Писателският блог на Тишо

септември 28, 2007

Single White Male in da City

Да бъдеш сингъл уайт мейл ин да сити е приятно, преходно и понякога доста забавно състояние на тялото и ума. Говоря за младите, несемейни мъже на възраст между 25 до 30+ години, които дори да са обвързани, не живеят на семейни начала. Нито пък с техните. И най-важното – нямат деца.  Абе, ергени, един вид. Ергенлъкът е доста дискутирана и любопитна тема, а още по-интересна изглежда тя в началото на 21 век тук – в България. Ин да сити. Ще хвърля бегъл поглед върху петте опорни точки, които правят живота на съвременния SWMIC такъв, какъвто е. Отвътре.

Независимостта. Безспорно това е най-голямото предимство. Вече не си ученик, завършил си даже университета (може би), успял си да се измъкнеш изпод бащината стряха с или без помощта на двамата ти родители. Сега или живееш под наем или изплащаш някаква стогодишна ипотека. Прецакан си и в двата случая, обаче имаш работа и все пак изкарваш някакви пари. Вече никой не ти виси на главата. Та ти си независим! С родителите си ходите на гостита, които могат да бъдат доста приятни (заради топлата храна), поне докато не започнат задължителните скандали. С времето се научаваш да не спориш с тях, да се съгласяваш, а след това да правиш каквото си знаеш. Все пак, тяхното царство се разпростира до прага на входната им врата. Оттам нататък си ти.

Учителите и професорите, които ти поставяха оценки, също са в миналото. От време на време сънуваш кошмари, че не можеш да вземеш държавния, че си изтървал някаква заверка, колоквиум или, че те хващат да преписваш на класното по математика. Будиш се, облян в студена пот, оглеждаш се и те обзема моментално облекчение – ти си вече независим. Няма кой да ти поставя оценки. Вадиш дипломата от чекмеджето и я пипаш, за да се увериш, че си сънувал, да, истина е. Вече не си ученик. Отчиташ се само пред шефа. Ако пък си на свободна професия или частна практика, независимостта ти се умножава по сто. Затова й казват „свободна”.

Понякога кошмарите се повтарят и с дългогодишната ти приятелка. Будиш се и отново се успокояваш – сега си независим дори и от нея. Тя прехвърли 25-те, запозна се с много по-възрастен от теб и вече му е народила няколко деца. Живее с техните заедно с мъжа си. Или още следва. Или стои в къщи по цял ден, чисти акота, бърше повръщано, пере, глади, готви, чисти и извозва на принципа: „боса, бременна и пред мивката”, или пък си е наела детегледачка и домашна прислужница и се е превърнала в злокобна кариеристка, която изкарва четири пъти повече от тебе. Или е женена за новобогаташ. При всички случаи вече нищо не ви свързва. Ти си независим.

Дотук с плюсовете. „Свободата, Санчо, е велико нещо”, което в повечето случаи ти излиза доста скъпо. За разлика от повечето ти връстници, които все още страдат от илюзията, че е оферта да делят един апартамент с техните, ти трябва да се напъваш да изкарваш минимум 200-300 кинта повече от тях на месец. Защото ти трябват пари. Парите никога не стигат. За наема или за стогодишната ипотека. За веро, за прах за пране, за сапун, за омекотител, за  мебели, за дрехи, за паркеточистител, за тока, за парното, за колата, оп, май станаха минимум 400-500 кинта отгоре, а не само 200. Именно това е причината, поради която Ти се развиваш, а те стоят на едно място. На тях не им се налага да си купуват безумни и безсмислени неща като омекотител, веро и прах за пране. Те са доволни от малките си заплатки, защото им идват джобни. Ти си винаги недоволен. Искаш още. И обикновено намираш начин да го получиш.

Научаваш се да готвиш. Знаеш откъде се пуска пералнята. Вече не мразиш прахосмукачката, а с ютията си говорите всяка сутрин преди работа. Наясно си намаленията и в Метро и в Била. Можеш само срещу 50 лв да си напълниш хладилника с продукти за един месец, които после ще ти се наложи да сготвиш. Купуваш си евтини, но качествени и удобни  дрехи, които ти стоят добре. Обикалянето по магазините вече не досада, а спорт по физическо оцеляване. Знаеш и можеш повече от синчетата на мама. Ти можеш да живееш техния живот, но те не могат да оцелеят в твоята действителност. Ти си независим. И това трябва да те прави горд.

Сексът. Доста относително понятие, което се случва на приливи и отливи. Тук важи принципът като вали – вали из ведро, като започне сушата – сякаш няма край. Когато  си с някоя мацка ти се лепят още поне две. Когато си сам, дясната ръка започва да нарича компютъра ти „мамо”. Защо се получава така? И аз не знам. Не могат ли нещата да бъдат малко по-равномерни, малко по-балансирани? Не знам. Явно жените имат някакъв първичен инстинкт, с който „подушват” дали се котираш в момента или не. Дали си вървежен. Дали имаш самочувствие. Дали изкарваш достатъчно пари.

Понякога завиждаш на семейните си приятели за това, че довечера ще имат какво да чукат, за разлика от тебе. Но не им завиждай. Всеки опитен човек ще ти каже, че бракът е убиец на страстта. Освен това, ти имаш куп предимства, за които семейните мъже могат само да мечтаят. Например: да се напиваш с приятели винаги когато ти е кеф и по всяко време на денонощието, да се излежаваш с дни пред телевизора или да ‘се разболееш” от работа и да прекараш една седмица някъде в планината, без да даваш обяснения на никого как, къде и защо, да играеш любимата си компютърна игра до пет сутринта, да излизаш с няколко момичета едновременно, без да се притесняваш, че това  може да ти струва къщата и/или колата.

Верно, техните дрехи са по-огладени и подредени от твоите, хладилникът им е по-пълен от твоя, а в кухнята им по-често има сготвена топла храна, но повярвай ми, те плащат прекалено висока цена за това. Принудени са да работят работа, която невинаги ги кефи, само защото е „сигурна”. Трябва да взимат детето от детската градина, да бъдат частен таксиметров шофьор на половинката в задръстванията всяка сутрин и всяка вечер, да понасят досадните й родители, тъпите й приятелки, да извеждат кучето на разходка по два пъти на ден – все неща, срещу които ти си напълно имунизиран. И какво получават в замяна – досадна свирка и то само при условие, че измият чиниите, изхвърлят боклука и/или сготвят преди това. Я пак си помисли, наистина ли трябва да им завиждаш?

Сватбите. Щом си минал 25 годишната възрастова бариера, значи ходенето по сватби е започнало да ти се превръща в нещо като бачкане. Освен ако не си пълен социопат и нямаш абсолютно никакви приятели, разбира се. Просто 25 е една преломна възраст, на която, както бях писал в статията си „Жената на 25”, момичетата най-често забременяват и респективно, се женят за притежателя на авторските права. Или за някой балък, но това теб не те засяга по никакъв начин. Ти си колега, приятел, съученик, брат, братовчед или бивше гадже на въпросните момичета. И имаш невероятната възможност да преядеш и да попоркаш за сметка на чуждото нещастие. „Важното е младите да се обичат, ние с каквото можем, ще помагаме”, сигурно е дежурният ти лаф.

Гледаш с прискърбие и насмешка на скучните ритуали в съвета и в църквата, а после и на „оригиналните” сватбарски подмятания на диджея в някакъв огромен, социалистически ресторант. Знаеш целия репертоар наизуст. Толкова добре го знаеш, че можеш сам да започнеш да организираш сватби. Да бе!

От една страна, хем се забавляваш истински да разваляш синхрона, подскачайки пиян като кирка на хорото, хем се притесняваш, че цялата тази говняна история няма да ти се размине и на теб. Един ден ти ще си палячото в белия сватбарски костюм.  Един ден ти ще си ходещият на два крака татко-банкомат или не дай Боже – завряният зет.  И този ден може да настъпи много по-скоро, отколкото очакваш. Пази се. Мисли повече с горната си глава, отворко!

Иначе сватбите са хубаво нещо. Те често биват последвани от гостита и банкети по повод кръщенета, годишнини, нов апартамент, ново куче, нова дограма и всякакви „нови” поводи, които ти не бива да пропускаш, защото освен безплатно ядене и пиене, те предлагат шаферки, сестри, приятелки и братовчедки на булката, които, по стечение на обстоятелствата са в приповдигнато настроение, приемат те за близък, вътрешен, свой човек или най-малкото – познат, пият алкохол и в най-добрия случай също като теб се надяват да „забършат” нещо свежо за сметка на „бракуваните” хора.

Притеснява те обаче един факт, дори много сериозно те притеснява  – все повече и повече твои приятели започват да се обличат в палячовския костюм с папионката, да те канят на банкетите и кръщенетата си и постепенно да се превръщат в скучни родители или още по-скучни, отчуждени кариеристи, за които семейството, децата, работата, съпругата и всичко друго на този свят стои като приоритет преди теб. Започваш да губиш ценните приятелства от детските си години, започваш да оставаш сам. И може би точно това е причината един ден в огледалото да видиш палячото с папионката. Един ден, който може да настъпи много по-скоро, отколкото очакваш….

Роднините. Те са неразделна част от сватбите, любимите им теми са кога най-после ще си намериш по-сериозна работа и кога най-после ще ги зарадваш с един ревящ и акащ пакет бели пелени. Роднините са хубаво нещо, от мене да го знаеш. Стига да не им се връзваш много-много. И не става дума само за ревящия, акащ пакет. Ако си срещнал човека, който си струва, какво чакаш още? Става дума за това, че те винаги имат идеи за собствения ти живот, които са диаметрално противоположни на твоите. И въпреки всичко, роднините те обичат. Те са твоите хора. Ако ти се случи нещо лошо, те първи ще се опитат да ти помогнат, а не приятелчетата от квартала. Роднините са твоят безценен подарък от Съдбата именно защото нямаш възможност да ги избираш. Затова се грижи за роднините си, обичай ги и им се радвай, докато ги имаш. „Човек никога не е подготвен за раждането и за смъртта.” Така че роднините са неразделна част и от погребенията. Свиквай.

Приятелите са твоето спасение и утеха. Те знаят, че си прасе, че си виждал майка си (сестра си) гола и, че понякога не можеш да го вдигнеш. И което е още по-лошо, те знаят, че майка ти (сестра ти) са те хващали да мастурбираш. Пред тях няма нужда да се преструваш. Няма нужда да получаваш гастрит от задържане на вредните газове, както правиш на канапето или в леглото с новата си приятелка. Няма нужда да ходиш до тоалетната и да пускаш силно водата през пет минути, само защото вчера си хапнал „Свинско по сечуански”. Те са хората, които те приемат такъв, какъвто си. Харесват те именно заради твоите недостатъци. Така че, ако четеш това и все още си Single White Male in the City, пази приятелствата си с усърдието на Доберман пред милионерска вила в Бояна.  Именно те са най-голямото ти богатство.

Тихомир Димитров

Advertisements

47 коментара »

  1. Хаха, велико! Ман, как ми липсва понякога сингъла..но всяко нещо за сметка на друго, c’est la vie. Enjoy it while you can!

    Коментар от Sonderberger — септември 28, 2007 @ 11:48 am

  2. много добро,евала!

    Коментар от fuck the norm — септември 28, 2007 @ 11:55 am

  3. много гадно! и много вярно 🙂
    големи сте Прасета :р
    Хайде да се обзаложим че точно когато те е пипнал най-гадния грип майка ти гледа на сестра ти(или брат ти или братовчеда Х) децата,единия ти приятел е командировка,другия утре защитава голям проект ,най-добрата ти приятелка има среща с ново гадже и на теб няма кой да ти обърше сополите:))))
    Е тва е преломния момент за осъзнаване на самотата в ергенлъка:)) Макар че Вие големи Прасета,съвсем по Вашему си предпочитате да си се давите в егоцентризъм и собственни душевни гомна:)))То затва и изперквате повече от жените:Р Не сте устроени да изпитвате нужда от споделяне.Вероятно Ви липсва някой важен хормон:)))
    ахахахахаха

    Коментар от zlatkata — септември 28, 2007 @ 11:59 am

  4. Чакам да ти видя статията „бяла сама жена“ иначе ще се разпискам, че ставаш сексист! 🙂
    Поздрави за статията, интересно четиво, ако и да съм склонна да споря по някои точки.

    Коментар от Eneya — септември 28, 2007 @ 12:35 pm

  5. @ zlatkata : ще ти скъсам ушичките :)))) Как може да наричаш свободните хора „прасета“? Нима човек е човек само тогава, когато зависи от (виси на гърба на) някой. И не са ли по-големи прасета готованковците, на които мама (гаджето, сестрата, бартовчедката, съпругата) им подбърсват сополките? Хубаво е, че възприемаш нещата с чувство за хумор…:)

    Коментар от asktisho — септември 28, 2007 @ 12:45 pm

  6. Евала за постинга. Нямам дълъг стаж в ергенлъка, затова сега чета и хем се смея, хем се ядосвам, че съм изтървал:)

    Коментар от greg0ry — септември 28, 2007 @ 12:45 pm

  7. @zlatkata, ами оцелявали сме и в такива ситуации съвсем сами … Има нужда човек да се научи и на това, иначе като е семеен, как ще се справя с големите проблеми?

    Коментар от Васил Колев — септември 28, 2007 @ 12:50 pm

  8. Енея, запиши си една задачка за домашно, моля ти се: „да напиша: „Бяла, неомъжена жена“ в отговор на тишовия постинг и, след като приключа, да напиша на един лист хартия / без копи-пейст/: тишо не сексист, тишо е реалист“ – сто пъти“ :))))
    Шегувам се, естствено.
    Просто не мога да вляза в ролята на „бяла, сама жена“. Може би наистина трябва да помислиш по въпроса…

    Коментар от asktisho — септември 28, 2007 @ 1:10 pm

  9. Само не го разбрах това за „задължите скандали“ с родителите… За тебе може да са задължителни, ама що си мислиш, че и с останалите хора е така?

    Коментар от longanlon — септември 28, 2007 @ 1:25 pm

  10. ахахахаха
    @Васил Колев не казвам че семейните прасета са по-малко прасета:)))
    казвах само че е добре да се цени това което ти носи една връзка,особенно ако е вързана с хармония и добро възпитание :))
    идеята ми беше че всички мъже са прасета,но тези на които няма “мама„ или “миличкото„ да им забърсват оцапаното с ако са по-егоцентрични и по-оцапани прасета:))
    @asktisho
    я бързо си обувай бялата пола и лъскавите сандалки и влизай в ролята:)) бяла сама жена ахахахаха
    свободата Санчо,еееххх свободата:)))
    открий разликите между стадо розови прасенца и тайфа разгонени ергени на бира в някой пъб:))))

    Коментар от zlatkata — септември 28, 2007 @ 1:35 pm

  11. @longanlon: поради простата причина, че не познавам жив човек на 25+ , който по някакъв начин да не е в конфликт с родителите си. Естествено, от конфликт до конфликт има голяма разлика и аз тук изобщо не визирам моето семейство. Разбираме се чудесно, именно защото не живеем заедно. Може би ти си приятно изключение от общото правило. Може би типично българското родителско вманиачаване на тема „деца“ и свръх-обгриженост за наследниците до дълбока старост не те засяга. Може би родителите ти са американци, които на 14 са ти спрели издръжката и са те пуснали да продаваш вестници за джбони, а на 18 са те изгонили от вкъщи, за да можеш на 21 вече да имаш собствен бизнес, къща и кола, не знам. Може и така да е. Обаче в България реалностите са други. Тук „детството“ продължава докато са живи родителите. И това никак не е хубаво. А примерите за конфликт между поколенията са хиляди. Както и причините. Ще разгледам този въпрос по-задълбочено в отделна статия някой път.

    Коментар от asktisho — септември 28, 2007 @ 1:58 pm

  12. Мм, прасетата са по-културни? 🙂
    Иначе, Тишо, не отговарям на условието, защото още живея в една къща с нашите. И не съм сама, което също.
    За протокола, не чувствам да пропускам нещо, защото и сега си се излежавам колкото си искам, не обичам да се свалям с много хора, с нашите не се карам и се старая да си уредя собствен доход (свободна професия, ест. а и знаеш отношението ми към брака и бебетата).
    Т.е. може би при жените е малко по-ралично. Или поне при мен.
    За повече – в блога ми 😉

    Коментар от Eneya — септември 28, 2007 @ 2:03 pm

  13. Страхотна статия. Много ме изкефи и мога да се съглася с всеки ред от нея… 🙂

    Коментар от Минаващ — септември 28, 2007 @ 2:14 pm

  14. „Тук “детството” продължава докато са живи родителите. И това никак не е хубаво.“

    Истината е, Тишо, че и тук, както и в митичния „на Запад“, детството продължава дотогава, докато родителите ти дават пари и свършва точно тогава, когато започнеш ти да им даваш. Аз разчитах на моите до третата година в университета, а откакто започнах да им помагам финансово да си строят вила на село, „конфликти“ с тях нямам. От този момент нататък, вярвай ми, когато примерно майка ти се опитва да ти вади душата за нещо когато си й на гости (а тя ще го прави значително по-рядко вече), спокойно може да й се усмихнеш, да я целунеш по челото и да кажеш „както кажеш, мамо“ без изобщо да обръщаш внимание за какво става дума. Скандали… господи….

    Отделно, има разлика между това да кажеш „скандали“, „конфликти“ и „спорове“. Точно изборът на на първото, който си направил ме наведе на мисълта, че говориш за себе си (и все още ме навежда 😉 )

    Коментар от longanlon — септември 28, 2007 @ 2:24 pm

  15. А, още нещо – поздравления, имаш единствения блог (освен моя де 🙂 ), в който има по-скоро статии, отколкото блог-постове.

    Коментар от longanlon — септември 28, 2007 @ 2:26 pm

  16. Мерси, симпатията е взаимна. Честичко те чета. Иначе по другия въпрос май излиза, че сме на едно мнение. Твоето: “както кажеш, мамо” без изобщо да обръщаш внимание за какво става дума.“ много ми се връзва с това: „С времето се научаваш да не спориш с тях, да се съгласяваш, а след това да правиш каквото си знаеш.“ :))

    Коментар от asktisho — септември 28, 2007 @ 2:41 pm

  17. […] Дневниче. Днес, докато четях блога на Тишо се замислих над това в коя категория точно попадам аз. […]

    Pingback от Жена « Кутията за всичко — септември 28, 2007 @ 2:47 pm

  18. много готин пост, но пропускаш едно нещо: мъжът има инстинкт да се размножи и да създаде деца и тая краста рано или късно трябва да я начешеш, иначе си ебати нищото и се чувстваш празен.

    пък нали се сещаш, „сингъл уайт мейл ин да сити“ с ревящо бебе на рамо не е оферта, по-добре и майка му да е там да види какъв е проблема технически 🙂

    Коментар от nname — септември 28, 2007 @ 2:48 pm

  19. Single bells, single bells, single all the way…
    Бях сингъл-мингъл и като ми писна се ожених, като ми писна и това се сдобих със син, а сигурно и това като ми писне ще си обикалям света, защото вече ще съм оставил един зрял човек, който да компенсира глупостите ми. И една голяма грижа по-малко (дългът към природата) :))
    Иначе повярвай ми, „боса, бременна и пред мивката“ не е по-различно от „по чорапи, с пръст в носа пред хладилника за бира“. Само че първото трае 9 месеца и е с огрмен емоционален заряд, а ергенлъка почва от първата полюция и трае до … абе 10 годинки отма и то само емоционален разряд! Приятрелите емигрират, гаджетата дето ти се връзват се женят… Чудя се кога приятелите ми ергени ще разберат, че сватбата просто те праща на следващото ниво, където босът е да си отгледаш деца. Гледам ги застанали на първото ниво и уж чакайки точната, играят за точки, зациклили в система „свалка-бройка-аре чао“. Най-големия проблем им е точно коя защо отказала. А определено много по позитивно е основния проблем на 25-30 годинки да ти е възпитанието на собствено дете, а не подсмърчане по фусти и болки в дясната ръка.
    Честно казано много ми харесва начина по които пишеш, самия факт че пишеш, нооооооо… ми се струва, че ако направиш някоя по-смела крачка в живота си, определено ще си промениш стила, гледната точка и ще имаш повече материал за споделяне. Иначе … мразя сапунените сериали защото винаги циклят на едно ниво.
    C U when you get there 🙂

    Коментар от ex single — септември 28, 2007 @ 5:07 pm

  20. Велико!
    Как се кефя, че аз съм ергеееен 🙂

    Коментар от нико — септември 28, 2007 @ 7:23 pm

  21. Longalon, ти нещастен подмазвачо… 🙂
    Иначе, като гледам мъжете имат доста по-сериозна нужда да живеят сами от жените, по очевидни причини.

    Коментар от Eneya — септември 28, 2007 @ 9:38 pm

  22. Сигурно е превъзходно усещането да си „King of your Castle“ и да имаш горди наследници, които да ти продължат рода. Сигурно обаче не е много яко един ден да разбереш, че твоите наследници „дишат“ света по съвсем различен начин. В крайна сметка, всеки родител повтаря грешките на своите родители, колкото и да се кълне в обратното.
    Аз не искам с тази статия да убедя човечеството да не се размножава. Моля ви се! Идете в сигънскуту малла, за да видите как хората не ползват интернет и не могат да четат, но за сметка на това преизпълняват „дълга си към природата“ още на на 16 годишна възраст. По няколко пъти. Има една поговорка, която много ме кефи: „Ако баща ти знаеше какво тъпо парче ще се родиш, щеше те хвърли на чекия в мивката“. Да имаш наследници изобщо не е привилегия. Това е биологичен инстинкт, една вътрешно-полова еякулация, реализирана безотговорно в един пренаселен и преситен свят. Обаче, както казах по-горе: „за раждане и за смърт човек никога не е подготвен“, така че радвайте се на ражданията, ама не ми обяснявайте колко невероятен кеф е да се изпразниш във вагина. Изпробвал съм много пъти вече с презерватив. Ако исках да е другояче, щях да махна презерватива. И, да не прозвуча сексистки, ама майка България е пълна с 28 годишни тъпи путки, които имат висше образование и дете, но детето им няма баща. Сърдят се, че вече никой не ги иска заради „ремаркето“, дори срамно го крият (детето на сестра ми) и не знаят какво да правят с живота си, само защото някога инстинктът е победил над разума при тях. Животните се подчиняват на инстинкти. Хората МОГАТ да мислят. И всеки си плаща за грешките. Sad, but true.

    Коментар от asktisho — септември 29, 2007 @ 1:35 am

  23. Хъм, е сега вече се размях истински.
    Всичко е на етапи в тоя живот.
    и независим млад мъж, също.
    Щото като минеш определена възраст +ът, че можеш да чакаш, Тишо, се превръща в -ът че много си чакал.
    Знаеш ли колко свестни момчета на 28+ познавам, които не могат да си намерят половинка/гадже, мацка/, защото тия от тяхното поколение са се изпоженили /минали са 25+, ;-)/, пък 18-20 годишните май за нищо не стават или искат да им сваляш звезди, а те да си лежат по гръб/с изключение на изключенията/.
    Ергенлъкът, свободата не са въпрос на обвързан vs необвързан, а на стил и начин на живот.
    Можеш да си на 60 с 30 годишни синове и да си бохем и жив повече от ревящото в болницата твое поредно новородено внуче.
    Свободата не зависи от салама, Санчо.

    Коментар от Koronal — септември 29, 2007 @ 10:09 am

  24. Всичко е въпрос на личен избор. Знам, че с подобни изказвания рискувам да си навлека справедливия гняв на много татковци, затова искам да бъда правилно разбран: хубаво е да имаш деца. Просто на този базов биологичен инстинкт му се придава прекалено голямо значение понякога. Без размножаването и такива многознайковци като мен биха били невъзможни :)) Обаче всички се размножават – като започнем от амебата и чехълчето, минем през хлебарките и плъховете, та стигнем до индийците и дървените философи, тип Тишо 🙂 Господи, та ние сме вече шест милиарда души!!! Съвсем скоро ще изчерпим всички ресурси на планетата, няма да има какво да ядем и ще се хванем за гушите. Може би именно поради тази причина хората някак подсъзнателно отлагат този етап от живота си – не говоря за индийците и китайците, които са решили да станат половината свят. :))) Говоря за общата тенденция в цивилизования свят – бракът губи своята сила, все повече жени избират кариерата пред семейството, хората стават родители все по-късно, особено мъжете. Имат все по-малко деца. Бабите ни имаха по пет-шест братя и сестри, бащите ни – по двама-трима, ние – рядко по един, а повечето от връстниците ми, които вече имат дете, или не мислят за второ или го отлагат за далечното, неясно бъдеще. Да не говорим, че огромна част от 30 годишните мъже, които познавам са сингъл уайт мейл ин да сити и предпочитат повечето свобода, повечето пари за лични разходи и повечето лично време пред ограниченията на семейния живот. Несъмнено един ден и на тях ще им се прииска да станат татковци. Несъмнено това ще ми се случи и на мен. Обаче нито изпитвам някакъв вътрешен натиск за това, нито пък някаква потребност. Ще го направя за удоволствие. На принципа, по който си купуваш втора къща не защото няма къде да живееш и втора кола, не защото ти трябва транспорт. Просто искаш да се порадваш на по-бърз модел или на по-хубава гледка от балкона…:) Ще го направя, за да си сменя филма, когато този ми омръзне. И, да, коронал е прав, ако си минал 28, наистина май вече повечко си чакал от обикновеното. Твоите връстнички са или разведени с дете, или зли кариеристки, или щастливо задомени моми. Така че ще се наложи да почакаш още. Причината – ами на 28 си много по-богат отколкото когато беше тинейджър, но в масовия случай, съпоставен с един зрял, успял мъж, си беден като въшка. Коя ще те вземе такъв? :)) Един бърз поглед върху брачната статистика у нас сочи, че при над половината бракове възрастовата разлика между мъжа и жената надхвърля десет години. Както казах, въпрос на личен избор. А на хората, на които целия смисъл в живота им се върти около раждането ще кажа само едно – спомнете си за амебата. :))

    Коментар от asktisho — септември 29, 2007 @ 11:48 am

  25. Хихи 🙂 Много добро 🙂 Ше земеш да ме вдъхновиш и аз да напиша за Single White Woman in the City 😉

    Коментар от pippi — септември 29, 2007 @ 12:06 pm

  26. „Коментар от Eneya — септември 28, 2007 @ 9:38 pm
    Longalon, ти нещастен подмазвачо… :)“

    Енея, за подмазвач не знам, ама не съм нещастен. Напротив, щастлив съм:
    http://longanlon.bloghub.org/148

    Коментар от longanlon — септември 29, 2007 @ 2:38 pm

  27. Семейният живот дава много повече свобода, не знам как хората ги виждат тези ограничения, и отношенията не са толкова ‘договорни’. Авторът хвърля сили да убеждава себе си, че все още му е добре като ерген. Какъв обаче е смисълът на това. Може и доста да се направи по въпроса за изчерпването на земните ресурси, защо точно възпроизводството да отказваме. Или вече просто няма какво да предадем на наследниците си.

    Коментар от eleanor — септември 29, 2007 @ 3:14 pm

  28. Аз съм млад и велик дизайнер. Съвсем съгласен съм с поста ти. Такъв талантлив, красив и можещ млад човек като мен безспорно е страхотна ОФЕРТА. Мога да потвърдя теориите ти със свидетелства за многото манекенки с които съм бил – дизайнерлъка си има своите предимства. Ако не бяха комунистите сигурно щях да съм и с още повече.

    Цвилен Милев:
    Цар на дизайна
    Принц на Флаша
    Суперуспешен блогър

    Коментар от mname — септември 29, 2007 @ 5:45 pm

  29. Ххахаха.
    Лонгалон, чудесно, радвам се, че поне някой е щастлив. 🙂

    Коментар от Eneya — септември 29, 2007 @ 5:58 pm

  30. Тишо
    май малко попрекалихме всички в този пост,особенно ти.28 годишните жени не са тъпи путки.И повечето не си крият децата.И ако изкарват кинти не са надути пуйки дето лапат патки.
    Нещо ми намирисваш на женомразец ей!Я да се слагаш в ред както казват в маалата:–Р

    Коментар от zlatkata — септември 29, 2007 @ 10:11 pm

  31. LOLz ве! 😀

    Коментар от UZUMAKI — септември 30, 2007 @ 1:04 am

  32. @zlatkata: възрастта и полът не правят човека по-малко умен или повече прост, в никакъв случай. Неспособността му да мисли го превръща в глупак. Аз познавам и много мъжки глупаци, междувпрочем. Но това не променя изобщо факта, че ти си енти пореден човек, който поставя знак за равенство между „тишо“ и „женомразец“. Нали щяхме да гледаме на живота откъм смешната му страна, хм? 28 годишните жени не са тъпи путки. Айде сега! Тъпи са 28 годишните майки, чиито деца нямат баща, защото на 25 са се държали като амеби. В тяхната ситуация няма нищо смешно. Те са истински и сурови като живота навън, неприятни са като зимната киша и са още по-досадни от есенната настинка.
    Те просто са се прецакали. Нито ти, нито аз можем да променим това. Въпреки че на мен поне ми се иска. На мен ми се иска да НЯМА нещастни хора. Ама не мога да ги опазя от собствената им простотия. Както е казал народът: „Помогни си сам, за да ти помогне и Господ.“ В моята Вселена, ако не можеш да мислиш, значи си виновен до доказване на противното…не понасям тъпшаци. Нито тъпачки. В нечия друга, може би, аз съм сексист, защото си махам розовите очила преди да сенда да пиша. Seriously, I don’t give a shit. За мен е важен реалистичният поглед върху нещата.
    @mname: царю на дизайна, принце на фалша, супер успешни блогъре, дано един ден да имаме честта да оближем мръсното межди пръстите на Божествените ти нозе!
    @eleanor: всеки един договор дава по-малко свобода от липсата на какъвто и да е договор, мацка. Не знам откъде изкопа повечето свобода при брака, но ако трябва да сме откровени, НЕ ТИ ВЯРВАМ. Замисли се върху един елементарен факт: Ако се опитвах да се убеждавам сам в нещо, може би щях да си говоря със стената, но нямаше да пиша текстове, които се опитвт да те убедят и теб, нали?
    @pipi: ми давай, напиши Single Woman in da City, какво чакаш?! После ще видиш колко е хубаво непознати хора да ти обясняват с по едно изречение как твоите 250 добре претеглени, системно премислени и най-вече ИЗЖИВЕНИ изречения не са в час. Предварително обещавам да бъда на твоя страна. От чиста солидарност.

    Коментар от asktisho — септември 30, 2007 @ 4:00 am

  33. @asktisho
    по темата за Тишо и равенството според мен се заформя интересен спор.
    Заветната истина е че жените са по-различни от мъжете,че мъжете не се развиват добре без жени и жените не се чустват комфортабъл без силни половинки.

    Коментар от zlatkata — септември 30, 2007 @ 4:28 pm

  34. Ария – Я Свободен

    Надо мною тишина,
    Небо полное дождя.
    Дождь проходит сквозь меня,
    Но боли больше нет.

    Под холодный шепот звезд
    Мы зажгли последний мост,
    И все в бездну сорвалось.
    Свободным стану я
    От зла и от добра.
    Моя душа была на лезвии ножа.

    Я бы мог с тобою быть,
    Я бы мог про все забыть,
    Я бы мог тебя любить,
    Но это лишь игра.

    В шуме ветра за спиной
    Я забуду голос твой.
    И от той любви земной,
    Что нас сжигала в прах,
    И я сходил с ума.
    В моей душе нет больше места для тебя.

    Я свободен, словно птица в небесах.
    Я свободен, я забыл, что значит страх.
    Я свободен, с диким ветром наравне.
    Я свободен, наяву, а не во сне.

    Надо мною тишина,
    небо полное огня
    свет проходит сквозь меня
    и я свободен вновь

    ясвободен от любви от вражды и от молвы
    от предсказанной судьбы и от земных оков
    от зла и от добра
    в моей душе нет больше места для тебя

    припев

    Коментар от mitko — октомври 1, 2007 @ 12:34 am

  35. Човек е свободен само когато е цял,иначе е половинка.Другото е автоеротизъм или латентен хомосексуализъм!

    Коментар от platttonnn — октомври 2, 2007 @ 11:10 am

  36. @platttonnn. Не ти вярвам, пич. Мога да изсипя на масата около 1500 примера за „хора-половинки“, „автоеротисти“ и „латентни хомосексуалисти“, които са променили света и са създали съвременната цивилизация с идеите си, с изобретенията си, с картините си, с музиката си, с откритията си и с пътешествията си. Ще започна с Исус и ще завърша с Айнщайн.
    Семейството и бракът сериозно се надценяват. Те не те превръщат автоматично в личност. В гетото има семейни мъже с по седем деца, които не са личности, даже на хора не приличат. Всичко е до човека, до индивида, до какво имаш отвътре.
    Забелязвам нещо интересно: седнах аз да напиша едно закачливо есенце за необвързаният млад мъж и всички не-такива писнаха да се оправдават и да ми обясняват колко е яко да не си такъв. Ми хубаво. Съгласих се. На мен не ми пречи. Така ми е добре. И нямам никакво намерение да се оправдавам.

    Коментар от asktisho — октомври 2, 2007 @ 12:50 pm

  37. Тишо, толкова добре рисуваш образи, че хората неминуемо се наместват в тях, като в ръкавичка. А като не им хареса някоя черта, започват да обвиняват другите в женомразци, гейове и т.н. Аз пък се отучих от тия навици и знам, че не се вмествам в никой предварително начертан образ. Затова чак се поглеждам в огледалото да се уверя в пола си, но факт – чувствам се удобно в тялото си на жена, сингъл, уайт ин дъ сити, редовно ползваща презервативи по предназначението им 😉 и не намирам нищо чак толкова лошо в това, да си купувам прах за пране, да излизам когато ми е кеф, да се радвам на децата на приятелите си, без завист, да не давам отчет пред този или онзи защо съм пила бира, вместо да си купя омекотител за прането! Ами да – така ми е добре – засега. Ако (или когато) нещо започне да ми липсва намирам начин да разреша проблема. 🙂

    Коментар от Ивката — октомври 2, 2007 @ 6:40 pm

  38. Бравоооооооооооооо!!! Браво Тишо! Пак си супер и си в час по темата. Много гот си го описал този сингъл уайт мейл ин да сити. Ама де го?! Накара ме да се позамисля. Установих, че май познавам само двама. Единия работи в международна компания в БГ, другия за Българска компания по света. А по принцип за българските мъже важи: по-добре мама да ти пере мръсните чорапки, а тати да ти плаща сметките. Както и за въпросните самотни български мами, които са мнооого съвременни да родят дете без татко, но пък после живеят при мама. Пак поради горе споменатото, но + чорапките на бебо.
    А ти Тишо я се позамисли да напишеш Single Woman in da City. Недей да скромничиш. Позачудих се абе от къде толкова си компетентен на тема ,,Жената на 25,,, ,,Тва не- алчните кучки,, , ,,Видовете жени,,. Да не говорим за ,, Самозадоволяването,,, където описваш доста подробности за женските пръстчета.
    А ,,Жените незнаят какво искат, но го искат веднага,, си е направо класика. Хайде! Ние, Womеn in da City чакаме!

    Коментар от Ван — октомври 2, 2007 @ 9:05 pm

  39. Само едно уточнение искам. В коментара ти 32 казваш ,,не понасям тъпшаци,,. Много хубава думичка. Тъпаците или ташаците последно?!

    Коментар от Ван — октомври 2, 2007 @ 9:10 pm

  40. Уж мислех коментар да пиша, а то какво стана…..:http://annainyourbox.blogspot.com/2007/10/blog-post_04.html

    Коментар от Anna — октомври 4, 2007 @ 5:44 pm

  41. „Животните се подчиняват на инстинкти. Хората МОГАТ да мислят.“

    за това не съм съгласен, в редки ситуации и с голямо усилие на волята можеш да победиш инстинкта си и или да реагираш „изкуствено“. обикновенно правим каквото правим, а после ви измисляме високоинтелектуално оправдание 🙂 като този пост:

    опитваш да убедиш себе си, че ергенството е „ебаси якото“, пък има една скрита тъга. „Приятелите са твоето спасение и утеха“ – защо ти е спасение и утеха, след като си супер щастлив сам 🙂

    не защитавам позиция, просто житейския път един, предопределен, и всеки минава по него, рано или късно

    Коментар от nname — октомври 5, 2007 @ 9:49 am

  42. Да, има скрита тъга. В живота винаги има скрита тъга и свободният млад мъж е точно толкова щастлив и осмислен, колкото семейният млад мъж. Просто плюсовете за единия са минуси за другия. И тук не описвам задължително себе си 1 към 1. Нито пък искам да споря с хората, избрали да се задомят. Това е абсурдно. Просто свободата може да бъде изключително голямо благо, но тя зависи от крепостните стени, които строим вътре в себе си. Както правилно отбеляза koronal малко по-горе, нищо не ти пречи на 60 години да си жив бохем с пет деца и 18 внука. Ако си свободен по душа, ще възкресиш свободата и в брака, ще смениш компромисите с любовта, ще подаряваш свобода вместо ограничения. Ако си крепостен селянин по душа, нито ергенлъка, нито какъвто и да е социален статус могат да ти помогнат. И наистина, стига сме се оправдавали. Омръзна ми семейните хора да ми се оправдават колко им е яко. Хубаво, че им е яко. Радвам се за тях. Имам доста семейни приятели. Ама пък и на мен ми е яко и нямам намерение да се оправадавам за това. Не е ли яко така? Да, яко е, с изключение на скритата тъга. В сигурноито, спполотено брачно ложе скритата тъга по бохемската свобода на неангажиращия индивидуализъм понякога не ти дава да спиш. А в полета на ерегнската ти самота понякога ти се иска да смениш филма, да кацнеш и доста често го правиш. Шанс, късмет, личен избор. Животите ни се управялват от твръде много случайни величини, които не можем да контролираме. Затова не бива човек да се приема твърде насериозно и да доминира всеки аспект от ежедневието си на всяка цена. Нека да оставим и случайността да поработи за нас.

    Коментар от asktisho — октомври 5, 2007 @ 2:02 pm

  43. Много интересен начин на писане имаш – страшно точни, готини постове и наистина нямам какво да кажа след като ги прочета… А не знам как се изразява „замисли се и потъна в мълчание“ на интернетски…

    Коментар от BORIME4KA — октомври 5, 2007 @ 4:08 pm

  44. С голям интерес четох. На мен особено ми хареса „Знаеш и можеш повече от синчетата на мама. Ти можеш да живееш техния живот, но те не могат да оцелеят в твоята действителност. Ти си независим. И това трябва да те прави горд.“ Потвърждаваш моето мнение за възпитанието -на момчета, което съм изразила по свой си начин ту в Моите седем странни принципа – http://azkenkal.blogspot.com/2007/09/blog-post_07.html
    И тъй като имам две момчета, си мисля, че искам да ги видя такива самотни бели мъже в града, отколкото да ми се въртят покрай полата безкрай.
    Скоро с големия (15+) си говорихме, че ще е прекрасно да си взема живота в ръце като порасне и да ми се мярка пред погледа, веднъж месечно, или колкото пъти иска. Успокоението за мен беше репликата му: „Абе притеснявах се да го кажа, ама чувствата ни са взаимни!“
    Може жените да ме упрекват за много неща, но това е положението.
    Поздрави за качественото писане!!!

    Коментар от Нела Калова — октомври 5, 2007 @ 8:39 pm

  45. Ei tisho mai si prav…no tisho mai e psevdonim, nali marto?

    Коментар от sang real — октомври 7, 2007 @ 2:15 pm

  46. Аз официално те обявявам за класик! 😀
    М/у другото една огромна част от нещата важат и за необвързаната жена на 25+ – например за секса и отношението към сватбите, казвам го като такава!
    Сега отивам да чета и „Жена на 25“. 🙂

    Евалата, за писането ти! 🙂

    Коментар от Bunny — май 19, 2009 @ 10:01 am

  47. […] от Single White Male in da City на Тихомир […]

    Pingback от ентелегентно » Blog Archive » RE: Single White Male — май 20, 2009 @ 1:27 am


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s