Писателският блог на Тишо

октомври 4, 2007

Perfection Denied

Filed under: ЕСЕТА — asktisho @ 2:27 am
Tags: , ,

Случвало ли ви се е да усещате, че живеете в една плъзгаща се по повърхността на собственото ви въображение действителност, в която нещата винаги се получават неперфектно? Сякаш нещо мъничко някак все ви се изплъзва? Някакъв детайл? От малък подозирам Космоса в заговор срещу индивида и този заговор го наричам Perfection Denied. Или „отказаното съвършенство“. Да, българският е невероятно богат и изразителен език, но английският е толкова по-подходящ за фундаменталните понятия. Както италианският за караокето, например.

Perfection Denied e когато успееш да се качиш точно навреме в автобуса, но закъснееш за работа поради задръстванията. Когато постъпваш в болница точно като си най-щастлив, богат и усмихнат. Когато завалява, след като си измил колата, но не на автомивка, а по ония по-специалния, по-личния начин, с чувство – изтъркал си я цялата на ръка, защото я обичаш. Възможно ли е един мъж да обича колата си повече от жена си? Това е въпрос, на който отговорът се състои от две думи: Perfection Denied. Ако имаш перфектната жена, колата ти ще се развали.  Ако притежаваш перфеткната кола, в нея ще возиш само развалени жени.

Нещо, някъде, винаги трябва да бъде ненаред.

Законите на Мърфи са синоним на Perfection Denied и олицетворение на бритиш хумора. Според мен, обаче, изобщо не е смешно. Говоря за нещата, които се скапват от самосебе си: за уредите, които се развалят без причина, за техниката, която ти изневерява напук, за сфетофарът, който светва червено преди аха-аха да преминеш. Приятелствата, които губиш точно когато слънцето най-после започне да изгрява и на твоята кирлива улица са поредното доказателство за Perfection Denied. Защото си задник или защото ти завиждат.

Има ли обаче смисъл да се констатират факти, ако не се потърси тяхното логическо обяснение? Няма. Затова ще се опитам да изровя причините за Perfection Denied от архивите на собственото си, извратено според някои, подсъзнание.

Perfection Denied съществува поради една единствена причина: животът е училище. Ако всичко винаги беше наред, нямаше да има смисъл да си жив. Основната идея на злия Космос, който крои заговор срещу индивида е, че не си дошъл на този свят, за да се забавляваш, а за да се учиш. И какво, по дяволите, ще научиш, ако винаги нещата ти се получават по мед и масло? Най-много да се помислиш за съвършен, а това ще бъде огромна грешка. „Помни, че си смъртен“ Колкото и да си перфектен, един ден ще пукнеш. Истинско, доказано, вярно. Ма стайл.

Тихомир Димитров

Advertisements

18 коментара »

  1. If today was perfect there would be no need for tomorrow има една мисъл, напълно съм съгласен с написаното.

    Коментар от Някой друг — октомври 4, 2007 @ 3:17 am

  2. Оставено на действието на вътрешните процеси, всяко нещо се разрушава и се превръща в нещо друго. Човешкият живот е непрекъсната борба с разрухата, а намирането на смисъла в него –
    намиране на смисъл в борбата с естественото, т.е. вървеж срещу Вселената. Затова тежи така.

    Коментар от amelia — октомври 4, 2007 @ 8:34 am

  3. Hi,hi,uspokoi me misleh si 4e samo moeto podsaznanie e izvrateno.Svetlina v tunela imalo i drugi kato men :).Vsa6nost ludite li sa naustina ludi ili normalnite??? Izvrateno ili ne priqtno e da pro4ete6 svoi misli i 4uvstva ot ustata na dr 4ovek:))).

    Коментар от margarita panaiotova — октомври 4, 2007 @ 9:53 am

  4. Ако нямахме дертове, щяхме да сме идеалните машини за лайна!

    Коментар от mindbolt — октомври 4, 2007 @ 10:27 am

  5. Само не разбрах какво пречи да се забавляваш, докато учиш?

    Коментар от Cliff_Burton — октомври 4, 2007 @ 10:32 am

  6. Inache zhivota shteshe da bade skuchen:)

    Коментар от Iliyan — октомври 4, 2007 @ 10:49 am

  7. Признавам си, тоя постинг искрено ме забавлява (може би щото пиша недоспал в първия си ден на отпуската, щото ме събудиха с проблем 🙂 ).

    Иначе – накратко нещото, наречено закон на Мърфи (не че самия Мърфи има много общо, цялата работа тръгнала от това, че той изругал едни инженери) има математическа обосновка на принципа, че ако нещата, които ти се случват са произволни, то шанса за хубаво и лошо нещо е един и същ, и ако се случват твърде много добри неща, шанса да не се случи нещо лошо е минимален.

    Разбира се, има и момента какво е лошо и какво е хубаво и ти къде стоиш в скалата на тия неща… В отнесено сутрешно състояние без много мислене ми се вижда, че за теб повечето неща за хубави, и на моменти просто се показва нещо от да речем останалите 20%, което ти скапва всичко останало 🙂

    Иначе… Аз поне мисля, че това, което се случва на един човек е основно за негово собствено забавление или промяна, и от него си зависи какво ще направи с него. Например заваляването след миенето на колата може да те накара да се зачудиш 1) защо я миеш и 2) дали изобщо ти трябва :), закъсняването за работа – 1) дали не разчиташ на грешния тип транспорт, 2) дали трябва да имаш толкова фиксирано работно време и т.н…

    Както и да е, добрутро 🙂

    Коментар от Васил Колев — октомври 4, 2007 @ 10:49 am

  8. Съгласен съм, но едновременно с това го приемам наопаки.

    Проблемите не съществуват заради нуждата да учат на нещо човешкото съзнание. Човешкото съзнание СЕ Е ПОЯВИЛО заради проблемите и ЗАТОВА има нужда от тях. Защото проблемите са ни направили хора.

    Ние имаме нужда от противоречие със света, от неща, които не са наред, защото такава е същността ни. А същността ни е такава, защото е възникнала в свят, който изобщо не е правен за хора и не го е грижа за нас. Светът не е училище, ние, хората, сме го направили и го правим такова.

    Коментар от estranged2 — октомври 4, 2007 @ 1:21 pm

  9. Това ми е любимото – животът те учи, непрекъснато те подготвя…За какво ме подготвя, по дяволите, за къде по точно ме учи и за каква. На 30 станах – за къде те първа ме подготвя? Може би за космонавт? Ами няма да ставам космонавт – каквато можах, такава станах!:) А иначе за заговора – да, може би има нещо, но със сигурност не е в посока „личностно израстване“.:)Радвам се, че открих този блог:)

    Коментар от Anna — октомври 4, 2007 @ 2:28 pm

  10. Perfection is boring.

    Коментар от UZUMAKI — октомври 4, 2007 @ 2:30 pm

  11. Хм, – много бърз! 🙂

    Коментар от Anna — октомври 4, 2007 @ 2:37 pm

  12. хехехехе, приятно четене значи, аз в момента това правя тук:)

    Коментар от Anna — октомври 4, 2007 @ 2:41 pm

  13. Като капката катран в кацата с мед, а?

    Коментар от Koronal — октомври 4, 2007 @ 5:36 pm

  14. Съгласна съм с Perfection Denied. Трябва да се учим обаче да приемаме света с усмивка – преди години даваха по BTV репортажи от силни снеговалежи в Родопите. Впечатлиха ме кадрите с местното население – възрастен човек, чиято къща беше затрупана от снега, ринеше с лопата снега от покрива и вместо да се оплаква, че къщата му ше падне; с широка усмивка повтаряше „Голям сняг – голям берекет!“

    Коментар от Antonia — октомври 5, 2007 @ 2:14 pm

  15. Определено не спиш Тихомире! В 2.27аm да разсъждаваш над Perfection Denied си е Perfectio atgue absolutio optimi. Няма случайни случайности! На гроба на Яне Сандански е написано: ,,Човекът е роден да се бори. Робът за свобода, свободният – за съвършенство.,, А подсъзнанито ти е супер!!! По-честичко се рови из него и ни радвай.

    Коментар от Ван — октомври 5, 2007 @ 2:15 pm

  16. Ако това тук бе twitter: „И какво, по дяволите, ще научиш, ако винаги нещата ти се получават по мед и масло?“ можеше да разкаже голямото Нищо. И всичко. Думите, всъщност, никога не достигат, а тези които първом идват наум оставят горчив вкус под небцето от сурово кафе във морфинов коктейл като блед и инфинитивен, експресивен параван пред смесеното парцалено метафорично мълчание.

    „В края на краищата живота е много повече от грешна представа и грешни сравнения, паралел между персонификациите способни да ампутират цялата памет без милост и съзидание…“

    Коментар от vlad — октомври 6, 2007 @ 4:01 pm

  17. Чудесно, още едно потвърждение, че не съм сам. 🙂
    Между другото, относно коментара за възникналото съзнание вследствие на проблемите: Съзнанието е необходимо преди това, за да определи проблемите като проблеми – те всъщност са неблагоприятни за желан от него резултат (подобно на „Няма нищо добро или лошо, което мисълта да не го е направила такова). Вселената, природата е закономерна и не се „интересува“ от нечии проблеми – за нея те не съществуват, съществуват закони и причинно-следствени връзки, по които се разклоняват събитията. И именно чрез познавателния процес съзнанието ни се учи и израства, опознава средата, кое и как да взема предвид, и се изкачва по нивата. И за това не е достатъчен един живот под някаква форма. А свършат ли проблемите, вероятно „свършват“ и животите.

    Коментар от Zuriel — октомври 12, 2007 @ 9:57 pm

  18. Докато четях, намерих паралел с идеите от този разказ:
    http://sf.bgway.com/autors/h/Arkadii_and_Boris_Strugatzki/Milliard.htm

    Коментар от Божо — октомври 23, 2007 @ 6:02 pm


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s