Писателският блог на Тишо

октомври 17, 2007

За българското и българщината 5 – Завистта

Powered by: whynotassociates.com

„Не е важно на мене да ми е добре,

важното е на Вуте да му е зле.”

Българите сме завистлив народ. Смачкан, очукан и завистлив народ. Това е добре като констатация, но аз винаги съм бил против хората, които само критикуват, без да се интересуват от причините за дадена ситуация и, което е по-лошото, без да търсят изход от нея. Ето защо, първо мисля да се изложа с възгледите си защо, аджеба, сме толкова завистлив народ, а после да предложа личните си идеи как да не бъдем такива.

И така, за да обичаш да гледаш в чинията на другия повече отколкото в своята собствена, определено трябва да има някаква причина. Коя е причината за така дълбоко вкоренената българска завист? Ами бедността, ето коя. Ние не само, че сме сред най-бедните в Европа (Сърбите взимат по-големи заплати, дори след като НАТО се изака върху столицата им), след нас са само Македония и Албания), ние никога не сме били добре. От времето на Златния век насам. Последните 11 века са 11 века на мизерия и нищета за България, а това е достатъчно дълъг период за формирането на завистта като генетично вродена национална черта. Нека се замислим, от тези единадесет века само четири сме имали собствена държава. Петстотин години сме хранили турците и двеста години –  византийците, преди тях. Един поробен народ не може да бъде богат народ.

А през останалите 400 години, когато сме имали собствена държава? Ами, прекарали сме ги във войни за нейното съхраняване. Войната винаги е в ущърб на икономическия растеж. Не сме воювали само през комунизма, когато всички бяхме еднакво бедни.
Преди това са двете световни войни, двете национални катастрофи, Балканските войни, преди тях – Освободителната война, преди нея – Априлското въстание и така – обратно чак до прословутия, затънал в средновековна пепел, Златен век.

Мрачната българска история ни е научила да оцеляваме, защото ето на, след всичко това ние пак се наричаме българи, говорим български език, носим български имена и обичаме родината си, което е хубаво. Не са хубави само страничните ефекти – „Наведена главица сабя не я сече” (страхът) и „Не е важно на мене да ми е добре, важното е на Вуте да му е зле.” (завистта). Страхливите хора завиждат най-много. Страхът е спирачка за всякакъв вид прогрес, оттам и за всякакъв вид стремеж към лично щастие. А като се чувстваш неспособен да си помогнеш сам, какво друго ти остава, освен да завиждаш на комшията – заради колата му, заради къщата му, заради жена му, заради връзките му.

Това, което завистливите хора не знаят или не искат да знаят е, че няма смисъл да се завижда, защото всички съзерцаваме само върха на айсберга – онази лъскавата част от живота, която другите са избрали да ни покажат. Ние не виждаме скритите залози, рисковете, опасностите, които стоят зад чуждия успех, не виждаме дълговете, строшените нерви, разбитите семейства, компромисите, гузната съвест, които стоят зад всеки успех.

Ако завиждаш на някого, това означава, че се чувстваш достоен да заемеш неговото място. Да изиграеш неговата роля. Имаш усещането, че заслужаваш същото количество пари / жени/ уважение, а Съдбата все те прецаква по някакъв начин и ти не можеш да ги получиш. Добре де, ами ако отнякъде се появи Магьосникът с вълшебната пръчица и ви замени, като по филмите, с обекта на твоята завист, какво правим тогава? Дали ще ти хареса колко големи са заемите му? Колко много бачка и колко малко спи? Колко страшни са враговете му? Колко тежки обещания е дал?

Дали ще ти хареса всичко това? Не, не мисля, затова не бива да завиждаш. Ето моят съвет за справяне със завистта на личностно ниво – обичай живота си. Живей го така, както на теб ти харесва, както на теб ти е удобно, както най-много ти изнася. И недей да гледаш в чинията на другия. Една суха баница може да бъде много по-вкусна от една сочна пържола, ако трябва да заложиш живота си за пържолата. Гледай напред.

Тихомир Димитров

Advertisements

23 коментара »

  1. От къде реши, че Македония и Албания са след нас. В Македония заплатите са поне 2 пъти по-високи от тук! И в Албания е горе-долу така. Но това са подробности. Иначе за психологията на българина съм съгласен напълно. Именно тези две характерни черти са причината да не можем да изплуваме.

    Коментар от Иво — октомври 17, 2007 @ 9:02 am

  2. „Именно тези две характерни черти са причината да не можем да изплуваме.“

    На мен ми звучи като оправдание. Не си мислете, че в държавите, които са ни пример няма завист. Особено ако успееш по-добре да се справиш от съседа си кореняк местен. Тук поне получаваш сигнали, че някой ти мисли лошото, но там както ти се усмихват в лицето не им пречи да ти забият нож в гърба щом се обърнеш.

    Коментар от В.Антонов — октомври 17, 2007 @ 9:16 am

  3. Абе завистта си е доста болна работа, няма какво да се лъжем. Изобщо не знам защо им е да я слагат като грях и да плашат с наказание за нея, след като човек и сам се наказва достатъчно, като завижда на другите. Честно, трябва да си бая нещастен кретен, за да се ядосваш, че някои има нещо, което ти искаш, вместо да вземеш да направиш нещо по въпроса – да поспечелиш пари и да си го купиш и ти, примерно. Завистливите хора са малки, смачкани въшки, които живеят живот назаем – не собствен, не дори блянове за нечий чужд, а мизерно съществуване, изградено само от отрицание, омраза и незадоволеност.

    Коментар от longanlon — октомври 17, 2007 @ 9:42 am

  4. Тя, завистта, си върви в комплект с глупостта: няма нищо по-глупаво от това да се самоизмъчваш при вида на чуждия успех. А иначе е верно, че сме много завистливи, което означава, че сме и много глупави: изключенията са доста редки. Проблемът е обаче след като се опишат тия душевни наши склонности да подирим и начин за справянето с недостатъците ни: именно за това говори новата ми книга БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА, която тъкмо тия дни излезе на пазара. А това само показва, че с Тишо мислим в една и съща насока… 🙂

    Коментар от Ангел Грънчаров — октомври 17, 2007 @ 9:54 am

  5. Ако искаш да направиш някого свой враг, похвали му се; в случай, че е българин, огромна е вероятността да провокираш в него най-лошото, на което е способен.
    Моят път за справяне с тези дадености? Не завиждам в степента, в която мисля, че го правят другите – не знам, дали е въпрос на характер, ценности, възпитание… Ще се скъсам от труд, ще мина по най-сложния път и ще направя това, което искам и хич не ме интересува, кой какво е направил – неговата пътека не е моята, затова няма какво да си меря достиженията с неговите.

    Коментар от ameliaekhart — октомври 17, 2007 @ 11:01 am

  6. „Честно, трябва да си бая нещастен кретен, за да се ядосваш, че някои има нещо, което ти искаш, вместо да вземеш да направиш нещо по въпроса – да поспечелиш пари и да си го купиш и ти, примерно.“

    Спомням си една приказка за двама души съседи с горе долу еднакво състояние. Единият обаче имал магаре, а другият му завиждал за това. Та точно на завистника един ден му се явява магьосница и му дава право на едно желание. И в същия момент минава човекът с магарето пред него. Обаче завистта толкова била заслепила другия, че той пожелал магарето да умре. И така станало. Обаче след това като видял мъките на съседа си разбрал колко бил глупав, че не поискал едно магаре и за себе си. За съжаление това се случва всеки ден.

    „Ако искаш да направиш някого свой враг, похвали му се; в случай, че е българин, огромна е вероятността да провокираш в него най-лошото, на което е способен.“

    Така е. А американците когато дойдат тук се чудят защо сме скромни и не се хвалим със способностите си. Както има и една приказка – „Да не чуе дяволът.“ За беда има и немалко хора, които пародират с постиженията си и ги използват да мачкат околните. А това не действа добре за подобряване на положението със завистта. Аз съм съгласен твърдо с написаното от ameliaekhart и longanlon. Имаме си наш живот, който си има успехи и падения и го живеем ние. Другите, които са успели ги поздравявам, а на тези, коиот не са успели им желая успех.

    Коментар от В.Антонов — октомври 17, 2007 @ 11:38 am

  7. Зависта е нормално човешко качество, тя може да е и двигател на успеха, но ако пресолиш манджата се получава дребна душица – мърша. Истина е че виждаме само това което ни се показва, затова ако искаш да си като някого трябва да разбереш какво му е наистина – и скандалите, че не се прибира и любовника на жена му, за който знае и трябва да си мълчи, за да си запази семейството и/или бизнеса, както и отношението на децата му, и големите заеми и риска, а не само лъскавата кола и голямата къща, лъскавия офис и цицестата секретарка.
    Да ама не, искам, искам, искам ….. – нова кола, голям апартамент, вила, красива жена, добре платена работа, но моля без ипотеките, лизинга, скандалите, безсънните нощи в офиса, но баста, няма безплатен обяд нито в тази, нито в някоя друга вселена.

    Коментар от Koronal — октомври 17, 2007 @ 12:20 pm

  8. Хм, завист… честно казано, понякога наистина завиждам за възможностите, които имат наистина богатите деца, защото могат да изберат наистина най-доброто от най-доброто като възможност за образование, независимо, че не успеят да бъдат пълни стипендианти.
    Но, това е доста абстрактна завист 😉
    Завистта се случва, но то според мен е въпрос главно на възпитание и на лични приоритети. Н е може човек, на който главната му цел е да се направи щастлив, без да се самоунищожава и да се впряга, да бъде завистлив. И обратното, ограничен, затворен, глупав, комплексиран човек ще си завижда, без дори да разбира, че чуждата паница винаги изглежда по-пълна.
    И все пак, сравнението е полезно, дори само защото те амбицира да се развиваш. Понякога. 🙂

    Коментар от Eneya — октомври 17, 2007 @ 1:43 pm

  9. Ми не им завиждай на богатите деца. Защото вместо пълни стипендианти, обикновено стават пълни наркомани. Виж списъка с най-богатите хора на света. От десет един е наследник, другите са почнали под нулата. Бедността е най-добрият мотиватор за натрупване на състояние, стига да ти се занимава, разбира се…

    Коментар от asktisho — октомври 17, 2007 @ 1:49 pm

  10. Добре си го написал това за завистта Тишо, хареса ми. Аз може би бих се опитал да вмакна едно разграничение между т.нар. благородна и т.нар черна завист, защото понякога няма нищо лошо в това, да видиш какво има в чуждата чиния, за да знаеш какво би могло да има и в твоята и да се понапънеш и да си го заработиш.

    Коментар от Iliyan — октомври 17, 2007 @ 2:40 pm

  11. Относно занимавките: много бих искала да съм се родила в семейство с пари и имоти, ама не стана; бих се радвала всичко замислено да ставаше от първия път, пък аз си го правя в най-добрия случай от втория. Всъщност да завиждаш сигурно е да искаш притежаваното от другия, ама аз не искам „ни вола му, ни осела, ни жената“ /мъжа му/ и прочие – единствено да си извоювам лично моето местенце в света и няма значение, че пътят е дълъг, че от време на време и аз започвам да не си вярвам в смисъла и че, отстрани погледнато, бия като муха в чаша с мляко с надеждата, че това бяло нещо все някога ще стане масло и ще се спася от удавяне. А като капак, това, което искам за себе си, не са притежания, а занимания – при тези дадености просто няма как да разбера, както е завистта от вътрешната й страна.:)

    Коментар от amelia — октомври 17, 2007 @ 2:46 pm

  12. Завистта е национална болест, да.

    Коментар от UZUMAKI — октомври 17, 2007 @ 10:45 pm

  13. Very positive!

    Keep going!

    Коментар от Antonia — октомври 18, 2007 @ 1:02 am

  14. И самият Тишо е от тези редови българи. Пуснах преди два дена коментар, в който имаше линк към сайта ми и той веднага: не си прави реклама в сайта ми (то пък един сайт- чиста проба безплатно блогче). Та така, Тишо не иска да му е добре (той и не знае как да печели от Мрежата, та да му е добре), той сака на мен да ми е зле.

    Съвременният българин освен всичко друго е и много тъп. Та ето ви и бай Тишо- толкова е тъп, сиромашкият, та не може да проумее колко е тъп. Апостол Апостолов ще си прави реклама в пършивото му блогче. Я оди се пери бе, Мунчо! И влизай по- бързо в „Под Игото“, откъдето явно си избягал.

    Коментар от apostoloff — октомври 18, 2007 @ 5:30 am

  15. apostoloff, нито те знам, нито съм те чувал, но провокираш коментар. Влизам тук от време на време, защото Тишо пише добре и точно (него също нито го знам, нито го бях чувал преди) и освен това има нужда да си припомня що е то България понякога, за да си стоя мултикултурен. Както се казва – credit where credit is due. Та блогът на Тишо си е блог на Тишо. Той има единственото право да реже, коли и беси тук, а ти имаш право да се изнесеш, ако не ти изнася. Това е законът на информационната ера. Освен това напълно подкрепям махането на връзки към външни сайтове, които нямат общо с темата и на всичко отгоре са комерсиални (между другото пари от Мрежата не се правят, освен ако не си Google или пък си тарикат на дребно и си доволен на малко. Стани банкер ако те интересуват пари). По мои сайтове съм слагал пермбан за по-малко. Така че коментирай конструктивно или си трай.

    По темата: тезата, че онези лъскавите имат един куп проблеми, които не се виждат, не е много валидна. Разбира се, има такива. Но има и други, които си карат с парите на тате и не им пука – те са най-опасните, защото подрастващите точно на тях завиждат и съответно се изкривяват. И с право – системата (в света, не само в България) е сбъркана и материалните блага се натрупват най-вече при паразити, вместо при хора вършещи полезна работа. Един нормален човек, с добра ценностна система (не визирам себе си) няма как да не се ядосва, когато получава сравнително малко за труда си, докато други мамят и се катерят нагоре по гърбовете на другарчетата си. И преди някой да каже – ами да мами и той, искам да подчертая фразата „добра ценностна система“.

    От трета страна е вярно, че завистниците принципно са безволеви тъпанари, които нямат гръб да направят едно решение (не казвам правилно, просто решение) в живота си и могат само да зяпат отдалеч.

    В крайна сметка, има ги всякакви. И все пак – малко са тези, които успяват да се съхранят като морални животинки и да преживяват сносно в същото време, но се намират. За нещастие (на България) – основно извън страната.

    Коментар от Feanor — октомври 18, 2007 @ 7:29 am

  16. Тишо, една дума, респект за точната преценка за читателите 😉
    Иначе аз ти казах, аз не им завиждам за това, което са, а за техните много по-големи възможности, които имат. Има малка разлика.
    Апостолофф, защо веднага скочи да се заяждаш, а не обясни културно, че не си правиш реклама. Тишо, ти пък защо така отреагира, само си даде координатите човека.

    Коментар от Eneya — октомври 18, 2007 @ 10:31 am

  17. О, завистта е много хубаво нещо, ако го впрегнеш да работи 🙂
    Завистта е осъзнаване на различията между нас и другите, т.е. присъща е на хора, които искат повече. А това е чудесно! Защото богатите хора не могат да завиждат на чуждото богатство (или поне не би трябвало), а да се чудят какво да правят със своето – дали да задоволят свои прищевки, дали чужди, дали да го умножат, дали да го подарят.. Т.е. попадат в капана да не знаят какво да правят с това, което имат и съответно го губят всичкото. Това стои в основата на всяка революция.

    Затова хората, които завиждат, просто трябва да потърсят начин да имат повече от това, от което се нуждаят. И да са готови да се потрудят здраво за това.

    Нито на манекенките им е лесно – ходят като коне върху 10 сантиметров ток всеки ден, с часове, а аз ще капна буквално за половин час. На спортистите също не им е лесно – системата изисква от тях все повече и повече и амортизират тялото си за едно-две десетилетия. На биолозите също не им е лесно – обществото отказва да им помогне и да вземе решение дали ровенето в човешкия геном е редно. Лесно няма никъде, нека не се лъжем.

    Човек не завижда на другия, защото онзи има нещо, а защото той няма това нещо. И си мисли, че се нуждае от него. Ако наистина се нуждае, редно е да се потруди, за да го получи (каквото и да означава „потруди“ за него). А ако не се нуждае, редно е да го осъзнае 🙂

    Коментар от Pocu — октомври 18, 2007 @ 10:33 am

  18. Мине не мине време и отнякъде вземе, че изскочи някой Апостол тайп ъф гай. Преди се ядосвах, но вече взе да ми минава през оная работа. Много счупени хора се навъдиха, не мога да споря с психопати. Пък и как да реагираш на ето такъв коментар: „Та ето ви и бай Тишо- толкова е тъп, сиромашкият, та не може да проумее колко е тъп. Апостол Апостолов ще си прави реклама в пършивото му блогче. Я оди се пери бе, Мунчо! И влизай по- бързо в “Под Игото”, откъдето явно си избягал“. WTF?!
    Причината? Ами културно го помолих да не спами тук. И това е неговият начин да изкаже възмущението си.
    Апостоле, писателю, приятелю, колега, интернет милионере, след лудипари.ком, отслабни.нет и суперастро.нет, защо не направиш още: дългачурка.ком, многоголемигърди.нет и залагайбезплатноонлайн.ком? Няма да те таксувам за идеите. Само искам да ми отговориш на един въпрос: щом тиражите на никому неизвестните ти книги се разграбват със стотици хиляди, щом знаеш как се изкарват пари в интернет и можеш да го правиш от „Младост“ 2, Бл. 201, ет. 8, ап. 43, стационарен телефон: 02/884 00 11″, щом си интернет милионер, кажи ми, колко пари даваш за благотворителност, дядо? Защо не съм те видял на нито едно благотворително парти? Защо не съм чул името ти да стои под някаква благородна кауза? Интернет милионерите така ли правят?
    Много се радвам, че не харесваш моето „пършиво блогче“, защото наистина не искам да те виждам да се навърташ наоколо. Взимай си шапката и си стой в Младост, печели пари от интернет, бий си старческа чекия или прави каквото там пожелаеш. Само спри да досаждаш.

    Коментар от asktisho — октомври 18, 2007 @ 2:28 pm

  19. Стига бе, Тишо, всякакви хора четат този блог. Току-виж някой публикувал телефонния ти номер за секс-услуги и ти продънят ушите за седмица напред 🙂 Карай я по-дискретно с личната информация.

    Коментар от Pocu — октомври 18, 2007 @ 3:11 pm

  20. @Rocu: Права си, обаче този адрес и телефон са първото нещо, което виждаш, като влезеш в нелепия сайт на Апостолов, така че не мисля да е някакъв биг сикрет. ;))

    Коментар от asktisho — октомври 18, 2007 @ 3:23 pm

  21. Е, тогава вече спасение няма 🙂

    Коментар от Pocu — октомври 18, 2007 @ 4:30 pm

  22. И все пак. трбва да има някаква граница. Ако той не я слага, ти я сложи.
    Whatever, се пак, ти си решаваш.

    Коментар от Eneya — октомври 23, 2007 @ 12:52 pm

  23. Аз съм тролът Апостолов и обичам да пиша глупости в Писателския блог на Тишо. Глупости от рода на: „Благотворителността е долна, подла, мръсна работа. Защото гладните не се нуждаят от риба, а от въдица“. Но „посредственикът“ Тишо очевидно не ме харесва, сигурно за това редактира моя коментар.

    Ясно осъзнавам, че той знае моето ай пи и ако продължавам да го дразня, ще забрани достъпа ми до блога си завинаги, също както го забрани на трола А.Г преди време, а може дори да подкупи кварталния ми доставчик с четири бири, така че следващият път да трябва да ходя чак в Студентски град на зала, само и само да го наругая. А тъй като съм вече възрастен и озлобен, компанията на младите ме дразни, ето защо обещавам да спра да ви занимавам с глупостите си и ясно осъзнавам, че ако се опитам да наруша своето обещание, Тишо ще предприеме всички мерки за борба със СПАМ-а, на които той, аксмет и гугъл са способни.

    Искрено подансям своите извинения за това, че наруших спокойствието Ви!

    Апостолоф

    Коментар от apostoloff — декември 23, 2007 @ 4:06 am


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s