо значително по-подтискащо при дългосрочни пребивавания, всички тези фактори само помагат за мрачната победа на Лондон в статистиката, като градът с най-много регистрирани самоубийства в света.
С този си коментар НЕ ИСКАМ да кажа, че няма по-лошо място на света за живеене от Лондон, а че всеки град има своите сериозни проблеми. Хубаво е да им се обръща внимание, а не да се крием зад фалшиви въздишки, колко прекрасен е светът вън от нашата татковина. В случая притеснителното е, че проблемите са толкова лесно забележими за човек прекарал там само седмица … и все пак в добрия стар Лондон определено има какво да се види и го препоръчвам като туристическа дестинация, та дори и само защото е твърде странен за нашия манталитет.
🙂
Коментар от kirilart — октомври 22, 2007 @ 3:12 pm
@Bager, tragnal si da streljash muhata s top. Vjarno, che statijata beshe palna s gluposti i subektivni prcenki, no pak dosta humoristichno napisana. Az opredeleno se zabavljavah dokato ja chetoh. Predpolagam i che tochno tova e bila idejata na avtora – da zabavljava, a ne da pouchava. Tozi kojto iska da si izgradi obektivna predstava za London trjabva sam da otide tam i da si ja izgradi. Chovek trjabva da e debil da obrashta seriozno vnimanie na podobni statii i da izgrazhda mirogleda si izkljuchitelno vaz osnova na prochetenoto v tjah.
Коментар от Iliyan — октомври 22, 2007 @ 3:52 pm
[…] към Писателският блог на Тишо и най-вече темата му за Другата страна на Лондон. Написаното от Тишо точно съвпада с моите наблюдения, […]
Pingback от По Темза — октомври 22, 2007 @ 7:09 pm
Коефициентът и на интелигентност беше корен квадратен от стайната температура и умножен по 100 даваше телесната и маса като малка.
Ша умрА да са ‘Иля 😀
Коментар от Онзи — октомври 22, 2007 @ 7:37 pm
Ех багер ех душо, кво се дразниш за глупости. онзи плюе лондон ти плюеш българия, демек и двамата сте чисти българчета – плюете на воля, няма значение какво важното е че чуждото мнение не се търпи и трябва да се спори. Ми мама му стара направи ти една статия колко се калпави българите и това е. недей да спориш по български тертип. Аз например не се дразня от това че някой е на коренно различно мнение от мен. За българия си имам мнение ама не го споделям защото не ми се занимава с дървени философи. За лондон какво да ти кажа – ами нищо, не съм ходил, като ида ще имам мнение а до тогава чета на Калоян есето като вярвам единствено че той така е видял нещата и така ги чувства. Интересно е да погледна през неговите очи а не каква е реалността. Това е есе а не новинарска хроника.
Коментар от mitakka — октомври 22, 2007 @ 10:18 pm
Мене честно казано също Лондон не ме очарова кой знае колко: Безбройните емигранти, пословичното облачно и дъждовно време, мръсната Темза, многобройните олигофрени от ниските прослойки на обществото, липсата на каквито и да е кошчета за боклук в 80% от централната част на града, невероятните цени, архитектурата на жилищните сгради…
Коментар от Някой друг — октомври 23, 2007 @ 12:40 am
Поздравления за Багера за хубавия коментар, написал е същото, което аз блх написал: по тази причина си позволявам да публикувам коментара му в моя блог, като открия тема за това как ние, българите, възприемаме чуждото и чужбината…
Коментар от Ангел Грънчаров — октомври 23, 2007 @ 6:07 am
Как ние, българите, възприемаме чуждото, чужденците и чужбината…
Коментар от Ангел Грънчаров — октомври 23, 2007 @ 6:37 am
Tozi A. Grancharov ne samo, che ne e v sastojanie da dade smislen komentar, ami i e plagiat. Cjalata mu statija e nishto drugo, osven kopirane na chuzhdi eseta i komentari kam tjah. Angele, ostanalite statii v bloga i v knigite si po sashtija nachin li si gi pisal? I molja te prestani da si pravish reklama v bloga na Tisho.
Коментар от Iliyan — октомври 23, 2007 @ 10:24 am
Iliyan нещо не си разбрал, явно защото не си прочел за какво точно става дума: аз просто приемам коментара на Багер, понеже той казва това, което аз бих казал. А иначе коментарите и книгите ми се писани не от Багера, а лично от мен – нармалното е да не изказваш съждения за книги или статии, които не си чел…
А иначе по-скоро правя реклама на блога на моя приятел Тишо, отколкото на себе си – това пак се вижда с просто око…
Коментар от Ангел Грънчаров — октомври 23, 2007 @ 12:59 pm
От написаното тук според мен става ясно, че Калоян не е запознат със света, че не знае как да живее по цивилизован начин, че ценностната му система гравитира около тази на нашенските мутри, и че където и да отиде, колкото и пари да прави, както и да живее, ще си е същия outcast… Не, че написаното не е вярно (отдавна не съм бил в Лондон, но спомените ми ме навeждат към някои от обрисуваните сцени), просто погледът към нещата излъчва скудоумие. Което, в същност е в основата на дереджето на българите (пардон – „българските членове на ЕС“…).
Бих препоръчал – Калояне, я по-добре си стой на село – при баба и дядо! Така няма да се ядосваш за неща, които и без това не разбираш… 🙂
Коментар от vladi57 — октомври 23, 2007 @ 8:22 pm
@ vladi57: дано всичко, което казваш наистина да е шега. Защото няма начин да си по-неправ.
Все още не съм ходил в Лондон и точно поради тази причина впечатленията на българи, завърнали се от мъгливата столица на острова, винаги привличат нездравия ми интерес.
Повечето не се различават от разказа на Калоян. Затова публикувах неговия пътепис. Той умее да пише и стилът му е лесен за четене. Сигурно ще разочаровам повечето хейтъри, но освен, че може да пише талантливо, Калоян е един доста квалифициран компютърен специалист, който работи за една доста голяма американска корпорация в чужбина. Но хайде да приемем, че съм пристрастен, защото ми е приятел.
И да се върнем на темата за Лондон. Разговарял съм с много хора, които са били там. Всеки споменава основно три неща: 1) много чернилки, 2) много високи цени, 3) много голяма мръстоия.
Вечер не можеш да се разхождаш сам по улиците, както правиш това тук. Не че в София няма вероятност да те пребият, изнасилят и оставят по слип, но там това е почти задължително, ако закъсаш в някой кофти лондонски квартал през нощта. Лондон е глобален мегаполис, пълен с отрепки от цял свят. В Париж пред Нотр Дам пък мирише на пикня, ама хората се избиват да си харчат парите за екскурзии, запушват си носа и се снимат там.
Не бих живял в Лондон или Париж, освен ако не открия някакъв начин това да ме направи богат. Но бих ходил отново и отново, защото обичам да гледам начините, по които Глобализацията променя из основи дори традиционно консервативни общества като английското и френското. Бих ходил въпреки високите цени, чернилките и мръсотията. Или може би именно заради тях…
Коментар от asktisho — октомври 23, 2007 @ 9:15 pm
Абе хора вие луди ли сте, човекът е написъл едно статийче за Лондон, както го вижда, това че е видял само лошото, дайте сега да го разтреляме. 🙂
Сигурно не е най-обективния пътепис, но ме разсмя, какво се нервите толкоз?
Коментар от koronal — октомври 23, 2007 @ 9:25 pm
Asktisho, няма земен рай – никъде. Поне не за сега. От това следва, че нито света извън България е толкова прекрасен, нито пък че в България е толкова зле. Примери за това мога да ти дам много, и то от личен опит. В Манхатън навсякъде смърди ужасно, в центъра на Йоханесбург (ЮАР) шансовете ти да останеш жив за повече от 1 час на улицата не са много, зоната на червените фенери а Амстердам е просто един ужасен вертеп, пълен с мошеници, сводници и прочее паплач, та не е за разправяне. Обаче, това не може да бъде повод да се говори по начина на Калоян, защото тези градове са родното място на много хора, а когато някой се изказва по този начин за родното ти място, ти лично се чувстваш засегнат. Така и аз, като чуя макар и съвсем основателни критики или хапливи закачки/забележки по отношение на нашата българска цигания, ми става обидно!
Да не говорим и за другото нещо – като отвориш Алеко Константиновата популярна книжка, бая ти Ганьо, гледайки прекрасен паметник (във Виена, ако не се лъжа?…), подхвърля „компетентно“ – на тоя паметник едно буре барут му требе! Е, прав е, човека! Така и когато сина ми се връщаше от екскурзия от Европа, един баща на аерогарата ми разправяше, че дъщеря му от Венеция запомнила само смрадта от каналите. Да, сигурно мирише. И въпреки това, Венеция не се слави с това – нали? Пикадили, Трафалгар с колоната на Нелсън, Уиндзор и т.н. са на един хвърлей от Сохо, където наистина могат да ти размажат физиономията вечерно време, но Лондон продължава да носи славата си – нали?
Да не говорим пък за трето нещо – в компанията, за която работя, има представители от поне 50 страни – с чалми, сарита, путури, каквото се сещаш. Мюсюлмани, хиндуисти, християни, евреи… Всеки от тях е на достатъчно високо интелектуално ниво да може да съществува в обществото, без да се оплаква, или обществото да се оплаква от него. В днешно време е така в повечето цивилизовани страни по света. Ако не си в състояние да възприемеш спецификата, етноса на различните хора около теб, не е проблема в тях – в тебе е! Планетата е твърде малко място, за да претендираме така нахално за собствен периметър.
В свободното Интернет пространство всеки има право на глас и мнение – уважавам правото на Калоян да се исказва както си иска. Само че, неудобството е, че бързо получаваш публичност, и така лесно декларираш на света собствените си ценности. Та, затова Калоян предизивква тази буря – „чипа“ му е сбъркан, а на Лондон нищо му няма… 🙂
Коментар от vladi57 — октомври 23, 2007 @ 11:07 pm
vladi57, надявам се си наясно, че всичко е субективно ??? Имам предвид абсолютно всичко от човешка гледна точка. И да се спори по въпроси, касаещи личен вкус/оценка е безмислено ( това като човек с капацитет 100% знаеш, че са го казвали още римляните). А за това дали няма земен рай, бих оспорил веднага. Хората, които са били дори за един ден в Цюрих, ще ме разберат.
Коментар от Някой друг — октомври 24, 2007 @ 2:05 am
„Лондон е глобален мегаполис, пълен с отрепки от цял свят. В Париж пред Нотр Дам пък мирише на пикня, ама хората се избиват да си харчат парите за екскурзии, запушват си носа и се снимат там.“
Тишо, това е страхотно казано, подозирам един малък Оноре дьо Балзак у тебе 🙂 Дали не казваш такива странни неща само и единствено заради стила? 🙂
Коментар от Ангел Грънчаров — октомври 24, 2007 @ 6:31 am
Pyrvo – iskam da se izvinq za latinicata!!! (myrzi me malko:)
I vtoro – otdavna sledq i Blogosferata i pove4eto blogove pootdelno i moga da zaklu4a samo edno ne6to – A.G. e ne prosto idiot, toi e pylen idiot!!!
Коментар от emo ot ??? — октомври 24, 2007 @ 9:35 am
Радвам се, че повечето хора не вземат толкова на сериозно статията ми и гледат от забавната страна. Целта ми беше не да провокирам, а да разсмивам.
Сарказмът ми, обаче дойде малко в повече за някои ксенофилски мозъчета и те веднага подскочиха в лични нападки като вместо да коментират статията, коментират автора. Ама какъв е пък тоя „нецивилизован селянин“ Янков, ‘дето се осмелява да пише за лайното на златния тротоар, по който в плюшени пантофи ходи „западът“? Но истината (макар и литературно преувеличена) боли.
Някой си пък пишман философ, който не е стъпвал по на запад от Скопие, заключи от името на целия български народ как той (народът) възприема „чуждото, чужденците и чужбината“, подлагайки на съмнение обективността на книгите си, които евтино рекламира из блоговете на лицемерно наречените му приятели.
Извинявай Тишо, че пътеписът ми шега предизвиква негативни реакции в иначе миролюбивия ти блог.
Айде със здраве и се усмихвайте повече. Ей така 🙂
Коментар от Янков — октомври 24, 2007 @ 10:51 am
Според мен А.Г е просто един човек с много идеи, който не може да ги задържа вътре в себе си. И понеже писмено се изразява най-добре, той пише. Предполагам, че това превръща всеки писател в идиот…
Янков, няма проблеми, все пак идеята да публикувам пътеписа ти беше изцяло моя :))) Влажният пешкир на действителността не е приятен, ако решиш да го размахваш и да го залепяш в лицата на хората, които предпочитат да живеят в света на сънищата и илюзиите. Но аз обичам истината и твоите впечатления от Лондон паснаха толкова добре на „миролюбивото ми блогче“ именно защото са истински.
@vladi57: ако успееш да намериш дори две думи, в които дори косвено да се опитвам да те убедя, че има земен рай, посочи ми ги, моля те! Винаги съм предпочитал грозната действителност пред красивата лъжа. Това ме кара да се чувствам реален.
Коментар от asktisho — октомври 24, 2007 @ 11:57 am
Калояне, ако целта ти е била да разсмееш, не се получи – малко солен е хумора ти, особено като се има предвид, че „на запад от Скопие“ живеят немалко българи, които се мъчат всячески да водят това, което се нарича сносен живот. Но – няма значение – фактите са си факти, без значение какво ще каже „философската мисъл от Ленинград“! 🙂
Asktisho, казваш „Винаги съм предпочитал грозната действителност пред красивата лъжа. Това ме кара да се чувствам реален.“ – твое право, но аз като по-умерен предпочитам да се придържам към реалността, която като правило е в страни от крайностите – розовите, и черните. Просто персонален избор и вкус… Надявам се, не съм засегнал никого тук… 😉
Коментар от vladi57 — октомври 24, 2007 @ 2:20 pm
Вижте сега – едно мнение от много субективен човек, който обожава Лондон. Не че нещата в статията не са верни, но зависи с какви очи гледаш. На мен този град ми е много приятен,а Янков не е включил в разказа си именно всички очарователни места, преживявания, които можеш да имаш и т.н.
Все пак, браво на Янков за стила – много добре си го написал. Чакам покана за Чехия, да видим там как е 😉
Коментар от Antonia — октомври 24, 2007 @ 7:05 pm
Ponjakoga 4ovek moze da e v losho nastorenie…
Ponjakoga sam kraen…
Ne iskam da obizdam nikogo i ne dnes ne mi e priatno za napisanoto.
Mamka mu, na tozi den edin se opita da me udari dokato bjah na peshehodnata pateka, a toj beshe parkiral nejde v kalta. Az hodeh po patekata, a onzi oligofren, to4no kato peshehodec- sreshtu men, 90 gradusa na osevata linia. Bez malko da me ubie. Javno si e mislel, 4e ste stoja nasred platnoto i ste go 4akam da izleze.
Na 4ovek mu se natruvat takiva vpe4atlenia. I si misli, 4e bulgarite ili ste stavat primerni grazdani i evropejci ili prosto njama da ni ima pove4e.
Kak da e…
P.P. Izvinjavam se za latinicata.
Коментар от Bagera — октомври 24, 2007 @ 7:14 pm
Много сте готини момчета. И Тихомир, че е дал ,,трибуна,, на Калоян. И Калоян, че има усет към словото. Затова тук минаваме толкова народ. Писателският блог на Тишо е разкошна възможност да се позабавлявам и да почета нестандартни нещица. Вече като чуя колко е гот на Запъд, а у нас колко е …/сам си избирай епитетите/ определено ми става зле. Хаде Тихомире пиши и още за българите и българщината. Има още хляб в темата! Чакаме! Извинен си само, ако си уважил некоя Дидка на Димитровден!!!
Коментар от Ван — октомври 27, 2007 @ 1:38 pm
LE-LEE PREDSTOI MI PATUVANE DO LONDON TO MNOGO STRA6NO TAM
Коментар от kiril petrov — декември 6, 2007 @ 9:06 am
asktiso kaza: „Не бих живял в Лондон или Париж, *освен ако не открия някакъв начин това да ме направи богат.*“
– t.e.kato edin pozakysnql plyh da se probvash i ti. Inache sys statiqta za London sym mnogo syglasen.
Коментар от Plamen — януари 26, 2008 @ 11:50 pm
Не проумявам с какво безочие и нахалство нашенец от село тръгнал да коментира изобщо столици като Париж и Лондон????Ама Ганьооо,ти докато си проявяваш злобата и неграмотността,хората там живеят по стандарт на светлинни години от нашия и хич не им дреме какво ви миришело на вас и какво не ви харесвало,стойсе си тук в Чалгария и вчесто да се понапънете да бачкате,вие си обсъждайте богатите държави!Българина е беден,защото е злобен,не обратното!Прост народ-слаба държава!!!И няма начин да е друго яче при положение,че цялата овча нация е зяпнала в „Биг брадър“ и Азис!Българина е известен с крадни и проституция,а България с дупките по улиците и чалгата…В момента в България е дивия запад и сме точно 200 години назад от цивилизацията по света!!!Така че ти който си позволяваш да правиш оценки на една висока култура и една велика нация,си направи първо трезва самооценка на самият теб!Айде живи и здрави!
Коментар от Адриана — март 17, 2008 @ 5:44 am
@ Адриана: доста сте грубовата за една лондонска лейди, почитателка на сдържаната бритиш култура. Какво да говорим за пълното несъответствие на изразните ви средства с изискания френски маниер, мадам. Чудя се, как ли тамошното високо общество, в тези напреднали и развити столици ви приема в средите си и дали ви уважава, щом имате толкова ниско мнение за собствената си нациия и държава, щом си служите с толкова обидни епитети за хора, който дори не познавате, щом така лесно обиждате и щом нямате елементарно чувство за хумор, та да схванете тънката ирония в публикувания пътепис. Замислете се, сред „овчата нация“ може и да има хора, които не са зяпнали в Азис и Биг Брадър, може да съществуват интелигентни хора, които изкарват парите си с честен труд и живеят качествено, без да им се налага да правят компромис с напускането на родната среда, което винаги си е, малко или много, един компромис. Да, Лондон и Париж са разкошни европейски столици и да – чудесно е да си бил във всяка от тях и да си се насладил на огромното културно наследство, което те са завещали на целия свят, но, спомняте ли си онзи виц за Бай Ганю: След като умрял, първо отишъл в Рая и там му се сторило прекалено бяло, хигиенично и чисто, прекалено подредено, за това помолил да види какво е в Ада: барове, кръчми, бардаци, разврат. Ооооо, предпочитам да живея в Ада, казал си той и веднага го наврели в казана с кипящото олио. „Ама защо?“ „Защото за туристите е едно, за емигрантите съвсем друго, мой човек“ – му отвърнал Дяволът и го натиснал с жезъла по главата.
Вашето високо мнение за английската столица в никакъв случай не намалява истините от „Другата страна на Лондон“, които споделя моят гост-автор Калоян. И ако не ги виждате, значи ви липсва трезва преценка на ситуацията. Пък и, хайде сега, всички пишат едни и същи, скучни пътеписи за забележителностите там, ние пък решихме да сме различни. Това дразни ли ви? Защото подобна злоба, завист и отвращение от различното са типични предимно за „овчата нация“, която описвате. Вие също сте част от „дивия запад“, пили сте от неговата боза и сте яли от неговите банички прекалено дълго, за да успеете да се откъснете напълно в рамките на един човешки живот. И по изказванията ви човек трудно ще заключи, че живеете 200 години напред във времето, или по-напред от нас, поне. Ако след 200 години хората няма да са мръднали и на една йота в отнишението си към света и в негативния си черноглед, то ние предпочитаме да си останем завинаги тук, в настоящето. Пожелавам ви повече позитивизъм и….mind the gap :))
Коментар от asktisho — март 17, 2008 @ 10:56 am
Лондонска лейди ли? Адриана по-скоро прилича на каспичанска буля с адресна регистрация в чужбина и с високото самочувствие на преуспяла сервитьорка в „белия свят“, който настървено и злобно защитава, обидена от изобличаващите го грозни истини.
@Адриана, преди да ми казваш колко съм неграмотен, научи правилото за пълния член и започни да поставяш интервал след препинателните знаци.
Коментар от Янков — март 17, 2008 @ 11:38 am
Бих казал, че представата за Лондон на много хора е крайно хиперболизирана…Всъщност Лондон е един голям и студен град, който е имал добрата възможност да се развие през вековете и да заграби богатства от целия свят, музеи пълни с чужди произведения на изкуството предимно…Да не става и на въпрос за жителите! Ако тръгнеш по улиците 1 на 10 човека е нейтив. Всички други са индийци, негри, азиатци – отвратителна работа! Единствено в центъра можеш да срещнеш и нейтив англичани! Талибански град! Просто е изгубил духа и очарованието си сред тази паплач…не съм виждал това да го има в друг европейски град! Не ми се мисли какво ще стане след 10 години! Преди да посетя Лондон имах големи очаквания, сега е точно обратното! Не че не е добре организирам! Не съм съгласен за метрото! Много е бързо и на често! Навсякъде има знаци, упътвания и т. н. Оше много може да се пише…
Коментар от Георгиев — май 25, 2008 @ 3:32 pm
[…] И поне половината хора не говорят английски. За някой явно е кофти, но според мен е много приятно да има толкова култури […]
Pingback от Mind the Gap! | Даниела и Михаил — юни 10, 2008 @ 1:40 am
Хора, щом не Ви харесва Лондон, защо не поопишете малко София да видим тогава какво ще напищете…..
Мисля, че в ЛОндон въпреки това, че е пренаселено и както всеки един град има своите недостатъци е много по – добро място за „борене с живота“ отколкото , „нашата“ пропаднала София..
Лондон е един от наи- достойните, интересни и успели градове (столици) в света!!!!!!!
Коментар от bufi — септември 1, 2008 @ 4:47 pm
какъв беше тоя коментар??? Или няма какво да кажете по въпроса ?
Коментар от bufi — септември 10, 2008 @ 10:27 am
ми стила ми хареса на мене, статията е интересна, но само негативи разбрш ли. виждал съм българи, които идват в чужбина на екскурзия и почват да ругаят колко е зле тука и т.н. и затова малко се издразних на статията и аз. всичко си има и добрата и лошата страна, да пасеш говедата си има добрата страна, и да си банкерче в лондон и то си има добрата страна. и стига с тия емигранти, черни и т.н. в чужбина (лондон например) едно от основните хората са доста толерантни към различните хора, идеи и т.н. а пък бай ти ганя, плюе на всичко, което е малко по-нетрадиционно и извън коловоза. относно прословутата толерантност на българите към чуждите етноси, ами просто такава не същестува, българина е голям и гаден ксенофоб, туй че живеем с цигани, турци и т.н. е само защото просто са тука от МНОГО ВРЕМЕ (700 год и повече може би), за разлика от неграта в зап. европа.
п.с. лондонското метро е най-старото в света, може би затуй не е много по твоя хатър
аааа и стига с тия забележки, кое как се пишело бе, тука сме свободни хора, които изразяват свободни идеи по начин какъвто си преценят
айде жово и здраво
Коментар от случаен — септември 12, 2008 @ 10:10 pm
Извиняваи случаен, но не разбрах на кого се караш??
Коментар от bufi — септември 17, 2008 @ 2:55 pm
[…] Posted by nellyo on September 19, 2008 Но опитите продължават […]
Pingback от Не е лесно да се каже какво е Лондон « 2008-2009 — септември 19, 2008 @ 10:50 am
И аз бях в Лондон преди 10 дена и се върнах от там с прекрасни впечатления.За чернилките ок има ги неприятни са кокото и да не си го признаваме ние сме си расисти до мозъка на костите си но нима тук няма чернилки(с извинение)“роми“… ?!Нима тук можеш да си сигурен,че няма да те ограбят или пребият или дори да те убия „нашите“си чернилки които живеят масово на гърба на държавата.Аз съм от Варна и когато лятото се напълни с чужденци виждам как циганите най нагло ги ограбват а на другия тротоар стоят 2 полицейски коли…дали това ще се случи в Лондон?!мисля че отговора е ясен 🙂 А дали в Лондон някой че отиде на централна улица да си спре чисто новия джип на тротоара,показващ колко е „ГОЛЯМ“…. Едва ли… Не знам защо високите цени не ги видях ,не ги усетих някак… Храната по супермаркетите беше на съвсем достъпни цени за българите,какво остава за хората които живеят там и са с доста по висок стандарт…В България можеш ли да си купиш 3 натурални сока за 4 лв,или голяма пица за 3-4 лв или шоколад за 90 ст. … Това са наи елементарните примери.Дрехите също са на прекалено добри цени дори за нашия стандарт,а ако имаш късмет да попаднеш на разпродажби спокойно можеш да се облечеш от горе до долу в маркови одежди за най много 40-50 паунда… Като цяло в България обстановката не е толкова даже никак цветуща за да тръгнем да нападаме точно Лондон…Мога още много неща да кажа но ще завърша с една мн хубава мисъл която казва достатъчно :“A man who is bored of London is bored of Life“ :))
Коментар от Slavena — октомври 7, 2008 @ 11:12 pm
@ Slavena: тази приказка не се ли отнасяше за Ню Йорк? Виж, пътеписът е малко пристрастен и едностранчив. Не случайно се казва „Другата страна на Лондон“. За хубавата му страна има изписано доста. Лондон несъмнено е един чудесен град. Но ние с моя гест-блогър Янков искахме да дадем на света една малко по-различна гледна точка. Скоро ще пусна търд пърсън пътепис и за другата страна на Ню Йорк, който също е един чудесен град. Но това, което ще прочетеш вътре, тук – в България, няма къде да го видиш…А жизненият стандарт, мисля, няма какво да го коментираме изобщо. Поздрави!
Коментар от asktisho — октомври 8, 2008 @ 12:45 pm
На нашем сайте Вы можете найти множество полезной информации для web программиста и Web дизайнера.
Коментар от Геннадий — октомври 14, 2008 @ 10:27 am
As we all know, Internet has touched our lives in also ways than one. To add to this, straightaway it helps you to earn an educational qualification too. This is done by what is commonly called „Distant Learning“.
Коментар от Vasiliy — декември 11, 2008 @ 4:24 am
Scammers normally administer their emails in fundamental letters and striving to create too memo not on the end (probably he testament not apprehension when their profiles are getting stamped with a scammer sign).
Коментар от Vasiliy — декември 11, 2008 @ 8:23 am
Cremation fell absent of favour with the Christian population in the early Centre Ages, however was successive recommended on target of health and sanitation during the reign of Doyenne Victoria.
Коментар от Vasiliy — декември 11, 2008 @ 1:08 pm
Здравейте!Много се радвам,че не съм единствената,която е видяла негативните страни на Лондон.Лошото е,че доста българи са заети в това да оплюват родината ни и да възхваляват Лондон.Кажете ми как да обясниш на тези хора,че Лондон въобще не е толкова прекрасен,с каквото впечатление те са останали за двудневния си престой там.Бях в Лондон 3 месеца.Вярно е,има и хубави страни,но аз се сблъсках с доста от лошите му страни и съм напълно съгласна с Калоян.Бях излъгана както от хора от неанглийски произход,така и от чисти англичани-чиновници в банки и други институции.Може да звучи невероятно за някои,но в доста отношения(в негативен план) Лондон е по-зле от България.Моля ви,хора,не оплювайте родината ни,защото ако наистина бяхте опознали Лондон,щяхте да разберете,че макар и у нас да има доста неуредици,няма нищо по-хубаво от родината ни.
Коментар от Гергана — декември 12, 2008 @ 8:04 pm
1.Трябва да ни е ясно, че всяко нещо нещо има плюсове и минуси. Ако искаме оценката ни да е реална, винаги трябва да виждаме плюсове и минуси.
2.Съвкупнустта от плюсове и минуси е привлекателна за едни, а отблъскваща за други.Това се дължи на факта, че хората имат различни ценности системи.Оттук произлиза и различната жизнена философия.
3.Каквато и да е ценностаната ни система и жизнена философия, предимство имат хората които виждат „чашата наполовина пълна“.Защото позитивността ни привлича позитивност.
4.Интелигентността няма нищо общо с „чашата наполовина пълна“. Тук става въпрос за много повече – комплекс от много други качества, които така да се каже са разширили и обогатили личността.Способостта за развитие и личностно обогатяване.
Коментар от Analizator — октомври 8, 2009 @ 7:58 pm
Реклама и маркетинг в Тюмени
Коментар от Виктория — октомври 17, 2009 @ 11:35 am
Вчера се върнах от едноседмична ваканция в Лондон. Разбрах, че не може да се има вяра на емигрантите ни там, защото ние българите сме българофоби и много се радвам, че тук-таме има и обективни оценки.
Моите впечатления са, че сградите на повечето места са мн хубави, нямат една счупена плочка по тротоарите, но навсякъде има локви. Един от емигрантите там ми беше казал, че англичаните не знаели какво е локва, а друг каза, че нямало такива след като с него стъпахме в няколко… Метрото им, естествено не е само една линия, но е старо и е ужасно. Никой не може да отрече, че постоянно се разваля. Въпросните емигранти ми бяха казали, че нямало задръствания. Заради това, че „нямаше“ такива (но и поради нашата глупост) си изпуснахме самолета. Но истината е, че, въпреки големината на Лондон, задръстванията не ми се видяха толкова големи колкото в София. Що се отнася до прах и кал, градът е мн чист, но има доста болкуци по земята. Ходихме в Уайт Чапъл- кварталът на Джак Изкормвача :П- изглежда ужасно и можеби е с хора, кооито не са англичани, но за нашите цигански квартали обикновено се пропуска да се каже, че не са с българи.
Определено имаше какво да се види и не ни стигна времето. Отидох с мисълта като туристка да се насладя на чуждия град. За съжаление българите българофоби на всяка крачка ми натякваха колко ни била скапана държавата. Един от тях без никакъв повод разправяше на един англичанин как БГ била мизерия. Въпреки това ми беше приятно да разгледам чуждия град и не си промених мнението за нашата страна. Това, което няма да направя отново, обаче, е да се доверявам на приказките как в чуждите държави всичко било прекрасно.
Коментар от Теди — декември 3, 2009 @ 5:35 pm
Диверсант – это пейнтбольный клуб в Казани, предлагающий услуги корпоративного отдыха. Пейнтбол- это один из самых веселых и здоровых способов провести с пользой для здоровья свой досуг. К Вашим услугам наши пейнтбольные площадки. Эти площадки выгодно отличаются от всех остальных тем, что большинство укрытий и препятствий- это заброшенные дома, ангары и подземные бункеры оставшиеся после закрытия существовавших на этих местах предприятий. Пейнтбол замечателен ещё и тем, что он не требует специальной физической подготовки и не имеет ограничений по возрасту, в него могут играть как дети, так и взрослые. Приходите в наш клуб, приводите своих детей, родственников, друзей и вы получите множество незабываемых и приятных впечатлений!!! Адрес:Россия г. Казань, ул. Музыкальная д.7,
Коментар от diversantclu — декември 18, 2010 @ 3:29 am
Az haesam london toi e velichestven grad.Toi ima golqma izrq.tame krasivo.Otidoh pri priqtekata si i dvete se razhojdahme do ! vecharta.vidqhme golemiqt big ben i londonskoto oko.Tam mogat da se kachat 800 dushi ednovremenno-kolkoto v 11ot londonskite dvuetajni avtobusi
Коментар от krisi — януари 28, 2011 @ 11:52 pm
Много Ви благодаря приятели. Утре отивам в Лондон, и сега знам какво да очаквам :?)
Коментар от Валентин — февруари 4, 2011 @ 11:57 pm
Moже ли някой да ми каже какво има в една квартира като обзавеждане в Лондон
Коментар от Dani — март 12, 2011 @ 2:16 pm
Аз като жител на този град от почти 4 години мога да кажа,че Лондон си има Магия за 1-2-3 седмици ти си просто турист и идваш от държава която по население е 3 пъти по малка от населенеието на Лондон.
Статията е интересна да нормално е да напишеш какво си преживял,но съм на 100% убеден,че някой ден ще си тук отново което ме радва.
За да усетиш какво значи машина за правене на пари и бизнес трябва да си тук,да живееш и развиваш твоите идеи тук,като турист е нормално да видиш основно негативите и най-вече времето което с днешна дата пък нещо се е объркало според мен понеже от няколко месеца има супер много слънчеви дни.
Коментар от Barmolino — май 21, 2011 @ 2:07 pm
За съдържанието на статията: въпрос на гледна точка и нагласа. Лично на мен градът ми харесва и ми харесва все повече след всяко връщане там. Постоянно откривам нови неща. Предпочитам да се разхождам пеш по улиците и да избягвам туристическите места – на тях се нагледах много отдавна. Всеки път отбелязвам някакви промени. За първи път бях там през 96 година(и беше безопасно да спиш на Виктория), а после се връщах още няколко пъти, но градът никога не е успял да ме разочарова, независимо от неразборията, многото емигранти и всичко останало.
Коментар от Laska Nenova — януари 24, 2012 @ 11:26 am
@ Laska Nenova: статията не съм я писал аз, защото никога не съм бил в Лондон. Но ми беше интересно да споделя една по-различна гледна точка. Повечето пътеписи за Лондон са доста клиширани. Най-малкото, този текст е забавен. Пък и няма само англичаните да пишат глупости за България. Иначе, не се съмнявам, че Лондон е прекрасен град. Всички мегаполиси имат своите мръсни, малки тайни. Няма как. Но, да не ги забелязваме не означава, че те престават да съществуват, а подобни статии сериозно ще откажат ентусиазма на много българи да отидат да живеят там и да получават шест паунда на час, защото преди да са ги чели, може да си помислят, че това е голямата далавера 🙂 Да не бъркаме туризма с емиграцията, както се казва… 🙂
Коментар от asktisho — януари 24, 2012 @ 1:36 pm
Прочетох статията с широка усмивка на лицето :-). Написана е с голямо чувство за хумор. За жалост една значителна част от публикуваните коментари показва колко грешно е схваната идеята на автора, а тя е – просто да забавлява :-).
Поздрави и хубава седмица!
Коментар от Дени — януари 24, 2012 @ 6:45 pm
Дени, много точно си схванала идеята на автора – със сигурност не е да се оплаква от Лондон като гнусен град. А „форумното недоволство“ и интернет хейтърството са си отражение на натежалата от страдания българска душа. Нищо, духовните учители казват, че такива души са най-близко до просветлението. Може всеки момент да им писне да страдат и да разберат, че най-после всичко зависи от тях, включително и нещата, които избираш да забелязваш в околния свят. И хубавите и лошите са си винаги там. Но, от това, на кое ще избереш да наблегнеш и как, зависи доколко свободен си всъщност…
Коментар от asktisho — януари 24, 2012 @ 6:52 pm
Забавно е колко коментари е предизвикала тази статия, която ми достави удоволствие да чета и напълно съвпада с моите впечатления. Но това са повечето западно-европейски големи градове в една или друга степен. Като туристически дистинации са добри, но като място за живеене изобщо не ми допадат. За това живея в малък град, където мога да ходя по всяко време на денонощието на вън и пеша на работа. Поздрави на Калоян, когото не познавам, но ми стана симпатичен.
Коментар от evi — април 14, 2014 @ 12:31 am
@ evi: И аз се забавлявам как искрено споделените впечатления понякога предизвикват толкова много гняв и бурни емоции в коментари, но нямам никакви съмнения относно автентичността на автора и на текста. Ще предам поздравите на Калоян, който действително е симпатичен човек. В сравнение с това, което пишат за България в английските медии, неговият „очерк“ за Лондон си е направо комплимент…
Коментар от asktisho — април 16, 2014 @ 6:08 pm
От Англия, Франция, САЩ и тн. колонисти, някой знае ли по-лошо място за живеене? Българските престъпници, това не могат да осъзнаят – превръщате България в бъдеща англия – световна тоалетна, неконтролируеми престъпления, извергщини никога не чути или видяни в едно от последните спокойни места на планетата – България. Имахме България до преди 26 години – можем пак да я имаме, да живеем живот без емиграция, без чужди интереси, без ненормални престъпления … както си беше. Който иска друг живот – приятно пътуване към Англия, САЩ, Франция и тн. Тук е България, искам си я пак, каквато си беше … каквато винаги си е била.
Коментар от Юлиан — април 27, 2015 @ 11:25 pm