Писателският блог на Тишо

октомври 8, 2007

За българското и българщината 1 – Гостоприемството

 

Факт е, че българите сме уникална нация. И не само на мен ми се струва, че тук всичко е обърнато с главата надолу. Наричат България „страната на неограничените невъзможности”, „страната на мечтите” (от която всеки мечтае да се махне), „страната на киселото мляко” и страната за секс туризъм с евтин алкохол, чийто нов национален спорт е строителството. Зад всяка лъжа има по доза истина и обратното. Aз няма да изпадам в крайности и нито ще лаская прекалено много, нито ще хуля всичко българско и родно.  Иска ми се да направя своя непрофесионална дисекция-анализ на българското и българщината.  Затова ще напиша няколко статии на тема оригиналните български навици, привички,  черти и обичаи, като обещавам да бъда абсолютно справедлив и безпристрастен. Няма да подмина нито добрите, нито лошите страни на българщината. Започвам с гостоприемството. Ще продължа с красивите жени, киселото мляко, завистта, трудолюбието и високата интелигентност, тип: ‘учи, за да не работиш”. Enjoy!

За българското и българщината – гостоприемството

Всеизвестни сме с ненадминатото си гостоприемство. Или по-скоро само мислим, че е така. По принцип, колкото по-топъл и южен е един народ, толкова по-гостоприемни навици култивира. Като гледам, скоро ще преминем от умерения към субтропичрския климат, което значи, че ще ставаме все по-гостоприемни занапред. Ако приемем южняшкия темперамент  за  гостоприемен, обаче, ще трябва да свикваме с мисълта, че араби, гърци, испанци,  африканци и албанци  са по-гостоприемни от нас. Митът за българското гостоприемство е равностоен на мита за най-хубавия български хляб. По-вкусен хляб и по-топло посрещане от тези в Ориента не съм виждал никъде. Веднъж опитал топло сусамено хлебче на юг от Гибралтар, повече никога няма да искаш хляб „Добруджа“, заводски. Живял съм в Ориента. И в Добруджа съм живял.  Имам база за сравнение.

Но да се върнем към гостоприемството. Гостоприемен ли е българинът? Да, при това – много. У нас гостите са на почит. За тях се готвят най-вкусните специалитети, сервират се най-отлежалите ракии и най-хубавите вина, поднасят се най-скъпите кристални сервизи, сребърната посуда, прави се всичко възможно гостът да не си легне трезвен и, не дай Боже: гладен! Тук почти винаги можеш да се явиш „на гости” у някой познат и да разчиташ, че ще ти осигури алкохол и храна, плюс безплатна нощувка. Дори можеш да поостанеш, ако ти е кеф. След един месец ще  те изрита на улицата, разбира се, но никога няма да ти каже, че му пречиш. С хубавите неща не трябва да се прекалява. Това важи и за гостоприемството.

Ако сравним българския обичай за посрещане на гости с обичаите на север от Полша, ще видим съществени разлики.  Там без едномесечно предизвестие на гости не се ходи. Дори да си майката на домакина. За неканени гости да не говорим. Тези хора са десет пъти по-богати от нас,  живеят в четири пъти по-големи къщи, но едва ли можеш да разчиташ на нещо повече от стандартна вечеря с чаша вино. За преспиване и дума не може да става – отиваш на хотел. Такива са западняците. И не се събуват пред вратата, за да не ти омирисват къщата. Освен това улиците им ги  мият по три пъти на ден със сапун. Там хората са дебели, скучни, богати и негостоприемни. Самоубиват се по-лесно. Депресията и затлъстяването са сред ключовите им проблеми. След убийствата и наркотиците.

Лошото е, че ние се движим по техния път. Искаме да заприличаме на тях. Статистиката вече показа, че нашите младежи са станали тъпи колкото европейските, но пият повече и, въпреки че четат по-малко, още не всички друсат .

Сякаш колкото по-достъпна става информацията, толкова по-безинтересно ти е да я използваш. Нашите родители, които нямаха нет, уикипедия, гуугъл, смартфони, лаптопи и цифрова телевизия, разчитаха на книги, взети от библиотеката, за да се информират. И на вестник „Работническо дело“. Но бяха по-начетени от нас. Интересуваха се от повече като количество и по-качествени теми. Водеха философски разговори до сутринта, вълнуваха се от европейско кино, от световна литература и от класическа музика. База за сравнение няма.

Безпокоя се, че затривайки положителните си национални черти в сляпото преследване на новата вяра – ЕС, НАТО, Глобализацията и икономически растеж, ще затрием българското гостоприемство като такова. Причината – ами ние винаги предпочитаме да теглим чертата и да започнем отначало. А колко по-разумно щеше да бъде, ако се учехме да запазваме добрите стари практики и да подновяваме само онези от тях, които вече не работят. Ето ги Китайците – запазиха комунизма, но построиха най-бързо растящата капиталистическа икономика  в света. Англичаните не се лишиха от нафталиновата си  монархическа традиция, но се превърнаха в абсолютни новатори в музиката и киното. Би трябвало, ако наистина сме интелигентна нация, да запазим хубавото старо, без да се лишаваме от непознатото новото. Нека станем богати, скучни и дебели като европейците, ама да се събуваме обувките пред вратата. И да пазим най-хубавото вино и най-якия джойнт за гостите, че как иначе ще насладят на нашето гостоприемство.

Тихомир Димитров

16 коментара »

  1. Според мен гостоприемството ни има различни възрастови фази или поне аз това съм забелязал от близки, роднини и приятели. Като изключим децата, чието гостоприемство явно зависи от това на родителите, бих казал следното.
    Учениците: обикновено се събират у някого, за да играят игра или да гледат филм заедно. Понеже са виждали от техните родители, често предлагат на приятелите си сокче и вафли, да речем.
    Студентите: българските студенти стават непукисти и канят гостите си по всяко време, много важно, че не е чистено 3 седмици и леглото мирише на умрели катерички… Храната се взима в последния момент от кварталния магазин, а парите се разделят между гостите. Така, де, не стига, че предлагаш терен, ами и ще ги храниш.
    Порастналите: 25-35 г. На тази възраст хората са се позамогнали и черпят щердо гостите си. Това кой изкарва най-много се превръща в надпревара на това кой с какви маркови напитки и суджуци ще черпи и на кого му е по-голяма… Плазмата, де.
    Средна възраст: 35-45 г.
    Семейството и децата налагат други грижи. Гостите вкъщи и купоните намаляват, семейният бюджет се пресмята внимателно, така че гостите са точно 2 пъти месечно, приятелски семейства и се черпят с кебапчета и пържени картофки. Точка по въпроса.
    Хората пред пенсия: 45-55 г.
    Като цяло тези хора мразят гости и мразят да ходят на гости. Радват се когато децата им се върнат от чужбина по Коледа и приготвят най-вкусните гозби… Но това е всичко.
    Пенсионерите: 55+ г.
    Събират се на чай и пържени филии, може да добавим кисело мляко, мед и евтини бисквити. Обсъждат сериали, политика и далечното си минало. Гостито трае поне 4 часа, но никога не е с преспиване.
    Това е моето субективно мнение… А иначе има и изключения, естествено, като най-ярките са под мотото „Да не се излагаме пред чужденците“.

    Коментар от BORIME4KA — октомври 8, 2007 @ 9:58 am

  2. Не сме гостоприемни, просто е мит. А за възрастта не съм съгласен, не зависи от това. Хората са различни, по въпроса за гостите имам следният пример – у прабаба ми и прадядо ми съм ходил 5 пъти на гости, а си ме обичаха /първи правнук съм/, у баба ми ходех рядко, при другата често, но за малко, та си мисля че и днес, както и по тяхно време, не зависи от възрастта, а от населеното място и възможностите, ако имах 5 стаи, щях да имам постоянно гости.

    Коментар от Koronal — октомври 8, 2007 @ 10:58 am

  3. Зависи – от гостите. Аз държа да отбележа, че не обичам гости като цяло. Моят дом е моята крепост – вкъщи идват само няколко много, много близки приятели – броят се на пръстите на едната ми ръка.За сметка на това обаче, те се чувстват като у дома си вкъщи.Могат да се пренесат у нас и няма проблем – ще ги нахраня, ще ги изсуша от дъжда, ще ги стопля и ще ги сложа да спят…За останалите – тц! Има заведения за тая работа, откъдето можеш да си тръгнеш, когато си поискаш, не ти се налага да чистиш след това и да миеш чаши…Гоститата са си вид обвързване. Абе, никакъв пример не съм за годтоприемство аз….

    Коментар от Anna — октомври 8, 2007 @ 1:31 pm

  4. Гостоприемството (според мен) не е национална черта – то е лично качество и зависи единствено и само от индивида.

    Коментар от LeeAnn — октомври 8, 2007 @ 1:59 pm

  5. Гостоприемството е относително понятие. Всеки го разбира по различен начин. Аз примерно не се чувствам като негостоприемен когато не избухна от дива радост, че си ми се тупнал по никое време без предупреждение на гости. И освен ако нямаш наистина неотложен проблем, ще приема появата ти по-скоро като проява на неуважение кам мен и намеса в личното ми пространство. И не очаквай да седна да ям и да пия с теб, ако сьм планувал нещо друго за тази вечер. Виж, ако си се обадил предварително и сме се уговорили, ще ти обарна цялото си внимание, на което сам способен.

    И освен това, гостоприемството савсем не е географски определено. Просто се проявява по различен начин. В едно перуанско семейство (по-южни са от нас) примерно, е напално нормално и даже препорачително след жечеря госта да стане и да измие чиниите – знак на уважение кам домакинята, която си е направила труда да сготви. В Бьлгария е немислимо да оставиш гостите да мият чинии. В Украйна (по-северно) примерно се очаква като ти дойдат гости, не само да ги нахраниш и напоиш, ами дори и да си вземеш отпуска, да ги размотаваш навсякаде като туристи и дори да плащаш за тях ако седнете някаде да ядете и пиете.

    Коментар от Iliyan — октомври 8, 2007 @ 2:24 pm

  6. Не знам дали сме гостоприемни, ама сме добри в изкуството да злоупотребим с нечие гостоприемство.

    Коментар от pippi — октомври 8, 2007 @ 10:40 pm

  7. Интересно ми е защо исторически южните народи са се развили като по-гостоприемни от северните.

    Примерно, ако търсим пример за социализъм в съвременното общество, ще го намерим в почти утопичен вид в скандинавските държави, където престъпността е ниска, хората бачкат здраво и печелят отлично… Което е напълно нормално, защото когато се е формирало обществото им, в този суров климат или се приобщаваш към групата, или умираш. Затова там и гражданското общество е силно.

    При гостоприемството обаче е точно обратното – на юг, където някой може спокойно да преспи и навън, хората като цяло са много по-гостоприемни, докато на север не са свикнали да посрещат гости, макар че всеки, опитал се да спи навън ще замръзне…

    Коментар от longanlon — октомври 9, 2007 @ 1:27 pm

  8. М, истината е някъде по средата.
    Сега като ми идват гостите готвя нещо, апреди просто поръчвах по телефона или карахме на чипс, солети и бискивити. Може и два, три вида безалкохолни или сок.
    Зависи си от това кой и защо каниш в дома си.
    Ако ще гледате филми, ще играете на социации и ще си приказвате щуротии, не върви да опнеш тежка софра, както и обратното.
    Тишо, интересна тема, но е твърде субективна. 🙂
    И все пак примерите ти са резонни.

    Коментар от Eneya — октомври 9, 2007 @ 2:20 pm

  9. Да гостоприемни сме.Но според мен всичко е много относително,най гостоприемни са хората който носят топлина в сърцата си,без значение в кое кътче на България са.Българите който живеят в селата са много по гостоприемни от колкото живеещите в градовете,а и съгласете се там храната е много по вкусна,бил съм на различни места в България и в това съм се убедил.А относно останалите народи и тяхната гостоприемност-нормално е да е по различна,все пак традицийте,културата,манталитета дават своето отражение.А замисляли ли сте се защо ние българите обичаме да ходим на гости и да посрещаме гости-върнете се назад във времето-събирането ни заедно дали както едно време са били седянките,играта на хоро в което всички се държат ръка за ръка,та минем през съборите в наше време-ето я тайната ние сме една общност и имаме потребност да се събираме и да бъдем заедно за да се чувстваме приобщени,едно цяло а и сами знаете че събрани заедно хората се забавляват и така за няколко часа забравят за проблемите.Дали ще почерпиш госта си с вечеря или само с чаша вино това няма значение-това е начин на общуване.

    Коментар от Alkazar — октомври 9, 2007 @ 2:36 pm

  10. Не смятам, че сме особено гостоприемни. Също така не смятам, че сме съвсем негостоприемни. Просто всичко зависи от момента, от нагласата ти да посрещаш и гощаваш близки и приятели, от душевното ти и финансово състояние в конкретния отрязък време и… най-важното от хората, които ще приемеш в дома си. Аз лично все повече държа предварително да знам кой и кога ще ме посети и… защо.
    Отдавна отмина времето, когато някой ще ти дойде в 8 часа сутрента на кафе и ти ще го изтърпиш до времето за вечеря, че и нови чаршафи ще му постелиш за сладък сън. А ако на госта на село му предложат, докато си приказват сладко, да отидат да прекопаят царевицата или да изорат някоя нивичка, как ще го възприеме? Защото преди години така беше. И никой гост не се оплакваше, че домакинът не проявява гостоприемството на българина. Напротив – и гощавката после си беше сериозна, ама и заслужена!

    Коментар от Нела Калова — октомври 9, 2007 @ 4:20 pm

  11. Право думаш, биха казали старите хора и аз използвам именно този израз заради семантичното му богатство. Знаеш ли, видяла съм, какво е да те посрещнат с изваждане на цялата налична храна от хладилника и да спекулират пред теб с паница боб, криейки иначе охолния си стандарт. Кое мислиш, че ми допада повече и кое правя аз самата? Първото, защото е по-честно, по-открито и по-почтено. Вероятно за някои е признак на гостоприемство, за други си е проява на чиста глупост, но не мога по друг начин и искрено се радвам на тези, които също не могат. Дали практичните люде в странство има на какво да ни научат? Разбира се – далеч по-разумно е да извадиш специална чинийка за гости или щателно пазена кутия с шоколадови бонбони, които намаляват с един на месец… обаче ми е чуждо и такова ще си остане.

    Коментар от ameliaekhart — октомври 9, 2007 @ 10:47 pm

  12. Личното ми мнение, без да познавам севера и юга, е че гостоприемството е свързано с грижата за гостенина, но тя трябва да е умерена. Не по-добра от грижата за самите нас, но не и по-лоша. Затова ми се струва, че грижата на юг граничи със сервилност, а на север никаква я няма.

    Тишо, я разкажи повече за Ориента 🙂

    Коментар от Pocu — октомври 10, 2007 @ 10:40 am

  13. Повече за ориента можеш да намериш в категория „Пътеписи“ в дясно…

    Коментар от asktisho — октомври 10, 2007 @ 12:00 pm

  14. http://netinfo.bg/?tid=40&oid=1108688 ето нещо по темата. Не много приятно, но…факт!

    Коментар от Елица Димова — октомври 12, 2007 @ 10:37 am

  15. http://netinfo.bg/?tid=40&oid=1108688 ето нещо по темата. Не много приятно, но… факт!

    Коментар от Елица Димова — октомври 12, 2007 @ 10:38 am

  16. Тишо, правиш изводи явно от сегашното състояние на нещата.
    Ще се захвана с хляба. Арабски хлебчета съм опитвал само в София – направени от араби, живеещи тук и честно казано не съм впечатлен, но може би в техните страни се прави по-добре, а тия араби тук са били аматьори.

    Иначе преди във селата имаше фурна и се правеше много добър хляб, който си имаше характерен вкус за всяко село. Хората от градовете гледаха да докопат селски хляб, макар че тогава и заводският не беше лош.

    Сега фурните по селата ги няма (може би някъде има запазени?) а заводският, не знам каква технология внесоха, но стана отвратителен – същия, какъвто е навсякъде из Европа… (Това, че не е доизпечен, за да е по тежък е едно на ръка.)

    Нормално е преди, хора които са опитвали „европейски“ хляб да твърдят, че нашият е най-хубав. Така беше, поне за Европа, за Ориента не знам.

    За гостоприемството – нещата са по подобен начин.

    Коментар от Божо — октомври 23, 2007 @ 1:27 pm


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

%d блогъра харесват това: