Писателският блог на Тишо

юни 6, 2007

Съзидателната сила на мисълта

Filed under: ЕСЕТА — asktisho @ 10:35 am
Tags: , , , ,

Мисълта е мускул, който може да променя физическата реалност около нас. Ние живеем в градина, чиито семена са посадени в съзнанието ни. Ако посеем бурени, ще буреняса целият ни живот. Ти си архитектът на собствената си съдба. Ти твориш бъдещето си, но не само, – ти твориш бъдещето на света. По това си приличате с Твореца. За съзидателната сила на мисълта има написани много книги. Любимата ми е „Подсъзнанието може всичко” на Джон Кехоу, защото е написана просто и защото „номерата” от нея действат. Друг удивителен пример е Хосе Силва с неговите техники за визуализация на желанията и небезизвестният „Силва метод”, но вече започвам да звуча като стара врачка по СКАТ, затова спирам с препоръчителната литература. 
Всички сме чували приказката: „Аз да си кажа клетвичката, пък тя ако хване”. Интересното е, че клетвичките винаги „хващат”. Защо така? Защото воля, плюс емоция, плюс разум е равно на фактически резултат. Бих си позволил много волното сравнение на  волята с кормилото на автомобила, емоционалният заряд определя конските сили под капака, а разумът стои зад волана и управлява. И ако реши, че ще се размажеш в крайпътно дърво, ти наистина се размазваш в крайпътно дърво. Случвало ли ти се е да осъзнаеш колко малко трябва да ти трепне ръката, за да се забиеш челно  в отсрещния автомобил на двупосочен, междуградски път? На мене ми се е случвало и тогава осъзнах тънката червена линия между живота и смъртта, между мисълта и реалността. Въпрос на един жест е, просто.  Нищо повече.
Казват, че ако много силно искаш нещо, то винаги се получава. Дали наистина е така? Според мен да. Няма нещо, което да съм поискал с цялото си сърце и да не ми се е получило.  Дънов казва, че за да се случи нещо, ти първо трябва да го приемеш в сърцето си, после да го пожелаеш в ума си и накрая да го утвърдиш с волята си. Аз вярвам, че няма нелечими болести, а само нелечими пациенти. Вярвам, че светът, в който живеем е една халюцинация, едно отражение на собствените ни мисли и никой не може да ме убеди в противното. Възниква обаче въпросът – защо бидейки сам творец на собствената си съдба, човек невинаги е в състояние да я насочва в правилната посока? Случват му се лоши неща. Защо така?
Защото творчеството изисква да си силен и арогантен. Подчинявайки се на външните фактори хората губят от своята самостоятелност, оттам и от силата да творят сами съдбата си. Аз лично съм избрал да не се подчинявам. В много силна и изгодна позиция е човек, който няма какво да губи.  Не че съм притиснат, напротив, изобщо даже, но отправната ми точка при вземането на всяко важно решение, е че „Никой няма да излезе жив оттук”(Джим Морисън). Тогава защо да взимаме грешните решения, като можем да изберем правилните? Докога да отлагаме? За съжаление времето ни е ограничено и трябва да действаме СЕГА.
Съзидателната сила на мисълта е чудовищна. От теб се изисква единствено да си повярваш, ама истински. Никой не може да ти отнеме това. Всичко друго остави на „случайните” механизми, които подбутват клатушкащата се лодчица на съдбата ти надолу по течението на реката – от един бряг на друг, докато накрая всички не акостираме на едно и също тихо пристанище.

Тихомир Димитров

Advertisements

21 Коментари »

  1. Странно ми е, че още няма коментари. Преди няколко часа прочетох този пост и много, адски много ми хареса. Може би просто всички, които са го прочели, са почувствали вътрешно съгласие с нещата, за които са писал, и затова не са коментирали, а и са били заети с работа, като мен. 😉

    Уви, макар да съм чувала неведнъж, че осъзнаването на проблема е половин решен проблем, още не зная какво точно искам да създам с мисълта и с живота си.

    Коментар от Ani — юни 6, 2007 @ 4:17 pm

  2. Съгласна съм напълно с всичко, което си написал 🙂 Напоследък мисля много по този въпрос и затова дали ВСИЧКО може да бъде променено от силата на мисълта.

    Коментар от Elena — юни 6, 2007 @ 5:13 pm

  3. Мисълта не знам дали е мускул или енергия дадена ни свише. Споделям твоята гледна точка и принципи на мислене. Ако, човек се води само от мисълта си в действията за да постигне нещо би трябвало да е безпардонен, но човешкото в него, го кара да се съобразява и да не забравя „тънката червена линия“.Колективното мислене и действие според мен почти няма допирни точки с индивидуалното…
    Да, мисълта е неуморна и съзидателна!

    Коментар от Рая — юни 7, 2007 @ 8:25 am

  4. Mdammm… taka e… i az sum suglasna… dori sum go izpitala i ponqkoga adski mnogo sum se plashila ot sluchiloto se vposledstvie… Chovek naistina trqbva da vnimava v kakva posoka nasochva misulta si… vsichko e energiq… Kakto se kazva dori i edna luja povtarqna mnogo puti stava istina – zamislete se… prosto se preobrazqva 🙂
    Bravo Tisho… vseki put me iznenadvash ot raznoobrazieto na tematiki i nastroenie… kefi me tova, che sme na edna vulna… haide uspehi i do skoro…
    I nai-vajnoto e da sme usmihnati i veseli, za da budem shtastlivi…
    Tova e…

    Коментар от Didi — юни 7, 2007 @ 8:00 pm

  5. Еееех, Тихомире – много хубави ги пишеш, с удоволствие чета всичките ти постове 🙂 Този особено много ми хареса, защото и аз съм на това мнение.

    Коментар от Таня — юни 9, 2007 @ 7:10 pm

  6. Благодаря ти, Таня

    Коментар от asktisho — юни 9, 2007 @ 9:44 pm

  7. Е това не съм очаквал от вас, деца – E=mc^2 просто няма какво да си говорим повече.
    ако аз самурайски тежа 100 кг (приятно закръглена цифра и лесна за смятане) ще можем да направим следните изчисления.
    един J=1kg-m^2/s^2 което ще ни даде 1кг живо тегло ни дава около 9х10^16 J. умножаваме го по 100 и получаваме около 9х10^18 J или след справка в някои таблици аз съм еквивалента на 2200 МЕГАТОНА тринитротоуол а бомбата от Хирошима ще е около 0.000007 от моята мощ. Естествено ако мисълта ми може да ме превърне в огнено кълбо – за сега обаче е заета с житейските простотии и ментови бонбони.
    Извода ми е, че моята мисъл е по добре да не отключва извора на енергия който представлява моето тяло щото тогава на планетата Земя ще и се стъжни.

    Коментар от samurai jack — юни 12, 2007 @ 4:49 pm

  8. Тихомире,доста странни ми се струват ислите ти.По-скоро тяхното течение.“Творчеството изисква да си силен и арогантен“.Доста ме натъжи това изказване…“Лошите неща“,драги ми няма нищо общо с нещата,който пишеш.Личната обвързаност и пристрастия определят,кое е хубаво и лошо за нас.Разликата м/у желание и действителност,това да.Изказването ти ми се струва конгломерат от различни учения,собствени преживявания и стремежи.Няма нищо лошо в това,всеки има право на мнение.По-важно е да откриеш важните неща в живота.Не е трудно да се постъпи правилно,а да разбереш,кое е правилно.

    Коментар от Даниел — юли 7, 2007 @ 1:18 am

  9. Ани,когато смениш думата“адски“с райски-тогава много неща ще ти се оправят в живота.И повярвай ми,не е необходимо всяка 3 дума да е такава:)

    Коментар от Даниел — юли 7, 2007 @ 1:21 am

  10. Тихомире, не мога да повярвам, че те има! Браво!!! Браво!!! Мисълта е енергия. Анатомията на човешкото тяло изключва мускул наречен мисъл. Но физиология + биохимия + малко физика- е там вече е истината. За силата на мисълта и човешките желания- примери много. Този, който иска да ги намери да чете книжки, да слуша агенция ,,една жена ми каза,, Там спор няма. Въпросът е- Ти какво правиш с твоите мисли, чувства и желания? Как се справяш с това което са те възпитавали, това което ти искаш и това което срещаш в действителността около себе си. Все едни такива темички. За това се радвам на Тишо, че съумява да бръкне там без страх и надига едни вълни около себе си. Пиши момче и дай воля на мисълта си. Ето физическия резултат е на лице в тези коменари. Разбутал си куп мозъчета да мислят и да ти отговарят. летни привети от морето!!!

    Коментар от Ван — август 9, 2007 @ 10:30 pm

  11. Да, летни привети от морето. Деградирам в своята супер незаслужена, но за сметка на това доста разтоварваща творческа отпуска вече два месеца край морския бряг. И пиша, пиша, пиша. Въпреки динята на плажа и въпреки чалгата. Въпреки нечовешки тъпите свалки между 12 годишни рускинчета и 28 годишни мангали, които продават амфетамини. Въпреки жегата и въпреки всичко. Ето това правя с начина, по който са ме възпитавали и с действителността, която срещам около себе си. Преразказвам я. По свой собствен, идиотски начин.

    Коментар от asktisho — август 10, 2007 @ 5:59 am

  12. Браво, браво!~ добре дошъл в България!

    Коментар от Ван — август 10, 2007 @ 8:41 am

  13. Ох Тихомире и аз искам да деградирам като теб!!! Харесваме идиотския ти начин на разказване – прави още това което можеш явно добре. Ние те искаме!!!

    Коментар от Ван — август 10, 2007 @ 12:40 pm

  14. Не мога да не кажа: браво! За силата на словото, за прозренията на ума и сърцето, за всичко в думите и отвъд тях.

    Думите градят светове, с тях се правят неща /почти като по Джон Остин/. Всяка мисъл, изречена или насочена безмълвно, е енергия, а тя твори и разрушава вселени. И онзи, който усеща силата си, може да направлява живота си така, както иска, да преобръща негативни ситуации в чудесен трамплин за израстване на своето по-добро аз, да вижда кръстове и на гробищата, да ражда с всяко свое утро свой подобрен вариант… Защото го иска.

    Мога само да се радвам на хора, които усещат света така.

    Коментар от amelia — октомври 4, 2007 @ 1:00 pm

  15. Тихомире! помагаи, имам проблем с съзидателната сила на мисълта ;[

    Коментар от miro — декември 26, 2007 @ 1:07 am

  16. искам да кажа ,че това което си написал е много добро и ти пожелавам да напишеш още такива есета защото понякога човек има нужда да прочете нещо такова и да се замисли за живота си.Може ли да те помоля ако можеш да ми напишеш есе на тема“Аз вярвам в себе си и в силата на разума “ за тази седмица е много ще съм ти благодарна .Пиши решението си на пощтата ми .

    Коментар от еми — март 25, 2008 @ 10:37 am

  17. Здравей Тихомире искам да ти благодаря за есето супер е направо нямам думи да ти благодаря. Ти ме спаси и да може да го публикуваш,защото мисля ,че всеки трябва да го прочете ,защото есето е прекрасно.Още веднъж много ти благодаря (clap):)

    Коментар от еми — март 27, 2008 @ 9:42 am

  18. За мене беше удоволствие. Благодаря ти за хубавите думи!

    Коментар от asktisho — март 27, 2008 @ 12:53 pm

  19. Съгласна съм с написаното. Действа наистина! Книгата на Джон Кехоу завладява, тази книга не може да навреди на никого, може само да помогне. Много сходна е с „Разговор с Бог“ на Нийл Доналд Уолш, който има желание може да я прочете. А метода на Силва е малко по-различен,отличава се от Джон Кехоу и Нийл Уолш, макар че не отричам…който го мисли сериозно го постига !!! 🙂

    Коментар от tedka — ноември 14, 2008 @ 2:17 am

  20. От доста време се интересувам точно от тази гледна точка и като цяло в сравнение с други учения и постановките на някои религии това ми се струва най приемливо. Джон Кехоу е великолепен автор а методът Силва дава практически насоки . Друга авторка която пише много достъпно е Луиз Хей пише раэкошно.Браво за написаното не би могло по добре да се обобщят нещата. Въпреки всичко хората трудно приемат че са отговорни за всичко случващо се в живота им чрез своите мисли.Това е най трудно въэприеманата идея че ние градим живота си чрез нашите мисли понеже сме свикнали да се оправдаваме с обстоятелстваша около нас. Много може да се говори но едно е сигурно мисълтта е съзидателна независимо дали е положителна или отрицателна. Радвам се че се пише и се говори за това. Поздравления за написаното много добре е поднесено!

    Коментар от elena — август 5, 2009 @ 7:00 pm

  21. @ elena: Благодаря ти много!

    Коментар от asktisho — август 5, 2009 @ 8:34 pm


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s