Писателският блог на Тишо

март 5, 2007

Звън звън

Filed under: ЗЛОБОДНЕВНО — asktisho @ 4:51 pm

Развълнуван от камбанения звън в главата на Енея реших да напиша поредния си небалансиран коментар, но му изтървях края и той се превърна в цяла статия. Затова го публикувам тук. Знам, че темата за брака е безкрайно изтъркана, знам че е банално и, че повече няма какво да се каже. Обаче не ми пука.

В арабския свят е достатъчно момичето да “стане” жена, за да я оженят насила, да й отнемат девствеността насила и да я накарат да ражда насила куп деца, а после дори да й се сърдят, че не са момченца. Там бракът е желязна институция. Там жените нямат време, възможност и право да разсъждават на глас за или против, ама остарял ли е, ама не е ли, там само мъжът им е остарял – с 30-тина години върху техните и с поне още 3 жени. Ако е богат и ако баща й се е спазарил добре. Там жените наистина получават “сигурност”. Дори им забраняват да работят. Няма начин да остане без пари, ако дядото пукне или фалира ще я гледа брат й, баща й, после синът й и така натаък – осигурена е до края на живота си. Слагат я в златна клетка, отнемат й свободата, достойнстовото и човешките права и я превръщат в кухненски робот с функция за раждане на деца. Боса, бременна и пред мивката. Това е бракът в Третия свят.
В другия, белия, по-напредналия свят младите са доста разкрепостени. Все пак родителите им са преживели сексуалната революция и са били хипари. Затова на младите не им пука особено много за брака. Живеят си заедно, правят си деца, като се разделят си се съдят по същия закон, по който се съдят и разведените и въобще не дават пет пари за брака. Естествено, по-задръстените традиционалисти все още се женят, но техните родители едва ли са били хипари. Пък и да не забравяме, че там и гейвоете се женят, ако искат. И осиновяват деца.
Ние сме някъде по средата. Хем много ни се иска да сме модерни, хем не ни стиска да се преборим за свободата си. За личната си свобода. Българската жена, колкото и еманципе да го раздава, вътрешно в себе си е мазохистка. Тайничко си мечтае за мъж грубиян, който като удари по масата да подскачат ракийките. Търси си “мъж на място”, дето да прилича на татко й. Това е виждала, това харесва. По душа е ориенталка, по външност – европейка. За българския мъж пък да не говорим – или е самодоволен, самовлюбен новобогаташ, който мисли, че само защото има пари всичко му е позволено или дълбоко комплексиран от липсата си на пари, извинявай за израза, чекиджия. У нас средна клаа няма.
На мене цялата работа с брака и със споровете за или против да се разписваме ли или не, малко ми прилича на колебание “дали да се върнем на изток, към изостаналите си традиции или да гледаме на запад и да се опиваме да ставаме модерни”. Азис и Китаеца са чудесен пример за един такъв несполучлив, смешен опит.
Петър Дънов е казал, че след 200 години брачната институция няма да съществува, а аз съм склонен да му вярвам, защото е Просветен човек и черпи информацията си от източници, до които аз и ти нямаме достъп.
Не ги виждам предимствата на подписа. Не виждам ако ти е готино с един човек защо изобщо трябва да се обясняваш на някого, че ви е хубаво заедно, че и да се разписваш под думите си. Това наистина не им влиза в работата на другите.

P.S

Свенливите флиртувания и годежите с години вече ги има само в третия свят.

Тихомир Димитров

март 4, 2007

Пълно лунно умопомрачение

Filed under: ЗЛОБОДНЕВНО — asktisho @ 5:38 pm

Събота вечер. Трети срещу четвърти март. Националният празник свършва, но светлините на столицата говорят друго – нощните птици едва сега започват да празнуват. Аз съм далеч от всичко това. Намирам се на задната седалка на комфортен италиански автомобил, който технологично разцепва мрака на смълчаната гора. Издигаме се все по-нависоко. От прозореца си виждам екрана на „Мол ъф София”. Светва в ярко, електриково синьо и угасва. Виждам го от десетки километри. Егати телевизора! Коз „еднодръп“. В джоба си нося талисман, защото зная, че злите сили тържествуват от 12 до 3, а тъкмо тези няколко часа се каня да прекарам в гората по време на пълното лунно затъмнение. Впрягам естествения си зуум и въображението ми върши останалата работа: потъвам в булевардите, намирам се в моя квартал, почти съм сигурен, че мога да видя стаята си, която свети, защото забравих да изгася лампата на излизане – пречат ми само редките дървета до пътя. Обратният ляв завой рязко променя картината, пейзажът на сгушения между хълмовете Перник преминава за малко пред мен като на карта и изведнъж се оказвам лице в лице с луната. Червена е. Една планета хвърля сянката си върху друга и ти ставаш свидетел на това напълно безплатно космическо шоу.  Чудя се как ли изглежда този процес от другата страна? Ако бях пътник на „Space Ship One” и наблюдавах  явлението от туристическите бази на Луната, земният диск щеше да потъмнее изцяло, а около него да се възпламенят яркочервени обръчи – отблясъци от хилядите изгреви и залези, които се случват едновременно в различни точки на родната планета.
Спомних си за пирамидите и за египетските звездобройци. За „Апокалипто”.  Поиска ми се и аз да имах такава власт. Дворцовите астролози да ми казват какво ще се случи с точност до секундата, за да мога да знам в кой момент да си вдигна ръката и да поискам публично от баща си – Слънцето, знак, че ме е разбрал. Тъмната Луна е слагала край на войни, спасявала е  морски екипажи, предизвиквала е страхове и дори е отнемала човешки животи.
През 1503 г., докато се връщал за четвърти път от Новата земя, Колумб закъсал край бреговете на Ямайка. Местните жители първоначално продавали на екипажа му храна, но после решили да я кашират само за себе си. Гладна смърт заплашила дрейфуващия кораб. Колумб бил умно копеле и веднага се сетил, че скоро има лунно затъмнение. Отишъл при шефа на тузмеците в най-подходящия момент и му казал: „пич, ако не нахраниш, мен и екипажа ми, при това веднага, ще те изпортя на твоите богове, с които си пия ракията в Испания и ще им кажа да ти изядат Луната, за да няма какво да ти осветява пътя нощем и да е спъваш като сляп кон в гората.” Няма нужда да обяснявам колко добре похапнали след това. Дори имам съмнения, че загорелите моряци не са си тръгнали чак толкова загорели от Ямайка. Пълно лунно умопомрачение. Яка работа!

Тихомир Димитров

март 2, 2007

Proud to be Bulgarian

 

Числото девет ми е любимо, защото е три пъти по три. Днес е трети нула трети – националният празник на Република България. Всички трябва да се гордеем, че сме българи. Поне за малко трябва да забравим, че сме последните бедняци в Европа и да се усмихнем. Ето ти моята гледна точка върху нещата – три по три начина да те накарам да се усмихнеш или пък да се замислиш върху патриотизма, демек: девет мита за България, българщината и българското. Развенчани:

1. Българските жени са най-красивите на света.

Да, няма съмнение, те са прекрасни създания. Обаче не са най-красивите. Айде сега. Само който не е ходил във Венецуела, Бразилия и Украйна може да твърди подобно нещо. Всъщност, красотата е дар от Бога, която се получава в резултат от натрупване на разнообразен генетичен материал. Природата обича разнообразието. Верно, доста хора са минавали през нашите земи и, с извинение за израза, са ебали, докато минават. Сигурно затова са ни хубави българките. И сигурно затова си мечтаят да ги вземе чужденец. Не знам. Да са живи и здрави, да им е честит празника! Свестните момичета са на привършване, господа. Не знам дали сте го забелязали. И чужденците се котират повече от нас – тук, в България. Време е да развържем кесиите и да започваме да  „внасяме” от Украйна Венецуела и Бразилия, май. Да се почувстваш и ти горд, че си българин – бял, с европейски паспорт и богат. За Украйна заплатата ти от 500 лева е направо фантастична, повярвай ми.

2. Българите са големи мачовци (да не казвам ебачи)

Веднъж бях на дегустация на вино в избата на «Шестака» в Мелник. Голям приказливец и дървен македонец. Вика ми: «Ти като си от Добрич, защо на колата ти пише ТХ, а?» «Защото се казвам Тихомир», отговарям му аз. Поинтересувах се, а той, като е от Мелник, защо му пише Е на колата. «Защото съм ебльо» – напъчи се Шестака. Това e класическото себевъзприятие на българина: прави хубаво вино и е голям ебльо. Позволете да не се съглася. Почетната титла «добър любовник» трябва да ти я закачи някоя жена, а не пияният македонец да си я закача сам. Всеизвестен факт е, че колкото повече успееш да я предразположиш, толкова по-качествен секс се получава. За целта трябва да си къпан, трезв и с добри обноски. Едва ли способността ти да тъпчеш мъртво пиян, а после да заспиваш като прасе с кондома на оная работа, а тя да ти го маха, може да впечатли някоя жена ени моор.

3. Всички разбираме много от коли

За съжаление времето на москвича, трабанта и жигулата отдавна отмина. Оня ден отворих капака на едно чисто ново Пежо и отдолу имаше само голяма, лъскава, лъвска емблема. Нищо повече. За да ти стане колата, трябва да отидеш в специализиран сервиз, където имат подходящ компютър. И софтуер. Ще ти вземат 40-50 лв само, за да ти кажат какво ти има и колко ще струва. Без тях си обречен, повярвай ми. И не си мисли, че разбираш много от коли. Нищо не разбираш.

4. И от футбол

През 1994 г. се наакахме от кеф на световното. И толкова беше. Едва ли това ще се повтори някога. Добрите футболни нации всяко световно се класират на полуфинали и четвътфинали. При нас беше чист късмет. Обикновено късметът идва рядко (в случая – веднъж), не зависи от теб и трудно се повтаря. Верно, обичаме да ритаме като малки пред блока. Ама българския Роналдиньо нещо не го виждам на хоризонта. Един беше Стоичков и той вече не играе. Следващ няма.

5. Българите сме много гостоприемни

Само дето не ни личи по обслужването в туризма, а именно там се сблъскваме с най-много чужденци и именно чужденците трябва да кажат дали сме гостоприемни или не. Може да не обичаме да оставяме чашата на госта си празна, да внимаваме «да не се изложим пред чужденците», но всъщност се излагаме постоянно. Ако на същия този гостенин му сервираме в заведение в Слънчев бряг ще се почувстваме задлъжени да му надпишем сметката, да го прецакаме в курса или чисто и просто да не му дадем това, за което си е платил. Колко ли са гостуващите чужденци в домовете на българи, съпоставени с броя на гостуващите в нашите морски и планински курорти чужденци? И какво ли си мислят за «типичното» българско гостоприемство? Ще ти кажа какво, научих го от един чужденец: «Навсякъде е много евтино, кухнята е прекрасна, но обслужващият персонал ме ненавижда»

6. Няма такава природа

Оцапани сме до ушите в кал, обаче живеем сред егааааати природата. Хвалим се с нея. Гордеем се. В същото време цели градове като Разлог се издържат от незаконната сеч на горите, опъваме се срещу натурата като магаре на мост и правим всичко възможно да превърнем черноморието в бетонна база. Ясно е колко харесваме българската природа. «Щот сий нашта, мойм да прайм квот си искаме с нея». Да, ама не е само ваша, уважаеми строителни предприемачи, хотелиери и туроператори. Българската природа е точно толкова ваша, колкото и моя, а в избирателните урни моят глас тежи точно толкова, колкото тежи и твоят, независимо, че имаш десет мерцедеса. Ако някога се активизирам политически, това ще е заради екологията. И ще ритам задници. Стягайте се.

7. Най-умната нация на света сме. След евреите.

Само че не ни личи. По нищо не ни личи. За цял месец един архитект у нас изкарва колкото един прислужник в Бавария за два дни. Уважаваме физическия труд повече от интелектуалния и образованието адски, ама адски много взе да запада. За култура пари няма. Аз произвеждам култура непрекъснато и никой не ми плаща за това. Трябва да намеря някакъв «по-практичен начин», за да си плащам наема. Да не се занимавам с «отвлечени неща». Тъпоумните телевизионни игри и толк шоута със сигурност са по-интересни за масовата публика от една добра книга. Сигурно не съм единственият пряк очевидец на масовто затъпяване. Ако не забелязваш нищо подобно, значи слушаш чалга и е време да се замислиш от коя страна на бариерата си, братче.

8. Измислили сме компютъра.

По-скоро «Джон» го е измислил. В Америка. Ние сигурно и ваксина срещу рака ще измислим скоро, произвеждаме уникални бутикови автомобили във Франция, можем да се похвалим с какви ли не научни открития, ама всичко това се случва някъде зад граница. Откритията се патентоват там, хонорарите се печелят и харчат там, данъците пак там се плащат. Изнасяме умни хора, вместо да изнасяме продуктите на техния прескъп и свръхдефицитен труд. И в това ни е проблема

9. Дали сме на света Киселото мляко.

«Бациликус булгарикус» е чудесна суровина, даже е кръстена на нас, но продуктите на френския «Данон» са най-популярни на пазара. Нищо, че са от нишесте, сухо мляко и консерванти. Хората явно разбират от маркетинг. Затова парите от българското кисело мляко отиват във Франция,  а тук остават само ниските заплати.

И все пак искам да завърша тази статия с изречението «Горд съм, че съм българин». Защото наистина съм горд. Няма такава нация от идеалисти. Трябва да си психопат, за да оцеляваш тук и точно това му е интересното. Да живее България! Честити празник на всички!

« Предишна страница