Писателският блог на Тишо

април 26, 2007

Публичността по принуда

Filed under: ЕСЕТА — asktisho @ 12:13 am

Съществува едно схващане, което твърди, че лоша  реклама няма, тъй като лоша е само липсата на реклама. Действително, в нашия пренаситен от свръх-предлагане и презадоволени потребителски потребности свят (като започнем от стоките за бита, минем през автомобилите и стигнем до политическите и религиозни идеи), да бъдеш забелязан е скъпо удоволствие. Достатъчен е един поглед към рекламните тарифи на някоя от водещите медии, за да се убедиш в това.
На пръв поглед публичност по принуда не би трябвало да съществува. Днес всеки продава нещо – ако не стоки и услуги, то всеки продава себе си – своите способности, своите умения, труда си, природните си заложби, умствения си капацитет.
Случва се така, че качеството ти на живот твърде често зависи от това колко хора знаят за теб. Сигурен съм, че има доста по-добри фокусници от Дейвид Блейн, например, доста по-добри магьосници дори, но как ли се казват те? М? Как? И аз не знам.
Бизнесът в преследване на публичност се е превърнал в истинска наука, в истинско изкуство, дори. Той замества рекламата като средство за комуникация, можеш да достигнеш до желаната публика без да се съобразяваш с факта, че понякога рекламата излиза твърде скъпо. А нейните ефекти се измерват трудно. Твърде абстрактни са. Докато резултатът от публичността е ясен – публикации в медиите, предавания, репортажи, черно на бяло, тън-мън няма. Целта е винаги една и същата: повече популярност за бренда, за продукта, за търговското име.
Следва да си зададем логическия въпрос: кои са онези физически или юридически лица, които не само, че не си плащат за каре в публичното пространство, но дори го получават по принуда? Има ли изобщо такива?
Ако се вгледаме във вечерния блок на новините или ако зачетем произволен всекидневник ще получим категоричен отговор на този въпрос. Медиите се „хранят’ с лошите вести като лешояди с мърша. Следователно, онзи, който се намира под светлината на прожекторите въпреки волята си е пряко  свързан с лошите вести – или ги предизвиква или е тяхна жертва .
Извършителите на углавни престъпления най-често „се радват“ на публичност по принуда. За тяхната слава не могат да мечтаят дори бренд-мениджърите на „Кока Кола”. Проблемът на подобна слава е, че тя е твърде кратка по продълбителност или твърде некачествена, за да можеш да я обмениш след време срешу пари, а бранд-мениджърите на Кока Кола вечер се прибират вкъщи ако пожелаят, за разлика от задържаните рецидивисти.
Твърде често на публичност по принуда се „радват” не само извършителите, но и техните жертви. Пострадалите от природни стихии също стават обект на публичност по принуда. В България е много трудно да се прочуеш с нещо добро, с творческата си интуиция или с предприемчивия си ум, да речем. Много по-лесно е да живееш на село – в къща, която бива отнесена от потоп. Ако водата прецака и малкото, с което разполагаш, ако преебе единствения ти дом, интервютата и репортажите няма да закъснеят. Зрителите обичат да цъкат с език и да страдат заедно с теб върху меките си кожени дивани. Може дори да пратят някой ес ем ес, но те в никакъв случай не са готови да станат част от твоята трагедия и лесно я забравят – достатъчно е едно натискане върху горната стрелкичка за смяна на канала.
В повечето случаи публичността по принуда не е добре дошла. Съществува така нареченият „черен ПИ Ар”, който или се организира от конкурентни фирми, захранващи медиите с любимите им лоши вести за твоя продукт, или пък публичността по принуда си я начукваш сам. Като госпожица Балева, например. Тя реши, че е много хитро да обявиш априлското възстание за мит. Няма никаква изгода в това да спрягат името на фирмата ти 20 пъти по вечерните новини заради отровните хранителни продукти, които тя разпространява. Няма никакаъв смисъл и всички хора в една държава да те мислят за тъпанар. „На чужд гръб и сто тояги са малко”  – тази поговорка чудесно олицетворява „публичността по принуда”. Само те си знаят какво им е, горките. Тъпаци!

Тихомир Димитров

Advertisements

има 1 коментар »

  1. Прав си! Черният Пи Ар като че ли е завладял страната ни и от него някои хора трупат много дивиденти.Трагедиите на хората за кратко попадат в общественото внимание, след които биват забравени. Народа се храни с хляб и зрелища, а някои медии станаха големи хищници и търсят лакомо грозни сензации и скандали. Безплатна реклама си правят силните и лошите на деня, при това много по-добра от кампаниите на Кока Кола или някоя друга световно известна марка или компания.

    Коментар от Albinos — април 26, 2007 @ 8:29 am


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s