Писателският блог на Тишо

юни 1, 2007

И след нас – потоп!

Това е кратка анти-утопична статия, в която ще говоря за края на света. Имаше един филм: „Машината на времето” или нещо подобно, в който пътувайки напред във времето главният герой виждаше как светът бързо се променя около него, докато в един момент не съзря неонов надпис, на който пишеше „The future is now”. В този момент той спря хода на времето и излезе от машината. Толкова много ми хареса тази реплика, че я превърнах в нещо като личен девиз. Но добавих към нея още едно изречение. Всеки път, когато си включвам телефона, например, след като двете ръце се стиснат, за да ми покажат, че  „Nokia connecting people” ме поздравява надписът: „ The future is now. And the end is near.”
Вътрешно в мен винаги е съществувало убеждението, че ще доживеем края на света. Сънувал съм края на света. Беше толкова ужасно и истинско, че се събудих облян в студена пот.
Не може да не ви прави впечатление потопът навън. Светът свършва с потоп. Нека не бъда възприеман буквално. Краят няма да дойде сега, но аз го очаквам в най-близкото бъдеще. Огледайте се: прецакахме климата. Тотално го прецакахме. Има ли вече лято без поройни дъждове и потопи? Без ураганни ветрове и дори торнадо? В България? Преди две години имаше торнадо до Търговище, да, снимал съм го с любителска видеокамера и дори продадох записа на БТВ. Излъчваха го по вечерните новини.   Нормални ли са тези тропически извалявания за умерения климат, в който живеем? А горещите зими? А убийственото слънце? А въздуха, който дишаме, защо се вижда?
Нищо няма да казвам за вълните-цунами, колосалните земетресения, изригванията на вулкани и снеговалежите през май, които се случват в други страни.
Лошото е, че екология в 90% от света се прави само на документи, а в 100% от случаите природата я съсипваме съвсем на практика.  Не съм религиозен и не вярвам в суеверия, но след като прочетох изключително точните прогнози на Нострадамус за катаклизмите на прага между двете хилядолетия, които обитаваме, реших да се обърна и към религиозните текстове, за да видя как те виждат Армагедона. В една книжка, описваща житието и завета на Св. Иван Рилски срещнах интересна констатация. В нея Бог, разговаряйки с един светец му казва, че ще пощади света, въпреки чудовищните му грехове, докато по земята броди дори един просветен човек, или светец, който да изкупва греховете на човечеството с молитвите си. Такива хора бяха Дънов и Ванга,  такъв човек беше Майка Тереза. Къде са тези хора сега? Виждате ли ги? Има ли такива хора вече по земята? Кажете ми, плийз, защото в противен случай това би означавало, че The future is now. And the end is near. Аз мисля, че ще доживеем края на света. Мисля, че си го изпросихме. Дано да не съм прав.

Тихомир Димитров

Advertisements

14 Коментари »

  1. кадър от doctor who…
    great
    🙂

    Коментар от momchil — юни 1, 2007 @ 11:09 am

  2. Слънчев, не бъди песимист. Това, което си написал, можех да го напиша и често си го мисля и аз, но когато друг го каже, веднага ми се приисква да го оборя и успокоя, че чашата не е наполовина празна, нито наполовина пълна, а просто е твърде голяма за количеството вода в нея.

    Стига с тези антиутопии – вече не са актуални, самият живот е една антиутопия.
    Ако светът е това, което си преставяме, че искаме да бъде, нека тогава създаваме добри и красиви утопии и нека опитаме поне мъничко да вярваме в тях, както им вярвахме, когато бяхме малки деца.

    С една дума, да увеличаваме доброто, пък после ще видим. Ако ни има. Всеки край означава и ново начало. And we are all made of stars.:-)

    Коментар от Ани — юни 1, 2007 @ 11:54 am

  3. Тази зича нямаше зима в София.

    Сега пък е пролет и вали вече втора седмица (с малки паузи).

    Може и да е нормално, а може и да не е. Че прецакваме климата е ясно. Колко зле са нещата обаче, ще разберем скоро. Ако следващата зима няма зима отново – значи нещо не е наред. Наистина.

    Аз си карам колелото и друго май не мога да направя. Всеки от нас си прави своя избор, всеки ден.

    Въпрос е, колко време Земята ще ни търпи такива… ненаситни. Взимащи. Замърсяващи. Алчни.

    Ще видим.

    Дано не си прав, де. Така или иначе, ще научим един ден:)

    Коментар от Michel Bozgounov — юни 1, 2007 @ 12:28 pm

  4. („тази зима“, исках да кажа;-)

    Коментар от Michel Bozgounov — юни 1, 2007 @ 12:29 pm

  5. Според мен и да се тръшкаш няма полза. Може би е естествен процес в биосферата – като се наруши равновесието системата се рестартира сама, я с някой як потоп, я с нещо друго. За това цици, ферарита и наркотици и да не се стягаме много много – тя природата си знае работата.

    Коментар от samurai jack — юни 1, 2007 @ 1:56 pm

  6. Поручик Ржевски влиза в офицерсия клуб и съобщава една лоша и една УЖАСНО лоша новина: Лошата е, че Вселената се разширява и в най-скоро време ще експлоадира, а УЖАСНО лошата е, че все още не сме започнали да пием! Наздраве! 🙂

    Коментар от Ивката — юни 1, 2007 @ 2:57 pm

  7. Браво, това ми се види най-важния проблем откак сме станали човеци.
    Ще оцелеем но е жалко за планетата ни. Има възможност да спрем горене
    на петрол за щяло и нещяло ама капитализма не го допуска. Погледни
    Кремиковци – сигурно бълва повече от всички коли в София, но няма воля
    да му се сложи пречиствател. Вярно се вижда въздуха над София. А иначе
    ще ни гърбят за екотакси, ЕВРО 5 и какви ли не административни
    глупости. А както казваш – 90 % от екологията е на хартия. Дори некви
    учени се бяха изрязали че изсичането на тропическите гори имало
    благоприятен ефект. Сигурно ще имаме по-унищожителен ефект от падане
    на голям метеорит. Лошото е че ще изчезнат хиляди животински видове,
    но ние сме приспособими и ще му намерим цаката. Може природата да има
    скрити механизми да спре безконтролното ни размножаване. Развитите
    държави отдавна имат отрицателен прираст.
    За има-няма 5000 години променихме дори външния вид на Земята –
    обръщал ли си внимание от самолет че почти всяка равна площ е
    набраздена от земеделска машина. До другия край на Земята е така,
    лично съм го виждал. За справка google maps.
    Малка корекция – едва ли можем да влияем на земетресенията, вулкани,
    цунами и др. производни.
    Виж една много хубава илюстрация по темата:

    http://fishki.net/comment.php?id=19850

    Коментар от Virus — юни 1, 2007 @ 5:15 pm

  8. мисля, че има духовни хора, но не съм убедена, че те изкупуват греховете на другите. всеки сам си плаща греховете. и понякога покрай сухото гори и зеленото.

    не мисля, че природните катаклизми ще се спрат, за да запазят тези хора. ама знам ли аз?

    Коментар от lyd — юни 1, 2007 @ 7:49 pm

  9. На Ивката наздраве по случай края на света:)

    Коментар от samurai jack — юни 1, 2007 @ 10:49 pm

  10. О, и Тишо? Защо не смаляваш картинките малко до определен размер, дето да не ти чупи рамката на блога? 🙂

    Коментар от Ani — юни 2, 2007 @ 5:53 am

  11. И аз мисля, че по Земята бродят свети хора и изобщо не е задължително те да са толкова прочути, колкото Майка Тереза.
    Освен това според Библията, след Птотопа Господ съжалил за това, което е направил и в знак, че то няма да се повтори, сътворил дъгата – тя е Божи знак 🙂

    Аз пък имам усещането, че човечеството ще преживее много катаклизми, но преминавайки през тях, ще се преобрази много и ще заживее по коренно различен начин.
    Доста страшно и на мен ми идва ненормалното време, но си мисля че има хора, които не мислят преди нещо да стане, а след – и тогава се отблъсват в другата крайност. Може би пък сега повече хора да осъзнаят, че начинът по който живеем хич не е правилният…

    Коментар от Таня — юни 2, 2007 @ 11:23 am

  12. Спокойно, има и други планети 😉 Човекът е кораво животно… ще се справи 😉

    Коментар от katsarov — юни 2, 2007 @ 9:34 pm

  13. Мисля, че девиза ще звучи по-добре: The end is coming near

    Коментар от Тани — септември 12, 2007 @ 2:48 pm

  14. Тишо, ще ти напиша най-краткия фантастичен разказ на света в стихотворна форма. Автор е Калин Михайлов, когато бе десетокласник.
    ,,Земята беше мъртва: с коси изпепелени,
    с разкъсана утроба, с изцъклени очи,
    но в тая черна пустош, руини обгорени
    се гонеха безгрижно пак слънчеви лъчи.
    Сред стаичка безмълвна, потънал в свойта мъка,
    последният и жител стоеше сам унил
    във пода поглед мрачен безпомощтно забил…
    Тогава на вратата се почука…,,

    Коментар от Ван — септември 15, 2007 @ 4:17 pm


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s