Писателският блог на Тишо

октомври 9, 2007

За българското и българщината 2 – Трудолюбив и умен народ

Filed under: СТАТИИ — asktisho @ 11:37 pm

Подобно на поговорката „русо гладно не остава”, трудолюбив и умен човек не можеш да видиш гладен. Но има един трудолюбив и умен народ, разположен в една плодородна равнина, заобиколен от девет планини и 350 км плажна ивица, който вече 20 години мизерства, въпреки че нито е водил война, нито е пострадал от някакъв природен катаклизъм. Как да си обясним това? Ами като започнем да се съмняваме в неговото трудолюбие, ето как.
Мнозина тук биха възроптали, като ми дадат хиляди примери за успели българи в чужбина. Хубаво, ама аз ще ви задам още един въпрос – защо в чужбина? И кои са успелите българи тук – в България?

В една възприела оцеляването като втора природа нация от индивидуалисти, каквато сме ние, за един българин е сравнително лесно да успее в чужбина. Там той е сам, срещу целия свят, ножът е опрял до кокала и той разполага с идеалните условия да даде всичко от себе си, за да се докаже. Тук обаче не е така – тук на почит са бандитите с основно до средно образование. Тук висшистите взимат по-ниски заплати от майсторите. Това, дами и господа, не може да бъде един трудолюбив и умен народ. Защо нямаме истории на успеха с компютърни специалисти, банкери и финансисти като американците? Защо всички милионери са в криминалната хроника? Имаме, как да нямаме, но успелите програмисти, лекари, дизайнери, финансисти и банкери отдавна са отишли да строят огромните си къщи и да карат скъпите си коли някъде другаде, където ние не ги виждаме. Тук останаха да се афишират с бе ем ве-тата и мерцедесите си само новите идоли, чалга боговете.

Така че не ми говорете колко умен и трудолюбив е българският народ. Повсеместната криза за персонал е поредният пирон в ковчега на този, вече банален, мит. В момента в България е практически невъзможно да останеш без работа, стига да нямаш вселенски мераци, срещу които си готов да предложиш само махленските си способности. Това, че си взел три висши от Новия, от Свободния  или Каспичанския филиал на Шуменския с клон в Плевен университет не значи, че някой ще плаща на дебелия ти задник, за да не работи. Всички знаем колко лесно се влиза в и колко още по-лесно се излиза. Работодателите също знаят. Така че дипломите тук не важат. Важи практическият опит. Затова хората на физическия труд  – майсторите, строителите, заварчиците, тръбарите и арматуристите изкарват по-големи заплати. Защото са по-полезни от висшистите и защото все пак разбират от нещо. Ще ме извинявате, ама това не е един трудолюбив и умен народ. Това е един народ на скъпо платени майстори и чираци, на недоволни, безработни вишисти и на успели емигранти…Тъжно, но факт.

Тихомир Димитров

Advertisements

19 коментара »

  1. На нормалните места инвестиращият в обучението си човек след дипломирането се изкачва поне с едно стъпало в социалната стълбица. Преживяла съм години наред по библиотеките, безработица, работа с нещо, което е на светлинни години от мен… В момента стандартът ми е по-нисък от онзи, който имах като секретарка веднага след гимназия. Уча на две места, съответно второ и трето нещо, видяла съм системата в 4 университета в нашенско, затова мога да кажа: голяма простотия е това нещо, българското образование, невероятно голяма! Както каза един от професорите, „ами то в днешно време само преподавателите във ВУЗ сме с по едно!“ Ужас и безумие! Точният човек на точното място е един от принципите при професионалния подбор на кадри и това е едно от възловите неща, които не са наред в държавицата ни. Не ми се приказва повече – трябва да лягам, че ме чака интервю за втора работа, за да мога да си плащам таксите в двата университета, да поема разноските за семейството си и да не спирам да се усмихвам, защото спра ли, направо мога да се гръмна. И… никой не плаща за „дебилския ми з…“ да не работи, напротив – мисля, че няма значение, какво си учил и къде, важното е да си готов да приемаш и обработваш нова информация, да си гъвкав и възприемчиш и да не спираш да се учиш от самия живот, а останалото е простотия по български. : )

    Коментар от amelia — октомври 10, 2007 @ 12:54 am

  2. Хех, ако си мислиш, че „на запад“ повечето университетски преподаватели вземат по-големи пари от майстор водопроводчик, явно не ти се е налагало да си правиш ремонт на къщата 🙂

    Коментар от longanlon — октомври 10, 2007 @ 8:58 am

  3. Има едно голямо нерзбиране по отношение на въпроса за заплатите. Плаща се според свършената работа и (много важен фактор) материалното състояние на фирмата. Икономистите твърдят, че човек, който върши една и съща работа в две различно богати фирми, в по-богатата заработва повече пари (получава по-голяма заплата).

    На Запад с изненада разбрах, че може да откажат назначение с мотив „overqualified“. Например фирма търси бакалавър и с тази дума отказва назначение на магистър. Правилата са такива, че по-високо образованият трябва да получава повече пари за работата (внимание!) по специалността си. А там не са особено разточителни. Междувпрочем „на запад“ заплатите на университетските проподаватели и водопорводчиците много варират едни спрямо други.

    Тук ми е интересно и нещо друго. Много фирми отказват да обучават персонала си, за да не им избяга после. Защо никой не се сеща да въведе в договорите клауза за връщане на вложени пари за обучение?

    И по въпроса за обучението. Образованието наистина е в трагично състояние, но досега не съм узнал за случай, когато бизнесмени са тръсени или са отишли до някой универитет, за да дадат препоръки какви точно обучени кадри им трябват.

    И за финал – българинът и тук може да покаже трудолюбие и ум, въпросът е, че трябва да има подходящи стимули (последната дума е от гръцки произход и означава тояга с метален шип накрая, използвана за подкарване на животните. Или „остен“.).

    Коментар от В.Антонов — октомври 10, 2007 @ 9:42 am

  4. „Икономистите твърдят, че човек, който върши една и съща работа в две различно богати фирми, в по-богатата заработва повече пари (получава по-голяма заплата).“

    Това е повече от логично, защото по-богатите фирми като цяло могат да осигурят по-добри условия на труд, много по-малък риск и имат по-добра система за използване потенциала на работниците си. Пример – да речем си работник, който копае дупки. В едната фирма ти връчват лопата за 4 часа преди обед и ти плащат на изкопана дупка. След обяд отиваш в другата фирма за 4 часа, където ти плащат същите пари за изкопана дупка, но са ти осигурили багер, с който да работиш. Как смяташ, къде производителността на труда ти ще е по-висока и съответно къде ще получиш повече пари?

    Коментар от longanlon — октомври 10, 2007 @ 9:49 am

  5. Тук не мога да се съглася с теб безусловно.
    Човек не цени ли знанието, не знае ли защо трябва да познава работата си, няма ли желание да я опознае, смята ли работата за глупава и безполезна или себе си – за глупав и безполезен, нищо не може да му помогне. Нито високата заплата, нито служебният телефон, нито служебният автомобил, нито храната, леглото, които получава за сметка на друг.
    И това няма нищо общо с висшето образование. Мързелив ли си, ще си мързелив навсякъде – и на строителната площадка, и при проектирането на сградата. Ако не ми вярваш, ела ми на гости, когато имаш път към Варна 🙂 Ще ти покажа резултатите от труда на простите, но трудолюбиви.

    По-важният въпрос е защо хората са мързеливи? А отговорът никак не е лесен, защото трябва да погледнем първо себе си.

    Коментар от Pocu — октомври 10, 2007 @ 10:46 am

  6. Смятам следното:

    1. Не винаги по-богатите фирми осигуряват по-добри условия на труд и по-малък риск. Но за сметка на това винаги използват максимално ресурсите си.
    2. С багера работника ще изкопае повече дупки и логично е да получи повече пари.

    Въпросът е: Ако работникът в по-богатата фирма получи лопата и с нея работи и върши същата работа като в бедната фирма трябва ли да му се плаща повече?

    Аз давам пример с чистачки, който е реален. Една чистачка в училище има заплата 180 лева, в а „Булгартабак“ – 800. Работят с едни и същи материали и методи.

    Коментар от В.Антонов — октомври 10, 2007 @ 10:51 am

  7. „Мързелив ли си, ще си мързелив навсякъде “

    Въпросът е на какъв шеф ще попаднеш. Също така има много методи за лечение на мързела.

    Коментар от В.Антонов — октомври 10, 2007 @ 10:56 am

  8. Тишо, предполагам, че живееш в София, за да говориш така. Аз съм бил в Русе и Пловдив и там въобще не е същото. Колкото и да си умен, трудолюбив и квалифициран, като ти кажат 200 лв. заплата за ИТ специалист и им теглиш една майна… И предпочиташ да не се занимаваш с прости шефове за смешни пари. И бягаш навън. Или поне в София и Варна, където нещата са по-различни.
    За останалото съм съгласен.

    Коментар от BORIME4KA — октомври 10, 2007 @ 11:00 am

  9. Тишо, наблюдението ти е правилно, безспорно, но мисля, че темата за обучението и мързела са две отделни и сами по себе си безкрайно обширни.

    – мързела – еми, мързеливи сме, това си е факт, но проблемът не идва от това, че сме природно мързеливи, а от това че сами сме си показали как ако искаме да свършим една работа като хората – „нема да стане“, защото други ни спират, и така, те са на нас спирачка, а ние сме спирачка за други хора. Това са условията, спираме се сами. Всеки които си надигне главата и иска да свърши нещо до край, изпипано или има идея, която не е прилагана до сега, му се обяснява как „това не може да стане“ – е как да имаш мотивация да си активен. Е това, разбира се, не означава да се отказваме от всичко, но някак забавя хода на нещата. И ще се борим с Румъния, коя от двете страни да е на предпоследно място по бедност в ЕС, както сме се борили преди 1944 да коя да е предпоследна по бедност на Европейския континент, а между 44 и 89, всички от „тази страна“ бяхме еднакво богати или бедни, вие преценете.

    – за обучението – там трябва „реформа“ (пфу, тая мръсна дума, нека да я заменим), промяна – но, както В.Антонов казва в своя коментар – „досега не съм узнал за случай, когато бизнесмени са търсени или са отишли до някой университет, за да дадат препоръки какви точно обучени кадри им трябват“ – еми да, те са същите хора, които сега казват и в миналото им е казвано „това не може да стане“. и ето ти пак едни порочен кръг, в който цялото ни общество се върти и няма кой да ни изкара от него, само ние самите трябва да го направим. Ако се окажем неспособни – ще си седим в собственото си нещастие и „лек ни ден“. А пък за промяната в образованието е нужно още много, за да се започне поне, но аз нямам смелостта да давам рецепти за това.

    А да, заплатите – българският биснес някак не разбира, че инвестицията в служителите е инвестиция първо в собствения бизнес и после в БГ икономиката, а все пак те се нуждаят от по-жизнена БГ икономика 🙂 Важен е размера на печалбата в края на годината, а не развитието на бизнеса в дългосрочен план и за това БГ фирмите днес ги има, утре не.

    Но стига съм посочвал само проблеми, нека ви предложа едно решение – всеки един от нас да прави нещата добре, да се опитва да пробива срещу „това не може да стане“ и да не го ползваме, да не се разочароваме, да не сме мързеливи, и когато някой е в позицията да отиде в университетите и да им каже – такива хора ми трябват за моя бизнес в следващите 3 – 5 – 7 години да го направи, а не да си каже – бе к’во ще се занимавам.

    Бъдещето ни зависи от нас, а не от някой неодушевен предмет, като ДЪРЖАВАТА, на пример. 🙂

    сполай ви!

    Коментар от ivailopetrov — октомври 10, 2007 @ 11:40 am

  10. За бандитите с основно образование съм съгласна… за останалото ами не съм. Не мисля, че сме мързеливи.Поне не и тази част, която мисли. Всички мои познати в България и извън нея с по едно и с по няколко висши, изкарани в нормален университет се спукват от бачкане по 13-14 часа на ден, като ги товарят с всевъзможни неща, защото могат да ги свършат… и пак получават по – малко от „майстор“. „Майстора“ така наречен си има занаят и си знае само неговата работа, вечно е с големи претенции, защото майстори в БГ не останали. Сутрин за добро утро пие по една ракия и после цял ден е смел… Да свърши друга работа не може, защото Не Може. Ами аз вече съм демотивирана да се развивам. Защо да учиш това и онова, за какво са ни тези езици, компютри, като да караш багер е по – лесно и по – доходно. И още … не мисля, че в БГ нещо се е променило от 1 век насам, за пример ще дам един линк към едно от любимите ми стихотворения:http://narodnabiblioteka.info/read.php/hristo_smirnenski-na_gosti_u_djavola_-_prikazka_za_chestta.txt

    Коментар от Jane — октомври 10, 2007 @ 11:44 am

  11. @ Jane за да не караш Багер, ето за това са ти езици, образования и компютри. В момента работя върху статията „За българското и българщината: Учи, за да не работиш“, там ще си поговорим по-обстойно за тези неща. 🙂
    Мерси за смислените коментари на всички по-горе, доста идейно допълват темата, очевдино няколко глави винаги мислят по-добре от една 🙂

    Коментар от asktisho — октомври 10, 2007 @ 12:14 pm

  12. Нека погледнем нещата от следната гледна точка. 5 века сме били под турско робство, където е било много по добре да се снишиш, да останеш незабелязан, да не изпъкваш. В противен случай рискуваш да те поставят на мястото ти, рая с раята. Та сме развили може би някакво трудолюбие, но не инициативно ангажиране с дадено занимание. По скоро от липсата на алтернативи, сме работели за насашния по много, ако сме работели малко сигурно сме щели да умрем от глад, та от там и митът за трудолюбието. Пропускаме краткия период на що годе някаква независимост и попадаме в ерата на комунизма. Вече не е нужно да си даваш толкова зор, защото така или иначе баницата се дели горе долу по равно. Имаш си гарантиран доход независимо дали работиш или работиш. Дори да си инициативен човек, който желае развитие то пак нямаш възможност, защото виждаш ли трябва да сме равни и по възможност всички стереотипни, еднакви…Така че тук се проявява невероятния български ум, който си казва защо да си мърдам въобще пръста? И така няколко поколения българи израстват в среда, в която ти плащат не на количество свършена работа а по default и за некои друг лев требе да се измисли некоя далаверка. И ето откъде и дон днешен стои убеждението в българите че с честна работа нищо не се постига( стигаш си тавана на доходи поставен ти от правителството и това е ) и трябва да се покажеш много голям тарикат за да докараш нещо екстра. Най-лошото е че това мислене не свършва с падането на комунизма, а си остава част от българската народопсихология и манталитет.
    А колкото до трудолюбието, прав си Тишо ако не опре ножът до кокала българина няма как да е трудолюбив. Тук разбира се, думата трудолюбие е доста не на място, защото тя предполага че без да изпадаш в екстремни ситуации ти се посвещаваш на работата си и се стремиш да си колкото се може по-полезен. А това за българина си е чисто и просто МИТ. И това е както изразих и по-горе абсолютно логично с оглед на историческия ни background.

    Коментар от Niakoi — октомври 10, 2007 @ 12:19 pm

  13. Безумно е, но е факт, българите сме нация от начетени лайци в много области и профита в …нито една.
    Образованието си е време за самообразование, т.е. за проверка с колко малко учене можеш да изкараш максимален резултат.
    Въобще не сме трудолюбиви, но сме умни, то и плъховете са умни, но са без таланти, също като нас.

    Коментар от Koronal — октомври 10, 2007 @ 12:29 pm

  14. В.Антонов: Напротив, мързелът е пряко свързан с мотивацията. Ако не умееш сам да мотивираш себе си, за да се научиш как да си свършиш работата и разчиташ шефът ти да те мотивира, тогава наистина зависиш от шефа си и от късмета си. Хората, които умеят сами да се мотивират и сами подсказват на шефа си с какво може той да направи условията на труда им по-приятен, вършат работата си с удоволствие. А трудът им е ценЕн. Работила съм неща, които едно с друго не си приличат, обединява ги едно – всички са били в сферата на услугите. И винаги съм съумявала да си върша работата по възможно най-добрия начин, който съм измислила. Това ми е доставяло удоволствие, а шефът е бил доволен. Само два пъти съм работила с кофти шефове, но това ми беше известно още от първия работен ден и беше въпрос на време да се разделим по един или друг начин. Ако някой позволява на мързела си да му бъдат създадени условия, в които да няма право на избор, тогава си заслужава работата и няма право да се оплаква.

    Коментар от Pocu — октомври 10, 2007 @ 5:08 pm

  15. Темата за трудолюбието – много страни и много гледни точки. Аз си мисля, че все повече хора директно си признават, че не са трудолюбиви. Ама като са мързеливи, измислят начини да си улеснят живота и да успеят да свършат работата си за по-кратко време и по-лесно. В миналото на такива мързеливци им казваха рационализатори. Обаче и те спряха да правят рационализации, щото за интелектуалния напън и вложения труд не получаваха финансова облага – само прочитане името пред строя.
    Днес много са недоволни от света, който не се върти около тях самите и все другите са им виновни за нещо.
    Други се развиват, влагат в собственото си усъвършенстване, но си пасуват, че иначе ще им възложат повече задължения и отговорности, но парите им няма да се променят.
    Тъй че – не съм на 100% съгласна да слагаме цялата нация под един общ знаменател. Всеки е различен. Може да е трудолюбив на работа и мързелив у дома, или обратно. Може да е ниско образован, но добър работник в своята си област, но може и да е с 8 висши образования и да е сърдит на целия свят, за нещо си и напук да не работи според изискванията.
    За умното – абе умни ще да сме, щом можем да си видим недостатъците и кирливите ризи, да си ги признаем, че и да се стремим към нещо по-добро.

    Коментар от Нела Калова — октомври 10, 2007 @ 9:35 pm

  16. В една възприела оцеляването като втора природа нация от индивидуалисти, каквато сме ние, за един българин е сравнително лесно да успее в чужбина. Там той е сам, срещу целия свят, ножът е опрял до кокала и той разполага с идеалните условия да даде всичко от себе си, за да се докаже.

    @Тишо: Колкото и да съм съгласен с горната ти статия, искам да довабя нещо за цитирания параграф. Не е въпрос само на индивидуализъм да успееш в чужбина… Поне това, през което минах аз, включваше много работа в колектив, но огромната разлика е начинът, по който се работи в група (поне в САЩ). Досега не съм видял игрички, злословене, клепане на другарчето зад гърба му, „мазнене“ пред мениджърите и прочее. Работил съм с хора, които са имали коренно противоположния на моя характер и с които никога не бих могъл да бъда приятел, но професионализмът предполага загърбване на тези отношения когато става въпрос за работа – иначе ако си играя игрички с някой колега, когото не харесвам, но с когото трябва да работя заедно по някакъв проект, резултатът ще е , че проектът ще пропадне, а ние и двамата ще изхвърчим от фирмата 🙂 . А това е едно от нещата, които аз поне искам от живота – ако някой не ми помага, поне да не прави всичко възможно, за да ми попречи. И това според мен е една от основните пречки в България – широко разпространената завист към другарчето и старото отношение „Ако аз не съм добре, що и този до мен да не е зле“… И за това не можах да успея много в България 😦 .
    @Longanlon: Да, университетските преподаватели взимат повече пари от майсторите… Парите, които плащаш на даден майстор, включват и разходи за материали (защото майсторът си носи материалите), застраховки (защото ако счупи нещо или в резултат на немарливост при работата му нещо се издъни, може да бъде съден от клиентите си) и прочее дребни, но задължителни разходи. И като теглиш чертата накрая да видиш дали на преподавателя или на майстора му остават повече от взетите пари, ще видиш, че всичко е логично 🙂 .

    Коментар от Владо Георгиев — октомври 11, 2007 @ 4:38 am

  17. Ама някой тука карал ли е багер от вас? Щото аз веднъж пробвах и се оказа че хич не е толкова лесно – нема Ctrl-Z например, и това дето си го батисал с големата кофа не може да го билднеш наново просто. А и самата машинка струва пари. Не че искам пак да карам багер де – достатъчно ме биха тогава.

    Коментар от samurai jack — октомври 11, 2007 @ 3:53 pm

  18. @samurai jack: А на пишеща машина писал ли си? Там също няма Ctrl-Z, както и някои други клавиши 🙂 Не е лесно, но се учи. Както всичко на този свят. От друга страна няма да си кривя душата и ще кажа, че някои неща се учат по-лесно от други, а някои хора учат по-добре определени неща.

    @Pocu: Съгалсен съм с теб. Ще добавя, че природно мързеливите хора, както и тези, които са самомотивирани са не повече от 4%. Останалите в зависимост от условията проявяват способностите си. И това зависи до голяма степен от управлението им. Не случайно има поговорка „Армия от овце, водена от лъв, е много по-добра от армия лъвове, водена от овца.“. И съвсем по темата – „Мързелът на подчинените е подходящо средство да се справят с изобретателността за глупости на ръководителите.“.

    Коментар от В.Антонов — октомври 12, 2007 @ 9:49 am


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s