Писателският блог на Тишо

март 19, 2007

When I get this feeling…

Filed under: СТАТИИ — asktisho @ 1:57 pm

Всички го усещате, нали?

Мисля, че всички го усещат. Аз поне вече започвам да го усещам. Моето ограничено виждане, често наричано „гледна точка“ може и да не е универсално, но аз общувам с много хора. Те го усещат. ТИ го усещаш! Само че още не можем да го формулираме точно. Какво се случва? Нещо се случва през всеки един ден от твоя обречен  на старост и смърт живот тук – на земята. В България. И не ми казвай, че не знаеш, че е така.

Става дума за онова, което чувстваш, когато излизаш от банята.
За онова, което усещаш сутрин, малко преди първото кафе.
За твоя път.
За връзката ти с другите хора.
За това, че нищо не става случайно.
За сънищата ти.
За мечтите на твоите приятели.
Вярваш ли, че мисълта ти моделира света около теб? Ако да, заповядай, нека се поразходим заедно.
Ако не ми вярваш – продължавай напред. Така или иначе един човек наистина не може да промени света. САМ.
Говоря за нас, младите хора в България. Китайците имат една поговорка – да не ти се случва да живееш в интересни времена. Е, на нас определно ни се случи. Замислете се само. Изпратихме една политическа епоха и започнахме младостта си в друга. Сменихме две хилядолетия. За Бога, след време ще разказваме на децата си, че сме били свидетели на появата на Интернет. Според мен това са доста интересни неща.
Да, определено всички го усещаме. И сега ще ти кажа как го усещаш ти. Точно ти – да, да не се оглеждай, за теб става дума!
Твоят живот, също като моят е пълен с боклуци. Елементарни неща те спъват всеки ден, като започнем от уверенията в университета и катртите за градски транспосрт, минем през попълването на данъчната декларация и стигнем до безбройните лишения, които изисква професията ти само и само, за да можеш да си позволиш да не работиш един ден, когато вече си стар и ненужен.
Всеки божи ден ти и аз осъзнаваме, че нещо не е наред. Нещо ни спъва. Нещо работи против нас. Опитва се да ни покаже, че светът, в който живеем можеше да бъде и малко по-съвършен. Не са го измислили като хората и това е. Майната им на един милион години еволюция и на 8000 години цивилизация. Просто хората сме си изградили един несъвършен свят и сега сме натикани в него, ограничени от кратките си животчета, в които нямае време за нищо.
Дори да не ти харесва, че футболситите изкарват 10 000 пъти повече от хирурзите, това ще продължава да бъде така. Аз лично не обичам хирурзи. Моите гаджета ми изневеряват с хирурзи. Обаче не е честно. Нито едното нито другото.  И да се дразниш и да не се дразниш от глобализацията, тя ще продължава да те глобализира. И да прортестираш и да не протестираш срещу корумпираните преподаватели / политици / лекари / съдии те ще продължават да се корумпират.
Какво трябва да направиш ли?
Ами прсто спри и се замисли. Погледни света около себе си. Но го погледни внимателно. Махни слънчевите си очила и забрави за махмурлука от снощи. Погледни света с интуицията си повече, отколкото с разума си. Сещаш ли се за какво ти говоря вече? Говоря ти за онези 30 секунди след най-тежкия ден в работата през миналата година, когато си се прибрал в къщи, сипал си си двойна водка и после още една. За онези 30 секунди, в които алкохолът стигна до петите ти, затопляйки всичко по пътя си, в които ти разбра, че просто Е НЯМАЛО СМИСЪЛ да се притесняваш толкова много. ЧЕ Всичко ще си дойде на мястото. В тези 30 секунди ти разбра и много други неща, но вече не си ги спомняш. Същото ти става ясно и малко след като си пушил с приятели. Тревата може да ти подари 5 секунди повече. По-добрте пуши марихуана, отколкто да се напиваш като смок. Печелиш 5 секунди просветление и губиш възможността да се изложиш пред хората, на чието менние държиш. Опиатите, обаче, са само катализатор. Онези 30 секунди съдържат истината. Хората за това стават алкохолици и наркомани. Цял живот се тъпчат с катализатори, за да си ги върнат, но не става. Не става, защото истинкият живот с истинските му проблеми е единият елемент в реакцията, а будният ти ум е другият. Сами по себе си катрализаторите не вършват работа. Причината да напиша тези редове точно тук е, че искам да ти върна онези 30 секунди.
Добре, де, ще ти кажа за какво ТОЧНО става въпрос.
Представи си едно утрто – няма нищо по-чисто, невинно и оптимистично от утрото, нали? Едно утро, в което планетата ще се събуди както всеки друг път, но светът няма да бъде вече същият. Задниците ще са престанали да бъдат задници и всички едновременно ще разберат защо странните типове са били толкова странни – защото цял живот са знаели истината.
Усещаш, че това ще стане, нали? Усети го, когато за пръв път ти показаха 486-цата на най-големия зубрач в класа, който сега програмира за 10 000 долара на месец в Щатите. Усети го, когато за пръв път си направи е-mail в google, усети го, когато си купи първия егоист, усети го на първия си Metropolis и да си заложа главата ако хиляди малки подробности от ежедневието не ти го доказват постоянно – всеки ден! Е, утрото идва! И това не е само утро, а цяла епоха. Абе, защо не започнеш да медитираш? Така поне ще изпревариш събитията. Без абстиненция.

Тихомир Димитров

Advertisements

21 Коментари »

  1. Медитирам. Непрекъснато. 🙂
    Хубав пост, очевидно писан на един дъх, само не бързай толкова с публикуването…стават грешки.

    Коментар от Ани — март 19, 2007 @ 3:27 pm

  2. Баси, само аз ли нищо не разбрах? 😐

    Коментар от Филип — март 19, 2007 @ 5:08 pm

  3. Знаеш ли кое ми хареса най-вече в целия пост? Това, че не търсиш вината. Посочваш изхода, без да казваш: стъпи тук и тук… Но иначе излиза, че движещата сила на прогреса е злобата и завистта… Може би затова светът е толкова несъвършен, а?

    Коментар от Ивката — март 19, 2007 @ 5:19 pm

  4. наш тишо – повече скандален, отколкото смислен. тираж ли гониш? :>

    Коментар от lust — март 19, 2007 @ 5:46 pm

  5. Какво му е скандалното пък точно на това? Може би е най-смисленият текст, който съм публикувал напоследък.

    Коментар от asktisho — март 19, 2007 @ 6:39 pm

  6. Респект, Тишо. Спечели ме.

    Коментар от Morwen — март 19, 2007 @ 8:30 pm

  7. верно че е най-смисленият!!! 🙂 какво беше взел за да го напишеш? моята интуиция ми казва, че между това, че днес отново гледах what the bleep do we know. down the rabbit hole и поста ти има някаква връзка 🙂

    давай все така!

    Коментар от lyd — март 19, 2007 @ 9:05 pm

  8. Трябва и аз да пробвам това, което пушиш, Тишо.

    Коментар от koronal — март 19, 2007 @ 9:05 pm

  9. За всичко си има време, дори и за осъзнаването на написаното в един блог. Предполагам знаеш, че, публикувайки този пост, караш хората да се замислят – малко или много. Говоря за онези, които още не са почувствали нищо и си живеят кротко в своето пространствено и времево ограничение.
    Както казваш, няма нещо случайно и съм сигурна, че точно в този момент има поне един човек, който чете писаното от теб и се замисля… Дори и само за това е оправдано да кажеш, че си променил света по този начин. Верижната реакция от събития е неизбежна…
    🙂

    Коментар от tsvetanar — март 20, 2007 @ 11:58 am

  10. Тишо, искам да ти кажа нещо като стар преподавател по философия, специализирал навремето естетика, но това няма значение. Всеки текст се базира на две водещи инградиенти: идея и стил. Нали знаеш как Балзак мисля описваше един литературен салон по неговото време? Той пеше така: „до поет без стил седеше поет без идеи“. Та във връзка с това искам да ти кажа (макар че писането на текстове с художествена претенция не е лесна работа), че при теб стилът е придобил самостойно, откъснато от идеята, значение, а пък идейната основа е слаба. (Затова някои се оплакват че нищо не били разбрали: то за разбиране едва ли има нещо). Идеята обаче трябва да водещото, иначе ставащото се нарича било „формализъм“, било „маниерност“. Човек пише както чувства, ама когато се опитва не просто да изрази чувството си, а и някаква идея, то преди това трябва и да е мислил. Казвам ти това, защото то може да ти помогне за в бъдеще.

    Коментар от Ангел Грънчаров — март 20, 2007 @ 12:39 pm

  11. Навремето в уроците по бизнес английски ме караха да преведа изречението „Шумпетеровата концепция за иновациите на корпорациите“. Ами че то нямаше нищо за превеждане.
    На мен лично използването на чуждици в българсия език не ми допада. Вместо ингредиенти си имаме съставни части, толкова по-богат и описателен може да бъде българският език. Естествено, творчеството е крайно субективен процес, неговото възприятие също. Благодарен съм ти за съвета само защото те уважавам като автор с впечатляващ стаж, но не мога да се съглася, че идейната ми основа се клати и стила ми на писане, едва ли не, виси самоцелно нейде из въздуха. Нямам никакви претенции за академизъм, нито пък се мисля за голям философ. Творчеството ми е вдъхновено от реалността. В реалността има доста неща, които остават неразбрани и няма кой да ти ги обясни. Понякога това се случва и с писането…

    Коментар от asktisho — март 20, 2007 @ 1:34 pm

  12. Изглежда живеем в различни реалности… Май наистина трябваше да спра на „Вярваш ли, че мисълта ти моделира света около теб?“

    Коментар от Филип — март 20, 2007 @ 2:32 pm

  13. филипе, не вярваш ли че мисълта ти моделира света около теб? ако не, тогава всичко, което се случва поради нашите сействия е ефект от действията на импулсивни немислещи хора 🙂 на мен ми се струва, че бая хора мислят, и от мислите им се раждат действия, а действията моделират света 🙂

    Коментар от lyd — март 20, 2007 @ 9:40 pm

  14. lyd, аз го взех буквално, може би повлиян от скорошен пост тук, където ставаше дума за Матрицата 🙂 Едно е да кажеш, че с мисъл променяш света, друго – с осъзнати действия. Но аз какво ли се обаждам, нека по-запознатите коментират… Вече като чуя „мисъл“, „реалност“, „моделиране“ и за глупости почвам да си мисля ей 🙂

    Коментар от Филип — март 20, 2007 @ 10:08 pm

  15. ей 🙂

    Коментар от asktisho — март 20, 2007 @ 11:38 pm

  16. Мхм. Боже, колко си харесвам живота и работата, аз съм един щастлив човек. Нямам работно време, снощи пих страхотна дрянова ракия до 3, днес се събудих току-що, когато всички работят от няколко часа вече, след малко една неприлично красива и нежна жена ще дойде да на обяд, а навън е пролет и ми се живее… И съм жив, мамка му, колко жив се чувствам, вибрирам, ще експлоадирам 🙂 Пуцай, кумеее!
    Та тези 30 секунди успявам да си ги разтегля на 24 часа, с една дума. Прав си, че не са го измислили хората, ебем ти еволюцията. Убягва ми логиката на концепцията да се гърбиш по 8 часа на ден, работното време, 40 години завиране в офиси, живот на кон с капаци… И що? Светът е толкова голям, красив и интересен, животът е прекрасен, що не си го живеят хората с удоволствие, ами го пропиляват в глупости? Очарова ме да наблюдавам този мравешки тип съществуване… Отстрани. И отдалече. Харесва ми, че се превърнах в такъв хедонистичен пантеист (особено като наближи Гергьовден съвсем ме удря)… Добре, че беше фотографията, да ми отвори очите, иначе сега и аз щях да кисна в банката и да пцуем живото… 🙂

    Коментар от Никола — март 21, 2007 @ 11:36 am

  17. Az maj trjabva da se prisaedinja v grupata na Filip. Smisala neshto mi otbjagna, ili po-tochno imam njakakvo predpolozhenie kakvo bi mogal da iska da ni kazhe Tisho s tozi post, ama sam tolkova nesiguren v tova, che predpochitam da ne gadaja poveche. Javno shte si ostana s useshtaneto, che sam tap ili bezchuvstven… ili i dvete…

    Коментар от Iliyan — март 21, 2007 @ 11:46 am

  18. Мисля, че сме родени с един и същ поглед върху нещата, Никола. Прекрасно е, че успяваш да споделиш визуалните си усещания с другите по толкова артистичен начин. И да печелиш от това. Всъщност, няма никакъв смисъл да се занимаваш с работа, която не ти доставя удоволствие. Ама никакъв. За мен писането е като снимането за теб, предполагам. Бих го правил и за удоволствие, без да ми плащат, но и бих се издържал цял живот с писане. Виж, фотографията ще си я оставя като вечното любимо хоби. Само така мога да запазя любовта си към нея чиста. И интереса постоянен.

    Коментар от asktisho — март 21, 2007 @ 1:11 pm

  19. Всеки сам избира откъде да се сдобие със своите 30 сек. И дали да са само 30 сек. или да са часове. И не мисля, че вида на работата или професията са определящи. Определящ е самият човек и неговото светоусещане, ценностната му система /ако такъв термин все още съществува/.

    Коментар от LeeAnn — март 22, 2007 @ 8:42 am

  20. Тишо, поздравления за този блог!Нещата за които пишеш живо ме интересуват и ги усещам твърде силно. За съжаление аз не мога да пиша и да ги споделям с хората по този начин. Попаднах на сайта ти като написах в гугъл “ мисъл реалност “
    Всъщност в момента работя тъкмо върху това – изучавам как мислите ми променят заобикалящата ме действителност и се опитвам да споделям наблюденията си с другите хора, но се получава бих казал трудно. Аз се занимавам с баланс – ходя на въже, жонглирам на въже, карам колело на една гума и правя фигурки от балони в клоунски костюм – още не мога да си позволя да се нарека Клоун. Не мога да си представя дори как ходя на работа по 8 часа на ден и се гърча с мисълта, че трябва да се работи, или пък с цел да си запълвам времето, или да подържам в мисълта си поговорката, че видиш ли които не работи не трябва да яде. Щото всички ходят на работа. Според мен хората ходят на работа, защото не знаят какво да правят с времето си и което е по – лошото няма от къде да научат. Ходейки на работа те просто си намират оправдание за това, че са се отказали от мечтите си. Изживяват се като големи страдалци и така се чувстват малко по добре. Все пак са си роби и нищо повече. Преди години си мислех колко зле бих се чувствал, ако се възроди робството, докато един ден не осъзнах, че сега системата е много по – гадна. Когато човек е роб се бори за свободата си, а сега хората просто не съзнават факта, че са роби. Не знам кой е измислил тази схема, но тя е измислена гениално. И начина да се освободим е персонален, не можем да помагаме на другите, които не са готови за това. Щото сега затвора не е плантацията, а нашия собствен мозък напълнен до горе с глупости с които сме се съгласили и за които си отдаваме енергията. Та тези глупости дори не са наши – ние просто сме се съгласили с тях, защото сме свикнали така да възприемаме света от малки – съгласявайки се. Няма да се съгласиш с мама и тате ама ще има сопа….

    Поздрав

    Коментар от АлекМалек — юли 17, 2007 @ 2:54 pm

  21. Разбрах го човека. Ще вземе да ме запалите по блоговете, а това не искам да става. И да естествено, че мисълта, или там както се нарича, моделира света около теб, кой друг. А автора, осъзнаваш ли в какъв нереален свят (мрежата) споделящ своята реалност. Вземете се в ръце преди машините да си ви взели в своите.

    Коментар от Боби — септември 7, 2007 @ 11:19 pm


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s