Писателският блог на Тишо

май 17, 2007

Покръстването

Вчера сутринта ми се случи интересно съвпадение. Енея ме попита дали съм кръстен в и тъкмо докато й обяснявах по icq как това е станало в един коптски манастир в египетската пустиня, от списание „Одисей” ми се обадиха, за да ме попитат имам ли нещо против да участвам в радио предаване по RFI, където да разкажа повече за египетските манастири – тема на скорошен пътепис, който публикувах в „Одисей”. Понякога се учудвам на съвпаденията. И тъй като мисля, че е малко вероятно да чуеш историята по радиото днес между 11 и 11.30, пък и не знам с колко ефирно време ще разполагам, за да разкажа всичко, което ми се върти в главата, реших да публикувам цялата история тук – в блога.

Беше лятото на 1990 година. Възползвайки се от благините на демокрацията и вдигането на бариерите, семейството ми реши да посети за първи път дългогодишните ни приятели в Египет, които са копти, т.е – египетски  православни Християни. Пирамидите обаче не бяха най-интересното нещо, което ми се случи там.
Пътувахме от Александрия към Кайро, по прашна магистрала минаваща през нищото, когато  спукахме гума. След малко спукахме и резервната. Ако си мислиш, че през август в София е горещо, трябва да видиш колко е горещо през юли в пустинята. Наложи се да спрем случаен автомобил на стоп и домакинът ни замина с него към Кайро за нови гуми, а ние останахме скрити в сянката на един билборд на Marlboro край пътя, където термометърът показваше само…45 градуса, тъй като нямаше място за всички в колата. След по-малко от пет минути по прашния пустинен път като излязъл от кадър на филм се появи египетски свещеник в расо. Предложи ни да отидем с него в манастира, който се намира наблизо, за да утолим жаждата си и да се скрием на сянка. Така за пръв път попаднах в светата обител на коптските отшелници. Монасите ни посрещнаха като истински Християни  – нагостиха ни на скромната си трапеза с боб и зеленчуци, дадоха ни прясна кладенчова вода за пиене и от дума на дума стана въпрос дали сме кръстени в православната вяра. Още в момента, в който им казахме, че сме от България, преводачът ни – отец Берсум, френски свещеник, по-късно превърнал се  в представител на коптската общност във Франция, възкликна: „О, ама вие сте комунисти, предполагам, че със сигурност не сте кръстени”. Последва двучасова литургия, през която аз и семейството ми пристъпихме в лоното на църквата. Не искаха да ни вземат нито лев, за което. Казаха ни, че това е задължение на всеки мисионер. Искам да поставя специално ударение на факта, че отшелничеството и манастирите като такива са били изобретени именно тук –  в Египет. Самият манастир, в който бях покръстен и името на чийто създател нося като духовно име – „Св. Бишой”, е един от най-древните християнски манастири в света, по принцип. Там пазят тялото на светеца от 4 век, за което се носят легенди, че е нетленно. Допирал съм се до саркофага и действително от него струяха благовонни ухания, но той естествено беше капсулиран. През цялото време изпитвах странното усещане, че някой ме наблюдава. На въпроса на моите родители защо не показват тялото, щом е нетленно, та това си е цяло чудо, монасите отговориха, че истинската вяра не се нуждае от доказателства и, че чудесата се случват само там, където има вяра, а не доказателства за тях.
Биографията на Св. Бишой е доста интересна. Този египетски Иван Рилски е потърсил уединение в пустинята преди 16 века, за да избяга от суетата на ежедневието и да се отдаде на любовта си към Бога. Постепенно обаче се превърнал в търсен за съвети и наставления учител и при него дошли да живеят много други хора. Така се появил манастирът „Св Бишой” (на снимката горе). Отдаденият на отшелничество и аскетизъм монах, обаче, не искал да става част от новата суета, която се оформяла него, затова се изолирал в една скална ниша в манастира, над която имало гълъбарник и прекарвал цялото си време там в пост и молитви, като от външния свят приемал само вода, а прехраната си поверил на небесата – поглъщал семенцата, сламчиците и трохичките, изпускани от гълъбите, живеещи над него. Любовта на този отшелник към Бога била толкова голяма, че той искал да прекарва цялото денонощие в молитва, без да спи, като за целта връзвал дългите си коси на една кука, висяща от тавана и заставал на колене. Отпуснело ли се тялото му напред или настрани, изкушено от прегръдките на съня, подръпването за косата го събуждало и го връщало към дълбоката му медитация.
Легендата гласи, че приживе Св. Бишой се е докосвал три пъти до Христос, поради което тялото му до ден днешен е нетленно. Първият път Христос го изпитал, явявайки се като странстващ пътник, който поискал подслон в манастира. Манастирите никога не отказвали храна и вода на случайните минувачи, но те спускали дарението си през бойниците на високите кули, тъй като освен духовен храм, манастирите по това време са били и крепости, ревниво пазени от нападенията на мародерите. Светецът, обаче, се смилил над уморения пътник, отворил тежките врати и подслонил великия си Гост. Вторият път Христос изпитал отшелника, представяйки му се като прокажен в пустинята, който молел минувачите да го пренесат до близкия оазис, тъй като умирал от жажда под палещите лъчи на слънцето. Без да се замисли нито за миг, светецът се навел и качил прокажения на гърба си. Третият път Христос се явил пред Свети Бишой в истинския си образ и го дарил с Просветление, като му казал, че заради това, че три пъти е повярвал в Неговата сила и три пъти се е докосвал до Него, тялото му ще бъде вечно нетленно и ще се превърне в източник на изцеление за вярващите столетия след смъртта му.
Днес всичко това може да звучи налудничаво и дори нелепо, но помните ли какво казаха египетските монаси  – вярата не се нуждае от доказателства. Тя е сила сама по себе си. Египет е пълен с мистични места, носещи спомена за далечните години, когато християнството е започвало да се разпространява по света като млада религия. Самите копти са съхранили морала на ранното християнство в най-чист вид: тяхната църква е близка до църквата такава, каквато са я създавали първите апостоли – скромна, смирена и без излишна помпозност, уповаваща се единствено на вярата в Бога.

Тихомир Димитров

Advertisements

16 коментара »

  1. Жалко, че няма да мога да го чуя на живо. А толкова бих искала…

    Коментар от LeeAnn — май 18, 2007 @ 7:04 am

  2. Видя ли блог с тема Египет чета много внимателно.Защо ли? В тази страна работих от 1972 до 1978 г.Там се роди моята дъщеря, там спечелих много приятели-и копти и мюсюлмани,там преживях войната
    на 6.10.1973,там…и т.н. Имено, на пътя Кайро-Александрия /пустинния път/ има местенце, където , според легендата, са били Исус и Дева Мария, след бягството им в Египет.Легендата разправя , че там е имало 500 ? манастири.
    Между другото искам да спомена,че в Александрия са живяли около 30 000 българи, главно от Копривщица, и са държали млекарския бизнес в Египет. Май се увлякох със спомените.С удоволствие ще прочета и други материали.

    Коментар от Kanew — май 18, 2007 @ 7:08 am

  3. Ей, аз тази година се абонирах за Одисей и го чета редовно, но не бях забелязала, че ти пишеш там – сега ще ми е още по-интересно 🙂

    Коментар от Таня — май 18, 2007 @ 8:45 am

  4. което пък ми напомня за разни будистки истории за просветление … да речем онази, в която един човек се заел да спасява умиращо куче с половин липсващо тяло, глозгано от червеи. за да не го нарани, се заел да вади червеите с език и т.н. 🙂

    не може да не си забелязал еуфорията покрай „шифъра на леонардо“ и нарасналия интерес към всякакви доказателства за съществуването на исус и семейното му положение и бла-бла. какво ще стане с вярата на повечето християни ако някой докаже, че исус не е съществувал. какви християни са тези, на които са нужни доказателства за буквалното съществуване на исус. такива, каквито са и мюсюлманите, за които е ужасно важно мохамед да е историческа личност и т.н.

    Коментар от lyd — май 18, 2007 @ 9:00 am

  5. принципно са прави монасите в това, което са казали, но е доста гадно това „ето тук се намира човека, зад този похлупак, ама няма да ти го покажем“ и ми намирисва на… неистина 🙂

    Лид, това което питаш е логическа въртележка.
    Няма начин, по който да се докаже, че Исус не е съществувал, нито има научен начин да се докаже, че е съществувал, това е въпрос на вяра. Дори и да изровят пергамент от 33-та година, дори и да пише в него, че видиш ли, няма такъв човек, това пак не е доказателство. Лъжи се тиражират сега, тиражирали са се и тогава (цялата история на човечеството е една приказка разказана от пристрастни разказвачи). Всичко е въпрос на вяра и бих добавил … въпрос на _жива_ вяра 🙂 в този смисъл, вярата на въпросните християни няма да бъде засегната, първо защото не е възможно да се намери доказателство и второ ако при намирането на такова те я изгубят, то е много вероятно да не са я имали никога 🙂

    Коментар от недко — май 18, 2007 @ 10:04 am

  6. Интересно и предразполагащо към размисли е това, което пишеш, но не споменаваш нищо за твоята воля да приемеш вярата в този момент… Защо се кръсти! – защото не искаше да те смятат за комунист, защото мястото е интересно и запомнящо се, или изпитваше духовната нужда да се причислиш към лоното на църквата?

    Коментар от Ивката — май 18, 2007 @ 10:21 am

  7. Бях в шести клас, хал хабер си нямах нито от комунизъм, нито от религия, но душата ми остана на това място и след 14 години отново се върнах там. Беше запомнящо се изживяване, да пътуваш до манастир в пустинята, до едно забравено от Бога място, където си изживял толкова странни и интересни неща като малък…Всъщност, „забравено от Бога място“ е най-тъпото, което мога да напиша, защото, вярваш или не, там може би стои вечно тлеещата енергия на едно човешко същество, докоснало се до Сорса…
    Вярата не се снужаде от обяснения, действително, аз не съм религиозен човек, но на земята има места-магнити, на които ми настръхва козинката. Св. Бишой е такова място, там Силата се усеща физически. Вярвам в Бога и предпочитам в контакта ми с Него да няма посредници и натрапващи се обичаи, обичаите са за неграмотните, които се нуждаят от символ, от сграда, от ритуал, за да повярват. Аз съм мислещ човек, забелязъл съм, че когато вложа цялото си сърце, душа и воля в едно нещо, когато го искам истински, то винаги се получава. Това ме кара да вярвам, че все пак някой горе мисли за мен. Някой много по-искрен, съвършен и по-добър от мен, защото не заслужавам хубавите неща, които ми се случват, но усещам Любовта. Глупаво и басурдно е да си мсилим, че сме най-висшата форма на еволюцията и разума в една Вселена, която е на няколко милиарда години.

    Коментар от asktisho — май 18, 2007 @ 11:10 am

  8. Глупаво е, наистина, да си мислим това. Но все ми се струва по-глупаво да се оттеглиш в манастир и да прекараш живота си в молитви. Все се чудя за какво толкова се молят…и как точно се отдават на любовта си към Бог, заминавайки на затънтено и самотно място?

    Коментар от chinuk — май 18, 2007 @ 1:02 pm

  9. Нека ти обясня. Един човек, избрал отшелничеството, аскетизма и отчуждението в служене на върховния си религиозен идеал, който стои гол и бос в гората (пещерата), храни се от птиците и пие вода от изворите, той практически няма лични нужди, за които да врънка Небесата. Такива хора са ходатаи на всички нас пред по-висшата инстанция, те се молят за мир, изцеление и спасение на човешкия род, молят се за добруването на света и за просперитета на човечеството. За неговто осъзнаване. Нивото е доста високо. Нека да приемем, от нашата гледна точка, че тяхната вяра и упование в Бога стигат до абсолютизъм. Толкова много вярват, че са избрали да посветят краткото си пребиваване тук – на тази планета, в служене на небесната идилия. И защото не? Може би познават един по-добър свят, който си заслужава повече от тукашния? И са решили да „skip“-нат краткото си земно пребиваване в търсене на Вечното. Трябва да си доста силен и убеден, за да направиш това. Трябва да си „просветен“. „Един път се живее“ не трябва да ти е водещия принцип, трябва да живееш като вечен, който знае, че е вечен и разполага с цялото време на света.
    Има обаче и хиляди начини да служиш на Бога, служейки на хората. Аз познавам един бълграски свещеник, който се оправя доста чевръсто със земните дела, организира екскурзии до Божи гроб, занимава се със земделие и куп други неща, динамичен, организиран, интелигентен и начетен човек в расо, който е избрал да служи на Бога, служейки на хората, без да се откъсва от тях. Всичко, което изкарва, той инвестира в закусвални и спални за социално слаби, купува компютри на циганчетата, органиизра им безплатни курсове, предлага безплатна храна и подслон на хората от улицата. Всеки ден издържа поне 30-40 души със собствените си средства. Колко хора могат да се похвалят с това? Повечето трудно издържат дори собствените си семесйства. Аз много уважавам този човек, защото той е олицетворение на факта, че вярата може да има и практически измерения. Не е задължително да се затваряш в пещера. Абсолютизмът не е за всеки. Пък и просветените са малко. В последните сто години у нас е имало точно двама – Дънов и Ванга. Те също са избрали службата на хората, пред отчуждението в пещерата.
    Имай в предвид и друго. През четвърти век отшелничеството е било доста разпространена форма на протест срещу властта и организацията на обществото по принцип, срещу данъците. Така че в пещерите са живяли и доста непросветени хора, но те не са оставили школи и манастири след себе си, както го направиха Св. Иван Рилски и Св. Бишой. Просветените са малко и те служат на цялото човечество. Ако не бяха те, светът щеше да загине заради греховете си. Поне така пише в Библията. Хубаво е да се чете Библията, независимо дали си релизгиозен или просто умен човек. Длъжен си да знаеш, при всички случаи.

    Коментар от asktisho — май 18, 2007 @ 1:31 pm

  10. Благодаря за обяснението 🙂
    Повече наистина се възхищавам на хората, които покрай молитвите се опитват да са полезни и по друг начин, а не само разчитайки някой да им отговори.
    Просто аз лично не виждам как като се молиш по цял ден служиш на нещо по-висше, при положение, че това висше нещо ти е дало именно този живот, това място за действие и едва ли се очаква по цял ден да го врънкаш да бъдем по-добри и по-щастливи, вместо сами да се погрижим за това.
    Иначе, да, съгласна съм с теб и ми беше интересно да те чета /отново/ 🙂 Вярата не се нуждае от доказателства. Тя просто си вирее някъде дълбоко вътре в теб.

    Коментар от chinuk — май 18, 2007 @ 5:42 pm

  11. Докато четях ми се прииска да си спомня моето кръщене. Не, че е било толкова вълнуващо като твоето 🙂 , но все пак…
    Може би децата не трябва да се кръщават на 1-2г., а да се изчака малко…за да могат (поне отчасти) да осъзнаят какво им се случва.
    Иначе, скоро в една църква в Несебър станах „духовна майка“ на приятелка, която не беше кръщавана. Попа направи супер интересна (та на места и забавна) церемония. Хубаво е, когато виждаш, че дадения поп влага нещо от себе си, а не е отбиване на номера, защото вече и такива има…

    Коментар от apieceofme — май 20, 2007 @ 2:13 pm

  12. Любимата ми тема е Египет.
    Имаш ли традиционната татуировка след кръщението?

    Коментар от kanew — май 20, 2007 @ 3:03 pm

  13. Не съм чувал за такава, дори. Нито пък някой от приятелите ми копти има татуировка, свързана с круъщенето му.

    Коментар от asktisho — май 20, 2007 @ 8:41 pm

  14. само за мое инфо питам, за теб Христос бог ли е или не е? след всичко казано все още не мога да разбера.

    Коментар от недко — май 21, 2007 @ 2:46 pm

  15. Пътеписата ти е много гот. Наистина човек трябва да прочете Библията, а не само да повтаря реплики изпаднали от тук от там, какво пишело в Бибилията. На мен ми отне около 2години- с препратките разбира се.А някъде бях чела, че краят на света ще настъпи когато умре последния свещеник на тази земя. Защото ти сам си го казал: ,,Такива хора са ходатаи на всички нас пред по-висшата инстанция, те се молят за мир, изцеление и спасение на човешкия род, молят се за добруването на света и за просперитета на човечеството. За неговто осъзнаване.,,

    Коментар от Ван — август 18, 2007 @ 12:06 pm

  16. mn w

    Коментар от nadiijoni — март 10, 2008 @ 8:12 pm


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s