Писателският блог на Тишо

април 11, 2007

Ask Тишо за писането, справедливостта и тоталните кучки

Дадох първото си интервю. Първото си творческо интервю. Защото като дилър на автомобили, журналист, случаен минувач пред НДК, гост на предавания, сценарист и младежки активист в миналото съм давал, че и съм взимал интервюта. Обаче това интервю ми е някак специално. И се радвам, че именно Nowhere Monthly проявиха инициатива за срещата, не без съдействието на филмовия критик и блогър Ивайло Станиславов, разбира се. Тенкс, Татаф.
Защо се радвам ли? Ами защото едни млади хора без политическа или финансова продкрепа, без помощ отникъде са се нагърбили с благородната задача да развиват и популяризират младата българска литература. Да обръщат внимание на новите автори, да им предоставят терен за творческа изява и да инвестират времето, парите и усилията си в култура. С две думи, тези хора от идеализъм и със собствени средства правят всичко онова, което кухите лейки от министерство на културата оценяват на 300 000 лв годишно. Да, толкова струва българската култура според официалната власт – колкото един чисто нов Мрецедес. Сигурен, че за това се и харчат тези пари. Братовчеди дал Бог.
Във времена, в които е модерно да си Азис или да си биеш чекия в кенефа, докато те дават по телевизията, хора като Иво и компания създадоха един от първите сериозни форуми за нова българска литература: 4bg.net, регистрираха Асоциация на младите писатели в Интернет, участваха във всякакви инициативи, като „Идея без заглавие“, организираха конкурси, намираха спонсори и въобще, свършиха супер много яка работа. Еваларката, момчета. Кефя се на хора като вас, защото го правите с хъс и въпреки всичко.
Не ме интересува дали гоните някакъв личен интерес в средносрочен или в дългосрочен план. Дори бих ви ръкопляскал, ако гоните. Защото освен с развъждане на прасета, пари трбва да могат да се правят и с развъждане на култура. Може би не още тук и сега, може би не веднага, но аз вярвам в добрите възможности. Честно казано, наистина не ми пука дали някой гледа ВИП Брадър и дали пуска ес ем еси в касичаката на Нико Тупарев. Измислил я е схемата човекът, кърти, чисти и извозва народната простотия на килограм. Сега му е паднало. Аз знам, че с баничарница се изкарват повече кинти, отколкото с писане. Ама не ми се продават баници. „Намери си работа, която обичаш и нито един ден през живота няма да ти се наложи да работиш“, е казал Конфуций.
Далеч по-интересни са ми хората, които създават красота – рисувайки я, снимайки я, описвайки я с думи, изигравайки я на сцена, хората с нестандартно мислене, които обичат изкуството повече от себе си и са готови да му посветят живота си без да очакват нищо в замяна. Масовата култура и видиотяването на пролетариата никога не са ми били фактор. Мога да мина и без тях. Поддръжници не им липсват, така или иначе. Ценни са ми хората, които самоотвержено пишат и онези, които ги четат – хората, които търсят някаква форма на изява не за да получат  15 минутната телевизионна слава на курволяка с 90 годишния спонсор, а защото имат интересни истории за разказване. Интерсните истории се нуждаят от публика. Несправедливо би било да ги оставяме в шкафа и да лишаваме другите от тях. Всички, които по някакъв начин помагат на тези хора да разказват своите интерсни истории заслужават моето уважение. Най-малкото заради добрата воля.

Пълният текст на интервюто се намира в мартенския брой на: http://ezine.4bg.net/articles.php

Тихомир Димитров

Advertisements

11 коментара »

  1. Хванах се за края на написаното и бих искала тук да отбележа че Конфуций никога даже и не е предполагал колко тъпи,апатични,немислещи,недейни,немечтатели и 10000% консуматори са 75% от българите със средна възраст под 25-28 години…кошмар..те даже не знаят да обичат себе си,какво остава за работа…
    Също така е тъжна истина че някога преди повече от 13-15 години почти нямаше неграмотни българи а сега процента на неграмотните и слабограмотните е ужасен..как тогава да очакваме да оценят и изобщо да разпознаят изкуство?…В голямата борба за оцеляване в нашата мила мизерна Родина народа осакатя и не вижда нито пеперуди,нито пролет нито цветно,какво остава за красотата на живота…Тишо влез в някое училище да видиш за какво иде реч..:(

    Коментар от zlatkata — април 11, 2007 @ 4:00 pm

  2. Знаеш ли какъв ни е проблема на младите хора златке? Проблемът ни е, че идеята на училището е да ти даде някаква представа за света. Аз миналата година завърших и честно да ти кажа хабер си нямам какво ще правя от тук нататък. Повечето от 16+ -годишните работят каквото умеят. А след работа не им е до ходене по галерии и опери, а искат нещо, което не изисква много мислене. Чалга, не друго. Даже имаше такава песен „животът ми е поп-фолк“.

    Може би бях малко по-рязка, но истината е, че ако работи само единият от родителите ти (в случай че все още не са разведени), другият е болен, имаш по-малък брат или сестра (в някои случаи криминално проявен/а), училището става невъзможен лукс – принудена си да работиш. Това е съдбата на доста от тези, които обвиняваш в духовна нищета. Искрено ти пожелавам да не се налага да го видиш на живо това, което ти описвам.

    Колкото до начинанието 4bg.net – пожелавам успех, развитие и възможно най-голяма аудитория.

    Коментар от HeYJIoBuMa — април 11, 2007 @ 6:40 pm

  3. познавам МНОГО деца, на които всичко е осигурено, не им се налага да работят и … какво от това? не са по-предпазени от простотията.

    Коментар от lyd — април 11, 2007 @ 7:10 pm

  4. Лид, дори смея да си мисля, че по-осигурените са по-застрашени от простотията, поради разглезеност и презадоволеност, което ги прави да растат некачествени като хора. Мислиш ли, че имам известно право?

    Коментар от LeeAnn — април 11, 2007 @ 10:20 pm

  5. 🙂 а за тоталните кучки?

    Благодаря за линкчетата. Не бях попадала на тези страници и съм заинтригувана.

    Знаете ли какъв друг е проблемът с младите хора? Покрай масово ширещото се мнение, че днешната младеж за нищо не става гори и малкия процент прекрасни, талантливи деца. Малко повече вяра в тях, поне според мен, би била крачка в правилната посока. През изминалите години се запознах с толкова умни, талантливи и невероятни тийнейджъри.

    Коментар от chinuk — април 12, 2007 @ 5:32 am

  6. Благодаря и аз, Тишо. Знам че твоят блог е сред влиятелните, така че колкото повече хора научат за инициативата и почнат да пишат толкова по-добре. Между другото планираме нов конкурс за разказ, така че stay tuned, както се казва.
    Чак филмов критик не съм. 🙂 По-скоро преливам от любов към киното. 🙂
    Поздрави

    Коментар от tataf — април 12, 2007 @ 7:16 am

  7. Има една такава работа – малко вяра в доброто у хората винаги помага. Хубаво е да потърсиш плюса в един човек, колкото и да е малък и да игнорираш останалото. Въпреки че на доверието и на добротата, с която традиционно подхождам, доста често отвръщат с магарии, продължавам да вярвам в доброто и в човека по принцип. Защото иначе трябва да спра да вярвам в себе си. А за магарешките истории – дебелия край на сопата и чао. Аут ъф да контакт лист. Бан за цял живот. Всеки заслужава втори шанс. Но не и трети. Търпението ми към измекярщината се изчерпа тотално.

    Коментар от asktisho — април 12, 2007 @ 10:25 am

  8. мисля, че няма хора, които да не стават за нищо. някои не вярват, че могат. щото така ги учат от малки. повечето са така. за съжаление

    Коментар от lyd — април 12, 2007 @ 7:29 pm

  9. Има великолепни, пищни чалга опуси – нека барока да разцъфти! Доволен съм когато над скута ми се труди перхидролена грива оформена срещу 300 кинта и силиконовите бъмпери подпират нежните капачки на коленете ми. Добре е голфа да вие на умряло със зашеметяващите хиляди обороти в минута. Или пък да седя в кенефа пушейки.. (каквото там пушат интелектуаците) а бледорозовата подвързия на томчето на Лилиев да придава мечтателен блясък на бузите ми. Кое е по добре?
    терзанията на Уилиам Бътлър или бесните осмици описвани от ханша на някоя ракетна гърла?
    Хайде да си почиваме

    Коментар от samurai jack — юни 1, 2007 @ 2:04 pm

  10. „Ако можеш да живееш, без да пишеш, не пиши!“ Това са думи на Толстой и аз бих ги подписал с две ръце. Защото моите 15 книги ми съкратиха живота с 15 години.

    Апостол Апостолов

    Коментар от Апостол Апостолов — ноември 13, 2007 @ 3:07 pm

  11. По-добре вземи, че напиши нещо твое си, например 16-та книга, вместо да подписваш Толстой. Пък и той не оговаря на въпроса какво да правиш, ако не можеш…
    По-добре да станеш багерист, наистина, ако толкова не ти се занимава с изтънчен интелектуален труд, че чак да ти се скъсява живота от нерви.

    Коментар от asktisho — ноември 13, 2007 @ 4:09 pm


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s