Писателският блог на Тишо

май 16, 2007

За високия стандарт

Kазват, че ако постоянно отхвърляш всичко друго, освен най-доброто, то има голяма вероятност наистина да го получиш. Ако в планината подминеш жаден осем мръсни локви, накрая със сигурност ще  пиеш от най-чистия извор. Ако си взискателен и допускаш в живота си само най-качествените хора, ако бутнеш триците в страни, защото предпочиташ белия хляб, колкото и да си гладен, Съдбата ще разбере, че не се храниш с трици и ще спре да ти ги дава. Вярвам, че всяко нещо, което правим, казваме и мислим, дори най-малкото, се записва някъде и има значение. Най-вече за самите нас. Вярвам, че сам можеш да определиш пътя на своя живот и със силата на волята и мисълта си можеш да очертаеш пътеката на собствения просперитет през хаоса на заобикалящата ни действителност, само защото така си пожелал. Всичко, от което се нуждаеш е вяра, воля и желание, плюс щипчица късмет на вкус.
Говоря за високия стандарт. Не визирам високия жизнен стандарт на дебелата Берта от Бавария, която съвсем незаслужено получава колкото един екип индийски програмисти, за да не работи. Говоря за високия стандарт по принцип. За непримиримостта с гадните, повърхностни, некачествени работи.  За отношението ти към света.
И понеже съм практичен човек, веднага ще се бетонирам с примери. В автобиографичната книга на Салвадор Дали четох, че в  най-мизерните години от живота му в Мадрид, когато буквално е приритвал от глад, винаги е бил готов да даде последните си стотинки за вечеря в скъп ресторант с жена си, където да похапнат скромно, но луксозно, вместо да спестяват за сухари. Никакъв компромис с удобствата и лукса. Точно този тип хора по „необясними“ причини успяват в загадъчния и объркан свят, в който живеем. Защото знаят кое е най-доброто за тях и не са склонни да правят никакви, ама никакви  компромиси с него.
Да имаш висок стандарт означава да имаш завишени изисквания към живота и света по принцип. Знам, че повечето от нас са възпитавани от малки да бъдат непретенциозни, овчи души, но това съвсем не е правилно. Американските деца ги учат, че като пораснат трябва да станат президента на САЩ. Америка е най-богатата страна на света. Да имаш висок стандарт не означава, че ще търпиш глупава и грозна жена, само защото се чувстваш самотен. Изобщо, скромността „краси” простака, а не истинския човек. Последният има високи  изисквания, но те са подкрепени и от високи възможности. Твърде често се случва така, че възможностите ти  да бъдат недооценени  по една или друга причина. И точно това са моментите, за които трябва да благодариш, вместо да се отчайваш и примиряваш. Те ти дават инерция да се пребориш за нещата, които считаш, че ти принадлежат по право. Ако имаш висок стандарт, разбира се. Замислете се какво означава дъното за удавника? Чудесна възможност да се оттласка обратно към белия свят, ето какво. Винаги съм респектирал хората, които нямат какво да губят, защото именно те са най-силни. Само когато ножът опре до кокал се разбира колко струваш всъщност. И дали ще се оставиш да те прегазят или ще се превърнеш в гигант. Нямаме си дори бегла представа колко голям процент от днешните най-богати хора на света са били абсолютни сульовци и пульовци в началото на своята кариера. Собственикът на софийския и десетки други бизнес паркове по света, например, хер Линднер, е събирал фасове  по улицата и мечтата му е била да емигрира във Финландия, за да строи дървени къщички за птиците, с които да си изкарва прехраната. Притежателката на най-голямата фирма за почистване по домове и офиси в Ню Йорк е започнала като обикновена чистачка. Ингвар Кампрад е бил прост, провинциален фермер. Днес притежава ИКЕА. Почти всички велики хора са имали своите ниски прагове на съществуване под нулата. Те също ходят до тоалетната и единственото, което ги различава от теб и мен, с изключение на щипчицата късмет, може би, е фактът, че никога не са били готови да се примирят със съдбата си и винаги са искали още, повече, всичко. Защото са знаели, че  го заслужават.
Аз съм за високия стандарт. Високият стандарт означава да не ядеш разваленото яйце само защото те мързи да отидеш до магазина да си купиш ново. Той се крие в най-малките детайли от бита, но може да има решаващо значение за глобалния облик на твоя живот. Високият стандарт означава, ако в един момент прецениш, че заплатата ти е твърде ниска  и, че заслужаваш много повече, да не губиш нито секунда  преди да си поискал повишение или да си бил дузпата на шефа. По-добре да си изгладуваш високия стандарт. Тогава в космическия тефтер ще пише, че не ядеш трици. И е много вероятно да получиш нещо хубаво в замяна.  Ако си трайкаш и чакаш  да дойдат по-добри времена, ще получиш това, което в действителност заслужаваш – абсолютно нищо.
Има една поговорка: „Съдбата обича смелите”. Мисля, че тя е създадена, за да описва високия стандарт. Всичко на този свят опира до достойнството, силата на характера и уважението към себе си. Това са три неща, с които компромиси не трябва да се правят. Четвъртото е високият стандарт.

Тихомир Димитров

Advertisements

53 коментара »

  1. Покажи ми снимка на жена си и ще ти прошепна нещо на ухото…

    Коментар от dzver — май 16, 2007 @ 7:32 am

  2. Много, много несъгласен съм с теб. Може би не съм те разбрал правилно. Златната среда е измислена още от древна Гърция. Техниката работи изцяло на правилно взети компромиси. Иначе няма да съществува компютъра на който пишеш. Животът също не е черно-бял. Според мен е безумно да даваш много за нещо ако не можеш да си го позволиш. Стисни парите и инвестирай. Може да се опитваш да си най-добър, но само в едно. Няма как да си най-добър във всичко, така че няма как да искаш всичко около теб да е най-доброто. Животът е разумен компромис. Богатите хора 99 процента започват с наследено богатство. Абе, като цяло доста време чаках поредната ти статия и от тази специално съм много разочарован.

    Коментар от Някой — май 16, 2007 @ 10:31 am

  3. Само да добавя – президентът далеч не е най-добър. Въпрос на много шанс, подлост, пари и връзки. Това е! Космическа справедливост някъде другаде в Космоса! Туk е джунгла! Ти сам каза че на които им е дадено не го заслужават, сигурно са страдали предния си живот. Ако имам свободни 200 000 евро знам как да ги умножа по 2 за няколко години. Ама като нямам значи ли че съм по-малко кадърен от теЗи които ги имат наследени?

    Коментар от Някой — май 16, 2007 @ 10:43 am

  4. Аз пък подкрепям Тишо с две ръце и не съм съгласна с коментарите на Някой.
    „Ако имам свободни 200 000 евро знам как да ги умножа по 2 за няколко години. “ ?!? Типичното мислене на средностатистическия български таксиджия „Аз ум си имам, пари ми дай“. Нали знаете какво се отговаря – „Като имаш ум, къде са ти парите?“

    Коментар от Antonia — май 16, 2007 @ 11:34 am

  5. Твоите къде са?

    Коментар от Някой — май 16, 2007 @ 11:39 am

  6. Съгласна с Тишо като цяло.
    Златната среда е удобна, защото там е спокойно и мързеливо, но ако искаш повече, то тя се явява временно място за кратка почивка и засилка. Нищо повече.

    Коментар от LeeAnn — май 16, 2007 @ 1:37 pm

  7. Категорично съм „За“ думите на Тишо! Винаги нещо трябва да те води напред – не можеш да постигнеш по-високата цел, ако не си я поставил на пиадестал и не я преследваш упорито. Дори самото преследване те прави щастлив, а щастието „привлича“ късмета. Само дребничка забележчица: Поговорката в края е „Пашата обича смелите“ 🙂

    Коментар от Ивката — май 16, 2007 @ 2:12 pm

  8. @ Ивката: Аз си я превeдох от английски: „Destiny favours the brave“, все тая, смисълът не се губи. Благодаря за допълнението.
    @Някой: Животът не е черно бял, наистина. Животът е цветен и доста интересен, при това, с всичките му гами. Обаче това съвсем не означава, че ако имаш висок стандарт трябва задължително да си милиардер. Или пък енциклопедист-перфекционист. Никъде не твърдя такова нещо. Високият стандарт личи от изборите, които правиш. Човекът има една единствена истинска свобода и тя е правото на избор. Начинът, по който го използваш показва какъв човек си всъщност.

    Коментар от asktisho — май 16, 2007 @ 6:49 pm

  9. Много силна статия, браво. Щастието по-скоро прави зависимостта от късмета някакси по-малка. Удовлетвореният от живота си човек не играе на зарове и не чака Господ най-накрая да преразгледа и неговата молба за щастие, неудовлетвореният го прави. В живота може би всичко е шанс(късмет), като започнем от родителите, семейството, средата в която си попаднал и стигнем до случайната среща с значимите хора в живота ни, най-добрите приятели, хората които ни подсказват посоката и ни дават кураж да продължаваш. Въпросът е да не се отказваме от това да сме отговорни за живота си, дори когато нещата не зависят напълно от нас. Точно това са направили и Великите хора пред нас, осъзнали са, че са в бурята на живота, но за разлика от другите те имат посока…а както гласи известният цитат „Няма попътен вятър за кораб без посока“

    Коментар от Някой друг — май 16, 2007 @ 7:10 pm

  10. „В моята собствена църква шестиците на заровете винаги гледат към купола“ – незивестен автор

    Коментар от asktisho — май 16, 2007 @ 10:33 pm

  11. Абе донякъде май не съм съгласен…
    Изглежда ми идиотски да нямаш пари да ядеш по цял ден, но въпреки това да ги изхарчиш наличните пари в скъп ресторант. Тъпо е… Така или иначе какво толкова получаваш в този ресторант? Ако беше някакво безценно знание бих го разбрал… Ама за същото ядене, дето го има в супермаркета.
    Друго сега е на мода. Май познавам хора със скромни доходи, които са си купили телефон за 600 лева на изплащане. И с 260 лева доход на месец упорито го изплащат. Не си дояждат, не си купуват книги, не ходят никъде. Има и хора, които нечовешки добре изглеждат като са на улицата, но у тях е нечовешка мизерия. Плочките в банята са изпадали на 50% от площта… Нямам думи.
    И двете са примери на безумна гъзария. Виж, знам, че го меря с моя аршин, но ми се губи смисъла от това да си поставяш цели, от които ти самия губиш. Какъв е смисъла да имаш телефон за 600 лева и да си се скапал от недояждане или да не можеш да прочетеш някоя книга?
    Според мен това са хора, които просто не могат да си правят сметката. И те никога не успяват да постигнат целите си, тъй като не могат или не искат да планират. Искат всичко най-добро и то в момента. Понякога просто не може да имаш определени неща и е смешно да имаш високи изисквания, когато не можеш да ги покриеш. Искаш най-доброто, но най-добрия ли си?
    Но се улавям, че споделям идеите ти в определена насока. Аз също не обичам компромисите с някои неща. Не понасям тъпи филми, посредствена музика, не понасям плоски книги, дразня се от псевдоинтелектуалци, не понасям да ми се говорят глупости. Ако ще давам пари за подобни неща имам най-високи изисквания. Няма начин да ми продадеш билет за концерт на „Каризма“ за повече от 2 лева.
    В края на краищата всеки да си живее живота и да не учи другите как да живеят. Който е готов да си отгладува мобифона, е, прав му път, негова си работа.
    П.П. Тука някои хора съпоставят интелигентността с парите. Няма такава зависимост. Иначе Айнщайн щеше да е от най-богатите хора на Земята. Веселин Топалов- също. Алексей Толстой, Чарлз Дикенс, Кърт Вонегът, Джек Керуак, Тимъти Лиъри да не би да са супербогати? Не че са живяли в крайна мизерия, но те не илюстрират зависимостта.
    „Като си такъв умен, къде са ти парите?“ е крайно време да я избием тая глупост от главите си. Пълно е с изключително интелигентни хора, които нямат особено много пари.

    Коментар от Багера — май 16, 2007 @ 10:41 pm

  12. Всички момиченца са така, докато не се осъзнаят чакат принца на белия кон. Всичко друго е втора категория недостойна за тях.

    Коментар от Някой — май 17, 2007 @ 7:53 am

  13. Сетих се за точната дума! Снобизъм. А наистина най-доброто за теб е разумното поведение. Скъпите 5 звездни ресторанти са предразсъдъци и снобария. Ако обаче имаш достатъчно кинти няма лошо. Имаше една статия точно за предразсъдъците тук.

    Коментар от Някой — май 17, 2007 @ 9:16 am

  14. @Някой, радвам се, че толкова много се вълнуваш и критикуваш това, което пиша, но, искам да си запазя правото да знам кое е „най-доброто“ за мен самия, за себе си :))
    Иначе по въпроса за момиченцата, ами че защо не, бе човече, нима ти не мечатеш за съвършената жена? Лошо, ако вече си се „осъзнал“. „Човек е толкова голям, колкото големи са мечтите му…“

    Коментар от asktisho — май 17, 2007 @ 9:48 am

  15. Или по-точно, колкото е по-силен характерът му…
    и най-големите мечти да имаш, без принципи не можеш да постигнеш общо взето нищо качествено.

    Коментар от Някой друг — май 17, 2007 @ 10:42 am

  16. йеп

    Коментар от asktisho — май 17, 2007 @ 10:59 am

  17. „Америка е най-богатата страна на света“ Ot koga?? Strahoten BLOG, haresva mi misleneto ti i knigata ti

    Коментар от Vlado — май 17, 2007 @ 11:02 am

  18. “Човек е толкова голям, колкото големи са мечтите му…” Много точно казано, Тишо 🙂 Хареса ми статията ти 🙂 Разбира се, че винаги съществува риск очаквайки най-доброто да пропуснеш шанса си, защото не ти се е сторил достъчно, така де, добър, но човек просто трябва да се стреми към най-доброто, вместо да се примирява и да съществува. Аз не искам просто да съществувам, искам да живея.

    Много силна статия 🙂

    Коментар от Marfa — май 17, 2007 @ 11:03 am

  19. Цялата поговорка: Предай се комита пашата обича смелите.Така, че „Съдбата…“ е по добре.
    Четейки статията,се запитах, дали търсейки високите стандарти трябва да прилагаме казаното от Микиавели, че целта оправдава средствата? Смятам, че не.Не искам и големите мечти на някой да пречат на мойте по-малки мечти.А фактора на успеха се изчислява по формулата:У=Х+З+С където:
    у= успех
    Х= характеристика на личноста/ умение да се разбираш с хората,психологическата гъвкавост,жизнена позиция и др./
    З= здраве+ наличие на приятели
    С= самоуважение и чувство за хумор.

    Коментар от kanew — май 17, 2007 @ 11:21 am

  20. Когато, четеш но имащ чувството, че някой ти говори, значи той е постигнал, това, което трябва
    с прямотата си, щом е пробудил духовете.
    Днес Тишо ни говори! И всички които оставиха мислите си тук,не го направиха случайно.
    Силни прозрения изводи и формули!

    Коментар от Рая — май 17, 2007 @ 12:42 pm

  21. Аз мисля, че е страхотно човек да върви уверено след това, което смята за хубаво и правилно. Но не разбирам защо това трябва да са петзвездните ресторанти.
    Човек трябва да отстоява вижданията си. Да се бори за живота, който иска. За някои, като Тишо, той е в лукса, за други в аскетизма, знае ли човек.
    „Стандарт“ е доста подвеждаща дума. Защото стандарт означава нещо утвърдено, общоприето за добро. А често в общоприетите неща се крият клопки.

    Коментар от случайна — май 17, 2007 @ 4:13 pm

  22. Лелееее, случайна, ти ме разби! Отнесе ме като куцо пиле домата и като докер празни шайги ме отнесе направо :)))) Някъде в текста да пише, че петзвездните ресторанти и лукса са нещата, към които се стремя? Как изобщо стигна до това умопомрачение, защото не мога да го нарека умозаключение? :))) Никакви лоши чувства, не се засягай, просто ме развесели с констатацията си и аз съм повече от задължен да те поправя. Знам, че не ме познаваш достатъчно, така че ти е простено…:)
    Възхищавам се на Дали, но това не значи, че му подражвам. Две различни неща са. Има много низки хора, които се хранят в петзвездни ресторанти – диктатори, корумпирани политици, ченгета, мутри, наркобосове. Луксът сам по себе си не издава висок стандарт. Идеята ми беше, че трявба да се стремиш към истинските неща и да отказваш да се задоволиш с по-малко от най-доброто. Най-доброто се съдържа в твоите мечти. Парите имат преходна стойност, те не могат да ти бъдат нито мечта, нито цел. Да не говорим колко малко истинска стойност има в един воден знак отпечатан на хартия. Кейс стъди – ами инфлацията, която превръща кеша в разпалки за камината. Дадох примера с Дали като пример за ексцентричност, тъй като хората с висок стандарт обикновено са точно такива – рядко срещани и доста ексцентирчни. И сега, за да не се хване някой и за примера с милиардерите, ще добавя, че Ингвар Кампрад, който за малко да бие Бил Гейтс по милиарди в класацията от минлата година, все още кара любимото си Волво от 1987 година и живее в най-обикновена селска къща с двор. Но е тотален перфекционист в работата си, има гениален бизнес ум и не прави абсолютно никакви компромиси с качеството на продуктите, които произвежда, ето това е неговият висок стандарт. Не можеш да се стремиш към лукса, ако не го заслужаваш. Щото накрая свършваш като куче в локва кръв на улицата. Луксът е само екстра, бонус, подправка в живота на истински успелите хора, постигнали своя висок стандарт…

    Коментар от asktisho — май 17, 2007 @ 5:15 pm

  23. публикацията е чудесна, буди много по-дълбоки размисли, насочени както към цялото ни обществено развитие, така и в частност към личността на всеки един от нас …парите са калпав начин да си мериш успеха; смелостта ни трябва да бъде насочена към преодоляване на неадекватното ни мислене спрямо това, че всеки може и го заслужава този качествен живот, а не само „богоизбраните“, каквито всъщност няма; има уникални личности с уникален живот, който въпреки цялата му абсурдност трябва да се изживее с изискаността на високия стандарт …

    Коментар от kariya — май 17, 2007 @ 6:55 pm

  24. По повод последния ми комент – Тишо, не ме разбирай погрешно, не се кОси, не те уча аз как да живееш. Просто не съм съгласен с тази ти позиция, а може и да не съм те разбрал правилно. Май не приемаш критика?

    Коментар от Някой — май 18, 2007 @ 12:28 pm

  25. Не се кося, пич, нито заплата получавам, нито се боря за повишение в твоя офис, че да ми влиза вътрешно какво мненние изразяваш в писателския блог на Тишо. За това съм избрал свободната професия – за да не ми влиза. Ако се връзвах, нямаше да имаме тема на разговор, защото откровено просташките и спамърски коментари обикновено ги трия, а не ги коментирам, тъй като не искам да ми се превръщат в тема на разговор, докато ти ми се превърна в тема на разговор – волю-неволю.
    Как да ти отговоря на въпроса дали приемам критика или не, изтриха ми се пръстовите отпечатъци вече да пиша, че критиката е винаги добре дошла, добра или лоша, може пък от нея да научиш нещо повече за собствените си грешки, човек се учи докато е жив, нали…?
    Ама трябва да носи парченце информация въпросната критика. Да казва нещо ново. „Не те разбирам“ не ми върши никаква работа, защото и аз не те разбирам, ама съм готов да се аргументирам. Със сигурност не ме разбираш и то много, дано да не си мислиш само, че си струва да пиеш от калната локва и да ядеш от триците, преди да си видял какво ти е приготвила съдбата зад ъгъла, защото това би означавало, че не си готов за високия стандарт и би било жалко. За теб самия. Във всички други случаи, радвам се, че имам събеседник като теб. Честно.

    Коментар от asktisho — май 18, 2007 @ 1:00 pm

  26. …на път сме да се окажем поколението Х на историята. Без цел и място. Ние нямаме велика война. Нямаме голяма депресия. Нашата велика война е духовната. Нашата голяма депресия е нашият живот;налице е и абсурдния капан, в който ни е уловил този живот и като малки лутащи се мишлета се оказваме и без желание за изисканост за висок стандарт … за това какво би казал – asktisho; мисля, че коментара на „Някой“ в частност е и в тази насока…

    Коментар от kariya — май 18, 2007 @ 10:56 pm

  27. Само нещичко за „петзвездните ресторанти“ искам да вметна, защото го имаше в няколко коментара…
    Според мен тук не става въпрос да умираш от глад, но да отидеш и да си дадеш парите за малко лукс (да де, много). Това е глупаво и безсмислено, спор няма.
    Става въпрос, че ако имаш право на избор и трябва да прецениш дали да отидеш 5 пъти в посредствено, квартално заведение или 1 път, но в по-висок клас…ако се стремиш към най-доброто, към високия стандарт, трябва да избереш второто.
    Още нещо. Лукса, като понятие, не трябва да се натоварва с толкова негативно значение. Първо: има разлика между лукс и кич. Второ: лукса носи по-големи удобства и това си е по презумпция. Нормално е да се стремиш към по-хубавото…

    Коментар от apieceofme — май 20, 2007 @ 4:19 pm

  28. всичко това е мн.вярно,лошото е че в нашата родина висок стандарт за мн.хора означава пари за хляб и салам,за др.пари за нова кола и обувки от новата колекция на“гучи“примерно.за мен високия стандарт е духовно състояние.наи-вече да се стремиш всичко което правиш да е на висота,въпреки ограниченията,да мислиш позитивно,въпреки негативите,да вървиш напред когато всички останали се движат назад и прочие.изисква много енергия и не винаги се получава,но така се успява…и с малка доза късмет ,когато е нужен.

    Коментар от plami — май 22, 2007 @ 11:18 am

  29. Първо искам да поздравя Тишо – аз се освободих наскоро и го разбирам напълно!
    Понякога е трудно да оставиш сигурното за да се бориш за нещо по-добро. Робската ни психика е измъдрила по тоя повод – „остави питомното, гони дивото“.
    Някой трябва да го събуди тоя заспал народ, иначе няма да се оправим никога, а имаме тоя шанс мисля, просто не трябва да сме доволни на трохите, които ни поднася… съдбата няма нищо общо между другото – може би само с намесването и не съм съгласен. Нещата са такива каквито си ги направиш, съдбата има зад ъгъла нещо по-добро, но трябва първо да пуснеш в канала това, което в момента стискаш и след като проявиш тоя кураж, да имаш и търпението да стигнеш до ъгъла и да погледнеш, понякога тоя ъгъл е по-далеч отколкото изглежда.
    Успех на всички!

    Коментар от o6tenqkoi — май 22, 2007 @ 11:25 am

  30. Дано да си прав Тишо… Точно заради Високия Си Стандарт вече 2 години гладувам…!

    Коментар от Никой — май 28, 2007 @ 4:17 pm

  31. Прииска ми се да добвя още нещо (не че търся дискусия).
    Всички (почти) думи имат различни интерпретации и този „форум“ само го потвърждава.. Но, посланието, което Тишо ни отправя, трябва да се разбере чрез сърцето, а не чрез разума…

    Коментар от Никой — май 28, 2007 @ 4:41 pm

  32. За високия стандарт. Тихомире, ще те ти разкажа един тост, който бях чела някога, някъде. ,,Живеел един богат принц, зад една огромна пустиня и си търсел жена цвете. Тръгнали три рози- бяла, жълта и червена, да прекосяват пустинята, за да стигнат до мечтания принц. Условието било, ако срещнат кладенец да не пият вода,защото ще им пада по едно листенце. Тръгнали розите на път, готови на всичко, за да имат своя принц. Слънце, жега, пясък. Стигнали първия оазис, а там вода. Бялата роза веднага пила и казала ,,Имам много листенца. Не мога да търпя тази жега.,, Жълтата не пила и капчица ,,Ще се пазя зя моя принц.,,- казала тя. Червената роза знаела, че това е първият оазис, ще има и други, и ще потърпи. Продължили – пак слънце, жега , пясък. Нов оазис. Бялата роза веднага пила вода ,, Имам много листенца. Мога да изгубя още едно, но не мога да търпя тази жега.,,Жълтата казала ,,Аз няма да пия. Ще се пазя за моя принц.,, Червената роза – пийнала изгубвайки едно листенце, но запазила своята свежест. И така вървели трите рози през пустинята. Слънце, жега , пясък. Срещали оазиси с вода. Бялата пиела винаги и винаги губела листенце. Жълтата – не пиела- пазела се за принца. Червената – тук пиела, там не пиела, просто си избирала. Накрая?! Накрая на пустинята, когато стинали до палта на принца- бялата роза била без листенца, защото ги изгубила всичките пиеки водица всеки път. Жълтата роза имала всичките си листенца, но била изсъхнала, защото не била пила водица изобщо. А червената роза – била изгубила някои от листенцата си / защото понякога, само понякога си позволявала да пйне от водицата/ , но била свежа и красива за своя принц. И така Да пием господа за розите, които знаят кога да пият и кога не, за да свежи и запазени за нас!!!,,
    И така Тихомире, трябва да знаем кога да правим компромиси, и как да ги правим, и ского да ги правим, за да стигнем до своя принц-мечта свежи и красиви, запазили себе си. Но и да знаем дали изобщо си имаме принц, когото да мечтаем. / под ,,принц,, разбирай- коли, пари, жени, и всичко което си мечтаят хората да имат/

    Коментар от Ван — август 10, 2007 @ 12:44 am

  33. Ван, не те разбирам. Израстнал съм в семейство, което продава коли. То ме научи да изкарвам парите си сам, въпреки всико и въпреки всички. Защото безплатен обяд няма. А жените винаги са ми били по-интересни с техните бодли, отколкото с техните повехнали листенца, защото бодлите не увяхват :))) И под „принц, когото да мечатем“ аз виждам друго – това е краставата жаба, която ще даде половин царство на онази червена роза, която първа се осмели да я целуне по устата. Защото после на принца всички ще се редят да му целуват задника, ама вече ще е малко късничко не мислиш ли?

    Коментар от asktisho — август 10, 2007 @ 6:31 am

  34. Ами какво да ти кажа Тишо. Във всички приказки принцесата чака принца- я да го целуне и развали лошата магия, я той да я целуне и тя вече да не спи 100години. Те така. И Иванушка-глупака не се жени за селската мома, а за царската дъщеря. Трябва да се мечтае за принц /разбирай там коли, пари и т.н., и т.н./ Жените са интересни и то много. Но понякога цял живот търсят себе си и не виждат нищо от това което се случва покрай тях. Когато един мъж обича една жена и прави безплатен обяд. Ей така, защото му е кеф! Ох, каде са тези мъже?! Но за съжаление на нас жените ни се налага да целунем много жабоци, преди да /ако изобщо/ намерим своя принц. А само с ,,Трудът краси човека,, не можеш да накараш хората да продължават да живеят и да търсят висок стандарт. дори там има материален изказ стимула- наградки разни.
    Така че, вървейки към високия стандарт на живот, на мечти, на размисли и страсти не е зле да знаем, колко листенца сме готови да загубим!!!

    Коментар от Ван — август 10, 2007 @ 1:01 pm

  35. Отново се зачетох в това есе и сега е моментът да ти кажа…

    Ами прав си, естествено. Естествено за мен, защото съм огнен човек – на някой, на който не му ври и кипи от раждането в душицата, ще му стига малко и ще осмисля съществуваването му.

    Висок стандарт в детайлите? Позната, преживяла в чужбина тежък период, каза така: западният човек не е свикнал да се задоволява с безумията, които ние с лекота превръщаме в част от делника си. Да имаш много малко пари за дълъг период за нея е означавало, да не си купиш евтина храна по много, направена с цел задоволяване глада на нямащите избор, а скъп шоколад, от който ще хапваш по няколко блокчета на ден. Колко от нас са готови да живеят така и в най-дребните детайли?

    „Да имаш висок стандарт означава да имаш завишени изисквания към живота и света по принцип. Знам, че повечето от нас са възпитавани от малки да бъдат непретенциозни, овчи души, но това съвсем не е правилно“.

    Висок стандарт в общото? Иска изготвянето на стратегия: какво искам от тоя живот, как мога да го постигна с моите дадености тук и сега, какво трябва да направя, ако нещо не ми достига, колко време ще отнеме това, каква цена трябва да платя и как да направя така, че нито крачка да не бъде назад. Казано накратко, иска целево мислене, което в някои случаи се пренебрегва в полза угодията на душата и тялото сега, веднага.

    Интересно, някои от твоите текстове сякаш аз съм ги писала.

    Коментар от ameliaekhart — октомври 11, 2007 @ 10:04 pm

  36. Напълно съм съгласен с коментара на asktisho — май 16, 2007 @ 10:33 pm
    Трябва да кажа,че умът няма нищо общо с парите. Примери колкото искате, но най-показателно е това, че живеем в курвенски свят. Ако сте забелязали, именно курвите и курварите успяват, защото знаят как да се прецакват. Как така изведнъж една жена се сдобива я с финанси, я с хубав пост, блага службица или нещо материално? И то без да положат някакви усилия да си ги извоюват. И в политиката е така. Дори великия диктатор Цезар е бил чиста курва, затова са му казвали, че е „жена с мъжете“ и “ мъж с жените“. Така че не мога да разбера какъв е този висок стандарт, който визира Тишо? Очевидно Съдбата обича не смелите, а курвите. Тъжно е, но е така.

    Коментар от Александър Филипов — май 28, 2009 @ 2:29 pm

  37. Само искам да добавя, че великия Леонардо да Винчи е казал: “ Научи се да виждаш !“. Той е имал предвид със сърцето и душата. Или казано иначе, да почувстваш пулса на живота около себе си и да гледаш в дълбочина в душите на хората, за да ги разбереш. Само така, светът би бил уютно място за живеене. За жалост, хората предпочитат да мислят и да гледат на живота повърхностно и лекомислено, доста материалистично и затова допускат груби грешки. Може би е вярна приказката,че “ Слабостта е коренът на всички грехове“.

    Коментар от Александър Филипов — май 28, 2009 @ 2:48 pm

  38. Ми вярна е. Само че не мога да се съглася с твърдението ти, че курвите придобиват високия си пост или разните му там материални придобвки „без да положат никакви усилия, за да си ги извоюват“. Чукането срещу облаги е чукане с непознати, които не можеш да понасяш (в повечето случаи). То изисква качества, достойни за уважение, които биха получили висока оценка в други човешки занимания. Изисква качества като: смелост, амбиция, физическа издържливост, душевен самоконтрол, неподатливост на емоции, дори известна доза артистично поведение. Друг е въпросът защо тези хора са избрали да инвестират таланта си точно в ебане срещу пари / власт / обществено положение. Нямаме право да съдим другите за техния избор и за начина им на живот, освен ако не сме готови да съдим себе си…

    Коментар от asktisho — май 28, 2009 @ 7:37 pm

  39. Едва ли е точно така. Аз познавам курви и дори съм имал връзки с тях. В повечето случаи това са духовни инвалиди – хора, които са мързеливи, с високо савочувствие ,но без покритие, сприхави, равнодушни,озлобени от света. От тях нищо хубаво не можеш да получиш,освен жестока ирония. Тези хора не са достойни за уважение, а за съжаление.Човек който уважава себе си, няма да постъпи така, защото би трябвало да уважава и другите. А при тях това липсва. Защото са станали егоисти. А егоистът е вечно недоволен. Той е като сух клон, не дава нито листа, нито плодове.

    Коментар от Александър Филипов — май 29, 2009 @ 8:34 am

  40. @ Александър Филипов: силно ти препоръчвам книгата Fucking Berlin на Соня Роси. Преведена е на български. Чудесна автобиография, написана от жена, която продава тялото си за пари, тъй като мечтата й е да завърши престижен университет, а кинти – няма. Всичко, което може да си позволи бедното й италианско семейство са 100 евро от дъжд на вятър (два-три пъти в годината). Тази жена успява да завърши една от най-трудните специалности в престижен университет, като през цялото време издържа следването си сама, апартамента си и мъжа си – наркоман, безделник и пройдоха, плюс малкото им дете. Освен това намира време да учи за добри оценки. Ходи по стажове и води пълноценен социален живот с истински приятели, които знаят за професията й, без да я съдят. А най-впечатляващото в мацката е, че не го прави само за пари, а от любов към секса. Нимфоманията е заболяване, знам, но в нейната биография аз не можах да видя никакъв егоизъм. Хора всякакви. Не бива да съдим само от личния си опит.

    Коментар от asktisho — юни 1, 2009 @ 8:17 pm

  41. Не се учудвам, то повечето жени вече имат оная си работа за конвертируема валута. Впрочем,знаеш ли, научих един много важен житейски урок. Знаеш ли защо хората се разболяват? Защото не дават воля на чувствата си. Те ги подтискат и това се натрупва в душите им като тиня в блато, отравя душите им и ги умъртвява. И оттам идват душевните заболявания, затова обществото става душевноболно. А не бива така, по-добре да даваш воля на чувствата си и да бъдеш наранен ( а това те прави по-силен всъщност), отколкото да ги подтискаш и да бъдеш равнодушен към хората, особено към любимите. Не случайно Леонардо да Винчи е казал да се научим да виждаме, той е имал предвид със сърцето и душата. Да почувстваш пулса на живота и да погледнеш в дълбочина човешката душа, за да разбереш хората. И наистина, погледни нашата планета Земя. Тя е също живо същество, неспокойно, което вечно се вълнува. Тя също изразява по свой начин своите „ чувства” чрез земетресения, вулкани, урагани, цунами, а може и да бъде спокойна и това да те доведе до чувството на смирение. Затова казвам – дай воля на чувствата си! Ако трябва ще плачеш, когато те боли, но и ще се смееш когато се почувстваш обичан. Просто бъди като реката – заобикаляй препятствия ( има и водопади) и продължавай напред. Бъди себе си ! Не се прави на такъв, какъвто не си.

    Коментар от Александър Филипов — юни 2, 2009 @ 2:29 pm

  42. @ Александър Филипов: О, да, напълно съм съгласен с теб. И не се правя. Да се ядосвам на „курвите“ го изживях като емоция отдавна. Редица по-стари публикации в този блог ще те убедят в това. Не че не ми беше интересно, напротив, но наистина взе, че ми омръзна.
    Защо да подтискам примирението си с факта, че жените не са тук, за да бъдат наши лоялни слуги и последователи до гроб? Не сме чак толкова готини, та да заслужаваме толкова отдадени поклонници. Защо да подтискам радостта си от факта, че въпреки хилядите несъвършенства, които притежават двата пола, въпреки болезнените начини, по който умеят да се нараняват, те все пак са по-щестливи заедно, отколкото сами. Преди не позволявах на никоя една жена да ме вдъхнови, за да не взема да се превърна в нейна „жертва“. Сега позволявам на всички жени да ме вдъхновяват, защото знам, че съм жертва единствено на собствените си чувства. И че имам право на избор – да им се наслаждавам или да се опитвам да ги контролирам. Второто, както сам казваш, е грешното решение. Наслаждението никога не може да вреди.

    Коментар от asktisho — юни 2, 2009 @ 3:24 pm

  43. П.С: и, моля те, не се разписвай повече с този грешен линк, че не знам дали нарочно или умишлено, но браузърът ми се насира от поп-ъпс, като щракна на него. Пише се blogspot, а не „bogspot“

    Коментар от asktisho — юни 2, 2009 @ 3:28 pm

  44. Радвам се,че сме на едно мнение с теб. 🙂 А за линка, беше грешка, която не е моя, затова го поправих.

    Коментар от Александър Филипов — юни 2, 2009 @ 3:38 pm

  45. Знаете ли мен какво ме впечатли във Fucking Берлин? Така освежителната липса на славянски драматизъм и хленчене. Соня Роси не се оправдава, не търси съчувствие, не се изкарва жертва на обстоятелствата. Направо си казва, че не се вижда да работи в пекарна за жълти стотинки, при положение че от еротичните салони (понякога с включен секс, по нейно желание) се изкарва много повече. И съм сигурна, че един ден от нея ще стане страхотен мениджър, защото е прагматична и искрена към себе си – знае си целите (да завърши престижна специалност), знае каква цена плаща (тялото си), а също така си знае и мястото. Когато един богат клиент й предлага да го придружи при пътуване с яхта, тя отказва, защото знае, че няма да е равна с останалите там. За разлика от киселите бг златотърсачки, които биха почнали да дават и интервю от яхтата, докато не им бият шута. Имах приятелка, която навремето имаше все богати любовници – пътуваше по света, отсядаше по скъпи хотели, но най-вече не се впечатляваше от тези неща, от което пък се впечатлявах аз. Наскоро й бях на гости в Германия – бях потресена, че една жена вече на 40 години преживява от социални помощи и е абсолютно инертна. Оказа се ,че нищо не беше научила, не беше предявила претенции към съдбата. И съдбата й беше дала трици в изобилие. Та за това става въпрос – да не се влачиш безропотно, а да имаш хъс и да искаш и да се бориш и да получаваш.

    Коментар от Валентина — юни 25, 2009 @ 10:52 pm

  46. Валентина, хубаво си написала. Само искам да те попитам, знаеш ли какво е щастие и знаеш ли коя е най-красивата жена?

    Коментар от Александър Филипов — юли 7, 2009 @ 7:32 am

  47. Очаквам ти да ми кажеш. 🙂

    Коментар от Валентина — юли 16, 2009 @ 11:26 pm

  48. Мисля, че стремежът към висок стандарт в неопорочената му форма е усещане. То се носи в човека от самото му раждане. Или го имаш, или го нямаш. Не се придобива с времето и опита. Можеш само да го развиеш и усъвършенстваш. И така да му се насладиш… Изживяването е страхотно!

    Коментар от Цветанка — октомври 13, 2009 @ 9:58 am

  49. Tisho, hodil si i ti dosta po belija svjat, za da znaesh, che Amerika NE E naj-bogata strana v sveta. Taka che ne zablugdavaj horata, che ne znaesh koj te chete. Taka i taka samo tova se trybi v cenzuriranata presa, samo ostava i „intelektualzite“ da se prisyedinjat kym evtinata im propaganda. Molja te, nedej.

    Коментар от Sirma — октомври 13, 2009 @ 11:48 am

  50. Добре де, хайде да заменим „богата“ с „влиятелна“. Има ли разлика? Можеш ли да си влиятелен, без да си богат? Можеш, ако си духовник, но в световната политика не може. Америка е твърде далеч от духовното вече. Е, всяко нещо до време или както гласи любимата ми китайска поговорка: „И това ще мине“ 🙂

    Коментар от asktisho — октомври 13, 2009 @ 2:37 pm

  51. Tisho, da, ne iskam da izmestvam fokusa na statijata kym USA (za da sme tochni, a ne Amerika, vypreki che Nafta shte se pogrigi „za svoeto“ i „sreshtu“ gragdanskite prava), zatova njama da zadylbavame na temata za hegemonijata, kojato USA se opitvat da nalogat na sveta, kyde s iznundvane, kyde s bombi.
    Da, kakto se kazva, ako ne obichash sebe si, nikoj njama da te obicha. Ako njama samouvagenie, kak moge da se ochakva ot drugite da te uvagavat? A syshto, kakto glasi edna druga, moja ljubima budistka pogovorka: „Ako horata se stremjaha da se usyvyrshenstvat sebe si, vmesto da spasjavat sveta, kolko poveche biha postignali po posoka spasenieto na sveta.“

    Коментар от Sirma — октомври 13, 2009 @ 3:50 pm

  52. Може ли да пишеш на кирилица, плииииийз?

    Коментар от asktisho — октомври 13, 2009 @ 5:05 pm

  53. А аз се сещам за Джон Кехоу,който в книгата си“Подсъзнанието може всичко“казва как когато е нямал никакви пари е ходил умишлено в петзвездни хотели,сядал е във предверието все едно е гост на хотела и се е опитвал да попие цялата енергия на богатството и изобилието.След години е гостувал във същите тези хотели като гост в апартамента,поканил на парти голяма компания.Така че…всеки гледа от нивото на което е!Смисълът на петзвездните ресторанти не е само буквален.Но е нужно умение да тълкуваш,разбираш и действаш според вселенските закони.В крайна сметка затова сме тук,за да учим и да се усъвършенстваме!

    Коментар от Maneva — април 20, 2015 @ 8:29 pm


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s