За компютърното пиратство – малко по-глобално

 

Иска ми се да разгледам въпроса за безплатното теглене на продукти, които са обект на авторското право от малко по-висока гледна точка. Тоест, ще напуснем орбитата на полицейските акции, стачките в парка и дори проектозаконите на Европейския парламент за легализиране на „личната” употреба на подобни продукти.
Безспорно това, което се случва в България е отражение на онова, което се случва по света, но има и още нещо. Това, което се случва днес е отражение на онова, което ще се случи утре.
В блогосферата, печатните и електронните медии се изписа и се изговори много за наболелия проблем с българските торент тракери. Който се интересува от законодателни подробности и нормативни документи, да отива да се образова някъде другаде. Тук ще говорим за глобалните тенденции. За наливното вино, което се опитват да ни продават в бутилки. За достиженията на човешкия гений и за правата на цялото човечество върху тях. За базови човешки, а не авторски права.
Иска ми се да ви предложа една хипотеза за бъдещето.
Единствената причина все още на пазара да има лицензирани дискове от какъвто и да е тип е, че хората, които забогатяват от т.нар „авторски права” са всички други, но не и самите автори. Писал съм и преди за Големия, който ще го изядат всички продуценти и посредници. Той се казва Интернет и от ден на става все по-Голям.
Интернет означава свобода – на словото, на избора, на комуникацията и на идеите. Интернет е и неразделна част от Глобализацията в нейния съвременен вид. Хората, които имат удоволствието (или нещастието) да ме познават лично вече си слагат памук в ушите, когато започна да им набивам вездесъщата си сентенция за Глобализацията като изгряващото слънце – независимо дали ти харесва или не, тя се случва и ти просто ТРЯБВА да намериш някакъв начин да се приспособиш. Или ще изчезнеш – може би не физически, но идейно. Защото във века на информацията няма нищо по-лошо от това за твоите идеи да няма никаква информация. Знам, глобализацията носи своите отрицателни черти, това е неизбежно, но поставени на кантара до свободата на общуването, те някак не тежат достатъчно. Защото може да се възмущавате от глобалното затопляне, но ако не бяха кабелната телевизия, вестниците, ютуб, вибокс и блогосферата, даже нямаше да знаете за него.
Принципно няма абсолютно никаква разлика дали ще запиша 10 000 си ди-та и ще ги раздам безплатно на приятели за лична употреба или ще ъплоудвам един файл в торент тракер, от който могат да теглят същите тези 10 000 души. Както във всяко друго отношение и тук интернет спестява време, усилия и пари в промишлени количества. Това, обаче, законодателните и изпълнителните органи на изостанали държави като нашата още дълго време ще отказват да го проумеят, докато служителите им продължават да цъкат пасианс в очакване на заплатката. Затова се надяваме на европейците да дойдат и да ни „оправят” и те наистина ще дойдат и ще ни „оправят”, ама лошото е, че зад тях стоят големите финансови монополисти и гиганти на интелектуалната собственост, които все още предпочитат да продават пластмасови дискове, вместо  самата интелектуална собственост.
Времето на тези хора, обаче, свършва.
Като човек на изкуството аз смятам, че авторите трябва да печелят от своите продукти. Още повече – аз мисля, че Интернет им дава повече възможности за това, стига да не са прекалено алчни и стига да имат напредничаво мислене. Светът се променя, културната търговия също. Заедно с тях и авторите трябва да се променят, ако не искат да опъват ушите от глад. Защото, повярвайте ми, след 20 години повече никой няма да купува шибани пластмасови дискове с лъскави лентички по тях.
След 20 години всеки потребител ще има свободен достъп до информацията, която иска да ползва и напълно законен достъп до всички продукти на авторското право. Достиженията на човешкия гений ще са общи за всички. Звучи утопично, но преди 20 години и днешният вид на Интернет звучеше повече от утопично. Не казвам, че този достъп ще бъде безплатен. Може да струва някакъв минимален абонамент. Всеки ще се навие да плати десет долара, за да може цяла година да тегли колкото си иска филми и емпетройки, при това напълно законно и то поради елементарната причина, че друг начин просто няма да има. Могат да ти включат цената на авторското право в сметката за тока или в сметката към интернет доставчика. Друг е въпросът как ще се разпределят тези десет долара. Предполагам, че най-справедливият начин е според броя на тегленията. Да не забравяме и за потенциалните възможности на рекламата индустрия. Този процес на „наливната” култура вече започна.
По-напредничавите музиканти днес пускат новите си албуми напълно безплатно в Интернет или срещу минимална цена от един долар за ес ем ес. И после правят всичко възможно максимален брой хора да имат лесен достъп до тях и да ги теглят. Инвестират собствени пари в безплатния даунлоуд на интелектуалните си продукти. Така стават популярни и ако широката публика действително започне да проявява интерес към творчеството им, резултатите са налице. Следват концерти на живо, рекламни участия, промоции и всички онези благинки, които носят реален кеш на изпълнителите. Да се опитваш да запазиш един файл от безплатно разпространение в Интернет е смешно. Да го криминализираш още повече. Все едно да се опитваш да попиеш река с хавлиена кърпа. Няма как да стане. Вместо това можеш да разпространяваш  културата си безплатно, докато не настъпи моментът, в който ще започнеш да печелиш от нея. Славата и богатството винаги са стояли със знак на равенство помежду си. Не виждам причина това да се промени и в близкото бъдеще. Интернет е поредното по-бързо и по-евтино технологично средство, а не поредната утопична цел. Не можеш да бутилираш култура през 21 век.
Вместо да застават голи по плакати, творците по-добре да се научат да използват съвременните комуникации и да работят за собственото си благо. Иначе спасение няма да има. Слънцето на Глобализацията опърли с ярките си лъчи и нашата мила, родна страна. Вадете защитния крем, дами и господа. Онези, които не произвеждат авторски продукти, съвсем скоро няма да могат и да печелят от тях. Невероятно, но fuck.

Тихомир Димитров