Писателският блог на Тишо

май 4, 2007

Аритметика на космическата справедливост

Вярвам в справедливостта. Във върховната, космическа справедливост, а не в онази дето я раздават по съдилищата. Вярвам, че Съдбата разполага с начин точно и прецизно да го начука на всеки според думите и делата, още тук и сега – на този свят, докато сме живи. Какво се случва отвъд още никой не знае.

Балансът на махалото е толкова силен, че ако го засилиш в едната посока, а после забравиш, могат да минат години, но то рано или късно ще се върне и ще те омете от сцената със същата сила, с която си го засилил.

Имам, обаче, една тъжна новина. Космическата справедливост и махалото не се интересуват от добро и зло, от хубаво и лошо. За тях има само натрупване на енергия, която трябва да се разтовари, статично електричество, което трябва да се компенсира с обратен знак.

Ако изпитваш чувство за вина и го мъкнеш със себе си навсякъде, то генерира истинска вина и накрая ще те накажат за това, че се чувстваш виновен. Нищо не остава извън черния тефтер на Космическата справедливост.

Ако излъчваш в околното пространство любов, надежда и топлина, точно това е, което ще получиш в замяна. Доброто увеличава доброто, а лошото увеличава лошото. Страхът и гневът навличат върху изпитващия ги гняв и страх, излъчени от други хора.

Понякога се престараваме в опитите си да бъдем добри. Няма ненаказано добро. Творейки безсмислено и с нищо неоправдани добрини ти натрупваш енергия, която трябва да се компенсира с обратен знак. Ето как са се появили народните поговорки: „прави добро, а яж л…..„, „храни куче да те лае“ и „прекален светец и Богу не е драг”.

Има много истина в народните поговорки. Това е опит, натрупван от колективното  човешко съзнание в продължение на столетия. Много качествена информация, един вид.

Така че не бива да се учудваме защо прекалено тихите, мили и състрадателни хора страдат. Те си го заслужават. Съдбата обича смелите и ако нямаш воля, гняв, дързост и спортна злоба да отидеш и сам да си вземеш това, което ти принадлежи, ще получиш само това, което Космическата справедливост държи на склад за теб.

А тя не се интересува колко си добър. Пресиленото ти мирянство ще се възнагради единствено с ходене по мъките. Доброто и злото са относителни понятия. Това, което е добро за един може да е лошо за друг. Ако, да речем, помогнеш на човек в беда, който има нужда от твоята помощ и те моли за нея, задължително ще получиш награда. „Каквото повикало, такова се обадило”. Обаче прахосването на усилия и време за вършене на добрини, за които никой не те моли няма да се толерират. Както и на злини.

Има конкретни примери за това. Ето, да речем, хората  се питат защо изродите от Втората световна война, които са отървали бесилото в Нюрнберг, са доживели до дълбоки старини? Смятат това за несправедливо. Отнел си толкова много животи, а на тебе ти се дава да живееш до старост!

Всъщност, има логика: просто трябва да се замислиш какво е  да прекараш 40 години в нелегалност, какво е да се страхуваш през всеки един ден от тези 40 години, да знаеш, че рано или късно евреите ще те пипнат и ще поискат от теб да платиш сметката. А сметката е много, мнооого голяма… Един ден си удобно настанен в креслото пред телевизора в Аржентина, а на следващия – изправен върху дървен ешафод в Израел. Не е приятно. Да знаеш, че го заслужаваш.  Да си лишен от даровете на старостта – другите се радват на внуци, а ти не знаеш дали твоите деца са живи, дали някога ще видиш семейството си отново. Нямаш право да стъпиш в родината доживот. Тъжно е да си самотен на 76, особено ако си изгнанник с 14 смъртни присъди, издирван от Мосад…

Какво по-перфектно наказание от това?

Тихомир Димитров

Advertisements

14 коментара »

  1. Какво по-перфектно наказание от това?
    Ами да речем – взимат ти всичко, което си събирал през живота си; запалват къщата ти пред теб; заедно с всичките ти близки те качват на един влак, който знаеш че ви вози кам смъртта ви; отнемат ти всичко човешко освен живота; пред очите ти убиват децата ти, като преди това си видял как убиват психиката им; убиват и жена ти (не я изнасилват защото тя вече не прилича много на жена всъщност); затварят те в една стая в която знаеш, че ще умреш, но вече не ти пука защото имаш психиката на самоубиец; умираш болезнено заобиколен от миризма на страх, изпражнения и безнадежност. Нищо повече.

    Коментар от слави — май 4, 2007 @ 12:36 pm

  2. А „наградата“ за всичко това е 40 години в криене от израелските тайни служби, собствената ти съвест и 21 милиона бавни, последователни минути (толкова минути се съсдържат в 40 години), прекарани в непрекъснат страх от застигащата те справедливост, от незивестното – дали няма да те опаковат в чувал на улицата, докато се прибираш подпийнал и да те натоварят в багажника на някоя кола, например, дали не те наблюдават…изгнанието, самотата….кошмарите. 21 милиона минути. Справедливостта, както я разбират хората под формата на „око за око зъб за зъб“ е елементарна, първична и неефективна, въпреки че човешкото отмъщение понякога служи като инструмент на космическата справедливост. Съдбата знае как да изтръгне дължимото от длъжника и е доста изобретателна в това, стигайки до най-малките детайли от ежедневието. Няма скрито-покрито. Вярвам в космическата справедливост.

    Коментар от asktisho — май 4, 2007 @ 1:24 pm

  3. Браво Тишо!

    Коментар от zlatkata — май 4, 2007 @ 2:29 pm

  4. Ех, Тишо… Пак религиозно завойче. За мен светът е безсмислен и безчовечен и не виждам с какво тези религиозни обяснения го осмислят повече. Не можем да говорим за справедливост, след като човек се прецаква сам заради собственото си невежество (което е плод на независещи от него фактори), след като се намира в една система от правила, която просто си върши работата, а той се оплита в една спирала, все повече вървяща надолу.

    Ето моите пет стотинки за справедливостта:

    http://estranged-privacy.blogspot.com/2007/02/blog-post.html

    „Пари при пари отиват.“

    „Едно зло не идва само.“

    „Колкото повече вали,
    Толкова повече вали.“

    (известно още и като „Колкото повече, толкова повече“)

    …И светът е справедлив:
    Всичко има общ мотив.
    Всекиму животът дава
    туй, което заслужава:

    На загубения – мрак,
    на намерилия – лампа,
    за облечения – фрак,
    за прескочилия – рампа.

    На клошарчето – кори,
    На богатия – пари,
    На заспалия – пижама
    На щастливия – мадама.

    На измъчения – болка,
    На забърсания – ролка,
    На затворника – стена,
    А на мръсния – лайна.

    Впрочем, ако минем пак към идеята за „връщането“, имаше един разказ на Харлан Елисън, който стъпваше на това какво щеше да стане, ако хората наистина си предават негативната енергия (омраза и т.н.) и всичко се връща обратно върху тях и рикошира върху другите – и принципът на „космическата справедливост“ беше спазен в този разказ, но това не промени факта, че двамата главни герои се оплетоха толкова зле и толкова несправедливо, че беше късно, нищо не можеха да променят и се стигна до Кафкиански абсурд. Жалко, че не мога да го намеря в дигитален вид да пусна линкче към него.

    Коментар от Жилов — май 4, 2007 @ 4:03 pm

  5. Това с измъченият от съвестта си и стаха от предстоящо наказание нацист ми мирише на много частен случай той и Достоевски го е изиграл тоя сюжет, ама колко убити бабички са последвани от дълъг и блажен живот с техните пари, не е истина). При някой хора съвестта е от „умрял писмо“. „Каквото повикало – такова се обадило“ си е точно толкова валидно, колкото и „Битият – бит, ебаният – ебан“. Иначе си прав за народните поговорки, те са аксиоми на базата хилядолетни емпирични наблюдения. Ма то не пречи две аксиоми да са еднакво вярни и противоречащи си:)

    Коментар от слави — май 4, 2007 @ 4:49 pm

  6. Няма добро и лошо има правилно и неправилно, прави каквото трябва, а да става каквото ще.

    Ако не можеш да обяздиш кон,
    ако настиваш при насрещен вятър,
    недей минава Рубикон,
    от теб не става император.

    Коментар от koronal — май 4, 2007 @ 5:45 pm

  7. Ох Тихомире, ти си слънце! Абе как ги пишеш тези хубавинки?! Особено ми хареса: ,,..съдбата разполага с начин точно и прецизно да го начука на всеки според думите и делата, още тук и сега – на този свят, докато си жив.,, Безкрайно си прав. Трудно се поема отговорност тук и сега. Затова ние хората сме си измислели и рая, и ада, и живот след…, и животи извънземни. Особено са интересни католиците- вършиш лошо,изповядаш се и хоп чистичък си вече.
    А за доброто, ти сам казваш ,, Доброто и злото са относителни понятия. Това, което е добро за един може да е лошо за друг.,, Ами разбира се. За кое добро говориш? Твоето добро, неговото или тяхното добро. А да правиш добро, за да ти се отблагодаряват ??????? Съжалявам, но това е жалко. Народът е казал ,,Направи добро и го хвърли зад себе си,, И в Библията е написано, че трябва да се молиш на Господ в душата си, сам, а не показно пред всички. Това за мен е да направиш добро не защото ще те видят, ще пишат за теб и ще те похвалят, а защото Ти го искаш, защото това ти харесва, защото това ти е в природата, защото те кефи. А понякога трябва преди да направиш нещо /което си мислиш, че е добро/ да спреш и да размислиш дали наистина правейки го, помагаш на човека срещу теб или ,,Вместо да изпишеш вежди, ще избодеш очите,,

    Коментар от Ван — август 11, 2007 @ 1:19 pm

  8. Мдааа, доста глупави хора в неразумната си доброта причиняват злини и болка, без дори да го осъзнават. Затова си мисля, че Разумът и Добрата воля трябва да вървят ръка за ръка. Без Добрата воля Разумът е сакат, а без Разум Добрата воля е сляпа. Трябва да има баланс. Или справдливост за всички. Космическа справедливост, ако щеш. Уотевър. Важното е да живеем тук и сега, наистина.

    Коментар от asktisho — август 12, 2007 @ 12:10 am

  9. ….tisho ,ti kude useti za pruv put vutreshnata presa ,za da pishesh takiva neshta?

    Коментар от kin — април 6, 2008 @ 7:54 pm

  10. Не помня кога беше за пръв път, но се „усеща“ постоянно. Стига да имаш „очи и уши“ за тези неща.

    Коментар от asktisho — април 6, 2008 @ 9:02 pm

  11. ,,,no nali si najano snovija sin .. che po silen i trjabva da budem silni balansite za da go obozdaem..

    Коментар от kin — април 7, 2008 @ 1:41 am

  12. ..e kak miskish za novoto useshtane v teb pr5ez novite 24 chasa? ..stava li jasno …

    Коментар от kin — април 7, 2008 @ 7:49 pm

  13. От кратките ти, объркани коментари почти нищо не става ясно, но иначе изживявам творчески, личностен и духовен ренесанс, благодаря! Не само през последните 24 часа, обаче. Ще конкретизираш ли? Имам чувството, че имаш нещо интересно за казване (споделяне). Дай ни шанс да те разберем.

    Коментар от asktisho — април 7, 2008 @ 8:58 pm

  14. @Жилов: Постът ти и ме провокира и успях да намеря линк към Харлан Елисън, за кой разказ става дума?
    http://www.chitanka.info/lib/author/%D0%A5%D0%B0%D1%80%D0%BB%D0%B0%D0%BD+%D0%95%D0%BB%D0%B8%D1%81%D1%8A%D0%BD

    Коментар от Krasi — декември 20, 2009 @ 10:42 am


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s