Писателският блог на Тишо

октомври 12, 2007

За българското и българщината 3 – Учи, за да не работиш

Filed under: СТАТИИ — asktisho @ 1:40 am

 

Така възпитаваха децата по Татово време. Тогава държавата се управляваше като казарма. В казармата аз лично се убедих  в едно – там правилата са ясни. Ако ти се чете, ако ти се занимава – ще се движиш нагоре по военната йерархия. Колкото повече дипломи и сертификати натрупаш, толкова по-добре за теб. Важното е да слушаш началниците и да изпълняваш заповеди.  Партията си знаеше интереса. За разлика от комунистическите режими в някои азиатски държави, тук властта не избиваше своята интелигенция. Назначаваше я на работа, ако слуша. Ако не слуша – пак я назначаваше на работа, само че в някой трудов лагер, където накрая интелигенцията я изяждаха прасетата. Златни времена бяха, ей! Завършваш едно висше и получаваш сигурна работа, доживотен доход, съветски автомобил и панелен апартамент.  Можеше дори с виличка някъде по моренцето да се уредиш – ако познаваш достатъчно хора, които крадат строителни материали или ако имаш връзки в Строителни войски. Не случайно на много хора този живот им липсва днес. Защото тогава по-умните можеха да си позволят действително да не работят. В икономикса има едно стопроцентово правило – ако искаш един човек да не свърши нищо, назначи го на осем часов работен ден с фиксирана заплата.

И докато резултатите от строителната и земеделската работа можеха да бъдат измерени с просто око – нивята трябваше да бъдат изорани, а жилищните кооперации построени в срок, то резултатът от местенето на папки зад бюро беше трудно доловим. Той се контролираше от други едни такива образовани хора, които също се кланяха на принципа: „Учи, за да не работиш”. Интелигенцията се беше обединила, един вид, зад вярата си в социалистическия просперитет, базиран именно на този принцип. Е, никакъв просперитет не се получи, ама за това е виновен Горбачов, което пък е една съвсем друга тема на разговор.

Лошото е, че девизът „учи, за да не работиш” толкова удобно пасна на българската народопсихология, където скатавката и оцеляването на дребно са доведени до абсолютното си съвършенство, че много хора все още се носят по инерцията на едни отдавна отминали и вече позабравени, социалистически правила на живот.
Какъв е резултатът? Десетки съмнителни висши учебни заведения, които работят на принципа: „дай парите и бегай”. Искаш диплома – получаваш я, няма проблем. Броят на университетите се увеличава обратнопропорционално на броя на кандидат-студентите и скоро сигурно ще започнат да плащат на горките деца, за да учат Пи Ар, Икономика на отбраната, Масови комуникации и Нови медии.

Аз не съм против предприемчивостта на българските частни колежи. Напротив, ако имах достатъчно връзки и пари, щях да си построя собствен университет. Проблемът е друг –  у нас най-вероятно има повече вишисти на глава от населението, отколкото в цяла Европа. Тези хора, освен че получават некачествено образование, развиват и високи претенции. После не им се работи като сервитьор, барман и готвач, щото „за къв са го учили тва више?”, а в разорената българска икономика, където няма нито развит ай ти сектор, нито някаква особена индустрия за износ, където над 50% от хората работят в сферата на услугите, се търсят предимно бармани, сервитьори, готвачи и строителни работници. Такъв е пазарът –  за това дават заплати.

Оказва се, че с дипломата в джоба е трудно да се изнесеш и на запад, при все отворените граници. Защото там на хората няма да им хареса комбинацията между некачественото ти образование и високите ти претенции. Пък и те предпочитат чистите, добре платени работни места да ги пазят за свои хора. Затова назначават предимно среднисти и бачкери с основно образование. Важното е да знаят там някакъв език, колкото да не е без хич. Оказва се, че техникумът се отплаща по-добре от университета.  Не случайно в развитите икономики, към които се стремим, повечето хора предпочитат да останат със средното си образование и да практикуват някаква професия, вместо да се натискат за висшисти. Там образованието е по-труднодостъпно и то не защото е скъпо, в Германия държавните университети са безплатни, а защото трудно се влиза и още по-трудно се излиза. Защото пет години да не работиш струва скъпо в капиталистическите страни и, защото ученето не е за всеки.
Оказва се, че нагласата „учи, за да не работиш” изигра лоша шега на доста хора. Популярната в Холивуд професия „Artist in theory, waiter in practice” ще започне да става все по-често срещана и у нас. За това аз предлагам друга схема: „Мисли, за да работиш.” Както обичаше да казва един реализиран в хранително-вкусовата индустрия майстор-готвач това лято: „мензисът и акълът не ти ли дойдат навреме, хич не ги чакай”.

Тихомир Димитров

Advertisements

17 Коментари »

  1. @Тишо: Доста български дипломи, например инженерните, си се признават на „запад“ – има фирми, на които работата им е да приравняват дипломи от чужбина на местни. Плащат няколкостотин долара и имаш еквивалент на местна диплома, с който определено можеш да си намериш работа – и то не само като бачкер или среднист. Не знам как е в Европа, но поне в САЩ има глад за специалисти – независимо от това къде са родени или къде са се образовали – и всеки човек със знания и умения може да си намери добра работа (ако няма проблеми с езика, де).
    Но напълно те подкрепям, че висшето образование не е за всеки и не трябва да се трошат пари от данъци, за да могат някои хора само да придобият диплома и после да си я сложат в чекмеджето, щото никога няма да им потрябва. Това е разхищение и на време, и на пари 😦 .

    Коментар от Владо Георгиев — октомври 12, 2007 @ 7:09 am

  2. На образованието преди положението не беше блестящо, сага обаче е трагично. И в момента в България има глад за квалифицирани специалисти, който се задълбочава. Най-странното е, че има даже случаи като този в една американска фирма, където обикновени работници получават 600 лева те да отказват да се обучават, въпреки бъдещата по-висока заплата и привилегии. И ми се струва, че сега деивзът е „Не учи, за да работиш.“. А що се отнася до претенциите – малко са хората, които са наясно как да си напишат CV, как да се държат на интервю и какво е реалното положение във фирмата, където кандитстват. Съответно и много фирми не разбират този процес. Спомянм си за слуачй, където се обявява конкурс за дадена позиция, на която има неприятен и самоуверен човек, само за да му се покаже какви хора искат неговото място. И за финал много студенти отиват просто да си вземат диплома, която става за тях синоним на „висше образование“, без да разбират, че смисъла на цялото следване е придобиване и развиване на знания и умения, а университетите са подходящата среда за това. И малко са тези, които имат план какво ще правят с полученото образование после. И за да бъде картинката пълна много малко са фирмите, които си избират хора от студентската скамейка или са готови да им дадат стипендия, или търсят сред дипломираните своите работници.

    Коментар от В.Антонов — октомври 12, 2007 @ 9:43 am

  3. И малко за университетите. В държавните млади хора почти няма. Една от причините са мизрените заплати, друга са недобрите условия за работа. Възрастните до някоя друга година се пенсионират, без някой да дойде на тяхно място. Съответно от старите времена на студентите се гледа като на навлеци, които им развалят рахатлъка – поне в повечето случаи. Преподават им се стари материали по начин, който не предполага мислене, а зубрене. Въпреки, че студентите са „колеги“, рядко им се позволява да изяват самостоятелност. Преподавателите за да оцелеят пътуват надлъж и нашир в Родината, за да четат лекции. Освен, че според западните стандарти това е конфликт на интереси, от това страда и качеството на преподаване – малко известно е, че материалът трябва добре да се подготви, за да бъде предоставен на студентите, а това е още работа и време. За да не бъда разбран погрешно ще добавя, че не съм против това някой преподавател от време на време да посещава даден университет и да изнася лекция по съществен въпрос, както се прави на Запад. Частните университети са една машина за пари, където се получават същите знания, както в държавните (преподавателите са същите). За сметка на това имат големи претенции, преподавателите там печелят добре, макар и да правят разработки на ниво курсова задача на среднист. Има и забележителни изключения, но те могат да се преброят на пръстите на ръката на стругар-алкохолик.

    Коментар от В.Антонов — октомври 12, 2007 @ 10:08 am

  4. Ще се опитам да дам един пример за успешно функционираща симбиоза между преподаване в университет, частни (фирмени) интереси, следване и реализиране след това, или поне на моята представа за това как би трябвало да функционира.
    В Германия, за разлика от Бг е престижно да бъдеш професор в добър университет. Проф. Хомбург е един от корифеите на Г. в областта на маркетинга. Основател е на една от най-пристижните консултантски фирми в областта. Фактът, че бизнесът му е успешен е най-доброто доказателство за това, че наистина разбира нещо от маркетинг. Това, че е професор, му носи допалнителен престиж и клиенти. Реномето на проф. Хомбург допринася от друга страна и кам престижа на университета, който благодарение на своите професори се води един от най-добрите в Г.
    От всичко това най-голяма полза имат студентите. Имат честта да учат от най-добрия и в реномиран университет. Залите в неговите лекции са претъпкани. На всичкото отгоре ако си наистина добър съществува реална възможност да бъдеш назначен на работа в Хомбург и партньори. Отново взаимна изгода – и за студентите и за Хомбург, който има възможност да си избере най-доброто от всеки набор.
    А и още един пример: когато при завършването си жена ми трагна да си тарси работа, беше достатачен едно обаждане от нейния професор и веднага и беше предложен стаж (след което я назначиха).
    Вие ми кажете защо не се получава в Бг.

    Коментар от Iliyan — октомври 12, 2007 @ 12:13 pm

  5. Да ти кажа… ще взема да мина едни бармански курсове. Тия хора печелят повече от един журналист. Или дизайнер (зависи от дизайнера де).
    А за българското образование и интелигенцията от утрешния ден…
    Амин. 😉

    Коментар от Eneya — октомври 12, 2007 @ 12:34 pm

  6. Като чета #4 и се сещам веднага за това … 😦

    Коментар от Michel — октомври 12, 2007 @ 1:27 pm

  7. Иначе за образованието, Тишо, май си прав за много неща…

    Само че си зависи.

    Аз не учих, за да не работя.

    Но един ден се оказа, че в живота си искам да правя нещо съвсем различно от това, което учих години наред… Имам диплома обаче, но май не ми служи много, освен че се гордея с нея мъничко 😉

    Е, и? Загубено време и пари ли е дипломата?

    От друга страна, ученето дава нови хоризонти, така че не е напразно никога да учиш. А иначе, човек може да се учи и сам. Аз научих английски съвсем сам, без учител, и без да съм бил в англоговоряща страна никога. Е, нямам диплома. Но пък пиша чета и говоря на английски съвсем свободно… Друго не ми трябва:)

    Има примери различни, както виждаш:)

    Cheers, M.

    Коментар от Michel — октомври 12, 2007 @ 1:52 pm

  8. @ Iliyan

    Значи така се случи, че миналия семестър ми преподава именно проф. Хомбург. Този човек е избран за професор номер 1 по икономика за цяла Германия. Съветник е на фирми като Фолксваген, Порше, Пфайцер и т.н. Даже са му подарили от ФВ новия Файтон, невероятно богат е…Не смятам, че той е удачен пример за да представиш дейността на професор в Германия. Вярно е, че и Димитър Бербатов взима лудите пари в момента, ама това не значи, че повечето от школата на Пирин имат дори една стотна от неговия успех.

    Коментар от Някой друг — октомври 12, 2007 @ 3:08 pm

  9. @ Владо Георгиев & Iliyan: Винаги ми е приятно да науча как хубаво се подреждат нещата в развитите страни, където по-умните хора обикновено са и по-богати, но ако ви прави впечатление, статиите, които пиша носят заглавие „За българското и българщината“, така че вашите примери наистина не вършат работа на местна почва.

    Професот Хомбург, ако работеше в УНСС, щеше да получава 250 евро месечна заплата, независимо колко е талантлив, защото толкова му отпуска държавния бюджет. На толкова го оценява държавата, която подписа смъртните присъди на своята интелигенция или в по-хубавия случай: екстрадира я завинаги по прашните пътища на света. И ако е късметлия, професор Хомбург щеше да взима по някое хонорарче от НБУ, за да закърпи двата края.

    В България действително продължава да се задълбочава кризата за квалифициран персонал и то няма как, при положение, че непрекъснато изнасяме специалисти, произвеждаме все по-малко такива, не ги внасяме отникъде, а новорегистрираните български и чуждестранни фирми се размножават по-бързо от брояча на гугъл 🙂 Икономически растеж, братче! И ако тази икономика беше от американски тип, сега младите специалисти щяха да си купуват частни самолети и да притежават акции от софтуерни компании, но уви, както казах, примерите отвъд океана тук не действат. Въпреки задълбочаващата се криза за персонал и бесния икономически растеж (негов визуален ориентир винаги е строителството), заплатите стоят на едно място от години. Как да си го обясним това? И какъв е стимулът на един ученик да учи за висше, ако майка му с три висши не може да му купи нови дрешки? И защо са й три висши на майка му?! Десет да беше изкарала, все тая. У нас да изкараш десет висши е по-лесно, отколкото да изкараш десет лева.

    Затова ми давайте такива примери, такива механизми, които могат да работят във високо токсичната среда, наречена България. Тук всички правила, внесени отвън, деградират, всички принципи се изкривяват в Бермудския триъгълник между Русе, Кулата и Калотина.

    Коментар от asktisho — октомври 12, 2007 @ 3:33 pm

  10. Илиянски, с това „най-доброто от всеки набор“ веднага става ясно, че си бил в казарма. В университета май му казват „випуск“ 😉

    Коментар от Antonia — октомври 12, 2007 @ 3:45 pm

  11. Тони: Тъй вярно! 🙂 Изпитвам известна носталгия към казармената терминология. Имаше си своя чар:)

    Коментар от Iliyan — октомври 12, 2007 @ 4:32 pm

  12. Тишо: Подобен пример от Бг практиката: Шефа на катедра „Контрол“ в Икономическия във Варна (ВИНС) беше и шеф на Deloitte&Touche във Варна.

    Предполагам, че са малко професорите в Г., които са станали такива с мисълта, че ще получават сериозни пари. Вярно е, че не умират от глад, но основният източник на приходи за тях са от публикации на научни трудове или продаване на консултантски услуги. Ако са наистина толкова добри все ще съумеят да продадат добре знанията си.

    А това, че Хомбург е толкова богат все още не означава, че примерът ми не е показателен.

    Коментар от Iliyan — октомври 12, 2007 @ 4:43 pm

  13. Мда, и на мен ми е мноу интересно – група млади хора, излизат от университета, научени в общия случай не да мислят, а папагалски да повтарят нечии чужди думи. Отиват на пазара на труда и искат да станат шефове, ама ако може само заплатата да им е шефска а никой да не ги закача за нищо. Как стават тия работи?

    Коментар от pippi — октомври 12, 2007 @ 9:04 pm

  14. ЕЙ ХОРА, ПОЗНАВАМ ВИШИСТИ ПО ИТ, КОИТО НЕ МОГАТ ДА ПРЕБОРЯТ .DOC ФАЙЛ. ПОЗНАВАМ И СРЕДНИСТИ, КОИТО ИЗКАРВАТ СУМАРНО ПОВЕЧЕ ОТ ВСИЧКИ ПАПИСАЛИ НЕЩО В БЛОГА НА ТИШО. ВАЖНО Е ДА МИСЛИШ. ОБРАЗОВАНИЕТО В УНИВЕРСИТЕТА Е ВРЕМЕ ДА СЕ НАУЧИШ ДА МИСЛИШ ДИСЦИПЛИНИРАНО, А НЕ БЕЗКРИТИЧНО, КАКТО РАБОТАТА ТЕ УЧИ ДА РАБОТИШ В ОПРЕДЕЛЕН РИТЪМ, АМА В БЪЛГАРИЯ НЕ СЕ ПОЛУЧАВА.
    ЗА МЕН ПРОБЛЕМА ИДВА ОТ ОБРАЗОВАНИЕТО, ОТ НАЙ-НИСКИТЕ МУ НИВА. ОТ ЛИПСАТА НА ВЪЗПИТАНИЕ, ВЪРХУ КОЕТО СТЪПВА ОБРАЗОВАНИЕТО.
    И ОТ ИДЕЯТА, ЧЕ ДЪРЖАВАТА Е КРАВА, КОЯТО ТРЯБВА ДА ДАВА, ДА АМА И КРАВАТА ИСКА ПАША, ГЛЕДАНЕ, ВАКСИНИ, ДОЕНЕ, А НИЕ ИСКАМЕ, АМА КАКВО ИСКАМЕ НЕЗАЕМ, НО ГО ИСКАМЕ ОТ СЪРЦЕ И АКО НЕ НИ ГО ДАДЪТ ПРАВИМ СТАЧКИ.

    Коментар от Koronal — октомври 13, 2007 @ 1:14 pm

  15. „Затова ми давайте такива примери, такива механизми, които могат да работят във високо токсичната среда, наречена България. Тук всички правила, внесени отвън, деградират, всички принципи се изкривяват в Бермудския триъгълник между Русе, Кулата и Калотина.“

    Тук си има механизми, които работят, но не както на нас ни се иска. Затова средата трябва да се промени и това зависи от нас. Изтъркано звучи от употреба вече, но имам и нещо ново. Ако някой тук си мисли, ча на Запад винаги е било толкова уредено жестоко се лъже. Това, което се случва тук е ставало и там преди време. Всичко си е написано в историята, стига някой да си направи труда да я прочете. И след това да се действа. И още нещо – нещата няма да станат от днес за утре, но определено десйтвията трябва да са смислени и да имат цел. Това е. Подробостите са за тези, които ще работят по въпроса.

    Коментар от В.Антонов — октомври 16, 2007 @ 9:22 am

  16. Ако някои има желание да прочете още нещо по тази тема: http://blog.koronal.com/?p=22

    Коментар от Koronal — октомври 16, 2007 @ 11:18 pm

  17. И един закъснял коментар от мен:
    Няколко души вече дадоха примери за прекрасното образовение на запад. Само припомням отрезвяващо, че във Франция не е единствено Сорбоната, в Германия има и други университети освен Хумболтовия…Нелицензирани дипломи, гастролиращи преподаватели, назначения с връзки…съществуват и там, където слънцето спи. С разликата, че държавните заведения се отличават с ниски такси, но частните такива са значително по-ценени. И същевременно достъпът е финансово ограничен. Кой ли беше казал, че докато има безплатно образование и домашно консервиране, българите ще оцеляват:)?

    Коментар от lindyhopper — ноември 3, 2007 @ 5:04 pm


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s