Писателският блог на Тишо

април 1, 2007

За корупцията – със смесени чувства

Filed under: ЕСЕТА — asktisho @ 3:49 pm

 

Корупция има във всички страни. Естествено, в Източна Европа, Латино-американските страни, Африка и част от Азия, тя е по-скоро правило, отколкото изключение.
Корупцията има различно лице в бедните и богатите държави. В първите бедни хора подкупват бедни и богати, а във вторите само богати хора могат да си позволят да подкупват още по-богати от тях. В Германия корупцията е на много високо ниво. Кейс стъди – скандала „Сиеменс”. Направо са се осрали.  То бива-бива обществени поръчки, ама за стотици милиони евра…При това топ мениджърите на компанията са работили директно с равни по ранг топ-мениджъри на държавата.  Такива случаи у нас има малко разкрити. Кейс стъди – Вальо „топлото”. За другите се знае, но нищо не се прави.
Чудя се, ако подобен скандал се беше случил някъде по-назапад, дали все още дружество като „Топлофикация” щеше да съществува. Отговорът – не, нямаше да го има. Щяха да са му наложили запор на цялото имущество и щеше да тече процедура по несъстоятелност. А не съдът да докаже, че дружеството ощетява обществения интерес и да му наложи – ха -20 бона глоба за това, че надписва сметките, след всичко, което се чу и разбра за бандата крадци, вкопчила се в безогледно лесните за крадене кинти на държавния монополист. Изобщо, чудя се, защо аджеба някой продължава да си плаща парното? И то най-бедните хора – пенсионерите и хората на заплата. Ще ти кажа нещо – ако си беден и продължаваш да си плащаш парното след всичко, което видя и чу да се случва в медийното пространство, значи наистина заслужаваш директорите на държавните монополи да чукат манекенки и да си купуват джакузита с трудно изкараните ти кинти. Не е крив тоз, който яде баницата, а тоз който му я дава, нали така?
Ако в България имаше гражданско общество, то отдавна щеше да е блокирало безогледната дейност на държавния монополист по най-простия начин – като спре да му плаща. И щеше да произведе 1,5 милиона съдебни иска за надписани сметки и злоупотреба със служебна власт. Дружеството щеше да фалира, да се приватизира, част от кредиторите да си получат парите и цялата работа щеше да започне на чисто. Германицте бяха готови да пожертват един от най-големите си частни данъкоплатци („Сиеменс”), а ние с една изгнила, неефективна държавна институция не можем да се разделим. Изобщо, голяма е разликата между лицето на корупцията в развитите общества и в развиващите се такива.
Доста трудно е да подкупиш пътен полицай в САШ или Канада, например. Там полицаите получават високи заплати, имат престижна професия, добре подбрани са за работата, която вършат и най-вече – подложени са на непрекъснат видео контрол. Никой не разчита на вродената им честност. „Контролът е най-висшата форма на доверие”, както се казва. Едва ли може да се измисли по-ефективен контрол от денонощното видео наблюдение, а то става все по-евтин и достъпен метод с напредъка на компютърните технологии.
В своята книга „Изкуството на подкупа” Ахим Шварце твърди, че в Западните общества корупцията е в много по-колосални размери, но и много по-рядко срещано явление, отколкото в Източните. Демек, да корумпираш канцлера си е все едно да обереш Централната банка – почти невъзможно е, но ако стане, става с адски много кинти. Защо се получава така?
Защото в страни, които произвеждат прекалено много излишъци базовите потребности на хората са задоволени и те много трудно ще посегнат на някакъв допълнителен, незаконен доход, тъй като могат да загубят социалната си и финансова сигурност, кредитния си рейтинг и въобще всичко онова, което нормалната заетост им предлага.
В страни като нашата е напълно невъзможно да оцелееш с една средна месечна заплата. Всеки разчита на някакви странични доходи. Едно време се крадеше от държавата, където всичко беше общо и се гледаха животни на село. Сега се работи на три места, краде се от шефа или от клиентите и вашите те издържат докато станеш на 50. Казват, че сме живеели в „дивия капитализъм”. Няма такова нещо. В „дивия” капитализъм са гледали на човешкия труд като на всеки друг производствен ресурс – той трябвало да се експлоатира максимално с цел увеличаване на печалбата, но също така трябвало да се възстановява и умножава, т.е да запазва своята трудоспособност. Необходимо е било работниците да са нахранени, облечени и да имат подслон над главата, за да могат да продължават да работят и да произвеждат още работници. Ето как са се появили работническите гета в Англия по времето на Индустриалната революция. Те не са били нищо повече от индустриален склад за промишлени суровини – поддържан и охраняван от едрия капитал. Верно, на българина днес не му се налага да бачка по 12 часа във фабрика за производство на кибрити без маска, но пък ако някой ми каже, че с една средна работна заплата и без да разчиташ на странични доходи, можеш да си осигуриш храна, жилище  и дрехи, ще му се изсмея в лицето. При това положение на нещата, много ясно, че „да искаш фактура е признак на лоша култура” и, че да не дадеш поне десет лева на ченгето си е направо жива подигравка. След десетилетия, прекарани в мизерия и липса на законен изход от нея, корупционното мислене се  превръща в част от народопсихологията на един народ.
Затова в корупцията няма нищо лошо, доколкото тя помага на полицаите и на държавните служители да издържат семействата си. Няма икономическа логика, нито социална политика в света, която да оправдава положението „зает на пълен работен ден и принуден да живее като скот”. Това противоречи на основните човешки права – правото на, забележете, щастие и правото на достоен живот.  Обаче ако някой тарикат използва жълтите стотинки на пенсионерите, за да наебе Мис България, вече има лошо. Какво се опитвам да кажа ли?
Опитвам се да кажа, че рибата се вмирисва откъм главата, а човек откъм краката. Корупция е имало, има и ще продължава да има навсякъде по света. Корупцията на едро, по високите етажи на властта, пречи на правилното разпределение на благата в обществото и е много опасен социален феномен. Едно милионче в джобчето на министъра може да остави десетки хиляди безработни на улицата. Десет лева в джоба на пътния полицай не могат да се сравняват с десет хиляди лева в джоба на шефа на полицията, който трябва да освободи опасен престъпник. Тук важи основното качество на парите, а именно – тяхното количество. Колкото повече, толкова повече. Има значение…
Естествено, че не можем да оставим политиците, ченгетата и държавните служители да се контролират помежду си, ето защо единственият фактор, който има реален шанс да противодейства срещу корупция от типа „Топлофикация” е Гражданското общество. Крайно време е да престанем да бъдем овце и да отворим Конституцията, за да видим, че имаме законни права като човешки същества и като граждани. Имаме ги още от времето на френския Ренесанс, ама никога досега не са ни давали възможност да узреем достатъчно, за да осъзнаем този факт. Днес, след като Турското робство, комунизмът и първоначалното натрупване на капитал си отидоха, просто сме задължени да прегърнем ценностите на демократичното общество и на гражданския контрол върху властта. Терминът „обществен договор” много ми харесва. На просто език той значи: „дали сме ти власт, привилегии и ти пълним бюджетната каса, за да си изпълняваш служебните задължения, а не за ебеш манекенки”.  Петдесет хиляди подписа могат да те вкарат в политиката, но могат и да те изкарат от нея и да те пратят там, където ти е мястото – в затвора, при другите крадци. Контролът е най-висшата форма на доверие, нали така?
Тихомир Димитров

Advertisements

8 Коментари »

  1. е, да, ама за да използваме правата си, трябва да отделим време и енергия, които не щем да отделим, понеже е по-лесно да гледаме телевизия и да се оплакваме от лошите политици

    Коментар от lyd — април 1, 2007 @ 9:05 pm

  2. Тук има някои неща, на които човек е добре да обърне внимание: http://blog.peio.org/?p=849
    Народът, работещ на по 3 места, обича да бъде насъскван.

    Коментар от Владо — април 2, 2007 @ 8:24 am

  3. Че животът е тежък и парите не стигат – това не е оправдание да даваш 10 лв на подкупното ченге.

    Коментар от Филип — април 2, 2007 @ 9:55 am

  4. „Това противоречи на основните човешки права – правото на, забележете, щастие и правото на достоен живот.“
    Това го цитирам, защото е като лъжицата катран в кацата с мед. Никъде, ама наистина никъде никоя държава не се е заела да осигурява щастие на гражданите си. В конституцията на САЩ е „право на стремеж към щастие“ (тук се набляга на думата „стремеж“), но американската държава не се нагърбва да ти осигурява щастие.

    „Германицте бяха готови да пожертват един от най-големите си частни данъкоплатци („Сиеменс”), а ние с една изгнила, неефективна държавна институция не можем да се разделим.“
    Ако с това си визирал „Топлофикация“, то тя е фирма, а не държавна институция.

    И, да, в корупцията има много лошо, дори да помагаш на полицаи и държавни чиновници да издържат семействата си. Щото това са лесно изкарани пари, които лесно се харчат. Няма никаква гаранция, че с тях ще се купят учебници на децата или ще ги издържаме за да следват висше. По-вероятно е да се похарчат за скъпи и безмислено луксозни и големи коли, ядене и пиене, кокаин и проститутки. Подбни доходи покваряват хората, най-вече тези, които ги получават. Някой да знае колко от полицаите смъркат кокаин, играят комар или чукат проститутки? Изобщо това за семействата си е чисто измиване на съвестта, тъй като някога сме дали подкуп.
    И най-вече копрупцията покварява цялото общество, тъй като в главите на хората идват идеи за това как може да се печели лесно и почти без труд, на гърба на „балъци“. Иначе казано: който работи честно и си плаща всичко е глупак, а който взема подкупи и „живее“ е най-хитрото акълесто копеле достойно за подражание.
    След подобна ментална промяна в главите на народонаселението какво очакваш да става? Ще си силно мотивирани за работа и градене на по-добро бъдеще? И не се чуди защо българските фирми правят смотани инвестиции и планирането им се простира до няколко месеца напред.
    И изобщо тази теза: имало си е корупция, има и сега, ще има и в бъдеще, амин! е не ме кефи. Корупция има дотогава, когато един или няколко човека има контрол върху обществени стредства. Иначе казано: представителната демокрация. Някой те представлява, и е съвсем логично да се опитва да припечели нещо от комисионни поне. Ако се представляваш сам, няма как да има корупция. Няма начин да те подкупя, за да ми продадеш апартамента си на по-ниска цена. Но ако си оправомощил напълно някой да се разпорежда с този си апартамент е съвсем естествено да се опита да те прекара. И ще го направи. Помислете върху това…

    Коментар от Христо — април 2, 2007 @ 10:46 am

  5. Така, така, пак доста пиперлива темичка си избрал…
    Прав си за едно-корупцията е социално-икономически феномен, който няма как да се изкорени-винаги е имало и винаги ще има, поне докато съществува т.н. капитализъм, т.е. докато капиталът е основен двигател на обществото и държавата. Не, че по времето на комунизма нямаше корупция, обаче, забележи-ние живеехме в ком-строя само на книга, всъщност това т.нар. висше управленско ниво, за което говориш, винаги е живяло капиталистически, самата държава във външноикономическите си взаимоотношения се е държала като типично капиталистическа, държавни предприятия са сключвали перфектни от търговско-правна гледна точка договори, въпреки че забележи-търговко-правни отношения в нашия правен мир не са съществували изобщо…
    А за сегашната корупция…ти кво очакваш, ами ние си се намираме на нивото на америка от 30 години на предишния век, по времето на злия капитализъм, огромната бедна, почти липсващата средна и малката, но изкл. заможна едра класа, съставена от крупни холдингови структури, с отрасли в тях ситуирани в сивия сектор, протекторирани от ‘изпрали’ се мафиоти, битувайки или като политици, или официално пенсионирали се. Да, мащабът е различен, но правилата са същите, е как да я няма на всички държавни нива тая корупция, а ?
    А това, което Христо е написал-няма как да минем без представитлната демокрация. Целият бял свят я използва, даже и свръхдемократични федерации ката Швейцария, които в стремежа си да бъдат републии в истинския смисъл на думата, и които почти всеки 3 закон го приемат с референдум, даже и те не могат да се исвибодят от двукамерния си законодателен орган…
    Аре, че работа ме чака…за днес толкоз 🙂

    Коментар от КИРО — април 2, 2007 @ 12:15 pm

  6. А, за Топлото, щях да пропусна само 1 вметка… Топлофикация отдавна да е станала история, ако беше частно търговко дружество и ако най-големият и кредитор Булгаргаз беше такъв…
    Просто бидейки общинско акционерно дружество с миноритарно държавно участие, то без санкцията на СОС и правителството просто няма как да се случи това, понеже отгоре на всичко и Булгаргаз е на подчиние на Р.Овч. Просто едни парички, които биха могли да отидат за увеличение на заплатите на учители и мед. сестри или за благоустрояване на центъра, например, ще бъдат пренасочвани към Топлофикация…
    Факт.

    Коментар от КИРО — април 2, 2007 @ 12:36 pm

  7. Киро, от твоите писания се сетих за стария виц, дето две кратуни вървели из парка и въртели едни пари, обзалагайки се да ядат л_на… та и тук се въртят едни пари, де 🙂

    Коментар от Ивката — април 3, 2007 @ 6:58 am

  8. Да, интересна тема. Корупцията се създава от факта че има хора, управляващи чужди ресурси ( най-често чужди е държавни и ресурси е пари :-)) Тогава действа принципа на един приятел, който играеше тото като ученик и казваше „Ако печеля, печеля само аз, ако загубя, губи баща ми“
    Размерите на корупциата на един пазар се определя от процента на ресурси от гореописаният вид на този пазар.
    Case-Study – в САЩ вярвам че корупцията е много по=малко отколкото в Европа, А в западна Европа много по-малко отколкото в България. Защо това е така?
    Защото в САЩ средствата изливани на пазара от частни корпорации (т.е. от хора управляващи СОБСТВЕНИ средства) е да речем 70% от обема на пазара. Тогава играчите са склонни да дадат 2-3% на някой който управлява чужди средства за да потекат тези средства към тях, но ако става дума за повече, те казват „Айде нема нужда, ще си намерим друг източник“
    В Европа процента е различен, да речем 50/50 и тогава тези 2-3% стават 5-6% да речем
    В БГ, процента е 70/30 (оптимистично) в полза на чуждите средства, контролирани от някой. Тогава подкупа се превръща в практика. Ако искаш да те има в бизнеса, са ти нужни ресурси да текат към теб. Но предвид че 70% от тях не са собственост на тези които ги управляват, ти просто си длъжен да дадеш, ако не искаш да си ограничен до 30тте % няма къде да избягаш. А веднъж научиш ли се да даваш, почва да ти харесва. Не полагаш усилия и нямаш разходи с неясна възвръщаемост като маркетинг, реклама, иновации и т.н. Ако успееш да се свържеш с подходящият човек, даваш, калкулираш си го в цената и печелиш. Ако не намериш човека, не печелиш но и не даваш. Гот а? Всички са доволни. Тоя който взема, и тоя който дава. Де такъв келепир да знаеш колко даваш за да получиш?
    Как да бъде оправен този феномен? Ми знам ли, няма рецепта. Мисла че процентите на корупциа между БГ западна Европа и САЩ ще се сближават в бъдеще, но по-скоро останалите ще се приближават към БГ отколкото БГ към тях. Причината е че голяма част от корпоративният капитал вече също се контролора не от неговият собственик а от мениджъри на заплата и …. познайте 🙂

    Коментар от Bore — април 4, 2007 @ 7:55 am


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s