Писателският блог на Тишо

октомври 18, 2007

За българското и българщината 6 – Изкуството да бъдеш българин

Отвори ми се такава тема за българщината и българското, че искам никога да не  свършва, ама щом съм започнал да ставам ужасно досаден на себе си, сигурно ще досадя и на някои от вас!

Искам да завърша тази тема с една голяма похвала за всички, които се чувстват българи: Браво, пичове и пички (мислех да напиша „копелета”, ама е малко расистко)!

Наистина ви се чудя на акъла! Не че не съм един от вас. Един от вас съм, ама пак ви се чудя на акъла. Вие ебавате ли се с мене? Яко било да си българин?! Ами естествено, че е много яко!

Дори да фалирам, мога да си позволя да обядвам в ресторант по три пъти на ден. Това е възможно само в страна като България.

Другите ченгета може да не взимат рушвети, но тукашните, пък, ще те „разберат”, особено ако имаш сериозни семейни причини. Представяш ли си да те спрат пиян, в кабриолет, с жена в булчинска рокля до теб… Никога не биха те глобили. Особено ако им покажеш годежен пръстен. По-скоро биха се почерпили за твоя сметка.

Това е най-яката страна! Тук е достатъчно да изпиеш бутилка водка за две евра и да отидеш в някое заведение с каквато-и-да-е-чалга музика, за да видиш безплатно всички бутикови италиански автомобили на паркинга.

Другаде няма такива каки! Всички са  запретнали нови дънки в ботушките от миналата година….Защото пак е модерно и защото ботушките са по-скъпи от дънките.. Така беше през последните десет години. Няма никаква мода, ОБАЧЕ:

Тук те харесват, защото си различен. Или защото си чужденец. Което няма особена разлика за мен. Непрекъснато се чувствам като чужденец в собствената си държава и дори често не ме харесват. Което е съвсем в реда на нещата.

И няма такава природа, ебаси! То Рила, то Пирин, то Родопи…Българите били единствените хора, които считали, че живеят върху парче от Рая. Аз възприемам това като комплимент.

Хайде сега да станем сериозни.

Наистина се гордея, че съм българин.

Гордея се, защото знам, че дори през следващите 1500 години някой да се опитва да ме промени, пак ще си остана същия чук. Представяте ли си Паисий ако имаше блог?! Дори Ангел Грънчаров  би му завидял…

И в автобуса, докато завива покрай Ректората, пак се чувствам горд, че съм българин. Защото си давам сметка, че никак не е лесно да станеш християнски мултимилионер в една мохамеданска държава, управлявана от нещо като Полу-Бог с харем и после да дадеш парите си за университет. За български университет.

Дори бакшишите ме кефят. В повечето случаи попадам на овър-куолифайд служители, с които можем да говорим за философия по време на пътя, който ти струва само някакви смешни 8 евра в най-лошия случай. Осем пари са това, бе, ей!  Нито повече, нито по-малко! Бих платил 16, за да изпия бутилка ракия с част от бакшишите, които са ме возили. Верно, попадал съм на сектанти и на разочаровани биячи, ама на тях им разправям, че тренирам за следващата Олимпиада. Обикновено съм толкова пиян, че ми вярват. Пък и кой се интересува от мятане на гюле в БГ? Тук футболът е религия!

Понякога съм мазен като 18 годишна компаньонка: ако видя разочарован бияч-металист (с набити навсякъде из купето дискове на SEPULTURA)  задължително го карам да усили зи-р0к докрай и дори го моля да спре някъде, за да си купя стек бири. Да не казвам колко пъти са ме напушвали таксиджии. Такива, дето са надушили, че „сме от една порода”. Е, извинявайте, ама къде другаде по света частният таксиметров транспорт е едновременно:

А) толкова евтин

Б) толкова достъпен и

В) толкова забавен?

Гордея се, че съм българин и заради учителите. Майка ми възпита 19 випуска в любов към техниката. Баща ми също. После и двамата станаха търговци на автомобили, заради ниските учителски заплати. Все пак мисля, че намериха по-ефективен начин да възпитават хората в любов към техниката. Сега поне им дават по някой лев, за разлика от преди. Дядо ми, лека му пръст, беше директор на училище. Баба ми беше полиглот и учеше децата на езици. Мен ме научи на руски, на немски, даже на някои диалекти ме научи…

Направиха всичко това не за пари, а защото обичаха професията си. Ако три поколения бяха бачкали за пари преди мен, аз щях да съм милионер. Обаче не съм. НО това не ми пречи да бъда горд българин. Аз съм един беден наследник на българската несъществуваща аристократическа традиция. Поредният дървен философ с много нови идеи. Какво да правя, като това ми харесва?

Гордея се, че съм българин и заради запасаните в ботушки дънки. Заради българките, които са  толкова обсебващи, ревниви, арогантни и красиви едновременно. Шапка им свалям, защото са добри артисти. Ти, единственият печеливш, излизаш с Богинята на нощта, която ти казва: „Тази вечер съм твоята жена-трофей, води ме където искаш и ме показвай!”, а по-късно пред вратата на еднофамилната й къща (със злото куче в двора, силните ракии в мазето и въоръжения баща в коридора), я  чуваш да ти шепне  „Ако ще целуваш, целувай, че кака чака за чехлите!” Ето за това им се кефя, защото са добри актриси…

Гордея се, че съм българин и заради приятелите, които имам. Те са толкова истински. Забелязвам го, защото тяхното отношение не се променя в зависимост от това дали имам три или триста хиляди лева в джоба. И в двата случая, ако повърна, ще ме сложат да си легна. Утре пък, ако ги помоля за някаква услуга, те ще я свършат… Защото знаят, че ако аз имам средство да обърна света в тяхна полза, ще го направя на всяка цена. Българското приятелство е като викингското. То не ръждясва от обстоятелствата. Аз поставям приятелството над любовта и секса. У нас, в България, то се печели трудно и трае вечно. Като златото.

Гордея се, че съм българин и заради самото „изкуство” да бъдеш българин. Обичам своята страна и обичам своето изкуство. Може би аз съм щастлив човек…

Тихомир Димитров

Advertisements

16 коментара »

  1. „Представяте ли си Паисий ако имаше блог?! Дори Ангел Грънчаров би му завидял…“

    Тишо, така и не става ясно защо мен, а не себе си даваш тук за пример 🙂 Нито аз, нито Паисий сме завистливи хора 🙂

    Коментар от Ангел Грънчаров — октомври 19, 2007 @ 9:42 am

  2. Ангеле, ноу ъфенс, просто ми направи впечатление твоят текст за Паисиевото в българското книгоиздаване. И за това ми хрумна тази аналогия. Ренесанс в българската литература може да направи само някой нов Паисий от 21 век – технологичен, популярен, медиен, виртуален. Представяш ли си, ако Паисий имаше блог? 🙂 Би ми се искало да завиждам на някого в това направление…

    Коментар от asktisho — октомври 19, 2007 @ 10:26 am

  3. Гордееш се, казваш…

    Някакъв ми разправя, че се гордеел с делата на Левски, с историческите победи на българската армия, с чудната българска природа. Със същия успех може да се гордее с Шака Зулу и с победите на финландската армия – защото е допринесъл точно толкова за тях, колкото и за българските. С какво право мога аз да се гордея с нещо, което някой друг е постигнал? С какво право мога да отнемам славата на великите българи, като се гордея с тяхното дело? Мога да им се възхищавам, мога да се уча от делата им. Но не и да градя фалшиво самочувствие върху техния личен героизъм.

    http://longanlon.bloghub.org/82

    Коментар от longanlon — октомври 19, 2007 @ 10:52 am

  4. Туй е доста хаотично за иначе много подредения и логичен Тишо. Ама не може всичко да ни харесва я. Иначе много ме кефи тоз субект, много свежарски и много близо до моите идеологии. А пък Лонганлон хвърли на сцената много интересна тема. Предлагам Тишо в следващата статия да избистри защо аджеба некой си Спас Трънков Дюдюнков, алкохолик с 30 годишен стаж който през ден прави антипрахова профилактика на жена си и псува собствените си деца на майка, се тупа в гърдите при всеки удобен случай колко велики сме били българите.Защо изпитваме толкова силна нужда да се гордеем с нещо, че при липса на собствена гордост ползваме чуждата такава. Както казва един мой преподавател това ние с вас да си викаме колеги е все едно да кажем на някой човек в рейса колега защото видите ли заедно се возим с него.

    Коментар от Mitakka — октомври 19, 2007 @ 1:38 pm

  5. Сред хаоса в който живеем, човек понякога започва да губи себе си

    Коментар от Jane — октомври 19, 2007 @ 2:12 pm

  6. Тишо, това ти ли го написа?!

    Коментар от Ван — октомври 19, 2007 @ 2:18 pm

  7. Харесва ми написаното. Истинско е.

    Не се гордея, не се и срамувам – приемам го. Не мога да избягам от това, което се е просмукало с кръвта, с думите и бездумието на хората и средата тук. Разровиш ли се в историята ни, ще се умилиш от едно и отвратиш от друго, ще видиш много фини хора и големи изроди. Такива сме. С всичкото. Остава да го приемем и да рационализираме приемането с различни доводи или да го отхвърлим, борейки се с част от себе си в отхвърленото.

    Коментар от amelia — октомври 19, 2007 @ 3:43 pm

  8. Чудно!Много ми хареса 😉

    Коментар от digger — октомври 19, 2007 @ 5:12 pm

  9. Поредното добро четиво – хем те разсмива, хем те кара да си разбъркаш бръмбарите в кофата. Говоря за ефекта на статията върху самата мен де.
    И да не би това да е последната чакт от поредицата??? Продължи барем до седем – за щастие и чувство за пълнота!

    Коментар от Нела Калова — октомври 20, 2007 @ 6:12 pm

  10. В последно време много ме вълнува българското и българщината, дори на лично ниво, захванах се с изследване на родословия и мога да ви кажа, че съм убеден че трябва да се гордея с това че съм българин. Направих доста родословия и смея да твърдя че голама част от хората в България дори с доста чужда кръв във вените си се чувстват и усещат българи, а това не е малко, когато е доста по-удобно да си чужденец и редица хора го направиха, станаха чужденци.
    А за longanlon: ти си толкова висок, колкото от главата до петите плюс ръста на тези на чиито рамене си стъпил – твойте предци, знайни и незнайни, те са отговорни за това което си ти плюс собствената ти воля и средата ти. Дерзай.

    Коментар от Koronal — октомври 21, 2007 @ 11:45 am

  11. Лиричните отклонения са хубаво нещо, но аз върху никого не съм стъпил, а и да съм не виждам причини да се гордея с това.

    Коментар от longanlon — октомври 21, 2007 @ 10:30 pm

  12. 😉

    Коментар от koronal — октомври 21, 2007 @ 11:11 pm

  13. Текста е добър! Ама Тишо, братко, отеби темата „За българското и българщината“, щото то вече стана една малка книжка. Забавно е как някои хора не схващат сарказма ти, а други го взимат присърце. В това отношение блога ти е разкошен обществен експеримент. Продължавай – мене ме празни стила ти!

    Коментар от mindbolt — октомври 22, 2007 @ 10:55 am

  14. Аз още през юли писах по темата и не се разпрострях толкова, чак в 6 части.
    Ето ти накратко моето „изкуство да бъдеш българин“:

    Кои сме ние? (Между отрицанието и тщестлавието)

    Мисля си тези дни за “самооценката” на българина. Стигнах до заключението, че ние имаме или прекалено високо мнение за себе си, или сме крайно нихилистични, но никога май не сме реалистични. Повод за тези ми размишления стана една поредица от публикации в Блогосферата, третиращи темата за “бягството”. Ето някои от тях:

    И сме по-красиви, и сме по-добри на Даниел Панев

    За бягството на Дончо

    Бягството на Йовко

    Накои размисли за свободата на ХардТранс

    Интересни размишления, които станаха повод за моите размисли. И аз като Даниел Панев не одобрявам българското високомерие, което няма покритие, но се дразня и от тоталното отричане. Докато четях публикацията на Панев, ми направи впечатление един разговор, който той беше представил в нея. Ще го пренеса тук, за да е ясно за какво става въпрос:

    “- Какво си си взел?

    – Сирене…

    – Наистина ли? От къде?

    – Ми от супера, от къде?!?!

    – Така ли, не знаех че там има сирене!

    Аз силно изненадан от тази констатация показвам сиренето…

    – Ама това не е сирене!

    – А какво е?!?!? – недоумявам аз.

    – Кашкавал!

    Насред страната, дето произвежда 1000 вида сирена да заявиш, че единствено бялото саламурено е сирене, а всичко останало – кашкавал… Е това ако не е признак на изключително високо самочувствие – не знам какво е. Къде с покритие, къде без…”

    Прочетох този пасаж и се сетих за “комуникационната теория на нацията” на Карл Дойч. Помислих си, че май Панев си е загубил кода. Какво имам предвид? Дойч направил един експеримент. Наблюдавал разговор между един немскоговорящ швейцарец и германец, а след това диалог между същият този немскоговорящ швейцарец и един френскоговорящ швейцарец. Направило му впечатление, че макар да говорят на един и същ език, германецът и швейцарецът, използвайки една и съща дума, си мислят за съвсем различни неща, докато използването на тази дума в разговора с френскоговорящият швейцарец, довела в двамата сънародници до еднакви асоциации. Така че напълно нормално е, когато се срещнат двама българи и единият каже “сирене”, и двамата да се сетят за “бялото саламурено сирене”. Не защото то е по- добро от швейцарското (аз самият лично също дълго време не го харесвах), а защото в техният “културен ареал” това се разбира под “сирене”.

    Не знам. Може би Панев е прав, че на някои други места природата е по- красива, отколкото в България. Да, красиви са Алпите, много са красиви, ама са ми чужди и нищо не ми говорят. Нямам “комуникационен код” с тях. Друго си е да се качиш на Снежанка и да изкрещиш “Ебреееееееее” , а от другата страна някой да ти отговори със същият вик, не с “Ой-ла-ри-пи”. И киселото мляко може да е по- добро в Люксембург, ама друго си е, като ти го направи баба. 😉

    “Българите са лоши и простаци”. “Ние сме най- великите”. Писна ми от такива разговори. Аман и от “нихилисти”, аман и от “нарцисисти”. Българите са си българи. Нито добри, нито лоши. Просто българи. Не са с нищо по- добри от другите. Вярно е, че не избираш къде да се родиш, но трябва ли да не цениш и уважаваш това, което си, приемайки и своите недостатъци. Май имаме психологически проблем. Това, че като се напия, обичам да си троша чашата и да пея македонски и родопски песни, лошо ли е? “Простак”, ще кажат мнозина. Чувал съм какви ли не неща за себе си. Че съм “гадняр”, “злопаметен” или че съм “точен пич”, “бетон”. Не ми пука нито за едните, нито за другите. (Хората на чието мнение и съвети държа са една шепа.) Важното е как се чувствам аз. Да живея според принципите си и да ми е добре или както казват някои “да ми е гот”. Ето една интересна случка:

    Група балкански индивиди на Октоберфест, предвождани от Миле. (Миле е “последният господар на Балканите”, според някои) Киснат тия “мутри” в едно бирено хале, ама нещо купонът не върви, топло им е, задушават се. Решават, взимат масата и я изнасят пред заведението, където си има малка градинка. Идва келнерката и почва да крещи. Миле съвсем спокойно й казва на своя сладък македонски диалект: “Како ни гледаш сите сме от Македония и България. Тако ни е арно и тако ке биде”. Чудя се защо й го каза на родния си език. Той е завършил в Швейцария с пълно отличие и говори перфектно четири езика, сред които и немски. Още по- изненадващо беше, че келнерката го разбра. Дали не беше от някоя бивша югорепублика, както половината от келнерките в Германия? Не. Германка си беше. Както и да е. Без да се разправя повече, донася следващите халби.

    “Ега ти селяните”, вече са казали мнозина. “Може да сме селяни, ама сме рокери”. Така казваше един мой учител. Историята има продължение. Преди няколко години получих писмо от Миле. Пишеше, че пак ходил на Октоберфест, бил в същото заведение, а те му изнесли масата сами, с усмивка.

    Винаги съм казвал, че има два вида хора- едните те канят на купон, за да слушаш тяхната музика и да им се възхищаваш, а другите, за да те накарат да се почувстваш добре, пускат твоята музика. Но понякога се налага да подсетиш домакинът какво искаш. Ама за да го направиш, трябва да си наясно кой си и да не се срамуваш от това. Аз съм голям германофил. Много уважавам германците, но въпреки това не мога да кажа, че комуникационният ни код съвпада. Не твърдя, както някои, че те не знаят да се веселят. Просто го правят по различен начин. Когато каня германци, гледам да удовлетворя техните “емоционални нужди”, за да се чувствам добре, гостите ми трябва да се чувстват добре.

    “България е кофти държава.” “Тук не можем да бъдем щастливи”. Това е другият рефрен, който господства. Прав е Панев. “Държавата е доставчик на услуги, ако не те удовлетворява, сменяш го”. Не ми пука за държавата. Не я обвинявам за своите проблеми. Ако погледнем “многовековната си история”, ще видим, че повечето време не сме имали държава. Но това не ни е пречело да си бъдем ние. Сега с какво ни пречи? Надживели сме византийците, османците, комунизмът. Ще надживеем и Станишев. А и държавата си я правим ние. “Животът е труден”. Така започва “Изкуството да бъдеш бог”. Трябва да дадеш 12 лева, за да прочетеш това! На мен са ми го обяснили по друг начин. “Всичко в този живот е камшик и плюене на кръв, но ти трябва да градиш, въпреки всички пречки”. “Комуникационен код”, заложен в мен. Не отговарям за държавата. Отговарям за своето участие в „играта“, а то е да градя напук на всички.

    “Който иска – да се маха!

    Ние с тебе ще вървим.

    Не е време за уплаха.

    С огън нека да горим!”

    Понякога се чудя, тия хора не са ли градили? Глупости! Градили са, вероятно много повече от мен. Но май са загубили връзката с изграденото. Не го ценят, могат да му плюят отгоре и да си тръгнат. Поне така си мисля, като ги чета. Може да не съм прав. Кой съм аз, че да казвам какво мислят? Да, но това са моите мисли породени от техните писания. По- добре ли е в Япония, Тайланд, Сингапур? Виждаме ли реално тези страни или си създаваме някакви химери? Дали хората там не мислят по същият начин за своите държави, по който ние мислим за България?

    Май това ни е проблемът. Прекалено много мислим.

    Гледах албанците в Косово и Македония. Диви, необуздани, радващи се на животът. Затова осъществяват тази експанзия без “държава”. Навсякъде усещах една дива жажда и радост от животът. Без излишни въпроси. Обичат децата си и ги правят, обичат жените си и ги любят, обичат земята си и я държат. Както каза един познат македонец по време на Стружките вълнения, “декрет за земя и жена няма, или ги обичаш и се грижиш за тях, или ги губиш”. Да живеят варварите!!!! Тяхно е бъдещето!

    Ето това ни липсва според мен. Жаждата и радостта от живота. Нито “държавата”, нито “историческото тщестлавие” могат да заменят липсата на ташаци.

    Коментар от Ворце — октомври 23, 2007 @ 12:07 am

  15. А преди да сложиш снимакта на Горан горе пита ли го дали е съгласен?

    Коментар от antipop — ноември 9, 2007 @ 5:19 pm

  16. Горан ако не е съгласен да ми се обади и ще я махна веднага.

    Коментар от asktisho — ноември 9, 2007 @ 8:20 pm


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s